Билдeрбeргската група и проектът за „обединена Европа”

Срещата в Гармиш Партенкирхен

Мнозина днес смятат, че сред основните автори и лобисти на идеята за „обединена Европа” е т.нар. Билдeрбeргска група (основана през 1954 група от влиятелни личности, които всяка година организират тайна неофициална конференция в някои от най-известните хотели или курорти по света, повече за нея, виж https://en.wikipedia.org/wiki/Bilderberg_Group - б.р. ). Потвърждават го, в частност, документите, публикувани от Уикилийкс на 7 май 2009. Сред тях е и част от протокола от конференцията на групата, състояла се на 23-25 септември 1955 в Grand Hotel Sonnenbichl в германския алпийски курорт Гармиш-Партенкирхен, който директно касае решението за създаване на Европейски общ пазар[1].

На тази среща е постигнат консенсус по важни въпроси, засягащи бъдещето на Европа като: „необходимостта да се постигне в най-кратки срокове възможно най-висока степен на интеграция, като се започне с общ европейски пазар "; "належащата нужда германският народ, заедно с другите народи на Европа, да влезе в този общ пазар", с уточнението, че "е по-добре развитието на общ пазар да се постигне чрез договор, а не посредством създаването на нови бюрократични институции", и т.н.

Ето още някои цитати от заключителните материали на тази конференция на Билдербергската група: „европейският докладчик подкрепи необходимостта да се създаде обща валута и отбеляза, че според него това задължително изисква създаване на централна политическа власт.” Както вече посочих, специално внимание се обръща на „належащата нужда германците да се обединят с другите народи на Европа в общ пазар”. „Беше прието единодушно, че обща отговорност на всички е възможно най-бързо да се постигне висока степен на интеграция, започвайки с общ европейски пазар.” „Един от американскте участници потвърди, че САЩ не са отслабили ентусиазираната си подкрепа за идеята за интеграция, независимо от нарасналите съмнения, как точно трябва да се проявява този ентусиазъм. „Друг участник от САЩ призова европейските си приятели да продължат с обединението на Европа, обръщайки по-малко внимание на идеологически съображения като преди всичко бъдат практични и работят бързо.”

Прави впечатление, че на тази среща членовете на Билдeрбeргската група постигат съгласие и относно значението на атомната енергия като основно средство за постигане на кооперирането: „По време на дискусията се постигна общо съгласие за значението на атомната енергетика при формирането на може би на най-обещаващата среда, в която би могла да се реализира интеграцията.”

Британският либертарианец Пол Джоузеф Уотсън, който е редактор на сайта Infowars, обръща внимание, че само две години по-късно (през 1957) Римският договор на практика реализира първия етап от европейския интеграционен процес със създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО), която обединява в общ пазар Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия.

Или друг впечатляващ факт. Три години след въпросната конференция на Билдeрбeргската група (т.е. през 1958) се създава Европейската общност за атомна енергия (Евратом). През 2003 белгийският виконт и председател на конференциите на Билдербергската група (1998-2011) Етиен Давиньон изтъква, че тя е помогнала за създаването на еврото, като първа е наложила темата за общата европейска валута още в началото на 90-те години[2]^,[3]. Впрочем, разследващ екип на британскиия медиен концерн ВВС също стига до извода, че и ЕС, и еврото до голяма степен са „рожби на Билдерберг”.

Битката за еврото

През следващите няколко десетилетия ЕИО постепенно се разширява, трансформирайки се в Европейска общност - един от трите стълба на Европейския съюз, който беше официално създаден през 1993, с Договора от Маастрихт[4]. В него се поставя условието всички държави членки на ЕС постепенно да премахнат търговските си бариери и да прехвърлят на технократите от Европейската комисия правото да осъществяват обща европейска валутна и данъчна политика, преминавайки към обща валута „евро”. Така (почти) се сбъдва идеята на френския дипломат, икономист, основател на Европейската общност за въглища и стомана и радетел за създаване на Европейска икономическа общност Жан Моне. Още през 1948 той посочва, че: „създаването на Обединена Европа трябва да се възприема като съществена стъпка към създаването на един обединен свят”[5]^,[6].

През 2009 Билдeрбeргската група проведе годишната си конференция в южното предградие на гръцката столица Атина – Вулиагмени, като дневният и ред стана обществено достояние още преди събитието. Според разследващия журналист Даниел Естулин, една от целите на тази среща е била да се отслабят позициите на противниците на Договора от Лисабон и бъдещата федерална супердържава (ЕС), публикувайки дискредитиращи ги истории в медиите и заглушавайки по този начин опозицията и истината за участието на Билдeрбeргската група в създаването на ЕС[7].

Въпреки желанието на групата да се дистанцира официално от процеса на европейската интеграция, редица видни нейни членове не се притесняват открито да твърдят обратното. Така, през 2009 председателят на конференциите на Билдербергската група Етиен Давиньон, в интервю, дадено на наблюдателя от EU Observer Андрю Ретман, отбелязва, че поредната среща на групата в Европа би могла „да подобри разбирането” за бъдещите действия по същия начин, както го е направила и при създаването на концепцията за еврото през 1992-1995. Бившият президент на Европейския съвет Херман Ван Ромпой му приглася, че 2009 е „първата година на глобалното управление”, добавяйки че „конференцията по климата в Копенхаген е друга стъпка към глобалното управление на планетата”.

