20
Пон, Май
24 Нови статии

Студената война и новото глобално противопоставяне

брой 4 2014
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Докато сраженията в Украйна продължават, анализаторите в САЩ, Европа, Русия и други страни все по-често разсъждават за евентуалното начало на нова студена война между Америка и Русия. Възможно ли е обаче тази конфронтация наистина да се превърне във втора студена война, или ще има съвършено различен характер? Седемте ключови различия между някогашната студена война и сегашната конфронтация, които ще анализирам в настоящата статия, свидетелстват, че при продължителен конфликт между Вашингтон и Москва нещата могат да се развият съвсем не по начина, по който мнозина очакват. Някои от тези различия могат да се окажат благоприятни за САЩ, други - не, а едно може да доведе до наистина катастрофални последици за Америка, а и за цялата планета.

Благоприятните за САЩ различия

Първото от тях е, че САЩ и Русия вече не са равностойни противници. Русия вече не би могла да се смята за свръхдържава, равна на Америка. Обемите на американската икономика осемкратно надхвърлят тези на руската, същото се отнася и за съвкупния обем на икономиките на държавите от ЕС. Военният бюджет на САЩ пък е седем пъти по-голям от руския. Нещо повече, въпреки наличието на определени трудности, в момента САЩ са по-силен играч на международната сцена, отколкото бяха по времето на студената война. Те разполагат с предимство в сферата на технологиите и "меката сила", както и със сериозни запаси от енергоносители. Руската икономика пък е в рецесия и страда от изтичането на капитали. Тоест, Русия може и да не издържи продължителна конфронтация със Запада, както навремето не можа да го стори и Съветския съюз. И новата студена война няма да се проточи цели 70 години.

Второто е, че Русия засега не е формулирала привлекателна алтернативна идеология. Съветският съюз се превърна в толкова сериозна и дългосрочна заплаха отчасти и защото имаше много привърженици. И макар че някои от тях бяха спечелени от Москва благодарение на щедрите оръжейни доставкси и отпусканата финансова помощ, СССР успяваше да вдъхнови мнозина антизападно настроени лидери със своя модел, съчетаващ авторитаризма (привлекателен за елита) и популисткия социализъм (привлекателен за широките народни маси, поне докато последните не осъзнаха неговата несъстоятелност). Засега постсъветска Русия все още не съумява да създаде подобна идеология, която да може да мобилизира масова подкрепа за нея по света. Тя разполага с няколцина "клиенти", но още няма свои "ученици". Руският президент Владимир Путин активно защитава консервативните национални ценности от нападките на либералния Запад и това може да изглежда твърде привлекателно за лидерите на някои незападни държави, но засега тази позиция на Путин все още не е породила по-сериозен политически резонанс (възможно е обаче в бъдеще това да се промени, имайки предвид успешното представяне на "несистемните" и по правило проруски настроени политически партии на последните избори за Европейски парламент).

Неблагоприятните за САЩ различия

Много неща са казани и написани за това, как в съвременният свят, в който всичко е взаимносвързано, глобализацията и технологиите могат да дадат неочаквана сила на слабите, независимо дали става дума за отделни хора, организации или правителства. Предвид печалната реалност, че макар глобализацията и новите технологии в повечето случаи да помагат за осъществяването на градивни процеси, те могат да станат причина и за разрушителни явления, можем да приемем, че Русия е способна да се възползва от най-новите технологии за подривни цели - например за осъществяването на кибератаки, с цел да изравни силите си с тези на Америка и Европа. В тази връзка почитателите на научната фантастика със сигурност ще си припомнят думите на героя от романа на Франк Хърбърт "Дюн" Пол Муад'Диб, според който: "способността да унищожиш нещо ти гарантира абсолютен контрол над него". Анализаторите, които наблюдават външната политика на Русия, вероятно ще открият елементи от този мироглед и в поведението на Москва.

Статутът на регионална държава невинаги е признак за слабост. Президентът Барак Обама се изказа пренебрежително за Русия, квалифицирайки я като "регионална държава", но това всъщност не е толкова сериозен проблем за Москва, както може би си мислят някои. На първо място, Русия няма глобалните интереси и ангажименти на някогашния СССР, затова може спокойно да концентрира своите ресурси непосредствено в отношенията си със съседните държави. На второ място, тъй като САЩ са глобална държава им се налага да разпределят ресурсите си така, че да могат да поддържат силовия баланс едновременно в Азиатско-Тихоокеанския регион, в Близкия Изток и в много други региони. На трето място, от голямо значение тук са такива фактори като времето и разстоянията: руските войски, съсредоточени в западните военни окръзи са много по-близо до потенциалните конфликтни зони в Централна Европа, отколкото повечето американски военни части, разположени в Европа.

