06
Пет, Дек
5 New Articles

Шанхайското споразумение и перспективите пред континенталната руско-китайска геополитическа ос

брой 4 2014
Typography

Повечето анализатори оценяват осъщественото в края на май посещение на руския президент Путин в Китай и подписаните от него там споразумения като "исторически". Според полския геополитик проф. Адам Вельомски например, това не просто е най-важното международно събитие за 2014, но вероятно и най-важната новина от разпадането на Съветския съюз през 1991 насам, тъй като "светът, който познавахме досега, престана да съществува". На свой ред, Марк Адоманис коментира лаконично във Forbes, че "очертаващият се руско-китайски съюз ще бъде катастрофа за Запада".

Действително, постигнатото по време на срещата между руския и китайския президенти в Шанхай изглежда безпрецедентно. Там бяха заложени основите на своеобразна евразийска геополитическа ос, която (ако действително бъде реализирана до край) е в състояние радикално да промени целия световен ред.

От моноцентрична към полицентрична система на международните отношения

Драматизмът на международната ситуация, в която се осъществява руско-китайското сближаване, демонстрира колко болезнен всъщност е преходът от двайсетгодишната западноцентрична фаза в развитието на международните отношения към качествено различна полицентрична система. Необратимостта на този преход е очевидна както на Запад, така и на Изток. В този смисъл, издигането на руско-китайските отношения на качествено ново равнище е и призив към Запада да се откаже от безмислената конфронтация в името на конструктивния диалог с очертаващите се нови центрове на сила на планетата.

Както посочват в тази връзка редица руски експерти, сред основните задачи на външната политика на Москва е формирането на такава международна архитектура, в която САЩ и Китай да бъдат обвързани с взаимни ангажименти, механизми за контрол на въоръженията и разрешаване на споровете с участието и на другите държави. За целта, в частност, би могло да послужи създаването на тристранен формат за взаимодействие Русия - САЩ - Китай. Между другото, за подобен геополитически триъгълник, който да гарантира световния просперитет, се обявява още навремето американският президент Франклин Рузвелт.

Русия очевидно се стреми да осъществява балансирана външна политика, позволяваща и да развива нормални отношения със САЩ, ЕС и Япония. Също толкова важно за Москва е и укрепването на стратегическото партньорство с Индия и задълбочаването на сътрудничеството с Южна Корея и държавите от АСЕАН. В тази връзка, сближаването с Китай не само не пречи, но и до голяма степен съдейства за реализацията на тази руска стратегия. Впрочем, позицията на Пекин е сходна.

Появата на т.нар. "провалени държави" (failed states) допълнително актуализира необходимостта от широко международно сътрудничество за преодоляване на съпътстващите процеса на глобализация негативни ефекти. В това отношение близостта в позициите на Москва и Пекин е изключително важна.

Несъмнено посещението на Путин в Китай беше осъществено в силно променени геополитически условия, най-вече заради събитията в Украйна, противоречията възникнали в отношенията на Русия със САЩ и ЕС и напрежението в китайско-японските отношения. Това обяснява и повишения интерес към него в политическите среди и световната общественост, като цяло, като то не се разглеждаше просто като поредна среща между руския и китайския президенти, а по-скоро като доказателство за преориентацията на Русия към Китай и, като цяло, към Азиатско-Тихоокеанския регион. Това посещение доведе до отдавна коментирания "пробив" в енергийното сътрудничество между двете големи континентални сили. При това договорените мащабни руски газови доставки идват в най-подходящия момент, особено на фона на плановете на Пекин да премине през следващите двайсет години към "по-чисти" видове енергоносители, включително заменяйки въглищата (и частично петрола) с природен газ.

