27
Чет, Юни
24 New Articles

Наследството на Салман и бъдещето на уахабитското кралство

брой 6 2016
Typography

В нощта на 23 януари 2015 почина кралят на Саудитска Арабия Абдула. 91-годишният владетел, управляваше Кралството в течение на две десетилетия. След като предишният крал Фахд получи сърдечен удар през 1995, Абдула де факто пое управлението на страната, макар че формалното му коронясване стана едва през 2005, след смъртта на неговия парализиран предшественик.

Десет години по-късно, увит в просто бяло платно, крал Абдула беше погребан в анонимен гроб, още на същия ден, в който почина и както изисква уахабитското учение. Пак на същия ден неговият полубрат Салман беше провъзгласен за новия крал на Саудитска Арабия и назначи собствения си брат Мукрин за престолонаследник, а племенника си Мохамед бин Найеф за негов заместник. Само няколко месеца по-късно обаче, през април 2015, вместно принц Мукрин, за престолонаследник беше обявен Мохамед бин Найеф, а за негов заместник - младият син на крал Салман - Мохамед бин Салман.

 

Тези промени породиха множество слухове за изостряща се борба за власт в редовете на управляващата Саудитска фамилия. При това в центъра на вниманието са престолонаследникът  Мохамед бин Найеф и "заместникът" му принц Мохамед бин Салман. Разтревожени от интригите в кралското семейство, в съчетание с отслабналата икономика на страната в резултат от ниските цени на петрола, сунитския и шиитския екстремизъм и регионалните войни и конфликти, някои наблюдатели дори предупреждават, че "трябва да се подготвим за колапса на Саудитското кралство" (1).

 

Наследяването на престола е ключово предизвикателство за династичните монархии и Саудитска Арабия не е изключение. Прекалено много се оказва заложено по време на прехода от един към друг владетел - властта, както и контрола над едно наистина огромно богатство - което изисква от кралското семейство да се обедини около един, единствен измежду често многобройните кандидати за престола. Тоест, преходът е важен тест за единството на елита, което пък е ключово условие за стабилността на подобен тип режими. Историята е пълна с примери на династични монархии, рухнали заради различията и борбите за власт в средите на елита.

 

Ако Домът на Сауд също рухне, крахът му би довел до много сериозни последици, както във вътрешен, така и в регионален и международен план. На първо място, не изглежда особено вероятно, че Саудитска Арабия би оцеляла при колапс на режима. Държавата разполага с твърде малко добре функциониращи управленски институции, извън кралската фамилия, затова, ако режимът падне, страната почти сигурно ще претърпи колапс, подобно на Либия след свалянето на Кадафи. Населението ще се раздели по географски принцип, а също въз основа на своята племенна или религиозна специфика. Отделните групи ще влязат в остър конфликт помежду си, стартирайки битка за власт и ресурси и най-вече за контрола над огромните саудитски петролни запаси. Паралелно с това, влиятелни групировки, като Ислямска държава (ИД) и Ал Кайда, вероятно ще започнат битка за контрола на свещените градове Мека и Медина, представляващи георелигиозния център на света на Исляма. В резултат от това, страната ще бъде обхваната от гражданска война и хаос.

 

На второ място, колапсът на Саудитска Арабия ще има последици за целия останал Близък Изток. Съществува непосредствена заплаха, че и други монархии от Арабския полуостров ще бъдат засегнати от "ефекта на доминото", включително Кувейт, Бахрейн, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Освен това ще нарасне натискът върху режимите, зависещи от финансовата подкрепа на Саудитска Арабия, като тези в Египет и Йордания. На всичкото отгоре, огромните саудитски запаси от свръхмодерни оръжия могат да попаднат в ръцете на терористите, което би застрашило целия регион.

 

На трето място, ако Домът на Сауд рухне, това би имало значимо отражение в международен план, като на първо време ще доведе до скок на цените на петрола, което пък може да провокира нова глобална икономическа рецесия. Не бива да изключваме, че опитите да се гарантира контролът над петролните находища, а вероятно и на свещените мюсюлмански центрове, ще доведат до международна военна намеса в страната.

 

Настоящата статия анализира събитията, свързани с наследството на сегашния крал Салман, както и с много по-сериозния проблем за единството на елита, успешното предаване на властта на следващия владетел и стабилността на режима в Саудитска Арабия (2). Тя, в частност, е посветена на това, което някои анализатори представят като пагубна борба за власт между кралския син Мохамед бин Салман и кралския племенник Мохамед бин Найеф. Като големият въпрос е, дали управляващата фамилия ще остане единна в хода на следващото наследяване на трона?

 

Поглед назад

 

За разлика от европейската средновековна традиция, арабско-ислямската традиция не поставя акцента върху принципа за първородството, според който властта и богатството се предават на първородния син. Според закона на шариата, всички синове са еднакво легитимни и следва да бъдат третирани като равни. Предислямската племенна традиция пък предписва, че властта в семейството може да се предава не само от бащата към сина, но и от владетеля към неговия брат, чичо или братовчед. Решаващият фактор в случая е това да е "най-старият и най-способният", т.е. системата изисква властта да премине в ръцете на най-възрастния роднина от мъжки пол на починалия владетел, който при това е признат от фамилията като най-опитния лидер. Според експерта по саудитската кралска фамилия Гари Самюел Сеймор, персоналните качества, които се ценят особено високо в арабската племенна култура, са "успехът в битката, благородството, проявено след победата, и умението да се водят преговори" (3).

 

Меритократичната идея да бъде избран най-компетентния наследник за да се избегне появата на некадърни владетели е предварително условие за стабилното и успешно управление на династията. В същото време, макар историческите примери да сочат, че принципът за първородството често води до некомпетентно управление, те демонстрират и редица проблеми, свързани с арабско-ислямската традиция при наследяването на властта: така, критерият за избора на най-способния наследник винаги е бил много неясен. Този проблем е още по-остър именно в арабско-ислямския свят, където владетелите обикновено имат множество роднини от мъжки пол в резултат от масово разпространените полигамни бракове, така че броят на претендентите се оказва твърде голям. Ако някой силен владетел не реши да посочи своя наследник още преди смъртта си, като обикновено става дума за някой от по-възрастните му синове, битката за наследството му е почти неизбежна. В историята на арабско-ислямските империи, отслабването на системата поражда множество конфликти при наследяването на престола и води до края на редица династии.

 

Въпреки че според ислямския закон всички синове на владетеля са легитимни и следва да бъдат третирани еднакво, през цялата арабско-ислямска история това правило далеч невинаги се спазва при избора на наследник. При всички случаи, кръвната връзка е най-важният елемент при наследяването на властта. Традиционните арабски общества винаги са били и продължават да са буквално обсебени от идеята за произхода. На върха на социалната йерархия са потомците на "благородните племена". На практика, само онези със "синя кръв" мога да претендират за властта. Избирането за наследник на някой син на наложница или чужденка се смята за най-голямото социално табу. Освен това, да не забравяме, че майките винаги се стараят да избутат напред собствените си синове. Синовете на жените, смятани за любимки на владетеля, или майките, притежаващи достатъчно добър политически нюх и персонални умения да манипулират съпруга си, очевидно имат предимство в тази битка (4). Нещо повече, братята от една майка често формират здрави алианси с цел да отдалечат от властта своите полубратя. В този смисъл, кандидатът с повече братя от една и съща майка също разполага с определено предимство.

 

В исторически план, липсата на институционални механизми за регулиране на процеса на наследяване винаги е пораждал проблеми. Без наличието на ефективен държавен апарат, посочените престолонаследници трудно биха могли да защитят претенциите си за властта, да възпрат съперниците си и да консолидират своите позиции. В предмодерните държави престолонаследниците нямат възможността да разпределят привлекателни управленски постове, като инструмент да стимулират привържениците си или да подкупят своите противници. Нито пък са налице достатъчно изобилни икономически ресурси, които да използват за да постигнат компромис със съперниците си. Днешната ситуация обаче е съвършено различна. Според професора от Университета на Джорджия Майкъл Хърб, разпределянето на постове в огромния държавен апарат сред влиятелните членове на кралската фамилия с цел да се реши въпроса с наследяването на престола е отличителен белег на съвременните арабски "династични монархии". Освен това, тези режими контролират гигантските петролни приходи. Наличието на подобни ресурси прави много по-лесно за съвременните семейни династии да се пазарят и постигат компромиси с амбциозните си съперници за властта и богатството на кралството (5).

