17
Пон, Фев
8 Нови статии

Троянския кон: европейската дилема

брой 3 2017
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Защо прословутият "троянски кон" е именно троянски? Наглед, всичко в него е (древно-)гръцко!

Замисълът е Одисеев, дърводелците-конструктори са гърци, гръцка (макар и древно-) е и дузината юнаци, която се наблъсква в конския търбух, тактическата находчивост-хитрината също е гръцка, а постигнатият с нейна помощ победен завършек-триумф на десетгодишнат война е ахейски, сиреч - пак гръцки. Даже толкова често използваният в днешни времена геополитически израз "... троянски кон (в ЕС, НАТО)" прави алюзия (намек) за данайско притворство-двуличие: "Timeo Danaos et dona ferentes"[7]. Всичко изброено не е ли достатъчно основание този кон да бъде назован все пак гръцки (замисъл, дело, апотеоз,...), а не троянски? Как бихме приели днес например, определението "софийски" за "въздушните крепости", разрушили с бомбите си през 1943-1944 година София?

Ако конят все пак се е сдобил с определението Троянски, това вероятно се дължи на мотив-сюжет, предхождащ появата на гърците, ergo - на гръко-троянската война. При това толкова мощен, траен и поради това - утвърден мотив, че названието му е устояло на гръцкия му (пре-)разказ, наддело - надграждане. Основание за подобно съмнение ни дава и самият Троянски кон: като литературен сюжет той не присъства в хрониката на гръко-троянската война - Илиадата. Появява се едва в Одисеята. "Омир"-овото споменаване на Троянския(?) кон ще да е интерпретация на автохтонен (при това - мирновременен!) факт. Този факт не е от военно естество; ако беше - щеше удобно да се е вместил всред военните събития-случки, описани в Илиадата.

Мястото на събитието

"Знаем" също, че мястото, на (около) което са се разиграли драматичните събития, свързани с щурма на Троя, е Дар+Дан/ската порта. И то по простата причина, че тя е била портата на "цитаделата Троя", съгласно израза на Heinrich Schliemann (1822-1890). Защо цитадела, а не град? "Дължи се на обсебеноста на първите обитатели (на Троя, както и на PreSerdica и навсякъде другаде...) от нуждата за сигурност. Тя потиска появата на други, по-късно наложили се нужди, като водата, нейното набавяне и оттичане. Сигурността, предлагана от селището, е трябвало да е близка до тази, присъща на пещерното жилище. Също като него градското пространство трябва да е недостъпно, освен през една, тясна и контролирана (quasi-пещерна) гърловина. И както се вижда от Образ 1, който е детайл от плана на Троя ІІа, тази гърловина е дълга, тясна и стесняваща се. Последното е тактическа хитрина, целяща да въвлече в гърловината хора и „технически“ средства, който там биват обездвижени. Това е начинът за контрол на движението “навън/навътре“, осигурил ... спокойствие [на обитаващите цитаделата]." [2]

Образ 1. Детайл на Дар+Дан/ската порта, ранна версия от Троя I + Троя IIa. Видно е стесняването на Dromоs'a в дълбочина, както и преднамереното негово удължаване с двете фланкиращи стени. Граф. изт: Doerpfeld.

 

Образ 2. Гърловината допълнително бива стеснена при входа, а високият праг я прави недостъпна за возила. Граф. изт: [1]

 

В най-далечното време, т.е. по времето на основателите на Троя, не са били допускани возила вътре в крепостните стени (Образ 2); всичко в селището е било носено на ръце, пренасяно на гръб през тесния (quasi-пещерен), макар и висок (заради копиеносците) процеп. До едно време. Това се променя по време на Троя II (вж Таблица 1). Събитието е толкова значимо, че даже четири хилядолетия по-късно е основание за Schliemann и арх. Doerpfeld да го превърнат в междата-праг на историята на Троя като разделят археологичния (изобилстващ с градоустройствена информация) слой Троя II на две части: IIа и IIб, сиреч на "преди" и "след" Нещо-си. Архаичната концепция "Dromos" e заложена от основателите (цар Дардан?) на цитаделата Троя и е просъществувала в нейните начални 600-700 години

