Процесът от Женева (Мон Пелерин): преломен момент в усилията за разрешаване на кипърския въпрос

В първото се поставят основите за по-нататъшните преговори, чиято най-важна цел е учредяване на независима, двуобщностна, федерална република. Второто споразумение пък поставя акцент върху защитата на човешките права, демилитаризацията и териториална цялост на острова.

Преговорите, инициирани от ООН, продължават през 1993 и 1999-2000 с променлив успех, но без да доведат до съществен резултат. Основното обвинение от страна на кипърските гърци е, че в действителност целта на турската и турско-кипърската политика не е обединението на Кипър в обща държава, а реализациято на собствени геополитически задачи в региона на Източното Средиземноморие и Близкия Изток. Тоест, кипърският и близкоизточният въпроси се преплитат, а Турция води регионална политика, която още повече ги обвързва.  През януари 2002 започва нов кръг преки преговори между двете страни. Изготвен е план, който впоследствие търпи множество ревизии. През следващите две години, въпреки усилията на ООН, диалогът върви трудно, като страните склоняват само на минимални отстъпки. Междувременно, Кипър се присъединява към Европейския съюз без да успее да осъществи обединение със северната част на острова. През 2004, на референдуми в двете общности, се гласува за приемане на плана на ООН за обединение. С 64.9% кипърските турци дават одобрението си за проекта, докато кипърските гърци го отхвърлят със 75.8% от гласовете. Разговорите между президентите на двете страни напредват за кратко, след което отново бележат регрес. Този „модел” се запазва през цялото първо десетилетие след приемането на Кипър в ЕС.

Междувременно, през април 2015, са проведени редовни „избори“ в т.нар. Севернипърска турска република, на които за нов лидер на кипърските турци е избран Мустафа Акънджъ. Избирането му се разглежда като шанс за възобновяване на преговорите. Кипърската страна декларира, че ще продължи да блокира преговорите за присъединяване на Турция към ЕС по две от преговорните глави: „Съдебна система“ и „Основни човешки права, правосъдие, свобода и сигурност“. Показателен момент в турската позиция е изказването на премиера Реджеп Ердоган, от което става ясно, че Турция разглежда кипърския въпрос като част от близкоизточната си политика, а не толкова като елемент от баланса на гръцко-турските противоречия в Егейско море. Този момент внася ново съдържание в общия контекст, в който страните поставят проблема. Създават се условия за обвързване от турска страна на кризата с мигрантите и членството на Турция в ЕС, в чиито контекст се поставя и кипърският въпрос.

Женевската конференция

Възобновяването на преговорите след избирането на Акънджъ е възможност за подобряване на геополитическата среда в този сложен регион. Решено е преговорите да продължат извън острова. Това се налага тъй като Анкара не признава легитимността на сегашнатаа кипърска държава, което пък не позволява осъществяването на контакти на територията на последната. Традиционно място за подобни срещи е Швейцария, което се приема и от двете страни. Така се стига до свикването на „Женевската конференция по кипърския въпрос“, която се провежда в швейцарския курортен комплекс Мон Пелерин в два кръга – двустранен формат (9-12.12.2016) и многостранен формат с трите държави гаранти Великобритания, Гърция и Турция (12.01.2017).

Въпросът за формата на конференцията е особено важен. Чувствителният проблем е, дали държавата Кипър ще бъде представена от своите легитимни институции – президента и/или министъра на външните работи. Противното би означавало, че тя ще трябва да се саморазпусне, а на нейно място да се създаде нова държава от двете кипърски общности, които придобиват ново качество на „учредителни съставни държави”. При подобно развитие обаче остава неясно, дали новата държава ще бъде призната за приемник на предишната кипърска държава.

Форумът е преломен момент в усилията за разрешаване на кипърския въпрос. Изпълнена е целта за постигане на договореност между гръцката и турската кипърски общности по последната преговорна глава „Територия“, с което формално приключва т.нар. вътрешен аспект на преговорите. Поставя се началото на същинските преговори по т.нар. външен аспект чрез насрочване на първата международна среща по последната глава – „Сигурност и гаранции“.

