22
Пон, Юли
22 New Articles

Геополитиката на корейския въпрос

брой5 2012
Typography

Студената война приключи преди повече от две десетилетия, но една от следите ú остава видима до наши дни и разделя Корейския полуостров по 38-мия паралел. Към днешна дата това е границата между Северна и Южна Корея, известна още като демилитаризирана зона1. Конфликтът между двете корейски държави, както и придобилият глобални измерения въпрос за севернокорейската ядрена програма, са сред основните проблеми пред международната общност, оставайки неразрешени вече повече от половин век.

Разделеният корейски народ продължава да търпи последиците от борбата между великите сили за влияние в Североизточна Азия, както и от сблъсъка на двете противостоящи си идеологии в годините на студената война: комунизмът и либералният капитализъм. До голяма степен, именно дълбоките идеологически различия между двете корейски държави препятстват разрешаването на конфликта по мирен път и така създават заплаха за мира и сигурността на Североизточна Азия.

Развръзката на ситуацията зависи от множество фактори и трудно може да се предвиди точно, затова можем да срещнем множество и разнообразни прогнози. За да открием правилния подход към мира и сигурността на Корейския полуостров, следва да се вземат предвид: причините за конфликта; факторите, действащи в съвременната международна среда, в региона и конкретно на полуострова; позициите и интересите на международните играчи.

Геостратегически и исторически причини за конфликта на Корейския полуостров

Сред основните причини, довели до настоящата ситуация, е стратегическото географско разположение на Корейския полуостров. Той се намира в региона на Североизточна Азия и е плътно обграден от големи държави. На север полуостровът е свързан с азиатския континент и разполага с две естествени граници: река Ялу (с Китай) и река Туман (с Русия). От източната континентална част на Китай го делят 200 километра. Японските острови Хоншу и Кюшу се намират на 206 километра на югоизток, точно срещу Корейския проток 1, 2, 3. Четири велики сили придават на Корейския полуостров важно значение за сигурността в Източна Азия, което директно го превръща в геостратегическа цел на всяка една от тях. Това са съседните на полуострова държави: Китай, Русия и Япония, както и (разбира се) САЩ. За Съединените щати полуостровът придобива значимост през годините на студената война, в качеството му на държава-щит срещу проникването на комунизма4.

Освен геостратегическата значимост на полуострова, важна роля изиграват и историческите събития  преди и след разделянето му. В хода на цялата ú история, Корея е завладявана, изпадала е под влиянието или е била побеждавана от по-големи съседни държави. Страната е под монголскa окупация от 1231 до началото на XIV век. След като побеждава Китай (в Китайско-японската война от 1894-1895) и Русия (в Руско-японската война от 1904-1905), Япония започва да играе доминираща роля в региона и през 1910 анексира Корея. За целта тя предварително си е осигурила подкрепата на САЩ (споразумението „Тафт-Катсура” от 1905, подписано преди Договора от Портсмут) и Великобритания. В хода на борбата за потенциално влияние в региона и защита на собствените си интереси, държавите от западната общност, като цяло, изиграват важна роля в процеса на укрепване на японската доминация на Корейския полуостров5. Веднага след освобождението на полуострова от японска окупация, той се превръща в арена на сблъсъка между двете тогавашни суперсили - САЩ и СССР, в годините на студената война.

По време на Втората световна война плановете на съюзниците от антихитлеристката коалиция по отношение на Корея се свеждат в крайна сметка до решението от конференцията в Кайро през 1943 за „временно попечителство”. САЩ, Китай и Великобритания се ангажират с бъдещето на Корея в Декларацията от Кайро, като посочват, че „трите сили, съзнавайки поробването на народа на Корея, са решени впоследствие Корея да стане свободна и независима.” Въпреки, че Съветският съюз също е част от съюзническата коалиция, той влиза във войната срещу Япония чак през 1945, затова не участва в Каирската конференция.

