Във Вашингтон броди призрак - ужасяващият призрак на китайско-руския геополитически съюз, формиращ се на основата на мащабната симбиоза между икономиката и търговските връзки върху по-голямата част от територията на Евразия и за сметка на САЩ. Затова не е чудно, че в Белия дом са притеснени. Всъщност въпросният алианс, до голяма степен, вече е факт, включително посредством групата BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) или ШОС - азиатският противовес на НАТО в Г-20 (благодарение на Движението за неприсъединяване, в което членуват 120 държави).
Търговията и инфраструктурните проекти са само част от бъдещата сделка. Синергията в развитието на новите военни технологии също изглежда привлекателна. След като руснаците завършат новата си свръхсложна система за противоракетна отбрана С-500, съобразена с концепцията за бъдещите "звездни войни", Китай със сигурност ще поиска да я има. Освен това Москва е готова да продаде на Пекин дузина шедьоври на самолетната си индустрия - изтребителите СУ-35, още повече, че двете страни вървят към официализиране на партньорството си в авиационната сфера.
В края на май, когато президентът на Русия Владимир Путин се срещна с китайския държавен глава Си Цзинпин в Шанхай, станахме свидетели на първите реални фойерверки на новия градивен евразийски век. Нека си припомним за всички ключови петроло- и газопроводи, пресичащи Евразия и превърнали се в жизненоважни артерии за икономическото развитие на региона. В Шанхай бе постигнато заключителното споразумение за тази мрежа, в рамките на което Газпром се съгласи да доставя по 3,75 млрд. куб. фута втечнен природен газ дневно на гигантската контролирана от държавата Китайска национална петролна корпорация (CNCP) в течение на 30 години, след 2018. Това количество се равнява на около 1/4 от целия руския газов износ в Европа. Както е известно, в момента Китай се нуждае от 16 млрд. куб. фута годишно и покрива 31,6% от потреблението си чрез внос на енергоресурси.
Мрежата от тръбопроводи на Газпром
Макар че основната част от печалбите на Газпром все още идва от износа в Европа, Азия може да се окаже неговия Еверест. Компанията ще използва мегасделката с Китай за да увеличи рязко инвестициите си в Източен Сибир, като целият регион ще се трансформира в привилегирован газов възел, който ще обслужва и Япония и Южна Корея. Ако искате да разберете, защо нито една ключова държава в Азия не изглеждаше склонна да подкрепи "изолацията" на Русия в разгара на украинската криза, независимо от внушенията на Белия дом, достатъчно е да погледнете мрежата от газопроводи в Евразия.
От петродолара към "газовия юан"?
Впрочем, опитвайки се да обясним нервността на Вашингтон, си струва да анализираме съдбата на петродолара или по-скоро "термоядрената" възможност Москва и Пекин да се споразумеят плащанията в рамките на споразумението между Газпром и CNCP да стават не в петродолари, а в китайски юани.
Трудно можем да си представи по-тектонична промяна, имайки предвид, че мрежата от тръбопроводи се пресича с разширяващото се китайско-руско политико-икономическо енергийно партньорство. Наред с това се очертава перспективата за ориентиране, под ръководството на Китай и Русия, към нова международна резервна валута (или, на практика, кошница от валути), която да замени долара. Поне такива са оптимистичните мечти на BRICS.
Както е известно, непосредствено след потенциално променящите правилата на играта китайско-руски споразумения, през юли в Бразилия се проведе шестата среща на държавите от BRICS, на която бе обявено, че официално започва да функционира Банката за развитие на групата с капитал от 100 млрд. долара, за чието създаване беше обявено още през 2012 и която се разглежда като потенциална алтернатива на МВФ и Световната банка и източник за финансиране на проектите в развиващия се свят.
Тясното сътрудничество между държавите от BRICS, целящо "заобикалянето" на долара, намира отражение в т.нар. "газов юан", т.е. когато природният газ се купува и заплаща с китайската валута. Газпром дори обмисля тиражиране на “символичен” облигационен заем в юани, като част от финансовото планиране на своята експанзия. Впрочем, подобни облигации вече се търгуват на борсите в Хонконг, Сингапур, Лондон, а отскоро и във Франкфурт.
