24
Съб, Авг
4 New Articles

Възкресеният проект за "Междуморието" и геополитическите му измерения

брой 3 2016
Typography

Напоследък определени среди в Полша и Съединените щати изглежда се опитват да възкресят стария геополитически проект за т.нар. "Междуморие", т.е. за възстановяването на някогашната Жечпосполита (полско-литовската държава, включваща и земите на днешните Беларус и Украйна, а през определени периоди и на Прибалтика, съществувала между 1569 и 1795 - б.р.) на територията между Балтийско и Черно море. Сред примерите за това е докладът на американската агенция за стратегически прогнози Stratfor за развитието на международната ситуация през 2016 (1). Както е известно, Stratfor е частен разузнавателно-аналитичен център, сред чиито клиенти е и правителството на САЩ. В случая мнението на неговите експерти е интересно не толкова като оценка на ситуацията, а по-скоро като визия за желателното, от гледната точка на Ващингтон, развитие на събитията, т.е. като своеобразен план за бъдещето. Показателни в тази връзка са прогнозите на агенцията за две държави, които, заедно с Литва и Украйна, навремето са формирали т.нар. Жечпосполита - Полша и Беларус.

По отношение на последната, която е член на доминирания от Русия Евразийски икономически съюз (ЕАИС) и продължава да е основния руски външнополитически съюзник в региона, експертите на Stratfor твърдят, че са налице признаци за отдалечаването и от орбитата на Москва, както и опити на режима в Минск за сближаване със Запада. Според тях, в близко бъдеще в Източна Европа е възможна появата на нов блок от държави, доминиран от Полша, като в него, освен Литва и Украйна може да се окаже и Беларус. Същата идея впрочем, все по-усилено се лансира и от редица полски медии и общественици.

Сред примерите за това е появилата се през януари 2016 в полския портал mPolska24 обширна статия на Ярослав Наримунт Рожински (2), в която авторът лансира идеята за формирането на конфедерация между Полша и Беларус. Впрочем, сходни идеи лансират и някои опозиционни беларуски политици и медии. Според Рожински: "Нищо не стои на пътя на реализацията на този проект. Не е случайно също, че идеята се подкрепя в една страна, която се смята за най-близката до Москва. На първо място, това е много ясен сигнал, че въпреки декларациите и, Русия не е в състояние да попречи на възраждането на Жечпосполита, която... ще бъде регионална свръхдържава и център на сила и на развитие".

 

 

Легенда - вътре в картинката : Новото Междуморие

Всъщност, плановете действително са амбициозни, доколкото предполагат създаването (ни повече, ни по-малко!) на своеобразна "славянска Великобритания". Не е ясно, само, дали авторите им отчитат, че един от нейните „компоненти” - Литва, съвсем не е славянска държава. При всички случаи обаче, става дума за формирането на истинска европейска миниимперия, тъй като хипотетичната конфедерация на Полша, Украйна, Литва и Беларус (в която някои включват и Латвия) ще има население над сто милиона души и ще разполага с най-силните обединени въоръжени сили на континента (като изключим руските, разбира се). Самият Рожински твърди, че "в момента Полша, Литва, Беларус и Украйна стоят на прага на историята, като пред нас има два пътя: или ще бъдем свръхдържава в Европа, или свръхдържавата отново ще ни изтрие от европейската карта".

Сред по-радикално настроените кръгове на полското общество винаги са съществували настроения за възраждането на Жечпосполита от Балтийско до Черно море. Но тъй като въпросните кръгове традиционно се смятаха за "маргинални", шансовете подобна идея да бъде превърната в елемент на полската външна политика изглеждаха пренебрежимо малки. Както изглежда обаче, напоследък ситуацията се променя. Сред причините за това е, че в момента Полша се управлява от дяснопопулистката формация "Право и Справедливост", която разполага с абсолютно мнозинство в Сейма и очевидно е склонна да залага във външнополитически план не толкова на ЕС, колкото на САЩ. А, ако Съединените щати решат (разбира се, ръководейки се от собствените си интереси) да подкрепят проекта за "новата Жечпосполита" , той би могъл да придобие съвсем реални измерения.

