След посещението си в Анкара в началото на март 2016 украинският президент Порошенко обяви, че е обсъдил с колегата си Ердоган и турския премиер Давутоглу не само политическите и икономически аспекти на двустранните отношения, но и сътрудничеството между тях във военната сфера. Освен това, той участва в петото заседание на Стратегическия съвет на високо равнище между Украйна и Турция.
Както е известно, двустранните отношения между Киев и Анкара рязко се активизираха от края на 2015 насам, като този процес закономерно съвпадна с охлаждането на турско-руските отношения след свалянето през миналия ноември на руският самолет Су-24 над сирийска територия от турски изтребител. Така, през януари 2016 в Турция се появи председателят на украинския парламент Александър Турчинов, като на срещата си с него в Анкара генералният секретар на турския Съвет за национална сигурност Сейфулах Хаджимюфтиоглу заяви, че двете страни "трябва да играят водеща роля за създаването на ефективна система за сигурност в Черноморския регион”. През февруари пък, в Киев пристигна турският премиер Ахмет Давутоглу, който се споразумя с домакините си за разширяване на сътрудничеството в сферата на военно-индустриалния комплекс, както и за възобновяване на преговорите за създаване на свободна търговска зона между Украйна и Турция, които бяха преустановени през 2013. Показателно е, че Давутоглу се срещна в Киев и с бившия лидер на т.нар. Меджлис са кримскотатарския народ Мустафа Джемилев, който през септември 2015 беше сред основните инициатори на икономическата и енергийна блокада на Крим от страна на Украйна. В тази връзка, мнозина украински политолози лансираха тезата, че основната цел на формиращият се алианс между Киев и Анкара е именно "решаването кримския въпрос". Според Станислав Федорчук например, полуостровът ще се върне в състава на страната му, вследствие "появата на военния алианс между Украйна и Турция и свързаната с това реална заплаха за унищожаването на военноморските сили и наземните бази на Русия в Черно море".
На 7 март двете страни проведоха тактически учения в Мраморно море, а според говорителя на украинските ВМС планът за общи действия предвижда също "провеждането на съвместна подготовка в украинските и турските военноморски бази, както и обучение на екипажите на украинските военни кораби в учебния център на турския военен флот".
В началото на април пък, т.е. точно по време на неуспешното азербайджанско настъпление в контролирания от арменците Нагорни Карабах, в Одеса се появиха турската фрегата F246 "Салих реис" и корветът F504 "Бартин". По-късно украинският Генерален щаб съобщи, че двете страни са провели съвместни маневри в Черно море, като от украинска страна в тях е участвала фрегатата "Хетман Сагайдачни".
Перспективите пред украинско-турското стратегическо партньорство в икономическата сфера
В средата на март 2016 президентът на украинската Търговско-промишлена палата Генадий Чижиков заяви, че отношенията между Украйна и Турция са навлезли в етап, когато пред двете страни се разкрива уникалната възможност да формират стратегическо партньорство в икономическата и политическа сфери. В тази връзка той посочва, че "на последната среща между украинския и турския президенти, Реджеп Ердоган постави задача до 2020 взаимният стокооборот да достигне 20 млрд. долара. Това е много амбициозна цел, която няма как да се реализира без формирането на стратегическо икономическо сътрудничество между двете страни и разширяването му и в други региони".
Според Чижиков, в момента отношенията между Анкара и Киев са по-близки, отколкото когато и да било в историята. Турция е третия най-значим икономически партньор на Украйна (а по отношение на украинския износ, дори втория), като през последните пет години положителното годишно салдо е било средно 2 млрд. долара.
В украинския експорт доминират металите, хранителните и химически продукти и дървеният материал. На свой ред, Турция внася сходна продукция в Украйна (продукти на хранителната, леката и химическата индустрия), при това от 2013 насам турския износ тази страна непрекъснато намалява. Самият Чижиков признава, че предвид тази структура на вноса и износа, обявената цел от 20 млрд. долара взаимен стокооборот няма как да бъде постигната до 2020, затова предлага двете страни да се ориентират към стратегическо партньорство във всички останали отрасли и направления. И, на първо място, да се възползват от географското си положение за да стартират нови и да развиват съществуващите транспортни коридори - контейнерният влак Viking, транспортният маршрут Via Carpatia (от Балтийско до Егейско море с отклонения към Турция, Украйна и Беларус), както и възможностите на лансирания от Китай "Нов път на коприната" (тъй като, заради рязкото влошаване на отношенията си с Москва, Украйна вече не може да използва транспортните коридори през руска територия).
Според Чижиков, съществуват определени перспективи и пред енергийното сътрудничество между Украйна и Турция, включително транзита на енергоносители от Каспийския регион към Европа, както и на газ и контейнерни превози от Иран. Впрочем, той също акцентира върху необходимостта от задълбочаване на украинско-турското сътрудничество във военно-индустриалната сфера и самолетостроенето.
