Турция: европейски миграционен буфер или генератор на миграция

Най-голямата група мигранти са граждани на Сирия – 594 059 души или 32,6%. Най-големият брой нелегални преминавания на външната граница се осъществяват по Източносредиземноморския миграционен маршрут – 885 386 регистрирани случая или 48,59%, следвани от регистрираните по Западнобалканския миграционен маршрут – 764 038 случая или 41,9 %. От тези данни е видно, че 90,52 % от регистрираните случаи на нелегална имиграция през външна граница на ЕС са станали именно по тези два маршрута, като по-голямата част от мигрантите са влезли в ЕС от Турция. Този факт неизбежно предопределя съсредоточаването на вниманието на европейската миграционна политика върху Турция.

Когато се говори за нивото на миграционна заплаха, следва да се има предвид, че механичният сбор на регистрираните случаи в никакъв случай не дава точния брой на имигрантите. Западнобалканският миграционен маршрут е естествено продължение на Източносредиземноморския миграционен маршрут като при първия външна граница на ЕС е тази на Сърбия с Унгария, Хърватия или Румъния, а при втория - външна се явява границата на Турция с Гърция или България. Ясно е, че и през двата маршрута в по-голямата си част преминават едни и същи транзитни мигранти, минали през Турция и опитващи се да достигнат до крайната си дестинация в Западна Европа. Именно неспазването на изискванията по Дъблинския регламент за първоначална регистрация на лицата, търсещи убежище, е една от причините все още да се работи с приблизителни оценки за обема на нелегалната имиграция в ЕС през 2015.

Засиленият миграционен натиск върху външните граници на ЕС с основание поставя на преден план въпроса за реалните му мащаби и неговото бъдещо развитие. Без да се даде отговор на този въпрос, няма как да се направи оценка за ефикасността на едни или други мерки, насочени към овладяването на миграционния натиск. От тази гледна точка, преди да се разработи план за справяне с европейската миграционна криза, трябва да се изгради ясна представа за съществуващата миграционна заплаха и нейното развитие в бъдеще.

Големият брой нелегални имигранти и констатираните през последните години слабости в европейската миграционна политика пораждат дебати на различни нива. С цел овладяване на миграционния натиск са проведени няколко поредни европейски срещи на върха. В ЕС се очертават две ясно разграничими крайни позиции. Съхраняването в максимална степен на досегашната либерална миграционна политика се застъпва главно от Германия, а основни привърженици на подхода за ограничаване на нелегалната имиграция са държавите от Вишеградската четворка.

Началото на диалога с Анкара по мигрантския проблем

В хода на европейските миграционни преговори, Германия отстоява разбирането, че с оглед на големия брой нелегални имигранти, преминали през Турция, не е възможно разрешаването на европейската миграционна криза без участието на Анкара. Затова началото на диалога между ЕС и Турция се поставя с посещението на германския канцлер Ангела Меркел в Истанбул в средата на октомври 2015 по време на което се провеждат срещи с президента Реджеп Ердоган и тогавашния премиер Давутоглу.

По-късно, на 28 ноември 2015, Анкара и ЕС се съгласяват с плана за действие по бежанската криза, лансиран на срещата на върха в Брюксел. Основната цел на ЕС е да се намали драстично притока на бежанци, идващи от Турция, като Анкара обещава да ограничи броя на бежанците и така да облекчи донякъде миграционните опасения на ЕС. В замяна Турция очаква да получи 3 милиарда евро финансова помощ и важни отстъпки в процеса на присъединяване към ЕС.

Продължилото задълбочаване на миграционната криза в Европа става причина турският премиер да бъде поканен на европейската среща на върха в началото на март 2016. В хода на интензивните преговори между Турция и ЕС от ноември 2015 до март 2016 Анкара непрекъснато променя информацията за броя на сирийските бежанци на своя територия: от 2 млн., през 2,5 млн., до почти 3 млн. души. Независимо от тези противоречия, Германия настоява за сътрудничество с Турция, подчертавайки, че то е приоритет за ЕС при решаване на бежанския проблем. Германският канцлер Меркел смята, че "действаме правилно, когато, въпреки различията в мненията, влагаме всички сили за развитие на определени стратегически отношения с Турция, което е в интерес на ЕС от геополитическа гледна точка".