Пробивът в руско-китайските отношения

От гледната точка на новите тенденции в развитието на руско-китайското взаимодействие, посещението на Путин беше своеобразен пробив в редица сфери на двустранното сътрудничество, където през последните десетилетия не се забелязваше сериозен прогрес. Така, след десетгодишните дискусии по проекта за износ на руски природен газ за Китай, Газпром и Китайската национална петролно-газова корпорация (CNPC) подписаха договор за период от 30 години за доставката на до 38 млрд. куб. м годишно по източния маршрут. Той е на обща стойност 400 млрд. долара и предвижда изграждането на газопровод "Силата на Сибир" по трасето на "Източния тръбопровод" (тръбопроводната система Източен Сибир - Тихи океан) от Чаяндинското находище в Якутия до Владивосток, с разклонение към Китай в района на Благовещенск. Планира се да се осъществяват доставки и от Южнокиринското газово находище в шелфа на остров Сахалин.

Впрочем, както заяви президентът на Газпром Алексей Милер, "това е само първата страница от дебелия том на историята на руско-китайското сътрудничество в газовата сфера, най-важните глави в който тепърва ще бъдат написани". Дори и само тази "първа страница" обаче, ще осигури 12 000 нови работни места в азиатската част на Русия, плюс 55 млрд. долара инвестиции и гигантски поръчки за руската металургия и машиностроене.

Според повечето руски експерти, очертава се двустранното сътрудничество в петролно-газовата сфера да бъде дългосрочно и взаимноизгодно, тъй като благодарение на него руската страна ще диверсифицира износа на енергоносители, а китайската ще си гарантира сигурни канали за тяхната доставка и ще намали енергийния си дефицит.
Внимание заслужава и подписаният в резултат от двустранните преговори Меморандум за инвестициите за изграждането на първия мост на река Амур. Железопътният преход ще свърже Еврейската автономна област на Руската Федерация с китайската провинция Хейлунцзян, като пропускателната му способност ще бъде 21 млн. т годишно. Строителството на моста ще стартира през тази година и ще приключи през 2016. Инвеститор на проекта е Руско-китайският инвестиционен фонд, създаден през юни 2012 от Руския фонд за преки инвестиции и Китайската инвестиционна корпорация.

Въпросът за изграждането на моста на река Амур се дискутираше още през 90-те години на миналия век, като липсата на решение очевидно дразнеше Пекин. Според китайците, това силно ограничава двустранната търговия, особено на фона на декларираните от руското и китайско ръководства намерения за активизиране на икономическото сътрудничество.

В хода на преговорите в Пекин се очерта и сериозен прогрес в инвестиционното сътрудничество между Русия и Китай. В частност, беше подписано споразумение за изграждането на автомобилен завод в Тулска област между правителството на областта, Тулската регионална корпорация за развитие на публично-частното партньорство и китайския автомобилен производител Great Wall. Предвижда се реализацията на проекта, в който ще бъдат инвестирани между 4 и 6 млрд. долара, да стартира до края на 2014 и да приключи до 2020, като първите автомобили ще бъдат произведени в новия завод още през 2017. В него ще бъдат ангажирани до 2500 души и той ще може да произвежда до 150 000 автомобили годишно.

Предстои китайците да осъществят най-големия в историята на руската електроенергетика пакет от инвестиции. Договорена е и мащабна съвместна програма за сътрудничеството в сферата на гражданското самолетостроене. Китайската енергийна и химическа корпорация Sinopec, която е сред най-големите в света, и водещата руска петролно-химическа компания СИБУР пък ще построят съвместно огромен комбинат за производство на каучук (50 млн. т годишно) в Шанхай.

Сред споразуменията в сферата на инвестициите си струва да споменем Меморандума за разбирателство между Руско-китайския инвестиционен фонд и китайската компания Vcanland за създаване на фонд за инвестиции в недвижими имоти и в туристическата сфера. За решаването на задачите, свързани с двустранното инвестиционно взаимодействие, трябва да помогне и провелото се в началото на юли 2014 първо руско-китайско Световно изложение (ЕКСПО) в Харбин. Негови организатори бяха руските министерства на индустрията и търговията и на икономическото развитие, китайското министерство на търговията и правителството на провинция Хейлуцзян. В хода на преговорите в Пекин през май, Путин е предложил на Си Цзинпин Китай да стане държава-партньор на най-големия международен индустриален панаир в Русия ИННОПРОМ, който ще се проведе в Екатеринбург през юли 2015.

