Миграционната спирала в Германия: национални и европейски измерения

Както е известно, в математиката спиралата се разглежда като трансцендентна крива, която описва намотки около дадена точка, постоянно отдалечавайки се от нея. В настоящото изследване фокусът на миграционната спирала представлява поставената цел чрез имиграция да се повлияе трайно върху демографските показатели на населението, а миграционната крива е функция на непрекъснато увеличаващия се брой мигранти, като в същото време тя все повече се отдалечава от центъра, т.е. от поставената цел.

Проблемът за ефектите от миграционната спирала става все по-актуален, тъй като представата от началото на XXI век, че Европейският съюз е изградил успешна обща миграционна политика, рухна под влиянието на мигрантската криза през 2015 и началото на 2016. Всички европейски политици, без оглед на идеологическата си принадлежност, признават, че Дъблинска система за разпределение на компетентността за разглеждане на молбите за убежище се оказа остаряла и не функционира според очакванията. Като последица от това разминаване между очаквания и реалности, Европа стана арена на визионерски сблъсък между две противоположни виждания за миграционна политика, в рамките на който Германия - най-вече поради личната позиция на нейния канцлер Ангела Меркел - стана основен изразител на неолибералния подход.

Подобни различия във вижданията на отделните европейски държави до известна степен са логични с оглед на спецификата в историческата съдба на всяка една от тях. Това е особено валидно за Германия след края на Втората световна война. Нейните човешки жертви са над 6,5 милиона души, поради което през 50-те и 60-те години на миналия век не достига работна сила, която да подпомогне бурното развитие на икономиката на ФРГ след старта на Плана „Маршал“.

Миграцията в Германия

Непосредствено след края на Втората световна война, във ФРГ като бежанци пристигат етнически германци от вече окупираните бивши източни области и от някои източноевропейски държави като Югославия, Румъния и др. Тези преселници се включват в нейното възстановяване и Германия се опитва да продължи тази политика. През периода от 1964 до 1975 в нея годишно се настаняват между двайсет и трийсет хиляди лица от немски произход. Броят им обаче се оказва недостатъчен за набиращата скорост германска икономика и поради тази причина през 1961 се сключва споразумение за привличане на работници от Турция. Договорът е сравнително краткотраен и през 1973, когато е прекратен, в Германия са пристигнали общо 867 000 турски гастарбайтери.

Разглежданият период е преломен за Германия. През 1972 посоката на демографските процеси трайно се обръща и оттогава досега годишният брой на починалите винаги превишава този на новородените. Оттогава до края на 2016 броят на починалите, общо за периода, надвишава този на новородените с над 5 милиона.

Очертаващият се траен отрицателен естествен прираст обаче, не е причина за продължаването на договора с Турция. Неговото прекратяване се дължи най-вече на факта, че германската политика осъзнава неподготвеността си за трайното установяване в страната на повечето турски гастарбайтери. Първоначалната идея на Бон (през този период столица на ФРГ, преди обединението  с ГДР през 1990), че турските гастарбайтери ще работят няколко години и ще се завърнат в родината си, се оказва нереалистична. Тогавашното правителство на Хелмут Кол дори предприема действия за да стимулира завръщането на мигрантите в родните им места, като от държавния бюджет се отпуска специална "премия за завръщащите се". Ефектът обаче е половинчат и през периода от 1982 до 1985 около 300 000 турци напускат Германия.