Както е известно, сериозен проблем за ЕС през последните години беше икономическото състояние на Испания и Гърция, а донякъде и на Италия. През 2010 например, проблемите на Испания поставиха под въпрос бъдещето на еврото. Тогава, усилията на испанския премиер Хосе Луис Сапатеро да разреши кризата бяха подкрепени от много европейски и световни финансови институции.

Година по-късно (т.е. през 2011), на конференцията на Билдербергската група в Сен Мориц (Швейцария), темата за еврото отново беше в центъра на дневния ред. Участниците изразиха опасения, че евентуалният провал на единната европейска валута може да торпилира интеграционния процес и да провокира връщането към националните валути. На следващата среща (2012) в Шантили (САЩ) основна тема беше, как да се елиминира заплахата за премахване на общата валута, което би провалило и намеренията за създаване на „глобално управление”.

Кризата на еврото през 2012 се оказа по-сериозна от предишните, които между другото също настъпиха точно преди годишните конференции на Билдербергската група през 2010 и 2011. Всеки път обаче, политическият консенсус между членовете на групата беше достатъчен за да стабилизира еврото за поне още 12 месеца.

Следващите проблеми дойдоха от Гърция. Нарастващата заплаха тази държава да не спази своето обещание да изпълни драконовите „спасителни” условия, договорени с Брюксел и Берлин, накара германският канцлер Ангела Меркел за първи път да допусне, че Гърция може да излезе от еврозоната. Опасенията в тази посока доведоха до спад на пазарите и курса на еврото, което пък накара Билдербергската група отново да постави в центъра на вниманието си съдбата на общата европейска валута.

Притесненията бяха свързани с възможността Гърция да постигне бързо икономическо възстановяване след евентуалния си отказ от еврото и така да изкуши и други членове от еврозоната да последват примера й. Опасения за подобно развитие се съдържат в една знакова статия на контролирания от Билдербергската група британски вестник „Файненшъл таймс” (Greece’s exit may become the euro’s envy).[8] Според автора и - индийският икономист и по-късно главен икономически съветник на правителството в Делхи Арвинд Субраманиан: „Ако бъде прогонена от еврозоната Гърция може да се окаже по-опасна за системата,отколкото ако остане в нея, демонстрирайки на останалите модел за успешно възстановяване.... Да предположим, че от средата на 2013 икономиката на Гърция започне да се възстановява, докато в останалата част от еврозоната рецесията продължи. Ефектът от строгите икономии в Испания, Португалия и дори Италия може да се окаже опасен. Избирателите там ще забележат подобряването на състоянието на техния доскоро презиран гръцки съсед. Те ще започнат да се питат, защо собствените им правителства не последват пътя на Гърция и гласовете за напускане на еврозоната ще се увеличат. С други думи, гръцкият опит може коренно да промени стимулите за тези страни да останат в еврозоната, особено ако икономическите условия и перспективи пред нея продължат да са мрачни". Субраманиан добавя, че евентуалното излизане на Гърция "може да се окаже инфекциозно заразен модел" и да доведе до смъртта на еврозоната, а може би и на целия европейски проект.

Тези предупреждения на индийския икономист очевидно бяха взети под внимание от Билдeрбeргската група. Впрчем, тук е мястото да напомня, че самият Субраманиан е старши сътрудник в Института за международна икономика „Питър Г. Питърсън”, а мнозина от директорите на института са влиятелни членове на Билдерберг, включително бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър, бившият финансов министър на САЩ Лорънс Съмърс и починалият наскоро почетен председател на изключително влиятелния американски Съвет за международни отношение (CFR) Дейвид Рокфелер.

Идеолозите на „новия световен ред” са толкова силно заинтересовани от спасяването на еврото, защото общата валута е в основата на тяхната глобална финансова програма за създаване на регионални валути и мрежа от внимателно управлявани бюрократични федерации по модела на Европейския съюз. Тоест, ако експериментът с еврото се провали, перспективата за постигане на крайната цел – създаването на единна световна валута (а оттам и на глобално управление) ще се окаже невъзможно поне през следващите сто години[9].

През 2014 бившият президент на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу изнесе лекция в Училището по мениджмънт на Йейлския Университет на тема „Европейският съюз в Новия световен ред”[10]. В нея, той отбеляза, че светът се намира в състояние на хаос но „в този хаос може би ще се установи известен ред”, добавяйки, че се заражда вакуум "в рамките на глобалната сфера между все по-взаимозависимия и взаимосвързан свят, който не разполага с механизми за световно управление, за да може успешно да менажира тази взаимозависимост и взаимна обвързаност." В тази връзка, според Барозу, са необходими "механизми за глобално управление", т.е., на практика, глобално правителство.

