27
Чет, Юни
24 New Articles

Икономическите и политическите предизвикателства пред Китай през 2017

брой 3 2017
Typography

Мнозина смятат, че през настоящата 2017 ще станем свидетели на началото на радикални и всеобхватни трансформации в световния ред.

В една или друга степен, те ще се отразят върху сферите на вътрешната и външната политика, както и върху стратегиите за икономическо развитие на всички страни по света. Най-голямото доказателство, че отдавна трупащите се проблеми най-сетне са провокирали процес на глобални промени е случващото се в такива държави като САЩ и Китай. По правило, подобен тип процеси изтласкват на преден план най-подходящите за успешното им осъществявани политически личности. Новият американски президент Тръмп очевидно е един от тези хора, но не по-малко внимание от него в контекста на очертаващите се глобални промени заслужава китайският лидер Си Дзинпин. Както е известно, именно той се оказа в центъра на вниманието на последния форум в Давос през януари 2017, където произнесе наистина фундаментална реч, в която доразви основните положения, лансирани от него два месеца преди това на срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в перуанската столица Лима.

Повечето наблюдатели характеризираха речта на Си в Давос като своеобразен апотеоз на процеса на икономическа глобализация и открита претенция именно Китай да оглави този процес, на фона на опитите за възраждане на протекционизма от страна на такива ключови държави като САЩ (които президентът Тръмп оттегли от Транстихоокеанското партньорство - ТТП) и Великобритания (която напусна ЕС).

Китай като ключов двигател на глобалното икономическо развитие

Основните показатели на китайската икономика дават пълно право на страната да претендира за ролята на най-големия "драйвър" на глобалното икономическо развитие. Така, през миналата 2016, Китай, който е втората най-голяма икономика в света постигна ръст на своя БВП от 6,7%, докато същият показател за САЩ е 1,6%, за ЕС - 1,7%, а за Япония - 0,9%. В същото време обаче, това е най-ниският икономически растеж на страната през последните 26 години, като прогнозите за 2017 са, че той ще падне още - до 6,5%. Между другото, именно забавянето на темповете на растеж на китайската икономика, нарастването на корпоративния дълг и проблемите във финансовата сфера, наред с все по-турбулентния характер на глобалните политически процеси бяха в основата на демонстрираните от повечето участници на последния форум в Давос песимизъм и тревога за бъдещето.

На този фон, речта на Си Дзинпин на въпросния форум целеше да успокои потенциалните инвеститори в китайската икономика. В същото време обаче, в самия Китай разпалено се дискутират очерталите се сериозни проблеми, които могат да се задълбочат в хода на стартиралата през миналата 2016 в страната радикална икономическа трансформация. Ситуацията допълнително се влошава заради факта, че процесите на дълбоки икономически преобразувания вече не могат да бъдат отлагани. Може би най-нагледното доказателство за изчерпания потенциал на екстензивния растеж и необходимостта китайската икономика да придобие съвършено нов облик е почти постоянният задушаващ смог, надвиснал над най-големите индустриални райони в страната, именно вследствие на развитието в течение на дълги десетилетия на "евтината" въглищна електроенергетика.

Между другото, напоследък в Китай се дискутира и лансираната преди няколко години от редица германски икономисти концепция за т.нар. "индустрия 4.0", която е свързана с такива съвременни тенденции в развитието на автоматизацията и обмена на данни при технологиите на производство, като киберфизичните системи, "интернетът на нещата" и "изчисленията в облак". Европейските експерти обаче акцентират върху един от страничните ефекти на "индустрията 4.0", а именно, че в хода на радикалната модернизация на производствените процеси, човешкото участие в тях става все по-малко. Между другото, този ефект се забелязва още в края на ХVIII век с началото на "промишлената революция" като постепенно се усилва в рамките на всички предходни "индустриални" етапи. На, ако за Европа, внедряването на "индустрията 4.0" може да породи изключително сериозни социални проблеми, какво да кажем за Китай с неговото население от 1,3 милиарда души! Впрочем, още днес, т.е. много преди страната да е навлязлва в етапа на "индустрията 4.0", в Китай са налице огнища на социално напрежение, в резултат от закриването на излишните индустриални мощности (например в стоманодобивната и въгледобивната индустрии). В същото време обаче, тези предприятия задължително следва да бъдат закрити, защото предлагат на международния пазар продукция, която вече не се търси от никого (като стоманата например), провокирайки предприемането на откровено протекционистки мерки от страна на ключовите търговски партньори на Китай и поставяйки под въпрос претенциите му за ролята на лидер на съвременния етап на глобализацията на световната икономика.