Какво би накарало Вашингтон да предприеме подобна стъпка? На първо място, Европейският съюз не иска, а и не може да интегрира такива, обхванати от хаос държави, като Украйна, пък дори и като своя полуколониална периферия. Затова изглежда логично те да бъдат вкарани в своеобразна "буферна зона" между ЕС и Русия, каквато би могла да стане и новата Жечпосполита. Както е известно, подобен модел на създаване на "лимитрофни държави" е използван и за сдържането на Съветска Русия през 20-те и 30-те години на миналия век, като в неговите рамки т.нар. "Втора Жечпосполита", създадена от маршал Юзеф Пилсудски, играе ключова роля.

На второ място, в лицето на новата, доминирана от Полша "свръхдържава", САЩ ще се сдобият с инструмент, с чиято помощ ще могат да да оказват натиск върху ЕС, ако водещите в Съюза държави не искат да се съобразяват с американските геостратегически интереси. При това този инструмент ще е особено ефективен по отношение на доминиращата в Европа Германия, предвид сложните и исторически обременени отношения между Варшава и Берлин.

На трето място, възкръсналите в резултат от разочарованието от "европейския проект" симпатии на редица славянски народи към Русия ще могат поне отчасти да бъдат "пренасочени" към новия "панславистки проект", реализиращ се под егидата на католическа Полша. В този контекст е особено интересно, как този план би могъл да се реализира по отношение на Беларус, предвид сегашната и тясна обвързаност с Москва.

Партията на "актуализирана история"

След като получи на изборите през октомври 2015 39,1% от гласовете и си осигури 242 от общо 460-не места в полския Сейм, "Право и справедливост" сформира свое правителство, начело с премиера Беата Шидло. Преди това (през лятото на 2015) тя успя да наложи кандидата си Анджей Дуда за президент на страната. Традиционната линия на управляващата партия е откровено националистическа и доста по-консервативна от загубилата изборите също дясна Гражданска платформа, освен това тя поддържа много тесни връзки с Католическата църква. Ръководството на партията се състои от евроскептици, които постоянно (и обикновено с основание) критикуват Брюксел, отнасят се крайно предпазливо към Германия, и във външнополитически план демонстрират симпатии най-вече към САЩ и НАТО. Както е известно, по време на президентския мандат на на покойния и председател Лех Качински (2005-2010), Полша беше признатия лидер на т.нар. "Нова Европа" в честите и сблъсъци със "Старата Европа" (в лицето на Германия, Франция и Италия).

Според мнозина анализатори, "Право и Справедливост" е "партия на актуализираната история", доколкото в много по-голяма степен от другите политически сили в Полша е ориентирана към вековното историческо наследство на Жечпосполита. Политолозите акцентират върху привързаността и към т.нар. "ягелонска идея" (Ягелонската династия управлява Полша през 1386-1572, като именно по това време - през 1569, е провъзгласена и самата Жечпосполита), предполагаща подчиняването на полското културно влияние на източните територии, които някога са били част от Жечпосполита, т.е. Литва, Беларус и Украйна. Впрочем, евоскептицизмът, демонстриран от "Право и Справедливост", също е свързан с  нейната "историческа визия", в която няма място за ЕС. Още повече, че в рамките на Европейския съюз Полша е също такъв редови член, какъвто и България например, докато в "зоната на полското културно влияние" тя е признат исторически лидер (подобно на Великобритания в т.нар. Общност на нациите).

В тази връзка, редица западноевропейски експерти посочват, че Полша "иска да се превърне в Германия за Източна Европа", макар че този паралел не е съвсем точен. Защото германското лидерство в ЕС се основава на икономическата мощ, докато в това отношение Полша едва ли може да претендира за лидерство спрямо Литва, Беларус и Украйна, независимо че икономиката и несъмнено е в много по-добро състояние от техните. В случая може да се говори по-скоро за претенции за културно, политическо и отчасти военно (в рамките на отредената и от САЩ роля) влияние върху беларусите и украинците, основаващо се на общата им история през Късното Средновековие. Друг въпрос е, че тази история никак не е безоблачна, а е изпъстрена с мащабни бунтове срещу полската доминация (най-големият избухва през ХVII век в Украйна под ръководството на Богдан Хмелницки).