На конференцията на Билдербергската група през 2015 дискусиите отново засягаха предимно положението на Гърция, но този път бъдещето на ЕС се обвързваше и с референдума във Великобритания (т.нар. Brexit). Както е известно, нейният премиер Дейвид Камерън обеща да проведе национален референдум за членството на страната в Европейския съюз преди 2017, като се надяваше, че ще получи подкрепа от страните членки за предоговаряне условията на британското членство в Съюза. Предлаганите от него в тази връзка конкретни промени включваха ограничаване на социалната сигурност и свободата на движение на гражданите на ЕС[11].

Билдербергската група и Brexit

Въз основа на анализа на събитията, преди и по-време на британския референдум, става ясна силната ангажираност на Билдербергската група, Кралския институт за медународни отношения (Чатъм Хаус), Съвета за международни отношения (CFR), Тристранната комисия и Римския клуб. Всички те разглеждат ЕС като своеобразен „континентален трамплин” към бъдещо световно правителство. Очевидно, за западния елит ЕС е много повече от просто един съюз.

Както е известно, голям брой ключови политически фигури на Запад подкрепиха оставането на Великобритания в ЕС - включително Барак Обама, Тони Блеър и Питър Манделсън. Между другото, едно от най знаковите изказвания на Камерън относно ЕС през последните месеци преди Brexit-а не беше пред Камарата на общините, а пред т.нар. „британско правителство в сянка” - Кралския институт за международни отношения (Чатъм Хаус). Впрочем, изпълнителният орган на ЕС е юридически партньор на Чатъм Хаус.

През март 2016 британските медиите отразиха възмущението на редица членове на Камарата на общините във връзка с откритата намеса на някои чуждестранни лидери - с коментари и становища - относно предстоящия референдум за излизането на страната от ЕС. Други обаче, като Джордж Осбърн и Едуард Болс, които в миналото са присъствали на годишните конференции на Билдерберг, закономерно предпочетоха да запазят мълчание.

В речта си пред Парламента от 14 март 2016, т.е. три месеца преди провеждането на референдума, консерваторът Филип Холобон изрази тревога от външната намера в кампанията за референдума, давайки за пример един от членовете на Билдeрбeргската група. Според него: „Съвсем правилно е, че Нейно Величество, нашият суверен, не бива да изказва мнение по такива важни въпроси като референдума за ЕС. Как могат обаче, членовете на правителството на Нейно Величество, от министър председателя надолу, да окуражават ръкъводители на чужди правителства да правят коментари относно референдума? Не е ли паказателен фактът, че международната Билдeрбeргска група оказва натиск върху британците?”

На свой ред, колегата му Питър Бон реагира изключително остро на съобщението, че при посещението си в навечерието на референдума американският президент Барак Обама възнамерява да призове британците да гласуват за оставане в ЕС. В тази връзка той запита: „Разпростират ли се правилата на Тайния съвет на Обединеното кралство (Privy Council, политически съвет на британския монарх)[12] върху предишните колонии, президентът на една от които би искал да дойде тук за да ни каже как да гласуваме на референдума за ЕС?”[13].

В тази връзка сегашният британски транспортен министър (а по онова време лидер на Камарата на общините) и отявлен евроскептик Крис Грейлинг официално предупреди чуждестранните лидери да не се месят във вътрешните работи на страната му: „Не бих окуражавал който и да било чуждестранен лидер да навлиза в дебата в този момент. Това е работа на британския народ и трябва да остане така.” Показателно е, че Грейлинг също се изказа изключително рязко за намесата на Билдeрбeргската група в дебатите за Brexit.

Не остана безучастен и кметът на Лондон (а днес британски външен министър) Борис Джонсън, който се обяви за излизане на Великобритания от ЕС, обвинявайки Обама в лицемерие: „Няма държава по света, която да защитава своя суверенитет с такава истерична предпазливост както Съединените американски щати”. В статия за „Дейли Телеграф” Джонсън написа: „можете ли да си представите американците да поставят своята демокрация в режим подобен на този, който ние имаме в ЕС?”[14]

На 15 март 2016 Associated Press също акцентира върху конфликта между американския президент и Борис Джонсън във връзка с твърдението на последния, че от страна на Барак Обама би било „проява на лицемерие" да вземе отношение по дебата за Brexit.

От своя страна, тогавашният британски външен министър (а днес министър на финансите) Филип Хамънд защити правото на чуждестранни лидери, включително президента на САЩ, да изразяват открито надеждата си Великобритания да продължи да бъде член на Европейския съюз. В изказването си на среща на външните министри на ЕС в Брюксел той заяви, че макар референдумът да е вътрешен въпрос, който трябва да бъде решен от британската нация, "точно онези, които водят кампанията за излизането ни от Съюза, говорят най-много за т.нар. Англосфера (т.е общността на англоезичните държави – б.р.) и за алтернативните възможности на Великобритания ако напусне ЕС. Мисля, че е важно, да чуем от лидерите на държавите от Англосферата - не само от президента Обама, но и от ръководителите на Австралия, Нова Зеландия и Канада, както и от тези отвъд Англосферата, като японските и китайски лидери, какво всъщност мислят за отношенията с Великобритания. Нека просто чуем колко ценят членството на Великобритания в ЕС. Така британците ще бъдат надлежно информирани в този дебат относно това, което следва очакваме от нашите англоговорящи партньори от целия свят, ако напуснем ЕС."[15]

Бившият министър на бизнеса, иновациите и уменията и член на Лейбъристката партия лорд Питър Манделсън също реагира остро на изказването на Джонсън, обвинявайки го, че "игнорира най-големия съюзник на Великобритания по начин, който може да навреди на специалните ни отношения".

