07
Съб, Дек
5 New Articles

Към световна евразийска империя?

брой 4 2014
Typography

Докато в Украйна продължава гражданската война между привържениците и противниците на евразийската интеграция, в света се случват и други важни събития. Така, в края на май 2014 президентите на Русия, Беларус и Казахстан подписаха в Астана договор за създаването на Евразийския икономически союз (ЕврАзИС). Преди това обаче станахме свидетели и на други интересни развития, които не получихи сериозен резонанс в медиите, макар че са твърде важни за геополитическата конфигурация в света.

Руско-индийската ос

Още през юни 2013, на ХVІІ Петербургски икономически форум, делегацията на Индия инициира преговори за формиране на зона на свободна търговия между Индия и Митническия съюз (МС), която да улесни евентуалното последващо присъединяване на страната към МС и ЕврАзИС. Председателят на Евразийската икономическа комисия Виктор Христенко еднозначно коментира, че става дума именно за пълноправно бъдещо членство на Индия в двете организации. Според него: „Митническият съюз е готов за разширяване, стига това да не става за сметка на дълбочината на интеграцията. Ще преговаряме за премахване на митническите прегради и съобразяване на търговските отношения на Съюза с Индия и Виетнам не само със законодателствата на тези две страни, но и с регламента на МС, т.е. де факто за присъединяването им, като равноправни партньори, към общото икономическо пространство на ЕврАзИС”.

На свой ред индийският министър на търговията и индустрията Ананд Шарма съобщи, че вече постигнатите споразумения, ще позволят неколкократното нарастване на обема на взаимните инвестиции. Само за една година стокооборотът между Русия и Индия е нараснал с 24% Създадена беше руско-индийска работна група за изготвяне на новите икономически споразумения. През октомври 2013 в Москва пристигна индийският премиер Манмохан Синг, който дискутира с домакините си мерките за ускоряване на интеграцията на Индия в МС и военно-техническото сътрудничество между двете страни и, в частност, модернизацията на индийските подводници в Русия. Освен това Делхи и Москва формулираха обща позиция по отношение на Пакистан, който вече ще бъде разглеждан от тях като държава-спонсор на международния тероризъм. Причина за това е неофициалната подкрепа от значителна част на пакистанския елит на ислямските фундаменталисти, включително тези в Индия и Русия. В съвместната руско-индийска декларация за резултатите от това посещение, се посочва, че: „държавите, които помагат на терористите, като ги подстрекават и защитават, са също толкова виновни за терористичните нападения, колкото и онези, които са ги извършили”.

През март 2014 в Ростов на Дон се проведоха преговори между ръководителя на руската Федерална антимонополна служба Андрей Цариковский и генералния секретар на Комисията по конкуренцията на Индия Суа Лал Бункер. Целта им беше взаимната адаптация на антимонополното законодателство на двете страни и формирането в бъдеще на единна зона, в която за монополист ще се смята само предприятието, контролиращо прекалено голям пазарен сегмент не в Русия или Индия, а в Русия и Индия, взети заедно.

В момента в Индия се реализира грандиозният проект за специалната икономическа зона Делхи-Мумбай, където руските компании ще изграждат цели индустриални анклави.

Преговорите са все още в начална фаза, но смисълът им е постигането на много високо ниво на взаимна интеграция между Русия и Индия в бъдеще. За сравнение ще посоча, че аналогичните преговори между САЩ и ЕС в рамките на Трансатлантическата зона за свободна търговия са на същия етап като руско-индийските, макар че стартираха още през 2007.

Както е известно, Индия купува военна техника отчасти от Русия, отчасти от Запада, но руският дял непрекъснато нараства. Така индийците купиха от Русия самолетоносача „Викраматидя” (бившият „Адмирал Горшков”), взеха под наем атомната подводница „Нерпа” и планират да наемат още една. Макар някои военни експерти да твърдят, че новият и свръхтехнологичен руски изтребител Т-50 няма да се може да се пласира в чужбина, подобно на американския си аналог F-22, това не се оказва вярно. Индия например декларира, че възнамерява да купи 250 броя Т-50, веднага след началото на серийното му производство. Накрая, Русия и Индия съвместно разработват най-страшното оръжие в началото на ХХІ век – хиперзвуковата крилата ракета „БраМос-2”, която може да носи както ядрени, така и конвенционални заряди, а вероятността за пробив на противниковата зона за противоракетна отбрана при нея е дори по-голяма, отколкото при балистичните ракети.

