Днес открито се говори за мащабно сътрудничество между Разузнавателната общност (РО) на САЩ и многобройните субекти от частния бизнес - корпорации, компании и фирми. Всъщност, подобна практика съществува в тази страна отдавна – така, разузнавателният самолет U-2, който успешно се използва в продължение на половин век, или безпилотният MQ-1, са разработени от частни самолетни фирми[1]. Свалянето на президента на Гватемала Хакобо Арбенс през 1954 става с активното сътрудничество между ЦРУ и Юнайтед фрут къмпани[2]. За прекрати неизгодната за компанията данъчна и профсъюзна политика на гватемалското правителство, Юнайтед фрут активно участва в подготовката и организирането на преврата, използвайки връзките си с Труман, Айзенхауер, други ръководни служители в държавната администрация и най-вече с разузнаването в лицето на Алън Дълес[3].
Напоследък този процес на сътрудничество бележи нови впечатляващи измерения. Като причина се посочват редица фактори от технологично, техническо, управленско и кадрово естество в сферата на отбраната и разузнаването. Тенденцията беше прогнозирана още в началото на 90-те години на миналия век в книгата на Алвин Тофлър „Трусове във властта”. В нея се предупреждава, че “…шпионският занаят е изправен пред историческа революция, която ще го катапултира извън пределите на серийното производство и ще го постави в челните редици на настъпващата нова система за създаване на блага…. Разузнавателната дейност ще е сред най-бурно развиващите се и доходоносни предприятия през следващите десетилетия… Ще станем свидетели на революционни преобразования в шпионажа…..”.
Появата на частни разузнавателни структури
Постепенно се утвъждава схващането, че пазарните нужди изискват специализирани частни компании, които да действат със специфичните методи и средства на разузнаването, предлагайки своя разузнавателен продукт не само на частния сектор, но и на държавните структури. Това стана причина бизнесът да започне да развива собствена разузнавателна дейност, попадаща последователно в термините „бизнес разузнаване”, „конкурентно разузнаване” и преминавайки накрая в „частна разузнавателна и военна дейност”. Засиленото търсене на услуги от подобен разузнавателен характер ориентира някои частни структури да се специализират изключително в тази област и за две десетилетия се появиха множество такива компании. В САЩ този сектор бързо се разрасна и се превърна във високодоходен бизнес. Факторите за това са много, но ще посоча само някои от най-съществените.
Съвременните тенденции създадоха необходимите условия за агресивно навлизане на частния бизнес в сферата на разузнаването. Това развитие непрекъснато се провокира и от самата разузнавателна общност. Служителите в частните фирми, с които РО си сътрудничи, по правило имат широка обща култура и добра езикова и военна подготовка. По-лесната и бърза мобилност на частния фирмен персонал от една позиция на друга и от държава в държава също улеснява дейността на РО за попълване на персонала в неразузнавани територии и новооткрити резидентури.
Обикновено се търси информация за различни пазарни сегменти, за рискове при инвестиции в отделни региони, за опасности от терористични действия и т.н. В относително кратък период информацията от тези фирми започна да обслужва не само бизнеса. Понеже продуктът на частните разузнавателни компании се отличава с високо качество, към техните услуги днес все по-често прибягват и държавните разузнавателни институции за охраняване на персонал и обекти на инфраструктурата, дипломатическите мисии и военните обекти по целия свят, а в последно време и за провеждане на агентурна дейност.
Сред основните причини за явлението се сочи обявената от САЩ война на тероризма, но това следва да се приема по-скоро като странично, ако не завоалирано обяснение за появата на посочения феномен. С провеждането на тази политика пролича, че основната цел всъщност е овладяване на нови географски пространства и получаване на огромни печалби. За постигането на тази цел започна да се използва разширеното сътрудничество в разузнавателната дейност между държавните спецслужби и частния бизнес. Множеството "цветни революции" и „пролети” днес са резултат от съвместните усилия на държавните и частните специални служби. Причината е моделът по който световната икономика започна да се развива след края на студената война.
Глобалната конкуренция на единния световен пазар, сравнявана днес с икономическа война, накара представителите на бизнеса да оценят изключителното значение, което дори малката порция информация може да има в процеса на взимане на управленско решение. При управлението на президента Буш-младши се осъществи мащабна приватизация на държавните функции в областта на външната политика и икономиката. Стана ясно, че ако правителствените решения могат да спасят хора, бизнес решенията могат да станат източник на милиони и драматично да завишат приходите[4]. Поръчките и изпълнението на многомилиардните търговски проекти все по-успешно започнаха да се гарантират от действията на националните служби и отделите за сигурност на ТНК.