На свой ред, британското правителство отказа да коментира позицията на президента на САЩ, че предпочита най-близкия съюзник на Америка да остане част от ЕС и призива му към британските избиратели да гласуват за това.

Очевидният стремеж на глобалистки настроените кръгове в британския елит, страната да остане част от Съюза повлия и върху репортажите на информационната корпорация ВВС, което накара мнозина британци да започнат да се съмняват в безпристрастието на тази медия.[16] Между другото, на 6 април 2016 в една от водещите новинарски програми на ВВС бяха изнесени данни, че групата за мониторинг на медиите демонстрира открито пристрастие към оставането на Великобритания в ЕС. В периода 13 януари – 11 март 2016 са били анализирани 40 издания на популярната програма за актуални събития Newsnight. Голяма част от гостуващите в медията (25 души) са се изказали в полза на оставането на страната в ЕС, докато обратното становище са защитили едва 14. Групата за мониторинг цитира бившия президент на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и бившия шведски премиер Карл Билд, изразили ясни становища в полза на оставането на Великобритания в ЕС като посочва, че сред противниците на британското членство не се забелязват толкова ключови чуждестранни политици. Тоест, очевидно липсва баланс в становищата „за” и „против”.

Междувременно, станаха ясни и някои факти, които може би обясняват този дисбаланс. Така в периода април 2013 – септември 2015 ВВС е получила от ЕС финансиране от 2,11 млн. паунда по една от европейските рамкови програми, като по официални данни на самата корпорация средствата са били използвани предимно "за научни изследвания и развитие". В същото време, проучване на новинарския портал Heat Street[17] от октомври 2016 показва, че само в периода между април и септември 2015 ВВС е кандидатствала и, съответно, получила 476 000 паунда от ЕС, което е повече от максимума от 878 000 паунда за цялата 2013/14 и 778 000 паунда за 2014/15, или средно по £ 71,000 в продължение на 30 месеца. Според Heat Street, новинарската агенция не е отбелязала в годишния си доклад получаването на средствата от Брюксел. В тази връзка редица британски депутати изразиха опасение, че въпросните средства могат да бъдат отклонени като разходи за манипулиране на референдума за Brexit. Ще напомня само, че в самото навечерие на референдума, ВВС беше домакин на ключов дебат за ЕС в „Арена Уембли”.

По този повод подкрепящият Brexit консервативен депутат Филип Дейвис заяви пред Heat Street: „Ако BBC получава милиони лири от ЕС, но не признава това в своите отчети, как можем да сме сигурни, че ще коментира референдума за ЕС по обективен начин?". Според него, при това положение медийната корпорация не би могла да се смята за политически неутрална[18].

Билдербергската група срещу Тръмп

Очевидно, днес Билдербергската група вижда опасни тенденции в развитието на създадения с нейна помощ ЕС. Но не само. Така например, групата открито се позиционира като противник на републиканския кандидат на президентските избори в САЩ през 2016 Доналд Тръмп. На миналогодишната и конференция (9-12 юни 2016) в дрезденския Ташенбергпалас, участващите в нея американски официални лица за пореден път нарушиха Закона Логан.[19] На тази среща участниците постигнаха консенсус по позицията си относно предстоящите президентски избори в САЩ през ноември и референдума Brexit (23 юни). По първия въпрос, те бяха единодушни, че, Тръмп трябва да бъде спрян, а Клинтън – избрана, както и, че след референдума Великобритания следва да остане в рамките на глобалисткия проект за „обединена Европа”.

На същата конференция беше постигнат консенсус и по въпроса за мигрантската криза в Европа, като бе препоръчано наводняването на ЕС с "бежанци" да продължи, а „популистките” политически бунтове срещу глобалисткия елит в Австрия, Унгария, Великобритания, Италия, Франция и другаде да бъдат неутрализирани. Според участниците, проектите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) и Транстихокеанското партньорство (TТP), стимулиращи неограничената от нищо глобална търговия, следва да бъдат официално одобрени, като този процес трябва да се задълбочи.[20]

Позицията на Билдербергската група в подкрепа на оставането на Великобритания в ЕС беше изложена от редица видни нейни представители, направени преди референдума.[21]