Новото руско-виетнамско сближаване

Преговорите за присъединяването на Индия към Митническия съюз стартираха година след началото на тези с Виетнам (които внимателно бяха следени от Делхи). През юли 2012 виетнамският президент Чьонг Тан Шанг заяви, че страната му е започнала преговори за създаване на зона за свободна търговия с Митническия съюз, а след това и за членство в тази организация: „Надяваме се, че при наличието на необходимата политическа воля на ръководствата на нашите страни, както и на беларуските и казахстанските ни приятели, ще можем съвсем скоро да стартираме този процес и да го докараме до край с подписването на споразумение за присъединяването на Виетнам към Митническия съюз”. Чьонг Тан Шанг подчерта също, че „Виетнам осъществява сериозни реформи така че да подобри условията за работа за чуждестранния бизнес и разчита, че Русия максимално ще запълни това пространство”.

Тук си струва да си припомним популярната теза, че бившият СССР напразно е изразходвал толкова големи средства за оказването на икономическа и военна помощ на държавите от Третия свят. Да видим обаче, как изглеждат нещата сега. Как един виетнамски чиновник, който на млади години е бил партизанин на Виетконг, по чудо е оцелял от американските бомбардировки, виждал е изгорените от американците села и се е сражавал с тях, въоръжен със съветско оръжие и обучен от съветски специалисти, ще прецени на кого да даде договора за изграждането на нов завод в страната – на руска или на американска компания? При това представителите на поколението, участвало във войната с американците, в момента доминират не само сред чиновниците на средно ниво, но и във висшето ръководство на страната.

Призивът на Чьонг Тан Шанг към Москва означава, че виетнамският елит иска именно Русия да заеме най-добри позиции в икономическата ниша, предназначена за чуждестранния капитал, тъй като за него сътрудничеството с Русия е за предпочитане пред това със САЩ или с ЕС. Тоест, някогашната съветска помощ, оказана навремето без каквато и да било икономическа полза за Москва, сега започва да и носи дивиденти. През септември 2012 стартира работата си руско-виетнамска комисия за създаване на зона за свободна търговия, която определи най-изгодните стокови позиции и съвместни проекти. През декември 2012 решенията на комисията бяха одобрени от президентите на държавите от Митническия съюз Путин, Лукашенко и Назарбаев.

През ноември 2013 Владимир Путин направи официално посещение във Виетнам, по време но което бяха подписани около 20 споразумения, включващи конкретни мерки за ускоряване на интеграцията на Виетнам в Митническия съюз. Според прогнозите, още преди това да се случи, обемът на стокооборота между двете държави ще нарасне до 2015 цели три пъти – от-3,6 млрд. до 10 млрд. долара. Предвижда се руските компании ГАЗ и КАМАЗ да се ангажират с развитието на виетнамския автомобилен сектор. Обсъжда се възможността руските военни кораби да могат свободно да влизат във военноморската база Камран, която, за разлика от тази във Владивосток, не е „затворена” от всички страни с проливи, контролирани от американските съюзници, и предлага отличен излаз към акваторията на Югоизточна Азия.

По-нататък, приоритетни направления на съвместните проекти ще станат информационните технологии, кибернетиката, биологията и атомната енергетика. През 2014 корпорацията Росатом ще стартира изграждането на първата във Виетнам атомна електроцентрала „Нинтхуан-1”, включваща два енергоблока с реактори тип ВВЭР, всеки с мощност 1200 МВт.

Виетнамците купуват 97% от необходимата им военна техника в Русия и, заради изострянето на ситуацията в Югоизточна Азия (и особено на отношенията им с Китай), го правят доста активно. Като изключим тези от постсъветските държави, най-много чуждестранни студенти в руските университети идват от Виетнам. В момента там учат 5000 виетнамци, 2000 от които се финансират от държавата. Развива се и съвместната дейност на руски и виетнамски учени в различни сфери.