 

Пълният списък с примерите за арабско-ислямски империи, които са се сблъскали със сериозни проблеми или са останали в историята заради битките при наследяването на престола, е много дълъг. Така, смъртта на Пророка Мохамед например, провокира криза на наследяването, която пък води до разцеплението между сунити и шиити. Хариджитите, които са третото течение в Исляма, възникват в резултат от несъгласието им да приемат съдебния арбитраж за халифската титла (взето от четвъртия халиф Али през 657). Накрая, историята на могъщите мюсюлмански семейни династии, последвали първия ислямски халифат е белязана от вътрешни интриги и битки за властта, като Омаядите, Абасидите и Османците са само някои примери за това.

 

Емирствата от Арабския полуостров имат същата съдба: докато първата Саудитска държава (1744-1818), където наследството се предава от баща на син, функционира сравнително успешно, втората (1824-1891) се раздира от вътрешни конфликти, които в крайна сметка водят до нейния крах. След убийството на емира Турки през 1834, Домът на Сауд се разделя на няколко съперничещи си фракции. Постоянните вътрешни междуособици водят до упадъка на фамилията и възхода на съперничещото и семейство Ал-Рашид. През 1891 Саудитите дори са прогонени от Рияд и принудени да търсят убежище в Кувейт. Впрочем, противниците им от династията Ал-Рашид (1835-1921), чиято столица е Хаил, се оказват още по-податливи на вътрешни междуособици и борби за престола, което в крайна сметка, след поредица от кризи, води до техния пълен крах. Династичните спорове обикновено се разгарят най-вече за това, дали наследяването на емира следва да става по хоризонтала (т.е. от брат към брат) или по вертикала (т.е. от баща на син). В края на ХІХ век тези спорове вътре в семейство Ал-Рашид прерастват в серия от кървави сблъсъци, в които загиват шестима негови лидери (6). В резултат от всичко това, през 1921 триумфално завърналите се Саудити превземат столицата на съперниците си Хаил и слагат край на династията Ал-Рашид.

 

На този фон едва ли е учудващо, че западните анализи на саудитската политика са посветени най-вече на сблъсъците между принцовете от кралската фамилия за власт и влияние. Мнозина смятат, че зад външно гладкия процес на наследяване на престола всъщност се крият яростни вътрешносемейни съперничества, които често траят с години. Така например, в средата на 90-те години американският наблюдател Стив Кол пише следното за Саудитската фамилия: "През ноември 1995 крал Фахд получи масиран инсулт... Той беше почти мъртъв, но лекарите му, които в течение на дълги години се ползваха от неговото благоволение и щедрост, направиха и невъзможното за да го спасят. Само че в резултат от това провокираха истинска шекспирова драма, изпълнена със съперничество и борби за наследството на монарха, в средите на Саудитската кралска фамилия" (7). Във всички семейства, без значение колко са големи, отвреме навреме възниква напрежение или конфликти и фамилията Ал Сауд не е изключение. Налице са различия на всички нива на мащабната семейна йерархия, които периодично силно се изострят. Подобно на други близки роднини, саудитските принцове понякога се обиждат и враждуват помежду си (като в повечето случаи причината е свързана с личностните им различия или опира до пари и много по-рядко касае политиката).

 

В основата на периодично възникващото напрежение е йерархичната властова структура на кралската фамилия, която е типична и за саудитските семейства въобще. При това ревността и съперничеството сред братята се стимулира от развитието на процеса на социализация. Бащите често фаворизират някой от синовете си и това предпочитание, което нерядко се демонстрира открито, поражда конфликти между него и братята му. По думите на един западен специалист, прекарал над двайсет години на служба в Саудитския кралски дом: "Когато тълпата от деца нарасне, бащата избира своя любимец. При това избраният може да е един от най-младите, или дори най-младия от наследниците му. Това често поражда ревност и конфликти. В рамките на подобна система чертата между любовта и омразата се оказва твърде тънка" (8).

 

Но въпреки че ежедневните интриги са в основата на политиката на кралското семейство, важно е да не бъркаме тази динамика с фрагментирането на елита. Реалната степен на единството на политическия елит си проличава, когато той се сблъсква с предизвикателства, изискващи колективни действия, какъвто е и проблемът с наследяването на властта например.

 

От брат на брат

 

Досега, в новата история на Саудитска Арабия престолът е бил наследяван общо шест пъти - от шестимата синове на основателя на сегашното кралство Абдулазис: Сауд, Фейсал, Халид, Фахд, Абдула и Салман. От самото създаване на Саудитската държава се разпространяват и слуховете за битки за властта и наследяването на престола сред членовете на кралското семейство. Тези слухове обаче са силно преувеличени (или просто неверни), с едно изключение.

 

Крал Абдулазис, по-известен на Запад като Ибн Сауд (име, което ще използвам и в настоящата статия), умира на 9 ноември 1953. Същият ден стотина принцове се събират около тялото му и полагат клетва за вярност към новия крал Сауд и обявения за престолонаследник негов полубрат Фейсал. Управлението на Сауд (1953-1964) е най-неспокойния в политически план период от историята на кралството, белязан с яростни сблъсъци между различни групи вътре в управляващата фамилия, като най-острият е между крал Сауд и престолонаследника Фейсал. В крайна сметка, надделява по-силната коалиция, водена от Фейсал, измествайки тази на Сауд.

 

Конфронтацията между синовете на покойния крал Ибн Сауд започва в период, когато сигурността на новата династична монархия не е гарантирана и тя е уязвима. В течение на десетилетия Ибн Сауд е неоспоримия патриарх, който сплотява членовете на кралското семейство. Той обаче, така и не институционализира какъвто и да било механизъм, регламентиращ наследяването на властта. В същото време, в самото кралско семейство липсва консенсус относно легитимните критерии и процедури, регулиращи прехода в управлението. На този фон, появата на конфликти едва ли е изненадваща.

 

Тези конфликти са на път да доведат до внезапния крах на младата управляваща династия. Те обаче дават добър урок на членовете на кралската фамилия, които осъзнават, че ако не са единни, това би позволило на външни играчи да манипулират съществуващите между тях различия за да провалят династията. Старшите принцове са силно ангажирани в битката за властта между крал Сауд и престолонаследника Фейсал, от която през 50-те и 60-те години на миналия век се възползва революционно настроеният египетски президент Гамал Абдел Насър, който подкрепя ту единия, ту другия, с цел да ерозира монархическата институция. Старшите принцове никога не забравят проблемите, които сами си докарват по онова време.

 

Въз основа на тези важни поуки, когато през 1964 Фейсал сяда на трона в Рияд, той установява няколко основни принципа за наследяването на властта в Саудитското кралство: на първо място, властта може да премине само към преките наследници на Ибн Сауд, което означава, че всички други разклонения на управляващата фамилия не могат да претендират за престола. На второ място, властта следва да се наследява по хоризонтала, т.е. новият крал трябва да бъде избран измежду живите синове на основателя на държавата. От тази гледна точка, най-големия грях на един крал е той да предпочете собствените си синове, пред своите братя (както се опитва да стори Сауд). На трето място, следва да бъде избран най-възрастният и най-способният измежду преките наследници на Ибн Сауд, като последното на практика означава, че най-възрастните братя могат и да не бъдат избрани, ако не се смятат за достатъчно "способни" да управляват. Накрая, властта следва бъде балансирана между различните кланове, ръководени от преките наследници на Ибн Сауд, като тази стратегия цели да се избегне възможността, някой от тези кланове да стане прекалено влиятелен. Наред с тези принципи за избора на новия монарх, се налага и изискването, че кралят не може да управлява без съгласието на кралското семейство.

 

Правилата, наложени навремето от Фейсал, се спазваха чак до времето, когато на трона седна сегашния крал Салман. Преходите във властта от Фейсал към Халид, през 1975, от Халид към Фахд, през 1982, от Фахд към Абдула, през 2005 и, накрая, от Абдула към Салман, през 2015, не породиха сериозно напрежение в кралското семейство. Причината беше, че синовете на Ибн Сауд се придържаха към общите неписани принципи, определящи процеса на наследяване на властта. Онези принцове, които биваха заобикаляни в хода на този процес, се държаха като отговорни членове на своето семейство, съобразяващи се с решенията му. Това помогна за избягването на вътрешните разделения и разрушителните конфликти.