Така, още в началото на 2015 инвестиционната банка Голдман Сакс, двама от чиито високопоставени служители са членове на изпълнителния комитет на Билдерберг - членът на борда Джеймс Джонсън и председателят на борда на външните съветници Роберт Зелик, излезе със становище, че оставането на Британия в ЕС е „императив”. Междувременно стана известно, че Голдман Сакс и Бритиш Петролеум (ВР) са сред от ключовите спонсори, предоставили шестцифрена сума за кампанията за оставането на Великобритания в ЕС.[22] През януари 2016 Анри дьо Кастри, председател на управителния комитет на Билдербергската група и изпълнителен директор на AХА, определи евентуалния Brexit като „бедствие за всички”. "Един референдум за ЕС е като руска рулетка - не с шест куршума в цевта, но най-малко с четири. Някои във Великобритания смятат, че понеделникът след гласуването на референдума няма да бъде много по-различен от петъка, преди нео. Не съм съгласен, мисля, че нещата ще изглеждат много по-различно”. През февруари 2016 бившият председател на ЕК Жозе Мануел Барозу отговари по следния начин на въпроса, какво би станало с ЕС ако Великобритания го напусне: " Това силно ще отслаби Европейския съюз. Обединеното кралство е една от най-важните страни в Европа и в света. Всеки от Берлин до Варшава или до Мадрид разбира, че напускането на Великобритания ще се отрази крайно негативно". Пак през февруари 2016, изпълнителният директор на RyanАir Майкъл О'Лиъри споделя: "RyanАir, екипът ни и аз, самият се надяваме, че заедно с по-голямата част от клиентите ни ще работим през следващите месеци, за да помогнем за постигането на ярък „Да” вот на 23 юни.", добавяйки, че ще „досажда до смърт на всеки”, повтаряйки проевропейските си позиции. На свой ред, Томас Ендърс - член на управителния комитет на Билдербергската група и главен изпълнителен директор на Airbus, споделя в интервю пред CNBC, че секторът ще „лобира” срещу Brexit, защото: "ако Великобритания напусне, не мога да си представя, че това ще има положителни последици за конкурентоспособността ни във Великобритания." Според него, излизането на страната от ЕС ще има „негативни последствия” за самолетната индустрия.[23] През май 2016 бившият шеф на МИ6 Джон Соърс заяви: "Причината, поради която ще бъдем по-малко защитени (ако Великобритания гласува за напускане) е, че няма да можем да участваме в решенията, рамкиращи споделянето на данни, което е изключително важна част от борбата с тероризма и киберпрестъпленията, и ще загубим възможностите да използваме европейската заповед за арест. Сигурни сме, защото Европа, като цяло, е сигурна, а ако излезем ще я направим по-несигурна".

ЕС като ключов елемент на глобалистката програма на Билдербергската група

На провелата се през 2007 среща в Чатъм Хаус тогавашният еврокомисар по търговията – британският лорд Питър Манделсън, подчертава, че: „виждам ЕС като най-обещаващия европейски инструмент за ангажиране с глобализацията и нейното формиране”. Джордж Сорос го допълва, определяйки ЕС като „експеримент в международното управление”.

Според мнозина анализатори, „европейският проект” е създаден от апологетите на т.нар. „нов световен ред” с основна цел унищожаване на националния суверенитет и постигане „максимално висока степен на интеграция” на континента. Отнемането на националния суверенитет на страните от ЕС стартира с Договора от Лисабон. Днес значителна част от пълномощията на националните правителства вече са прехвърлени към „еврократите” в Брюксел, като това стана със съгласието на президентите и премиерите на държавите членки, а не посредством създаването на нови органи, което очевидно щеше да забави процеса на създаване на федерална континентална супердържава, квазитоталитарна по своята същност.

Следващият етап в реализацията на тази програма трябваше да стане евентуалното обединяване на ЕС с други континентални търговско-икономически блокове. Например, с т.нар. Северноамерикански съюз (North American Union - NAU), включващ САЩ, Канада и Мексико, за чието създаване лобираше както Билдербергската група, така и изключително влиятелният американски Съвет за международни отношения (CFR). Както известно, идеята за създаването на NAU възниква още през 80-те години на ХХ век при управлението на президента Роналд Рейгън. В основата и са „обичайните заподозрени”, в лицето на членовете на CFR Дейвид Рокфелер, Джордж Шулц и Пол Волкър, Билдербергската група и Тристранната (Трилатералната) комисия. Според тях, NAU би гарантирало политическия и икономически просперитет и мощта на САЩ и Канада. Навремето инициаторите на обединението отчитат като проблем съпротивата на френскоговорещото население на Квебек и виждат възможност за преодоляване на тази пречка в избирането на такъв премиер в Отава, който да е добре настроен към дейността на Билдербергската група и CFR. Според тях, това би позволило на Квебек да се отдели като автономна провинция и така да се улесни интеграцията на Канада и САЩ. Идеята обаче се провали на референдума от 1995.

През 1993, във връзка с подписването през предишната година на Североамериканското споразумение за свободна търговия (North American Free Trade Agreement – NAFTA), Хенри Кисинджър пише в „Лос Анжелис Таймс”: „Това, което Конгресът трябва да ратифицира, не е прост търговски договор, а архитектура на една нова международна система …първа стъпка към един Нов световен ред.” Година по-късно (1994) Северноамериканското споразумение за свободна търговия официално влиза в сила. Впрочем, твърди се, че с подписването му президентът Бил Клинтън е изпълнил обещанието си, дадено пред Билдербeргската група, срещу което тя е подкрепила номинацията и избора му за държавен глава на САЩ.