Когато, на 6 август 1945, е осъществена ядрената атака срещу Хирошима и Нагасаки, СССР официално се включва във войната (в последната седмица от нея) и изпраща войски в северната част на Корея на 9 август 1945. Въпросът за следвоенната съдба на страната е включен като подточка в дневния ред, касаещ победена Япония. Съединените щати не искат да допуснат съветско участие в окупацията на Япония. За да отвлекат вниманието на Москва, те и предлагат окупационна зона в Корея. Администрацията на САЩ поема района на юг от 38-мия паралел, а тази на Съветския съюз - на север от него. СССР приема разделителната линия, въпреки че опитът му да получи своя окупационна зона в северната част на Япония (на остров Хокайдо) е отхвърлен от Вашингтон.

Първоначалните надежди за създаването на единна, независима Корея, бързо се разсейват, тъй като политиката на студената война и вътрешните разногласия по плана за попечителство водят до създаването, през 1948, на две отделни държави с противоположни политически, икономически и социални системи. На юг от 38-мия паралел, под наблюдението на Организацията на обединените нации (ООН), се провеждат избори и на 15 август 1948 е създадена Република Корея. Ли Синман, който в продължение на повече от трийсет години живее в САЩ и получава докторска степен от университета в Принстън, става първия президент на републиката. На 9 септември 1948 на север е създадена Корейската народнодемократична република (КНДР), начело с тогавашния премиер Ким Ир Сен, подкрепян от Москва 1, 6 .

Само две години след създаването им, между двете Кореи избухва война. Военните сили на Севера започват изненадваща атака и нахлуват в Южна Корея на 25 юни 1950. ООН, в съответствие с условията на своя устав, се ангажира в първите си колективни действия и основава Командване на ООН, подпомогнато от 16 държави-членки на организацията с военни контингенти и друга помощ. От момента на включването на Китай на страната на Севера, през октомври 1950, става очевидно, че тази война не е само резултат от конфронтацията в рамките на Корейския полуостров, но и следствие от нестихващото съперничество между Изтока и Запада.

Военните действия продължават до 27 юли 1953. На тази дата, в Панминчжон, командването на Севернокорейската народна армия, китайските доброволци и ООН подписват споразумение за примирие. Нито САЩ, нито Южна Корея слагат подпис под споразумението, въпреки че и двете се придържат към него чрез ООН. Впрочем, официален мирен договор между Севера и Юга няма и до днес6 .

Последиците, които Корейският полуостров търпи от идеологическия сблъсък, подклаждащ студената война, не се изчерпват само с този военен конфликт, а продължават до наши дни. Десетилетия след края на студената война, както и след краха и трансформацията на комунистическия свят, корейската идентичност не успява да се възстанови.

Двете Кореи в началото на XXI век

Освен вече разгледаните причини за конфликта на Корейския полуостров, важно е да се има предвид развитието на двете корейски държави в политически и икономически план, както и акцентите в техните двустранни отношения през последните години. Мястото, което всяка от двете заема днес в международното пространство, е резултат от политическата посока, която е била заставена да следва в хода на студената война.

Така, Южна Корея поема по пътя към западен тип демокрация и капиталистическа икономика. Днес тя е президентска република, в която правомощията са поделени между президента, законодателната и съдебната власт. Страната е ключов играч в икономиката, сигурността и културата на азиатския континент. В икономически план, тя е голяма сила не само в региона, но и в световен мащаб.

По коренно различен път поема севернокорейската държава. До днес там властта се държи от комунистически режим, превърнал се в прецедент в световната история. Сред същностните му характеристики е масовото погазване на човешките права, за чиито мащаби се съди основно по разказите на бегълци. Северна Корея е военизирана държава без аналог в световната история. Тя разполага с активна военна сила от близо 1,2 милиона души, в сравнение с около 680-те хиляди в Южна Корея. Военните и разходи възлизат на около 1/4 от брутния национален продукт (БНП), като до 20% от мъжете на възраст между 17 и54 години влизат в състава на редовните въоръжени сили 6, 7.

Първият ръководител на КНДР е Ким Ир Сен, управлявал в качеството си на генерален секретар на Корейската работническа партия и президент на Северна Корея чак до 1994. Последният държавен пост е отменен след смъртта на му, като той е провъзгласен за „вечен президент на републиката”.

