24
Съб, Авг
4 New Articles

Глобалната икономика: скокът в неизвестността

брой 3 2016
Typography

Януари 2016 се оказа най-лошия месец за глобалната икономика от десетилетия насам. Няколко събития, разтърсили международните финансови и стокови пазари през миналата 2015, едновременно напомниха за себе си в началото на настоящата година. Настъпи краят на китайския индустриален "свръхрастеж", сринаха се цените на основните суровини, рухнаха фондовите пазари, намаляха обемите на трансграничната търговия. Както коментира по този повод британският The Economist, поредицата от финансово-икономически сътресения демонстрира колко крехка всъщност е световната икономика и "пусна на свобода демоните на глобалната нестабилност" (21).

Именно съчетаването на редица разнородни фактори доведе до нарастването на турбулентността и показа, че глобалните икономически структури са навлезли в период на дълбока и до голяма степен болезнена трансформация. Неизбежен резултат от тези промени ще стане не само широко обсъжданото от експертите  формиране на модел на растеж, подчинен на логиката на "новата нормалност" (т.нар. new normal economy), но и появата на цяла поредица от трудно прогнозируеми феномени и предизвикателства. В момента глобалната икономика се намира в преломната точка на основните тенденции и буквално се готви за скок в неизвестността.

Новото лице на глобализацията

Международните експерти, анализиращи сегашните процеси в света, могат условно да бъдат разделени на "песимисти" и "оптимисти". Първите се основават на предпоставката, че днешните икономически проблеми до голяма степен са продължение на глобалните кризисни сътресения от първото десетилетие на ХХІ век. Според тях, започналата през 2007 във САЩ финансова криза, трансформирала се в световна през 2008-2009 и обхванала сферата на възпроизводството, се е проточила във времето и пространството, давайки множество метастази и прераствайки днес в серия от кризи в отделни държави и цели региони (например в Латинска Америка и Европа), като подлага на сурово изпитание техния модел на икономически растеж. В редица случаи тези модели губят предишната си функционалност и се нуждаят от замяна. "Песимистите" смятат, че в по-широкия международен контекст тази тенденция все още се оформя и със сигурност ще се проточи, променяйки лицето и посоката на целия глобализационен процес. Проблемът е, че управляващите в много държави не разполагат с проверени рецепти за подобряване на очерталата се ситуация. Според испанския експерт Мигел Отеро Иглесиас, в момента глобалната икономика се намира в "интензивното отделение", а "докторите" (включително най-авторитетните икономисти) "не знаят, какво да направят за да излекуват пациента си". Продължавайки тази метафора, той подчертава, че "ситуацията в световната икономика е толкова нестабилна, че подобно на героите от телевизионния сериал "Д-р Хаус", лекарите са склонни да използват всякакви лекарства, дори с риск да убият болния" (16).

"Оптимистите" се придържат към по-различни позиция. Сред тях, в частност, следва да споменем авторитетния швейцарски икономист Клаус Шваб - основател и президент на Световния икономически форум в Давос. Шваб смята, че светът не е на прага на икономически спад, а тъкмо напротив - на взривообразен растеж, който ще бъде провокиран от т.нар. "четвърта икономическа революция", в резултат от която автомобилите ще се движат без шофьори, самолетите - без пилоти, а милиони работници и служители ще бъдат заменени от роботи (1). Очевидно, далеч не всички държави ще участват в еднаква степен в този бъдещ "житейски празник". При евентуалната реализация на въпросния "оптимистичен" сценарий, глобализацията до голяма степен ще придобие други характеристики.

Междувременно, още днес се очертава нова макроикономическа парадигма, предполагаща осъществяването на редица качествени трансформации в глобалната икономика. Включително: сравнително невисоки темпове на икономически растеж в редица държави и отделни региони (виж таблица 1); преминаване на икономиките на водещите държави към по-високо технологично равнище и свързаната с това промяна в ролята на отделните отрасли, както впрочем и на науката, техниката и образованието; формиране на интеграционни мегаблокове, променящи условията и правилата на международната търговия; заплаха от избухването на "валутна война"; повишаване на общественото внимание към проблема на социалното неравенство и влиянието му върху динамиката и съдържанието на икономическото развитие.

 