От гледна точка на дългосрочното сътрудничество между Русия и Китай във високотехнологичните отрасли, от голямо значение е взаимодействието им в сферата на самолетостроенето, включително за създаването на широкофюзелажен самолет (пътнически самолет с диаметър на фюзелажа по-голям от 5 метра - б.р.), както и на граждански хеликоптер за превоз на тежки товари. Целта на това сътрудничество е диверсификацията на руско-китайските търговски отношения и намаляване на зависимостта им от външната икономическа конюнктура. Както съобщи руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, възможно е и създаването на съвместно предприятие в тази сфера, тъй като руската страна не се опасява от копирането на свои технологии и конкретни модели от китайските производители (както нееднократно се е случвало досега), тъй като споразумението включва гаранции за защита на интелектуалната собственост.

В резултат от преговорите между двамата президенти в Шанхай бяха подписани над 40 споразумения и договори между различни руски и китайски институции, компании и региони. Освен това, в рамките на срещата в Шанхай, те взеха участие в тържественото откриване на съвместните морски учения "Морско взаимодействие 2014" в северната част на Източнокитайско море, които продължиха до 26 май. Те бяха осъществени на фона на усложнената международна обстановка заради изострянето на териториалните спорове в Азиатско-Тихоокеанския регион (и особено на тези между Китай и Виетнам за островите Спратли). Според някои анализатори, самият факт на провеждането им говори, че Русия се придържа към една по-скоро благосклонна спрямо Китай позиция в споровете му с Япония и други азиатски държави. В тази връзка си струва да напомня, че двете страни обявиха, че ще продължат да полагат усилия за да не допуснат преразглеждане на резултатите от Втората световна война в Азия и да запазят следвоенния световен ред, както в двустранен формат, ката и в рамките на ООН и ШОС и, че ще отбележат съвместно 70-годишнината от победата във Втората световна война през май 2015.

На фона на казаното дотук, едва ли има място за съмнения относно бъдещето на руско-китайското икономическо сътрудничество. То обаче поставя пред Москва необходимостта да гарантира необходимата защита на руските производители от мощната експанзия на големите азиатски компании. В тази връзка следва да се спомене един отдавна съществуващ сериозен проблем в икономическото взаимодействие между двете държави. Редица стратегически за икономическо развитие на Китай институции просто нямат реални руски партньори, с които биха могли да си взаимодействат. Това се отнася например за Китайския държавен комитет за развитие и реформи, който няма аналог в Русия. В същото време пряко подчинената на правителството Китайна народна банка е принудена да взаимодейства с финансова структура, която се води независима от руските власти. Стратегическото планиране и прогнозиране, които са характерни за китайския икономически модел, липсват в достатъчна степен в останалия свят (където прекалено се разчита на ролята на "невидимата ръка на пазара"), включително и в Русия. Между другото, тъкмо това е сред основните причини китайският модел да се превърне в алтернатива на хаоса в управлението на икономиката, характерен за много други, включително и "водещи" държави по света.

Както показва китайският пример, силната държава, планирането и развитият пазар са напълно съвместими, а мощните национални корпорации могат да бъдат целенасочено изграждани и "ъпгрейдвани" с държавна подкрепа, срещу гарантирането на безусловната им лоялност към националната икономика.

Както изглежда, през второто десетилетие на ХХІ век моделът на устройство на света по принципа "център-периферия" ще продължи да се разпада, като най-дълбоките пукнатини в този модел вероятно ще се появят в неговото западно ядро. Това ще повиши ролята на националните държави и връзките между тях, ангажирайки световната общност с предприемането на далеч по-отговорни и премислени действия, от тези, предприемани досега. Много е вероятно също, да се осъществи връщане към механизмите от първите две десетилетия след края на Втората световна война, когато високите темпове на растеж, помощта за икономически слабите държави и конкуренцията между различните социални проекти, позволиха възникването на макар и далеч не идеален, но все пак сравнително балансиран механизъм за съвместно развитие.

