Георги Бърдаров, Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз, 352 стр., Едикта, С., 2012
Книгата е първото, оригинално, интересно и задълбочено географско изследване на демографските процеси в Европа, дело на преподавателя в катедра „Социално-икономическа география” на СУ „Св. Климен Охридски” доц. д-р Георги Бърдаров.
Демографската динамика в света, по континенти и страни, привлича интереса на много изследователи. И това е напълно основателно - човешкият капитал, неговото развитие, структура и пространствено разпределение са основни и неотменими елементи на всяка държавна политика и управление. Заедно с това, през последните десетилетия геодемографското развитие на нашия континент (общо и по страни) може да се определи като тревожно и непредвидимо в дългосрочен план. Това се установява още с първия поглед върху структурата, анализите и обобщенията, които ни представя авторът. Идеята му да разкрие и обясни сложната географска панорама на демографското развитие в страните членки на ЕС и на континента, като цяло, се основава на триадата "конфликти,- имиграция и трансформация на идентичности". По-конкретният поглед върху избрания алгоритъм и използваните методи на изследване от д-р Бърдаров, разкрива вярната ориентация към анализа на многопластови процеси - с географско, историческо, геополитическо и социокултурно съдържание. Очевидно подходът към научното изследване е оригинален и представлява продължение на предходни анализи и обобщения. От такива позиции авторът дефинира важни, преди всичко хуманни, изводи и предлага "добри перспективи в демографското развитие на ЕС и Европа".
Интересен и увлекателен е анализът на доц. Бърдаров за историята през погледа на географа и демографа, както на и капана на "необходимата имиграция" в Европа, в който се извършва сложна трансформация на демографските вълни към континента. В търсенето на логичен отговор и политики за близките хоризонти, той дефинира и изследва два базови вектора на геодемографската динамика в Европа – първият е непознатата по продължителност демографска криза за отделни региони (на ЕС и Европа), а вторият - безпрецедентното застаряване на европейското население. Те са обосновани, целенасочени и доказват творческото умение на автора да свърже теоретичните анализи с процесите на геодемографско планиране и преди всичко с практиката на демографското регионално управление.
Вторият основен акцент в книгата на Георги Бърдаров е свързан с изясняване на етноконфесионалните конфликти и трансформацията на етническите идентичности в страните от ЕС. И тук, при изясняването на този сложен възел от проблеми и фактори, авторът следва възприетия подход - генетично представяне на събитията и системен анализ на съществуващата ситуация. Действително, тук имплицитно се поставя въпроса за нов модел на социокултурно развитие и координация на демографските политики на ЕС и Европа, който да бъде в основата на "устойчивото, балансираното, интелигентното и поддържащо развитие".
Първата книга на Георги Бърдаров е актуална, привлекателна със своето съдържание и ценна за процеса на планиране и управление на човешкия капитал в страната и ЕС. Тя е научно повествование за сложната демографска ситуация в Европа, написана е компетентно и със задълбочено познаване на процесите и явленията, развиващи се необратимо и нелинейно. В тази проблемна област авторът защитава успешно нова добавена стойност към демографската политика на страната. Георги Бърдаров настоятелно ни води към обобщенията, че геодемографската динамика на страните от ЕС и Европа е елемент на държавно поведение и отношение към родната страна, че геодемографската динамика преминава през рискови и непредвидими фази, че тя е съдба за отделните етноси на континента - за едни травмираща, а за други прогресивна.
В контекста на глобализацията, Европа се превръща в опитно поле, на което се апробират новите обществени форми и идентичности. Континентът е първият, който преминава през демографски преход още през XIX век и реализира своя демографски взрив, но е и първият, попаднал под ударите на демографската криза. В рамките само на век качествено се промениха и подобриха условията на живот, в пъти се повиши жизненият стандарт. Тази позитивна промяна доведе обаче и до промяна в ценностната система, а оттам и в репродуктивните нагласи. Днес няма европейска държава с коефициент на детност над 1,8, а за осигуряване на разширено възпроизводство е необходимо той да е поне 2,2. Вече четвърто поколение се наблюдава стесняване на детеродния контингент. Успоредно с това, непрекъснато се повишава средната продължителност на живота и средната възраст на населението. Само за век средната продължителност се е покачила от около 40 на 80 години. Може би това е цената, която плаща Европа за икономическият си ръст и качеството на живота. Днес европейското общество е силно застаряло без изгледи да излезе от ситуацията чрез трайно повишаване на раждаемостта.