Таблица 1. Динамика на световния БВП, % спрямо предходната година

Страни и региони

2013

2014

2015

2016

2017

2018

Целият свят

2,4

2,6

2,4

2,9

3,1

3,1

Развити държави

1,2

1,7

1,6

2,1

2,1

2,1

САЩ

1,5

2,4

2,5

2,7

2,4

2,2

Еврозона

-0,2

0,9

1,5

1,7

1,7

1,6

Великобритания

2,2

2,9

2,4

2,4

2,2

2,1

Япония

1,6

-0,1

0,8

1,3

0,9

1,3

Развиващи се държави

5,3

4,9

4,3

4,8

5,3

5,3

Азиатско-Тихоокеански регион

7,1

6,8

6,4

6,3

6,2

6,2

Китай

7,7

7,3

6,9

6,7

6,5

6,5

Европа и Централна Азия

3,9

2,3

2,1

3,0

3,5

3,5

Турция

4,2

2,9

4,2

3,5

3,5

3,4

Латинска Америка

3,0

1,5

-0,7

0,1

2,3

2,5

Бразилия

3,0

0,1

-3,7

-2,5

1,4

1,5

Близкият Изток и Северна Африка

0,6

2,5

2,5

5,1

5,8

5,1

Египет

2,1

2,2

4,2

3,8

4,4

4,8

Южна Азия

6,2

6,8

7,0

7,3

7,5

7,5

Индия

6,9

7,3

7,3

7,8

7,9

7,9

Африка на юг от Сахара

4,9

4,6

3,4

4,2

4,7

4,7

ЮАР

2,2

1,5

1,3

1,4

1,6

1,6

Държави от БРИКС

5,7

5,1

3,9

4,6

5,3

5,4

Русия

1,3

0,6

-3,8

-0,7

1,3

1,5

Бележка: 2015 – реална оценка, 2016‒2018 – прогнозна оценка

Източник: The World Bank. Global Outlook Summary: January 2016 Forecasts

 

В ситуация, когато сме свидетели на прекалено много радикални промени, да се прогнозира по-нататъшния ход на събитията е трудно и дори рисковано. Склонният към афористични и парадоксални сентенции американски милиардер Уорън Бъфет (известен като "Оракулът от Омаха") посочва, че никога не придава сериозно значение на икономическите прогнози, тъй като не е фен на "хумористичната белетристика" (14). Въпреки това, в експертните среди не се забелязва недостиг от прогнози за бъдещето, тясно свързани с оценките за текущото състояние на глобалната икономика. В частност, професорът от Нюйоркския университет Нуриел Рубини, известен с прякора си "Доктор Апокалипсис", заяви на последния Световен икономически форум в Давос през януари 2016, че: "Нещата все още не са като през 2008, но само засега. Правителствата следва да действат бързо" (15). Според него, един от основните глобални рискове е забавянето на растежа на китайската икономика: през 2013 той беше 7,7%, през 2014 - 7,3%, през 2015 - 6,9%, а през 2016 се очаква да достигне 6,7%.

Показателно е, че това забавяне се случва в момента, когато Китай достигна върха на икономическата си мощ и надмина САЩ по размера на своя БВП (по паритет на покупателната способност на националните валути) - през 2014 БВП на двете страни беше, съответно, 18 и 17,4 трлн. долара. При това Китай все повече се превръща в капиталистическа държава: така, само през януари 2016, 1,3 млн. китайци са си открили сметки за да могат да играят на борсата, в резултат от което общият брой на инвеститорите в страната е надхвърлил 100 млн. души, което е с 12 млн. повече, отколкото са членовете на Китайската Компартия (11).

След като в течение на няколко десетилетия смайваше света, превръщайки се в "световна фабрика", в най-големия вносител на суровини и продоволствие и във важен източник на инвестиции и кредити за десетки държави, през 2013-2015 Китай стана една от причините за нестабилността на глобалните стокови и финансови пазари. През 2015, за първи път от 35 години насам, китайският БВП нарасна с по-малко от 7%. Предвид отслабването на юана и безпрецедентните колебания на местния фондов пазар (на борсите в Шанхай и Шънджън), стана очевидно, че Китай също не е имунизиран срещу финансовите сътресения. Към това следва да добавим гигантското по размерите си бягство на капитали от страната, от която през миналата година са "изтекли" 676 млрд. долара (92% от общото изтичане на инвестиции от развиващите се държави, равняващо се на 735 млрд. долара) (9). Ясно е, че китайското "забавяне" има глобални измерения и генерира отрицателен мултиплициращ ефект.

Краят на "суровинният суперцикъл"

Преди около 12-15 години стремителното нарастване на търсенето на природни ресурси и продоволствие  в Китай и редица други динамично развиваще се азиатски държави постави началото на т.нар. "суровинен суперцикъл", т.е. периода на безпрецедентно високи цени на различните видове суровини. Покривайки суровинните нужди на китайската икономика, държавите-износителки от Латинска Америка, Африка и Близкия Изток си гарантираха свръхвисоки експортни приходи. Ресурсната ненаситност на Китай за повече от десетилетие изкриви баланса между търсенето и предлагането, внушавайки на международните "трейдъри" и на управляващите в развиващите се държави идеята, че цените на суровините могат да нарастват до безкрайност. Тук е мястото да напомня, че съвсем доскоро се правеха прогнози за цени на петрола от над 200 долара за барел.

В същото време, т.нар. "суперцикли" не са нещо изключително. Те са добре известен феномен, присъщ на световния суровинно-стоков сектор, който се характеризира с редуването на периоди на високи и (сравнително) ниски цени.

През 2014-2015 глобалния пазар преживя своеобразен "суровинен шок", оказал разнопосочно въздействие върху износителите и вносителите на природни ресурси и продоволствени стоки.