Турция и Израел като потенциални членове на Митническия съюз

Тук е мястото да напомня, че желание за членство в Митническия съюз се демонстрира от някои държави, чието практическо присъединяване към Съюза изглежда доста проблематично. Така, през октомври 2013 турският президент Абдула Гюл се обърна с молба към президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев да бъде разгледана възможността за присъединяване на страната му към МС. Както заяви Назарбаев на заседанието на Висшия евразийски съвет в Минск: «Президентът на Турция поиска да съдействам да бъде разгледана молбата на страната му за присъединяване към нашия Митнически съюз. Предлагам да приемем Турция в него. И без това в чужбина нерядко твърдят, че Митническият съюз се създава като нов СССР или като «нещо, доминирано от Русия». Мисля, че приемането на такава голяма държава, като Турция, би сложило край на подобни спекулации».

Следва да напомня обаче, че с реална власт в Турция разполага не президентът, а премиерът, а Реджеп Тайип Ердоган не демонстрира особени симпатии към Русия. Достатъчно е да си припомним намеренията му да се намеси пряко във войната в Сирия. Освен това Турция има договор за асоциация с ЕС, а както показа примера с Украйна, този договор е несъвместим с членството в МС. Освен това Турция е член на НАТО, така че от всичко това едва ли ще излезе нещо.

По-важното в случая е, че за пресъединяването на Турция в Митническия съюз най-силно лобира казахстанският президент Назарбаев, т.е. вероятно става дума за негова инициатива, целяща да намали доминиращото влияние на Русия в Съюза чрез формирането на пантюркистка ос в южната му част. Евразийската интеграция и пантюркизма обаче са враждебни и несъвместими геополитически проекти.

През октомври 2013 външният министър и лидер на партията «Нашият дом Израел» Авигдор Либерман обяви, че през 2014 може да бъде подписано споразумение за създаването на зона за свободна търговия между Русия и Израел. Това беше потвърдено и от руския вицепремиер Аркадий Дворкович. По време на обществения форум в Сдерот Либерман заяви: "Връзките между Израел и основния му стратегически партньор САЩ отслабнаха. Трябва да спрем да се оплакваме, да искаме и да страдаме, а вместо това следва да потърсим държави, които не са зависими от парите от арабския или ислямския свят и които биха искали да сътрудничат с нас на основата на иновациите”. Това решение беше постигнато с усилията на израелския премиер Бенямин Нетаняху и министъра на икономиката Натфали Бенет. Зоната за свободна търговия ще позволи стокооборотът и взаимните инвестиции между Русия и Израел да нараснат поне два пъти.

От самата реч на Либерман обаче се вижда, че влизането в Митническия съюз интересува Израел не толкова от икономическа, колкото от геополитическа гледна точка. Както е известно, САЩ се сдобиха с нови приятели в Близкия Изток – „Мюсюлманските братя”, Ал Кайда и средновековните режими на Саудитска Арабия и Катар. Заедно с тях американците организираха т.нар. „арабска пролет”, заедно с тях се опитват да унищожат Сирия. Тези нови приятели на САЩ се отнасят към Израел дори по-лошо, отколкото египетския лидер Насър през 60-те години на миналия век. Така за еврейската държава се очертава изключително неприятна ситуация. Ако ислямистите се справят със Сирия и Иран, следващата им мишена неизбежно ще стане Израел, при това ако те победят в сблъсъка с него, евреите са застрашени от нов Холокост. На всичкото отгоре, за разлика от арабско-израелските войни през ХХ век, Израел вече няма да може да разчита на американската подкрепа (или поне не в същите мащаби). Затова той я търси другаде и най-вече в Русия. Москва обаче не е склонна да се откаже от подкрепата си за Сирия и Иран, чиито отношения с Израел са изключително лоши. При това Израел има споразумение за зона за свободна търговия с ЕС, което е несъвместимо с евентуалното му членство в Митническия съюз. Не е ясно, как израелците смятат да разрешат този проблем.

Въпреки това, примерът на Турция и Израел говори сам за себе си. Докато украинският елит бяга като ужилен от Митническия съюз, турците и евреите сондират възможността да станат част от него. Впрочем, в Интернет може да се открие информация, че към Митническия съюз проявяват интерес и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн), както и Нова Зеландия. Всъщност, истината е, че те просто възнамеряваха да подпишат със Съюза споразумение за създаване на зона за свободна търговия, но в момента са прекратили преговорите за това, тъй като не споделят руската позиция за случващото се в Украйна. При всички случаи обаче възниква въпросът, дали Митническият съюз следва да се разглежда като интеграционен проект, касаещ само постсъветското пространство?