Страхът от общуване с обкръжението и търсене на убежище в самоизолацията обаче се оказва за цитаделата Троя бреме и път за наникъде. Цитаделата се превръща в град, едва когато преодолява смазващия страх пред неизвестното, стаило се отвъд крепостните стени, и заживява пълнокръвно с обкръжението си. Зримият белег-доказателството за тази промяна е замяната на концепцията Dromos с тази на Porta'та при организиране на достъпа в селището, включително и на технологични новости като каруци, коли, колесници,... Знаем вече и времето на събитието; това са годините между 2600 и 2300 пр. Хр. Тогава от какавидата, скрита в пашкула, се пръква на свобода пеперудата, сиреч - градът. Тази промяна е била назряла, осъзната, общожелана и поради това даже празнувана (Образ 3). Този миг на съдбоносен скок на архаичната Троя в новото си битие на град е усетен и от Schliemann и арх. Doerpfeld, които го отбелязват в хронологията на Троя като преходът "IIa→ IIb" (вж Таблицата).

 

Образ 3.Съвременно, но правдоподобно изобразяване на освещаването на (версията IIb на) Дар+Дан/ската порта. Присъства и Конят+колесница. Празненство, станало хилядолетие преди Троянската война. Било е вълнуващо обществено преживяване- граничен миг на преход от едно социално поведение към друго, основно различно. Било е разговор с Боговете; обет-обещание-клетва от рода на "ДАР Божи (= слънцето, водата, житото ) нека ни споходи. В ответ дължим нашата човешка ДАН (= смирение и мир) в този град!" [2] Думи, които правят от троянците хора на Градския закон. Граф. изт: Eric Shanower.

 

Таблица. Троя. Стратификация и Двете велики събития

 

С л о й

В р е м е (от→до)

Строителен материал

Троя I

3000→2600/2500 г. пр.Хр.

кирпич + цепен камък

Троя IIa

2600/2500→ 2400/2300 г. пр.Хр.

.... + дялан камък

Отказ от наследения Dromos→ разбиване на отвор в крепостната стена→ иззиждане на истинска Porta, наречена Южна или още Дар+Дан/ска. Епично пресъздаване на опит и емоции→ "Дървеният кон на Троя."

Троя IIb

2600/2500→ 2400/2300 г. пр.Хр.

.... + дялан камък

Троя III-V

2400/2300→ 1700 г. пр.Хр.

.... + квадри

Троя VI

1700→ 1250 г. пр.Хр.

 

"Днешната наука приема,че войната, доколкото тя не е само плод

на въображението, се е състояла през XII или XIII век пр.Хр."

Троя VII

1250→ 1000/700 г. пр.Хр.

 

Троя VIII

1000/700→ 85 г. пр.Хр

 

Троя IX

85 г. пр.Хр.→ 400/500 г. сл. Хр.

 

 

Времето на събитието

Защо всъщност смятаме, че въпросното събитие е станало по време на Троя IIa+Троя IIb? Доказва го грундрисът на Троя, често по-информативно "четиво", отколкото е писаното слово. Върху оригиналния план (Образ 4) на ранната Троя плътно един до друг се четат двете версии на Дар+Дан/ската порта: Dromos'ът (b), зазидан-запушен по същото време, когато досами него е прокаран-пробит-продупчен (Илиада'та + Енеида'та: "О!Ужас!") в крепостната стена новият вход, но вече като истинска Porta (d) в цитаделата. Описаното е гранично събитие, (свещено-)действие, превърнало цитаделата в град, а нейните доскоро вечно обсадени обитатели - в свободни граждани. Тази двузначност, кодирана в двете състояния на Дар+Дан/ската порта, е озадачила и самия Schliemann, който излиза от дилемата като я назовава "Двойн[стве]ата порта".[6]

Образ 4.Планът на Троя I+Троя IIa+Троя IIb+Троя III, изработен в 1888 от/по Schliemann. Изобразени са разкритите южни части на крепостната стена, заедно с Дар+Дан/ската (Южната) порта, вместена отначало в мощен, зидан масив. Дълъг и тесен отвор в нея е пропускал нищо повече от конник и то спешен. Л е г е н д а: черно – „стените на първия град [→ Троя І]“, точков растер - „стените от първия период на втория град [→ Троя ІІа]“, сиво - „стените от втория период на втория град [→ Троя ІІb]”, бял контур – „стените на третия град [Троя ІІІ], b - Южната [= Дар+Дан/ската] порта,... d - Южната порта след нейното преустройство по време на втория период на втория град [→ Троя ІІb]”) Граф. изт: Schliemann.