Данните в таблица 2 показват, че цените на много суровини, достигнали максимума си през 2011-2012, след това започнаха бързо да намаляват. В редица случаи ценовият спад се отрази осезаемо върху приходите на държавите-износителки. Така например, през 2014 цените на всички суровинни и продоволствени стоки намаляха с 20%, в сравнение с тези през 2011. При това спадът в цените на медта достигна 22%, на олиото - 23%, на соевото масло - 30%, на царевицата - 31%, на захарта - 35%, на желязната руда - 42%, на среброто - 46% и т.н. През 2015 цените на повечето суровини продължиха да падат, като само за 18 месеца (от средата на 2014 до януари 2016) петролните котировки се сринаха със 75%: от 110 до 27 долара за барел (21).

Таблица 2. Динамика на цените на суровинните стоки – commodities (2000 = 100)

Видове суровинни стоки

2005

2010

2011

2012

2013

2014

Всички суровинни стоки

140,4

256,0

302,0

276,8

258,2

242,5

Суров петрол

189,1

280,2

368,3

372,1

368,8

341,1

Минерали, руди и метали

173,2

327,3

375,2

322,3

305,8

279,8

Злато

159,4

439,9

562,2

598,1

505,7

453,8

Сребро

146,8

404,1

705,4

624,3

477,3

381,5

Желязна руда

-

183,9

210,1

160,9

169,5

121,4

Манганова руда

175,8

415,0

324,4

262,1

291,4

242,7

Алуминий

122,5

140,2

154,8

130,3

119,1

120,4

Мед

202,9

415,6

486,6

438,5

404,1

378,4

Никел

170,6

252,4

265,0

203,0

173,9

195,3

Олово

215,0

473,2

529,0

454,1

471,8

461,6

Цинк

122,5

191,5

194,4

172,7

169,3

191,6

Олово

135,8

375,4

480,5

388,5

410,6

403,3

Волфрам

366,6

404,7

715,4

643,3

619,5

594,5

Продоволствие

128,4

231,6

272,8

269,0

249,0

239,0

Пшеница

109,2

210,8

256,5

247,3

271,9

251,7

Царевица

103,8

226,8

332,5

312,9

280,5

230,4

Ориз

141,2

255,8

270,9

284,8

254,7

209,3

Захар

120,9

260,2

317,9

263,4

216,3

207,8

Говеждо месо

135,2

173,8

208,6

214,1

209,1

255,2

Кафе

114,0

218,1

276,6

198,7

144,5

193,1

Чай

87,2

125,3

139,5

140,6

107,1

95,9

Соя

129,7

212,3

255,2

279,2

257,2

232,3

Соево масло

161,2

297,2

384,3

362,7

312,5

269,0

Олио

172,9

274,2

347,2

322,3

286,8

230,2

Източник: UNCTAD Handbook of Statistics 2015. U.N., New York and Geneva, 2015, p. 286-288.

2015 беше критична за котировките на петрола. Държавите-износителки не можаха да се противопоставят на спада, защото се отказаха от антицикличната си стратегия и не предприеха съкращаване на добивите. Напротив, в държавите от ОПЕК, Русия и някои други държави беше фиксиран ръст на производството и предлагането, което влоши и без това тежката ситуация.

Спадът на петролните котировки нанесе силен удар върху глобалната петролна индустрия и отслаби позициите на много от най-големите корпорации в сектора. Така например, през 2015 една от водещите световни интегрирани енергийни ТНК - British Petroleum (BP), намали продажбите си с 37%, в сравнение с 2014 (от 358 млрд. до 226 млрд. долара) и обяви, че възнамерява да се освободи от много свои активи, като ги продаде, както и, че ще уволни 7 хиляди служители. Според ръководството и, миналата 2015 е била най-лошата за ВР през последните двайсетина години (8). На свой ред, през четвъртото тримесечие на 2015, американската петролногазова компания Chevron, за първи път от 13 години е фиксирала нетни загуби от 588 млн. долара, а за цялата минала година печалбите и са намалели със 76% (от 19,2 млрд. долара, през 2014, до 4,6 млрд., през 2015) (10).

Спадът на цените на петрола имаше и друга знакова последица: рязко намаля интересът към разработването на нови находища на енергоносители, включително на неконвенционални (например шистови) и труднодостъпни - в Арктика и на големи океански дълбочини. Действително, няма смисъл да се инвестират стотици милиарди долари в дългосрочни и рисковани проекти, при положение, че на пазара има достатъчно евтини енергоносители.

От друга страна е естествено, че за износителите сегашното ниско ниво на цените на петрола е необосновано и нереално. Обясняват го в частност с очакванията за по-нататъшно забавяне на глобалната икономика, както и с нарастване производителността на шистовите компании в САЩ и връщането на Иран на енергийния пазар след отмяната на санкциите срещу него. При всички случаи, на държавите износители ще се наложи да се адаптират към ниските цени и да се научат да действат в променилата се макроикономическа реалност. Неизбежни са мерките за съкращаване на държавните разходи, включително на инвестициите в добива на петрол, което в перспектива може да доведе до спад в производството на енергоносители.

