Следващата дългова криза в САЩ

брой 6 2016
Typography

За по-голямата част от света Съединените щати са развита индустриална държава, реагирала съвсем адекватно на финансовата криза от март 2007 - септември 2008, в резултат от което (както упорито ни внушават големите медии, като New York Times, SNBC или Bloomberg) днес американските банки и корпорации отново стоят здраво на краката си, демонстрирайки завидна финансова стабилност.

Уверяват ни, че осемгодишното управление на "икономическия гений" Барак Обама е довело до рекордно ниска безработица, а САЩ заемат лидерските позиции сред държавите от Г-7 по отношение на икономическия растеж. В тази идилична картина обаче, има един проблем и той е, че това е пълна лъжа, лансирана от Вашингтон, съвместно с банките от Уолстрийт и американския Федерален резерв. За онези, които продължават да живеят в неведение, трябва да кажем, че реалността всъщност е доста плашеща. Възникващите пукнатини в безпрецедентно високото равнище на корпоративния дълг в САЩ са ясен сигнал за тревога и признак за възможността съвсем скоро да станем свидетели на нова още по-тежка икономическа криза.

Преди време, носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман лансира тезата, че "дългът няма значение". На свой ред, по време на дебатите за бюджета във Вашингтон през 2002, във връзка с целесъобразността от ново понижаване на данъците в условията на гигантските разходи по финансирането на току що стартираната от Белия дом "война срещу тероризма", тогавашният вицепрезизент Дик Чейни направи сходно и също толкова глупаво твърдение: "Рейгън доказа, че бюджетните дефицити са без значение". В реалния свят обаче, където задълженията на частните домакинства, на правителствата на държави като Гърция и Португалия, на градове като Детройт, или на частни корпорации като Chesapeake Energy или General Motors, несъмнено оказват влияние върху безработицата и технологичното развитие, както и върху съдбите на цели общности или страни, те, разбира се, имат значение и то голямо.

Дълговете на корпорациите, като бомба с часовников механизъм

Още по-опасно от огромното нарастване на държавния дълг на САЩ от 2000 насам (в момента той е над 19 трлн. долара, т.е. 108% от БВП на страната), е тревожният ръст след 2007 на задълженията на американските корпорации, с изключение на банките. По данни на банката JPMorgan Chase, през второто тримесечие на миналата 2015 компаниите с висок рейтинг са изплатили 119 млрд. долара като лихви по задълженията си, което е най-високата стойност на обслужване на дълга от 2000 насам. В случая тревогата е породена от факта, че това се случва въпреки рекордно ниската стойност на лихвите по кредитите от едва 3%. Американските корпорации се възползваха от безпрецедентния почти нулев лихвен процент на Федералния резерв за да затънат в дългове буквално до ушите. Това би имало някакъв смисъл, ако икономиката на САЩ демонстрираше реално подобряване. Сега обаче, когато в страната се очертава значителен икономически спад, дълговите задължения неочаквано се превърнаха в проблем. Тъкмо това е истинската причина Федералният резерв да не може да повиши лихвените проценти над чисто символичните 0,25%, през декември 2015, тъй като ако го направи американската пирамида на корпоративната задлъжнялост моментално би рухнала. Въпреки това, нулевите лихви нанасят сериозна вреда на онези инвеститори или застрахователни компании, които са инвестирали в облигации, търсейки по-голяма "сигурност".

Напоследък се появяват все повече признаци, че корпоративната задлъжнялост се превръща в много сериозен проблем. Просрочените с 30 и повече дни задължения в корпоративния сектор на САЩ значително нараснаха през последните месеци. Както е известно, при наличието на истинско икономическо оживление, просрочената задлъжнялост на компании пада благодарение на повишената им активност, породена от икономическия подем. По принцип, просрочените задължения са крайно обременителни и компаниите гледат по възможност да ги избягват. Друг важен признак за отслабване на икономиката обаче е ръстът на просрочените задължения в корпоративния сектор. Това води до неизпълнение на поетите от ангажименти и до фалит на компаниите. А истината е, че реалните икономически условия в САЩ днес са всичко друго, но не и "подобряващи се".