Постепенно националното разузнаване започна да се осъществява в тясно взаимодействие с големите транснационални корпорации (ТНК) и в полза на техните интереси. Провеждайки тази политика, важни държавни чиновници започнаха да работят прикрито от името на Белия дом в полза на частния сектор. Така, след като напусна директорския си пост в Държавното разузнаване (National Intelligence - NI) и се прехвърли в Държавния департамент, Джон Негропонте назначи на работа 1500 сътрудници на разузнаването, които продължиха да поддържат близки отношения с бизнес структурите[5].
Кадровите назначения в разузнавателните структури и Държавния департамент след 2009 усилиха тези тенденции. Администрацията на президента Обама продължи политиката за използване на договори с частни лица на всички нива по въпросите на националната сигурност на САЩ и водените от тях войни. Така, в Афганистан броят на договорите с частни лица нарасна драстично в сравнение с ерата на Буш. Делът на наетите частни служители по договори, в сравнение с правителствените въоръжени сили, продължава да расте. По данни на Конгреса, 69% от персонала на Департамента по отбраната са частни лица, работещи по контракти.
Много от политиците във Вашингтон възприемат като логично преминаването на държавните служители в частния бизнес. Все по-често в директорските съвети на ТНК влизат висши политици в оставка, бивши топ-мениджъри с голямо влияние в бизнес средите, високопоставени военни, висши дипломати и пенсионирани сътрудници на разузнавателната общност. Тези хора разполагат с достатъчно средства и закупуват активи за милиарди долари. Връзките им със секретните ведомства позволяват да се извършва щателна проверка на потенциалния партньор, да се контролира осъществяването на контакти с държавни и правителствени ръководители, с крупни бизнесмени от различни държави и да се гарантира необходимата конфиденциалност при всяко ниво на преговори.
Сътрудничеството дава на ТНК големи предимства от страна на държавата, а държавното разузнаване получава възможност да използва силите и средствата на корпорациите за решаване на множество въпроси за сигурността на държавата. Значението на услугите на частния сектор ясно пролича през последните години в Ирак, Афганистан, Сирия и особено силно днес в Украйна. Услугите на частния сектор се използват и за подсигуряване на преводачи, посредници, консултанти и компютърни специалисти. Откровенията на пенсионирани служители от американското разузнаване и разследванията на множество журналисти потвърждават тенденцията американското разузнаване да работи в сътрудничеството с частния сектор, предимно в икономическо направление.
Само General Dynamics има контракти с 16 фирми, които работят в областта на разузнаването. Има и такива, които са създадени от самото ЦРУ, където постъпват на работа собствените му сътрудници, каквато е ArcSight. Тази фирма разработва програмното обезпечаване за защита на мрежите от хакери. Преди известно време Hewlett Packard направи предложение да я купи за 1,5 млн. долара[6]. Спецслужбите на САЩ активно провеждат тайни операции с помощта на търговски групировки като „Рендон груп”, „Халлибъртън”, „Карлайл”, „Юнайтед фрут къмпани” и др. Тези и много други фактори доведоха до бум в създаването на частни разузнавателни компании.
В книгата си „Железният триъгълник” американският журналист Дан Брайоди изяснява модела по който се реализира взаимното проникване на едрия бизнес, правителството и отбраната[7]. Като типичен пример за сътрудничество на държавните спецслужби с частния сектор той посочва финансовата групировка Carlyle Group, която популяризира своята дейност като „частна разузнавателна”. Компанията е създадена през 1987 с капиталите на четирима юристи, един от които е Дейвид Рубинстайн, бивш съветник на президента Джими Картър. Тя е сред най-големите частни фирми в света с капитал над 13 млрд. долара и инвестира в договори с отбранителния бизнес, телекомуникациите и космическите проекти.