Процесът от Женева съдържа следните елементи: преговорите в двустранен формат между двете кипърски общности с посредничеството на специалния съветник на Генералния секретар на ООН по кипърския въпрос Еспен Барт Айде; съществуващата международна и регионална конюнктура; специфичното състояние на гръцко-турските отношения в контекста на анонса на турския президент за ревизия на Лозанския мирен договор от 1923 и създалата се нагласа у част от заинтересованите страни, че става дума за последна възможност за реализиране на федеративната формула за решаване на кипърския въпрос. Допълнително влияние върху преговорите оказва резолюцията на Европейския парламент за замразяване на преговорите за европейското членство на Турция. Трябва да се отбележи, че съществува риск евентуалният опит за изолиране на Турция от процесите в съвременния Голям Близък Изток да провокира пренасочването на турския експанзионизъм по посока на Кипър, Гърция и Югоизточна Европа, като цяло.

Състоянието на гръцко-турските отношения е усложнено, което се вижда от размяната на остри реплики между правителствени представители във връзка с изказванията на президента на Турция Ердоган за преразглеждане на Лозанския мирен договор.² Това въздейства негативно върху атмосферата на преговорите в Женева. Гръцката страна изразява силната си тревога, че за първи път в съвременната история на Турция неин президент публично заявява несъгласието си с действащ междудържавен договор, като конкретно по отношение на клаузите, отнасящи се до Гърция, използваният език е окачествен като „тежък“. На свой ред, турският държавен глава смята, че договорът е несправедлив, а страната му е загубила важни територии като островите в Егейско море (Имброс и Тенедос) и Източното Средиземноморие (Кипър), както и бившите османски провинции Мосул и Антиохия. Според него, населението в Западна Тракия трябва да бъде оставено свободно да реши, посредством референдум, дали да се присъедини към Турция. Провокативното изявление на президента Ердоган демонстрира новия дългосрочен курс на турската регионална политика, характеризиращ се с откровен ревизионизъм, претенции за наличие на историческа несправедливост в действащите междудържавни договори, сключени след Първата световна война, и аспирации към по-големи ползи, възможности за каквито възникват днес в Близкия Изток, Средиземноморието и Егейско море.³ Турската страна смята за проблемни такива въпроси като евентуалното принуждаване на нежелан брой турски заселници и бежанци да преминат под гръцко-кипърско административно управление, както и възстановяването на инвестираните досега средства в управлението на Севернокипърската турска република и турския окупационен корпус ТУРДИК в Кипър, като в тази връзка се изразява съмнение относно финансово-икономическата стабилност на бъдещата федеративна обединена кипърска държава.

Първоначалното впечатление е, че администрациятаа на новия американски президент Тръмп не смята за приоритет разрешаването на казуси подобни на кипърския.  ЕС също не се ангажира с активно участие в рамките на Женевската преговорна инициатива. Показателно е, че в Женева отсъства представител на Европейската комисия, за разлика от наличието на такива от турска и гръцка страна, присъстващи като наблюдатели. Това създава сериозни предпоставки за провал на усилията за хармонизиране на параметрите на възможното решение на кипърския въпрос с европейските норми, предвид факта че бъдещият обединен Кипър юридически ще бъде член на ЕС. Особено активна е позицията на Великобритания. Външният министър Борис Джонсън декларира, че независимо от възприетия курс на излизане от ЕС, страната му запазва стратегическия си интерес към Европа, част от който е и Кипър и кипърският проблем. Декларира се готовност за отказ от статута на страна–гарант, ако едновременно с Великобритания това направят и другите две държави гаранти Гърция и Турция.⁴

