09
Чет, Юли
31 New Articles

Перспективите пред "Северен поток - 2"

брой 5 2016
Typography

В момента "Северен поток 2" е най-динамично развиващия се проект за транзит на природен газ в Европа. Въпреки че от подписването на Споразумението между акционерите на проекта през септември 2015 са изминали по-малко от дванайсет месеца, контурите на "Северен поток 2" вече се очертават достатъчно ясно.

Както е известно, участниците планират да положат и пуснат в експлоатация двете нови тръби на преминаващия по дъното на Балтийско море газопровод ("Северен поток 1") с общ капацитет 55 млрд. куб. м до 2019. Именно тогава изтича и договорът между руския гигант Газпром и украинската компания Нафтогаз за транзита на природен газ през територията на Украйна. Разчитайки на подкрепата на редица водещи западноевропейски енергийни концерни, сред които са Royal Dutch Shell, E.On и Engie, Газпром, поне засега, успешно преодолява първите етапи от реализацията на проекта. Освен това, сравнително наскоро беше проведен търгът за производител на тръбите за газопровода, спечелен от холандската компания Vasco Coatings Europe BV. Според, шефа на Газпром Алексей Милер, практическите работи по полагането на газопровода по дъното на Балтийско море ще стартират в началото на 2018.

Проблемите пред проекта

Въпреки това, "Северен поток 2" продължава да е изправен пред редица проблеми, чието преодоляване представлява сериозно предизвикателство за международния консорциум. Така, в края на юли 2016 полският национален енергиен регулатор (UOKiK) изпрати официално възражение против изграждането на газопровода, аргументирайки го с отрицателните последици от ограничаването на конкуренцията на газовия пазар в Полша. Този демарш беше очакван, доколкото властите във Варшава и преди това декларираха, че биха се съгласили да подкрепят реализацията на проекта само, ако "Северен поток 2" премине през полска територия. Очевидно, полагането на газопровода по дъното на Балтийско море, пък макар и в териториалните води на Полша, не би гарантирал достатъчно голям обем транзитни такси, каквито са свикнали да получават от Газпром централноевропейските държави. Както изглежда, обструкциите на полската страна, ще доведат до окончателния отказ на Варшава от него, вследствие на което ще се наложи разглеждането му от Европейската комисия.  Действително, на 12 август Газпром и партньорите му съобщиха, че изтеглят писмото, с което уведомяват UOKiK за създаване на съвместно предприятие, като това несъмнено ще осложни реализацията на проекта. Според S&P Global Ratings обаче, "Северен поток 2" ще бъде изграден въпреки решението на UOKiK. Най-вероятно, сега на останалите компании ще се наложи да финансират строежа на газопровода не пряко, а косвено. При най-лошия сценарий, на Газпром ще се наложи сам да инвестира 1,2 млрд. евро за реализацията на проекта, като според експертите на S&P това едва ли ще бъде проблем за руския гигант.

Позицията на Германия, която е икономическия лидер на ЕС, до голяма степен ще предопредели бъдещето на "Северен поток 2". Според германския канцлер Ангела Меркел, газопроводът ще се реализира без оглед на режима на санкции, наложен на Русия, и е сред икономическите приоритети на страната и. Германия е в състояние да окаже влияние върху онези държави, чиито енергийни регулатори все още не са се произнесли относно полагането на газопровода "Северен поток 2" в техните териториални води - Финландия, Швеция и Дания. Впрочем, да не забравяме, че със силни лобистки инструменти разполагат и партньорите на Газпром в този проект - Royal Dutch Shell, E.On, OMV, Wintershall и Engie. На свой ред, Европейската комисия настоява, че "Северен поток 2" не може да съществува в правов вакуум, или базирайки се изключително на руското право.

 

Легенда:

Разширяване на "Северен поток"

Газопроводи "Северен поток 1 и 2"

ИИЗ

Оспорвани ИИЗ

Териториални води

 

Показателни в това отношения са думите на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на последния Петербургски международен икономически форум, че Европа "предпочита газопроводите, които обединяват, а не разделят". Две седмици по-късно Газпром успя да се споразумее със словашкия газов оператор Eustream за използване капацитета на газопреносната система на Словакия в рамките на проекта "Северен поток 2".

Освен това, позициите на Газпром в преговорите укрепнаха и в резултат от нeуспешния военен преврат в Турция, последван от новото сближаване между Москва и Анкара и възобновяването на преговорите за изграждането на газопровода "Турски поток". В същото време отношенията между Турция е ЕС силно охладняха на фона на опита за преврат, включително и заради заплахите на Реджеп Ердоган да върне смъртното наказание в страната, което пък може да усложни сътрудничеството между Брюксел и Анкара по изграждането на т.нар. "Южен газов коридор". Неслучайно реториката на Газпром по отношение на отказа му от газовия транзит през Украйна в полза на балтийския маршрут придобива все по-остър характер. Както посочва председателят на Управителния съвет на Газпром Алексей Милер, поради постепенното изместване на центъра на газовия добив на север от басейна на реките Надим, Пур и Таз, към Ямалския полуостров, за руския концерн става икономически неизгодно да продължи да използва по-дългия път през Украйна. Тук е мястото да отбележа, че основният източник на газовите доставки по "Северен поток 2" е Бованенковското находище, разположено именно на Ямалския полуостров, което - след като достигне върховия си добив (115 млрд. куб. м) през 2023 - ще може изцяло да покрие капацитета на двете нови тръби на газопровода. Според експертите на Газпром, транзитните плащания по "Северен поток 2" за транспортирането на 1000 куб. м на разстояние 100 км ще бъдат два пъти по-ниски от сегашните такси, установени от украинската Национална комисия за държавно регулиране в сферите на енергетиката и комуналните услуги (2,1 долара срещу 4,5 долара).