Новата транснационална инвестиционна политика на Пекин

Превръщайки се в световна търговска държава, Китай се ориентира към укрепване на позициите си в международното движение на капитали, извоювайки си лидерска роля както сред износителите, така и сред вносителите на капитали. Така, по данни на Търговската конференция на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), докато в периода непосредствено преди глобалната финансова криза китайският дял в износа на капитали под формата на преки инвестиции е бил 1,3% от световния, през 2015 той е скочил на 8,7% (достигайки 127,6 млрд. долара). По отношение на вноса на капитали под формата на преки инвестиции, тези показатали са нараснали през същия период от 5,4% до 7,7% (достигайки 135,6 млрд. долара).

През 2015, съответните показатели за САЩ са били 20,4% (за износа на капитали) и 21,4% (за вноса на капитали). На пръв поглед разривът между двете икономики изглежда сериозен, но ако към показателите на континентален Китай прибавим тези на двете китайски "инвестиционни врати" към света - Хонконг и Сингапур (т.е. в рамките на т.нар. "Голям Китай"), той се оказва много по-малък. Така, през 2015 износът на капитали под формата на преки инвестиции от Хонконг е бил 55 млрд. долара, а вносът - 175 млрд, а за Сингапур тези показатели са, съответно 35 млрд. и 65 млрд. долара.

При това, данните сочат, че в рамките на международния обмен на капитали, Китай се явява "чист донор", като по такъв ключов показател като чистите международни активи (т.е. активите без задълженията) страната е на второ място в света след Япония. Що се отнася до т.нар. "Голям Китай", включващ също Хонконг и Сингапур, в началото на 2015 той се оказва чист кредитор на глобалната икономика с цели 3 трлн. долара. В същото време, най-големият в света чист длъжник в сферата на международния обмен на капитали, се оказват САЩ, чиито чисти задължения в средата на 2016 са достигнали 8 трлн. долара (46% от американския БВП).

По-голямата част от чуждестранните активи на Китай (6,4 трлн. долара в началото на 2015) представляват международни (златновалутни) резерви - 61%, т.е. 3,9 трлн. долара. Други 1 трлн. пък са преки инвестиции, а останалите (портфейлни инвестиции, заеми и кредити) са около 1,5 трлн. долара. Което означава, че Китайската централна банка, която съхранява валутните резерви на страната, играе ролята на основен донор на икономиките на другите държави по света и най-вече на правителството на САЩ, купувайки американски ценни книжа.

Съвсем доскоро това разпределение на инвестиционни позиции в глобален план общо взето устройваше двете ключови държави, ангажирани в международния капиталов обмен, т.е. Китай и САЩ. В края на 2016 обаче, изненадващо за мнозина се очерта възможност за промяна на това стакукво, като неин тласък беше победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединените щати. Веднага след това и без да чакат очакваното повишаване на лихвения процент от Федералния резерв инвеститорите от целия свят обърнаха погледите си към Америка. Така, по данни на Goldman Sachs, изтичането на капитали от Китай през първите девет месеца на 2016 е достигнало 550 млрд. долара, като след победата на Тръмп този процес се ускори значително. Съответно, курсът на китайския юан спрямо долара започна да пада (с 6% само през 2016). Опитвайки се да "смекчи" този процес, Китайската централна банка предприе в края на миналата година няколко валутни интервенции, в резултат от които обаче започнаха да се топят валутните резерви на страната.