Основният приоритет в преговорите е глава „Територия“, включващаа договореност относно съотношението между териториална площ и численост на населението, включително броя на завръщащите се бежанци от едната в другата част на Кипър, обсъждане на отделни аспекти от останалите преговорни глави и преговори в петстранен формат (по глава „Сигурност и гаранции"). Двете кипърски общности стигат до определено споразумение по глава „Територия“, но несъгласието за процентното съотношение на завръщащите се бежанци от едната общност на територията на другата е причина за неуспеха на преговорите. Лидерите Анастасиадис и Акънджъ не могат да постигнат съгласие по процента на бежанците, които ще се репатрират, като гръцката страна предлага 29,2%, а турската - 28,2%, при което под гръцко-кипърска администрация следва да се завърнат до 90 000 кипърски турци. Следва да се отчита, че преговорите се водят от изходна основа при съотношение на населението 18% кипърски турци и 82% кипърски гърци. Акцентът при консултациите е поставен от гръцко-кипърската страна върху три конкретни населени пункта – Морфу, Карпасия и Кокина. Турско-кипърската страна обаче използва този интерес за да обвърже своите отстъпки с искания по глава „Сигурност и гаранции“.

Така се стига до момента, при който постигането на принципно споразумение за численото съотношение на население и територии на съставните държави блокира, когато трябва да бъде пренесено върху картата и, още повече, на самия терен. Тогава възникват реалните трудности, особено когато няма какво да бъде предложено за компенсация при евентуален компромис на една от страните. А такава възможност отсъства поради диаметрално противоположното разбиране на страните за ролята на турския военен контингент на острова. Оказва се, че това, което едната кипърска общност приема като гарант за сигурността и, се оценява от другата като риск за нейната собствена сигурност.

От ключово значение за турско-кипърската страна е системата за ротационно президентство на бъдещия федеративен Кипър. Искането й е всяко правителствено решение да се взима с най-малко един глас от турско-кипърски представител в Министерския съвет. Предложението е представителите в правителството да са 7 кипърски гърци и 4 кипърски турци, с президент кипърски грък и вицепрезидент кипърски турчин.

Темата „Сигурност“

По въпроса за сигурността и гаранциите, позициите на гръцко-кипърската и гръцката страна, от една страна, и турско-кипърската и турската страна, от друга, са диаметрално противоположни. По принцип, гръцката и гръцко-кипърската страна се обявяват за окончателно, пълно и безусловно премахване на системата за сигурност и гаранции по силата на договорите за съюза и за сигурността на Кипър от 1960. Турската и турско-кипърската страна, напротив, смятат за обективно необходимо запазването на тази система, макар и под друга форма и за определен преходен период. Всяка от двете общности разбира по напълно противоположен начин рисковете за собствената си сигурност, свързани с действията на другата. Турско-кипърският „външен министър“ формулира аргумента на своята страна така: „възможността за намеса на Турция трябва да се запази при необходимост, тъй като все още съществува подозрение, че гръцко-кипърската страна и Гърция не са се отказали от намеренията си от 1963 за политически съюз. Целта на гръцко-кипърската страна и днес е да асимилира турско-кипърската общност, като я превърне в малцинство“.⁵

Гърция и гръцко-кипърската общност са категорично против възможността трета страна (държава) да притежава правото за военна намеса в една бъдеща обединена държава, член на ЕС, или в част от нейната територия (Северен Кипър). Сигурността на двете общности трябва да се гарантира от трета институция, еднакво приемлива за тях. Атина предлага като компромис разполагане на многонационален военен контингент, който да има компетенции по сигурността на изключителната икономическа зона (ИИЗ) в контекста на бъдещото експлоатиране на установените находища на енергоносители в крайбрежните води на Кипър, провеждане на операции по издирване и спасяване при инциденти в морското пространство и борба с тероризма. Това би било особено тежък за гръцко-кипърската страна компромис, който обаче може да тласне напред преговорите към постигане на окончателно споразумение. Гръцката страна предлага компромисна формула чрез сключване на нов Договор за приятелство между Гърция, Турция и Кипър. Договорът трябва да предвижда поетапно, но възможно най-скоро във времето, изтегляне на турския военен контингент от 17 000 военнослужещи от острова и премахване на системата от гаранции.

