18
Вт, Юни
27 New Articles

Новата фаза на битката за Западна Сахара

брой 6 2016
Typography

Както е известно, в края на юли 2016 в Съвета за сигурност на ООН се проведе поредната дискусия по въпроса за ситуацията в Западна Сахара, който от над четиридесет години насам е в дневния ред на Световната организация.

През този дълъг период обсъждането му премина през няколко различни фази, варирайки от еуфорията в началото на 2000-те, свързана с очакването на всенародния референдум за независимостта на тази бивша испанска колония в Северозападна Африка, окупирана от Мароко през далечната 1975 (първоначално част от нея е присъединена към Мавритания, но от 1979 и тя е под контрола на мароканската армия), до почти пълната забрава през последните години (2012-2015). В момента обаче, въпросът за бъдещето на Западна Сахара е на път да провокира своеобразна дипломатическа война между ООН и Кралство Мароко.

 

Причината е, че през лятото на 2016 мароканците блокираха дейността на Мисията на ООН, действаща във въпросната територия. Повод за това стана едно изказване на генералния секретар на Световната организация Бан Ки Мун, в което той нарече Мароко "окупатор". Веднага след това целият чуждестранен граждански персонал на Мисията на ООН в Западна Сахара  (MINURSO) беше принуден от мароканците да я напусне.

 

Опитвайки се разреши проблема и да възстанови мисията в пълния и състав, Съветът за сигурност беше разделен от редица вътрешни противоречия. Така, редица негови членове открито подкрепят мароканската окупация (Франция, Египет, Испания и Сенегал) и затова настояваха за "максимално мека" реакция. За разлика от тях, други членове на Съвета и най-вече Венецуела и Уругвай призоваха за "решителни мерки". В тази връзка ще напомня за начина, по който в края на април 2016 протече гласуването на резолюция 2285 на Съвета за сигурност за поредното удължаване с една година на мандата на MINURSO, в която се настоява също Мароко да започне преговори за възстановяване нормалната работа на Мисията. Десет държави гласуваха "за", две (Уругвай и Венецуела) - "против", а три се въздържаха (Русия, Ангола и Нова Зеландия). Несъгласните, както и въздържалите се държави, настояват за по-решителен отговор на фактическото обявяване на война на MINURSO от страна на мароканските власти.

 

Посланието на крал Мохамед VІ

Междувременно, на 17 юли 2016, кралят на Мароко Мохамед V обяви, че страната му е готова да се върне в Африканския съюз (АС), 32 години след като го напусна (или по-скоро неговия предшественик - Организацията за африканско единство) именно заради признаването на т.нар. Сахарската арабска демократична република (САДР). Връщането на Мароко в Съюза се подкрепя от 28 от неговите общо 54 членове. Повечето от тези страни се обявяват също за прекратяване на членството или направо за изключването на САДР от АС.

Всъщност, неочакваното на пръв поглед послание на крал Мохамед V до ръководството на Африканския съюз, озвучено на 27-та Панафриканска среща на върха в столицата на Руанда Кигали, за връщането на страната му в тази организация, не беше чак толкова изненадващо. Необходимостта от подобна стъпка беше аргументирана още през март 2012 от президента на Института Амадеус (най-големия марокански мозъчен център) Брахим Фаси Фихри, който е син на бившия външен министър на кралството (и настоящ доверен съветник на Мохамед VІ) Тайеб Фаси Фихри. Важно е да посочим, че като изразител на позициите на най-близкото обкръжение на Мохамед VI (т.нар. "макзен", включващ и представители на едрия национален капитал, който през последните години активно присъства и в икономиките на редица африкански държави) Фаси Фахри-младши акцентира върху необходимостта отношенията между Мароко и Африканския съюз да се основават на прагматизма. Очевидно, през последните години именно тази гледна точка е надделяла в средите на мароканския елит за да се реализира в крайна сметка във въпросното решение на краля, което, според местните медии, представлява "забележителна еволюция на външнополитическата доктрина на Кралството".

Както вече споменах по-горе, в момента Кралство Мароко, което е сред основателите на Организацията за африканско единство (чиито приемник през 2002 стана Африканският съюз) е единствената страна от континента, която не е член на АС. Причината за това е именно Западна Сахара или по-точно признаването на Сахарската арабска демократична република от тази регионална организация. Темата за суверенитета на Мароко над територията на Западна Сахара беше и си остава най-болезнения проблем във взаимоотношенията на Кралството с останалите държави в света. По отношение на африканските страни пък, признаването или непризнаването на САДР е основния белег те да бъдат определяни от Рабат като негови приятели или като негови врагове.