През март 2005 президентът на САЩ Джордж Буш-младши, мексиканският му колега Висенте Фокс и канадският премиер Пол Мартин подписват в тексаския град Уако споразумение за създаване на Северноамериканско партньорство за сигурност и просперитет (Security and Prosperity Partnership - SPP), с което на практика се реализира идеята за NAU.

Както става ясно по-късно от изтеклите в Уикилийкс документи, SPP е предшествано от секретната инициатива на Канадския съвет на изпълнителните директори (Canadian Council of Chief Executives – CCCE, обединяващ шефовете на най-големите канадски корпорации, който до 2002 се нарича Бизнес съвет на Канада), Мексиканския съвет за международни отношения (Mexican Council on Foreign Relations - MCFR) и CFR, известна като Независима група за бъдещето на Северна Америка (Independent Task Force on the Future of North America). Тази група си поставя следните цели[24]: заобикаляне на законодателните инициативи на трите държави и техните конституции; потискане на публичния дебат и прокарване на мащабна и дълбока американо-канадско-мексиканска политическа, социална и отбранителна интеграция, с помощта на тайни работни групи, които да изработят задължителни споразумения, неподлежащи на гласуване и утвърждаване.

Решенията на тази среща с основание се възприемат от някои американски политици като своеобразен „корпоративен държавен преврат” срещу националния суверенитет на САЩ, съпроводен със силното милитаризиране на страната за да бъде потисната евентуалната съпротива. Целта е създаването на свободна от митнически и граничен контрол Северноамериканска зона, в чиито рамки да бъдат премахнати всички пречки пред свободния търговски обмен и трансфера на капитали от страна на корпорациите (и най-вече тези от САЩ) и гарантиране достъпа на Съединените щати до жизненоважни ресурси, като например мексиканския петрол и или канадските водни запаси.

При спазване на пълна конфиденциалност, SPP формулира 300 инициативи, целящи хармонизирането на континенталната енергийна, хранителна, имиграционна, индустриална, екологична, здравна и отбранителна политика. Тоест, Партньорството в отбраната и сигурността (SPP) е поредната стъпка в реализацията на стратегията за създаване на Световно правителство, следвана от триумвирата Билдeрбeргска група - CFR - Тристранна комисия, а непосредствената му цел е разширяване обхвата на Северноамериканското споразумение за свободна търговия NAFTA, подписано през 1994 от президента Бил Клинтън.

Така, докато NAFTA премахва всички тарифи между споменатите три държави, NAU трябва да разшири интеграцията между тях и в сферата на политиката. Моделът почти буквално повтаря този на Европейския Съюз, като дори започва да се говори за обща валута Amero или северноамерикански долар (North American Dollar). По късно BankIntroductions.com информира клиентите си, че в близките 10-20 години ще бъде създаден Северноамерикански валутен съюз (North American monetary union – NAMU)[25], по примера на еврозоната.

И така, все още нереализираният проект за Северноамериканския съюз (NAU) е поредната стъпка в стратегията на лобистите на глобалното управление. Доста преди него започва осъществяването на проекта за т.нар. „Обединена Европа”, който за малко повече от половин век доведе до загубата на значителна част от суверенитета на европейските държави. Днес преобладаващата част от политиката на държавите членки на ЕС в сферите на законодателството, търговията, енергетиката, финансите и земеделието се формира и реализира от високоплатените бюрократи в Брюксел, често в разрез с техните национални интереси. Долните две таблици, които показват развитието на двата проекта – Европейския и Северноамериканския, доказват очевидните прилики между тях.

Европейски съюз

Северноамерикански съюз (North American Union – NAU)

И така, съвместното развитие на двата континентални проекта се реализира постепенно и целенасочено. През април 2007 между САЩ и ЕС беше създаден Трансатлантическия икономически съвет (Transatlantic Economic Council - ТЕС) с цел: създаване на официална правителствена организация; хармонизиране на икономическите и регулаторните цели; съвместни усилия за формирането на Трансатлантически общ пазар и стъпки към създаването на единно световно правителство, защитаващо интересите на най-могъщите корпорации.

Заключение

Известният изследовател на дейността на Билдербергската група Даниел Естулин (автор на преведения и у нас бестселър Истината за клуба "Билдерберг") цитира 73-страничния доклад от годишната конференция на групата във Вулиагмени (Гърция) през май 2009. Прави впечатление притеснението на членовете и, че техните усилия за промяна на света чрез генерирането на „конструктивен” контролиран хаос биха могли да доведат до ситуация, в която този съзнателно генериран хаос да стане неуправляем.

