Влиянието на аутсорсинга върху икономиката на САЩ

брой 3 2017
Typography

Феноменът „аутсорсинг“, т.е. износът на производства и дейности извън дадена икономика, и ползването и само като пазар, вече добива гигантски размери и се превръща в основен символ на глобализацията. Дали обаче това е полезно, или отвъд краткосрочните ползи с намаляването на потребителските цени, развитите страни всъщност вървят към ръба на пропастта?

От академична гледна точка и в опростен вид, отговорът не е сложен. Жизненият стандарт на едно общество зависи не само от нивото на потребителските цени, а и от съотношението между цените и доходите. Доколкото аутсорсингът засяга и доходите, би било проява на едностранчив подход той да се оценява само по това, че сваля цените и така помага на потребителите.

Ще дам един прост пример. Ако имате доход от 10 долара и хлябът струва 1 долар, вашият стандарт е равен на 10 хляба. Ако "аутсорснем" производството на хляб и той стане 0,50 долара, стандартът ви привидно ще нарасне. Обикновено, анализите на привържениците на аутсорсинга и на т.нар. „неолиберални икономисти“ свършват дотук. Истината обаче е, че нещата съвсем не приключват с това. Когато се аутсорсне производството на хляб, неговите производители на място губят работата си. Техният доход става равен на нула. И в една хипотетична опростена икономика с един продукт, техният стандарт също става равен на нула. Казано по-простичко – по-добре хляб от 1 долар и доход 10 долара, отколкото хляб за половин долар, и доход от 0 долара. Разбира се, в реалната икономика взаимовръзките са по-сложни. Реално, местните хлебари ще загубят дохода си, като това ще доведе до намаление на потреблението на други стоки. Тоест, други производители също ще загубят дохода си. После трети, четвърти, и накрая намаленото потребление ще доведе до това, че крайният потребител ще има по-малко общо потребление. Но принципът е същия.

В свое изследване д-р Батра Рави посочва, че аутсорсингът може като цяло да помага за икономическото развитие, но да доведе до това „работникът да страда“. Всъщност, това изследване илюстрира краткосрочния поглед върху процесите. Под насърчено икономическо развитие се разбират понижени разходи на фирмите и тяхното оцеляване на пазара. В дългосрочен план обаче, оставайки без работници, или с по-бедни работници, фирмите ще загубят и своя пазар. Тоест, краткосрочният ефект на оптимизация се губи в дългосрочен план.

Последиците от аутсорсинга за американската икономика

Какво е влиянието на аутсорсинга върху най-развитата световна икономика – тази на САЩ? Данните са доста смущаващи - всъщност, в настоящия момент определено е налице объркване относно това, дали САЩ изобщо все още са първата световна икономика. Като номинална стойност, те твърдо са първи. Но като общ обем на реално произведени стоки и услуги, Китай вече е преди тях. Тоест първенството на САЩ се крепи основно на разликата в цените, а не на реално богатство.

САЩ са страната от която се аутсорсва, а Китай (напоследък той бива изместван от Индия) е основното място, където се изнасят дейностите. Излиза, че от прекомерно аутсорсване, "слугата" е станал по-богат от "господаря" си. Всъщност, огромните търговски излишъци на Китай в размер на няколкостотин милиарда долара годишно, са съвсем показателни за това, как се преразпределят парите и ресурсите в световен мащаб.

Но, да се върнем към САЩ и видим конкретните данни.

Според данни на изследователския институт Statistics Brain, само през 2015 от САЩ са изнесени общо над 2,3 милиона работни места. Доколкото общият брой работни места в тази страна е около 150 милиона, излиза че само за една година са унищожени 1,5% от работните места. Говорим за една единствена година! И тъй като процесът се ускорява, а не се забавя, ако продължи с тези темпове, след 18 години ще бъдат ликвидирани 25% от работните места. Тази цифра е важна, защото 25% е нивото на безработица по време на т.нар. Голяма депресия (1929-1933). Тоест, само благодарение на аутсорсването, САЩ уверено са се насочили към нова икономическа катастрофа. При това е добре да се знае, че процесът не започва от 2015, а някъде от средата на 90-те години на миналия век. Тоест, може до достигането на критичната маса вече да остават доста по-малко от 18 години. Всъщност, според неофициални статистики, 25%-ната безработица вече е достигната, но правителството променя официалната статистика и методиките и, за да крие този факт. В тази връзка бяха отправени сериозни критики към предишната администрация на президента Обама.

