Последиците от СЕТА за глобалната търговия

брой 3 2017
Typography

На своето заседание от 15 февруари 2017 Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (Comprehensive economic and trade agreement - CETA).

За това гласуваха 408 евродепутати, против бяха 254, а 33-ма се въздържаха. Утвърждаването на СЕТА от Европейския парламент означава, че споразумението вече може да се прилага на практика, макар и на временна основа. Тоест, съвсем скоро можем да очакваме влизането в сила на 98% от постановките на СЕТА, докато останалите 2% ще изискват ратификацията на споразумението от 38-те национални и регионални парламенти в страните членки (първата държава, която ратифицира СЕТА, беше Латвия).

Развитието на преговорите и постигнатите договорености

Началото на работата по подготовката на бъдещето споразумение между ЕС и Канада беше поставено на двустранната среща в Берлин през 2007, в чиито рамки страните взеха решение за създаването на съвместна проучвателна група, която да направи оценка на ползата и евентуалните вреди от подписването на СЕТА. Година по-късно, групата представи резултатите от проучванията си, които бяха в полза на въвеждането на преференциален търговски режим между Европейския съюз и Канада. В резултат от това, двете страни определиха ключовите направления на процеса на преговори, който стартира през май 2009. През септември 2014 страните обявиха, че преговорите между тях са приключили успешно, а самото споразумение беше подписано през октомври 2014. Така, СЕТА се оказа първото споразумение, което ЕС подписва с държава от Г-7.

Споразумението СЕТА касае широк кръг от въпроси, излизащи далеч извън рамките на тарифното регулиране. Освен ангажиментите за взаимно "зануляване" на вносните митнически такси по 99% от тарифните линии, споразумението включва и т.нар. въпроси за СТО-плюс (т.е. по-дълбоката интеграция в сферите, касаещи споразуменията в рамките на Световната търговска организация) и СТО-екстра (т.е. въпросите, които не влизат в системата от споразумения на Световната търговска организация). Сред тях са търговията с услуги, инвестициите, електронната търговия, преместването на физически лица, интелектуалната собственост, конкурентната политика, защитата на околната среда и т.н.

Интерактивна карта на европейските компании, изнасящи стоки в Канада

В частност, СЕТА се оказа първото споразумение на ЕС, в чиито рамки се предвижда либерализацията на търговията с услуги на основата на "негативния списък", което означава, че тя ще касае всички сектори на услугите, освен онези, за които двете страни за съгласували съответните изключения. На свой ред, Канада - за първи път в рамките на споразумение за формиране на зона за свободна търговия - създаде затворен списък от изключения за определени свои провинции и територии, като по-този начин формулира по-предсказуеми условия за достъпа на европейските доставчици на услуги на вътрешния си пазар.

Много сериозен прогрес беше постигнат в сферата на държавните доставки. Ангажиментите, поети от Канада в рамките на СЕТА, излизат отвъд споразуменията, предвидени от Споразумението на СТО за държавните доставки и от НАФТА (Северноамериканската зона за свободна търговия, включваща САЩ, Канада и Мексико). Така, постановките на споразумението изискват Канада да гарантира достъп на европейските компании до държавните си доставки на всички равнища: федерални органи, министерства на отделните провиници, държавни организации, регионални, местни и общински власти и органи (предвидени са ограничения единствено в сферите на енергетиката и обществения транспорт в провинции Квебек и Онтарио).

Измежду всички споразумения на ЕС за създаване на зони за свободна търговия, единствено в СЕТА се съдържа отделна глава за сътрудничеството в сферата на регулациите. В другите действащи споразумения, подписани от Съюза, проблемите за регулаторното сътрудничество присъстват изключително в рамките на отделни глави (като например техническото регулиране, санитарния и фитосанитарен контрол и т.н.). В рамките на споразумението ЕС-Канада се предвижда създаването на специализиран орган, който ще отговаря за коордирането на действията за сближаване на регулирането, осъществявано от двете страни. Освен това, при разработката на техническите регламенти и стандарти, ще се използва система за оценка на въздействието им върху търговското взаимодействие между участниците в СЕТА.

Сред най-обсъжданите и породили бурни дискусии постановки в СЕТА е използването на нов подход към разрешаването на споровете между държавите и чуждестранните инвеститори. Предвижда се, в частност, подобни спорове да се разглеждат от постоянно функциониращ инвестиционен съд, съдиите в който ще се избират публично от двете страни в споразумението за шестгодишен срок, като на всички заинтересовани лица се гарантира свободен достъп до гледането на делата. Освен това СЕТА предвижда създаването на Апелационен трибунал по аналогия с апелационния орган на СТО.

Както е известно, въпреки одобряването на споразумението от Европейския парламент, мнозина негови членове изразяват опасенията си във връзка с възможните последици от СЕТА за европейската икономика. Сред ключовите рискове се посочва на първо място съкращаването на работни места и задълбочаването на разрива между доходите на европейските граждани. Така, в доклада на Комисията по заетостта и социалните въпроси на Европейския парламент от 8 декември 2016 се подчертава, че прилагането на споразумението може да доведе до загубата на над 200 хиляди работни места в ЕС. Освен това, Комисията обръща внимание върху липсата в СЕТА на гаранции за оказване на подкрепа за малките и средни предприятия, което може да влоши тяхната конкурентоспособност по отношение на големите северноамерикански транснационални корпорации (ТНК), застрашавайки 90-те милиона работни места, които в момента се осигуряват от сектора на малкия и средния бизнес.