В публикуван наскоро анализ на известния американски икономист Майкъл Снайдър се прави сравнение между днешната ситуация и прострочените търговски задължения през 2008, малко преди краха на Lehman Brothers. Снайдър напомня, че тогава просрочените задължения са нараствали със застрашителни темпове, което "беше много ясен сигнал, че ни очакват големи проблеми. За съжаление, през 2016 просрочените задължения вече са по-големи, отколкото в навечерието на краха на Lehman Brothers, а всеки път, когато просрочената задлъжнялост достига толкова високи стойности, в икономиката на САЩ започва спад".

Според друг анализ, чиито автор е Уолф Рихтер, просрочените задължения по търговските и индустриалните кредити във всички банки на САЩ, които през 2014 бяха паднали до сравнително ниското ниво от 11,7 млрд. долара, отново са започнали да нарастват. "Първоначално това беше свързано със срива на цените на петрола и газа, но днес се дължи повече на проблемите в много други сектори, включително продажбите на дребно. В периода от четвъртото тримесечие на 2014 до първото тримесечие на 2016 просрочените задължения рязко нараснаха с цели 137%, достигайки 27,8 млрд. долара. В момента те са на половината път към историческия максимум, достигнат по време на финансовата криза (през третото тримесечие на 2009) от 53,7 млрд. долара. Впрочем, те вече са по-високи отколкото през третото тримесечие на 2008, когато фалира банката Lehman Brothers.

Освен това Рихтер посочва, че проблемът със задлъжнялостта засяга американските компании, които днес представляват до голяма степен корпоративен бизнес: "Резкият спад на цените на селскостопанската продукция нанесе голям ущърб на фермерите, мнозина от които на практика са големи предприятия. Впрочем, голяма част от селскостопанските земи също принадлежат на инвеститорите, включително на хедж фондовете, които активно инвестираха в тях по време на бума, разчитайки, че цената на земята винаги ще нараства, доколкото хората винаги ще се нуждаят от храна. След това, те дадоха тези земи под аренда на фермерите". Както подчертава Рихтер обаче, "напоследък фермите в Илинойс например се продават на търг на цени с 20% или дори 30% по-ниски, отколкото през миналата година. Тоест, цените на селскостопанската земя се изравняват с по-ниските приходи на фермерите, намалели заради срива в цените на селскостопанската продукция. В резултат просрочената задлъжнялост по кредитите за фермерските земи и по заемите за покриване на другите разходи на фермерите опасно нарастват. Тези просрочени задължения обаче не удрят по мегабанките, а по много по-малките специализирани фермерски кредитни организации". В тази връзка той посочва, че просрочените задължения по кредитите за фермерските земи са нараснали с 37%, т.е. от 1,19 млрд. долара, през третото тримесечие на 2015, до 1,64 млрд. през първото тримесечие на 2016.

Спекулативният балон, породен от нулевите лихви

Мнозина смятат, че целта на политиката на нулеви лихвени проценти, която следва Федералният резерв след 2008, е стимулирането на инвестициите в икономиката. Това обаче, съвсем не е така. Според Standard & Poor’s, от началото на първата криза на рисковите ипотечни кредити в САЩ през март 2007, общото равнище на американския корпоративен дълг бързо е нараснал до максимума от 6,6 трилиона долара в началото на 2016. В условията на наложените от Федералния резерв практически нулеви лихви, през последните пет години, от 2011 насам, само корпоративният дълг е нараснал с невероятните 2,8 млрд. долара, което означава най-малкото 40% по-голяма чиста корпоративна задлъжнялост, отколкото през кризисната 2007. През 2016 нарастването на корпоративната задлъжнялост на годишна база достигна тревожните 1,4 трилиона долара, което е почти два пъти повече, отколкото в периода преди краха от септември 2008.