Очертанията на новата евразийска суперимперия

Разбира се, няма формални пречки  Митническият съюз да се разпростре и отвъд границите на някогашния СССР, проблемът е, че това би било безпрецедентен случай на подобен съюз, чиито участници нямат общи сухопътни граници. Това създава трудности, които ще трябва да се преодоляват при пълната липса на опит (включително и чуждестранен). От много голямо значение за Русия и Индия се оказва защитата на Иран, тъй като това е единствения реален транспортен маршрут помежду им (през Каспийско море, после през територията на Иран, а след това през Индийския океан и обратно). Комуникацията през Афганистан и Пакистан не изглежда реално осъществима, тъй като те нито са настроени приятелски към Делхи и Москва, нито могат да се похвалят с елементарна вътрешна стабилност. Що се отнася до Виетнам, нерядко се чуват коментари, че това е сравнително бедна страна, интеграцията с която не представлява сериозен интерес. Което просто не е вярно, Виетнам е сред най-динамичните и бързоразвиващи се държави в Източна Азия, каквато беше Япония през 60-те, Южна Корея през 90-те или Китай през 2000-те години. И, ако Русия съумее сравнително бързо да си осигури доминиращи позиции във Виетнам, това ще и гарантира отлични резултати.  Виетнам притежава потенциал, двукратно надхвърлящ този на Южна Корея и четирикратно - този на Тайван. Да вземем за пример само един, но пък много важен отрасъл - електрониката. Дори ако руската компания ОАО "Роснано" (създадена през 2007 с цел развитие на сектора на нанотехнологиите) успее да си изгради елементарна база, която да не отстъпва на западната, без наличието на евтини фабрики за сглобяване Русия пак няма да разполага със собствена конкурентна електроника. Интеграцията с Виетнам обаче би решила този проблем. Освен това във Виетнам могат да бъдат правени достатъчно мащабни инвестиции без да има опасност, че виетнамците могат да постъпят като египтяните по времето на Ануар Садат, който след като получи огромна финансово-икономическа помощ от Москва, през 1975 реши да се преориентира към САЩ. Както е известно, Виетнам не обича САЩ и се бои от Китай, затова сътрудничеството с Русия няма алтернатива за него.

Най-трудният проблем обаче е интеграцията с Индия. В случай че тази страна влезе в Митническия съюз, това ще сложи край на безусловната руска доминация в него и най-важните решения ще трябва да се вземат от Москва и Делхи с консенсус. Впрочем, някои руски експерти смятат, че в момента Индия вече е в състояние да произвежда високотехнологична индустриална продукция и челни информационни технологии, а през 2015 се готви да изстреля в Космоса своя собствена ракета с индийски екипаж (досега индийски космонавти са летели само със съветски и руски ракети). И тъй като заради студения климат и сравнително скъпата работна ръка разходите за производството на единица продукция в Русия винаги ще са по-високи от тези в Индия, присъединяването на последната към Митническия съюз може да стимулира деиндустриализацията на Русия.

Други обаче подчертават, че стартовите позиции на руснаците са много по-добри и, ако се придържа към грамотна икономическа политика, Москва има всички шансове да запази водещите си позиции в "технологичната верига" на Съюза. Индия също ще заеме важно място в нея, но едва ли това ще застраши с фалит руските високотехнологични отрасли, още повече, че те са най-слабо зависими от климата и цената на работната ръка. За 150-те милиона руснаци да се занимават с научни изследвания, да строят атомни (или вече термоядрени) електроцентрали, самолети и ракети, както и да произвеждат най-добрата военна техника в света за един огромен пазар от 1,5 милиарда души, не е никак лоша перспектива, дори ако приемем, че всички стоки за масова консумация в Митническия съюз ще се окажат индийски или виетнамски. В същото време фактът, че руските и индийските програмисти се смятат за най-добрите в света (според съотношението между цена и качество) и се конкурират на равни начала, прави особено привлекателно мащабното сътрудничество помежду им, което може да им гарантира доминиращи позиции на световния пазар за информационни технологии.