Очевидно китайците не са склонни да ликвидират своите трупани в течение на дълги години валутни резерви, а от друга страна запазването на слабия юан ще означава по-нататъшното обезкръвяване на националната икономика заради продължаващото бягство на капитали. Затова, като единствено възможно решение за Пекин се очертава налагането на ограничения върху трансграничното движение на капитали с цел постигане на баланс между капиталовите потоци към и от Китай. Ето защо, в края на 2016 страната въведе редица ограничения върху износа на капитали, включително върху тези свързани с придобиването на изключително големи активи на стойност 10 млрд. долара или повече в рамките на една сделка, инвестициите на държавни компании в недвижими имоти на стойност над милиард долара и инвестициите на всички китайски компании на стойност над 1 млрд. долара, ако не са свързани с тяхната основна дейност. Както е известно, дотогава китайските износители на капитали (банки и компании) можеха сами да решават, дали да предприемат подобни операции, като само уведомяваха властите за намеренията си. Сега обаче, Китай се готви да въведе разрешителен режим за тях, като изброените по-горе сделки вече ще трябва да бъдат предварително одобрени от висшия орган за икономическо планиране на страната. Освен това се планира поставянето под контрол на "сивите схеми" за износ на капитали, например с помощта на все по-популярните напоследък "криптовалути", като биткойн, например. Управляващите се опитват да подобрят платежния баланс на страната и чрез регулирането на някои видове текущи операции. На първо място, става дума за подготвяната забрана за вноса на злато (смята се, че годишно в Китай се внасят 900 тона злато). Ограниченията ще засегнат не само операциите с чуждестраннни валути, но и с юани. В тази връзка Централната банка вече ограничи износа на юани извън континентален Китай от страна на физически и юридически лица (на компаниите например е наложен лимит от 30% от акционерния им капитал). Дотогава основната част от юаните се насочваше към Хонконг, където те се обръщат в долари и други чуждестранни валути, които след това остават в банките и другите финансови институции на Хонконг или пък се изнасят в чужбина.

Освен това Централната банка вече изисква от другите китайски банки по-стриктно да контролират изтичането на валута от страната. Те, в частност, са длъжни "много внимателно да проучат за какво точно се използват юаните в чужбина" за да се изключи възможността за фиктивни и нецелеви сделки. На банките се препоръчва да ограничават чуждестранното финансиране под формата на кредити и заеми, а да стимулират инвестициите под формата на капиталово участие. И тъй като кредитните сделки са най-удобния и широко разпространен незаконен начин за изтичане на капитали от страната, Централната банка изисква от китайските търговски банки много по-внимателно да контролират този тип операции, като не позволяват отпускането на кредити с нулеви лихвени проценти, както и моментално да я уведомяват за всяко нарушение на кредитните договори.

Тоест, китайските власти са си поставили задачата да въведат ред във външната търговия на страната, която напоследък се беше превърнала в един от най-големите "сиви" канали за изтичане на валута в чужбина. По данни от един анализ на Дойче банк, китайските банки са фиксирали валутни преводи за заплащане на вносни стоки на обща стойност 2,2 трлн. долари, докато митническите служби в страната за засекли,че в нея реално са влезли вносни стоки за само 1,7 трлн. Твърде вероятно е "липсващите" 500 млрд. долара да представляват именно нелегално изтичане на валута в чужбина. В списъка с най-новите мерки за валутен контрол фигурират по-ниски лимити за обмена на юани за долари и други чужди валути от китайски физически лица и по-стриктни ограничения за износа и преводите на чуждестранна валута в чужбина.

Мнозина експерти смятат, че Пекин постъпва съвсем правилно, отказвайки се догмите на валутния либерализъм. Бившият съветник в Китайската централна банка Ю Йондин например твърди, че изтичането на капитали от страната е опасно, а валутните интервенции на Централна банка са били безполезни. На свой ред, бившият високопоставен сътрудник на МВФ и професор в Корнелския университет Есвар Прасад твърди, че последните решения на китайското правителство доказват, че то "предпочита стабилността и контрола пред либерализацията на икономиката и породената от това волатилност".