Опасения пораждат и въпросите за регулирането в рамките на СЕТА на държавните услуги (социалните услуги и услугите в сферите на здравеопозването, образованието, водоснабдяването и т.н.). Европейските синдикати посочват, че тези услуги не се изключват в пълния им обем от ангажиментите по СЕТА. Това би могло да ограничи достъпа на гражданите до тези услуги на достъпни цени и да ерозира реализацията на обществените интереси и, в частност, подкрепата за възобновяемата енергия. Освен това синдикатите акцентират върху липсата в споразумението на сериозни ангажимента за защита правата на трудещите си, което може на практика да доведе до социален дъмпинг и други нарушения на трудовите права на европейските граждани.

Критика срещу СЕТА пораждат и редица други постановки на споразумението, ограничаващи правото на регулация на правителствата на отделните държави. Както посочват в тази връзка противниците на СЕТА, прилагането му може сериозно да ограничи възможността на правителствата на страните от ЕС и Канада да въвеждат мерки за регулиране по отношение на чуждестранните инвеститори и доставчици на услуги, дори в случаите, когато тези мерки нямат дискриминационен характер. Това, на свой ред, може да се отрази негативно върху възможностите за провеждане на антикризисна политика.

Най-силните протести обаче са свързани с постановките за разрешаването на инвестиционните спорове. Според редица експерти и представители на обществеността, новият механизъм за разрешаване на споровете дава на големите транснационални корпорации правото да упражняват влияние върху държавната политика на страните от ЕС и Канада в случаите, когато тя се оказва в разрез с техните интереси. Както е известно, именно въпросите, свързани с разрешаването на споровете между държавата и инвеститорите бяха основната причина подписването на СЕТА да бъде блокирано от белгийския регион Валония. Съпротивата на Валония беше преодоляна едва след като бе постигнато решение Европейският съд да разгледа въпроса за съответствието с правото на ЕС на постановките на СЕТА за международния арбитраж.

Перспективите за ратификацията на СЕТА

Въпреки одобряването на СЕТА от Европейския парламент, прилагането на споразумението в пълния му обем е възможно само след като то бъде ратифицирано от всички национални и регионални парламенти в рамките на ЕС. Това е свързано с факта, че СЕТА получи статут на "смесено споразумение", включващо въпроси, които са от съвместната компетенция на ЕС и страните членки. Въпреки че чл.207 на Договора за функционирането на ЕС предоставя на наднационалното правителство в Брюксел (т.е. на Европейската комисия) изключителни компетенции по отношение подписването на търговски споразумения, той включва и затворен списък от въпроси, по които подобни споразумения могат да бъдат сключвани от името на Съюза. В същото време съвременните споразумения за създаване на зони за свободна търговия все по-често включват и въпроси, излизащи извън рамките на въпросния списък, като това важи и за СЕТА.

Въпросът, дали ЕС има правото самостоятелно да сключва споразумение от типа на СЕТА, остава спорен. Той вече беше повдигнат във връзка със споразумението за свободна търтовия между ЕС и Сингапур, но Европейският съд все още не е излязъл с решение по този казус. През юли 2016 Европейската комисия беше принудена да отстъпи пред исканията на някои страни членки и отделни евродепутати и да даде на СЕТА статут на "смесено" споразумение. Това решение може съществено да удължи периода до влизането в сила на споразумението в пълния му обем, както и да породи риск от отказа на отделни страни членки (или техни автономни региони) да ратифицират СЕТА.

Според някои експерти, това решение също би могло да повлияе сериозно върху по-нататъшната търговска политика на ЕС. То, в частност, може да отслаби заинтересоваността на потенциалните търговски партньори на Съюза от сключването на преференциални търговски споразумения с него. Така, в края на 2016 отделни участници в преговорите за многостранно Споразумение за търговията с услуги (TiSA) вече повдигнаха въпроса за възможността ЕС да бъде отстранен от преговорния процес, включително и заради спецификата на ратификацията на "смесени" споразумения в ЕС и последиците, които това би могло да има за бъдещето на TiSA.

Значението на СЕТА

Подписването на СЕТА и одобрението му от Европейския парлалент има по-скоро политическо, отколкото икономическо значение. В момента стокооборотът между ЕС и Канада е 68,4 млрд. долара (за сравнение, този между ЕС и САЩ е над десет пъти по-голям - 717,4 млрд. долара) (1). В същото време, взетото от Европарламента решение демонстрира, че курсът към либерализация на Брюксел все още е в състояние да преодолява съпротивата на консервативните и популистки сили, които в последно време преживяват сериозен подем.

Освен това, подписването и утвърждаването на СЕТА е поредната важна стъпка към формирането на нови международни търговски правила. Много от тези правила се нуждаят от доработка и от по-пълното им отчитане в бъдещите споразумения за свободна търговия (включително правата на трудещите се, защитата на околната среда и интересите на потребителите и т.н.). В същото време обаче, според мнозина, възможните негативни последици от формиращите се зони за свободна търговия едва ли са повод за отказа на развитите държави и техните регионални обединения от участие в глобалния интеграционен процес, тъй като в противен случай те биха дали пълен карт бланш на Китай да създаде собствени правила на играта, които в бъдеще да бъдат наложени на всички играчи.

Бележки:

1. Данни на UN COMTRADE.

 

* Eксперт по външна политика и сигурност на Центъра за стратегически разработки в Москва, Русия