Социалната еволюция на Северна Корея, също както и тази на Южна, преживява първия си повратен момент по време на Корейската война. През този критичен период Северна Корея взема решение да разчита единствено на себе си, което е заложено в основата на доктрината чучхе („всичко със собствени сили”) от 1957. Повече от половин век по-късно, тя все още е фактор в Северна Корея, макар и в значително променен формат. Подходът на Ким към концепцията чучхе се развива в посока към постигането на самодостатъчност, изразяваща се в необходимостта Северна Корея да оформи собственото си бъдеще, а също и това на целия корейски народ, независимо от външните влияния1, 6.

Вече в наши дни, смъртта на севернокорейския лидер Ким Чен Ир (син на Ким Ир Сен), на 17 декември 2011, бе друг повратен момент в историята на страната, както и в междукорейските отношения. Той беше наследен от най-малкия си син Ким Чен Ун, обявен за главнокомандващ на въоръжените сили и лидер на управляващата в страната Корейска работническа партия.

Днес КНДР e в тежко икономическо състояние и, до голяма степен, разчита на международните помощи. Но макар да е най-слабият измежду шестте основни играчи в региона, Северна Корея не само продължава да съществува, но и успява да се позиционира като основен двигател на геополитиката на Североизточна Азия посредством своята „авантюристична ядрена дипломация” 4.

Отношенията между двете корейски държави, от Корейската война насам, са белязани от редуващи се периоди на разведряване и въоръжени провокации. Последните въоръжени сблъсъци датират от недалечната 2010. Става дума за потапянето на южнокорейския кораб „Чеонан” близо до северната гранична зона в Жълто море, на 26 март, и севернокорейския обстрел срещу остров Йонпьон на 23 ноември, отново близо до северната гранична зона6.

Основен проблем в междукорейските отношения, а също между КНДР и САЩ, продължава да бъде севернокорейската ядрена програма, която стартира със съветска помощ още през 60-те години на XX век. След края на Корейската война, САЩ разполагат ядрени оръжия в Южна Корея, въпреки че споразумението за примирие забранява въвеждането на качествено нови оръжия на полуострова.

Решението на Джордж Буш-старши да изтегли всички ядрени оръжия, разположени извън границите на САЩ, слага началото на американския натиск върху КНДР във връзка с нейния 30-мегаватов реактор в Йонбьон, в експлоатация от 1987. Йонбьон стартира като средство за постигане на енергийна самодостатъчност, напълно в унисон с доктрината чучхе на Ким Ир Сен. Постепенно обаче, обектът се превръща в разменна монета в отношенията между Пхенян и Вашингтон.

На 30 януари 1992  КНДР най-сетне подписва споразумение за гаранции с Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) - нещо, което е обещала да направи още през 1985, когато се присъединява към Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО).

Десет години по-късно, през 2002, е разкрита тайната програма на Северна Корея за обогатяване на уран за военни цели. САЩ, заедно с Китай, предлагат многостранни преговори между заинтересованите страни. През август 2003 КНДР приема да присъства на шестстранните преговори, касаещи нейната ядрена програма. В тях, освен нея, участват съседите и - Република Корея, Китай, Русия и Япония, както и САЩ.

През 2004 и 2005 се провеждат последователни срещи в рамките на шестстранните преговори. На 19 септември 2005 шестстранните преговори завършват със Съвместна декларация между участващите страни, според която КНДР се ангажира да изостави всички ядрени оръжия и съществуващи ядрени програми и да се присъедини отново към ДНЯО и превантивните мерки на МААЕ. Освен това, декларацията ангажира САЩ и други държави с определени действия, подсигуряващи ядреното разоръжаване на КНДР. САЩ се задължават да гарантират сигурността на Севера, декларирайки, че не разполагат с ядрени оръжия на територията на Южна Корея и нямат намерение да атакуват КНДР с ядрени и други оръжия или да навлязат на територията  ú.

