Демографските трансформации представляват своеобразна "драма в забавен каданс". Днес в Америка сме свидетели на две такива драми. По-голямата част от населението на САЩ става "цветно" и в същото време в страната ни се очертава рекордно количество възрастни хора. Всяка от тези трансформации, сама по себе си, представлява определяща демографска тенденция на нашето време. А това че те се осъществяват едновременно, създава сериозна пропаст между поколенията, което ще се отрази на политиката, на семействата, на джобовете ни, на социалните програми и на сплотеността на американското общество.
Изследователският център Pew следи развитието на тези трансформации чрез проучвания на общественото мнение, както и чрез демографски и икономически анализи. В новата си книга "Следващата Америка" се опитвам да очертая един, подкрепен от множество статистически данни, портрет на извършващите се в САЩ промени и предизвикателствата, които ни очакват през следващите десетилетия.
Да започнем с това, което демографите наричат "възрастова пирамида". Подобна пирамида има във всяко общество във всеки исторически период, ако разделим населението по възрастови групи с разлика от пет години, като в долната част разположим показателите на възрастовата група от 0 до 4 години, а в горната - на онези, които са на 85 и повече години.
В периода между 1960 и 2060 обаче, тази пирамида постепенно ще се превърне в правоъгълник. Тоест, броят на американците по-възрастни от 85 години ще бъде почти колкото броя на онези, които са под петгодишна възраст. Това е резултатът от повишаване продължителността на живота и спадът на раждаемостта. Става дума за съвършено неизследвана територия, при това не само за нас, американците, но и за цялото човечество. Макар че това определено е добра новина от гледна точка на обезпечеността ни с природни ресурси в бъдеще, в обозрима перспектива тези промени ще създадат сериозно политическо и икономическо бреме, защото населението в работоспособна възраст ще бъде принудено да финансира постоянно увеличаващата се армия от пенсионери.
"Новите ние": променящият се расов състав на Америка
Американското население не само става все по-възрастно, но и все по-многоцветно. През 1960 белите са били 85% от всички жители на САЩ, през 2060 обаче делът им ще бъде едва 43%. Някога бяхме "черно-бяла" страна, днес се превръщаме в "страна на дъгата".
Новият пъстър расов килим на Америка се тъче от над 40-те милиона имигранти, пристигнали в САЩ от 1965 насам. Около половината от тях са латиноамериканци, а почти 30% са азиатци.
Тъй като трансформациите се осъществяват постепенно и никой не говори на висок глас за тях, те много трудно могат да бъдат забелязани и осъзнати. Много често обаче, обществото преживява моменти на откровение, когато тези промени стават съвършено разбираеми и забележими дори с невъоръжено око. САЩ преживяха няколко такива моменти в началото на 2014, когато трите легендарни търговски марки Coke, Chevy и Cheerios пуснаха по време на т.нар. Супербоул (т.е. финалът на сезона в Националната футболна лига на САЩ - б.р.) и Олимпиадата в Сочи реклама, насочена към онези, които гласът зад кадър нарича "новите ние".
Както е известно, рекламодателите не се занимават с политически декларации. Нито пък са склонни да си създават врагове. Тоест, те със сигурност са били наясно, че някои от клиентите им ще бъдат притеснени от част от показаните рекламни кадри - междурасови семейства, еднополови родители, или изпълнението на популярната патриотична песен "America the Beautiful" на няколко различни езика. Въпреки това са предпочели да се доверят на проучванията на пазара и на цифрите в тях. Защото са наясно колко бързо се променя страната ни.
Имиграцията като генератор на демографските промени в САЩ
Сегашните имигранти в САЩ силно се различават от мащабните имигрантски вълни, заливащи Америка в края на ХІХ и началото на ХХ век. Тогава 90% от имигрантите идват от Европа. Днес от Европа идват едва 12% от тях. Някои неща обаче не се променят. Откъдето и да идват имигрантите, става дума за хора, които имат определени стремежи. Те са оптимисти и обикновено имат по много деца. В средата на века, имигрантската общност в САЩ, т.е. имигрантите и техните деца, ще съставляват 37% от населението на страната. Това е най-високия показател за цялата и история.
В същото време следва да сме наясно, че в това всъщност няма нищо ново. Винаги сме били нация на преселници и имигранти. В този план ситуацията в средата на ХХ век изглежда по-скоро като аномалия.
Променящите се представи за "смесената раса"
Би било интересно да разберем, дали през 2050 сегашните ни расови категории ще продължат да имат някакъв смисъл. Днес старите етикети трудно могат да си съперничат с новите бракове. Само допреди половин век браковете между представители на различни раси се смятаха за незаконни в една трета от американските щати и бяха социално табу в почти всички останали. Днес почти всеки шести брак в Съединените щати се сключва между представители на различни раси.