Характерна илюстрация на лансираната по-горе теза, че "Право и Справедливост" е "партия на актуализираната история", е и статията на Лукаш Адамски в полското аналитично издание Nowa Europa Wschodnia от ноември 2015, озаглавена "Полско-украинските отношения не могат да избягат от историята" (3), в която той призовава Варшава временно да си затвори очите за героизацията на крайните украински националисти от т.нар. Украинска въстаническа армия (УПА) от страна на сегашните власти в Киев, въпреки извършените от тях кланета срещу полското население по време на Втората световна война (когато УПА действат съвместно с нацистите), докато Украйна не бъде "интегрирана" в проекта за новата Жечпосполита. Впрочем, Варшава се придържа към същата тактика и по отношение на Литва, като съзнателно игнорира мерките на Вилнюс срещу местното полско малцинство, очевидно разчитайки, че въпросът ще се реши от самосебе си, след като Литва също стане част от новата федерална "свръхдържава" в Източна Европа.

Макар че, като цяло, ръководството на "Право и справедливост" демонстрира определен външнополитически прагматизъм, някои негови стъпки изглеждат така, сякаш Жечпосполита е съществувала довчера, или пък, че ще възкръсне още утре. Между другото, крайно резервираното отношение на братя Качински към Германия, също е свързано с историята. Както е известно, подялбите на Полша през ХVІІІ век, довели до ликвидирането и като държава, са инициирани не от Русия, а от пруския крал Фридрих ІІ Велики. Освен това, за сегашния лидер на управляващата партия Ярослав Качински събитията от 1 септември 1939 вероятно са дори по-актуални от резолюциите, които Брюксел приема днес, т.е. през 2016.

За придържащите се към тази визия Русия е исторически противник, отнел от Полша Литва, Беларус и Украйна. Германия обаче също се разглежда като такъв противник. Що се отнася до ЕС, той за разлика от Москва и Берлин, се възприема от тях като онтологичен противник, просто защото олицетворява новия унифициран свят, който по презумпция е враждебен на историческата Полша. Така, докато навремето Русия нанася военно поражение на Жечпосполита, в момента ЕС се опитва да изтрие всички белези на специфичната и политическа култура, посягайки дори на полската идентичност. В този смисъл, онези, които прогнозират възможно подобряване на отношенията между Полша и Русия при управлението на сегашното полско правителство, залагат на това, че характерният за него евроскептицизъм и консерватизъм могат да се окажат допирателни точки между Варшава и Кремъл. Впрочем, подобна тенденция се очертава в доста европейски държави - така, докато в миналото доброто отношение към Русия (СССР) беше характерно предимно за левицата (особено крайната), сега подкрепа за Москва демонстрират предимно десните (и особено партиите от т.нар. "нова десница"), в лицето на френския Национален фронт, формацията на Берлускони в Италия, или управляващите в Унгария и Австрия консерватори. Изключение от това правило е Германия, където социалдемократите и особено левите са по-добре настроени към Русия, отколкото ХДС/ХСС. От друга страна обаче, възходящата консервативна формация "Алтернатива за Германия", също се обявява за подобряване на отношенията с Москва. Тази промяна в европейския политически спектър е свързана не само с подкрепата на традиционните ценности и семейството от управляващите в Кремъл, но и с метаморфозите в самата европейска левица, част от която през последните десетилетия се сближи с проатлантически настроените либерални партии и нерядко се оказва в авангарда на антируската политика на Брюксел.

Горната теза обаче, се опровергава от зам. председателя на Комисията по външна политика на полския Сейм и член на управляващата партия "Право и Справедливост" Тадеуш Ивински, според който национализмът и евроскептицизмът на тази формация  в крайна сметка ще доведат до "влошаване на отношенията на Полша и с Русия, и с Германия".

Интеграцията на Беларус в рамките на "Балтийско-Черноморското сътрудничество"

Както е известно, сред първите инициативи на сегашния полски президент от "Право и Справедливост" Анджей Дуда беше декларацията за намеренията му "да развива Балтийско-Черноморското сътрудничество", което изцяло се вписва в полската геополитическа концепция за "Междуморието" от времето на Пилсудски. По време на посещението си в Киев през декември 2015, президентът Дуда отправи към Украйна недвусмислено предложение да се превърне "в ексклузивна зона на полската политическа и икономическа отговорност". По-интересно е обаче, как този проект се реализира в другия ключов регион на бъдещата европейска "миниимперия" - Беларус. Поне засега, имената на беларуските политици, склонни да "инициират" формирането на конфедерация с държавите, които някога са били част от Жечпосполита, съзнателно не се афишират. Макар да е ясно, че практически всички националистически и либерални опозиционни формации в Беларус са "прополски" (и, съответно, "антируски") настроени. Причината е проста - тяхното финансиране се осъществява предимно чрез филиалите на американските и полско-американски фондации във Варшава. Така, спътниковата телевизия БелСат, която дава трибуна на опозицията на президента Лукашенко, беше създадена през 2007 въз основа на договор между полското Външно министерство и Полската държавна телевизия TVP и на практика се ръководи от Министерството на информацията във Варшава. Същото организира и голям брой семинари, подготвителни курсове и други мероприятия за беларуската опозиция. Неслучайно последната квалифицира обединяването на Западна Беларус (която до 1939 е част от Полша) с Беларуската съветска република като "резултат от агресията на Кремъл".