През 2006 КНДР напуска шестстранните преговори и на 9 октомври обявява, че е осъществила успешен ядрен опит, което се потвърждава и от САЩ. В отговор Съветът за сигурност на ООН, цитирайки седма глава от Хартата на организацията, единодушно приема Резолюция 1718, която осъжда действията на Северна Корея и налага санкции върху вноса на определени луксозни стоки и военна техника, оръжия за масово унищожение и свързаните с тях части и трансферни технологии. Проваля се и може би най-сериозният опит за разрешаване на проблема - новото Съвместно заявление от февруари 2007, предвиждащо три фази за разоръжаване на полуострова: формиране на пет работни групи, прекратяване на програмата за производство на ядрени съоръжения и унищожаването на самите съоръжения.

Само две години след новото Съвместно заявление от 2009, КНДР изстрелва „телекомуникационен спътник” с използване на ракетна технология, което е в нарушение на Резолюция 1718 на Съвета за сигурност на ООН. На 25 май Пхенян извършва втори ядрен опит, единодушно осъден от международната общност. Новата Резолюция 1874 налага още по-сурови санкции на КНДР, по-мащабно оръжейно ембарго и по-строг контрол на товари от и за Северна Корея6, 7, 8.

Според една прекалено оптимистична гледна точка, получила разпространение в медийното пространство, правителствата по света смятат, че смъртта на севернокорейския лидер може не само да дестабилизира региона, но и да предостави възможност за ново начало в дипломацията9. Този предпазлив оптимизъм обаче, не се потвърждава от първите политически ходове на новия севернокорейски лидер. Макар че на 29 февруари 2012 е постигнатото споразумение между САЩ и КНДР за мораториум върху севернокорейската ядрена програма и ракетите с далечен обсег на действие, само два месеца по-късно (на 13 април) Северна Корея прави опит за изстрелване в орбита на спътник с ракета-носител „Унха-3”10, 11 . Това противоречиво поведение на Пхенян подсказва, че най-вероятно новият лидер на страната ще продължи политическия курс на предшествениците си от семейство Ким. Така, според известният руски експерт по източноазиатските проблеми Дмитрий Верхотуров: „Ким Чен Ун ще продължи делото на баща си12.

Сценарии за бъдещето на Корейския полуостров

Съществуват множество разнообразни сценарии за развитието на ситуацията на Корейския полуостров. Особено интересни са разгледаните от Крис Девилърс (Strategic Policy Planning Unit) сценарии на д-р Ейдън Фостър Картър, ръководител на Програма „Корея” в Университета на Лийдс, както и тези на Института за устойчиво развитие „Наутилус” (с филиали в САЩ, Австралия и Южна Корея). Много задълбочени и вземащи предвид редица фактори в рамките на полуострова и в съвременната международна среда, са и сценариите на австралийския полковник Дейвид Коглан от Института за стратегически изследвания към Военния колеж на САЩ..

Сценариите на д-р Ейдън Фостър Картър от Университета на Лийдс(2002)

Д-р Картър предлага четири сценария за бъдещето на Корейския полуостров, базирайки се най-вече на труда на бившия директор на ЦРУ Джон Дойч. Първият сценарий предвижда нов въоръжен конфликт между двете Кореи, още повече, че в продължение на десетилетия севернокорейците се подготвят именно за такова развитие. В това е и смисълът от съществуването на огромната армия на КНДР. Според този сценарий е най-вероятно войната да избухне случайно. Тя може да започне, ако незначителен обстрел в демилитаризираната зона (в резултат от нагнетеното напрежение) провокира ответен отговор от страна на Северна Корея, а после прерастне в мащабен конфликт. Подобно развитие може да има изключителносериозни последици, включително използването на химически и ядрени оръжия. Д-р Картър обаче смята, че този сценарий не означава непременно края на Северна Корея.

Вторият сценарий е озглавен „Имплозия”, като според него икономическото изоставане на Северна Корея се задълбочава и населението успява да оцелее само поради благоволението на Китай. Въпреки това, тежките условия на живот провокират бунт срещу режима. Всъщност, засилването на глада и репресиите действително може да доведе до бунт, но за целта е от значение до севернокорейското общество да достига информация за външния свят, каквато в момента липсва. Освен информация, е необходима и външна помощ, за да може евентуалният бунт да се увенчае с успех. Проблемът е, че каквато и да е външна намеса от военен характер на този етап само би разпалила борбата на великите сили за влияние в региона.