Над една четвърт от сключващите брак латиноамериканци и азиатци го правят с представител на друга раса. При чернокожите това важи за една шеста от браковете, а при белите - за една десета. Но белите продължават да са най-многобройната расова група и макар че при тази расова група "смесените бракове" са по-редки, именно на тях се падат 70% от всички междурасови бракове.
Как ли ще наричаме децата от подобни бракове в средата на века? Днес не знаем дори, как да наричаме собствения си президент. Знаем обаче, че през цялата история в много култури и общества да си дете от междурасов брак или "мелез", както понякога се нарича самият Обама, означава да си отхвърлен от обществото "парий". Съдейки по рекламите по време на последния Супербоул, както и по поведението на днешните знаменитости, тези представи се променят и позорното клеймо изчезва.
Всъщност, днешните звезди също са своеобразно отражение на демографските промени в страната. Читателите със сигурност познават много такива, но дали са наясно с техните расови и етнически корени?
Водоразделът между поколенията
Обикновено се приема, че едно поколение се равнява на двайсет години, като то се формира от историческите събития, които хората преживяват на приблизително един и същи етап от жизнения цикъл. В резултат от това те придобиват онова, което можем условно да наречем "поколенчески облик", върху който влияе (и който често представлява реакция на) облика на поколението на техните родители.
Във всяко едно поколение, както и в различните поколения, съвършено очевидно присъстват много различни типове личности. Важно е да разберем обаче, кое е определящото за едно поколение. Проучванията на центъра Pew позволяват да се направи сравнение между сегашното младо поколение и сегашното старо поколение. Тъй като в течение на много години задаваме едни и същи въпроси в анкетите си, можем също да направим сравнение между днешното и вчерашното младо поколение. Нека започнем с бегли описания на отделните категории.
Какво представлява поколението на 2000-те?
Поколението на 2000-те е най-младото възрастно поколение в Америка. Това е и най-разнообразното в расово и етническо отношение поколение. Над 40% от принадлежащите към него не са бели, а мнозина са родени в САЩ от латиноамериканските и азиатски имингранти, които започнаха масово да пристигат страната преди половин век.
В политически и социален план, повечето от тях са либерали и опитни познавачи и ползватели на социалните мрежи и новите медии. Те са добре образовани, не са особено религиозни, късно сключват брак и раждат деца, а мнозина са обременени с тежки заеми за образование и зле платена работа след завършването му. В трудните условия на сегашната икономика им е трудно да предприемат някакви активни действия и 46% от тях в определен момент биват принудени да се върнят в дома на родителите си, където хладилникът винаги е пълен, не се налага да плащаш за да ползваш пералнята и където могат да продължат да мечтаят (за разлика от самостоятелния живот, където мечтите им бързо се изпаряват). Въпреки икономическите трудности, поколението на 2000-те са най-упоритите оптимисти в страната. Те искрено вярват, че най-добрите им дни са занапред, както и най-добрите дни за Америка.
Възрастовите и расови различия и електоралните нагласи
На няколко последни избори разликата в електоралните нагласи на младото и по-възрастното поколение се оказва най-значителната от 1972 насам, когато възрастовият праг за участие в изборите беше намален до 18 години. Чак до 2000-та нямаше кой знае каква разлика в това, как гласуват младите и старите американци. Днес не просто има такава разлика, но е налице същинска пропаст.
Така, през 2012 шестима от всеки десет млади американски избиратели са подкрепили Барак Обама в борбата му за втори президентски мандат. В същото време сред родителите им (на възраст от 45 до 64 години) делът на гласувалите за Обама е бил едва 47%, а сред техните баби и дядовци (на възраст над 65 години) само 44%. В расово отношение, шестима от всеки десет бели избиратели са подкрепили кандидата на републиканците Мит Ромни, докато над 90% от чернокожите са гласували за Обама. Пак за него са гласували над 70% от американците с азиатски произход и латиноамериканците.
Либералните младежи и консервативните възрастни американци
На последните пет общонационални избори поколението на 2000-те гласува най-често за демократите, за разлика от избирателите на по-зряла възраст. Тези хора са станали пълнолетни и са се формирали като личности по времето на Буш-младши и Обама и се придържат към либерални позиции по повечето социални и управленски въпроси, както и по проблемите на американската външна политика.
Представителите на "мълчаливото поколение" (1925-1945) традиционно споделят идеите за ограничаване ролята на държавата, докато това на 2000-те, поне засега, се обявява за една по-активна държава.
По редица социални въпроси, като например легализацията на марихуаната и еднополовите бракове, поколението на 2000-те силно се отличава от останалите, демонстрирайки положително отношение към тях. Така, почти 70% от принадлежащите към това поколение одобряват легализирането на еднополовите бракове, докато сред представителите на поколението на "бейби бума" привържениците на тази идея са 48%, а при "мълчаливото поколение" - едва 38%.