Шанхайската среща на Съвещанието по взаимодействието и мерките за доверие в Азия

През последните години създаденото през 1992 Съвещание по взаимодействието и мерките за доверие в Азия (СВМДА) привлича все по-голямото внимание на световната общественост, международните организации и политическите среди. Това свидетелства за постепенното му превръщане от консултативна институция в авторитетно регионално обединение, готово да се ангажира с решаването на важни международни проблеми. Развитието на ситуацията в Азия изведе на преден план необходимостта от активизиране на практическата дейност на СВМДА. С постепенното изместване на центъра на тежестта на глобалното политическо и икономическо развитие към Азия, в тази част на света се концентрират и повече актуални проблеми, касаещи не само регионалната, но и международната сигурност. Сред тях са недостигът на енергийни и водни ресурси, изострянето на териториалните спорове и претенции, разрастването на наркотрафика и трансграничната престъпност.

Тоест, специфичният характер на този международен форум е в акцентирането на усилията му върху проблемите на развитието в Азия, а действията му следва да се базират на щателното проучване и отчитане на особеностите на регионалното развитие. Както посочват експертите от Китайската академия за съвременни международни отношения, всяка азиатска държава притежава своя специфични култура, религия и идеология и това е важен момент, който следва да се има предвид в процеса на разрешаване на проблемите, касаещи регионалната сигурност.

Фактът, че в хода на процеса на глобализация нито една държава в света не е в състояние да реши проблемите на регионалната сигурност само със собствени сили, се приема като нещо естествено от повечето руски и китайски експерти, което пък доказва необходимостта от колективни усилия и търсене на общите интереси и за пореден път подчертава важната роля на СВМДА в съвременния свят.

В навечерието на последното си посещение в Китай руският президент Путин подчерта актуалността на идеята за формирането на нова архитектура на сигурността и устойчивото развитие в Азиатско-Тихоокеанския регион, в чиято основа следва да залегнат принципите на равенството, уважението към международното право, неделимостта на сигурността, неизползването на сила, както и на заплахи, че тя може да бъде използвана. Именно на решаването на тази важна задача беше посветена и провелата се в края на май в Шанхай Четвърта  среща на върха на СВМДА, която участваха и президентите Путин и Си Цзинпин.

Редица анализатори от китайската Академия за обществени науки обръщат внимание върху предизвикателствата, пред които са изправени днес азиатските държави: от началото на ХХІ век и особено по време на глобалната финансова криза, регионът трябва както да търси решения на традиционните териториални спорове, така и да се противопостави на терористичните заплахи, а също да нивелира разногласията по проблемите на обществената сигурност и подходите към историята на Втората световна война. Според тях, постигането на консенсус, използвайки механизмите на СВМДА, съдейства за просперитета и развитието на азиатския регион, както и за превръщането на Азия в "локомотив" за развитието на световната икономика.

Китайските експерти посочват, че Русия е интегрално звено от системата за поддържане на сигурността в Азия и участието и е изключително важно за "утвърждаването на нова концепция за сигурност в региона и формирането на безопасна среда". Както отбелязва ръководителят на Китайския фонд за международни иследвания и бивш посланик в Москва Лю Гучан, активното участие на Москва "съдейства за формирането на силов баланс и за гарантирането на мира и стабилността в региона". На свой ред, директорът на Института за Русия към Китайската академия за съвременни международни отношения Фей Юцзюн смята, че Русия има редица стратегически идеи относно гарантирането на сигурността в Азиатско-Тихоокеанския регион и СВМДА и осигурява подходяща платформа за диалог в тази сфера. Освен това Русия е член на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), укрепва сътрудничеството си с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и е ключов участник в шестстранните преговори за севернокорейската ядрена програма.

В същото време, анализирайки позицията на САЩ, китайските политолози посочват, че в подхода си към въпросите на сигурността в Азия Вашингтон се ръководи най-вече от собствените си интереси. Според тях, САЩ не играят конструктивна роля за разрешаването на териториалните спорове между азиатските държави и за формирането на безопасна среда в региона. В тази връзка, експертите от Академията за обществени науки в Пекин смятат, че водещите участници в СВДМА и влиятелните държави от региона следва да се ориентират към решения,    елиминиращи факторите, които оказват негативно влияние върху утвърждаванета на новата концепция за сигурност.