 

Правилата за наследяване

 

Посочените по-горе принципи поставиха основата на добре регулирания процес на наследяването на трона в Рияд. Първоначално те не бяха институционализирани, чак до появата на т.нар. "Основeн закон за управлението" - своеобразен конституционен документ, наложен с декрет от тогавашния крал Фахд през 1992. Този закон беше първата стъпка към институционализацията на стабилна система за наследяване на властта в Саудитска Арабия. Член 5 (В) на документа постановява, че "управлението преминава към синовете на краля-основател Абдулазис бин Абдулрахман ал-Файсал Ал Сауд (Ибн Сауд), а след това към техните деца и внуци". По-нататък, в чл. 5 (С) се уточнява, че "кралят избира престолонаследника и го подпомага в изпълнението на неговите задължения, съобразно реда в кралството" (9). Освен на тринайсетте достигнали пълнолетие синове на краля-основател, които саудитските наблюдатели често наричат "второто поколение принцове", законът дава право и на близо 200 "принцове от трето поколение" да претендират за трона.

 

"Законът за Съвета на предаността", създаден с кралски декрет от тогавашния владетел Абдула през 2006, конституира т.нар. Съвет на предаността, включващ само мъжките наследници на краля-основател Ибн Сауд. Сред неговите 34-ма членове са все още живите синове на Ибн Сауд, както и част от внуците му. Според този закон, ако кралят се окаже прекалено немощен за да изпълнява задълженията си, специален лекарски съвет изпраща съответния доклад за състоянието на здравето му до Съвета на предаността. Ако бъде решено, че той вече няма да може да се възстанови, го замества престолонаследникът. Ако обаче Съветът, реши, че и кралят, и престолонаследникът са трайно неспособни да изпълняват задълженията си, управлението на държавата се поема за определен период от Временен управляващ съвет, включващ петима членове на Съвета на предаността. След това, в рамките на най-много една седмица, членовете на Съвета на предаността са длъжни да изберат подходящ кандидат за престола измежду синовете или внуците на крал Ибн Сауд и да го обяват за крал (10). На теория, приемането на закона означаваше, че изборът на бъдещия владетел вече не е в ръцете на един единствен човек (настоящият крал), а на група принцове.

 

Освен тези закони съществуват и неформални правила, които допълнително ограничават броя на потенциалните наследници на трона. В рамките на кралското семейство, вероятността някой от принцовете да застане начело на държавата зависи от такива фактори, като мястото му в родословното дърво, статута на майка му, неговата възраст и персонални качества, както и притежавания от него опит.

 

Както показва опитът от досегашните преходи във властта, Домът на Сауд е доста по-сплотен, отколкото се струва на мнозина външни наблюдатели. Формалните и неформални правила, регулиращи наследяването на трона, се спазват дори в трудна и напрегната ситуация и семейството се оказва способно да гарантира успешното преминаването на властта от един крал към следващия в най-различни ситуации, включително сваляне на действащия владетел (какъвто е случаят с крал Сауд), убийството му (крал Фейсал) или естествената му смърт (Халид, Фахд и Абдула). Общо взето гладкото протичане на тези преходи във властта показват, че старшите принцове са в състояние да действат като колективна институция, което пък означава, че между тях има консенсус относно правата на "политическата игра" на фундаментално ниво.

 

В същото време обаче, събитията по време на сегашното управление на крал Салман и особено тези, свързани с възхода на неговия млад син принц Мохамед бин Салман, представляват сериозно предизвикателство към единството в Дома на Сауд.

 

Възходът на Мохамед бин Султан

 

На 29 април 2015 официалната саудитска агенция СПА публикува кралски указ, с който 55-годишният племенник на краля и вътрешен министър Мохамед бин Найеф, зае мястото на дотогавашния официален престолоноследник (и полубрат на крал Салман) принц Мукрин. Официалната версия беше, че кралят е освободил Мукрин от поста му "по негова молба" (11). Това е първият случай, когато внук на основателя на съвременното саудитско кралство (вместо някой негов син) е назначен за официален престолонаследник, което означава смяна на поколенията сред върхушката на управляващата фамилия. В същото време, 29-годишният тогава син на крал Салман Мохамед бин Салман беше назначен за заместник на престолонаследника.

 

Всъщност, смяната на Мукрин не беше учудваща, предвид слабите му властови позиции, както и факта, че майка му е наложница от йеменски произход. Неслучайно в декрета на покойния край Абдула относно назначаването на принц Мукрин за престолонаследник изрично се посочваше, че то не може да бъде променено в бъдеще, което показва, че той е бил наясно, че семейството му ще се противопостави на издигането на неговия полубрат. В този смисъл, решението на Салман да лиши Мукрин от поста му беще открито предизвикателство към установените норми в кралското семейство: не е обичайно новият крал да отстрани престолонаследника, назначен от неговия предшественик, нито пък да неглижира кралския декрет на покойния владетел.

 

Не беше изненадващо и, че именно Мохамед бин Найеф бе посочен като официален престолонаследник. Той е един от най-възрастните измежду внуците на Ибн Сауд и се ползва с репутацията на умел лидер. В Саудитска Арабия принцът е известен като човекът, който гарантира сигурността на кралството, разгромявайки местния филиал на Ал Кайда, по време на което едва не загуби живота си. Поради това той се ползва с голямо уважение както в собственото си семейство, така и в средите на дипломатическата общност в Рияд.

 

Това, което наистина изненада всички обаче, бе назначаването на младия (и възхваляван като "вундеркинд") принц Мохамед бин Салман за заместник на престолонаследника. Принцът, чиято възраст по това време съзнателно се пазеше в тайна, не може да се похвали с кой знае какви качества. Преди да заеме поста, той беше натрупал твърде малък опит от пребиваването си на ключови позиции и притежаваше скромна диплома на бакалавър от Университета на крал Сауд в Рияд (12). Което е по-важно обаче, собствената му майка и трета съпруга на краля принцеса Фахда ал-Хитлайн, изключително активно работеше за неговия възход. Говори се, че крал Салман продължава да е силно влюбен в нея, затова очевидно има твърде високо мнение за качествата на общия им син. Принцеса Фахда направи всичко за да може младият принц още от най-ранна възраст да присъства на официалните срещи на баща си и да се включва в провежданите от него мероприятия, още докато той беше губернатор на Рияд (13).

 

Назначаването на Мохамед бин Салман за заместник на престолонаследника потвърди големите политически амбиции, които крал Салман има за своя син. На 23 януари 2015, когато почина крал Абдула и Салман зае мястото му на трона, той назначи Мохамед бин Салман за министър на отбраната (най-младият в света). Освен това го направи генерален секретар на Кралския съвет. Нещо повече, на 29 януари принцът беше назначен за председател на току що създадения Съвет за икономика и развитие, който замести разпуснатата Върховна икономическа комисия. Новата институция е най-голямата агенция в Кралството в сферата на икономическата политика, включваща 22-ма ключови министри.

 

Първото важно събитие, след като Мохамед бин Салман зае поста министър на отбраната, беше т.нар. Операция "Решителна буря", т.е. осъществената под ръководството на Саудитска Арабия военна интервенция срещу бунтовниците "хути" и техните съюзници в Йемен, стартирала на 21 април 2015. Крал Салман вероятно е разчитал, че с помощта на тази операция младият му син ще си спечели уважението на всички членове на управляващата фамилия и ще изравни позициите си с тези на по-възрастните си и много по-опитни братовчеди, като престолонаследника и вътрешен министър Мохамед бин Найеф и командира на саудитската Национална гвардия  (SANG) Митаб бин Абдула (14). Според близки до краля източници, Салман е вярвал, че синът му ще стане първият саудитски принц, влязъл като завоевател в йеменската столица Сана. Вероятно заблуден от съветниците си, кралят очевидно е бил убеден, че бунтовниците "хути" и техните съюзници няма да могат да издържат дълго време на саудитските бомбардировки и, че йеменската столица лесно може да бъде превзета (15). Казионните саудитски медии моментално започнаха да представят младия принц като "главнокомандващ", решително осъществяващ настъплението срещу южния съсед на Кралството. За целта бяха публикувани множество негови фотографии, показващи как направлява военните действия от своя офис, посещава войниците на бойното поле или лети с изтребител на саудитските ВВС.