Всъщност, истинската причина за рязката активизация на Мароко по въпроса за Западна Сахара беше смъртта на историческия лидер на Националното движение за освобождение на Западна Сахара - Фронта ПОЛИСАРИО, Мохамед Абделазис, който беше генерален секретар на организацията, президент на т.нар. Сахарска арабска демократична република и непререкаем лидер на народа на Западна Сахара от момента на създаването на Фронта и началото на въоръжената борба с мароканската и мавританската армии.

На извънредния конгрес на ПОЛИСАРИО, провел на на 12 юли 2016 в лагера за бежанци от тази територия в Алжир, за председател на Фронта и нов президент на САДР беше избран Брахим Гали. Той е на 67 години и е сред най-значимите фигури в сахарското освободително движение. През 1970 Гали беше един от основателите на ПОЛИСАРИО, негов първи генерален секретар и първия министър на отбраната на САДР. Той притежава богат боен опит, включително и като началник щаб на един от военните окръзи на Фронта. През последните години обаче, Гали се занимаваше предимно с дипломатическа дейност, включително като посланик на САДР в Алжир.

В тези условия Рабат реши да се опита да използва смяната на властта в ПОЛИСАРИО за да поеме инициативата. Опитът обаче се провали. Въпреки очевидното разцепление в Съвета за сигурност, членовете му все пак поискаха от Мароко да върне персонала на Мисията на ООН (което вече е факт). Освен това, на 26 юли 2016 Съветът за сигурност прие ново заявление, в което призова мароканците "да продължат процеса на преговори, който трябва да доведе до провеждането на референдум за бъдещето на Западна Сахара".

В момента, 36 от общо 54-мата членове на Африканския съюз не признават САДР, макар че тази статистика не отразява напълно реалността, доколкото редица африкански държави, които формално не признават държавността на Западна Сахара, подкрепят ПОЛИСАРИО като единствения законен представител на коренното население на територията. Нещо повече, те подкрепят и членството на САДР в Африканския съюз (АС). На този фон, опитите на Мароко да постави знак за равенство между въпроса за формалното признаване на държавата и признаването на нейното членство в една международна организация като АС, не изглеждат особено убедителни.

Що се отнася до желанието на Кралството да стане член на Африканския съюз, този въпрос не беше обсъждан официално на последната среща на Съюза в Руанда. В същото време обаче, неофициалната реакция на искането на мароканците показва, че в Африканския съюз съществува сериозно разцепление по въпроса. Зимбабве например се обяви рязко срещу приемането на Мароко, посочвайки, че в редовете на Съюза "няма място за държави, които продължават да колонизират други африкански страни". Подкрепата си за ПОЛИСАРИО и САДР потвърди и Танзания. На свой ред, председателката на Комисията на Африканския съюз - Нкосазана Дламини-Зума (която е от Южна Африка), още на срещата на Съюза през януари 2016 предупреди, че: "Не можем и занапред да продължаваме да заемаме индиферентна позиция по отношение на народа на Западна Сахара. В момента почти цялото население на страната живее в лагери за бежанци. Цяло поколение от цяла една страна никога не е виждало родината си, защото се е родило и прекарало живота си в тези лагери".

Впрочем, Дламини-Зума и преди многократно е декларирала, че Африка не може да се смята за свободна докато народът на Западна Сахара се намира под мароканска окупация и, че Африканският съюз ще подкрепя западносахарския народ до окончателната му победа. За това, че в хода на стартираната от Мароко дипломатическа война Рабат поне засега търпи поражение говори и фактът, че на последната среща на Африканския съюз в Кигали (Руанда) президентът на Чад Идрис Деби дори отказа да прочете писмото на мароканския крал с молба страната му да стане член на Съюза. Междувременно, както вече споменах по-горе, прогонените през юни 25 членове на гражданския екип на MINURSO (в мисията участват и близо 200 военни) тихомълком отново бяха приети от мароканските власти в Западна Сахара.