В повечето случаи, търсенето на пазарите на суровини и продоволствие достигна структурния си максимум и в момента наблюдаваме преход от "суровинния суперцикъл" към "икономика на новата нормалност" (new normal economy). Този преход може да се проточи няколко години, през които износителите и вносителите ще търсят взаимно приемливо ниво на цените.

Промените в разположението на силите

До голяма степен именно заради приключването на "суровинния суперцикъл", сред жертвите на сегашната глобална турбулентност се оказаха десетки държави от Азия, Африка и Латинска Америка. Буквално пред очите ни, положението им в рамките на глобалната финонсово-икономическа и търговска система се промени към по-лошо, което представлява мащабен геоикономически и геополитически прелом.

През т.нар. "златно десетилетие" (2003-2013), характеризиращо се с високи цени на енергоносителите и продоволствието, новите играчи укрепиха икономическите си позиции в системата на съвременния световен ред и направиха сериозна заявка за повишаване на своята политическа роля в международните отношения (6). Събитията през 2014-2015 обаче показаха, че далеч не всички от тези страни са съумели да се възползват максимално от благоприятната конюнктура и да осъществят мащабна модернизация на производствените си структури. В резултат, политическите амбиции на редица държави надхвърлиха икономическите и технико-технологичните им възможности.

Развиващите се икономики, които доскоро бяха представяни от мнозина експерти за основните "драйвъри" на глобалния растеж (което до голяма степен си беше така), в момента все по-често се характеризират като "слабо звено" на световната икономика. Разбира се, в подобна обобщаваща дефиниция е налице известно преувеличение и опростяване. Данните от таблица 1 показват, че въпреки забавения растеж, темповете на нарастване на БВП на развиващите се страни си остават (средно) два и половина пъти по-високи от аналогичните показатели на развитите държави.

Завидна стопанска динамика демонстрира например Индия, стремителни са темповете на развитие на държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион, както и тези в Африка на юг от Сахара, набира скорост икономиката на Египет.

Доста по-лоша изглежда ситуацията в Латинска Америка. Това е единственият голям регион на развиващия се свят, където средните тепмопе на прираст на БВП са по-ниски от средното световно равнище. По данни на Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибския басейн (ECLAC), особено неблагополучна за държавите от региона е била миналата 2015, когато е намалял обемът на регионалния БВП, паднали са инвестициите в основен капитал, рязко (с 12%) е намалял износът на стоки, което пък води до ръст на безработицата и инфлацията (виж таблица 3). Според прогнозите на ECLAC и Световната банка, 2016 се очертава като не по-малко тежка.

 

Таблица 3. Макроикономически показатели на държавите от Латинска Америка

Показател

2012

2013

2014

2015

БВП (%)

2,9

2,8

1,2

-0,4

БВП на глава от населението (%)

1,7

1,7

0,0

-1,5

Потребителски цени (%)

4,9

4,9

6,3

6,6

Градска безработица (%)

6,4

6,2

6,0

6,6

Инвестиции в основен капитал (% от БВП)

21,3

21,5

20,8

19,7

Външен дълг (% от ВВП)

28,0

29,6

31,7

33,0

Външен дълг (% от износа)

95,9

101,2

113,4

134,9

Износ на стоки (млрд долари)

1002

1007

991

876

Внос на стоки (млрд долари)

993

1028

1027

932

Валутни резерви (млрд долари)

836

830

857

825

Държавни приходи (% от БВП)

18,9

19,2

19,3

18,7

Държавни разходи (% от БВП)

20,9

21,5

22,0

21,7

Бюджетен дефицит (% от БВП)

-1,9

-2,3

-2,8

-3,0

Източник: CEPAL. Balance Preliminar de las Economías de América Latina y el Caribe, 2015. Santiago, 2015. P. 67.

 

"Твърдото кацане" на латиноамериканската икомика в най-голяма степен се обяснява с трудностите, които преживяват водещите регионални износители на суровини и продоволствие: Аржентина, Бразилия, Венецуела, Колумбия, Перу, Чили и Еквадор. Най-голяма тревога в региона и извън него пораждат икономическите проблеми на Бразилия, която е член на Г-20 и БРИКС, освен това е най-голямата държава в Латинска Америка, претендираща за ролята на влиятелен глобален играч.

Драматизмът на бразилската ситуация се дължи на съвкупното въздействие на цяла поредица от негативни външни и вътрешни фактори. Тежък удар за местните износители стана намаленото търсене на китайските индустриални компании, които през предходните петнайсетина години купуваха огромни количества суровинни стоки, произвеждани от Бразилия и най-вече желязна руда (през следващите пет години китайските предприятия планират да съкратят производството си със 100-150 млн. тона годищно). Междувременно, южноамериканските корпорации прекалено тясно се обвързаха с китайските си клиенти и инвестираха милиарди долара за разработването на нови находища и разширяването на външнотърговската инфраструктура. Така например, водещият бразилски минен концерн Vale закупи собствен флот от кораби клас Valemax - най-големите в света "бълкери" (т.е. кораби за насипни товари с дължина над 360 м, мощност на двигателите 37 хил. к.с. и товароподемност 400 хил. т) за транспортиране на желязна руда до китайските пристанища. В момента, тя вече е продала някои от тях, а другите бездействат в очакване някой да се излъже да ги купи (20).
Поне досега не се оправдават и мултимилиардните инвестиции на бразилската енергийна корпорация Petrobras за скъпоструващата разработка на дълбоководните находища на петрол и газ в Атлантическия океан. Сривът на котировките на петрола провали плановете за сравнително бързо връщане на инвестициите и намали капитализацията на Petrobras от 126,5 млрд. долара през 2008, до 18,3 млрд., през януари 2016 (почти с 86%) (18). Същата съдба имаха и редица други водещи бразилски компании, разчитащи, че високите цени на суровините ще се запазят.