 

Непосредствено след назначаването на Мохамед бин Найеф и Мохамед бин Салман, мнозина наблюдатели смятаха, че крал Салман следва т.нар. "менторски модел", в рамките на който опитният престолонаследник ще учи и направлява младия и неопитен кралски син. Съвсем скоро обаче стана ясно, че отношенията между двамата братовчеди се развиват в съвсем различна посока.

 

Налице са достатъчно основания да предположим, че Мохамед бин Найеф едва ли се е почувствал комфортно, оказвайки се притиснат между краля и неговия амбициозен син. В качеството си на вътрешен министър, той отговаря за сигурността на Кралството. Твърди се обаче, че непосредствено след самоубийственото нападение в джамията в Абха, в провинция Асир, осъществено на 6 август 2015, при което загинаха 15 войници от отряда за борба с тероризма, Мохамед бин Салман си е позволил да разкритикува плана на по-възрастния си братовчед за борба с тероризма, при това в присъствието на други членове на кралската фамилия (16). Това е безпрецедентен случай, тъй като в Саудитска Арабия критиката на по-възрастен от по-млад член на едно семейство се смята за табу. Освен това, Мохамед бин Салман е подложил на критика братовчед си във връзка с трагичния инцидент от 24 септември 2015 в Мина, когато според някои медии са загинали най-малко 2400 поклоници (17). Две седмици преди това, точно преди началото на т.нар. "хадж", 87 души загинаха в резултат от друг инцидент, при който строителен кран падна върху Голямата джамия в Мека. Като вътрешен министър и ръководител на Комисията за организиране на "хаджа", именно Мохамед бин Найеф, носи формалната отговорност за безопасността на поклониците, посещаващи свещените градове.

 

Нещо повече, Мохамед бин Найеф и ръководеният от него Съвет по политическите и икономическите въпроси (друга нова институция, създадена от крал Салман през януари 2015) бяха пренебрегнати при вземането на важните решения, касаещи проблемните съседи на Кралството: Йемен, Сирия, Ирак и Иран. Крал Салман прехвърли изготвянето на стратегиите за борба с тероризма от Министерството на вътрешните работи към ръководеното от сина му Министерство на отбраната. На всичкото отгоре, той възложи на същото министерство и координирането на създадения по негова инициатива Ислямски военен алианс "срещу тероризма". Според източници в Рияд, нито престолонаследникът Мохамед бин Найеф, нито някоя от 34-те държави членки на алианса (включително традиционния съюзник на Саудитска Арабия Пакистан) са били осведомени за плановете за създаването му, а са научили за това от медиите в средата на декември 2015 (18).

 

Междувременно, кралският син си осигури и определено влияние върху религиозния елит в страната, при това отново за сметка на Мохамед бин Найеф. Твърди се, че крал Салман лично е инструктирал ръководителя на кралския съд Халед бин Абдулрахман ал-Иса, да отнася всички молби на религиозния елит за отпускане на грантове към неговия син, предоставяйки му по този начин важен инструмент за осигуряване подкрепата на духовенството (19).

 

Другият старши принц, който най-осезаемо усети натиска от страна на стремително издигащия се кралски син Мохамед бин Салман, беше командирът на Националната гвардия (SANG) Митаб бин Абдула, син на покойния крал Абдула. SANG се смята за основния "стълб", на който се крепи властта на Дома на Сауд и от няколко десетилетия насам се контролира от клана Абдула в кралската фамилия. През 1962 тогавашният принц Абдула, който по-късно стана крал, беше назначен за командир на гвардията. По традиция, за да се гарантира лоялността им, гвардейците се подбират измежду няколкото беззаветно предани на кралското семейство местни племена, включително ам-Туаиржи, ал-Гамди, ал-Захрани и ал-Надех. В момента, основната задача на SANG е защитата на Дома на Сауд. Освен това, гвардията отговаря за сигурността на свещените градове Мека и Медина, както и на саудитската петролна и газова инфраструктура. Както е известно, защитата на свещените градове и енергийният сектор са другите два основни стълба, на които се крепи Саудитската държава, което обяснява изключително високия престиж на Националната гвардия. Нейната численост е почти равна на тази на армията: така гвардията разполага със сто хиляди души, плюс племенната милиция, която включва още 25 хиляди. SANG е предназначена да се справя с вътрешните заплахи, а армията - с тези, идващи отвън.

 

От самото начало на операцията в Йемен обаче, се появиха индикации, че крал Салман е решил да ограничи правомощията на SANG, отслабвайки по този начин позициите на Митаб бин Абдула, смятайки го за политически съперник на собствения си син. В резултат от войната в Йемен, командирът на SANG принц Митаб беше принуден да изпълнява нарежданията на военния министър Мохамед бин Салман, който координира военната интервенция в съседната държава. Частите на SANG, разположени по южната граница на страната започнаха да получават заповеди директно от армейското командване. Това беше първият случай в саудитската история, когато гвардията получава преки нареждания от армията, без предварителното уведомяване на собственото и командване (20). Нещо повече, крал Салман нареди на ръководителя на кралския съвет да насочва всички искания за допълнително финансиране от страна на SANG, свързани с продължаващата военна операция в Йемен, директно към Мохамед бин Салман, което допълнително ерозира позициите на гвардията (21). Появиха се дори слухове, че кралят възнамерява да подчини SANG на Министерството на отбраната, което автоматично би лишило гвардията от статута и на отделно министерство, а нейния командир Митаб бин Абдула от министерстия му ранг (22).

 

Предприемайки подобна радикална реорганизация, Салман постави под въпрос силовия баланс вътре в собственото си семейство и наруши важното правило, контролът върху въоръжените сили никога да не се концентрира само в ръцете на един от клановете на управляващата фамилия. Митаб бин Абдула очевидно беше притеснен от усилващия се натиск, след като - както се твърди - е заявил пред най-близките си хора в средите на SANG, че винаги ще бъде на тяхна страна и ще ги защитава срещу амбициозния кралски син. На срещите си с авторитетни членове на различните племена, които в течение на десетилетия бяха дълбоко предани на покойния крал Абдула, той им е гарантирал, че никога няма да ги изостави и лично ще защитава техните интереси, независимо от цената. На своя ред, племенните старейшини са засвидетелствали предаността си към принц Митаб и са обещали да бъдат на негова страна.

 

Подчертавайки значимостта на новата си позиция, през януари 2016 Мохамед бин Салман даде своето първо интервю за британския "Икономист" (24). В него той разкри плановете си (които, както се твърди са били изготвени с помощта на международната консултантска фирма McKinsey&Company) да трансформира саудитската икономика, въвеждайки нови данъци, осъществявайки масова приватизация и продавайки част от националната собственост. Наред с радикалните му идеи, стилът на принца също провокира изненада сред читателите. В коментара си към интервюто, от "Икономист" посочват, че: "Той говори в първо лице, сякаш вече е крал, макар че дори не е престолонаследник. По време на петчасовия ни разговор крал Салман беше споменат само веднъж, а братовчед му престолонаследникът принц Мохамед бин Найеф - нито веднъж, въпреки, че именно той отговаря за националната сигурност" (25).

 

Непосредствено след публикуването на интервюто, в Рияд се появиха слухове, че крал Салман планира да се отрече от престола в полза на сина си Мохамед бин Салман. Според тези слухове, кралят търси подкрепа от братята си за подобна стъпка, която би довела и до отстраняването на престолонаследника Мохамед бин Найеф от поста му. Нещо повече, ако се вярва на слуховете,  кралят е искал да промени модела на наследяване на трона от хоризонтален (т.е. властта се предава от брат на брат) към вертикален (при който властта преминава към посочения от краля негов син). Това би гарантирало властта на семейството на Салман, защото, докато Мохамед бин Найеф има две дъщери, но не и син, Мохамед бин Салман има две дъщери и двама сина - Салман и Машор. Твърди се, че кралят е аргументирал необходимостта от подобна промяна с желанието си да гарантира дългосрочната стабилност на страната, посочвайки като пример Йордания, която преди време промени системата си за наследяване на престола именно в тази посока (26).