Възможна ли е украинско-турската ос?
На този фон закономерно възниква въпросът, доколко реално е формирането на стабилно стратегическо партньорство между Турция и Украйна и как то би се отразило върху силовия баланс в региона и, дали не става дума само за имитиране на бурна съвместна дейност от страна на две враждебно настроени към Русия държави. Факт е, че изброените по-горе посещения на най-високо равнище, както и съвместните военноморски учения, се осъществяват на фона на изострянето на и без това сложните отношения на Украйна и Турция с Русия. Това несъмнено е много важен фактор, който сближава двете страни. Вторият ключов момент е, че през последните години, заради необмислената политика на тандема Ердоган-Давутоглу, Анкара на практика влоши отношенията си с всичките си регионални съюзници. Не се развиват добре и отношенията и с нейния основен партньор в лицето на САЩ. На този фон за турското ръководство е изключително важно да намери държава, с която да може да развива както икономическо, така и политическо и военно сътрудничество. От друга страна обаче, фактът, че Украйна и Турция се опитват да формират алианс на основата на общото им противопоставяне на Русия, прави подобен алианс съвършено нежизнеспособен. Не може да се говори за сериозно развитие на политическите и икономически връзки в региона, особено в дългосрочна перспектива, изключвайки Москва от този процес. Най-малкото, защото както Украйна, така и Турсия са силно зависими от руските енергоносители. Освен това, ако се съди по хода на досегашните преговори между Киев и Анкара, украинското правителство много държи да получи от Турция поне малък заем. Турците действително обещаха да отпуснат 50 милиона долара, но според повечето анализатори, това едва ли ще се случи предвид влошаващата се икономическа ситуация в самата Турция и негативния имидж на Украйна като държава, която не е склонна да връща предоставените и заеми. Това дава основание на някои да квалифицират очертаващата се ос Киев-Анкара като "алианс между двама лузъри", пред който няма сериозни перспективи.
Що се отнася до надеждите за разширяване на двустранното сътрудничество в сферата на военно-индустриалния комплекс, озвучени при последното посещение на Давутоглу в Киев, повечето военни експерти се съмняват, че Анкара действително има някакъв интерес към продукцията на украинската военна индустрия. Да не забравяме, че турската армия е въоръжена с много модерно оръжие и Украйна едва ли би могла да се конкурира с държавите, от които турците го купуват в момента.
Разбира се, съществува известен потенциал за развитието на икономическите връзки между двете държави, въпросът обаче е, доколко между тях има допирни точки в тази сфера. Украйна очевидно не би могла да компенсира на Турция загубата на руския пазар, още повече че тя самата изнася, а не внася селскостопанска продукция.
Според повечето анализатори, единствената допирна точка, при това с откровено негативен отенък, която биха могли да намерят управляващите в Турция и Украйна, е свързана с противопоставянето на Русия в региона. Затова не може да се изключва, че ако не на най-високо равнище, поне на ниво специални служби, между тях може да бъде постигната някаква договорка за съвместни действия, целящи дестабилизацията на Крим например. Още повече, че напоследък Анкара открито декларира подкрепата си за татарските сепаратисти, опитващи се да "взривят" ситуацията на полуострова.
Други обаче смятат, че освен общия им проблем с Русия, двете страни имат и други допирни точки. И двете например вече са омръзнали на ЕС, а и на САЩ, и на практика се намират във фактическа международна изолация, т.е. големите играчи са все по-склонни да ги оставят сами да се оправят с проблемите си, което обаче очевидно не им е по силите. Освен това и двете страни се намират в доста сложна политическа и икономическа ситуация, влошавайки отношенията с почти всичките си съседи и балансирайки на ръба на гражданската война. На практика, те са се превърнали в своеобразни международни troublemakers, т.е. в перманентни източници на проблеми. Ето защо, в усилията си да демонстрират на останалите, че продължават да играят важна роля на международната сцена, те развиват трескава активност, очевидно опасявайки се, че иначе окончателно ще отпаднат от дневния ред на големите сили. Украйна, в частност, отчаяно се стреми да избяга от вътрешните си проблеми под чадъра на НАТО, чиито член е Турция. Друг въпрос е, с какво влияние се ползва в момента Анкара в Северноатлантическия алианс. Неслучайно напоследък се чуват все повече гласове (включително в САЩ), че членството и в него може би трябва да бъде прекратено.
Плановете за блокиране на Русия в Черноморската зона
През втората половина на март 2016, на специална пресконференция в Киев, бившият украински външен министър (2007-2009) Владимир Огризко обяви, че Украйна следва да създаде съвместно с Турция военна групировка, с чиято помощ, както и с подкрепата на САЩ, да се опита да ограничи руската активност в Черно море. Според него: "Ние трябва значително да разширим военното си сътрудничество с Полша и Турция. С турците например следва да формиране няколко съвместни бригади по модела на украинско-полско-литовската бригада, чието създаване се планира за 2017. Трябва също да преосмислим военноморското си сътрудничество с Турция, Румъния, България и Грузия. От ключово значение е и ангажирането на САЩ с това черноморско военно сътрудничество. Необходимо е максимално да усложним преминаването на руските военни кораби през Проливите и да създадем максимален дискомфорт за руснаците в акваторията на Черно море. Москва трябва да разбере, че е затворена в едно езеро без изход".