След получаването на германската подкрепа, на мартенската среща на върха Турция формулира като основни следните искания към ЕС:

- справедливо разпределение между ЕС и Турция на финансовата тежест за издръжка на бежанците;

- организиране на трансфер от Турция към ЕС и разпределяне на сирийските бежанци солидарно с Европа;

- премахване на визите за ЕС за турски граждани;

- мерки, които да позволят напредък в процеса на присъединяване на Турция към ЕС;

- цялостна сделка за облекчаване на проблемите, причинени от кризата в Сирия, в чиито рамки от ЕС се очаква да отпусне общо 6 милиарда евро за Анкара до 2018, както и да определи квоти за разпределяне на бежанците;

Според Давутоглу, "не е справедливо и подходящо, Турция да се справя сама. Турция очаква от ЕС сигнал и послание, как толкова много бежанци ще се преразпределят в Европа и ще се облекчи Турция".

Като насрещни искания, ЕС настоява Турция да приеме обратно икономическите мигранти, да предприеме мерки срещу трафика на хора и неговите организатори, създаване на центрове в Турция, където да се разглеждат молбите на лицата, търсещи убежище и сключването от турска страна на споразумение за реадмисия с трети страни. Чрез тези мерки ЕС се надява да предотврати кризата при евентуално разпадане на Шенгенската зона и да активизира усилията за разбирателство и консенсус между отделните страни членки по отношение на мигрантите.

В резултат на разговорите ЕС-Турция е постигнат консенсус по няколко основни принципа, според които Анкара ще прибира всички връщани от ЕС нелегални мигранти, но ще праща в ЕС бежанците, имащи законни основания да търсят убежище. В замяна ЕС ще ускори преговорите за визова либерализация за турските граждани и ще ускори предоставянето на обещаната финансова помощ, както и преговорите за присъединяване на Турция към ЕС. Освен това е договорено двете страни да работят заедно за подобряване на хуманитарното положение в Сирия.

Според обясненията на председателят на Европейския съвет Доналд Туск, борбата с миграционната криза ще се води по схемата „едно към едно“. Това означава, че за един върнат в Турция нелегален мигрант, ЕС ще приема от Турция по един законен бежанец от Сирия. Тази формула е потвърдена и от турския премиер Ахмет Давутоглу: "Ние потвърдихме нашата готовност да приемем обратно всички нелегални мигранти от Евросъюза, без оглед на тяхната националност, по схемата „едно към едно“ в замяна на сирийските бежанци“.

След края на преговорите и на базата на постигнатите договорки, от страна на ЕС е обявен краят на Балканския миграционен маршрут и възстановяването на Шенгенското споразумение. С този извод обаче, не се съгласяват представителите на Вишеградската четворка, до чиито позиции все повече се доближава и Австрия. В редица коментари се загатва за необходимостта от поставянето на допълнителни условия. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер например, потвърждава, че Брюксел и Анкара са постигнали конкретни договорености, но те трябва да се реализират при спазването на съответни условия. "Договорихме се да ускорим процеса на визова либерализация, но това в никакъв случай не трябва да е в ущърб на фундаменталните принципи на Евросъюза", подчертава Юнкер. На свой ред, президентът на Франция Франсоа Оланд смята, че за да отпаднат визите между Турция и ЕС, Анкара трябва да изпълни 72 изисквания. "Отмяната на визите между ЕС и Турция може да стане, но за това трябва да бъдат изпълнени всички критерии - като цяло трябва да бъдат изпълнени общо 72 условия".

Освен това, в отговор на турските изисквания, председателят на Европейския парламент Мартин Шулц прави принципно разграничаване на двата различни процеса и заявява, че „въпросът за присъединяването на Турция към ЕС трябва да бъде отделен от преговорите с Турция за миграционната криза… Очевидно е, че има тенденция бежанската криза да се свърже с процеса на присъединяване на Турция към ЕС, но е съвършено ясно, че трябва да отделим преговорите за присъединяване от кризата с миграцията”. Според него, това са два абсолютно различни процеса, като единият от тях не трябва да разглежда като условие за другия. Шулц е категоричен, че „присъединяването на Анкара към ЕС не следва да бъде условие за борбата срещу миграцията”. Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС се водят от 2005, но в продължение на десет години Анкара на практика не съумява да покрие редица критерии. През декември 2015 страните отварят 15-та от общо 35-те преговорни глави. В момента се водят преговори по четири глави. Очевидно е, че на настоящият етап Турция не отговоря на европейските условия за отпадане на визите. Ако това стане, няма да е заради изпълнението на поетите от Турция ангажименти за покриване на определени европейски стандарти, а заради постигнатата с ЕС миграционна сделка. Впрочем, редица страни членки на ЕС заявяват, че няма да подкрепят подобно предложение.