Както посочва професор Фен Юйцзин, принципите на СВМДА силно се отличават от концепцията за сигурност, към която се придържа американско-японската ос. Според него, СВМДА съдейства за укрепване на доверието между държавите членки в сферата на политическата и военна сигурност и преодоляване на разногласията по пътя на диалога и консултациите, както и за изкореняването на факторите, генериращи нестабилност и конфликти в региона.

В речта си на Шанхайската среща на участниците във СВМДА руският президент Путин подчерта, че бъдещата система за реална и еднаква за всички сигурност в Азия следва да се опира на баланса между механизмите на двустранната и многостранната дипломация, изключвайки каквито и да било затворени и ограничени системи или блокове. Само подобен подход би позволил да се избегне появата на нови политически и идеологически разломи в региона.

От знаково значение на срещата в Шанхай беше подписването на Меморандум за взаимно разбирателство между секретариата на СВМДА и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). В него участниците в двете организации потвърждават готовността си за разширяване на взаимноизгодното и конструктивно сътрудничество по въпросите за гарантиране на регионалната сигурност и стабилност, борбата с тероризма и нелегалния наркотрафик, както и противодействието на новите заплахи и предизвикателства.

След завършване на срещата беще приета Декларация на СВМДА, призоваваща за по-нататъшно развитие на организацията и по-ефективното взаимодействие между членовете и. Според повечето експерти, тя ще даде нов импулс на многостранното партньорство в интерес на стабилността и просперитета в цяла Азия.

Последиците от Шанхайската сделка за Европа

За Европа, диверсификацията на експортната политика на Газпром означава, че ЕС престава да бъде макар и не единствения, но основния потребител на руския пририроден газ. Само след няколко години (т.е. след въвеждане в експлоатация на газопровода "Силата на Сибир"), т.е. в съвсем обозрима перспектива, Газпром ще бъде в състояние да диктува условията си на Европа (нещо, което в момента не си позволява да прави, въпреки твърденията на Брюксел) и тогава т.нар. "еврократи" вероятно ще съжаляват за сегашната си откровено враждебна политика към Русия. Както посочва шефът на консултантската компания в енергийната сфера Creon Energy Фарес Килзие: „Европейската индустрия, или поне газово-химическият и сектор, и в момента е неконкурентоспособна. Затова смятам, че руско-китайската сделка ще преформатира целия глобален отрасъл. Тя се подготвяше цели десет години и всички тръпнеха в очакване, дали наистина ще стане факт, но когато това най-сетне се случи всички изглеждат смаяни. Непосредственият ефект е, че политическият натиск върху Русия, във връзка с украинската криза, вероятно ще се усили. Много показателно в това отношение е мълчанието, с което Европа посрещна подписването на руско-китайския договор”.

За неясните перспективи пред Европа споменава и шефът на Газпром Алексей Милер, според който: „Цифрите са плашещи: натоварването на терминалите за втечнен газ в Европа, чиято мощност е 100 млн. тона, в момента е едва 22%, докато през 2003 например то беше цели 90%”. Причината за преориентацията на транзита на втечнен газ към Азия е стагнацията в ЕС, икономическия растеж на Китай и фактическото спиране на атомната енергетика в Япония след аварията във Фукушима, вследствие на което разликата в цените на европейския и азиатския пазари стана прекалено голяма. При това Милер подчертава, че Русия не възнамерява да намалява газовите си доставки за Европа, а напротив – планира да увеличава пазарния си дял. Защото намаляват не само доставките на втечнен газ (тъй като Европа губи конкурентната битка за него), но и собственият добив от шелфа на Великобритания, Холандия и Норвегия, намаляват и доставките от обхванатата от хаос Северна Африка.