В този смисъл, най-важна особеност на новото руско-китайското газово споразумение може да се окаже именно плащането по него да става в юани. Тоест, Пекин ще плаща в тази валута на Газпром (конвертирайки ги в рубли), който ще акумулира юани, а след това с тях руснаците ще купуват огромно количество, произведена в Китай продукция и услуги.
Добре известно е, че банките в Хонконг (от Standard Chartered до HSBC), както и други, тясно свързани чрез различни търговски споразумения с Китай, диверсифицират операциите си в юани, което означава, че юанът на практика може да се превърна в световна резервна валута още преди да стане напълно конвертируем (Пекин неофициално се готви да направи валутата си конвертируема през 2018).
Руско-китайското газово споразумение е неразривно свързано с енергийните отношения между ЕС и Русия. В края на краищата, основната част от руския БВП се осигурява от продажбата на петрол и газ, което беше използвано като инструмент и в украинската криза. На свой ред, Германия зависи от Русия, която доставя 30% от необходимия и природен газ. Независимо от това, геополитическите императиви на Вашингтон, гарнирани с полската антируска истерия, налагат Брюксел да бъде тласнат да потърси начини да "накаже" в бъдеще Москва в енергийната сфера (без при това да застраши сегашните си енергийни връзки с нея тъй като това би имало фатални последици за Европа).
В Брюксел постоянно говорят за възможното прекратяване на проекта за газопровода "Южен поток", на стойност 16 млрд. евро, чието строителство вече започна. След завършването му, по него ще се доставя още повече руски газ към Европа - този път по дъното на Черно море (заобикаляйки Украйна) и през територията на България, Унгария, Сърбия, Хърватия, Гърция, Италия и Австрия.
България, Унгария и Чехия вече заявиха, че твърдо се обявяват против прекратяването на проекта, към което ги тласка Брюксел. В края на краищата, единствената възможна алтернатива е доставката на каспийски газ от Азербайджан, което едва ли ще се случи, докато ЕС разработва свои, собствени проекти за строителство на газопроводи.
При всички случаи обаче, Азербайджан не разполага с достатъчно възможности за доставката на необходимите количества природен газ, други играчи, като Казахстан например, са изправени пред инфраструктурни проблеми, а незаслужаващия европейското доверие Туркменистан предпочита да продава своя газ на Китай и, до голяма степен, вече отпадна от плановете на ЕС. Освен това не бива да забравяме, че "Южен поток", наред с множеството съпътстващи го спомагателни проекти, ще създаде маса работни места и ще гарантира сериозни инвестиции в най-опустошените държави от ЕС.
Въпреки това, заплахите на Брюксел по отношение на проекта, колкото и нереалистични да изглеждат, само ускоряват задълбочаващата се симбиоза между Русия и азиатските пазари. За Пекин, в частност, това е ситуация, в която китайците просто няма как да загубят. В крайна сметка, няма никакво място за сравнение между доставките на енергоносители по море, където всички маршрути се контролират от американския флот, и стабилните постоянни сухопътни маршрути от Сибир.
Изберете си свой, собствен Път на коприната
Разбира се, американският долар все още е основната световна резервна валута, привличайки 33% от световните вложения в чуждестранна валута (по данни на МВФ от края на 2012). През 2000 обаче тази цифра беше 55%. Никой не знае, какви са процентите при юана (Пекин не изнася никакви данни за това), но МВФ посочва, че от 2003 насам резервите "в други валути" на развиващите се пазари са нараснали с 40%.
Федералният резерв монетизира 70% от държавния дълг на САЩ, опитвайки се да удържи лихвените проценти от космически скок. Съветникът на Пентагона Джим Рикардс, също както и всички хонконгски банкери (макар и да не го казват открито), е склонен да смята, че Федералният резерв вече е фалирал. Никой не може да си въобрази мащабите на евентуалния бъдещ "потоп", който може да залее американската национална валута, под формата на смазващи финансови деривати на стойност 1,4 квадрилиона долара.
Разбира се, това няма да означава края на западния капитализъм, а по-скоро провала на доминиращата икономическа идеология - неолиберализма, който продължава да бъде официална идеология на САЩ, огромното мнозинство от държавите от ЕС и част от азиатските и латиноамериканските страни.