Особено впечатление прави високият ранг на служителите в Carlyle. Така, Франк Карлучи (почетен директор, напуснал Carlyle през 2005) е бивш секретар на отбраната и шеф на ЦРУ, Джеймс Бейкър ІІІ е бивш държавен секретар, Джордж Буш-старши е бивш президент на САЩ, Джон Мейджър е бивш британски премиер, Фидел Валдез Рамос (напуснал Carlyle през 2004) е бивш президент на Филипините, вече покойният Ричард Гордон Дарман беше финансов съветник в администрациите на Буш и Клинтън, а Артур Левит е бивш председател на Комисията по сигурност и обмен (United States Securities and Exchange Commission –SEC). Комисията е федерална агенция, отговорна за изготвяне на законодателството в областта на сигурността, която контролира използването на националния резерв, регулира развитието на отбранителната индустрия и следи пазарите на електронно оборудване в областта на сигурността.
Други известни бивши и настоящи служители работили или инвестирали в Carlyle са:
- Луис Мануел Енрике Телес Куенслер, мексикански икономист, бивш министър на енергетиката в кабинета на Ернесто Седилъо и на комуникациите и транспорта при Фелипе Калдерон. Постъпва на работа в компанията като управляващ директор на инвестициите в Мексико. Световният икономически форум определя Луис Телес като „глобалният лидер на утрешния ден”, а списание "Тайм" го нарича „лидерът на новото хилядолетие”;
- Франк МакКена, бивш посланик на Канада в САЩ и настоящ зам.председател на Торонто Доминион Банк. В Carlyle отговаря за канадския борд на съветниците;
- Мак МакЛарти, шеф на кабинета на Бил Клинтън. В Carlyle работи като главен съветник;
- Рендъл Куарлес, бивш ръководен служител в администрацията на президента Джордж Буш-младши и зам. министър на финансите. В Carlyle е управляващ директор;
- Дж. Алън Андреас, бивш председател на Archer Daniels Midland Company (ADMC), която списание "Форчън" в продължение на три последователни години (2009, 2010 и 2011) определя като „най-уважаваната в света компания за производство на хранителни стоки”. Член на Европейския клон на Carlyle;
- Даниел Акерсон, член на бордовете на седем големи компании;
- Хоакин Авила, бивш директор в Lehman Brothers. В Carlyle е управляващ директор, отговарящ за проучване на възможностите за инвестиране в несигурни среди;
- Петър Корнелиус, директор на Nielsen Australia;
- Карл Отто Пьол, бивш президент на Бундесбанк;
- Оливие Саркози, брат на бившия френския президент Никола Саркози;
- Джордж Буш – младши, бивш президент на САЩ;
- Колин Пауъл, държавен секретар при първия мандат на Джордж Буш – младши;
- Каспар Уайнбъргър, бивш министър на отбраната при президента Роналд Рейгън;
- Джордж Сорос, финансов спекулант, милиардер;
- Елис Олбрайт, дъщеря на Медлин Олбрайт - бивш държавен секретар по времето президента Бил Клинтън;
- Уилям Кенард, посланик на САЩ в ЕС при управлението на Барак Обама и бивш председател на Федералната комисия за комуникации при президента Бил Клинтън;
- Норман Пилстин, главен редактор на списание „Тайм” през 1995-2005.
Когато Франк Карлучи, близък приятел на Доналд Ръмсфелд, става генерален директор на Carlyle, фирмата започва бързо да разширява дейността си. Карлучи назначава в компанията свои верни сътрудници от ЦРУ, служители от Държавния департамент и Пентагона. Към 1997 Carlyle става една от 11-те най-големи доставчици на оръжие и получава контрол над United Defense Industries (UDI).
Carlyle Group управлява активи на стойност 54,5 млрд.долара. През последните години фирмата проникна финансово в държавните и частните структури на редица страни. За реализирането на тази политика тя използва подставени фирми и услуги на разузнавачи, работещи под прикритие в компании на английското военно разузнаване, поставени под неин контрол.
Често критиките към Carlyle засягат дейността й като "политически арбитър". Тъй като притежава контролен пакет акции в няколко военни производители, фирмата действа като частен военен контрактор. Така например, тя контролира UDI, която разработваше артилерийската система Crusader. Крейг Ънгър, автор на книгата "Домът на Буш и Домът на Сауд", изнася факти от които е видно, че фамилията на Буш е получила 1.4 млрд. долара от Саудитска Арабия. Почти 85% от тази сума идват през 1990 от договори с правителството на Саудитска Арабия за военни проекти на Braddock, Dunn & McDonald (BDM), в която Джорд Буш-старши е участвал преди да отиде в Carlyle.