Опитът за прекратяване на имиграцията от Турция е съчетан с продължаване на усилията за заселване на нови лица от немски произход. От 1976 до 1987 броят на последните се движи от 40 хиляди до 60 хиляди души След този период рязко се увеличава броят на заселващите се, като през 1987 той е 79 хиляди, през 1988 – 200 хиляди, за да достигне своя връх през 1989 – 380 хиляди души. Повечето от заселващите се лица от немски произход идват от Полша и Румъния. Приемането им се извършва на основание на Германския федерален закон за прокудените и бежанците от 15 юни 1993. Според него, за прокудено се смята и всяко “лице от немска народност”, което “по причини на сключени по време на Втората световна война междудържавни договори е било изселено от извънгерманските области или поради мерките на германските власти е било изселено от областите, заети от германския Вермахт… или по метода на приемане преди 01.01.1993 е напуснало или напуска някога намиращите се под чуждо управление източни германски области, Данциг, Естония, Латвия, Литва, бившия СССР, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Югославия, Албания или Китай”. Глава 4 от Закона разглежда статута на т.н. "късни изселници", т.е. на лицата, които се заселват в Германия след 1993.

Според различни източници, към 1991, от 4 милиона лица от немски произход, живеещи в бившия СССР, 3 милиона вече са се преселили в Германия, с което силно е намаляло демографското измерение на тази група зад граница. През 1993 Германия въвежда годишна квота за прием на репатрианти, възлизаща на 220 хиляди души. Тъй като броят на лицата от немски произход е лимитиран от общия брой на диаспората и непрекъснато намалява поради заселванията, Германия започва да приема под 100 хиляди лица от тази категория, като в наши дни процесът практически е спрял.

Случаят със заселването на лица от немски произход в Германия е показателен, защото чрез него става ясно, че подобна имиграция, лимитирана от броя на мигрантите, не води до трайни промени в демографските процеси на приемащата държава, а чрез еднократния механичен прираст само отлага във времето част от неблагоприятните последици.

Докато лицата от немски произход бързо се интегрират в приемащото общество, съвсем други процеси започват да протичат сред по-голямата част от турските гастарбайтери, които решават да останат в Германия. Затруднената интеграция води до появата на различни нива на безработица. Докато нейният дял за цялата страна е 6,4%, сред населението от турски произход той е 10,4%. Тези различия залягат в основата на все по-зачестяващите оплаквания от дискриминация на трудовия и жилищния пазар, което е сериозна предпоставка за ускоряване на процеса на радикализация.

Въпреки тези затруднения, вече изградилите се миграционни мрежи съдействат за появата на нова допълнителна имиграция от Турция, независимо от прекратяването на споразумението за привличане на работници. Тенденцията на засилена миграция към Германия е прекъсната едва през 2006, когато за първи път броят на турците, които се завръщат в родината си, се оказва по-голям от този на пристигащите в Германия. Миграционният баланс сочи, че днес в Германия живеят около 3 милиона души от турски произход и това е най-голямата турска диаспора в света.

Изграденият в Германия имиграционен модел за задоволяване на потребностите на икономиката постепенно започва да се утвърждава и в другите развити страни членки на ЕС, сред които протичат идентични демографски процеси. Следващата таблица (таблица 1) дава представа за непрекъснатото увеличаване на имигрантите в Европа. Ако техният брой през 1990 се приеме за 100%, за 25 години верижният индекс на нарастване се е увеличил на 154,7%, което е много сериозен ръст за такъв кратък период.

Таблица 1. Брой на имигрантите в Европа и верижен индекс на нарастване

Източник: United Nations. International Migration Report (2016)

Чрез имиграцията на лица в трудоспособна възраст, приемащите държави се опитват да задоволят потребностите на пазара на труда. Този подход обуславя и факта, че към момента основната част на имигрантите са във възрастовия интервал 20–50 години, а най-голям е броят на 30-35 годишните. Този възрастов състав на групата на имигрантите ярко контрастира с възрастовата структура на местното европейско население и тези различия ясно личат в структурата на възрастовата пирамида на Европа за 2015.

Възрастова пирамида на населението на ЕС през 2015

Източник: Евростат (2016)

Прави впечатление, че процентното отношение на населението в трудоспособна възраст сред групата на имигрантите, като цяло, е два пъти повече, отколкото същата категория население граждани на ЕС. Към момента на осъществяване на трудова дейност от мигрантите, подобна структура се отразява положително върху развитието на икономиката, тъй като по този начин се доставя необходимото количество работна сила, а и по-големият брой работещи, чрез отчисленията си, подпомагат функционирането на социалните фондове. На пръв поглед ситуацията е благоприятна и в това се изразява краткосрочния положителен ефект от имиграцията.