Турско-кипърската страна и Турция обаче, изключват каквито и да било дебати по въпроса за запазването на системата от гаранции и сигурност. Допуска се преходен период от 15 години, като в зависимост от резултата на прилагане на евентуалното споразумение ще се вземе решение за окончателното премахване на системата. Министърът по въпросите на ЕС на Турция Омер Челик заявява, че въпросът за гаранциите се определя от турската страна като неподлежащ на каквото и да било разискване и го обвързва с преговорната глава „Територия“.⁷ На свой ред, специалният съветник на Генералния секретар на ООН Еспен Барт Айде лансира идеята за значително намаляване на турските въоръжени сили на острова, което да се осъществи поетапно за определен период от време, до тяхното пълно изтегляне.⁸ Той обаче добавя, че няма отговор за това, по какви процедури и за какъв период от време може да се осъществи изтеглянето на турския военен корпус.

Гърция настоява за безусловното пълно изтегляне на въоръжените сили на всички трети страни от територията на острова, придружено с отказ от каквато и да било намеса във вътрешните работи на обединен Кипър. Турция категорично отхвърля това искане, като предлага формула за преходен период със запазване на част от своя контингент под различни форми, включително в рамките на многонационален въоръжен контингент, както и запазване на правото и за намеса за гарантиране на сигурността на Кипър. Диаметрално противоположните позиции на Гърция и Турция и на кипърските общности по тази глава на преговорите ограничават възможностите за напредък към постигането на споразумение. Формално, конференцията остава с отворен край. Показателно е обстоятелството, че следващите консултации по главата „Сигурност и гаранции“ са на по-ниско ниво – технически експерти от Гърция, Турция и Великобритания и ЕС, което е знак, че страните гаранти са твърде далеч от постигането на политическо споразумение помежду си. Темата „Сигурност“ се оказва най-сериозната пречка за постигане на преговорен напредък и намиране на трайно решение.

Всичко това разкрива обективната необходимост от обсъждането на нова формула, в рамките на която да продължат преговорите, както и на ревизия на досега възприеманата за консенсусна формула на решение - „двузонова, двуобщностна федерация“. Гръцкият премиер Алексис Ципрас обявява, че Женевската инициатива по кипърския въпрос може да се окаже последната.⁶ Изявлението е особено тревожно за по-нататъшния процес, като го прави заложник на регионалната конюнктура. Същевременно, то изразява безсилието на Гърция, поради липсата на собствена визия за по-нататъшното разглеждане на проблема в условията на настоящия регионален контекст. Важно обстоятелство е, че изказването е направено след срещата на върха на ЕС (15.12.2016), което предполага, че е повлияно от състоялите се на форума консултации. Показателно е, че всъщност това изцяло съвпада с позицията на турско-кипърската страна, че времевата възможност на поколенията, съжителствали заедно в Кипър преди 1974, вече е изчерпана, което лишава от перспектива федеративната формула за решение, в случай че настоящата инициатива се провали. В своите изказвания Акънджъ оценява, че сегашната инициатива за решаване на кипърския въпрос е последната такава на двете поколения, които са живеели по-рано заедно, докато новите поколения в двете части на острова не притежават тази историческа памет.

Вътрешнополитическата динамика

Следва е да се отбележи, че във всяка от страните се наблюдават и сериозни вътрешнополитически разногласия. Част от политическите среди в Кипър считат, че изтеглянето на турските военни части трябва да стане преди да се пристъпи към практическото прилагане на решението за обединение, а не в рамките на самото прилагане. Някои кипърските политически кръгове (ЕДЕК, ДИКО) отправят обвинения срещу Атина, че се опитва да изтъргува с Турция решението на кипърския въпрос. Предложението на гръцкия външен министър Кодзиас за тристранен договор за приятелство, допускащ поетапното изтегляне на турския контингент, е в основата на възникналото разногласие между гръцката и гръцко-кипърската страна, тъй като по същество обслужва турския, а не гръцко-кипърския интерес.