Анализирайки вътрешните причини за "латиноамериканския срив", можем да посочим сред основните фактори за забавянето на икономиката запазващото се в региона огромно (според някои оценки, най-голямото в света) имуществено неравенство. До този извод стигат експертите от ECLAC и международната неправителствена организация Oxfam International, които изследват социалните тенденции през последните години. Според тях, през 2002-2015, състоянието на латиноамериканските мултимилионери е нараствало средногодишно с 21%, т.е. шест пъти по-бързо, отколкото БВП на съответните държави. Ако тази динамика се запази, през 2020 активите на 1% най-богати хора в региона ще надхвърлят общото богатство на останалите 99% от населението. Специалистите смятат, че немалка роля за увеличаването на разрива в доходите между сравнително малката група изключително богати хора и останалите граждани на латиноамериканските държави е изиграла "архаичната и дисфункционална данъчна система", позволяваща на собствениците на големите компании сравнително лесно да избягват плащането на данъци или пък да ги свеждат до минимум. По тази причина, само през 2014, в бюджетите на държавите от региона не са влезли около 190 млрд. долара (7).

Друго съдбоносно глобално предизвикателство пред развиващите се държави е необратимо надигащата се нова (чевърта по ред) индустриална революция (3). На Световния икономически форум в Давос през 2016 експерти на банката UBS представиха проучване, касаещо редица фактори, които определят степента на готовност на една или друга държава да се включи в четвъртата индустриална (технологична) революция. Те анализират ситуацията в такива ключови сфери като гъвкавата структура на работната сила, сравнителното равнище на професионалната подготовка, възможността на националните образователни системи да се приспособяват към променящите се производствени условия, състоянието на икономическата инфраструктура и степента на правна защитеност на бизнеса. В резултат експертите въвеждат агрегиран индекс, на чиято основа съставят рейтинг на относителна готовност на държавите да посрещнат изискванията на оформящия се пореден технологически модел, т.е. основите на "новата икономика" на ХХІ век (вж. таблица 4).

 

Таблица 4. Рейтинг на относителната готовност на държавите за четвъртата индустриална революция

Страна

Индекс

Страна

Индекс

1

Швейцария

3,4

24

Чехия

38,2

2

Сингапур

4,9

25

Южная Корея

41,5

3

Холандия

9,4

26

Чили

45,5

4

Финландия

10,1

27

Испания

47,6

5

САЩ

10,2

28

Китай

51,4

6

Великобритания

10,2

29

Казахстан

55,6

7

Хонконг

11,5

30

Полша

56,5

8

Норвегия

11,9

31

Русия

63,5

9

Дания

12,5

32

Тайланд

63,8

10

Нова Зеландия

13,6

33

Италия

64,5

11

Швеция

14,2

34

Унгария

64,7

12

Япония

15,4

35

Южна Африка

66,0

13

Германия

15,9

36

Гърция

67,6

14

Ирландия

15,9

37

Филипини

70,0

15

Канада

16,9

38

Индонезия

70,8

16

Тайван

19,7

39

Турция

75,7

17

Австралия

20,7

40

Колумбия

82,4

18

Австрия

22,0

41

Индия

83,4

19

Белгия

22,8

42

Мексико

85,0

20

Франция

27,4

43

Бразилия

92,2

21

Израел

28,1

44

Перу

92,8

22

Малайзия

29,0

45

Аржентина

95,0

23

Португалия

35,4

 

 

 

Източник: UBS. Extreme automation and connectivity: The global, regional, and investment implications of the Fourth Industrial Revolution. January 2016. – https://www.ubs.com/

 

От горната таблица се вижда, че нито една развиваща се държава не влиза в топ-20 на държавите - лидери на научнотехническия прогрес. Дори Китай, който през последните десетилетия положи титанични усилия за развитието на своята наука и технологии, се намира едва на 28 място. Още по-надолу в класацията са другите големи африкански, азиатски и латиноамерикански държави: Южна Африка, Филипините, Индонезия, Турция, Мексико, Бразилия и Аржентина. Индия, която напоследък нашумя с успехите си в сферата на информационните технологии, заема скромното 41 място.