Що се отнася до това, което може да дефинираме като "авторитарен неолиберализъм" на Китай, за него настоящият момент изглежда много благоприятен. Китайците доказаха, че съществува ориентирана към постигането на реални резултати алтернатива на западния "демократичен" капиталистически модел за държавите, стремящи се към просперитет. Китай изгражда не един, а множество "пътища на коприната" , включващи обширна мрежа от скоростни железопътни линии, автомагистрали, тръбопроводи, пристанища и комуникационни мрежа в обширните простори на Евразия. Сред тях са и Южноазиатският коридор, и Централноазиатският коридор, и "морската магистрала" в Индийския океан, и дори скоростната железопътна линия през Иран и Турция към Германия.
През април 2014, когато президентът Си Цзинпин посети Дуйсбург - разположеното край Рейн най-голямо речно пристанище в света, в сърцето на индустриалната зона на Рур, той лансира там оригинална идея за изграждането на нов "икономически Път на коприната", свързващ Китай с Европа, на основата на железопътния маршрут Чунцин - Синцзян - Европа, който вече се строи от Китай към Казахстан и продължава през Русия, Беларус и Полша за да стигне до Германия. Влаковете ще го изминават за 13-15 дни, т.е. с поне двайсет дни по-малко, отколкото товарните кораби, тръгващи от източното китайско крайбрежие. Очертава се това да стане достойно завършващо геополитическо "земетресение" на фона на усилващата се икономическа интеграция в Евразия.
Следва да сме наясно, че ако не станем свидетели на спукването на някакви икономически балони, Китай съвсем скоро ще се превърне в (и ще остане задълго) най-голямата икономическа сила на планетата, още повече, че вече се е изявявал в тази роля през 18 от последните двайсет столетия. Излишно е обаче, да се опитваме да убедим в това лондонските агиографи, които продължават да вярват, че хегемонията на САЩ ще продължи едва ли не вечно.
Студената война, версия 2.0
Въпреки сериозните финансови битки, в които бяха ангажирани напоследък, държавите от BRICS съзнателно работят за превръщането си в противовес на групата Г-7 (която през март 2014 се "освободи" от присъствието на Русия и се върна към първоначалния си състав). Те искат да създадат нова глобална архитектура, която да замени сегашната, установена в началото на Втората световна война, и възприемат себе си като потенциално предизвикателство срещу модела на еднополюсния свят и американската "изключителност", който Вашингтон би искал да съхрани на всяка цена. В книгата си "Войната: за какво служи?", професорът от Станфорд Йън Морис определя САЩ като единствения "глобален полицай" и "последната и най-голямата надежда на Европа". Според него, ако Америка "изтощи силите си, изпълнявайки тази своя роля", за света не съществува "никакъв план Б".
Всъщност, това не е съвсем така, защото вече се очертава такъв план - планът на BRICS, или поне така смятат държавите от тази група. Неслучайно, когато BRICS действа именно в такъв дух на международната сцена, това неизменно поражда любопитна смес от страх, истерия и обидни квалификации в управляващите кръгове във Вашингтон.
Да вземем например Кристофър Хил. Бившият помощник на държавния секретар за Източна Азия и посланик на САЩ в Ирак днес е съветник в консултантската компания Albright Stonebridge Group, която е тясно свързана с Белия дом и Държавния департамент. Когато Русия беше слаба, Хил открито мечтаеше за хегемонистичния американски "нов световен ред". Днес обаче, тази неблагодарна Русия с презрение отхвърля предлагания и от Запада "специален статут в отношенията с НАТО, привилегировани отношения с ЕС и партньорство в международните дипломатически усилия". Според Хил, Русия се опитва да възроди Съветската империя. Или с други думи, ако не искате да сте васали на Америка, тя ви смята за свои противници. Добре дошли в студената война, версия 2.0!