Тоест, ситуацията в която попадна ЕС, е крайно неприятна. На този фон опитите на американците да се „оправдаят” за случилото се, твърдейки, че икономическото сближаване между Русия и Китай няма нищо общо с кризата в Украйна и задълбочаващия се разрив между Москва и Запада (както твърди държавният секретар Кери) изглеждат нелепи. Причината за предприемането им е ясна, защото дори и най-малкият намек, че именно украинската криза е ускорила сближаването между Русия и Китай, би означавало пълен провал на политиката на Запада, и най-вече на САЩ, по отношение на Кремъл. Предвид факта, че не само геополитическата, но и икономическата конкуренция в света непрекъснато се изостря, подобен мащабен съвместен проект, реализиран от двамата най-големи конкуренти на Запада, е много тревожен знак, както и очевидно доказателство, че Русия и Китай ще продължат и занапред да координират действията си в света.

Впрочем, руско-китайската сделка беше твърде неприятна новина и за новите управляващи в Киев, тъй като при практическата реализация на "китайския сценарий" ролята на Украйна като транзитна държава силно намалява. Предвид променящата се буквално пред очите ни позиция на Брюксел, украинските проблеми и най-вече решението на въпроса за газовия дълг на националната компания Нафтогаз към Газпром, вече няма да са особено актуални за ЕС. Според украинския енергиен експерт и член на Надзорния съвет на Института за енергийни стратегии в Киев Юрий Королчук: "След подписването на китайската сделка, ЕС ще внимава да не влоши необратимо отношенията си с Газпром и ще започне да се дистанцира от кризата в Украйна.... ЕС и МВФ ще помогнат на Киев да си плати дълговете, предоставяйки му заеми, които ще отидат в джобовете на руснаците. В същото време обаче, колкото и да го молят новите украински власти, Европейският съюз няма да се намеси активно в преговорите с Русия за новата цена на газа, доставян на Нафтогаз".

В Киев няма как да не разбират, че базиращият се на взаимноизгодното двустранно сътрудничество стратегически съюз с Пекин дава на Москва възможност да провежда много по-твърда политика спрямо Украйна. Впрочем, влиянието на споразумението, подписано в Шанхай в края на май, върху случващото се в тази страна няма само политически измерения. Нещата опират и до това, че реализацията му, т.е. изграждането на газопровода "Силата на Сибир" и на съпътстващите го инфраструктурни обекти, ще наложи производството на огромно количество тръби, железопътни вагони и т.н. Индустриалната база на Донбас би могла да осигури значителна част от това производство. Тоест, Югоизточна Украйна вече има и съвсем реален икономически стимул да иска независимост от Киев и икономически съюз с Русия - включването и в реализацията на "проекта на века" ще даде нов и мощен импулс за развитието на индустрията в този регион.

Стратегическата грешка на Вашингтон

Впрочем, руско-китайското споразумение несъмнено ще окаже влияние и върху американската политика в сферата на енергийната сигурност. В тази връзка си струва да поразсъждаваме за това, как САЩ можаха да "проспят" сегашното сближаване между Русия и Китай, което е в състояние да сложи кръст на всичките им усилия да не позволят формирането на мощна континентална геополитическа ос в Евразия, способна да постави под въпрос сегашната американска глобална доминация.

Както посочва в тази връзка, вече цитираният по-горе полски геополитик проф. Адам Вельомски: "Дълго време с пълно неразбиране следях развитието на външната политика на САЩ, която изглежда неспособна да дефинира приоритетите и да обозначи екзистенциалните си противници. Американците допуснаха същата грешка, която правят всички велики империи и която, в крайна сметка, винаги ги води до провал. Империята е по-силна от всяка от останалите държави поотделно и може да я победи. Никога обаче не е съществувала империя, която да е била по-силна от всички останали, взети заедно, макар мнозина императори да са си мечтаели и са вярвали, че това е възможно. Затова и са си поставяли прекалено високи приоритети и са допускали да се сдобият с прекалено много врагове. Сега същата грешка прави аматьорският екип на Барак Обама".

Първоначално и съвършено правилно, американските стратези определяха като най-опасен противник на САЩ Китай - заради неговата стремително растяща икономика и експанзионистичните му планове относно американската сфера на влияние в Далечния Изток, възникнала в региона след 1945 и включваща Япония, Южна Корея, Тайван и Филипините.