Възможната търговска война със САЩ и борбата за власт в Китай

Въпреки силното впечатление, което направи с речта си в Давос президентът Си Дзинпин, през настоящата 2017 китайският партиен и държавен ръководител несъмнено ще се сблъска с много проблеми. Кулминацията им най-вероятно ще е конгресът на ККП, където се очаква да бъдат направени много сериозни промени във висшите ешалони на властта в страната. Пак там ще стане ясно и доколко верни са твърденията, че Си е китайският лидер концентрирал в ръцете си най-много власт от времето на председателя Мао насам. Още повече, че според мнозина наблюдатели, все още има шансове противниците му да се опитат да вземат реванш.

Война без победители

Както е известно, китайския президент е изправен пред множество външнополитически проблеми. Най-важният касае развитието на отношенията със смятания за непредсказуем президент на САЩ Доналд Тръмп. Както е известно, перспективите пред това развитие не станаха по-ясно и след първата среща между Тръмп и Си през април 2017. Пекин очевидно се стреми към диалог с Вашингтон, иска да решава проблемите и да развива двустранните отношения, но само на основата на взаимното уважение интересите на двете велики сили. Според китайския външен министър Ван И, става дума в частност за концепцията на Пекин за "един Китай", която не признава съществуването на независим Тайван, а го разглежда като китайска провинция, която следва да бъде върната, ако трябва и с военна сила. В тази връзка, китайската агенция Синхуа цитира посланика на страната във Вашингтон Цуй Тянкай, според който, макар че администрацията на Тръмп тепърва трябва да формулира ясно политиката на САЩ към Китай, общата тенденция на развитие на американско-китайското сътрудничеството не може да бъде променена, тъй като е единствения правилен избор.

Перспективата за бъдеща търговска война между САЩ и Китай започна да се очертава още преди победата на Тръмп на президентските избори през ноември 2016. Сред основните характеристики на кампанията му беше именно острата антикитайска реторика. Почти на всички срещи с избирателите, както и в многобройните си интервюта, той до втръсване повтаряше, че смята Китай за най-големия противник на Америка. Списъкът на претенциите му към Пекин е огромен, като на първо място в него, според Тръмп и екипа му, са търговско-финансовите проблеми между двете страни, вината за които се стоварва единствено върху Китай.

Наистина, историята сочи, че в повечето случаи между предизборните обещания на американските президенти и техните практически действия след влизането им в Белия дом, има истинска пропаст (която, естествено, е различно дълбока). Затова не е учудващо, че през първите месеци след поемането на властта, всички анализатори обсъждаха, до каква степен новият президент ще се придържа към предизборните си обещания. Засега е ясно, че той със сигурност ще се опита да изпълни поне част от тях, а - поне ако се съди по словесните престрелки между Вашингтон и Пекин относно острите териториални проблеми в Южнокитайско море, това изглежда се отнася и за обещанията, касаещи Китай.

От друга страна, макар че в момента избухването на американско-китайска "търговска война" изглежда доста вероятно, не бива да забравяме, че през последните двайсет-трийсет години икономиките на двете държави до такава степен се преплетоха и са дотолкова зависими една от друга, че всяко по-рязко действие от едната страна на Тихия океан моментално ще провокира съответната реакция от другата. В тази връзка ще припомня, че по данни на Главното митническо управление на Китай, през 2015 обемът на търговията между САЩ и Китай е достигнал внушителните 558 млрд. долара.

Затова, както посочва и китайският официоз "Жънминжъбао", евентуалната "търговска война" между САЩ и Китай би навредила и на двете държави: "При подобно развитие ще загубят и Китай, и САЩ. Ако нито една от страните не е в състояние да постигне победа, значи войната ще навреди на всички - както на непосредствените участници в нея, така и на съседните държави". В тази връзка, вестникът цитира директора на Изследователския център за регионално сътрудничество към Министерството на търговията Джан Дзянпин, според който: "Днес Китай и САЩ са свързани от безбройни връзки в сферите на търговията, инвестициите, финансите и т.н., затова поддържането на взаимноизгодни отношения е полезно не само за тях, но и за цялата глобална икономика". Впрочем, по време на първата си среща с Тръмп във Вашингтон в началото на април, самият Си Дзинпин подчерта, че: "има хиляди причини да укрепваме китайско-американските отношения и нито една те да бъдат ерозирани".