Третия сценарий на д-р Картър е озаглавен „Гласност”, като според него събитията на полуострова се развиват по подобие на тези през последните години от съществуването на Съветския съюз. Ръководството на КНДР либерализира пазара, като мярка за справяне с глада. Задълбочават се контактите с Южна Корея, което помага на севернокорейците да осъзнаят, че на юг гладът е ликвидиран още преди десетилетия. Това пък би могло да повдигне въпроси относно легитимността на репресивния севернокорейски режим. Този сценарий завършва с бърза ерозия на режима в КНДР - ситуация, сравнима с тази в Германия през 1989-1990.

Четвъртият сценарий предвижда запазване на статуквото. Той се основава на това, че досега севернокорейският режим неведнъж е демонстрирал способността си да оцелява. За целта, той, от една страна, моли за външна помощ (от Русия, Китай и международната общност), а от друга потиска собствения си народ. Към днешна дата, режимът съумява да задържи властта. Според Картър, благодарение на финансовата подкрепа от страна на международната общност за Организацията за развитие на енергетиката на Корейския полуостров, е постигнато известно ограничаване на корейските ядрени програми. В същото време не е реалистично да се смята, че в резултат от множеството преговори КНДР ще остане без ядрени оръжия, задоволявайки се с голям обем външни помощи и постоянни енергийни доставки. Тази изключително точна преценка на д-р Картър отпреди десетина години е в сила и днес13. В същото време най-желаната развръзка за всички влиятелни играчи в региона и днес е КНДР да се откаже от ядрения си арсенал14.

Сценариите на Института „Наутилус”

През 2002 и 2003 група американски и южнокорейски експерти, работещи под егидата на Института „Наутилус”, изготвят четири сценария за бъдещето на двете Кореи, озаглавени, съответно, „Безизходица” (“Gridlock”), „Велик лидер III” (“Great Leader 3”), „Феникс” (“Phoenix”) и „Дъга” (“Mujoge-Rainbow”).

Сценарият „Безизходица” е доста песимистичен като предвижда началото на нова студена война. Великите сили се подозират взаимно, а малките държави сключват съюзи помежду си, опитвайки да гарантират сигурността си. Северна Корея и Китай се сближават; Южна Корея и САЩ също задълбочават съюзническите си отношения. Макар навлизането на мобилните телефони в Северна Корея да ограничава донякъде репресиите, този сценарий не прогнозира добра съдба за страната, която окончателно деградира до „провалена държава” (failed state), разполагаща с ядрени оръжия.

Сценарият „Велик лидер III” с учудваща точност прогнозира някои текущи събития като поемането на властта в Северна Корея от нов лидер, както и високата степен на ангажираност на САЩ във войната срещу тероризма. Според него, именно тя става причина Вашингтон да изтегли войските си от Южна Корея, което я прави по-незащитена. Предвижданият от дълго време финансов колапс на Япония се случва и това слага край на търговските отношения между САЩ и Азия. Южна Корея търпи големи загуби и се опитва да стабилизира икономиката си посредством широкомащабни инфраструктурни проекти в КНДР. Това пък дава тласък за разведряване на отношенията на Корейския полуостров и насочва Южна Корея към орбитата на Китай, тъй като отношенията и със САЩ са силно деградирали. В рамките на този сценарий, Северна Корея продължава да съществува.

„Феникс”, както е озаглавен третият сценарий на Института „Наутилус”, предвижда обединението на двете Кореи, като то се осъществява за сметка на Севера. Американската външна политика поема по-многостранен курс и се стреми към засилване на сътрудничеството с Китай. Съгласуваната рамка е изоставена. Поставена в изолация, Северна Корея търпи имплозия, разтърсвана от бунтове и още по-жесток глад. В страната е изпратена международна мисия, начело с Китай, целяща да се запази мира на полуострова. Границата между Севера и Юга изчезва и обединена Корея се възражда с икономическата подкрепа на САЩ и страните от ЕС.