Турската демографска динамика

Успешното прилагане в бъдеще на постигнатите миграционни договорености между ЕС и Турция до голяма степен ще зависи от възможностите и потенциала на Анкара да играе ролята на регулатор с цел намаляване на миграционния натиск към Европа. Такъв анализ трябва да бъде задължителен елемент при разработването на европейската миграционна политика към Турция. Тук трябва да се отговори и на въпроса, дали ще бъде по силите на Анкара да овладее миграционния натиск към Европа, след като се отчита, че подобен резултат не може да бъде постигнат от нито една отделна европейска държава?

Когато през 90-те години на ХХ век се разработват теоретичните основи за изследване на миграционния натиск, европейските демографи разглеждат Турция като една от главните миграционни заплахи за Европа. Независимо, че създадените теоретични модели за изследване на миграционния натиск се опитват да съчетаят в себе си анализ на демографските и икономическите процеси в държавите на произход, тяхна слабост е, че демографските прогнози не са съчетани със задълбочени прогнози за икономическото развитие на отделните изпращащи държави. Поради тази причина докато направените прогнози за миграционния натиск в регионален аспект се сбъдват, специално при прогнозите за Турция е налице съществен пропуск. През 90-те години на ХХ век тя е определяна като държава, която ще продължи да формира миграционни потоци, оказващи миграционен натиск върху ЕС. Статистическите данни през изминалите 20 години опровергават тази прогноза, което в известна степен доведе и до намаляване на интереса към теоретичните подходи при изучаването на миграционния натиск. Внимателният анализ показва, че успешното икономическо развитие на Турция през този период, съчетано със създаването на нови работни места, води до силното намаляване на миграционния натиск. Следната таблица дава информация за промяната в общия брой на населението и брутния вътрешен продукт на Турция по години (виж Таблица 1):

Таблица 1. Осреднен брутен вътрешен продукт и средногодишен брой население на Турция за периода 1980-2014 по данни на Световната банка и ООН (2015)

Данните от таблицата показват, че докато през периода от началото на 80-те години на ХХ век до 2014 населението на Турция е нараснало със 158,7 %, за същия период брутният вътрешен продукт се е увеличил с 745,2 %. Успешното и трайно икономическо развитие на Турция през този период е позволило създаването на нови работни места, благодарение на което нарасналият брой на населението в трудоспособна възраст се е реализирал в по-голямата си част на местния пазар на труда и това е довело да намаляване на миграционния натиск от Турция към ЕС. Примерът с Турция е важен за избягване на грешките при абсолютизирането на демографските фактори и ясно показва необходимостта от задълбоченото им комплексно разглеждане съвместно с икономическите фактори.

През последните няколко години в развитието на Турция се наблюдават забележими икономически и политически промени. От една страна, поради руско-турският конфликт и въведеното ембарго от страна на Русия, Турция загуби достъпа до големия руски пазар. На практика беше прекратен и притокът на руски туристи, които посещават турските курорти по крайбрежието, което е най-развития икономически район на Турция. Независимо, че впоследствие ембаргото бе отменено, руско-турските отношения все още са в процес на стабилизация, а процесите на радикализация на големия брой тюркоезично мюсюлманско население в Русия още дълго време ще играе ролята на бомба със закъснител. От друга страна, нестабилността в региона на Близкия Изток и възникващото напрежение с европейските и американските власти във връзка със състоянието на правата на човека, равнопоставеността на половете, статута на Кипър, турската намеса в сирийския конфликт, дейността на различни кюрдски организации и увеличаващият се брой терористични актове в Турция също водят до значително съкращаване на броя на почиващите западни туристи, което допълнително ще затормози турската икономика. Тази тенденция се задълбочава след неуспешния опит за военен преврат в Турция през нощта на 15-ти срещу 16-ти юли 2016 и въведеното след него извънредно положение. Турската лира започна да се обезценява, доходите намаляват и се очаква спад на чуждестранните инвестиции.