 

Легенда:

 Стена

 Територия, контролирана от Мароко

 Територия, контролирана от САДР/ПОЛИСАРИО

 Минни полета

 Бежански лагери

 

Мароканският проект за "ограничена автономия" на Западна Сахара

В момента мароканското правителство приема, че Африканския съюз има ако не изключителното, то привилегировано право да води преговори и да решава комплекса от въпроси, свързани с поддържането на мира, разрешаването на конфликтите и икономическото развитие на Черния континент. Сравнително доскоро обаче, в публикациите си мароканските медии и проправителствените НПО характеризираха политиката на Съюза като "необективна и антимароканска", тъй като преди година и половина Съветът за мир и сигурност на АС препоръча "да бъдат взети необходимите мерки за провеждането на референдум по въпроса за самоопределението на народа на Западна Сахара". Както е известно, от 2009 насам Мароко предлага алтернативен вариант за "разширена автономия" на тази територия, в разрез с резолюциите на ООН и решенията на Африканския съюз. Въпреки това, благодарение на усилията на мароканското външно министерство и лично на крал Мохамед VІ, тази инициатива печели все по-широка подкрепа на международната сцена.

На първо място, проектът на Мароко се подкрепя от Франция, както и от Испания. На свой ред, Вашингтон и Москва нямат ясна позиция по въпроса. Руското ръководство например се изказа изключително предпазливо по сахарския проблем по време на посещението на крал Мохамед VI в Москва през март 2016. САЩ пък се задоволиха да изразят безусловната си подкрепа за продължаването на мандата на MINURSO в Западна Сахара, като в същото време заявиха, че предложеният от Рабат проект за автономия е "реалистичен и заслужава доверие". Тук е мястото за напомня, че ролята на Мароко в Африка нараства, включително и благодарение подкрепата на такива ползващи се с влияние на Черния континент държави като Израел и Франция, както и заради съюзническите му отношения със Саудитска Арабия. Разбира се, саудитските пари, както и френският и израелският натиск, могат значително да смекчат и без това колебливата позиция на много африкански държави по отношение на Мароко.

Както е известно, немалко държави от континента подкрепят Мароко, като на първо място сред тях следва да посочим Сенегал, Кот д'Ивоар и Габон, с чието посредничество Рабат съумя да убеди ръководството на Африканския съюз в необходимостта крал Мохамед VІ да присъства на форума в Кигали. Междувременно, Буркина Фасо, Сан Томе и Принсипи, Демократична република Конго, Бенин, Того, Свазиленд, Мадагаскар, Сейшелските острови, Бурунди и Гвинея Бисау обявиха, че занапред вече няма да признават САДР за независима държава. Разбира се, всички тези държави не са достатъчно влиятелни на континента и не определят политиката на Африканския съюз, а въпросното решение е свързано най-вече с интересите на собствените им икономически отношения с Мароко.

В същото време обаче, двамата най-влиятелни играчи в Съюза - Алжир и Южна Африка, които формално подкрепиха връщането на Мароко в него, категорично отказват да разглеждат въпроса за членството на САДР в организацията, като тема на каквито и да било преговори. Както е известно, Алжир винаги е подкрепял "сепаратисткия", според властите в Рабат, Фронт ПОЛИСАРИО, който иска независима Западна Сахара, а Южна Африка декларира, че възнамерява да продължи борбата си против "мароканския колониализъм" в Африка. И тъй като тези две държави упражняват несравнимо по-голямо влияние върху африканската политика, отколкото Мароко, Кралството е принудено да започне да подготвя почвата за нормализацията на отношенията си с тях.

Първата стъпка в тази посока беше направена през юли 2016, когато официално посещение в Алжир направи шефът на мароканското външно разузнаване, който обсъди с алжирския си колега конкретни стъпки за обмен на разузнавателна информация и координиране на усилията в борбата срещу тероризма. На 26 юли пък стана ясно, че Мароко и Южна Африка са се споразумели да възстановят дипломатическите си отношения на ниво посланици.

В контекста на очертаващото се завръщане на Мароко в Африканския съюз, най-голямата трудност за Кралството е свързана с необходимостта от промяна на вътрешнополитическите постулати по отношение на проблема за Западна Сахара (където между другото се намират най-големите световни залежи от фосфати, използвани при производството на изкуствени земеделски  торове, затова неслучайно Мароко произвежда 75% от световните количества фосфати). Лозунгът "Сахара е само мароканска" се използваше в течение на десетилетия за консолидирането на населението и отвличане на вниманието му от икономическите проблеми в страната. Ето защо, очертаващата се като неизбежна промяна на официална позиция на външнополитическо равнище може да доведе до неприемливи за краля на Мароко рискове вътре в страната, включително по отношение на личния му имидж.

Затова съвсем скоро ще станем свидетели на това, как мароканския елит ще се опита да реши целия доста сложен комплекс от очертаните по-горе проблеми.

 

* Българско геополитическо дружество