Вътрешните разногласия между гръцката и гръцко-кипърската страна се задълбочават. Гръцката комунистическа партия например, се обявява против формулата за „двузонова, двуобщностна федерация“, конфронтирайки се директно със сродната си кипърска партия АКЕЛ, което е индикатор за появата на сериозен вътрешен идеен разлом. Позицията на Гръцката компартия се основава на оценката, че въпросната формула на практика се използва като алиби за последващото разделяне на острова на две държави. Тя се определя като изначално неработеща, защото създава реални предпоставки впоследствие да започне процес на дезинтеграция, който да доведе до окончателното разделяне на острова - фактически и юридически - на две държави. Предпоставка за това е, че двете зони се очертават географски, административно, политически и на религиозно-етническа основа. Подобно развитие поставя под въпрос единството между гръцко-кипърската и гръцката страна при бъдещ референдум, като към това следва да добавим и позицията на кипърската църква, която е против ротационния механизъм на президентската институция.

Разединение се наблюдава и в лявото политическо пространство в Северен Кипър. През декември 2016 партията на водача на кипърските турци Мустафа Акънджъ се разцепва на две. Създава се нова Партия на социалната свобода с лидер Мехмед Цакиджъ. Това развитие се отразява негативно върху политическия авторитет на преговарящия от турско-кипърската страна Акънджъ и ерозира доверието на турската общност към него. Следва да се отбележи и, че турско-кипърската левица по начало е изразител на федеративната формула, поради което разединението в тази част на политическото пространство дискредитира варианта като възможност за решение на кипърския въпрос.

При тези условия, изглежда доста вероятно евентуалният референдум да приключи с катастрофални резултати. Междувременно се създава впечатление, че и настоящият гръцко-кипърски лидер Никос Анастасиадис все повече губи кредит на политическо доверие, което ограничава възможностите му при водене на преговорите.

Енергийната компонента

Дефинирането на енергийна компонента на кипърския въпрос се обуславя от качествено променения геополитически и енергиен ландшафт в Източното Средиземноморие. През последните десет години са анонсирани множество проекти за добив и транзит на енергоносители. Паралелно с това се формира нова регионална геополитическа ос Гърция-Кипър-Израел и се работи по изграждането и на ос Гърция-Кипър-Йордания. Водеща в дневния им ред е темата за енергийното сътрудничество на основата на координирани политики по решаване на откритите геополитически въпроси – кипърския и близкоизточния.

Преговорният процес в Женева е и своеобразна илюстрация на понятието емергентност*, при което сме свидетели на дефиниране на нов елемент в съдържанието на кипърския въпрос – енергийната му компонента. Никоя от страните не приема като достатъчен стимул финансово-икономическите ползи, които може да получи от развитието на енергийната компонента във връзка с бъдещата експлоатация на залежите от енергоносители в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър след неговото обединение. Гърция разчита изцяло на участието си в Европейския икономически и валутен съюз за решаване на собствената си финансово-икономическа криза и не е склонна да лансира и подкрепя рискови политически инициативи, целящи бъдещи ползи в енергийната област.

При посещението си в Гърция през ноември 2016 президентът на САЩ Барак Обама заявява, че САЩ разглеждат възможното решаване на кипърския въпрос като шанс за укрепване на енергийната сигурност в Източното Средиземноморие. В този контекст американската администрация показва, че гледа комплексно на кипърския въпрос, Гърция и Източното Средиземноморие. Американската позиция е за цялостно и справедливо решение на кипърския въпрос, разчитайки че то би имало дългосрочно регионално отражение. Решението ще подобри икономическите възможности на всички кипърци и ще укрепи енергийната сигурност в Източното Средиземноморие. Създават се благоприятни възможности за чуждестранни инвестиции в енергийния сектор. Посещение в Кипър осъществява и специалният пратеник по енергийните въпроси на САЩ Еймъс Хостийн (14.12.2016) като основни теми на разговорите с домакините му са: третият концесионен търг за проучване за въглеводороди в ИИЗ на Кипър, по-нататъшните правителствени инициативи по енергийната компонента и актуалното състояние на кипърския въпрос.¹⁰ Хохстийн заявява, че откритите енергоносители в акваторията на Израел, Кипър, а в бъдеще вероятно и на Ливан, вече са предефинирали регионалните отношения и ще станат катализатор за нарастване на икономическото и политическо сътрудничество в интерконекторните връзки и енергийната интеграция.¹¹ Във връзка с това той очертава енергийния ландшафт на Източното Средиземноморие, като окцентира върху откриването през януари 2009 на находището „Тамар“ край бреговете на Израел от американската компания Noble Energy с прогнозен капацитет 7 трлн.фута³ природен газ, през 2010 на находището „Левиатан“ с капацитет около 18 трлн.фута³ газ и през 2011 на находището „Афродита“ край бреговете на Кипър с капацитет около 4,5-5 трлн.фута³. Към това се добавя и разработването от италианската компания Eni на находището „Зохър” край Египет с капацитет около 30 трлн.фута³.