Нека обаче оставим политиката настрана, защото въпросът е за икономиката. Привържениците на неолиберализма, свободните пазари и аутсорсинга твърдят, че аутсорснатите производства се заменят от други и в света всеки си намира място, в което е „най-ефективен“. Теоретично това е така, само че се пропускат някои "дребни" подробности. Богатството се определя не само от това, кой е най-ефективен, а и кой продукт каква добавена стойност произвежда. Ако си неефективен и произвеждаш компютри, продавани по 5000 долара, при себестойност 2500, печелиш повече, отколкото ако си ефективен и произвеждаш компютри, продавани по 1000 долара, при себестойност 900. Това е много важен въпрос. Какъв тип индустрии се изнасят, какви остават, и какво заменя загубите? Двата компютъра са олицетворение на два различни продукта, а не на взаимозаменяеми продукти.

В това отношение статистиката за САЩ е убийствена. Най-много се аутсорсват именно индустрии с голяма добавена стойност. Данните от Statistics Brain сочат, че най-много загуби на работни места има в сектора на компютърните специалисти и софтуерните инженери. Става дума за над 211 хиляди души загубени за една година и за пропуснати заплати от 14,4 милиарда долара. Загубени са, неочаквано, 160 хиляди счетоводители и одитори. 40 хиляди адвокати! И дори 3700 учени по химия и физика. Тоест, както се вижда, аутсорсват се високо платени професии.

Как мога да се компенсират тези загуби?

По времето на Бил Клинтън американската икономика отчете „създаването на голям брой нови работни места“. Твърдеше се, че стопанството е в бум. По-детайлният анализ на този процес обаче, показа други тенденции. Новите работни места бяха основно за миячи на чинии, келнери, чистачи, камериерки, портиери и всякакъв обслужващ персонал. Това не бяха висококвалифицирани професии с висока добавена стойност. Този по-стар пример има за цел да представи по-разбираемо същината на проблема. А цифрите тук никак не са благоприятни. Данните са на „Бюрото за трудова статистика“ на САЩ.

За десетгодишен период (2004-2014) САЩ са загубили 2,1 милиона работни места в сектор „Производство“. Загубили са също около 400 хиляди работни места в сектор "Информация". Както и около 200 хиляди души, „самонаети“ в селското стопанство, плюс още около един милион „самонаети“ извън земеделието.

Къде обаче е увеличението?

Впечатляващ ръст от 3,5 милиона работни места има в здравеопазването и социалните услуги. Това е добре за здравето на гражданите, но от икономическа гледна точка, става дума за един предимно непроизводителен разход. Визира се очевидното свръхраздуване на здравния сектор и на разходите за него, като са прогнозира, че това ще разруши американската икономика до 2030. Но това е отделен въпрос. Тоест, имаме ръст в здравеопазването и социалните услуги.

Ръст е фиксиран и в сферата на „професионалните и бизнес услуги“ – 2,6 милиона работни места. Това е също нищо непроизвеждаща дейност, свързана с преразпределение на създадени от друг блага. Ръст с 300 хиляди работни места има в търговията на дребно. Около 150 хиляди е нетният ръст в държавната администрация. И накрая, налице е сериозен ръст в сектора „Отдих и туризъм“ – 2,2 милиона нови работни места. В последния сектор вероятно са същия тип работници, на които се е радвал навремето и Бил Клинтън.

Нека обаче анализираме тенденциите. Намаляват работниците във фабриките и селското стопанство, а се увеличават работниците в непроизводителните сектори, държавната администрация и туризма. Тоест, съвсем очевидно е, че е налице пренасочване към услуги с по-ниска добавена стойност, или дори към социални услуги, които пряко или косвено се финансират от данъци. Впечатляващо е, че към 2014 в САЩ има 22 милиона държавни чиновници и общо едва около 14 милиона работници и земеделци.