До октомври 2001 семейството на Осама Бин Ладен е притежавало инвестиции от 2.02 млн. долара в Carlyle. След атентатите от 11 септември 2001 обаче, фамилията ги продава. Част от инвестициите на Осама Бин Ладен в Saudi Binladin Group (SBG) са управлявани от Carlyle Group, докато по взаимно съгласие това е прекратено. За връзките на групата със семейството на Бин Ладен говори и следният факт. Carlyle планира заседание на 11 септември 2001, което се осуетява поради нападението по същото време на Световния търговски център. Сред поканените на него е Шариф Бин Ладен, брат на водача на Ал Кайда.
Активността на Carlyle Group показва до каква степен може да достигне в САЩ синтезът на държавата, бизнеса и спецслужбите с една частна фирма. По време на управлението на Джордж Буш-младши интересите на Carlyle започват да влияят силно върху външната политика на президентската администрация. Това е естествено, предвид инвестициите в компанията на неговия баща Джордж Буш-старши. По време на мандата на сина си, Буш-старши ежедневно получава свръхсекретните сводки на ЦРУ[8].
Според класацията за 2011 на РЕІ 300, основана на нарастването на капитала през последните пет години, след TPG Capital и Goldman Sachs Principal Investment Area, Carlyle е посочена като третата най-голяма фирма в света за управление на частен капитал. Беглият анализ на динамиката на създаването на частни разузнавателни фирми в САЩ, Англия и други държави показва, че почти всички те възникват след края на студената война. Това е началото на периода, в който военно-идеологическото противопоставяне отстъпва място на икономическото. От посочените в Таблица 1 над 30 частни разузнавателни фирми само две са съществували непосредствено след края на Втората световна война, а четири са създадени през втората половина на ХХ век. Останалите се появяват след 1990 като пикът е през последното десетилетие на миналото и началото на настоящото столетие.
Привлекателните предложения на частния бизнес накараха мнозина професионални разузнавачи от МІ6, МІ5, FBI, CIA, DI, СВР, ФСБ, BND, DGSE и други членове на разузнавателните общности на държавите да преминат в частния сектор. Там, срещу далеч по-добро заплащане, те прилагат своя ценен и уникален опит, който може да се придобие само в разузнаването. Този кадрови потенциал позволява на частните компании да прилагат всички познати методи и средства на спецслужбите.
№
Частна разузнавателна Компания
Година на
създаване
1
In-Q-Tel.
1998
2
Carlyle Group
1987
3
Rendon Group
1985
4
Halliburton
1919
5
Business International Corporation – ВІ
1953
6
Blackwater Security Consulting – BSC
2001
7
Artemus Consulting Group – ACG
2004
8
Open Sources Solution – OSS
След 1990
9
Аbraxas Сorp
2001
10
Mission Essential Personnel – MEP
2004
11
Global Strategies Group – GSG
1998
12
iJET
След 1990
13
Secure Solutions International – SSI
2002
14
Steele Foundation
1996
15
GK Sierra
2007
16
L-3 Communications Holdings, Inc
1997
17
Centro Legal Works Inc.– SearchWorks
След 1990
18
РСБ-Групп (Российские Системы Безопасности)
След 1990
19
Агентство Финансовой и правовой Безопасности
2010
20
Специальная Информационная Служба - СИнС
След 1990
21
PrivateControl
1999
22
Частно детективско агентство "Беовульф".
След 1990
23
Разследващо бюро „Сергей Ширякин”
2000
24
Р-Техно
След 1990
25
Erinys International
2001
26
Aegis
2002
27
Control Risks Group
1977
28
Diligence
2000
29
Kroll
1972
30
GPW
2004
31
Hakluyt
1995
32
Peregrine International
2003
33
Private Security and Intelligence Service
1999
Мащабите на сътрудничеството
ЦРУ беше сред първите разузнавателни структури, предприели действия в защита на националната икономика в условията на глобализация. Пълноценното използване на ресурсите в тази област изискваше преустройство в организацията на работа. Сътрудничеството с частния сектор наложи на ЦРУ да реорганизира административното си управление (Directorate of Administration - DA), което се занимава с широка гама от дейности в подкрепа на разузнавателните операции.