 

Бяхме изкушени в този образ да открием отказ от архаичното, подозрителното, враждебното, наплашеното в полза на обитателя на модерния, открития, общителния град(-оустройствен замисъл). Троя ни предлага литературен мизансцен на интриги и баталии, но тя има и друго достойнство: Тя е овещественото свидетелство за раждането на Града, за времето и мястото, когато и където това е станало. Троя дефинира и съдбоносния проблем за всеки град(-ски план): начинът на общуване с градското обкръжение. Град без градско обкръжение няма, както няма и истински мъж без жена или vice-versa. Градът черпи сили, но и смисъл-оправдание за своето съществуване от отвореността-достъпността си, еrgo - от съвместния си живот с неговото обкръжение. Осъзнават го троянците (взимат си даже жени от чужбина, в обсъждания пример - Елена от Ахея). Поради това Конят е Троянски. А защо е дървен? Поради тогавашните технологични възможности на превозните средства - през ХІХ век Конят би бил "железен" (виж бр.2/2014 на списание "Архитектура" [2]), а днес?

"Отварянето към света"

То е криело и рискове (богат град сред скромно обкръжение) и това опасение се доказва като основателно, макар и цели 1000 години по-късно, едва по време на гръко-троянската война. Почти хилядолетие (градоустройствената) дилема "опасност v/s общуване" е била високо актуална в Троя - град на търговци/посредници. Своето богатство те дължат на (невинаги оправдания) риск - дилема, която никога няма да намери своя отговор. Тя днес за/оживя наново като европейската дилема на Merkell, макар и редактирана-конкретизирана като "свободата на движение v/s рисковете на имиграцията".

Боже, пак за геополитика! Тя пак сочи към българите чрез името на портата - Дар+Дан/ска, избрана за главина-ос, около която се върти-развива целият троянски мизансцен: Следва многозначителен цитат от Диодор Сицилийски: "[цар] Дардан, който бе много предприемчив основава в самото начало град ..., наречен в по-късни времена Троя, а народа - дарданци...дарданците, живеещи отвъд Тракия [и Дар+Дан/елите!] са били колонисти, изпратени от него...„ Къде по-точно? Взрете се в картата [Образ 5].

Образ 5. Страната Дар+Дан/ия. Граф. изт: [1]

 

Дар+Дан не е игра на звукоподобия, на които (чрез банални, но български езикови смисли себеласкателно) придаваме мощта на изначален/основополагащ ритуал (вж наново текста към Образ 3) на раз/договор между Бога и човеците: "ДАР Божи (= слънцето, водата, житото ) нека ни споходи. В ответ дължим нашата човешка ДАН (= смирение и мир) в този град!" [2]

Езиковите смисли на Дан+Дар, макр и да са всеевропейски, са опазени от нас. В случая всеевропейски ≡ на санскрит [4]:

- Datr qui accorde, permet, donne [= който предоставя, разрешава, дава, санскр./фр.], → donateur,... crèancier [= благодетел,... създател, санскр./фр.][4].

- Danta → dompté, dressé, qui a dompté ses passions → [= озаптявам, овладявам, който е овладял своите страсти, санскр./фр.][4].

А опазилата се до днес българска благословия "Нека Божията благоДАТ..."

 

Източници:

[1] Генчев, Христо. София, мислена в пространството и отвъд времето, С. изд. Фондация ЕХГ, 2012.

[2] Генчев, Христо. Pre(-ди)Serdica. Троянският кон, С., сп. Архитектура, кн.2/ 2014.

[3] Diodorus Siculus. Men of Samothrace & the Deluge (превод на C.H.Oldfather), http://www.theoi.com?Text?DiodorusSiculus ...

[4]. Huet, Gérard. Dictionnaire sanscrit-français, c, G.Huet, 1994-2008.

[5] Korfman, Manfred. Were There a Troian War? сп. Archeology, vol.57/No 3/2004.

[6] Schliemann. Tagebuch.......

[7] Virgil. The Aeneid Book II (Translated by A. S. Kline) © 2002.

[8] --. --, de.wikipedia.org/wiki/Trojanischer_Krieg#...

Поръчай онлайн бр.1 2025