Имигрантският проблем
Застаряването на европейското население е едната плоскост на демографската трансформация в Европа. Другата е очерталата се в началото на настоящия век свръхимиграция от бившите европейски колонии в Африка, Западна и Южна Азия. Европа е оградена от пояс държави, които са демографски жизнени, с акумулиране на много младо население, но и с редица социални и икономически проблеми. Високата младежка безработица, ниският жизнен стандарт и особено измененията на климата и острият недостиг на вода все повече ще провокират емиграция. ООН говори за глобално разместване на население през XXI век, като очаква между 2007 и 2050 по 2,2 млн. души на година да се преместват от развиващите се към развитите региони. От тях над 1,5 млн. ще влизат в Европа – 377 000 ще са от Африка, 1,2 млн. от Азия. През 2010 85% от ръста на населението в ЕС е от имиграция. Към 1 януари 2010 общият официален брой на неевропейците, живеещи в държави от ЕС, е близо 20 млн. души. Отделно, според оценъчни данни, нелегалните емигранти са межди 2,6 и 6 млн., а все още няма статистика за дела на смесените бракове, които също са част от етническата и расова промяна. И, ако външно емиграцията се провокира от условията за живот в Африка и Азия, Европа има вътрешна потребност от нея заради редуцирането на трудоспособния контингент население в резултат на демографската криза. Имиграцията е пряко обвързана както с подържане на баланса на трудовия пазар, така и с пенсионната възраст и нивото на пенсиите. Великобритания например, се нуждае от 88 000 имигранта годишно, за да запази съотношението активно-неактивно население, а най-застарялата държава - Италия, от 6500 имигранта на всеки 1 млн.жители (т.е. 377 000 годишно), в противен случай пенсионната възраст трябва да нарасне до 77 години. При съвременните демографски тенденции, до 2050 населението на ЕС ще намалее с 65 млн.души, което, при продължаващото увеличение на средната продължителност на живота, означава, че пенсионната възраст трябва да се повиши на 73-74 години. Необходимо е да се преосмисли отношението към имигрантите и да се преодолее насадения страх от тях у европейците, защото колкото те имат нужда от Европа, толкова и Европа има нужда от тях. А в един глобален свят без граници и с усъвършенствани транспортни и комуникационни средства миграциите и смесването на население ще се превърнат в естествена среда за живот.
`В книгата е разгледан многопластово и един от най-актуалните и взривоопасни съвременни проблеми – религиозното противопоставяне между християнството и исляма. Изяснени са общите корени, произход и ценностна система на двете световни религии, което напълно потвърждава основната теза на автора, че всеки религиозен конфликт е резултат от манипулация, неграмотност и страх. Религията, по дефиниция, означава мир и любов към ближния и няма световна религия, която да проповядва насилие или да оправдава убийството в името на Бог. Последното е посегателство срещу вярата и хуманността. В книгата това е представено чрез анализа на два типови конфликти – ирландският, в рамките на християнството, и войната в Босна, при разпадането на Югославия. На остров Ирландия вече в продължение на шест века бушува братоубийствен конфликт между протестанти и католици, при който ежедневно загиват хора и от двете страни. Босненският конфликт е показателен за това, какво може да се случи в Европа, ако се тръгне по пътя на религиозната конфронтация по оста християнство-ислям, накъдето се опитват да я тласната както крайни националисти, криещи се зад християнската идеология, така и крайни ислямски радикалисти, боравещи свободно и спекулативно с идеята за джихада.
Сред темите в книгата са и връзката между глобализацията и трансформацията на етническите и национални идентичности, моделите за бъдещо развитие на континента при залеза на държавата-нация и формирането на нови идентичности. Застъпена е тезата, че въпреки множеството трудности и скептицизма европейският проект е обречен на успех, а пътят към него е в задълбочаващата се интеграция и превръщането на Европа в политическо образувание от федеративен тип, в което държавите ще преотстъпват все повече правомощия на наднационални или корпоративни структури. Мнението на автора е, че в такава Европа националните идентичности постепенно ще загубят значението си и ще се трансформират или в наднационални (общоевропейски), или в локално-градски, при които водещо ще е мястото, където живее човек в дадения момент и се чувства най-добре.
„Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз” представя някои абсолютно нови виждания за развитието на Европа и застъпва тези, които са колкото смели и радикални, толкова хуманни и разчупващи рамките на войнстващия национализъм и религиозните догми. Тя очертава една нова мултиетническа, мултирелигиозна и мултирасова Европа на XXI век, в която водещи ще са хуманността, развитието и интелектът.
* Преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”
{backbutton}