През 1995 за шеф на DA беше назначен Дик Калдер, който още със заемането на поста създаде отдел „Програма за трансформиране на бизнес процесите”. Тя даде възможност бюджетът на ЦРУ да се използва за различни мисии, а спестените пари да се запазват за бъдещи дейности. Администрацията на Агенцията прецени, че така по-успешно ще се конкурира с външните изпълнители. Сега този модел се реализира и благодарение на него до голяма степен бяха неутрализирани последиците от предишните провали на ЦРУ.
Сътрудничеството с частните компании накара обществеността постепенно да започне да възприема ЦРУ като голяма бизнес компания, а нейният шеф като изпълнителен директор. Висши служители в Ленгли започнаха да инвестират в банковото дело и за тях бизнесът постепенно измести всичко останало. Това даде сериозно отражение и в кадрови аспект. Засили се желанието на младите специалисти да работят в ЦРУ. През 2003 подадените документи за работа в Агенцията са били средно по 2600 на седмица. Сега ЦРУ държи първенство като държавен работодател по брой на магистри по бизнес администрация и в това отношение изпреварва такива частни корпорации като Apple, Intel, и Pepsi.[9]
Едно обаче е ЦРУ да подпомага американските компании, предоставяйки им информация от по-общ характер, а съвсем друго е Агенцията да започне да осъществява директни контакти с тях, заобикаляйки правителствените структури. Новият бизнес модел на дейност наложи ЦРУ да започне да акцентира върху корпоративните критерии, игнорирайки предишните "патриотични" измерения на дейността си в защита на държавата. Така, Бюрото за дипломатическа сигурност на Държавния департамент (Overseas Security Advisory Council - OSAC) понякога предоставя на американски фирми своите защитени комуникации с посолствата на САЩ в съответната държава. Няма съмнение, че поне част от експертизите, които Държавният департамент използва по тази линия, са изготвени от съответната резидентура на ЦРУ.
На пръв поглед, връзката между транснационалните корпорации (ТНК) и националните спецслужби е парадоксална. С развитието си глобалните процеси усложняват своя характер и зависят от множество фактори, което засилва ролята на спецслужбите. Те са призвани да защитават националните интереси. От друга страна, ТНК се изявяват като катализатори на съвременния глобализационен процес, който размива националните граници. Разрушавайки границите, ТНК и спецслужбите започват заедно да работят в защита на интересите на тясна прослойка представители на крупния финансов капитал, който от своя страна гарантира интересите на държавата. Проблемите при подобни взаимоотношения са свързани с намесата на държавните структури в икономическата сфера, както и с моралната страна на въздействието на частния бизнес върху държавните спецслужби[10].
Има обаче и фактори, които предполагат подобно взаимодействие. Такива са водещата позиция в света на американските корпорации и глобалният характер на техните национални интереси, както и променените условия, при които се налага да работи разузнаването през ХХІ век. Според Националното разузнаване (National Intelligence - NI), предизвикателствата пред Разузнавателната общност (РО) през новото столетие ще принудят държавните спецслужби да работят в обстановка на множество промени в сравнение с условията по време на „студената война” (таблица 2).
Таблица 2. Условия при които разузнаването ще работи през ХХІ век
Условия на работа
През ХХ век
Сега
Технологични промени
Степенувани
Бързи
Геополитическа обстановка
Позната
Непредсказуема
Бюджет / Кадри
Широки възможности
Намален / Ограничен
Организационна структура
Йерархична
Плоска, гъвкава
Странични функции
В Центъра
Външни изпълнители
Условия на работа
Определени
Виртуални, телекъмютинг
Подвижност на работната сила
30 години
3 до 5 години
Работа с риска
Отбягване
Управление
Проблеми на околната среда
Нисък приоритет
Нарастващ приоритет
Лична сигурност
Ограничена
Разширена
Сътрудничество
Инцидентно
Необходимо
Всички тези промени подействаха като сериозен стимул за взаимодействие на спецслужбите с частния сектор. Преразпределянето на традиционните функции на държавата между нея и бизнеса в областта на икономиката, високите технологии, енергетиката, комуникациите, въоръжението и т.н. се очерта като обективен и закономерен процес. Със своите специфични средства спецслужбите по-лесно могат да решат много от задачите. Те умеят да заобикалят бюрократичните и технологичните пречки и така икономисват време.