От геодемографска гледна точка е важно да се има предвид, че Турция с нейните кемалистки ценности бе надежден член на НАТО и поддържаше сигурна граница между Европа и региона на Близкия Изток и свързаната с него Северна Африка. При управлението на Реджеп Тайип Ердоган и Партията на справедливостта и развитието в периода след 2002 започна постепенна промяна на светската мюсюлманска република, а като политическа доктрина бе наложен неоосманизмът с произтичащата от него претенция за лидерство в Близкия Изток и други прилежащи региони. Независимо, че е не е арабска държава, Турция се опитва да участва в разрешаването на различни арабски конфликти, което се съчетава с широко отваряне на границите и към арабския свят. Безвизовото пътуване в Турция за гражданите на редица арабски страни на практика размива границите и интегрира Турция в общността на Близкия Изток и Северна Африка. В това териториално обединение текат бурни демографски процеси, които на принципа на скачените съдове оказват влияние върху миграционната сигурност и миграционния натиск върху Европа.

Важна информация за влиянието на демографските процеси върху потенциалната миграция може да се извлече от показателите за естествения прираст на Турция през периода 1950-2100, съпоставен с този на държавите в Близкия Изток и ЕС (виж фигура 1):

Фигура 1. Естествен прираст на 1000 души на населението на Турция, Близкия Изток и ЕС през периода 1950-2100, по данни и среден вариант на прогнози на ООН (2015)

От данните е видно, че в началото на периода демографските процеси в Турция са идентични с тези на останалите държави в Близкия Изток. С утвърждаването на кемалистките ценности се наблюдава лек спад в раждаемостта спрямо Близкия Изток, но тази раждаемост продължава да бъде висока спрямо ЕС. Съществуващите прогнози са, че раждаемостта в Близкия Изток, в т.ч. и в Турция, ще продължава да намалява, за да се изравни с тази на ЕС към 2100. Тук трябва да се има предвид, че въпросните прогнози са правени през периода, в който не е отразен ефекта от т.н. „арабска пролет” и последвалите я събития. С установяването на ислямистки режими в региона, провеждането на каквато и да е политика на семейно планиране се поставя под въпрос, поради което - ако продължи укрепването на ислямизма - трябва да се очаква запазване на високата раждаемост, поради което най-вероятно ще се осъществят високите прогнози за бъдещия брой на населението.

Средният вариант на прогнозите на ООН за населението на Турция до 2100 са отразени в таблица 2:

Таблица 2. Среден вариант за общият брой на населението на Турция до 2100 и за отношението на населението във възрастовата група 0-14 към 15-64 години по прогнози на ООН (2015)

От данните е видно, че до 2060 населението на Турция ще продължава да расте като значително ще превишава броя на населението на големите европейски държави като Германия, Великобритания, Франция и др. Независимо, че през предстоящия период отношението на населението във възрастовата група 0-14 към 15-64 години непрекъснато ще намалява, неговите стойности са значително по-високи от европейските.

Ако продължи процесът на ислямизация, вероятността да се осъществи високият вариант на прогнозите за ръста на населението в Турция става много по-голяма. Президентът Ердоган вече нееднократно лансира формулата “една жена - три деца”. Това е не само призив, а целенасочена политика към повишаване на раждаемостта, особено в по-развитите и модерни райони на страната, където досега се наблюдаваше тенденция жените имат все по-малко деца. Там през последните няколко години раждаемостта е паднала до 2,1 деца на жена, с тенденция да достигне ниските европейски стойности - средно по 1,5 деца на жена. В същото време, в източните и югоизточните райони на Турция, населени предимно с кюрди, раждаемостта е с обратен знак - там на една жена се падат средно по 3,5 деца, като не са малко случаите на жени с по 15-20 деца, а в някои случаи дори и повече (Deutsche Welle, 2012). Това означава, че възпроизводството сред етническите турци е относително ниско, а висока раждаемост има главно там, където е най-висок делът на кюрдското население, в т.ч. преселило се в Истанбул и в Югозападен Анадол. При запазването на тези тенденции, към 2100 населението на Турция може да достигне 135 млн. души, като в същото време в страната ще има сериозни етнически и регионални диспропорции.