Според Естулин, на тази среща са се проявили и определени разногласия между „хадлайнерите” и някои по-умерени членове, които смятат, че нещата са отишли твърде далеч и последиците от очертаващия се световен икономически катаклизъм са непредсказуеми. Изказват се опасения, че това може да навреди на интересите и целите на Билдербергската група. Редица европейски банкери открито изразяват загрижеността си относно бъдещета съдба на ръководените от тях финансови институции. Възможно е именно с това да е свързана отчасти и появата на „феномена Тръмп”, както и победата на ексцентричния републикански кандидат на президентските избори в САЩ през 2016. Сред другите въпроси, обсъждани на конференцията във Вулиагмени, са: създаването на Глобално Министерство на финансите (Global Treasury Department) и Глобална Централна банка (Global Central Bank); създаването на глобална валута; унищожаване на долара посредством печатането на огромни количества банкноти и отпускане на гигантски кредити, които да доведат до неговата девалвацията; глобална правна система; използване на епидемии от типа на свинския грип като средство за сплашване и улесняване създаването на Глобално Министерство на здравеопазването и, както винаги, постигането на крайната цел - световно правителство и окончателно премахване на националния суверенитет.

Както е известно, след влизането на Обама в Белия дом през 2009 се очерта определен застой в усилията за създаването на Северноамериканския съюз. Все пак, идеята за дълбока интеграция на Северна Америка не е напълно изоставена. С цел прикриване на реалната цел и отслабване съпротивата на обществеността, Канадският Институт Фрейзър предложи промяна на името на инициативата, която вече да се нарича Северноамерикански стандарти и регулаторна зона (North American Standards and Regulatory Area - NASRA).

Професорът по международна история в Лондонското училище по икономика Алън Скед посочва, че ЕС е създаден от западния елит като модел на континентално управление, което премахва националния суверенитет. Създаването на Северноамериканския съюз пък цели разширяването на този процес на територията на още един континент, с цел подготвяне на условията за бъдещо световно правителство.

През последните години обаче, тези опити за ликвидиране на националния суверенитет започват да се сблъскват с все по-силна съпротива. Неин израз е решението на Великобритания да напусне ЕС и усилването на националистическите настроения сред населението на страните членки. В статия за Disillusioned Dreamer Малика Хартли отбелязва, че ако в бъдеще ЕС не положи големи усилия да се промени и не направи нещо повече за постигане на едно свободно и отворено демократично общество, идеята за възстановяване на националния суверенитет може да победи не само във Великобритания. В същата посока, впрочем, са и първите действия на новия президент на САЩ Доналд Тръмп, който демонстрира твърдо намерение да се откаже от повечето континентални и трансконтинентални проекти с участието на страната му. Сега предстои да видим, каква ще бъде ответната реакция на Билдербергската група, която вероятно ще стане ясна още на годишната и конференция през 2017.

В заключение, можем да определим ЕС и нереализирания Северноамерикански съюз като континентални варианти на бъдещо световно правителство, което трябва да разпространи влиянието си и да трансформира фундаментално международните отношения. А сред най-активните лобисти за осъществяването на този утопичен проект, освен Билдербергската група, са CFR, Чатъм Хаус и Тристранната комисия.

Бележки:

Източници:

1. Josh Lowe, U.K. Pro-brexit MP warns of 'Bilderberg' influence on referendum debate, http://europe.newsweek.com/brexit-bilderberg-group-philip-hollobone-barack-obama-eu-436623?rm=eu
2. Maalikah Hartley, The EU was a Contrivance of a 1955 Bilderberg Meeting, June 24, 2016http://www.activistpost.com/2016/06/the-eu-was-a-contrivance-of-a-1955-bilderberg-meeting.html
3. Miles Goslett, How Bilderberg Loves The EU/Hates the EU Referendum, http://heatst.com/world/how-bilderberg-loves-the-euhates-the-eu-referendum/
4. Miles Goslett, The BBC receives an average of £71,000 per month in secret handouts from the EU, May 18, 2016, http://heatst.com/world/bbc-receives-71000-of-secret-eu-cash-each-month/
5. Paul Joseph Watson, Bilderberg Scheme To Save The Euro, https://theyellowbrickroadfreeblog.wordpress.com/2012/05/16/bilderberg-scheme-to-save-the-euro/
6. Paul Joseph Watson, Leaked 1955 Bilderberg Docs Outline Plan For Single European Currency, Prison Planet.com, Friday, May 8, 2009
7. http://europa.eu/rapid/press-release_SPEECH-14-612_en.htm
8. http://humanevents.com/2006/05/19/north-american-union-to-replace-usa/
9. http://m.journal-neo.org/2016/04/06/bbc-bias-brexit-the-eu-bilderberg-and-global-government/
10. http://www.belfasttelegraph.co.uk/news/eu-referendum/eu-referendum-bilderberg-group-is-ganging-up-against-british-voters-claims-tory-mp-34539641.html
11. http://www.belfasttelegraph.co.uk/news/world-news/bilderberg-group-meeting-big-business-set-to-lobby-politicians-on-the-future-of-the-eu-31290602.html
12. http://www.centrosangiorgio.com/).
13. http://www.cnbc.com/2015/06/15/brexit-a-bad-idea-well-lobby-to-prevent-it-airbus.html
14. http://www.dailymail.co.uk/wires/pa/article-3491527/Philip-Hammond-defends-right-foreign-leaders-voice-EU-debate.html
15. http://www.globalresearch.ca/index.php?context=va&aid=13720
16. http://www.ibtimes.co.uk/bilderberg-2016-we-can-expect-desperate-lobbying-against-brexit-big-business-1563898
17. http://www.michaeljournal.org/nwo2.htm;
18. http://www.prisonplanet.com/leaked-1955-bilderberg-docs-outline-plan-for-single-european-currency.html
19. http://www.prisonplanet.com/leaked-1955-bilderberg-docs-outline-plan-for-single-european-currency.html
20. http://www.thenewamerican.com/world-news/item/23440-bilderberg-elites-stop-trump-boost-hillary-stop-brexit-boost-migration
21. https://file.wikileaks.org/file/bilderberg-meetings-report-1955.pdf
22. https://www.ft.com/content/4bdda8a0-9dad-11e1-9a9e-00144feabdc0