Впрочем, Пентагонът има своя версия, насочена не толкова срещу Русия, колкото против Китай, който, както твърди "мозъчният център" на Департамента по отбраната, се подготвя за бъдещи реални военни действия и вече води, използвайки различни средства, "тиха война" срещу Вашингтон. Ако това не е Апокалипсис сега, то със сигурност е Армагедон утре. От което пък следва, че ако нещата не тръгнат както трябва в широко рекламираното пред обществото от администрацията на Обама "обръщане на САЩ към Азия и Тихоокеанския регион", за всичко ще бъде виновен Китай.
В този безумен порив към стартирането на студена война, версия 2.0, можем да открием редица нелепи неща: така например, американското правителство, обременено от гигантски национален дълг (17,5 трилиона долара), който продължава да нараства, разсъждава за урегулиране на отношенията си с Русия, която е най-големия световен енергиен производител и водеща ядрена държава, и в същото време се опитва да осъществи икономически несъстоятелното военно обкръжаване на своя най-голям кредитор - Китай.
Русия притежава значителен търговски профицит. И най-големите китайски банки няма да се поколебаят да помогнат на руските банки, ако постъпленията им от запад секнат. В рамките на сътрудничеството вътре в BRICS малко проекти могат да надминат намиращият се все още в етап на планиране петролопровод на стойност 30 млрд. долара, който трябва да свърже Русия и Индия, през територията на Северозападен Китай.
Китайските компании вече трескаво обсъждат възможността да се включат в изграждането на пътен и железопътен мост между континентална Русия и Крим, както и в изграждането на летище, корабостроителница и терминал за втечнен природен газ на полуострова. Впрочем, в ход е и друг "термоядрен гамбит" - формирането на еквивалент на Организацията на държавите-износителки на петрол (ОПЕК) в газовата сфера, в който ще влязат Русия, Иран и, както се твърди напоследък, недоволния от САЩ техен доскорошен съюзник Катар.
Дългосрочните (макар и необявени официално) планове на BRICS включват създаването на алтернативна икономическа система, в чиято основа ще бъде кошница от обезпечени със злато валути, вместо сегашната американоцентрична финансова система (не е чудно, че Русия и Китай толкова усърдно увеличават златните си запаси). Еврото, което се крепи от големите пазари на ликвидни облигации и значителните златни запаси на използващите го държави, също е добре дошло в тази кошница.
В Хонконг не е тайна, че Китайската народна банка използва паралелна на системата SWIFT мрежа за осъществяване на всевъзможни търговски сделки с Иран, който е обременен от американските санкции. Имайки предвид, че Вашингтон, съвсем в стила на студената война, използва Visa и MasterCard като оръжие в разрастващата се икономическа кампания срещу Русия, Москва е готова да въведе алтернативна система за плащания и кредитни карти, която не се контролира от западните финансови кръгове. Още по-лесно би било адаптирането на китайската система UnionPay, чиято активност в глобален план, вече надмина тази на American Express.
"Стратегическото въртене в кръг" на САЩ
Става все по-ясно, че стратегическото "обръщане" на администрацията на Обама към Азия с цел сдържането на Китай (и поставянето под контрола на американския флот на енергийните марски маршрути) едва ли ще накара Пекин да се откаже от лансираната още от Дън Сяопин стратегия на "мирно развитие и експанзия", означаваща превръщането на страната в глобален генератор на търговска активност.
Малко вероятно е също, че по-нататъшното разгръщане на войските на САЩ и НАТО в Източна Европа, или други подобни действия в стила на студената война, ще попречат на Москва щателно да балансира действията си: да гарантира достатъчно силна сфера на руското влияние в Украйна, без за това да и се налага да се съгласява на някакви компромисни търговски и инфраструктурни (както и политически) споразумения с ЕС - като изключим руския стратегически партньор Германия. Своеобразният "Свети Граал" на Москва е създаването на зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток, която (и това не е случайно) намира отражението си в китайската мечта за новия Път на коприната към Германия. За Вашингтон изглежда все по-подозрително и това, че Берлин не гледа с добро око на перспективата за Европа, обхваната от новата версия 2.0 на студената война. Германското ръководство си има по-важна работа, включително да се опита да стабилизира разклатения Европейски съюз и да не допусне икономически колапс в Южна и Централна Европа на фона на настъплението на все по-радикалната т.нар. "крайна десница".