В това отношение, националистическите партии в Беларус силно се отличават от украинските, сред голяма част от които преобладават антиполски настроения. Вероятно тъкмо затова хора, като споменатия по-горе Ярослав Рожински, предлагат формирането на новата Жечпосполита да започне именно със създаването на конфедерация между Полша и Беларус.

Междувременно, полските институции работят активно с представителите на беларуската интелигенция и най-вече с преподавателите в историческите и другите хуманитарни факултети на местните университети, мнозина от които получават грантове от Полша или пък биват канени на стаж там. Хиляди беларуски студенти се обучават в полски университети със стипендии, включително отпуснати им в рамките на "програмата Кастус Калиновски" (предназначена най-вече за млади хора, пострадали от режима на Лукашенко). Специално за тях в Полша се организират различни културни мероприятия (рок-концерти и т.н.). Освен това, от 2008 насам, също както и в Украйна, на беларуски граждани се предоставя т.нар. "карта на поляка", която удостоверява, че предците им са били от полски произход или поне са имали полско гражданство. През първите пет години от действието на програмата с такава карта са се сдобили 42 хиляди граждани на Беларус. От 2013 насам полските власти престанаха да дават информация за броя на притежателите и, но по някои данни той вероятно е достигнал 250 хиляди души. На практика, "картата", която улеснява получаването на полска виза или пътуванията до Полша, се превърна в инструмент, изкуствено стимулиращ самоидентификацията на беларуските граждани като поляци. В този смисъл не може да се изключва, че на определен етап, "картата на поляка" може да се превърне в своеобразна "пътна карта" на новата Жечпосполита. Особено, ако всичките и притежатели получат полско гражданство (или някакъв "асоцииран" статут). Така в Беларус и Украйна автоматично ще възникнат значителни "полски етнически анклави", които без съмнение биха подкрепили хипотетичната конфедерация с Полша, т.е. проекта за "Междуморието".

Между другото, след февруарската революция в Украйна през 2014,            в редица радикалнонационалистически беларуски сайтове беше стартиран виртуалният проект "Жечпосполита 2.0", като в този му вариант списъкът на държавите, участващи в него, освен Полша, Литва, Беларус и Украйна, включва и Латвия. Предполага се, че след като новото обединение премине през фазите на съюза и конфедерацията, то ще се трансформира във федерална държава по модела на САЩ, с обща армия. Интересно е, че беларуските привърженици на този проект не го разглеждат като "панславянски", а по-скоро като "балтийски". Според тях, беларусите, поляците и дори украинците не са истински славяни, а "балтийци", т.е. етнически близки на литовците и латвийците. Нешо, което украинските националисти обаче, едва ли споделят. Именно затова основният акцент се поставя върху икономическите предимства, които би получила беларуската индустрия при евентуалната си интеграция с полската.

На практика обаче, подобна интеграция с Полша, която доминира и числено, и в икономически план, да не говорим че е член на ЕС, би съдействало единствено за пълната либерализация и тоталната ерозия на беларуската икономика. Що се отнася до съхраняването на беларуската нация в рамките на хипотетичната конфедерация, нека напомним, че в периода между двете световни войни в Западна Беларус, която тогава е била част от Полша, са закрити всички беларуски училища, местното население е подложено на тотална "полонизация", а участниците в съпротивата срещу нея биват изпращани в създадения специално за целта концентрационен лагер в Картуз-Береза (района на Гродно).

Бележки:

 

1. https://www.stratfor.com/sample/forecast/annual-forecast-2016

2. http://www.mpolska24.pl/post/10948/miedzymorze-korona-rzeczypospolitej

3. http://www.new.org.pl/74,numer.html

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017