Руският външен министър Сергей Лавров е на официално посещение в Гърция през ноември 2016.  Акцентът на визитата му е енергийната сфера и кипърския въпрос. Москва дава да се разбере, че не би настоявала за ускоряване на преговорите за решаване на кипърския въпрос, докато не си осигури собствено място в енергийната компонента. Тук следва да се посочи, че досега нито една руска енергийна компания не е допусната до участие в концесионните търгове за находищата край Израел и Кипър. В известен смисъл, изключение е направено със сделката от 12.12.2016 за придобиване на 30% от концесионните права върху газовото находище „Зохърr“ от руската компания „Роснефт“ за сметка на основния концесионер - италианската „Eni“, но тук става въпрос за придобиване на права като подизпълнител, а не на основен концесионер.¹²

В свое изявление, турско-кипърският лидер Мустафа Акънджъ също дефинира наличието на енергийна компонента в рамките на кипърския въпрос, която може да даде импулс на усилията за намиране на решение.¹³ Според Акънджъ: „Най-значимият принцип за мира е икономическата взаимносвързаност (в Кипър - б.а.) и с решението на кипърския въпрос това може да се постигне. Чрез решаването на кипърския въпрос не само природният газ на Израел, но и този на Кипър, ще могат да преминават през Турция, като се създаде нов енергиен коридор“. Изявлението е знак за обективното дефиниране на енергийната компонента, разглеждана като съставна част на икономическия сектор на общата сигурност в Кипър при решаването на неговия политически въпрос. Следователно,  необходим е обособен подход към енергийната компонента в рамките на преговорите по глава „Икономика“ при общия процес по намиране на решение на кипърския въпрос, който е в основата на общата национална сигурност на Кипър и, съответно, на регионалната сигурност в Източното Средиземноморие. В същия контекст са и проектите за създаване на водна връзка от Турция към Кипър и електропроводен кабел, свързващ Кипър с ЕС, през Турция, с разклонение към Израел.

По време на 23-тия Световен енергиен конгрес в Истанбул (октомври 2016) е предложено енергийно споразумение за сътрудничество между Турция, Гърция, Израел, Египет и бъдещ федеративен Кипър. В този контекст, по-късно (на 11.10.2016), Турция и Севернокипърската турска република подписват Споразумение за доставка на електрически ток. Реакцията на официален Кипър е негативна, като се посочва, че по този начин се увеличава енергийната, икономическата и политическата зависимост на Северен Кипър от Турция.¹⁴ Друг характерен пример е проведената на 03.12.2016 тристранна среща в Израел с участието на Гърция и Кипър, на която страните обсъждат енергийното сътрудничество в контекста на кипърския въпрос. Израелците се интересуват най-вече от подхода за решаване на въпросите с териториалните граници и гаранциите за сигурността на Кипър. Тези въпроси са в основата и на израелско-арабския конфликт. Потвърждава се тенденцията за съвместно разглеждане на двата регионални конфликта, а оттам и на възникването на взаимозависимост на основата на общата енергийна компонента.