Обръщането към "новата икономика" променя и корпоративната карта на света, където се забелязва интензивна ротация във върхушката на глобалния бизнес: традиционно заемащите водещи позиции във всички рейтинги енергийни и индустриални ТНК (Еxxon Mobile, Shell, Chevron, General Electric, Toyota, General Motors и т.н.) отстъпват първите места на корпорации, свързани с високите технологии и своеобразни лидери на научно-техническия прогрес. В началото на 2016 челната тройка по обем на капитализацията се формира от компаниите в сферата на информационните технологии Apple, Alphabet и Microsoft (всичките са американски), чиято съвкупна капитализация надхвърля астрономическата сума 1,4 трлн. долара, което е съпоставимо с БВП на голяма развита държава като Испания. Сред 20-те световни лидери има 9 компании от ключови отрасли на "новата икономика", като информационните технологии, електронната търговия, фармацевтиката и телекомуникациите (виж таблица 5).

 

Таблица 5. Най-големите компании по размер на борсовата им капитализация

към 31.12.2015, млрд долл.

Компания

Страна

Икономически сектор

Борсова стойност

1

Apple

САЩ

Информационни технологии

538,4

2

Alphabet (Google)

САЩ

Информационни технологии

484,4

3

Microsoft

САЩ

Информационни технологии

406,6

4

Berkshire Hathaway

САЩ

Конгломерат

298,4

5

Exxon Mobil

САЩ

Енергетика

297,7

6

Amazon

САЩ

Електронна търговия

290,7

7

Facebook

САЩ

Информационни технологии

271,5

8

General Electric

САЩ

Конгломерат

269,7

9

Johnson & Johnson

САЩ

Потребителски стоки

217,7

10

Wells Fargo

САЩ

Финанси

254,7

11

JPMorgan Chase

САЩ

Финанси

223,0

12

ICBC

Китай

Финанси

222,5

13

Roche

Швейцария

Фармацевтика

218,5

14

Nestle

Швейцария

Продоволствие

217,7

15

Novartis

Швейцария

Фармацевтика

212,9

16

China Mobile

Китай

Телекомуникации

212,1

17

Petrochina

Китай

Енергетика

203,7

18

Procter & Gamble

САЩ

Потребителски стоки

198,2

19

AT&T

САЩ

Телекомуникации

194,2

20

Toyota Motor

Япония

Автомобилостроене

190,5

Източник: Los gigantes de la economía mundial en 2015. – El País. Madrid, 1.01.2016.

 

Промяната на водачите в списъка на водещите корпорации илюстрира отслабващите позиции на развиващите се държави, чиито компании (с изключение на редица китайски гиганти) рязко намалиха представителството си в елита на глобалния бизнес.

Тъй като в новата глобална парадигма интересите на много държави от Азия, Африка и Латинска Америка могат да се окажат застрашени, изглежда доста вероятно изострянето на геостратегическото им противопоставяне на Запада, което впрочем, ще се комбинира с опити за по-ефективно приспособяване към формиращите се реалности на новия научно-производствен модел и вписване във веригата на създаване на добавъчна стойност, включително чрез по-тясното им взаимодействие с високотехнологичните ТНК. Тоест, очертава се доста променлива и до голяма степен неясна ситуация.

Едно обаче изглежда ясно: в света се осъществява прегрупиране на икономическите сили, което поне на сегашния етап гарантира най-големи дивиденти на развитите държави, готови максимално да използват своето научно-образователно и технологично превъзходство. Що се отнася до голяма част от развиващите се страни, на тях ще се наложи да се справят едновременно с множество нови външни и вътрешни предизвикателства. При това, независимо от важността на външните фактори, бъдещето на африканските, азиатските и латиноамериканските държави в решаваща степен ще зависи от способността на управляващите и местния бизнес да мобилизират наличните мащабни вътрешни ресурси и да формулират адекватни институционални решения. Най-важното обаче е осъществяването на отдавна назрелите структурни реформи, създаването на допълнителни "точки на растежа", разширяването на националните иновационни координатни системи и формулирането на такива модели на развитие, които да отговарят на съвременните технологични изисквания.

На прага на радикални промени

На фона на нарастващите проблеми в развиващия се свят и нестабилното състояние на глобалната икономика, все по-отчетливо се очертава стремежът на западните държави начело със САЩ към финансово-икономическа конвергенция. Ключовият елемент на формиращия се механизъм на максимално тясното сътрудничество между Съединените щати и държавите от ЕС е инициираното от тях Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Освен премахването на все още съществуващите от двете страни на Атлантика търговско-финансови прегради, то цели (и това е най-важното) полагането на институционалните основи за хармонизирането на американските и европейските бизнес стандарти и норми за регулиране на икономическата активност. Както посочват мнозина анализатори, основните дивиденти от трансатлантическата интеграция ще отидат у най-конкурентоспособните международни високотехнологични корпорации, както и най-големите американски банки. Това пък неизбежно ще ерозира интересите на европейския бизнес и (по промера на по-либералната Америка) ще отслаби социолните устои на ЕС (22).