 

Ако крал Салман действително реши да абдикира, той ще бъде първият саудитски монарх напуснал властта по собствено желание. Както е известно, бившият владетел на Катар шейх Хамид предприе подобна стъпка през 2013, поставяйки на емирския престол сина си Тамим бин Хамид. И тъй като Тамим е син на любимата жена на емира, влиятелната и ослепителна шейха Мозах, издигането на младия принц не изненада особено експертите, следящи ситуацията в Катар. Не е ясно обаче, дали крал Салман действително планира да абдикира за да сложи сина си на трона. Не може да се изключва, че той иска да гарантира политическото му бъдеще докато е още жив, предвид факта, че повечето синове на досегашните саудитски крале бяха маргинализирани или остранени от властта след смъртта на бащите си.

 

Третата седмица на януари 2016 се оказа изключително важна за саудитската дипломация, затова отсъствието на Мохамед бин Найеф от провежданите от нея мероприятия изненада дипломатическата общност в Рияд, усилвайки спекулациите, че престолонаследникът може скоро да бъде сменен (27). По време на важните срещи на представители на най-големите световни сили в Саудитска Арабия, принц Мохамед бин Найеф - както се твърдеше - беше на лов със соколи в Алжир. На 19 януари крал Салман и синът му - заместникът на престолонаследника, посрещнаха в Рияд китайският лидер. Според слуховете, китайската делегация е била силно разочарована от посещението си, тъй като предварително договорената среща между президента Си Дзинпин и престолонаследника Мохамед бин Найеф беше отменена. Притеснен от активността на терористичните групи в региона, китайският президент искаше да обсъди този въпрос със саудитския престолонаследник, отговарящ на сигурността в страната в качеството си на вътрешен министър (28). Малко по-късно, на 28 януари крал Салман и синът му посрещнаха в Рияд държавния секретар на САЩ Джон Кери. И тъй като основната тема на разговорите беше ситуацията в Сирия, американската делегация беше неприятно изненадана от отсъствието на престолонаследника Мохамед бин Найеф (29).

 

Действително, Мохамед бин Найеф, демонстрира изключително слабо международно присъствие през първата година от управлението на Салман, докато Мохамед бин Салман посети през този период Русия, Франция, Египет, Йордания, САЩ и щаб квартирата на НАТО в Брюксел.

 

Враждебната реакция

 

Бързият и до известна степен неочакван възход на Мохамед бин Салман породи определен дискомфорт в Дома на Сауд. Още през септември 2015 се появиха първите белези за организирана съпротива от страна на някои принцове от кралското семейство срещу действията на краля. Един от старшите членове на семейството - според слуховете, един от внуците на краля-основател Ибн Сауд - разпространи серия от писма, в които изразява опасение, че ако крал Салман, престолонаследникът Мохамед бин Найеф и заместникът му Мохамед бин Салман не бъдат отстранени, монархията може да рухне. Според този неизвестен принц, "кралят не е в добра кондиция и на практика държавата се управлява от сина му" (30).

 

Нещо повече, авторът критикува цялата "управляваща клика", че не ръководи добре икономиката на фона на рязко падналите цени на петрола, че е допуснала трагедията с поклониците по време на хаджа, както и заради военния авантюризъм, който демонстрира в Сирия и особено в Йемен, довел до двойно нарастване на държавните разходи.  В писмата си той призовава властта в кралството да бъде върната в ръцете на по-възрастните принцове, притежаващи по-голям опит: "Допуснахме маргинализацията на по-възрастните членове на кралското семейство и онези с най-богат опит и предадохме управлението на новото поколение наивни мечтатели, действащи зад гърба на сегашния очевидно неподходящ крал". В тази връзка, неизвестният автор призовава дванайсетте все още живи синове на Ибн Сауд (без Салман) и най-вече принцовете Тала, Турки и Ахмед бин Абдулазис да се обединят и да отстранят сегашното ръководство, извършвайки дворцов преврат и формирайки ново правителство от членове на кралското семейство. Той предлага: "дайте възможност на по-възрастните и по-способни да поемат ръководството на държавата, нека новият крал и престолонаследник получат клетва за вярност от всички и нека ликвидираме странния и ненужен пост на втори вицепремиер".

 

Мохамед бин Салман - когото авторът на въпросните писма, както и някои от собствените му роднини, в частни разговори, обикновено наричат "момчето", е в центъра на всички критики, чиито автори го обвиняват, че е прекалено амбициозен, арогантен и твърдоглав. Най-сериозните критики са свързани с ролята му във водената от Саудитска Арабия война в Йемен, включително, че не следва ясна военна стратегия и не разполага с план за излизане от конфликта. Действително, саудитската интервенция в Йемен породи много сериозна негативна реакция както от страна на международната общност, така и (в по-малка степен) вътре в Кралството, като според зам. генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси Стивън О'Брайън, тя е довела до "хуманитарна катастрофа" в тази бедна държава (31). Силна критична е и паметната записка, в която германската разузнавателна агенция (BND) обвинява Мохамед бин Салман, че е политически комарджия, дестабилизиращ Близкия Изток със своята "импулсивна интервенционистка политика" (32).

 

Да не забравяме също, че четирима от 34-мата членове на Съвета на предаността гласуваха против назначаването на младия принц за заместник на престолонаследника през април 2015, а други двама се въздържаха (33). Важно е да се отбележи, че повечето от гласувалите против Мохамед бин Салман са членове на т.нар. клан Судайри - мощен алианс вътре в кралското семейство, обединяващ седем братя, чиято майка е Хаса бин Ахмед ал-Судайри, любимата съпруга на основателя на съвременна Саудитска Арабия - крал Ибн Сауд, част от който впрочем са и крал Салман и принцовете Мохамед бин Найеф и Мохамед бин Салман (34). Този факт, обезсилва аргумента, лансиран от някои саудитски наблюдатели (който и аз самият споделях първоначално), че възцаряването на Салман е резултат от "дворцов преврат, организиран от клана Судайри" (35). Твърди се, че сред най-яростните критици на Мохамед бин Салман (макар и само в частни разговори) е принц Ахмед, който е брат на сегашния крал и авторитетен член на клана Судайри. Впрочем, според слуховете, Мохамед бин Султан е в лоши отношения дори с по-възрастните си полубратя, включително Султан, Файсал и Абдулазис, които са и по-образовани, и по-опитни от него (36).

 

Назначавайки сина си Мохамед бин Салман на голям брой ключови позиции: заместник на престолонаследника, втори вицепремиер, министър на отбраната, генерален секретар на Кралския съвет и председател на Съвета за икономика и развитие, крал Салман провокира сериозно недоволство в средите на кралското семейство. На практика, Мохамед бин Салман получи контрол над целия властови апарат с две изключения: Министерството на вътрешните работи, контролирано от Мохамед бин Найеф и SANG, контролирана от Митаб бин Абдула. При това се появиха редица индикации, че кралят се опитва да ерозира позициите на тези двама влиятелни съперници на сина си, което също не се възприе добре от управляващата фамилия.

 

Въпреки че Мохамед бин Найеф също бе подложен на критика в споменатите по-горе писма,    появили се през лятото на 2015, като цяло, той продължава да се ползва с уважение сред роднините си. За разлика от неодобрението за назначаването на Мохамед бин Салман за заместник на престолонаследника от страна на някои членове на Съвета на предаността, определянето на Мохамед бин Найеф за престолонаследник беше единодушно одобрено (37). По същия начин, Митаб бин Абдула се ползва с широка подкрепа като командир на SANG.

 

Постепенно все повече принцове от управляващата фамилия стигнаха до извода, че крайната цел на краля е да гарантира, че ще бъде наследен от любимия си син Мохамед бин Салман. Давайки му толкова голяма власт, Салман заобиколи мнозина по-възрастни и опитни принцове. Вероятно много малко измежду старшите членове на кралското семейство наистина вярват в тезата на владетеля, че талантът (ако приемем, че синът му наистина е "уникално талантлив") е по-важен от опита, когато става дума за управлението на "семейния бизнес" на Саудитите.