Високата раждаемост и днес определя специфичната динамика на навлизането за първи път на население от подрастваща възраст в групата на населението в трудоспособна възраст, което е от решаващо значение при възникването на траен миграционен натиск. Възникващият демографски натиск върху пазара на труда ще бъде силен и е свързан с необходимостта от по-нататъшно успешно развитие на турската икономика и създаването на нови работни места. Ако такъв икономически резултат не бъде постигнат, демографският натиск ще се трансформира в потенциална миграция и миграционен натиск. Оформящото се съчетание на висок прираст с икономически проблеми е достатъчно основание за прогнозиране на висок миграционен натиск от Турция в периода до 2100.

Освен това, при евентуално бъдещо отваряне на европейските граници за Турция, се създава ново общо пространство на Европа с Близкия Изток и големи части на Северна Африка като това още повече ще затруднява овладяването на миграционния натиск. Данните според средния вариант на прогнозите на ООН за населението на Близкия Изток и Северна Африка до 2100 разкриват тенденция към непрекъснато нарастване на дяловете на населението в двата региона спрямо това на ЕС (виж таблица 3).

Таблица 3. Общ брой на населението на Близкия Изток, Северна Африка и ЕС до 2100 и за отношението на населението във възрастовата група 0-14 към 15-64 години по среден вариант на прогнози на ООН (2015)

Мигрантското нашествие от Турция към Европа

Към 2100 двата свързани региона на Близкия Изток и Северна Африка, взти заедно, към 2100 г. ще имат население от 937,5 млн. души, т.е. почти два пъти повече (194,2%) от населението на ЕС. При това, след т.нар. Брекзит бъдещето на ЕС е неясно. Ако Обединеното кралство или части от него, като Шотландия например, не се върнат в ЕС, към 2100 населението на Близкия Изток и Северна Африка ще е над два пъти по-голямо от това на ЕС. Благодарение на вече наличните днес имигранти от Близкия Изток и Северна Африка и либерализирането на визовия режим с Турция, южната и югоизточната част на Средиземноморието ще продължат да бъдат зони с голям миграционен потенциал и изградени и утвърдени миграционни мрежи, предаващи натрупания миграционен опит и намаляващи разходите за миграция към Европа през Турция. Голямата дължина на гръцко-турската морска граница и близостта на множество гръцки острови до турската територия също ще облекчава този процес.

При трите основни страни на произход на нелегалните мигранти, минаващи най-вече през Турция, а именно Афганистан, Ирак и Сирия, сегашните демографски показатели са близки до турските. През периода 1980-2010, т.е. за 30 години, населението им се е удвоило, а само през периода 2000-2010 населението във възрастовата група 15-64 години в трите държави на произход се е увеличило с 15 млн. души. Този ръст в групата дава трайно обяснение за наблюдавания днес миграционен натиск към ЕС. От групата на потенциалните мигранти досега са излезли около 8 млн. души, поради което може да се приеме, че е реализиран около 50% от досегашния миграционен потенциал. С продължаващото разрушаване на икономиките на тези държави, там има още 7 млн. потенциални мигранти, готови да потърсят по-добър живот в Европа.

По-тревожна е обаче близката демографска перспектива до 2025, защото според наличните данни за възрастовата структура на населението в Сирия, Афганистан и Ирак, през следващите десет години в трудоспособната група ще се включат нови 18,9 млн. души, които и в момента са налични, но в ученическа възраст. За същия период групата на трудоспособното население ще бъде напусната окончателно от едва  3,2 млн. души.  Тоест, оформя се разлика от 15,7 млн. души, които ще увеличат броя на населението на групата в трудоспособна възраст и за които през следващите десет години ще трябва да се създадат необходимите нови работни места. Прогнозите за подобен икономически възход са неблагоприятни, защото се очаква политическите конфликти и климатичните промени да продължат. Това ще доведе до по-нататъшното унищожаване на поминъка и, съответно, до още по-голям миграционен натиск към ЕС, като Турция ще бъде само транзитна държава. Каквито и мерки да се предприемат в бъдеще, Анкара все по-трудно ще може да задържа прогнозирания обем на бъдещите миграционни потоци и по-голямата част от тях ще се опитат да продължат към ЕС по Източносредиземноморския миграционен път, чиято входна врата в ЕС е Гърция или България.