Ето защо, американската политика беше насочена към "обкръжаването" на Китай с пръстен от враждебно настроени към него държави, включително Виетнам, въпреки неприятните исторически спомени, които обременяват американско-виетнамските отношения. Като втори свой противник в Азия, САЩ разглеждаха антиизраелските режими в Близкия Изток, а именно оста Иран-Сирия-Ливан. Русия, както изглежда, не беше в този списък на американските "приоритети", за което говори и частичният отказ от проекта за европейската система за ПРО.

Внезапно обаче, американската дипломация допусна две фатални грешки. Първата беше в Сирия. Поддавайки се на обединения израелско-саудитски натиск, САЩ решиха да осъществят въздушни удари срещу режима  в Дамаск, който бе част от руската сфера на влияние. Путин обаче попречи това да се случи и получи подкрепата на Китай, който беше много доволен, че така Вашингтон ще бъде принуден да отклони вниманието си от него. Както е известно, нещата приключиха с унизителното дипломатическо поражение на тандема Обама-Кери, нанесено им от двойката Путин-Лавров. Тъкмо в този момент впрочем, се зароди и идеята за руско-китайския стратегически съюз. Ако разсъждаваха нормално, американците трябваше да направят всичко възможно за да не допуснат нейното развитие. Те обаче (дали от високомерие, дали поради невежеството си) постъпиха по точно обратния начин и вместо да притиснат Китай, притиснаха руснаците, подкрепяйки държавния преврат в Киев и тласкайки Москва към открит конфликт със Запада. Пекин първоначално запази мълчание за случващото се в Украйна, но липсата на реакция всъщност означаваше одобрение за действията на Путин. Според стратезите във Вашингтон, натискът срещу Русия от страна на Запада, оперетъчните санкции и заплахите за "диверсификация" на руските газови доставки за Европа трябваше да поставят руснаците на колене. Точно в този момент обаче китайците подадоха ръка на Москва и в резултат от това в края на май станахме свидетели на официалното прокламиране на руско-китайската геополитическа ос, в чиято основа не е само прословутата газова сделка между двете държави, но и очевидното им намерение да създадат в Азия "голяма континентална зона за сигурност" в чиято основа, освен тях самите, вероятно ще влязат и по-малки регионални сили, като Иран например.

Така, фаталната грешка на американската дипломация доведе до появата на оста Москва-Пекин, която тотално променя представата ни за глобалната геополитика. Очертава се гигантски евроазиатски политически, военен и икономически блок, чиито потенциал е съпоставим с този на САЩ. Както е известно, Съедините щати разполагат с огромна армия, а националното им богатство се оценява на 16,7 трилиона долара. Това на Китай пък е 13,4 трилиона, докато Русия има само 2,6 трилиона. Тоест, китайците очевидно доминират икономически в новата геополитическа ос. Руснаците обаче разполагат два много силни "коза": неограничено количество ресурси, каквито китайците нямат, а напоследък - и с модернизирана и много силна армия, каквато Китай също няма. Като цяло, потенциалът на руско-китайския блок почти се равнява на американския.

Ето как отново ставаме свидетели на това, което германските класици на геополитиката Карл Хаусхофер и Карл Шмит определят като "глобално противопоставяне между Морето и Сушата". Китай и Русия са континентални сили, те формират гръбнака на Евразия, докато САЩ са гигантски остров, което кара Вашингтон да разчита най-вече на своето морско господство, т.е. на военни си флот. А същността на тази трансформация е, че от едноличен световен хегемон, Съединените щати се връщат към ролята си отпреди Втората световна война на един от претендентите в борбата за господство в света. Мнозина експерти са смаяни от случващото се и с основание са питат, дали Украйна действително си струва подобна промяна в глобалния статус на Америка. Тоест, дали за да си гарантира Киев и Лвов, американската дипломация е допуснала възникването на геополитическа ос, чиято икономическа и военна мощ е почти равна на тази на самите САЩ?

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}