 

В ранната пролет на 2016 стана ясно, че опозицията срещу крал Салман и сина му в средите на управляващата фамилия става все по-силна. "Двайсет процента от членовете на семейството открито се противопоставят на Салман" - твърди един от най-опитните анализатори на политиката на саудитската кралска фамилия, според който опозицията е принудила крал Салман да ограничи влиянието на сина си и да възстанови пълномощията на престолонаследника Мохамед бин Найеф (38).

 

Както изглежда, именно заради натиска на собственото си семейство, крал Салман е предприел и стъпките за подобряване на отношенията между двамата принцове Мохамед. Според достоверен източник, близък до кралския двор, в началото на март 2016 Салман е провел среща с племенника и сина си. Твърди се, че на нея той е поставил въпроса за взаимоотношенията между двамата, като им е обясним, какви са собствените му очаквания относно това, как те следва да си сътрудничат  от името на ръководените от тях влиятелни институции при решаването на редица ключови въпроси. Желанието на крал Салман е било, двамата братовчеди занапред да си партнират, а пък те са му обещали, че ще споделят властта си както сега, така и в бъдеще (39). Всъщност, старшите членове на управляващата фамилия (и най вече тези на Съвета на предаността, представляващи основните Саудитски кланове) често си разменят подобни обещания с цел да укрепят единството и.

 

Според цитирания по-горе източник, на тази среща Мохамед бин Салман е обещал на баща си да присъства редовно на заседанията на Съвета по въпросите на политиката и сигурността, председателстван от Мохамед бин Найеф, и винаги да информира своя братовчед за предварителната програма на заседанията на ръководения от него Съвет за икономика и развитие. Освен това, той е поел задължението да информира престолонаследника за стратегическите си военни планове. На свой ред, Мохамед бин Найеф е обещал, че ще помага на кралския син по всички въпроси, свързани с развитието на саудитската икономика и военна мощ.

 

Нещо повече, говори се, че кралят е уверил Мохамед бин Найеф, че като вътрешен министър ще продължи да отговаря за сигурността на Кралството. За Саудитска Арабия е от жизненоважно значение отговорността по този въпрос да не се разпилява и обезличава в резултат от междуособиците в кралското семейство, особено предвид ангажирането на страната в проточилата се война в Йемен и необходимостта да се справи с две опасни вътрешни заплахи: сунитският екстремизъм (Ал Кайда на Арабския полустров (АКАП) и Ислямска държава) и шиитският възход. Твърди се също, че крал Салман е подчертал, че държи на добрите работни отношения с Мохамед бин Найеф и, че настоява с него - в качеството му на престолонаследник - да се консултират всички важни въпроси (40).

 

Докато непосредствено след тази среща, кралският син значително ограничи изявите си, престолонаследникът започна да играе по-важна и видима роля. Крал Салман го изпрати на важната среща в Париж, състояла се на 6 март 2016, именно за да подчертае неговата ключова роля. Според редица наблюдатели, преди срещата между Мохамед бин Найеф и френския президент Франсоа Оланд, саудитските власти са настояли престолонаследникът да получи най-високия френски орден за военни и граждански заслуги с цел "да бъде укрепен международния му статус" (41). Офисът на Оланд очевидно е приел това необичайно саудитско предложение и в крайна сметка Мохамед бин Найеф беше награден с ордена на "Почетния легион" за "своите заслуги в борбата с екстремизма и тероризма в региона и света" (42).

 

Усвоените уроци

 

Развитието на събитията по време на досегашното управление на крал Салман налага два важни извода за политиката на саудитския елит. Първият е, че кралят на Саудитска Арабия не разполага с абсолютна власт. Той не може да взема съвсем сам каквито и да било важни решения, касаещи бъдещето на Кралството, а следва да се консултира и да си гарантира подкрепа сред най-важните членове и фракции в управляващата фамилия. Наследяването на престола си остава чисто семеен въпрос и нито един играч извън кралското семейство (включително представители на местния елит или външни сили) не може да влияе върху изхода от този процес. Ролята на водещите представители на религиозния елит, както и на вождовете на най-важните племена, е силно ограничена заради задължението им да дадат клетва за вярност ("бая") на новия владетел - важен символичен ритуал, чиято цел е да легитимира династичната монархия и самия крал.

 

Сред дипломатическата общност в Рияд се е наложила представата, че Мохамед бин Найеф е "човекът на Вашингтон" и, че САЩ биха предпочели именно той да е следващия крал. Това обаче едва ли би повишило шансовете му да заеме престола. Ако кралят действително иска да бъде наследен от собствения си син, ще му се наложи първо да формира достатъчно здрав алианс вътре в управляващата фамилия, който да се окаже по-силен от всички останали възможни съюзи. В същото време обаче, нито все още живите представители на "второто поколение принцове" (т.е. братята на краля), нито пък по-важните в случая "трето поколение принцове" (и най-вече Мохамед бин Найеф и Митаб бин Абдула) изглеждат склонни да подкрепят младия кралски син.

 

Вторият важен урок е, че строгите норми и правила, които определят политиката на елита, продължават да са факт в Саудитска Арабия и ако някой член на кралското семейство - включително самият владетел - ги наруши, това ще има последици. Налагайки собствения си син на толкова много ключови позиции, крал Салман наруши редица от тези ключови норми. Впрочем, подобно нещо се е случвало и преди: през 1964 например, крал Сауд е свален от собствените си братя, защото се опитва да концентрира властта в собствените си ръце и тези на своите синове, за сметка на останалите членове на кралското семейство. По-късно, някои други крале, също си позволяваха да предоставят на синовете си повече власт и достъп до ресурси, но в разумни граници. Възрастта, опитът и управленските качества винаги са били в основата на избора на наследника на престола, а 30-годишният и неопитен Мохамед бин Салман едва ли вече си е изградил подобни качества. Според "Основния закон за управлението", всеки от синовете и внуците на покойни крал основател Ибн Сауд има правото да стане крал. Прокарвайки собствения си син, Салман "заобикаля" мнозина други принцове с основателни претенции за трона, а младият Мохамед бин Салман очевидно провокира сериозно напрежение, действайки така, сякаш вече е единствения наследник на баща си.

 

Иронията обаче е, че онзи, който нарушава тези норми, провокирайки гнева на семейството, е самият крал Салман. В течение на няколко десетилетия, именно той се смяташе за гарант за консенсуса в Саудитската фамилия, в качеството си на губернатор на Рияд, както и заради личните си качества. Неслучайно членовете на кралското семейство се обръщаха именно към него за разрешаване на споровете помежду си или пък по други семейни въпроси (43). Предвид това, днес те имат всички основания да поставят въпроса, защо крал Салман толкова агресивно издига сина си, рискувайки в крайна сметка стабилността на самата държава? Както посочва един дългогодишен анализатор на кралската политика в Рияд: "как кралят е могъл да повярва, че едно 30-годишно "дете" е в състояние да поеме ролята на патриарх на Саудитското общество?" (44). Всъщност, отговорът е много прост: историята за краля, заслепен от своя фаворит, който в резултат от това взема глупави решения и в крайна сметка води кралството си до провал, е стара колкото човечеството.

 

След крал Салман

 

Всеки, който анализира политиката на Саудитското кралско семейство следва да помни стиховете на Боб Дилън: "Не говорете прекалено рано/Защото колелата още се въртят/Никой не знае със сигурност това име/За загубилия е вече късно да победи". Новата история показва, че трябва да се отнасяме изключително предпазливо към прогнозите за наследяването на престола в Саудитска Арабия, но е доста вероятно, че след Салман, ще станем свидетели на смяна на поколенията в кралското семейство. Сред все още живите "принцове от второто поколение", само 75-годишният принц Ахмад би могъл да е сред кандидатите за престола, но само на теория. В същото време обаче, цялостна промяна в механизма на наследяване на властта би могла да се очаква само в резултат от преврат в кралското семейство.