Създавайки транатлантическия интеграционен мегаблок, Вашингтон интензивно търси новите рамки на своето финансово-икономическо (а следователно и политическо) лидерство в пространството на Стария свят. Практически синхронно, сблъсквайки се с нарастващия китайски натиск на глобалните пазари, Вашингтон създаде и в момента реализира на практика нов модел на отношенията си и с държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион, предполагащ максималната изолация на Китай (12). Така се роди Транстихоокеанското партньорство (ТТП) - друг интеграционен мегаблок, споразумението за чието създаване беше постигнато на 5 октомври 2015 на срещата на представители на 12 държави в Атланта (в ТТП влизат Австралия, Бруней, Виетнам, Канада, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, САЩ, Чили и Япония).

Създаването на ТТП свидетелства за началото на прехода на световната икономика към по-високо ниво на глобализазция и регионализация. Защото транстихоокеанският мегаблок предполага не само понижаване на тарифните и нетарифни ограничения в международната търговия и трансграничното движение на капитали, но и налагането на единни правила на играта за световния бизнес, защита на интересите на най-големите корпорации (и най-вече на високотехнологичните), включително на изключителните им права върху иновационната рента от интелектуалната собственост (4).

Глобално въздействие ще окаже и взетото през декември 2015 решение на Федералния резерв на САЩ, за първи път от девет години насам, да повиши основния лихвен процент с 0,25%. На пръв поглед промяната е незначителна, но в условията на глобална нестабилност тя е напълно достатъчна за да привлече инвеститорите към САЩ и да затвърди очерталата се тенденция на изтичане на капитали от пазарите на развиващите се държави. Действайки по този начин, американските власти разчитат да дадат допълнителен импулс на вътрешния икономически растеж.

Реалното развитие на събитията обаче, не съвпада напълно с най-оптимистичните очаквания на Вашингтон. Периодично проявяващата се в началото на 2016 турбулентност на фондовите пазари, засегна и САЩ. Отрицателно въздействие върху търговския бюджет оказва укрепването на позициите на долара спрямо повечето останали валути. По данни на Бюрото за икономически анализи към Департамента по търговията на САЩ, за първи път от 2009 насам, през 2015 е фиксирано съкращаване на износа на стоки и услуги - от 2,34 трлн. до 2,23 трлн. долара, т.е. с 4,8%. Това доведе до нарастване на външнотърговския дефицит до рекордните 531,5 млрд. долара (19). Предвид нестабилността в световната икономика и спада в международната търговия, западните анализатори се опасяват, че дори и неособено значими негативни фактори могат да тласнат американската икономика към рецесия. До този извод, в частност, стига икономическият наблюдател на влиятелния New York Times Нийл Ъруин (17).

В известен смисъл, глобализацията изигра лоша шега на Европа. От една страна, усилването на икономическата мощ на Китай и другите развиващи се държави породи изключително силна конкуренция на европейските стоки. Сред последните примери за това е, че през февруари 2016 правителствата на редица държави от ЕС (Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Люксембург, Полшя и Франция) поискаха от Брюксел да вземе мерки срещу вноса на "евтина" стомана от Китай и Русия. На практика, става дума за използването на протекционистки механизми. Очевидно е, че зад тези тревоги и непрекъснатите обвинения срещу Пекин, че осъществява "екстензивен дъмпинг", се крие кризата в европейската стоманена индустрия, която от 2008 насам съкрати над 20% от работниците си (13). Високите социални разходи във връзка с тази тенденция не могат да не безспокоят политическите лидери в ЕС.

От друга страна, поради вътрешните си проблеми, европейската икономика демонстрира доста анемичен растеж, а редица държави и досега не могат да се оправят от кризисните сътресения през 2008-2009 и да преодолеят рецесията. За да излязат от икономическата задънена улица и пълноценно да се възползват от възможностите на четвъртата технологична революция, европейските финансови институции (и най-вече президентът на Европейската банка Марио Драги) се ориентираха към насищането на банковия и реалния сектор на икономиката на държавите от ЕС с ликвидност (60 млрд. евро месечно), заимствайки по този начин американския опит за стимулиране, т.е. т.нар. "количествено облекчаване" (5).

Разбира се, отделни монетаристки мерки могат временно да дадат положителен макроикономически ефект, но не представляват стратегически отговор на предизвикателкателствата пред ЕС. Сред насъщните задачи пред него можем да посочим: формирането (на ниво отделни страни членки) на нови модели на растеж; радикално повишаване на конкурентоспособността; излизане от рецесията и преход към траектория на устойчиво развитие; ликвидиране на последиците от "гръцката треска"; изработване на нова формула за британското участие в ЕС; решаване на изключително острия проблем с неконтролируемото мигрантско нашествие от Северна Африка и Близкия Изток и т.н. Всичко това, както и много друго, изисква дълбоки промени в политиката и икономиката на ЕС.

Заключение

Много факти и макротенденции свидетелстват, че настоящата и следващите няколко години ще се окажат преломни в развитието на световната икономика и търговия. Както изглежда, вече стартиралият процес на дълбоки трансформации ще бъде тежък за немалък брой страни, макар че всяка от тях ще бъде "нещастна по своему".