Дори ако чисто хипотетично приемем, че Анкара ще се справи с трудната задача и ще се превърне в успешен миграционен регулатор, евтиният труд на мигрантите ще измести турските работници от пазара на труда. При либерализиран визов режим и обещание за еврочленство, голяма част от турските граждани в трудоспособна възраст ще се опитат да се установят в ЕС. През следващите години населението на Турция ще нараства с около 720 хил. души годишно, за да достигне своя очакван най-голям брой от 97 млн. души през 2060, съгласно средния вариант на прогнозите. Поради тези тенденции Турция също се превръща в сериозен миграционен проблем за Европа в близка и средносрочна перспектива.

Настаняването на по-голям брой външни мигранти в Турция и сега предизвиква демографски натиск върху турския пазар на труда. Този натиск се превръща в миграционен и големи групи турски граждани търсят варианти да мигрират към ЕС, в т.ч. и в България. Само така могат да се обяснят данните на Евростат, които сочат, че към 01.01.2014 в България е имало 7200 души имигранти - граждани на Турция. В същото време имигрантите у нас, които са родени в Турция, са 8700 души. Това означава, че през този период у нас са се установили около 1500 души български граждани, родени в Турция. Други европейски държави, в които през този период се наблюдава подобно имигриране от Турция са Белгия (98,9 хил.), Дания (32,2 хил.), Германия (1,42 млн.), Холандия (195,1 хил.) и Румъния (8,1 хил.). Може да се допусне, че със заселването на по-голям брой мигранти от други близкоизточни държави в Турция, тази тенденция ще се задълбочи. Подобно миграционно поведение съвпада и с дългосрочната цел на сегашното ислямисткото управление в Анкара, дефинирана като стремеж към увеличаване на мюсюлманските и най-вече на турските общности на територията на Европа. Евентуалната визова либерализация и безвизовото пътуване на турските граждани в страните на ЕС е още по-мощен инструмент в същата посока – разрастващата се ислямизация на европейските общества.

По отношение на общия миграционен натиск към ЕС, вниманието на европейците трябва да бъде насочено към всички страни на произход от отсрещния бряг на Средиземно море, в които е налице демографски взрив, съчетан със слаба икономика. Според данните на Евростат, освен Сирия, Афганистан и Ирак, такива са Еритрея, Пакистан, Нигерия, Сомалия, Мали, Бангладеш, Гамбия, Иран и др. През 2014 всички тези държави са формирали отделни миграционни потоци с обем над десет хиляи души годишно. През същата година от тези държави произлизат 61% от лицата, търсещи убежище в ЕС.

Изчисленията за бъдещата потенциална миграция в тези страни показват, че през периода 2015-2025 от групата в ученическа възраст в групата на трудоспособното население ще навлязат нови 52,6 млн. души. В същото време последната група ще бъде напусната окончателно едва от 14,3 млн. души. Разликата от 38,3 млн. младо население в трудоспособна възраст ще окаже силен демографски натиск върху пазара на труда. И тъй като икономиката на тези страни едва ли ще успее да му предложи адекватен поминък, то ще се влее в миграционните потоци, оказващи миграционен натиск върху ЕС.

Заключение

Данните за потенциалната миграция от Близкия Изток и Северна Африка към Европа разкриват мащабите на заплахата за европейската миграционна сигурност. Макар че, сама по себе си, Турция към настоящият момент и в близка перспектива също генерира миграционни потоци, либерализирането на европейският визов режим за нейни граждани от една страна, а от друга нейното интегриране в региона на Близкия Изток значително ще увеличи миграционната заплаха към ЕС. Тази заплаха е обусловена от различията в демографската структура на населението в Близкия Изток и Северна Африка от една страна и ЕС от друга. Политическите и военни конфликти в първите два региона само дават допълнителен тласък на миграционния натиск, поради което мерките по умиротворяването им, дори и да бъдат успешни, няма да доведат до прекратяването му. Последица от този мощен бъдещ миграционен натиск е нарастването на опасността държавно-териториалното обособяване на отделните европейски нации да загуби своето значение, ако бъде допуснато по-мащабно междурегионално преразпределение на световното население, изразяващо се най-общо в миграция от пренаселения Юг към страдащия от депопулация Север. От тази гледна точка, демографският анализ на страните на произход трябва да се превърне в един от основните инструменти при определянето на целите и вземането на решения в областта на европейската миграционна дипломация и сигурност.

*Институт за изследване на населението и човека към БАН

{backbutton}