 

Освен това, изглежда, че в момента крал Салман просто не е достатъчно силен за да гарантира престола на сина си Мохамед бин Салман. Кралят не разполага с подкрепата на старшите членове на фамилията и плановете му вероятно ще бъдат осуетени. В този смисъл, Мохамед бин Найеф си остава най-вероятния следващ владетел на Саудитска Арабия. Той се ползва с широка подкрепа в кралското семейство, а сред предимствата му е и фактът, че няма синове, което намалява риска някой ден да се опита да им предаде престола, променяйки сегашната система за наследяване от хоризонтална във вертикална. В най-добрия случай, това, на което крал Салман и синът му могат да разчитат е, че Мохамед бин Найеф няма да промени сегашния модел на наследяване на престола, но няма гаранция, че наистина ще стане така. Отстраняването на престолонасредника принц Мукрин, който не беше фаворит на краля, нито пък разполагаше с достатъчно сериозна семейна подкрепа, показва, че тази позиция никак не е сигурна и, че без подкрепата на баща си Мохамед бин Салман може да има същата съдба.

 

Тоест, прокарвайки толкова агресивно собствения си син, крал Салман може в дългосрочен план да влоши неговите шансове, предоставяйки му контрола върху прекалено много сфери на политиката: икономиката, петрола, отбраната и т.н. Репутацията на Мохамед бин Салман беше силно ерозирана от войната в Йемен и той не се ползва с особено уважение сред членовете на кралската фамилия. Както посочват редица наблюдатели: "Мохамед бин Салман никога няма да стане "кралят завоевател", но пък може да стане човекът, загубил войната в Йемен" (45). Широко разпространено е мнението, че кралският син не е истински пълководец - за разлика от Мохамед бин Найеф и Митаб бин Абдула. Все повече саудитци се изказват критично за тази война. Както членовете на кралското семейства, така и обикновените хора смятат, че тя поглъща прекалено много средства, особено на фона на парите, които правителството пръска в Египет и намеренията му да изпрати войски в Сирия.

 

В края на пролетта на 2016 функциите на Мохамед бин Салман бяха ограничени. Той вече не е "върховен главнокомандващ", а по-скоро човекът, отговорен за реформирането на саудитската икономика и плавния преход на Кралството към периода след края на петролната ера. На 25 април саудитското правителство обнародва грандиозния си план "Визия за Саудитска Арабия през 2030", чиито автор е именно Мохамед бин Салман и който си поставя за цел да диверсифицира, приватизира и модернизира икономиката на страната (46). Саудитската икономика очевидно се нуждае от реформи. Но, също както и войната в Йемен, този проект генерира определени рискове за краля и неговия син.

 

Освен това, в момента Мохамед бин Салман изглежда съвсем сам. Като изключим баща му, други негови съюзници и привърженици в средите на кралското семейство не се очертават. Въпреки че младият, харизматичен и активен син на краля все още се ползва с определена популярност сред част от младите саудитци, докато властта в Саудитска Арабия продължава да не зависи от резултатите от изборите, неговото политическо бъдеще изцяло ще зависи от подкрепата на кралския елит. Наблюдателите смятат, че съветниците на Мохамед бин Салман, всъщност са съветници и на самия крал. Принцът изглежда обкръжен от съветници, повечето от които не са членове на управляващата фамилия (като например д-р Хишам ал-Шейх, Фахд ибн Мохамед ал-Иса и Мохамед Еяд Каяли), както и от чуждестранни консултанти (сред които са McKinsey&Company и Boston Consulting Group) (47). Нито един от старшите членове на кралското семейство не изглежда склонен да приюти принца под крилото си. И, ако престолонаследникът Мохамед бин Найеф наистина е обещал на баща му да бъде негов ментор, той има повече от достатъчно причини да не изпълни обещанието си.

 

Що се отнася до Митаб бин Абдула, изглежда че в бъдеще той ще предпочете да играе важната роля на "създател на крале". За такъв се смята човекът или групата, които оказват голямо влияние при наследяването на престола, без да са преки кандидати за него. В случая със Саудитска Арабия, "създателят на крале" е личност или група в рамките на Дома на Сауд, доколкото наследяването е изцяло семеен проблем, върху чието решаване външните играчи не могат да оказват сериозно влияние. За такъв "създател на крале" се смяташе например влиятелният принц Мохамед, починал през 1988, тъй като на два пъти съзнателно отстъпи от претенциите си за трона в полза на двамата си по-млади полубратя крал Фейсал (1964-1975) и крал Халед (1975-1982). Не може да се изключва, че Митаб ибн Абдула, който е по-възрастен от братовчед си Мохамед бин Найеф, ще му помогне да стане крал след смъртта на Салман. Както е известно, през последните месеци е налице сближаване между двамата братовчеди, които са в състояние да формират изключително мощен алианс, предвид факта че контролират, съответно, Министерството на вътрешните работи и Националната гвардия (48). Срещу това,  Мохамед бин Найеф би гарантирал позицията на Митаб бин Абдула като командир на SANG.

 

По време на управлението на синовете на покойния крал основател Ибн Сауд, т.е. на "второто поколение принцове", кралската фамилия съумя да съхрани позициите си непокътнати, въпреки вътрешните спорове. Под въпрос е обаче, дали "третото поколение принцове", споделят принципите на политическо поведение на по-старата генерация, основаващи се на легитимните решения и осъзнатата необходимост от сплотяване на редиците. В сравнение с бащите си, третото поколение принцове са по-многобройни и по-малко близки помежду си, затова ще им бъде много по-трудно да останат единни. Основният проблем е, че многобройните внуци на Ибн Сауд могат да се окажат неспособни да поддържат нормален механизъм за наследяване на престола. С което да потвърдят старото арабско правило: "Аз срещу братята ми, аз и братята ми срещу братовчедите, аз и братовчедите ми срещу останалия свят".

 

Докато правилата, определящи досегашната политика на саудитския елит, продължават да се спазват, това би стабилизирало политическата система и би помогнало да се гарантира оцеляването на династичната монархия. Само че тази съвкупност от правила не е институционализирана. В това отношение, от ключово значение ще бъде, дали старшите принцове от трето поколение ще поемат отговорността да ги спазват, когато седнат на престола. Защото само обединени, те ще могат да оцелеят, в противен случай ще рухнат, а с тях вероятно и самата Саудитска Арабия.

 

 

 

Бележки:

 

 

 

1. Sarah Chayes and Alex De Waal, “Start Preparing for the Collapse of the Saudi Kingdom,”

 

Carnegie Endowment for International Peace, February 16, 2016, http://

 

carnegieendowment.org/2016/02/16/start-preparing-for-collapse-of-saudi-kingdom/iu4f.

 

See also “The collapse of Saudi Arabia is inevitable,” Middle East Eye, September 28, 2015,

 

http://www.middleeasteye.net/columns/collapse-saudi-arabia-inevitable-1895380679; and

 

“It’s Time for the United States to Start Worrying About a Saudi Collapse,” Foreign

 

Policy, October, 7, 2015, http://foreignpolicy.com/2015/10/07/will-the-united-states-helpif-

 

saudi-arabia-starts-to-fall-apart/.

 

2. Stig Stenslie, Regime Stability in Saudi Arabia: The Challenge of Succession (London: Routledge,

 

2011).

 

3. Gary Samuel Samore, “Royal Family Politics in Saudi Arabia,” unpublished PhD thesis,

 

Harvard University, 1984: pp. 3.

 

4. За неформалното влияние на жените от кралското семейство, виж Stig Stenslie, “Power

 

behind the Veil: Princesses of Saudi Arabia,” Journal of Arabian Studies 1, no. 1 (June

 

2011): 69–79.

 

5. Michael Herb, All in the Family: Absolutism, Revolution and Democracy in the Middle Eastern

 

Monarchies (Albany, NY: State University of New York Press, 1999).

 

6. Gary Samuel Samore, “Royal Family Politics in Saudi Arabia,” pp. 11–12.

 

7. Steve Coll, The Bin Ladens: An Arabian Family in the American Century (New York: The

 

Penguin Press, 2008): 434.

 

8. Anonymous interview, Oslo, Norway, August 2006.

 

9. За пълния текст на “The Basic Law of Governance,” виж: “The Basic Law of Governance,”

 

About Saudi Arabia, The Royal Embassy of Saudi Arabia, Washington DC, https://www.

 

saudiembassy.net/about/country-information/laws/The_Basic_Law_Of_Governance.aspx.