Възможните контрамерки на Пекин

Войнствената реторика на Тръмп по отношение на Китай му донесе немалко гласове на изборите, но породи изключително противоречиви реакции в средите на американските икономисти, инвеститори и политици. Повечето от тях отлично разбират, какви опасности би донесла "търговската война" с китайците, ако президентът все пак реши да изпълни предизборните си обещания и да повиши митата на отделни китайски стоки с до 45%. Нещо повече, анализаторите предупреждават, че подобна "война" между двете най-големи световни икономики би навредила повече на американските, отколкото на китайските компании. Този извод се поддържа, в частност, и от агенция Bloomberg.

Както посочва анализаторът на Morgan Stanley Джонатан Гарнър, много американски компании от фондовия индекс MSCI US са силно зависими от Китай, тъй като поне 10% от продажбите им се осъществяват там. Броят на китайските фирми, които са също толкова силно зависими от търговията със САЩ, е много по-малък. Най-много биха пострадали от евентуална търговска война с китайците такива американски компании като Ambarella Inc. (AMBA), Texas Instruments Inc. (TXN), Marvell Technology Group (MRVL), Genco Shipping & Trading Ltd. (GNK) и Diana Shipping Inc. (DSX).

В речта при влизането си в Белия дом, Тръмп заяви, че САЩ са позволили на чуждестранните компании да забогатеят за сметка за американските потребители и работници. И макар че президентът нито веднъж не спомена Китай и не съобщи никакви подробности за протекционистките мерки, които възнамерява да предприеме, изглежда повече от ясно, че Пекин твърдо ще реагира на всички стъпки в тази посока, предприети от Вашингтон. Както вече споменах, мнозина смятат "търговската война" между САЩ и Китай за малко вероятна заради високата взаимна зависимост на двете икономики, но е много показателно, че въпреки това повечето китайски медии очакват търговските отношения между тях да се променят драматично.

Впрочем, според агенция Bloomberg, Пекин вече е разработил планове за ответни действия. Разбира се, информацията за това е изключително оскъдна, но за тези действия би могло да се съди например по бойкота, който китайците обявиха на множество японски стоки през 2012, когато отношенията между двете страни рязко се влошиха заради териториалните им спорове. Впрочем, представа за ответните мерки на Пекин дава и доста откровената статия, появила се непосредствено след президентските избори в САЩ през ноември 2016 в друг китайски официоз Global Times, в която се прогнозира, че ако Вашингтон действително започне "търговска война", това ще създаде сериозни проблеми на китайския пазар за такива ключови американски стоки като автомобилите, самолетите, айфоните, царевицата и соята. Освен това, в случай, че администрацията на Тръмп предприеме подобни стъпки, Китай може да обяви бойкот на стоките на такива големи американски компании като Nike Inc. (NKE), General Motors Co. (GM), Ford Motor Co. (F) и Tiffany & Co. (TIF). Естествено, ще пострада и продукцията на китайските фирми, особено на производителите на електроника, дрехи и битова техника. Пекин би могъл също рязко да ограничи броя на китайските студенти в американските университети, чието обучение носи на САЩ милиарди долари.

Според президента на Американската търговска камара Лестър Рос: "Китай вече подготвя ответни мерки, в случай, че новата администрация на САЩ предприеме негативни спрямо него действия в сферата на търговията". На свой ред, икономическият експерт на хонконгската финансова компания Mizuho Securities Шън Дзянгуан смята, че Китай може да намали вноса на самолети, автомобили и механично оборудване от САЩ, заменяйки ги с продукция на американски конкуренти, като Airbus например. Освен това, Пекин може рязко да ограничи вноса на американски селскостопански продукти. Китайските регулаторни органи пък могат да увеличат броя на разследванията за дъмпинг и незаконно субсидиране на американските продукти и стоки, рязко да увеличат продажбите на американски ценни книжа или пък да стартират разследвания на активността на американските компании, работещи в Китай.

Липсата на алтернатива

Между другото, наскоро китайското ръководство поръча да бъде направен исторически анализ на това, какво се е случвало в света през последните 500 години, когато някоя нова възходяща държава (какъвто е Китай в момента) се е сблъсквала със "стара" велика сила (каквито са САЩ днес). Изводите от него са показателни: в 12 от общо 16 такива случая, сблъсъкът е водел до пълномащабна война.