Тоест, каква е тенденцията? Все по-малко работници и производители на реална добавена стойност. Все повече администрация и „услуги“. Вероятно известно време икономиката ще може да функционира по този начин. Но това не е дългосрочно устойчива икономическа конструкция.

За да се разбере значимостта на различните сектори от икономиката, следва да анализира друга много важна информация – отново на „Бюрото по трудова статистика“. А именно, за какво харчат парите си домакинствата. Тоест, от какво има нужда човек, и кое представлява неговият жизнен стандарт. Цифрите са следните:

За какво харчат парите си домакинствата?

Жилище

24%

Комунални услуги – водоснабдяване, електричество и пр.

8%

Храна

14%

Облекло

4%

Здравеопазване

6%

Благотворителност

4%

Спестявания и застраховки

9%

Развлечения

5%

Транспорт – автомобили и горива

14%

Изплащане на заеми

12%

 

Ако сумираме средствата за жилището, автомобила, храната, облеклото и комуналните услуги (те доставят нещо материално – реален продукт), получаваме 64%. Т.е. 2/3 от потреблението на домакинствата е за съвсем материални продукти, които се произвеждат в онзи сектор, който наричаме „индустрия и селско стопанство“. В същото време, ако погледнем данните за дела на заетите се вижда, че във въпросната индустрия работят едва 12 милиона души, т.е. 8% от населението. Излиза, че 8% от работещите осигуряват 64% от продуктите за консумация. Съвсем очевидно е налице сериозен дисбаланс. Нека допуснем, че във въпросните индустрии работеха не 8%, а 80% от хората. Тогава при същото ниво на технология, би следвало обществото да стане десет пъти по-богато!

Проблемът с отворената икономика

Защо обаче това не се получава, макар да е било практика в миналото? Да, в миналото действително основната група работници са били именно тези, които са произвеждали това, което се потребява. Именно тук възниква проблемът с отворената икономика.

Ако икономиката е затворена, работникът е „закрепостен“ към потреблението вътре в нея. Той има доход, но няма къде другаде да го изхарчи, освен в самата икономика. Т.е. системата работи – трудиш се, даваме ти заплата, и после ти с нея ни плащаш нашите заплати за другите стоки, които произвеждаме. Когато обаче икономиката се отвори, заплатите изчезват поне частично. Чуждите стоки нахлуват, превземат пазара и закриват местните производства. Вече нямаме работници със заплати. Вместо тях създаваме държавна администрация, както и всевъзможни измислени услуги, просто за да има някаква работа за тези хора. Думата „измислени“ не е случайна, а произтича от статистиката за това, какво търси самият пазар. Ако се върши нещо, което гражданите не ползват, това е „измислена“ услуга.

И така, отваряме пазарите, отменяме задължението на работника да потребява стоките на другите работници, осигуряваме евтина продукция и инвестираме в псевдоикономически сектори. Ето как се стига до крайния резултат 8% от населението да произвеждат нещо, 92% - да консумират, а правителството да регулира процесите чрез вземане на заеми, парична емисия и чрез насърчаване на вътрешното кредитиране. Тъкмо това се получава на практика. Не е вярно, че секторът на услугите създава голяма добавена стойност. Това е илюзия. Голяма е тази добавена стойност, която се консумира от потребителите. Ако не се консумира, тя е нулева.

Илюзията на „икономиката на услугите“ е просто прикриване на един преразпределителен процес. Услугите са чисто преразпределение, така че малкото произведено да стигне до повече хора. И основната причина това да се наложи, е обстоятелството, че сме извадили реалните производители от фабриките, просто за да си гарантираме за кратко време по-ниски цени.