Докато първата студена война имаше свои правила, втората няма такива. Към края на студената война САЩ и СССР бяха създали сложна система от правила и сигнали, които им помагаха да регулират съперничеството си и да ограничат рисковете. Днес такава система няма и на практика вече никой не си спомня за съществуването и, или за принципите на нейното функциониране. Ако САЩ и Русия влязат в нова студена война, светът ще се върне не към 1985, а към 1945. Това ще доведе до множество "проби и грешки" в процеса на формулирането на нови правила, само че днес САЩ и Русия разполагат с хиляди ядрени бойни глови, кибероръжия, безпилотни летателни апарати и свръхточни боеприпаси. А да не забравяме и за санкциите, енергийната зависимост и гневните рускоезични малцинства в съседните на Русия държави. Освен това, в условията на тотална доминация на електронните медии и Интернет, това противопоставяне ще се развива в режим на реално време. Правителствата и на двете страни ще бъдат принудени да правят декларации и да формират общественото мнение в ситуация, която е съвършено различна от онази през втората половина на миналия век. Това може да провокира силен натиск от страна на собствените елити и народи много преди лидерите на новата студена война да разполагат с необходимите средства за да се справят с него.

Геополитическата ситуация също ще бъде друга. Епохата на студената война представляваше период на двуполюсно противопоставяне между САЩ и СССР, в чиито ход много държави неизбежно биваха принудени да заема едната или другата страна. Така САЩ обединиха около себе си могъщи партньори в лицето на Европа, Япония и дори Китай (след като Ричард Никсън успя да скара Пекин и Москва). Днес всяко ново противопоставяне срещу Русия може да доведе до крайно неприятни са САЩ последици в отношенията им с Китай, Европа и други страни.

Що се отнася до Пекин, някои експерти прибързано интерпретираха липсата на официално декларирана подкрепа от страна на Китай за руските действия в Украйна, като реална липса на такава подкрепа. След подписването на гигантската руско-китайска енергийна сделка през май 2014 в Шанхай обаче, това вече няма никакво значение и Вашингтон вече няма никакви възможности да изрази своето недоволство без да провокира с това влошаването на ситуацията.

Тоест, ако действително започне нова студена война, тя ще напомня тази "преди Никсън", а не онази "след Никсън", с тази разлика, че този път мястото на СССР се заема от Китай (а Русия е негов "младши съюзник"), който вече започва да притиска САЩ както в икономически, така и във военен аспект и при това разполага с такава тежест в света, за каквато членовете на някогашното съветско Политбюро не можеха дори да мечтаят.

Що се отнася до Европа, в момента тя се оказва в своеобразен капан. От една страна, през предходните две десетилетия тя успя да „интегрира” Русия, в резултат от което между Европа и Русия възникна мрежа от тесни икономически връзки, а от друга - между Русия и САЩ и до днес не съществуват нито подобни връзки, нито взаимно разбирателство в политическата сфера. В резултат Европа е разделена, като големите европейски икономики (предимно в западната част на континента), виждат в случващото се в Украйна, освен заплаха за сигурността, и потенциални икономически рискове за себе си при задълбочаване на конфронтацията с руснаците, докато малките икономики (предимно в източната част на континента) изпитват много по-силна тревога за своята безопасност. Затова, макар че мнозина европейци подкрепят от морална гледна точка твърдата политика на Вашингтон, те рано или късно ще бъдат принудени да преразгледат тази своя позиция по чисто икономически причини - нещо немислимо в епохата на "първата" студена война.

Разликата, която може да доведе до катастрофални последици

Най-голямата и опасна разлика обаче е, че в "новата" студена война ядреното оръжие може да изиграе съвършено различна роля. Както е известно, възможността за "взаимно гарантирано унищожаване" предотврати избухването на открит военен конфликт между САЩ и Съветския съюз по време на "първата" студена война. Дали обаче тя ще може да предотврати такъв конфликт и в бъдещото противопоставяне между Вашингтон и Москва засега остава неясно. Ядреното сдържане е тактика, основаваща се на субективни и психологически фактори и успехът и зависи от правдоподобността на заплахата да бъде използвано ядрено оръжие в отговор на евентуално нападение. Така, въпреки военното превъзходство на Съветския съюз, САЩ успяха да предотвратят съветско нахлуване през т.нар. "Фулдски коридор" (т.е. през коридора от границата на провинция Тюрингия към Франкфурт на Майн - б.р.), защото съветските военни стратези бяха сигурност, че Вашингтон ще използва тактическо ядрено оръжие за да не допусне подобен пробив. Казано по-простичко, въпросът е, дали Путин (който вероятно още дълго време ще ръководи Русия) вярва, че Обама (или неговият наследник) би сторил същото по отношение на балтийските държави или други държави в Източна Европа. Предвид същественото превъзходство на Москва по отношение на тактическото ядрено оръжие, евентуален погрешен отговор на този въпрос, може да убеди руснаците, че това няма да се случи. Което пък би могло да доведе до катастрофални последици.

Изброените по-горе седем различия между студената война и бъдещото противопоставяне между САЩ и Русия свидетелстват за това, че макар новата студена война вероятно ще продължи много по-малко време, тя може да се окаже много по-скъпа и - в зависимост от китайската реакция - да доведе до много тежки и дългосрочни последици за взаимоотношенията между САЩ и единствения му потенциално равен съперник. Затова американските правителствени чиновници следва много сериозно да си помислят преди да тръгнат по този път.

 

* Авторът е изпълнителен директор на Центъра за изследване на националните интереси във Вашингтон и съиздател на списание Нешънъл интерест, бивш високопоставен сътрудник на Държавния департамент на САЩ

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2024