По-лек път към обединението прогнозира последният сценарий, озаглавен „Дъга”. Според него, изострените отношения между Северна Корея и САЩ водят до провала на Съгласуваната рамка, но дипломатическите преговори между Вашингтон и Пхенян карат САЩ да подкрепят икономическата реформа и нормализирането на дипломатическите отношения в замяна на преустановяване на ядрените опити. Съединените щати подкрепят заемите, които Световната банка отпуска на КНДР, а Китай и Япония осигуряват осъществяването на самите преговори. Южна Корея съзира предимствата от севернокорейската евтина работна ръка и границата между двете държави постепенно избледнява.

Институтът „Наутилус” определя и конкретните фактори, които са от съществено значение за бъдещето на полуострова. Това са:

- отношенията САЩ-Китай, важна е и ролята на Южна Корея и Япония;

- развитието на вътрешните политико-икономически и социално-културни изменения в КНДР;

- до каква степен севернокорейската военна стратегия е офанзивна или дефанзивна;

- отношенията Север-Юг;

- степента на прозрачност на шестстранните преговори относно ядрената програма на Северна Корея;

- резултатът от американските президентски избори;

- курсът на глобалната война срещу тероризма и американската външна политика. 13

Алтернативните пътища към обединението според полковник Дейвид Коглан

През 2008 полковникът от австралийската армия Дейвид Коглан предлага четири сценария за това, как може да се осъществи обединението на Корейския полуостров: „Постепенна промяна” (“Gradual”), „Статукво” (“Status Quo”), „Колапс” (“Collapse”) и „Война” (“War”).

Първият сценарий за постепенна промяна е доста идеалистичен и би могъл да се реализира при възможно най-добро стечение на обстоятелствата. Той предвижда постепенно разширяване на икономическото сътрудничество между Севера и Юга, възприемане на китайския модел на икономическо развитие от КНДР и запазване на нейното „авторитарно централизирано правителство”. Полковник Коглан разглежда тези мерки като благоприятна предпоставка за развитие на отношенията и постигането на взаимоизгодно споразумение, което, в крайна сметка, да доведе до създаването на eдинна държава. Спорен въпрос е, дали характерът на необходимите реформи изисква края на чучхе и военната политика.

И тук, както сред сценариите на д-р Картър, се появява вариантът „Статукво”, най-вероятен поне за близкото бъдеще. Този сценарий предвижда, че Северна Корея „оцелява някак” за неопределен период от време като осъществява само минимални промени, абсолютно необходими за оцеляването на държавата. Самият Дейвид Коглан посочва, че този сценарий е „вероятен и рационален”, защото „...в продължение на близо 20 години, Северна Корея съумява да се пребори с предсказанията за колапс и оцелява...”.

Според него, третият възможен път към обединението минава през колапса на КНДР и (това се споделя и от повечето наблюдатели и анализатори) последващото и „усвояване” от Юга. Икономическият срив на КНДР и вероятната хуманитарната криза могат да доведат до политическа нестабилност и след това до колапс. В рамките на този сценарий, съществуват редица варианти, които обаче могат да се сведат до два основни: армията на Северна Корея надделява и поема контрола над държавата, или пък настъпва колапс, при който нито един политически играч не успява да надделее над останалите и в резултат от това възниква вътрешен конфликт. Не е възможно да се предскаже, кой от вариантите ще се реализира, но те имат общи характеристики: колапс може да настъпи с малко или никакъв отзив; редица фактори могат да предизвикат колапс; може да се наложи някаква форма на външна намеса, особено в случай на хуманитарна катастрофа или вътрешен конфликт, когато трябва да се вземат незабавни мерки за да се гарантира безопасността на севернокорейските оръжия за масово унищожение.