В много отношения сътрудничество под формата на обмен на данни и осъществяване на съвместни оперативни мероприятия се оказва взаимноизгодно. По този начин процесът на взаимодействие между държавните спецслужби и тези на големите корпорации непрекъснато се засилва. От една страна, държавата икономисва ресурси и прикрива държавните интереси, представяйки ги като частни, а от друга - при евентуален провал държавата може да прехвърли вината върху частната структура, която уж е действала на „своя глава” и в собствен интерес.
Защо държавата започна да разчита на големите частни икономически субекти? ТНК имат колосални възможности и в интерес на бизнеса си присъстват в различни региони. Навсякъде в зоните, които са от жизнено важен интерес за САЩ, корпорациите разполагат с високо квалифициран персонал с добра езикова подготовка и осъществяват разширена мрежа от местни контакти, простиращи се от редови специалисти до високопоставени държавни и правителствени чиновници. Често тези хора биват привлечени чрез лобистки действия в полза на компаниите и се използват от тях като агенти за влияние. Това дава възможност на държавата, посредством своите спецслужби, да използва частните компании за обезпечаване на военни и политически акции в "горещите" региони. Такива региони за САЩ през последните години бяха Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Либия, Иран, Украйна и други държави от постсъветското пространство.
Така очертаното взаимодействие е двустранно и може да се осъществява по различни схеми. Така, частната компания има възможност да поиска от ЦРУ услуги с контраразузнавателен характер (за предотвратяване разузнавателни действия на конкурента, информация за чуждестранните партньори, работещи в САЩ и т.н.). Разузнаването, от своя страна, също може да окаже незаменима помощ на частния сектор при изучаване на потенциалните чуждестранни конкуренти, придобиване на информация за плановете на конкурентите в близка и по-далечна перспектива, изясняване на позицията им в предстоящи търговски преговори и т.н. Всичко това създава условия, позволяващи на американската разузнавателна общност постепенно да предава част от функциите си на икономически заинтересуваните ТНК. В резултат от тази тенденция конкурентната борба започна да се осъществява чрез нетрадиционни за бизнеса методи, включително използвайки силите и средствата на спецслужбите.
В същото време, засиленото сътрудничество между държавно финансирани структури каквито са ФБР, ЦРУ и Държавният департамент, и частните корпорации съдържа моменти с многостранен ефект върху патронажа на държавата над националните служби за сигурност. Това поражда нееднозначни реакции сред политиците и обществото и стана обект на анализ и оценка от Конгреса и Сената на САЩ, чиито членове поставяат редица въпроси: доколко би следвало да се задълбочава това сътрудничество, какви последици могат да се очакват от подобни взаимоотношения и т.н.
Трудно е да се оцени степента на приватизиране на американската разузнавателна дейност понеже бюджетът на единайсетте агенции за сигурност на САЩ е засекретен в по-голямата си част. В лекцията си от 14 май 2007 в Колорадо пред Агенцията за военно разузнаване (Defense Intelligence Agency - DIA) заместник директорът по оперативната дейност на Националното разузнаване Тери Еверет отбеляза, че 70% от отпуснатия държавен бюджет за разузнаването на САЩ е изразходван за сключване на договори на разузнаването с частни структури.
Особен интерес представлява констатацията на Еверет за средната продължителност на работа в разузнаването. За САЩ тя напоследък се очертава да е средно под 5 години. Подготовката на разузнавача за самостоятелна оперативна задгранична работа (категория „field officer”) изисква поне една година обучение в Центъра и от 3 до 5 години работа в резидентурата. Този срок може да се съкрати до 3 години, ако става въпрос за служител в информационно-аналитичните структури на разузнаването. Това означава, че е налице тенденция младият разузнавач още при първата появила се възможност да напуска държавната служба и да се прехвърля в частния сектор. Друг момент, който подтиква държавния разузнавач да работи по частни договори, са новите условия за работа извън кабинета (телекъмютинг) и промяната в структурата на разузнавателната институция – от строго йерархична към по гъвкава и плоска. Към всичко това следва да се добави силно мотивиращият материален фактор (виж таблица 2).
Лекцията на Еверет има силно изразен прогностичен характер като засяга и въпросите за сътрудничеството на разузнаването с частния сектор. Очаква се това сътрудничество да бъде двупосочно и с добре функционираща обратна връзка. Отношенията с частния сектор следва да се градят на партньорска основа с бизнес характер, като се споделят добрите практики, които имат значение и за двете страни. С малкия, средния бизнес и академичните среди ще се установяват отношения от типа ръководител – защитен изпълнител.