Тук мястото да напомня обаче, че през 25-те години след обявяването на независимостта си, Украйна успя почти напълно да ликвидира получената в наследство от рухналия Съветски съюз част от някогашния Черноморски флот. А след присъединяването на Крим към Русия през 2014 флотът и окончателно се превърна в символичен, тъй като от базираните на полуострова 67 украински бойни кораба, 54 се вляха с състава на Черноморския флот на Русия. На този фон, остава неясно, какво точно би могъл да предложи Киев на потенциалните си регионални военни съюзници и особено на една толкова мощна във военен план държава като Турция. При всички случаи, тъй като Украйна на практика не разполага с военен флот, дори съвместните действия с турските ВМС не биха могли да застрашат сериозно руската доминация в акваторията на Черно море.
Що се отнася до лансираната от бившия украински външен министър Огризко идея за укрепване на военното сътрудничествмо с Полша, Румъния, България и Грузия, възниква въпросът, дали тези страни действително биха били склонни да я възприемат, особено ако това сътрудничество се доминира от Турция. Ако изключим от този списък България (чието сегашно правителство трудно би се решило на открита конфронтация с Москва, да не говорим, че българските управляващи не са склонни да вземат бързо подобни стратегически решения) и Грузия (където, след провала във войната с руснаците през 2008 не се забелязва желание за нова конфронтация с тях), Полша и Румъния вероятно биха били склонни към по-тясно военно сътрудничество с Украйна, което обаче ще се изчерпва с предоставянето от страна на Киев на украинската територия за съвместни учения, или пък за временни бази, използвани от полските или румънски военни.
От друга страна, някои експерти смятат, че украинското правителство би могло да представи постоянни военноморски бази в своите пристанища на САЩ. Дали обаче това действително е възможно и доколко самите Съединени щати се нуждаят от такива бази? При всички случаи, въпросът за евентуалното базиране на американски военни кораби в украинските пристанища ще се обсъжда от Вашингтон не с Киев, а с Москва. Освен това, със сигурност не можем да очакваме подобно решение преди новият президент на САЩ да влезе в Белия дом. Отделен въпрос е, че в самите Съединени щати няма единно мнение, дали страната действително се нуждае от военни бази по целия свят и доколко те ще гарантират националната и сигурност. Що се отнася до предложението на ОгризкоУкрайна да възстанови производството на ракети със среден и голям обсег, тя няма как да го направи без сериозна западна и най-вече американска финансова помощ, тъй като не разполага нито с производствени мощности нито със средства. За САЩ обаче би било много по-лесно да разположат на украинска територия свои собствени части и свои собствени ракети, отколкото да помагат на крайно нестабилната Украйна да възстанови ракетното си производство. Впрочем, и този въпрос очевидно няма да получи ясно решение до края на 2016.
По отношение на лансираната Огризко и подкрепена от председателя на украинския парламент Турчинов идея за включването на страната му в обща система за ПРО от Норвегия до Турция, тя очевидно представлява опит за възстановяването на т.нар. "санитарен кордон", създаден след Първата световна война между Запада и болшевишка Русия с цел сдържането на последната. Напоследък тази концепция се възражда под формата на проекта за т.нар. "Междуморие" (повече за този проект, виж статията на Борис Димитров на стр. - б.р.), т.е. създаването на доминиран от Полша блок от източноевропейски държави между Балтийско и Черно море. И тук обаче Западът и най-вече САЩ ще действа изключително съобразно собствените си интереси, така както ги разбират президентската администрация и големите лобистки групи. Тоест, решението за евентуално разширяване на американската система за ПРО отново ще бъде взето без оглед на мнението на политиците в Киев.
Заключение
На фона на всичко казано по-горе, повечето експерти с основание смятат, че поне засега турско-украинската „ос” се изчерпва предимно с гръмките антируски декларации на Киев и Анкара. Според тях, предвид икономическата криза в Украйна и политическата нестабилност в Турция, задълбочени от проблемите в сферата на сигурността, пред които са изправени и двете страни, мащабното сътрудничество между тях във военната, търговската или други сфери изглежда малко вероятно. От друга страна, турската армия продължава да се смята за една от най-силните в НАТО. В тази връзка, не бива да се пренебрегва възможността за създаване на турски военни бази или разполагането на отделни военни подразделения на територията на Украйна. Въпросните бази (ако действително бъде взето подобно решение) едва ли ще са много, но самият факт на появята им ще има знаково значение.
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