*Преподавател в УниБИТ, член на Българското геополитическо дружество

[1] https://file.wikileaks.org/file/bilderberg-meetings-report-1955.pdf

[2] Paul Joseph Watson, Leaked 1955 Bilderberg Docs Outline Plan For Single European Currency, Prison Planet.com, Friday, May 8, 2009

[3] http://www.prisonplanet.com/leaked-1955-bilderberg-docs-outline-plan-for-single-european-currency.html

[4] Maalikah Hartley, The EU was a Contrivance of a 1955 Bilderberg Meeting, June 24, 2016http://www.activistpost.com/2016/06/the-eu-was-a-contrivance-of-a-1955-bilderberg-meeting.html

[5] http://www.michaeljournal.org/nwo2.htm;

[6] http://www.centrosangiorgio.com/).

[7] http://www.prisonplanet.com/leaked-1955-bilderberg-docs-outline-plan-for-single-european-currency.html

[8] https://www.ft.com/content/4bdda8a0-9dad-11e1-9a9e-00144feabdc0

[9] Paul Joseph Watson, Bilderberg Scheme To Save The Euro, https://theyellowbrickroadfreeblog.wordpress.com/2012/05/16/bilderberg-scheme-to-save-the-euro/

[10] http://europa.eu/rapid/press-release_SPEECH-14-612_en.htm

[11] http://www.belfasttelegraph.co.uk/news/world-news/bilderberg-group-meeting-big-business-set-to-lobby-politicians-on-the-future-of-the-eu-31290602.html

[12] Формален орган на съветници на суверена на Обединеното кралство. Състои се предимно от висши политици, които са настоящи или бивши членове на Камарата на общините или Камарата на лордовете.

[13] http://www.belfasttelegraph.co.uk/news/eu-referendum/eu-referendum-bilderberg-group-is-ganging-up-against-british-voters-claims-tory-mp-34539641.html

[14] Josh Lowe, U.K. Pro-brexit MP warns of 'Bilderberg' influence on referendum debate, http://europe.newsweek.com/brexit-bilderberg-group-philip-hollobone-barack-obama-eu-436623?rm=eu

[15] http://www.dailymail.co.uk/wires/pa/article-3491527/Philip-Hammond-defends-right-foreign-leaders-voice-EU-debate.html

[16]http://m.journal-neo.org/2016/04/06/bbc-bias-brexit-the-eu-bilderberg-and-global-government/

[17] Либертарианско-консервативният новинарски уебсайт Heat Street започна да действа през февруари 2016 и е собственост на News Corp от Dow Jones & Company. Ръководи се от живущия в САЩ английски писател и бивш политик Луис Менш (Louise Mensch).

[18] Miles Goslett, The BBC receives an average of £71,000 per month in secret handouts from the EU, May 18, 2016, http://heatst.com/world/bbc-receives-71000-of-secret-eu-cash-each-month/

[19] Законът Logan влиза в сила на 30 януари 1799 във федералното законодателство на САЩ. Той забранява на неупълномощени граждани да водят преговори с чуждестранни правителства и има за цел да предотврати подкопаването на официалната позиция на американското правителство.

[20] http://www.thenewamerican.com/world-news/item/23440-bilderberg-elites-stop-trump-boost-hillary-stop-brexit-boost-migration

[21] Miles Goslett, How Bilderberg Loves The EU/Hates the EU Referendum, http://heatst.com/world/how-bilderberg-loves-the-euhates-the-eu-referendum/

[22] http://www.ibtimes.co.uk/bilderberg-2016-we-can-expect-desperate-lobbying-against-brexit-big-business-1563898

[23] http://www.cnbc.com/2015/06/15/brexit-a-bad-idea-well-lobby-to-prevent-it-airbus.html

[24] http://www.globalresearch.ca/index.php?context=va&aid=13720

[25] http://humanevents.com/2006/05/19/north-american-union-to-replace-usa/

[26] Една от най-уважаваните и признати в света за управление на инвестиции.