Проблемът на немския миграционен модел

Проблемът на този модел е, че мигрантите също остаряват и в конкретния случай след около 35 години по-голямото количество от сегашните мигранти ще бъдат вече в пенсионна възраст. При това положение обаче след 35 години населението в пенсионна възраст ще бъде по-голямо, отколкото ако в приемащата държава не бяха идвали имигранти. Очакваният увеличен брой на осигуреното население ще затрудни социалната система на държавата и за да се компенсира този факт, тя ще се нуждае от допълнителни постъпления в социалните фондове, което се постига както с увеличаване на данъците, така и с вдигането на пенсионната възраст или с новото приемане на по-голямо количество имигранти. Целта на подобна политика е да се запази съотношението между осигуряващи се и осигурени поне на 3:1. Именно в необходимостта от непрекъснато увеличаване броя на имигрантите с цел запазване на темповете на икономическо развитие и социална стабилност се състои ефектът на миграционната спирала.

С оглед на по-рано възникналия модел на миграционната спирала в Германия спрямо останалите страни членки на ЕС, структурата на германското население е по-силно повлияна от него.

Възрастово-полова пирамида на населението на Германия през 2013

Източник: United Nations Population Division (2016)

От структурата на възрастовата пирамида е видно, че за разлика от средните показатели за ЕС, сред младите възрасти в Германия броят на имигрантите е малък. В същото време имигрантите са най-застъпени във възрастовия интервал 35-59 години. Това означава, че процесът на застаряване на имигрантите в Германия е по-напреднал, отколкото са средните показатели за Европа, поради което към 2013 те все по-слабо са забавяли общия процес на застаряване на населението на страната.

За по-детайлен анализ на влиянието на имиграцията трябва да се вземе предвид самата възрастова структура на имигрантите. Към 2013 над 12 % от тях вече са били в пенсионна възраст, а през следващите 15 години още 24 % ще навлязат в пенсионна възраст. Това означава, че към 2030, ако няма приток на нови имигранти, над 35 % от наличната към 2013 имиграция в Германия ще е навлязла в пенсионна възраст, като съотношението мжду осигуряващи се и осигурени в тази група ще бъде едва 1,86 : 1.

Възрастово-полова пирамида на имигрантите в Германия през 2013

Източник: United Nations Population Division (2016)

Тези неблагоприятни тенденции отдавна са констатирани като проблем от германските демографи. Още през 2000-та президентът на германската федерална статистика Йохан Хален обяви, че за да задоволи нуждите си от работна сила, Германия ще трябва да приема по 310 000 имигранти годишно, ако иска да поддържа броя на своето население на сегашното ниво от 82,2 милиона души. Ако цялата имиграция е 100 хил. души годишно, германското население ще намалее до 65 милиона през 2050, а ако се приемат по 200 хиляди души годишно, населението през 2050 ще бъде 70 милиона. Подобен подход бе споделен и от индустриалния сектор в страната. През 2001 Федералната асоциация на германската индустрия прецени, че за да се запази системата за социална сигурност на тогавашното равнище, годишно трябва да се приемат между 350 хиляди и 450 хиляди имигранти. В същото време обаче, бяха изразени опасения, че на този етап Германия може да абсорбира само между 50 хиляди и 100 хиляди души.

На фона на този чисто икономически и при това едностранчив подход, единствено Федералното министерство на вътрешните работи се опита да обърне внимание върху геополитическия аспект на взаимната връзка между миграцията и националната сигурност и изрази позиция, че този въпрос е актуален както за Германия, така и за други европейски държави най-вече във връзка с етническия контекст на миграцията. В своето издание „Моделиране на развитието на населението на територията на Федерална Република Германия до 2050“ ясно бе изразена позицията, че „при създалата се демографска ситуация, коренното немско население на Германия ще се съкрати от 74,6 милиона през 2000, до 56–58 милиона души през 2050, а в същото време броят на населението с чужд произход в страната ще нарасне от 7,4 милиона през 2000 до 16 млн. души".