Истината обаче е, че евентуален военен сблъсък с Китай (до какъвто, според редица анализатори, може да доведе "търговската война") няма да донесе нищо добро на САЩ, защото те междувременно успяха да отблъснат редица потеницални съюзници в региона. Става дума за излизането на Съединените щати от Транстихоокеанското партньорство (ТТП), което трябваше още по-тясно да сплоти такива ключови американски съюзници като Япония, Австралия, Нова Зеландия, Виетнам и Сингапур и в същото време да изолира Китай. Сега обаче, Пекин получава отлична възможност да запълни вакуума, породен от изтеглянето на САЩ. Неслучайно веднага след това австралийският министър на търговията Стивън Сиобо недвусмислено намекна, че освободеното от американците място, може да бъде заето от Китай.

На свой ред, чилийското правителство обяви, че ще обсъди с Китай и Южна Корея бъдещето на ТТП без САЩ. Впрочем, Сингапур, Малайзия и Мексико също изразиха увереност, че след изтеглянето на американците ТТП ще продължи да съществува, специално подчертайвайки намерението си да разширяват своите търговски връзки с Пекин.

Мнозина във Вашингтон смятат излизането от ТТП за голяма грешка на администрацията на Тръмп, която на практика ще предаде Азиатско-Тихоокеанския регион в ръцете на Китай. Както заяви в тази връзка сенатор Джон Маккейн: "в разговорите ми с лидерите на азиатските държави те директно ми заявиха, че с тези си действия сме предали бойното поле на китайците". Еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом, също разкритикува протекционистката политика на Тръмп, прогнозирайки, че тя е обречена на провал. Същото твърди впрочем и старшият анализатор на Германския Фонд Маршал Питър Чейз, според който Тръмп е направил "стратегическа грешка". Бившият еврокомисар по търговията Карел де Гухт пък посочва, че "сега държавите от региона нямат друг избор, освен да заложат на Китай".

Вътрешнополитическите проблеми на Си

Макар че, ако се съди по коментарите в китайските и американските медии, Си Дзинпин вече е успял почти напълно да концентрира в ръцете си цялата власт в страната, истината е, че той е изправен пред сериозни вътрешнополитически проблеми. Възможно е консолидацият на властта да не се окаже толкова пълна и трайна. Както вече споменях, най-голямото изпитание предстои в края на 2017, когато в Пекин ще се проведе ХІХ конгрес на Китайската компартия, на който трябва да бъде избрано ново национално ръководство, начело със самия Си.

Откакто оглави Комунистическата партия през ноември 2012 Си измина дълъг път към укрепването на властта си. Благодарение на стартираната от китайския лидер антикорупционна кампании бяха пратени в затвора над двеста високопоставени чиновници и военни, повечето от които бяха негови съперници. Опозицията се оказа неспособна да предприеме ефективна контраатака и беше принудена безмълвно да наблюдава, как Си поставя свои хора на всичи ключови партийни длъжности. До есента обаче, сегашното впечатление за пълна негова доминация може и да се промени. Разбира се, той вече си е гарантирал втори петгодишен мандат начело на партията и държавата, но противниците му все още могат да окажат много сериозна съпротива на редица важни негови решения по време на конгреса.

Както е известно, след трагичните събития на столичния площад Тянанмън през 1989 Китайската компартия гледаше да избягва и потиска дестабилизиращата страната вътрешнопартийна борба за власт. Тъкмо поради това беше въведена практиката следващите президенти и премиери на страната да бъдат избирани дълги години преди да поемат съответните длъжности. През 1992 например, Дън Сяопин избра Ху Дзинтао да получи властта през 2002 (т.е. цели десет години предварително). През 2007 пък, партийните босове се споразумяха да изберан Си Дзинпин за наследник на Ху, който трябваше да ръководи партията и държавата още пет години. Не бива да забравяме обаче, че тази система не е институционализирана със съответните закони, т.е. има препоръчителен характер. А това означава, че няма никакви гаранции, че Си ще последва примера на предшествениците си. Защото ако на партийния конгрес през есента на 2017 не бъде избран негов наследник, това ще му даде възможност през 2022 да опита да получи трети мандат (нещо, което не се е случвало досега), или пък да постави на поста свой доверен човек. Ако обаче, конгресът все пак избере наследник на Си Дзинпин, това би укрепило легитимността и позициите на управляващата Компартия, но пък сериозно би дестабилизирало тези на самия Си.