Сред държавите, които търпят най-големи загуби от поредните глобални сътресения и промени, несъмнено са износителите на суровини, пропуснали да се възползват от уникалния шанс, предоставен им през периода, когато техните цени стигаха до небето, и не съумели да диверсифицират в достатъчна степен собствените си икономики. За съжаление, Русия също е сред тях. Затова пред руснаците вече няма "добри" и "лесни" решения. Руската икономика са намира в стратегически "цугцванг": т.е. всяка стъпка в която и да било посока ще се съпътства с големи разходи, опасности и жертви, да не говорим, че може да поднесе и неособено приятни изненади. Въпреки това пречупването на очерталата се негативна тенденция е абсолютно необходимо, най-малкото за да не се допусне по-нататъшно изоставане от водещите в икономическо, научно и научно-техническо отношение държави. В тази ситуация известният принцип на Черната царица от романа на Луис Карол "Алиса в страната на чудесата", според която: "трябва да бягаш с всички сили, ако искаш да останеш там, където си в момента", се превръща в императив.

Литература:

 

1. Аскер-Заде Н. Форум в Давосе: оптимисты и пессимисты представили свои прогнозы // Вести.ру. 23 января 2016. vesti.ru/doc.html?id=2711605&cid=6

2. Грамматчиков А. Касперский на смену Калашникову // Эксперт. № 5, 1-7 февраля 2016. С. 18.

3. Марш П. Новая промышленная революция. Потребители, глобализация и конец массового производства. М., 2015.

4. Михеев В.В., Швыдко В.Г. АТЭС и Тихоокеанское партнерство // ИМЭМО РАН. 08.12.2015. imemo.ru/index.php?page_id=502&id=2030&ret=640

5. Ратников А. ЕЦБ запустил программу количественного смягчения на €1,1 трлн // РБК. 22.01.2015. rbc.ru/finances/22/01/2015/

6. Яковлев П. Геополитический разворот стран Латинской Америки // Мировая экономика и международные отношения, 2014, № 7. C. 55-66.

7. América Latina y el Caribe es la región más desigual del mundo. ¿Cómo solucionarlo? // Cepal. 25 de enero de 2016. cepal.org/es/print/35842

8. Bolaños A. La caída del precio del petróleo lleva a BP sufrir el peor resultado en 20 años // El País. Madrid, 2.02.2016.

9. Capital Flows to Emerging Markets // Institute of International Finance (IIF). January 19, 2016. iif.com/publication/capital-flows/january-2016-capital-flows-emerging-markets

10. Chevron Reports Fourth Quarter Loss of $588 Millon And 2015 Earnings of $4.6 Billon // Chevron. January 26, 2016. chevron.com

11. China supera los 100 millones de inversores de bolsa // EFE. 30 enero 2016. efe.com/efe/espana/; expansion.com/agencia/efe/2016/01/30/21598992

12. Das S. Basu. The Trans-Pacific Partnership as a tool to contain China: myth or reality? // EastAsiaForum. 8 June 2013. eastasiaforum.org/2013/06/08/the-trans-pacific-partnership-as-a-tool-to-contain-china-myth-or-reality/

13. EU governments call on Brussels to tackle China over steel // Financial Times. London, February 6, 2016.

14. Fernández D. Los países ricos marcan el paso de la economía // El País. Madrid, 27.12.2015.

15. González A. La economía global afronta su mayor desafío desde la crisis // El País, 23.01.2016.

16. Iglesias M. Otero. Radiografia (y primera resonancia) de la economia mundial: ¿estancamiento secular o shock tecnologico deflacionario? // Real Instituto Elcano. 27 de enero de 2016. realinstitutoelcano.org/wps/portal/web/rielcano_es/contenido?WCM_GLOBAL_CONTEXT=/elcano/elcano_es/zonas_es/ari11-2016-oteroiglesias-radiografia-primera-resonancia-economia-mundial-estancamiento-secular-shock-tecnologico-deflacionario

17. Irwin N. If There Is a Recession in 2016, This Is How It Will Happen // The New York Times, February 4, 2016.

18. Petrobras pierde un 85,55% de su valor de mercado desde su record en 2008 // EFE. 19 enero, 2016. efe.com/efe/america/economia/petrobras-pierde-un-85-55-por-ciento-de-su-valor-mercado-desde-record-en-2008/20000011-2815239

19. U.S. International Trade in Goods and Services // Bureau of Economic Analysis. December 2015. bea.gov

20. Vale to Collect $448 Millon from Sale of Four Giant ‘Valemax’ Ships to China // Marine Traffic. July 30th, 2015. marinetraffic.com/es/maritime-news/article/3111

21. Who’s afraid of cheap oil? // The Economist. Jan 23rd 2016. economist.com/node/21688854/print

22. Zuesse E. Obama’s Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP) Would Be Disastrous for Europe // Global research. November 18, 2014. globalresearch.ca/obamas-transatlantic-trade-and-investment-partnership-ttip-would-be-disastrous-for-europe/5414546 (date of access: 15.02.2016)

 

* Преподавател в Руския икономически университет "Георги Плеханов"

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017