Независимо от тези предупреждения, официалните германски власти възприеха схващането, че Берлин може да приема по 500 000 имигранти годишно през следващите години. Канцлерът Ангела Меркел не се поколеба да нарече Германия "имиграционна страна" и това доведе до отправената в началото на 2015 покана към бежанците от Близкия Изток да се установят в Германия.

През 2015 Европа бе залята от миграционните потоци, като по външните и граници бяха регистрирани 1,83 милиона нелегални влизания. Мигрантската криза доведе до вътрешното фрагментиране на ЕС, изразяващо се във възстановяването на вътрешнограничния контрол в Шенгенското пространство. Европа се раздели дълбоко в миграционния дебат и това допринесе за нейното политическо отслабване, включително и за т.нар. Brexit. Въпреки, че тези тежки последици все още не са преодолени, Меркел продължава да разчита, че ще успее да постигне бърза интеграция на бежанците. Тя смята, че Германия трябва да се поучи от опита си през 60-те годинина ХХ век с турските гастарбайтери и да даде „още от началото най-висок приоритет на интеграцията“. Всичко това поставя редица въпроси пред бъдещето на Германия и Европа.
Пряката последица за Германия от мигрантската криза в Европа през 2015 и 2016 е, че нейното население в края на 2016 (съгласно данните на Федералната статистическа служба) стана 82,8 млн. души. Това е рекорд в историята на страната, като досегашният от 82,5 милиона души датира чак от 2002. Според последните данни, през 2016 Германия е приела около 750 000 души и това е единствената причина за наблюдавания рекорден ръст на населението.

Заключение

Днес Германия е изправена пред сериозни противоречия. От една страна, за да няма спад в броя на населението, една жена там би трябвало да ражда средно по 2,1 деца. Раждаемостта в страната обаче е далеч под този показател, независимо, че тук са включени и данните за мигрантската раждаемост. Продължаващият стабилен икономически ръст и след 2010, съчетан с щедрата политика за насърчаване на раждаемостта от германските правителства през последните години, доведоха до известно покачване на раждаемостта, но тя все още остава много по-малка от смъртността. Това налага Германия да продължи политиката на привличане на мигранти от другите европейски страни, но те нямат необходимия миграционен потенциал, поради което имигрантите от Европа също не са достатъчни за да се запази общият брой на германското население.

Поради тази причина идеята за прием на мигранти и от други региони на света все още е актуална, но вече се отчита, че такива могат да дойдат само от страните с висок естествен прираст, каквито най-близко до Европа са тези в Близкия Изток и Северна Африка. Проблемът на този тип имиграция е, че тя е предимно монокултурна и не води до разнообразяване на европейския мултикултурализъм, а до появата на паралелно съществуващ монокултурализъм, който възпрепятства интеграцията на този тип имигранти и е предпоставка за задълбочаване на радикализацията дори на второто и третото поколение мигранти.

Дилемата пред Германия е или да положи огромни усилия, за да разкъса миграционната спирала, в която е изпаднала, или да продължи приема на мигранти от Близкия Изток и Северна Африка. Ако миграционната спирала се запази, това ще ускори процеса на подмяна на населението и през 2050 чужденците в Германия ще бъдат много повече от прогнозираните 22% с всички произтичащи от този факт последици за нейното бъдеще и идентичност. При всички случаи това ще даде отражение и върху процесите в ЕС, поради което българските и останалите европейски лидери трябва да бъдат особено бдителни. Още повече, че макар и с известно закъснение, ефектът от миграционната спирала ще се прояви и в други държави членки на ЕС.

Бележки:

* Институт за изследване на населението и човека при БАН