Поради затъмнението, което традиционно съпровожда бюджета на разузнаването, за обществото е невъзможно да осъществи какъвто и да било контрол върху сключване на договорите и да прецени доколко ефективно се изразходват отпуснатите средства. Експертите предупреждават, че подобна практика създава условия за корупционни сделки в големи мащаби. В медиите се появиха информации за броя на служителите в някои разузнавателни структури, работещи по частни договори. Според "Вашингтон поуст", през 2006 „значителен брой” от служителите в две толкова ключови агенции като Националния контратерористичен център (NCTC) и Службата за контраразузнавателна оперативна дейност (Counter-Intelligence Field Activity office - CIFA) на Пентагона са работели по частни договори. В CIFA това са над 70% от изпълнителите на задачите. По думите на бивши служители на ЦРУ, работещите по частни договори в Агенцията надхвърля 60%[11].
Статистиката не може да покаже степента на навлизане на аутсортсинга в разузнавателната дейност на САЩ, или в каква степен дейността, извършвана преди единствено от държавни служители, сега се поверява на цивилни частни лица. Така например, частни лица анализират по договори разузнавателните данни от спътници и безпилотни самолети и подготвят аналитични разузнавателни донесения за държавните служители от най-висок ранг. Те доставят и обслужват софтуерни програми за контрол на терористичните действия в САЩ и извън страната и определят кои цели да бъдат поразени в Ирак и Афганистан. Тези данни се съхраняват и в Националната агенция за сигурност (NSA) и могат да станат причина Конгресът на САЩ да предостави право на имунитет на корпорациите, работещи по договори с Националното разузнаване.
Аутсорсингът се разпростира и върху разузнаването с използване на човешкия фактор (т.е. агентурната дейност – HUMINT). Работата по договори с частни структури помага на резидентурите на ЦРУ да се сдобие с агенти под прикритие. Така, бившият служител в ЦРУ Робърт Баер твърди, че нает по договор частен изпълнител е ръководил агентурната дейност на разузнавачите от резидентурата на ЦРУ в Ирак. Заместник директорът на Националното разузнаване изказва съмнение относно ефективността на аутсорсинга и твърди, че на моменти разузнаването вижда себе си като конкурент на частните изпълнители. Това създава предпоставки за възникване на съмнения относно дейността, която остава изключително в компетентността на държавните служители. Напоследък се наблюдава тенденция частните изпълнители да вербуват държавни служители, обучени от държавата със средства на данъкоплатците.
Разузнавателните агенции на САЩ разчитат на десетки частни компании и за създаване на софтуер и хардуер (Локхийд, Полароид, TRW, Райтеон и др.). НСА е наела ІВМ, Cray и други компании за създаване на суперкомпютри за разшифроване на чуждите кодовете на шифрованите съобщения на другите държави. През 90-те години частните разработки в разкодирането на информацията от въздушното и космическото разузнаване изпревариха възможностите на правителствените структури в това отношение. Това накара разузнавателните агенции да започнат да търсят услугите на частния сектор, особено в годините, когато бюджетът им беше значително съкратен.
Когато през 1995 беше създадена Националната агенция за геокосмическо разузнаване (National Geospatial-Intelligence Agency – NGA) тя веднага закупи софтуер и снимки от частни продавачи. Днес половината от нейния 14-хиляден състав е с пълно работно време по частни договори в самата NGA, но получават заплатите си от компании като Бууз Алън Хамилтън и Локхийд Мартин. През 90-те години NSA започна да изпълнява на аутсорсинг вътрешните си телекомуникации и дори някои от анализите на информацията от техническото разузнаване с помощта на Computer Services Corp. и SAIC.
Комисията по разузнаването на американския Сенат оценява годишните разходи за един правителствен служител в разузнаването на 126 000 долара, докато за използването на частни лица по договор те са 250 000 долара. Бюджетът на РО на САЩ е секретен и обсъждането му в Конгреса е недостъпно за обществото. Голяма част от информацията за него обаче е достъпна за корпорациите, които сключват договори с разузнаването, заради солидните им лобистки връзки в Конгреса. Така например, през 2006 Science Applications International Corp. (една от най-големите агенции, сключваща договори с РО) е изразходвала 1,330 млрд. долара за поддържане на своето лоби в Конгреса.