Впрочем, освен предсказуемите проблеми с избора на неговия приемник, Си Дзинпин може да се сблъска със съпротива при обсъждането на два въпроса, които го касаят съвсем персонално. Първият е за броя на членовете на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП. В момента те са седем, като през тази година петима ще достигнат неофициално приетата възраст за пенсиониране и ще трябва да подадат оставка. Тоест, ще останат двама: самият Си и премиерът Ли Къцян. Ако Си реши да замени не петима от напускащите, а само трима, съкращавайки броя на членовете на Постоянния комитет до пет човека, това би му гарантирало абсолютна доминация в най-висшия орган на властта в страната. Според повечето експерти обаче, ще му бъде изключително трудно да го направи, тъй като влиятелните противници на президента категорично възразяват против съкращаването броя на членовете на Постоянния комитет.

Вторият голям проблем за Си Дзинпин е свързан с бъдещето на сегашния шеф на дисциплинарната комисия на Комунистическата партия Ван Цъшан, който оглавява кампанията за борба с корупцията в партията и страната. Ако, както изискват неписаните партийни правила, той подаде оставка през 2017, Си ще загуби най-силния си съюзник. От друга страна, ако Ван остане, това може да накара и останалите членове на Централния комитет, достигнали възраст за пенсия, да откажат да се оттеглят, с което на практика ще отпадне и сегашната възрастова граница за комунистическата номенклатура, която преди време беше намалена от 70 на 68 години.

Предвид демонстрираната от Си Дзинпин през последните години способност да се справя с противниците си, мнозина са склонни да прогнозират победата му и на партийния конгрес в края на 2017. Налице е обаче един много сериозен проблем. Всички промени в ръководството следва да бъдат одобрени от Централния комитет на Комунистическата партия. А въпреки арестите на деветима негови членове, мнозинството от 205-членния състав на комитета са настроени опозиционно спрямо сегашния държавен и партиен лидер. Ако те успеят да се договорят и си гарантират подкрепата на редица пенсионирани бивши лидери, като например експрезидента Дзян Дзъмин (който продължава да се ползва със значително влияние в партията) например, могат и да провалят плановете на Си, колкото и добре да са подготвени и планирани.

За целта, партийната опозиция би могла да се възползва от поредицата икономически неуспехи след 2013, включително постоянното забавяне на темповете на икономически растеж, стремително растящия държавен дълг, бавната реализация на икономическите реформи и балонът на пазара на недвижими имоти. Дори и най-широко рекламираният китайски проект "Един пояс, един път" (известен още като "Новият път на коприната") може да стане повод за атаки срещу Си, ако ръководството на ККП реши, че той е прекалено скъп и рискован.

Съпротивата срещу идеите и плановете на Си Дзинпин вероятно ще бъде стимулирана и от очакваното задълбочаване на икономичеките проблеми на Китай през 2017. С постепенното изчезване на ефекта от кредитното стимулиране на икономиката, нейният растеж ще продължи да намалява.На този фон, появата на някакво сериозно външно сътресение, като например започването на "търговска война" от новата администрация на Тръмп, или дори очакваното повишаване на лихвените проценти от американския Федерален резерв, може да доведе до девалвация на юана, което пък да провокира нова вълна на изтичане на капитали от Китай. Освен това, колапсът на нажежения до краен предел пазар на недвижими имоти в големите и средни китайски градове ще генерира гигантски натиск върху китайската финансова система, която и без това се задъхва заради огромния обем лоши кредити.