 

10. Пълният текст на “The Allegiance Council Law,” може да се види на: “The Allegiance Council Law,”

 

The Royal Embassy of Saudi Arabia, Washington DC, https://www.saudiembassy.net/

 

archive/2006/transcript/Page4.aspx.

 

11. “Saudi king replaces crown prince in cabinet reshuffle,” Al-Jazeera, April 29, 2015, http://

 

www.aljazeera.com/news/2015/04/saudi-king-salman-replaces-crown-prince-cabinetreshuffle-

 

150429020021160.html.

 

12. Anonymous interviews in Riyadh, Saudi Arabia, January 2016; and interviews in London,

 

United Kingdom, March 2016; and “Mohammed Bin Salman provides a focus for Saudi

 

disquiet,” Gulf States Newsletter 39, issue 1001 (October 2015): 13.

 

13. “Council of Ministers: Membership,” Embassy of Saudi Arabia, Washington DC, https://

 

www.saudiembassy.net/about/Biographies-of-Ministers.aspx.

 

14. Madawi al-Rasheed, “Riyadh’s war on Yemen stokes Saudi nationalism,” Al-Monitor, March

 

27, 2015, http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2015/03/saudi-yemen-houthi-gccmilitary-

 

islamist.html#; and Stig Stenslie, “‘Decisive Storm’: Saudi Arabia’s attack on the

 

Houthis in Yemen,” NOEREF Expert Analysis, NOREF Norwegian Peacebuilding resource

 

Centre, May 2015, http://www.peacebuilding.no/Regions/Middle-East-and-North-Africa/

 

The-Gulf/Publications/Decisive-Storm-Saudi-Arabia-s-attack-on-the-Houthis-in-Yemen.

 

15. Anonymous interviews in Riyadh, Saudi Arabia, January 2016; and London, United

 

Kingdom, March 2016.

 

16. Anonymous interviews by phone and email, March 2016.

 

17. “Over 2,400 killed in September Saudi hajj stampede,” Al-Jazeera, December, 10, 2015,

 

http://america.aljazeera.com/articles/2015/12/10/over-2400-killed-in-saudi-hajj-stampede.

 

html.

 

18. Anonymous interviews in Riyadh, Saudi Arabia, January 2016; and “Pakistan surprised by

 

its inclusion in 34-nation military alliance,” Dawn, December 16, 2015, http://www.dawn.

 

com/news/1226723.

 

19. Anonymous interviews by phone and email, winter 2015–16.

 

20. Ibid.

 

21. Ibid.

 

22. Anonymous interviews by phone and email, winter 2015–16; and “Saudi Arabia: A New

 

National Guard for a New King?,” Stratfor Global Intelligence, May 8, 2015, https://www.

 

stratfor.com/analysis/saudi-arabia-new-national-guard-new-king.

 

23. Stig Stenslie, Regime Stability in Saudi Arabia, op.cit.:pp. 31–33.

 

24. Виж интервюто на: “Transcript: Interview with Muhammad bin Salman,”

 

The Economist, January 6, 2016, http://www.economist.com/saudi_interview.

 

25. “Yong Prince in a Hurry,” The Economist, January 9, 2016, http://www.economist.com/

 

news/briefing/21685467-muhammad-bin-salman-gambles-intervention-abroad-andradical-

 

economic-change-home.

 

26. Виж например, Ali al-Ahmed, “Saudi King to Abdicate to Son,” Gulf Institute, January

 

13, 2016, http://www.gulfinstitute.org/exclusive-saudi-king-to-abdicate-to-son-2/.

 

27. Bruce Riedel, “The vanishing prince: Where has Saudi Crown Prince Mohammed bin

 

Nayef been?” Brookings, February 23, 2016, http://www.brookings.edu/blogs/markaz/

 

posts/2016/02/23-vanishing-prince-mohammed-bin-nayef-riedel.

 

28. For Xi Jinping’s scheduled meetings, see “China reveals Xi’s Mideast schedule,” China

 

Daily, January 18, 2016, http://eng.chinamil.com.cn/news-channels/today-headlines/

 

2016-01/18/content_6861545.htm.

 

29. Anonymous interviews in Riyadh, Saudi Arabia, January 2016.

 

30. За съдържанието на писмата, виж Hugh Miles, “Saudi royal calls for regime change in

 

Riyadh,” The Guardian, September 28, 2015, http://www.theguardian.com/world/2015/

 

sep/28/saudi-royal-calls-regime-change-letters-leadership-king-salman. See also,

 

“Mohammed bin Salman provides a focus for Saudi disquiet,” Gulf States Newsletter 39,

 

issue 1001 (October 2015): 13; and “Saudi historical precedents are cited behind calls

 

for King Salman’s removal,” Gulf States Newsletter 39, issue 1002 (October 2015): 5–6.

 

31. “Durable ceasefire needed as ‘humanitarian catastrophe’ leaves millions suffering in Yemen

 

– UN relief chief,” UN News Centre, July 28, 2015, http://www.un.org/apps/news/story.

 

asp?NewsID=51516#.VwOUjbJ95aS.

 

32. “BND warnt vor Saudi-Arabien,” Frankfurter Allgemeine Zeitung, [in German] December 2,

 

2015, http://www.faz.net/aktuell/politik/ausland/naher-osten/machtanspruch-bnd-warntvor-

 

saudi-arabien-13943763.html#GEPC;s3; and “Prince Mohammed bin Salman:

 

Naive, arrogant Saudi prince is playing with fire,” The Independent, January 9, 2016,

 

http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/prince-mohammed-bin-salmannaive-

 

arrogant-saudi-prince-is-playing-with-fire-a6804481.html.

 

33. “Saudi deputy crown prince gets 82% of allegiance council votes’,” Al-Arabiya, April 30,

 

2015, http://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2015/04/30/New-Deputy-Crown-

 

Prince-got-28-out-of-35-at-the-Saudi-Allegiance-Council-.html.

 

34. Anonymous interviews in Riyadh, Saudi Arabia, January 2016.

 

35. Stig Stenslie, “King Salman consolidates the Al Sudayri ‘palace coup’,” NOREF Expert

 

Analysis, NOREF Norwegian Peacebuilding Resource Centre, May, 2015, http://www.

 

peacebuilding.no/Regions/Middle-East-and-North-Africa/The-Gulf/Publications/King-

 

Salman-consolidates-the-Al-Sudayri-palace-coup.

 

36. Anonymous interviews in Riyadh, January 2016; and “Unraveling the MbS phenomenon,

 

and enigma wrapped in multiple policies,” Gulf States Newsletter 40, issue 1012 (March

 

2016): 3.

 

37. Anonymous interviews in Riyadh, Saudi Arabia, January 2016.

 

38. Anonymous interviews in London, United Kingdom, March 2016.

 

39. Anonymous interviews in London, United Kingdom, March 2016; and interviews by

 

phone and email, March 2016.

 

40. Anonymous interviews by phone and email, March 2016.

 

41. Anonymous interviews in London, United Kingdom, March 2016; and “The true story of

 

the Saudi Crown Prince’s Légion d’Honneur,” Causette, March 11, 2016, https://www.

 

causette.fr/le-mag/lire-article/article-1444/the-true-story-of-the-saudi-crown-prince-s-lagion-

 

d-honneur.html.

 

42. “Saudi anti-terror efforts win Paris praise,” Arab News, March 5, 2016, http://www.

 

arabnews.com/news/890521.

 

43. See Stenslie, Regime Stability, op. cit., pp. 94–95.

 

44. Anonymous interviews in London, United Kingdom, March 2016.

 

45. Ibid.

 

46. For the full text of “Saudi Arabia’s Vision 2030,” see Al-Arabiya, April 26, 2016, http://

 

english.alarabiya.net/en/perspective/features/2016/04/26/Full-text-of-Saudi-Arabia-s-

 

Vision-2030.html.

 

47. Gulf States Newsletter 40, issue 1008 (March 2016): 3; and Gulf States Newsletter 40, issue

 

1012 (March 2016): 7.

 

48. Anonymous interviews in London, United Kingdom, March 2016; and interviews by

 

phone and email, March 2016.

 

 

 

* Авторът е зам. началник на отбраната на Норвегия, автор на няколко книги за съвременния Близък Изток и анализатор на Уошингтън Куотърли

Поръчай онлайн бр.4/2017