Пострелигиозното младо поколение на Америка
Не само расите и политиката обаче разделят поколенията в САЩ. Днешните млади американци представляват най-малко религиозната група за цялата съвременна история на Америка, докато принадлежащите към по-възрастното поколение са най-силно вярващите в целия индустриално развит свят.
Напоследък ставаме свидетели на своеобразен рекорд: всеки пети възрастен американец, както и 30% от поколението на 2000-те не изповядват никаква религия. Около 30% от тях се самоопределят като атеисти или агностици, а останалите твърдят, че просто не изповядват някаква конкретна религия.
Технологичната пропаст
Впрочем, да не забравяме технологичната революция. Днешното младо поколение е първото в историята поколение "цифрови аборигени". На принадлежащите към него не се налага да се приспособяват към онлайн-света, те просто са се родили в него и това за тях е незаменима платформа за социално общуване и получаване на информация. Днешното по-възрастно поколение вечно играе догонваща роля в Интернет. Някои от принадлежащите към него го правят с по-голям, а други - с по-малък ентусизъм, но всички изостават далеч зад младите. Типичният представител на поколението на 2000-те, който ползва социалните мрежи, има средно по 250 приятели във Facebook. Тоест, хората от това поколение са пет пъти "по-дружелюбни" от представителите на "мълчаливото поколение", също използващи социалната мрежа.
Решаващата битка
В един период, когато младите и старите никак не си приличат, когато мислят и гласуват различно, как Америка би могла да модернизира своите програми за социална защита на населението, така че да съответстват на новата демографска ситуация? Как можем да запазим доверието на по-старото поколение, без при това да разорим младото и да не обречем на глад бъдещите поколения? Несъмнено, това ще се окаже много трудно.
Да започнем със следната реалност: социалното осигуряване и правителствената програма за оказване на медицинска помощ на възрастните американци на практика се превърнаха в свещени и неприкосновени. Почти 90% от американците смятат, че това е добре за страната ни, което е просто смайващо. Всъщност, популярността, с която се ползват тези програми, не бива да ни учудва. Те се харесват на хората, защото успокояват много от страховете и тревогите на възрастното поколение. Всъщност те са истинско благодеяние не само за престарелите, но и за онези, които ги обичат, подкрепят или зависят от тях. Тоест, за всички.
Горчивата истина обаче е, че тази ситуация не може да просъществува още дълго. От днес до 2030 ежедневно по около 10 000 нови представители на поколението на "бейби бума" ще
започват да разчитат на социалното осигуряване и програмите за медицинска помощ за възрастните американци. В момента, когато всички представители на това поколение започнат да ползват тези помощи, в Америка ще има само по двама работещи на един пенсионер. Днес това съотношение е три към едно, докато през 60-те години на миналия век беше пет към едно, а през 1945, т.е. непосредствено след като системата за социално осигуряване започва да функционира, то е четиридесет към едно.
Математиката от миналото столетие просто не работи през ХХІ век. Днешните млади хора плащат такива данъци за да гарантират социалните плащания за възрастните американци, каквито не могат дори да се надяват, че ще получават, когато остареят. И те го знаят. Само 6% от поколението на 2000-те разчитат, че ще получават в пълния им обем сумите по социалните си осигуровки, когато излязат в пенсия. Половината пък са убедени, че няма да получат нищо.
Отвъд хоризонта
Междувременно, стойността на програмите за подпомагане на възрастните американци скоро ще надхвърли половината от федералния бюджет. Толкова мащабни разходи налагат да се икономисва от средствата за образование, наука и инфраструктура, т.е. тъкмо от онези инвестиции, които биха помогнали за гарантирането на едно по-добро бъдеще за поколението на 2000-те и техните деца.
В основата си, проблемът опира до равенството между отделните поколения. Той обаче не трябва да води до война между поколенията. Всяка война се нуждае от бойци. В същото време проучванията и анализите на центъра Pew въобще не показват, че старите и младите американци са готови да се сражават помежду си по тези въпроси. Всъщност те са силно привързани едни към други. И днес над 50 милиона души (рекорден показател) живеят в семейства, в които присъстват представители на различни поколения. Те обединяват приходите си, защото, както се оказва, в трудни времена като сегашното, това е най-добрият начин да оцелееш.
Ако американците съумеят да пренесат в публичното пространство онази гениалност, с която канализират поколенческата взаимозависимост в собствените си семейства, изброените по-горе проблеми веряотно биха станали по-малко остри, а свързаният с тях политически избор - по-малко отблъскващ. Наистина, тук има твърде много "ако". Но да не забравяме, че това е само началото.
* Изпълнителен вицепрезидент за специалните проекти на Pew Research Center{backbutton}