Разбира се, едва ли някой би се ангажирал с прогноза за това, кой ще победи в предстоящата битка за властта в Китай до края на 2017. Поне за момента, Си Дзинпин, който през миналата 2016 беше обявен за "осовия лидер" на партията, разполага с несъмнено предимство. Би било грешка обаче, да бъдат игнорирани възможностите на неговите съперници, за които залогът изглежда по-висок от всякога. Предстоящият ХІХ конгрес на ККП е последният им шанс да запазят, наложеният след 1989 модел в Китай. и тъкмо поради това 2017 се очертава като изключително напрегната за президента Си.

Заключение

Налице са определени признаци, че във всички сегменти на китайското политическо пространство се развиват различни и често противоречащи си течения. Затова, при евентуално изостряне на икономическите и социалните проблеми (например в резултат от прекалено тежкото бреме, свързано със сегашния икономически преход или пък с евентуални грешки в хода на неговото управление) би могла да се очаква поява на достатъчно организирани вътрешни сили, готови да оглавят масовото недоволство. Впрочем, тази опасност ясно се осъзнава и от китайското ръководство и тъкмо с това е свързано постоянното изтъкване през последните две-три години на необходимостта от "повишаване ролята на Комунистическата партия в китайското общество", както и укрепването на личната власт на самия Си Дзинпин. Очевидно е обаче, че тази тенденция може да влезе в противоречие с постоянно подчертаваното от Пекин (включително на форума в Давос) намерение рязко да повиши значението на пазарните механизми за по-нататъшното развитие на китайската икономика.

Освен това през настоящата 2017 Китай е изправен пред сериозни външнополитически предизвикателства. Те са свързани най-вече с все още не съвсем ясния външнополитически курс на новата администрация във Вашингтон, който е основният геополитически опонент на Пекин. Засега сигналите оттам изглеждат доста противоречиви, поне що се отнася до икономическата сфера, като някои от тях не са никак добри за Китай, докато други са по-скоро положителни за него. Сред първите са протекционистките мерки, които възнамерява да предприеме новият американски президент Тръмп. Впрочем, сред тези мерки е и вече осъщественото излизане на САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП), но то, макар и условно, би могло да се приеме като положителна новина за Пекин, предимно в политически план, тъй като замисълът на въпросния алианс, целеше именно китайската изолация в региона.

Във военнополитическата сфера обаче, Китай едва ли следва да очаква каквито и да било позитивни сигнали от САЩ. Така новият държавен секретар Рекс Тилерсън нееднократно предупреди Пекин да се въздържа от "излишна военна активност" в Южнокитайско море. На свой ред, държавният секретар по отбраната Джеймс Матис направи първото си посещение в чужбина в Южна Корея, където отново обеща военна подкрепа за един от ключовите американски съюзници в Азия и потвърди решението за разполагането на южнокорейска територия на системата за ПРО на САЩ THAAD, прието от администрацията на Обама и провокирало остри критики в Пекин. Както вече споменах по-горе, бъдещето на американско-китайските отношения не се проясни особено и след първата среща между Тръмп и Си в началото на април 2017.

Що се отнася до другите големи регионални играчи - Русия, Индия и Япония. Китай със сигурност няма да има проблеми само в отношенията си с Москва, макар че това до голяма степен се дължи на липсата на толкова тясна икономическа взаимообвързаност между Русия и Китай, каквато съществува между Китай, от една страна и САЩ, Япония или ЕС, от друга.

Що се отнася до политическите измерения на китайско-японските и китайско индийските отношения, засега в тях не се очертава благоприятно за Пекин развитие. Много показателно в това отношение е, че основният китайски опонент, в лицето на новия президент на САЩ Доналд Тръмп, отделя особено внимание именно на отношенията с Делхи и Токио. Както е известно, индийският премиер Нарендра Моди беше един от първите, с които Тръмп разговаря по телефона след влизането си в Белия дом, а през февруари официално посещение в САЩ направи японският премиер Шинзо Абе.

Целият очертан съвсем бегло по-горе сложен комплекс от вътрешни и външни проблеми (които най-вероятно ще се задълбочат през настоящата 2017), както и мерките за тяхното преодоляване, със сигурност ще бъдат в центъра на вниманието на насрочения за есента на тази година пореден ХІХ конгрес на Китайската компартия.

 

* Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.4/2017