Засилването на разузнавателната дейност на аутсорсинг проличава от разходите по сключените договори. По данни на Националното разузнаване за период от пет години (1995 -2001) годишно са били сключвани договори за 20 млрд. долара. Още през първата година (2002 ) след атентатите от 11 септември тези разходи скачат до над 32 млрд. долара, а през 2003 достигат 42 млрд. долара годишно и поддържат това ниво до 2006 - последната за която има изнесени данни. Според Стивън Афтъргууд, директор на Проекта за правителствена секретност към Федерацията на американските учени и експерт по бюджета на американската разузнавателна общност, това е само началото на "трансформацията на бюрокрацията в разузнаването от времето на студената война към нещо ново и различно, доминирано от договорния интерес.”
Понеже бюджетът е засекретен и около 90% от данните за договорите с разузнаването също са секретни, не може да се прецени кои са най-големите фирми в тези договори и какви са печалбите им от съвместната дейност с разузнаването. По информация от открити източници и медиите обаче може да се приеме, че това са Lockheed Martin, Northrop Grumman, SAIC, General Dynamics, L-3 Communications, Booz Allen Hamilton, CACI International, DRS Technologies, Mantech International и др.
Развитието на индустрията и зависимостта от държавния бюджет направиха договорите с частния сектор привлекателен пазар за висшите служители от разузнаването. Така бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет сега печели милиони като директор и съветник на четири компании, сключили договори с агенции на американското разузнаване, и реализира успешен бизнес в Ирак и други държави. Можем да отбележим, че засилващото се сътрудничество на държавните специални служби с частния сектор в САЩ поставя държавната икономика и политика във все по-голяма зависимост от интересите на транснационалните корпорации.
Източници:
- Briody D. The Iron Triangle. Inside the Secret World of the Carlyle Group. New Jersey, John Wiley & Sons Inc, 2004
- David L. Perry, Business Intelligence and National Intelligence: Should the CIA Spy for American Companies?, Davenport College/Smiths Industries Distinguished Visitor, 1993 (From a speech given on 15 February 1993 at Central Reformed Church, Grand Rapids, Michigan.)
- http://www.michaelsmithwriter.com/pdf/intelligence_companies.pdf
- Michael Smith, Private Intelligence Companies- How the Spooks Moved in on Big Business
- The corporate takeover of U.S. intelligence, http://www.salon.com/2007/06/01/intel_contractors/
- 'The Iron Triangle. Inside the Secret World of the Carlyle Group', p. 120.
- Weekly Standard, January 29, 2007.
- 11. Н.Л. Сёмин, Спецслужбы и крупный бизнес США , warandpeace.ru
* Преподавател в УниБИТ и НБУ
[1] Eric Rosenbach, "The Role of Private Corporations in the Intelligence Community", Memo in report Confrontation or Collaboration? Congress and the Intelligence Community, Belfer Center for Science and International Affairs, Harvard Kennedy School, pp. 88-91, July 2009[2] David L. Perry, Business Intelligence and National Intelligence: Should the CIA Spy for American Companies?, Davenport College/Smiths Industries Distinguished Visitor, 1993 (From a speech given on 15 February 1993 at Central Reformed Church, Grand Rapids, Michigan.)[3] David L. Perry, Business Intelligence and National Intelligence: Should the CIA Spy for American Companies?, Davenport College/Smiths Industries Distinguished Visitor, 1993 (From a speech given on 15 February 1993 at Central Reformed Church, Grand Rapids, Michigan.)[4] Michael Smith, Private Intelligence Companies- How the Spooks Moved in on Big Businesshttp://www.michaelsmithwriter.com/pdf/intelligence_companies.pdf[5] Weekly Standard, January 29, 2007.[6] Коновалов И., Ярмоленко В., Разведпарадокс, РИА Новости, www.rian.ru/analytics/20110427/368832289.html[7] Briody D. The Iron Triangle. Inside the Secret World of the Carlyle Group. New Jersey, John Wiley & Sons Inc, 2004[8] 'The Iron Triangle. Inside the Secret World of the Carlyle Group', p. 120.[9] Ted Gup, "The Company" Goes Corporate, State, Tuesday, Nov. 4, 2003, at 2:39 PM ET[10] Н.Л. Сёмин, Спецслужбы и крупный бизнес США , warandpeace.ru[11] The corporate takeover of U.S. intelligence, http://www.salon.com/2007/06/01/intel_contractors/
{backbutton}