Към настоящия момент аутсорсингът ускорява. Всъщност, появи се цял нов бизнес, отново в сектора на услугите, наречен „консултиране по аутсорсинг“. Тоест, едни големи специалисти те съветват как да си намалиш разходите като изнесеш производството в чужбина. Това влиза във „високопроизводителния сектор“ на услугите, но е трудно да се види, какво точно се произвежда с тези услуги, освен нови проблеми. Проучване на CreditDonkey показа следните тенденции:

- Едва 16% от работодателите възнамеряват да връщат работни места в САЩ

- Основният мотив за аутсорсинг е намаляването на разходите, посочено от 87% от анкетираните

- В ИТ-сектора, 30% от мениджърите са споделили, че сериозно са си намалили разходите, чрез аутсорсинг. 55%, че са си ги намалили, и едва 15% - че не са ги намалили.

- През 2014 общият размер на аутсорсинга в света е бил 507 милиарда долара. От тях основният дял (381 милиарда) е на производствена дейност.

- Един работник в САЩ струва средно $23,32, а в Индия – $1,36.

- В бъдеще предстои 89% от фирмите да аутсорснат дейността „стратегическо планиране“. Това е управленският персонал. Дори началниците се изнасят. Единствената област, в която не се предвижда аутсорсване, са продажбите и маркетингът.

- Аутсорсват се предимно високопроизводителни работни места. Около 60% от аутсорснатите дейности са в областта на ИТ, което е секторът с най-висока добавена стойност в момента.

- В момента 40% от позициите в помощните центрове на банките са аутсорснати.

- Аутсорсингът е много нисък в областта на застраховките

- 54% от компаниите са услуги също вече аутсорсват. 46% аутсорсват изпълнението на поръчки, а 41% - техническата поддръжка.

- Аутсорсват се дори адвокатските услуги. 67% от работодателите споделят, че ползват правни консултации от чуждестранни служители. 65% аутсорсват правни съветници, а 56% - служители по проучвания.

- Индия е настоящият лидер в аутсорсинга. 59% от работодателите по света ползват наемни работници. 22% от компаниите казват, че имат планове да пренесат поне част от операциите си в Индия.

- Китай втората в момента, най-атрактивна аутсорсинг дестинация. 36% от компаниите прехвърлят работни места там.

- Калифорния и Тексас са най-пострадалите американски щати от аутсорсинга. Между 2001 и 2013 Калифорния е загубила 564 хиляди позиции, а Тексас – 304 хиляди.

Проучването на Statistics Brain обхваща и много важния въпрос, как самите мениджъри, които вземат аутсорсинг решенията, оценяват аутсорсинга. Резултатите са, че 89% от тях смятат, че аутсорсингът „вреди на икономиката“. Едва 17% считат, че той помага, 10% - че няма ефект, а 4% нямат мнение. Тоест, дори самите хора, които вършат това, разбират че в дългосрочен план режат клона, на който седят. Очевидно повечето от тях го правят по принуда. Когато конкуренцията аутсорсва и намалява цените, нямаш друг избор. Естественият пазарен подбор води икономиката към саморазрушение, когато е отворена към друга – по-евтина като труд и ресурси, икономика.

Заключение

В заключение може да се направи изводът, че наблюдаваме една слабост на чисто пазарната икономика, а именно – тя оптимизира само до краткия хоризонт на печалбата на съответните предприятия. Действително, в този случай имаме най-ниски разходи и най-голямо производство. Но игнорирането на дългосрочните процеси води до ерозия на самата връзка работник = потребител. В крайна сметка работникът изчезва, потребителят живее известно време назаем, или чрез преразпределение, като накрая и той изчезва. Това означава, че необмисленият аутсорсинг не е добра идея за една икономика, която вече е развита и е постигнала висок жизнен стандарт.

 

Литература:

1. Dr. Paul Craig Roberts, The Offshore Outsourcing of American Jobs: A Greater Threat Than Terrorism

2. Working America, Sending Jobs Overseas: The Cost to America’s Economy and Working Families, 2010

3. Hira, Ron; Hira, Anil, Outsourcing America: The True Cost of Shipping Jobs Overseas and What Can Be Done About It, 2008

4. Chang,Ha-Joon, Bad Samaritans: The Myth of Free Trade and the Secret History of Capitalism, 2007

5. Ravi Batra, The Myth of Free Trade: The Pooring of America

 

* Докторант в Софийски университет "Св. Климент Охридски"