Допълнителен интерес към руско-индийската интеграция пораждат изводите на съвременните икономисти, че технологична зона с печелившо високотехнологично собствено производство може да бъде създадена само при наличието на гарантиран обединен пазар от поне 500 млн. потребители с високи или средни доходи. В момента има три технологични зони: САЩ (заедно с по-голямата част от Латинска Америка), ЕС и Китай. Тоест, ако Митническият съюз разчита само на постсъветското пространство, а Индия - само на себе си, те няма как да създадат собствени технологични зони - в постсъветските държави населението е малко, а Индия е прекалено бедна. Ако се обединят обаче, създаването на подобна технологична зона е напълно във възможностите им.

Интересен е и въпросът за валутата. Напоследък е много модерно да се разсъждава за необходимостта от отказ от долара като световна резервна валута. Но дори ако Русия прехвърли значителна част от международната си търговия към валутно-кредитни суапи, ограничи доларовия сегмент на златните си резерви и започне да продава петрол и газ за някакви други валути, тя, все едно, ще продължи да купува прекалено много долари за да се сдобие с необходимите и технологии и индустриално оборудване. Единствената реална възможност за отказ от долара е, ако собствената ти валута се превърне в световна спомагателна резервна валута, каквито днес са еврото и юана. Поне засега обаче, руската икономика е твърде малка за да си позволи подобно нещо.

Затова пък, ако Индия бъде приета в Митническия съюз и той се ориентира към превръщането си и във валутен съюз, неговата обща парична единица би могла да се пребори за статут на спомагателна резервна валута. Още повече, че еврото и юана се сблъскват с много сериозни проблеми, касаещи тяхната конкурентоспособност. ЕС очевидно не се възползва от наличните възможности на еврото, тъй като всяка емисия, освен чисто техническата (т.е. подмяната на повредените или изтеглени от обръщение банкноти) си част, изисква наличието на консенсус между всичките 27 членки на Съюза, което - предвид съществуващите между тях противоречия - е практически невъзможно. На свой ред курсът на юана продължава да се фиксира от държавата. Този курс е силно занижен с цел да се гарантират конкурентните предимства на китайските производители и е обект на постоянни и напрегнати преговори със САЩ. Така, преди няколко години американците убедиха китайците да вдигнат курса на юана от 0,12 до 016 долара, но те твърдо отказват той да се котира свободно. В тази ситуация евентуалната бъдеща обща валута на Митническия съюз има отлични шансове и дори само заради това си струва да се вземат необходимите важни решения за постигане на руско-индийския консенсус. Тоест, макар че евентуалното присъединяване на Индия ще породи много проблеми, то ще открие още по-големи възможности.

Плюсовете и минусите на стратегическата ос Москва-Пекин

Впрочем, в руските медии много по-често се говори не за необходимостта от стратегически алианс с Индия, а за формирането на такъв съюз с Китай. В случая обаче, не бива да бъркаме стратегическия алианс и интеграцията в такъв формат, какъвто е Митническия съюз.

Съюзът с Китай, както и всички съвместни действия за противопоставяне на американската хегемония, могат само да бъдат приветствани, но Русия въобще не се нуждае от икономическа и политическа интеграция с Китай.

При това и руско-китайският съюз е възможен само докато САЩ продължават да доминират в света. Ако станем свидетели на крах на американската икономика или САЩ постепенно навлязат в стадий на упадък и влянието им в света изчезне, Москва и Пекин моментално ще се превърнат в основни противници върху развалините на Pax Americana. По същия начин, веднага след разгрома на Германия през 1945, в такива противници се превръщат САЩ и СССР. Затова алиансът между Русия и Китай е възможен само при пълно запазване самостоятелността на двете страни, а руските интеграционни проекти следва да отчитат, освен всичко друго, и необходимостта от укрепване на позициите с оглед на противопоставянето с Китай в по-отдалечено бъдеще.