От другата страна на Атлантика президентът Обама и неговият екип демонстрират всички признаци, че тотално са се объркали в своето "стратегическо обръщане" - към Иран, към Китай, към източните граници на Русия и към Африка. Иронията при всички тези, най-вече, военни маньоври е, че те на практика улесняват Москва, Техеран и Пекин да създадат собствена "стратегическа дълбочина" в Евразия (както показа хода на събитията в Сирия) или - което е още по-важно - да постигнат изключително важни енергийни споразумения. Те помагат за укрепването на нарастващото стратегическо партньорство между Китай и Иран. Американската пропаганда съзнателно игнорира факта, че без помощта на Москва Западът никога не би се ангажирал да преговаря с Иран за неговата ядрена програма, нито пък би станало възможно съгласието на Дамаск да унищожи химическия си арсенал.
Съчетаването на споровете между Китай и съседите му заради островите в Южнокитайско море, както и между Китай и Япония за островите Сенкаку (Дяоюйдао), с кризата в Украйна, нямаше как да не стимулират Пекин и Москва да обединят усилията си за да се противопоставят на такива заплахи, като разширяването на НАТО на изток, военното обкръжаване на Китай или системата за ПРО в Европа и Азия. Нито Москва, нито Пекин са склонни да отстъпят пред традиционните форми на имперска експанзия, въпреки опитите да се внуши обратното на западното общество.
Независимо от желанията и опасенията на Вашингтон, реалните факти сочат, че през следващите години Пекин, Москва и Техеран ще продължат бавно но сигурно да се сближават, формирайки нова геополитическа ос в Евразия. Паралелно с това, тотално объркалата се Америка със своите действия ще подпомага и стимулира разрушаването на собствения си еднополюсен световен ред, предлагайки на BRICS нови възможности за реализация на стремежите на тази организация да промени правилата на играта.
Новите приоритети на Русия и Китай
В експертните среди във Вашингтон надделя мнението, че администрацията на Обама следва да концентрира усилията върху това отново да разиграе студената война, използвайки за целта нова версия на политиката на сдържане за да "не се допусне превръщането на Русия във водеща държава". Рецептата е следната: да бъдат въоръжени руските съседи от балтийските постсъветски държави до Азербайджан с цел "сдържането на Москва". Всъщност, студената война, версия 2.0, върви, защото според вашингтонските елити първата студена войност въобще не е приключвала.
И все пак, колкото и да се противопоставят САЩ на появата на многополюсен свят с няколко центрове на сила, реалните факти постоянно ни демонстрират, че това се случва. Остава въпросът, дали упадъкът на сегашния глобален хегемон ще бъде бавен и обосновано достоен, или целият свят ще бъде разрушен в резултат от него.
Наблюдавайки разиграващия се спектакъл, чиито край не се очертава, не бива да забравяме, че в Евразия се надигат нови сили, като формиращият се китайско-руски алианс заплашва да установи доминацията си в самото сърце на огромния суперконтинент. Именно с това е свързан кошмарът, за който говори още Хилфорд Макиндер и който тормози днес Вашингтон. Замислете се например, как ли реагира на това развитие Збигнев Бжежински, бившият съветник по националната сигурност на президента Картър, превърнал се в наставник на президента Обама по отношение на външната политика.
В прословутата си книга от 1997 "Голямата шахматна дъска" Бжежински твърди, че "битката за глобално господство ще продължи да се води" на евразийската "шахматна дъска", на която "Украйна играе ролята на геополитическа опора". Според него, "ако Москва възстанови контрола си над Украйна", Русия "автоматично ще се сдобие с всичко необходимо за да се превърне отново в мощна имперска държава, обхващаща Европа и Азия".
Именно това определя и днес логиката на американската имперска политика на сдържане - от руската европейска "близка чужбина" до Южнокитайско море. И все пак, макар все още да не е ясно какъв точно ще бъде краят на тази игра, съветвам всички да следят внимателно обръщането на Русия към Азия, обръщането на Китай към света и усърдните усилия на BRICS да превърне новия Евразийски век в реалност.
* Авторът е известен бразилски геополитически анализатор, автор на няколко книги, посветени на проблемите на глобализацията{backbutton}