Ако тези корпоративни дългове се използваха (каквато беше практиката сравнително доскоро) за финансирането на индустриалните предприятия, закупуването на ново модерно оборудване и други дългосрочни производствени активи, тази задлъжнялост вероятно би генерирала поток от приходи, достатъчни за покриване на задълженията и дори за гарантиране на добра печалба. Което пък би способствало за създаването на работни места и реален икономически растеж, вместо за измисления ръст на виртуалния БВП на американското правителство.

Тоест, тази прекалена корпоративна задлъжнялост не беше използвана за нещо полезно. Вместо това, тя раздува неконтролируемия спекулативен балон на фондовия пазар, доказателство за което са рекордно високите показатели на фондовия индекс S&P 500. Корпорациите използват своите почти безплатни дългове за да изкупуват собствените си акции - една съмнителна практика, която е благоприятна единствено за курса на акциите на техните акционери, но не добавя никакъв чист продуктов растеж на реалната икономика. По-скоро прави точно обратното, водейки до съкращаването на работни места, затваряне на предприятия и прехвърляне на активи. Всичко това е изключително изгодно за Уолстрийт и финансовите компании, но не и за реалната икономика.

В резултат от всичко казано по-горе, днес американските корпорации са много по-уязвими от гледна точна на съотношението между нивото на задлъжнялост и това на приходите и печалбата, отколкото бяха в началото на финансовото цунами от 2007-2008.

През последните две години Федералният резерв, заедно с Европейската централна банка и Японската банка, се върнаха към абсурдната политика на нулеви лихвени проценти, с единствената цел техният финансов спекулатив балон да продължи да се раздува, вместо да се спука още сега. Впрочем, Европейската и Японската банка на практика вече преминаха към отрицателни лихви, което означава че другите банки им плащат за да държат резервите си в централната банка. Федералния резерв също обмисля да премине към отрицателни лихви. По последни данни, в момента по отношение на над 13 трилиона долара в държавни облигации по целия свят са валидни отрицателни лихви. А това е над 1/3 от всички държавни облигации на планетата. Което означава, че онези, които ги купуват и ги държат докато не настъпи срока на погасяването им, на практика ще загубят доста пари. И само защото големите пенсионни фондове и застрахователните компании са задължени по закон (с цел надеждно и предпазливо дългосрочно инвестиране) да купуват единствено висококачествени държавни облигации, облигациите с отрицателни лихвени проценти успяват да си намерят купувачи.

Сега обаче, пак по тази причина, висококачествените облигации на корпорациите също се предлагат с отрицателна лихва. Според Bloomberg Businessweek например, днес с такива лихви са корпоративни облигации за общо 512 млрд. долара, което е 11 пъти повече, отколкото преди само шест месеца. При такъв обем държавни облигации с отрицателни лихви и при врзивообразното нарастване на американските корпоративни облигации с подобни лихви, рисковете за финансовата стабилност на пенсионните фондове и застрахователните компании в САЩ опасно нарастват, като съвсем скоро могат да провокират неудържима верижна реакция.

Заключение

Тревожният предупредителен сигнал за съществуващия сериозен проблем на пазара на корпоративни облигации в САЩ с рязко нарастващия дял на просрочените задължения, както и фактът, че от момента на краха на американската шистово-петролна индустрия кредиторите от Уолстрийт и големите банки започнаха да повишават критериите за отпускането на нови заеми, поне според мен, говорят за това, че икономиката на САЩ се намира на ръба на нова мащабна криза заради просрочените дългове, в сравнение с която 2008 ще ни изглежда като дребен финансов проблем. Не изключвам, че именно тази реалност е и причината за изключително неразумната антируска, а напоследък и антикитайска истерия на Вашингтон.

 

* Авторът е известен американски геополитик и консултант в сферата на стратегическите рискове, член на Редакционния съвет на списание "Геополитика"