Турско-кипърската страна многократно предупреждава, че преди постигане на споразумение по кипърския въпрос е неприемливо Кипър едностранно да осъществява каквато и да било активност, свързана с енергийната компонента, и да пристъпва към експлоатация с търговска цел на енергоносители в кипърския шелф. Посочва се, че действията на гръцко-кипърската общност в тази посока ще провокират реципрочни действия на Турция за защита на икономическия интерес на турско-кипърската общност.

Постигнатите договорености

Женевските преговори водят до постигане на договореност федералното правителство и съставните учредителни държави да получат право да подписват международни договори в областта на културата, изкуството, образованието, спорта, търговията, туризма, финансовите инвестиции и икономическото сътрудничество. Възприема се юридическият термин: „турско-кипърска учредителна държава“. Въвеждат се понятията „вътрешно гражданство“ за съставните държави на федерацията. Допуска се използването на термина „жителство“, но това не предоставя гражданското право при гласуване на местни избори в съставната държава. Едно лице може да притежава само едно „вътрешно“ гражданство на конкретната съставна държава и трябва да избере какво да бъде то. Въпросът се отнася до онези бежанци от двете общности, които ще пожелаят да се завърнат по своите родни места, където са живели преди конфликта от 1974. Турско-кипърската общност се стреми бъдещата турско-кипърска съставна учредителна държава да стане правоприемник на сегашната Севернокипърска турска република.

Остават за разглеждане въпроси от преговорните глави „Разпределение на властите и съвместно федерално управление“; „Европейски съюз“ и „Икономика“. Въпросът за натрупания дълг на Севернокипърската турска република към Турция ще се реши въз основа на принципна договореност между двете общности, че дълговете на всяка от тях си остават изключително техни собствени и се прехвърлят като отговорност на съставните държави на бъдещата федерация, като техни правоприемници.

Въпросът за формата на Международната конференция по кипърския въпрос остава проблемен. Турско-кипърската страна неизменно поддържа позицията за петстранен формат на конференцията, включващ двете религиозно-етнически общности и трите държави гаранти на сигурността и териториалната цялост на Кипър.  Рамката на преговорите по т.нар. външен аспект е твърде неясна по своя формат и съдържание, което не позволява да се направят по-конкретни заключения за евентуалното съдържание на постигнатите договорености между заинтересованите страни по глава „Сигурност и гаранции“.

Пристъпването към разглеждане на външния аспект на кипърския въпрос представлява критична фаза в преговорите за разрешаването му. Евентуален успех на усилията за обединението на Кипър ще даде възможност за постигане на международно решение по един от откритите въпроси в региона на Източното Средиземноморие със средствата на дипломацията, диалога и договореностите. Освен това ще послужи като положителен пример и модел за останалите държави от региона. Накрая, успехът ще спомогне и за икономическото развитие на страната чрез създаване на условия за привличане на чуждестранни инвеститори в енергийните проекти. Съществува обаче сериозният риск евентуалното реализирането на енергийни, икономически и водни проекти преди обединението, вместо да допринесе за свързването на стопанските системи на двете части на Кипър, а оттам и за създаването на предпоставки за политическо обединение, да доведе до обратния процес. Може да се стигне до дезинтеграционни тенденции, ръст на подозренията за опити за асимилация от страните-„майки“ Гърция и Турция, или пък до чисто финансово-икономическо съперничество и свързаното с него нежелание за споделяне на бъдещи търговско-икономически ползи.

Утвърждава се перспективата, че ако в оставащото време на настоящата инициатива по кипърския въпрос не се стигне до решение, до няколко години предлаганата досега формула  за „двузонова, двуобщностна федерация“ ще престане да бъде актуална.