Последният и най-фатален сценарий за обединението е озаглавен„Война”, като се прогнозира, че тя ще завърши с поражението на КНДР. Въпреки че вероятността за това е много малка, имайки предвид севернокорейската военна мощ, не може да се изключи опцията за „пусково събитие” (включително случайно), което да постави началото на войната. Според автора е възможно Северът да започне война от отчаяние (т.нар. „синдром на плъха, притиснат в ъгъла”). Имайки предвид, че е малко вероятно Северна Корея да стигне до подобно решение срещу добре подготвен противник, оптималният за момента вариант да предприеме атака е в период на слабо напрежение и (в идеалния случай), когато САЩ са ангажирани някъде другаде. Коглан обаче изтъква, че тази опция е много малко вероятна, ако приемем, че властта в КНДР е заинтересована повече от оцеляването на държавата, отколкото от самоунищожаването ú14.

Потенциалната намеса на нови международни играчи

Кой от всички изброени сценарии ще се реализира на Корейския полуостров зависи до голяма степен от международната общност. Съседните на полуострова държави Русия и Япония, както и САЩ, са обременени исторически по отношение на Корея. Всяка от тях преследва собствените си интереси в региона и така допринася за настоящата съдба на полуострова. Единствено отношенията на двете корейски държави с Китай се развиват по-близо до нивото на сътрудничество. Важен е, разбира се, фактът, че самата Китайска народна република (КНР) все още не е създадена, когато полуостровът бива разделен по 38-мия паралел, което спасява Китай от историческа отговорност за разделянето му1. Този факт предопределя и важната роля на посредник, която Пекин може да изиграе в отношенията между Северна и Южна Корея. В случая обаче, непременно трябва да е налице едно условие, а именно - да бъдат нормализирани отношенията (т.е. преодоляно съперничеството) между САЩ и Китай. В противен случай, просто ще станем свидетели на поредният сблъсък на интереси в региона.

Положителна роля биха могли да изиграят някои нови глобални играчи, които не са обременени исторически с корейския въпрос. Много уместна например, може да бъде намесата на Европейския съюз. Редица автори, сред които Израел Рафалович 15, призовават за по-голяма ангажираност на Съюза със запазването на мира и сигурността в Североизточна Азия.

Към днешна дата ЕС поддържа дипломатически отношения и с двете корейски държави. Но докато Република Корея е надежден икономически партньор на Съюза, отношенията с КНДР се развиват еднопосочно, изчерпвайки се с помощта, оказвана на Пхенян от Брюксел. Средствата, които са предвидени за хуманитарна помощ за Северна Корея в бюджета на ЕС за периода 2011-2013, са значителни - 20 млн. евро. През юли 2011, ЕС предостави хранителни помощи в размер на 10 млн. евро. Въпреки финансовата и хуманитарната си ангажираност в Северна Корея обаче, Съюзът все още остава страничен наблюдател и, по думите на Рафалович, изглежда се чувства по-комфортно в ролята на независим платец, отколкото на независим играч. 15

„Нова Европа” публикува през октомври 2010 анализ на Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб и бивш министър на външните работи на България (2001-2005), относно необходимостта от бъдещо ангажиране на ЕС със ситуацията на Корейския полуостров. В него той настоява Брюксел да поеме функциите на глобален външнополитически фактор, предвидени в Лисабонския договор, и да се ангажира с обединението на Корея. От българските експерти по външна политика, именно Соломон Паси отделя по-сериозно внимание на конфликта на Корейския полуостров. Освен за по-голяма ангажираност на ЕС, той настоява и за намесата на България, в качеството и на членка на ЕС и НАТО. Според него, един от начините, чрез които ЕС може да участва в овладяването на конфликта, е посредством страни-членки, бивши републики от социалистическия лагер (в това число и България), които по-лесно могат да спечелят доверието на КНДР и да я подтикнат към мирен диалог с Република Корея 16, 17, 18.

България и корейският въпрос

Към днешна дата страната ни поддържа дипломатически отношения с двете Кореи. Отношенията ú с КНДР имат дълга история – те датират още от създаването на севернокорейската държава през 1948. Дипломатическите отношения между България и Южна Корея са установени значително по-късно – чак през 1990, но се характеризират със засилено икономическо сътрудничество и активен политически диалог.