Силен аргумент в подкрепа на позицията на Газпром е и състоянието на газопреносната система на Украйна, нуждаеща се от мащабна реконструкция и модернизация. За Газпром е неизгодно да се ангажира финансово с това, предвид крайно нестабилната политическа ситуация в тази страна, както и заради традиционно отрицателното отношение на властите в Киев към руския газов гигант. Между другото, през 2011 украинската компания Нафтогаз оценяваше стойността на модернизацията на 3,5 млрд. долара, като оттогава насам тази сума е нараснала още повече, тъй като през последните три години енергетиката остана на заден план в украинската политика и в тази сфера не бяха стартирани каквито и да било модернизационни програми. Газпром възнамерява постепенно да ограничи транзита по Централния газов коридор (т.е. газопровода Уренгой - Помара - Ужгород) като го прекрати окончателно до 2020 (а това са 4300 км газопроводни мощности и 62 компресорни станции). След 2020 руската компания планира да запази по това направление транзитен капацитет от едва 10-15 млрд. куб.м.

Европейският интерес от реализацията на проекта

Интересът на западноевропейските държави и, на първо място, на водещите индустриални групи, се обуславя, освен от всичко друго, и от общите мерки за защита на околната среда. Според договореностите, постигнати през декември 2015 по време на Конференцията на ООН за климата, природният газ може да се превърне в своеобразно "преходно гориво" за европейските държави, които, както изглежда, ще се сблъскат със сериозни проблеми в хода на изпълнението на поетите ангажименти за създаването на нови възобновяеми енергийни източници. Франция например, си поставя за цел до 2030 да покрива 32% от енергийните си потребности от възобновяеми източници, но хидроенергийните мощности на страната преживяват стагнация от доста години насам (11%), а вторият по значение възобновяем ресурс - вятърната енергетика, разполага с дял от едва 3,8% от енергийния баланс. Въпреки впечатляващия ръст на вятърната енергетика в Германия, въглищата все още доминират в производството на електроенергия в тази страна. В Холандия пък, през 2010-2015 потреблението на въглища е нараснало с 19%, така че вносът на руски газ може да реши въпроса за компенсирането на намаляващия добив от холандските въглищни мини, без това да доведе до ръст на таксите, изплащани за вредните газови емисии.

Измежду последните три газопроводни проекта на Газпром: "Южен поток", "Турски поток" и "Северен поток 2" - последният има най-големи шансове за практическа реализация. Към края на 2016 ще стане ясно, дали на този проект ще се наложи да преодолява нормативния натиск на Европейската комисия или Брюксел най-сетне ще даде зелена светлина за изграждането на двете нови тръби на газопровода, превръщайки по този начин балтийския маршрут в доминиращ по отношение на газовите доставки в ЕС.

В тази връзка следва да подчертаем, че проектът "Северен поток 2" не застрашава енергийната сигурност на държавите от Централна и Източна Европа, които в момента използват съществуващите транзитни маршрути за доставка на руски газ. Напротив, разширяването на транзитните възможности би им позволило да компенсират загубите при евентуално прекратяване или съкращаване на газовия транзит през Украйна. Една от тези страни е Словакия, чиито потребности от природен газ на практика се покриват на 100% с доставки от Русия (впрочем, в сходна ситуация се намират Естония, Унгария, България, Чехия, Латвия, Литва и Полша). През 2015 Газпром е доставил в Словакия 3,8 млрд. куб. м газ, освен това Братислава получава годищно между 700 и 800 млн. евро от транзитни такси.

В така очерталата се ситуация, Москва декларира готовността си да интегрира Словакия в новата инфраструктура на газотранспортните коридори в Европа. При това, според руския министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев, страната му е склонна да премахне рисковете от загуба на транзитни такси за Словакия, доставяйки и природен газ по системата "Северен поток 2". Улюкаев твърди, че е напълно възможно, след като стигне в Германия, газът от "Северен поток 2" да продължи на юг, през Австрия и Словакия, към Унгария и Балканите. Наред със Словакия, на ключова роля в новата структура на газопроводите може да разчита и Унгария. Както заяви наскоро пълномощният представител по въпросите на енергийната сигурност в унгарското Външно министерство Пал Сагвари, в Будапеща оценяват "Северен поток 2" като "изключително мощен проект".

Разбира се, друг важен фактор в новата архитектура на енергийната сигурност в Европа е развитието на проектите с руско участие в Средиземноморския регион, включително евентуалната реализация на временно прекратения проект за газопровода "Турски поток". Потвърди го и руският президент Владимир Путин по време на срещата си с представители на водещи чуждестранни информационни агенции: "Що се отнася до интереса ни към Средиземноморския регион, той не е изчезнал. Както знаете, Газпром подписа с гръцка и италианска компании меморандум за търсене на нови варианти за сътрудничество". На свой ред, италианският премиер Матео Ренци заяви: "готов съм да се обзаложа, че енергийният вектор в отношенията ни ще си остане приоритетен и, че залагайки на здравия смисъл, в крайна сметка ще намерим необходимите решения".

При цялата им сложност и многоплановост, общите тенденции на световните пазари на петрол и газ позволяват да говорим за постепенното възстановяване на петролните котировки и съответното повишаване на световните цени на газа, т.е. за предимството на дългосрочните газови договори и икономическата ефективност на лансираната от Русия нова архитектура на газопроводите на континента. Ясно е обаче, че централана роля за гарантиране на енергийната сигурност на Европа следва да изиграе именно газопроводът "Северен поток 2", без да пренебрегваме разбира се и проектите касаещи Средиземноморския регион.

 

* Авторът е известен енергиен експерт, директор по петролните доставки на унгарската транснационална петролно-газова компания MOL Group

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020