На първо място, следва да отбележим, че в Митническия съюз няма да има таково политическо еднообразие, като в ЕС. Ако не страдаме от комплекси и не се боим да наричаме нещата с техните имена, Русия, Беларус и Казахастан могат да бъдат квлифицирани като полуавторитарни държави - Русия в по-мек вариант, а Беларус и Казахстан - в по-твърд. Във Виетнам, както и в Китай съществува тоталитарен политически модел, доминиран от местните компартии. Индия пък е по-скоро демократична държава, макар в обществения и живот голяма роля да продължава да играе кастовото разделение, а в политическия елит е налице толкова мощно присъствие на фамилиите Ганди, Неру, Рао и Синг, че той много наподобява семейна корпорация. Липсата на задължителни изисквания към вътрешнополитическото устройство на членовете на Митническия съюз само облекчава разширяването му, а в перспектива политическите системи на държавите участнички все повече ще се сближават.

Много важен обаче е военният аспект, който в сегашния формат на Митническия съюз на практика липсва. От взаимните инвестиции на държавите членки на Съюза ще има реална полза само, ако те бъдат защитени. Затова по-нататък неизбежно ще възникне въпросът за формирането на военен блок с не по-малка интеграция на армиите на страните членки отколкото в НАТО. Тук възниква проблем с ангажимента на Индия да гарантира защитата на една толкова антируски настроена държава, като Катар. Той обаче не е особено сериозен, защото нито Катар е чак толкова важен за Индия, нито пък е чак такава заплаха за Русия. При всички случаи, фактът че Русия разполага с равностоен на американския ядрен чадър, прави Митническия съюз неуязвим във военно отношение. Впрочем, Индия също е ядрена държава.

Друг аспект е невъзможността да бъде постигната еднаква степен на интеграция на всички членове на Митническия съюз. Ако бъде възприет принципа за свободното движение на работна ръка например, Виетнам може да остане без население, от Индия ще емигрират десетки милиони и, въпреки разликата в климата, броят на виетнамците и индийците в Русия може да надхвърли този на руснаците. Затова свободното движение на хора е възможно по отношение на Беларус и Казахстан, но няма как да се осъществи с Индия и Виетнам. Което пък поставя въпроса за формирането на многостепенна система на интеграция.

Така, най-широкият и най-слабо интегриран кръг в рамките на Митническия съюз може да се характеризира като алианс между много различни държави, начело с Русия и Индия, обединяващи своите ресурси за да се противопоставят както на глобалната хегемония на Запада, така и (в бъдеще) на тази на Китай. На това равнище може да бъде приветствано членството в Съюза на почти всички държави, които са готови за съвместно противопоставяне на Запада, чиято икономика би представлявала поне някаква ценност и които нямат военни ангажименти, противоречащи на тези на членовете на МС. Така например, голям интерес представлява латиноамериканското обединение MERCOSUR (Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Венецуела).

Основната задача на широкия кръг на Митническия съюз е формирането в света на достатъчно значима "трета сила", съпоставима със САЩ и Китай.

Най-тесният и най-силно интегриран кръг пък са постсъветските държави, при това далеч не всички. Така, Русия, Беларус и Казахстан еднозначно ще бъдат част от него, но Таджикистан например, едва ли. Задачата на този кръг е постигане на максимално висока степен на интеграция, така че в бъдеще да формират единна общност, възраждайки нормалната имперска държавност. Между тези два кръга може да има един или няколко междинни, с оптималната за всяка конкретна страна-участник степен на интеграция.

Разбира се, всичко това е изключително трудна задача. В перспектива обаче решаването и позволява създаването на световна империя, която не отстъпва или дори превъзхожда съветската в периода на най-голямата и мощ, през 70-те години. От друга страна, всичко казано дотук може да създаде впечатлението, че става дума за нещо, безкрайно отдалечено от сегашните проблеми. Независимо от това, преговорите с Индия и Виетнам за евентуалното им присъединяване към Митническия съюз правят реванша на Русия за поражението и в студената война много по-близък, отколкото се струва на мнозина.

Митническият съюз след евентуалното присъединяване на Армения, Киргизстан, Индия и Виетнам

 

2013

Прогноза за 2050

 

Население млн.души.

БВП по ППС, млрд.дол.

В % от световната икономика

Население млн.души

БВП по ППС, млрд.дол.

В % от световната икономика

США

316

16 245

18,9%

458

38 514

11,2%

ЕС

502

17 108

19,9%

470

41 500

12,1%

Китай

1365

12 269

14,2%

1724

70 710

20,6%

МС

1495

8 838

10,3%

2385

55 240

16,1%

 

* Фондация Историческа перспектива

{backbutton}