Кипърският въпрос се налага като жизненоважен най-вече за близкоизточния вектор на регионалната политика на Турция и в по-малка степен за Егейския район и балканския вектор, където се гради балансът в гръцко-турските отношения. Това означава, че посредством Гърция и Кипър (кипърският въпрос), Западна Европа и САЩ са в състояние да сдържат експанзионистичната политика на Турция по отношение на Източното Средиземноморие, тъй като Кипър се разглежда като една от „вратите” на Турция към Близкия Изток. Анкара очевидно се стреми не към анулиране на договорите за сигурност и гаранции, а към тяхното трансформиране в такива, касаещи цялата територия на Кипър (т.е. бъдещата федерална държава). По този начин Турция си запазва и правото да поддържа свой военен контингент в Северен Кипър като гарант за политическата сигурност на турско-кипърската общност. Така се гарантира и възможността по всяко време Анкара да използва Кипър като военен плацдарм за намеса в Източното Средиземноморие с цел осъществяване на регионален териториален контрол. По този начин турско-кипърската общност надгражда своя статут от религиозно-етническо малцинство към политически равнопоставена религиозно-етническа общност, което намира израз в системата за съвместно ротационно федеративно държавно управление на новата обединена кипърска държава. В същото време, турско-кипърската съставна и съучредителна държава, под предлог, че иска да гарантира политическата си сигурност, ще може във всеки момент да поиска и да получи военна помощ от Турция.

Бележки:

*Емергентност - съгласно терминологията на проф. Бахчеванов, Георги, „Система за национална сигурност. Държавни институции и оперативни компоненти“, С., Военна академия „Г.С. Раковски“, 2007.

Източници:

1. Изказване на министъра на външните работи на Гърция, „Κοτζιάς: Κι εμάς η ιστορία μας φτάνει ως την Ινδία, αλλά σεβόμαστε τα σύνορα“, http://news.in.gr/greece/article/?aid=1500112186

1. Изказване на турския президент Ердоган, „Ερντογάν: «Ηττα της Τουρκίας η Συνθήκη της Λωζάνης, παραχωρήσαμε τα νησιά του Αιγαίου»“, http://www.kathimerini.gr/876935/article/epikairothta/politikh/erntogan-htta-ths-toyrkias-h-syn8hkh-ths-lwzanhs---a8hna-oloi-ofeiloyn-na-sevontai-th-syn8hkh ЕП призова за замразяване на преговорите с Турция за членство в ЕС, http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1624937
2. Изявление на външния министър на Великобритания Борис Джонсън по време на посещение в Кипър на 29.11.2016г., http://www.kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=katHYPERLINK "http://www.kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=255087"&HYPERLINK "http://www.kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=255087"modid=1HYPERLINK "http://www.kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=255087"&HYPERLINK "http://www.kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=255087"artid=255087

1. Изказване на турския министър по въпросите на ЕС Омер Челик, http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=253148
2. „Τσίπρας: Ισως είναι η τελευταία ευκαιρία επίλυσης του Κυπριακού“, http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=256369
3. Изказване на турския министър по въпросите на ЕС Омер Челик, http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=253148
4. Изявление на специалния съветник на Генералния секретар на ООН за Кипър, Еспен Барт Айде на 21.12.2016г., http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=katHYPERLINK "http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=256769"&HYPERLINK "http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=256769"modid=1HYPERLINK "http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=256769"&HYPERLINK "http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=256769"artid=256769
5. Изявление на правителствения говорител на Кипър от 12.10.2016г.
6. http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=252953&show=Y, http://docs.house.gov/meetings/FA/FA13/20160908/105275/HHRG-114-FA13-Wstate-HochsteinA-20160908.pdf, http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=252953&show=Y, http://docs.house.gov/meetings/FA/FA13/20160908/105275/HHRG-114-FA13-Wstate-HochsteinA-20160908.pdf

10. Пак там.

11. Изявление на турско-кипърския лидер Мустафа Акънджъ в рамките на „Седма конференция на държавите от Босфора“ http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=katHYPERLINK "http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=254991"&HYPERLINK "http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=254991"modid=1HYPERLINK "http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=254991"&HYPERLINK "http://kathimerini.com.cy/index.php?pageaction=kat&modid=1&artid=254991"artid=254991

12. Пак там

* Докторант във Военна академия "Г. С. Раковски"