Според извънредния и пълномощен посланик на Република Корея у нас Чън Би Хо, българският преход към демокрация може да бъде пример за КНДР в бъдеще. Той смята, че нашият преход може да се окаже твърде ценен за Корейския полуостров по отношение на „интегрирането към международната общност, излизането от изолация, отварянето към външния свят и диалога със съседните страни”19.

Имайки предвид дългогодишната история на дипломатическите отношения между България и КНДР и сегашното ни икономическо партньорство с Република Корея, нашата страна действително може да има принос в овладяването на конфликта, разбира се в качеството ú на членка на ЕС и НАТО. И, което е по-важното в случая, българската държава би могла да спечели сериозни дивиденти при евентуална намеса - както от икономически, така и от дипломатически характер.

* * *

Независимо дали става дума за близкото или по-далечното бъдеще, съдбата на Корейския полуостров най-вероятно ще бъде решена от външни сили, точно както се случва в миналото при разделянето му по 38-мия паралел. Но, за да се справят с конфликта, а не да го задълбочат още повече, тези външни сили трябва да се поучат от грешките в миналото. Намесата на глобалните играчи следва да се изразява в съвети и улесняване на диалога със Северна Корея. При това не бива да се залага прекалено на демократизацията на страната, особено по силов път. Преследването на максималистичната цел за смяна на режима, както и поставянето на преден план на собствените интереси на пряко засегнатите играчи препятстват благоприятната развръзка. До най-задоволителния резултат на този етап - КНДР без ядрени оръжия, може да доведе единствено дългият и труден път на преговорите. А за да бъде извървян той докрай, е нужно преди всичко търпение. Първата и най-важна стъпка към сигурността в Североизточна Азия и, евентуално, към обединена Корея е да бъде спечелено доверието на КНДР, изгубено в хода на историята.

 

Бележки:

1. Olsen, Edward A. (2005) “Korea, the Divided Nation” (Greenwood Publishing Group). Книгата е извлечена на 15.11.2011 г. от www.gigapedia.org.
2. Korea’s Geography (Asian Info). Интернет адрес на сайта:  http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/geography.htm#LAND, активен към 23.02.2012.
3. Briney, Amanda, The Korean Peninsula, Learn Geographic Information about the Korean Peninsula. Интернет адрес:http://geography.about.com/od/northkorea/a/korean-peninsula.htm, активен към 23.02.2012.
4. Kim, Samuel S. (2006) “The Two Koreas and the Great Powers”. (Cambridge University Press). Откъсът от книгата е извлечен на 23.02.2012 от: http://www.amazon.com/The-Two-Koreas-Great-Powers/dp/0521660637#reader_0521660637.
5. Henneka, A. (2006) “Reflections on Korean history and its impacts on the US-North Korean conflict.” (Journal on Science and World Affairs, Vol. 2, No. 1, 19-27). Статията е извлечена на 20.03. 2012 г. от: http://www.scienceandworldaffairs.org/PDFs/Vol2No1_Henneka.pdf.
6. Сайт на американското правителство (U.S. Department of State, Diplomacy in Action): http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/2792.htm, 02.04.2012.
7. Сайт на Министерство на външните работи на Република България:  http://www.mfa.bg/bg/pages/view/259 , 24.04.2012.
8. Иванов, Иван Стоянов - аташе към Дирекция „Европейски съюз”, Експертен доклад на тема: „Актуална ситуация на Корейския полуостров” (Дипломатически институт ). Докладът е извлечен на 12.04.2012 от: http://bdi.mfa.government.bg/bg/papers/Korea_paper_plain_text.pdf.
9. „Светът прие с предпазлив оптимизъм смъртта на Ким Чен-ир” (Dnes.dir.bg). Извлечено на 24.04.2012 от: http://dnes.dir.bg/news/severna-koreja-sled-kim-enir-10152626.
10. „Северна Корея се съгласи на ядрен мораториум” (Novinite.bg). Извлечено на 20.03.2012. От:http://novinite.bg/articles/7124/Severna-Koreya-se-saglasi-na-yadren-moratorium. 
11. „Северна Корея изстрелва сателит след сателит” (Vesti.bg). Извлечено на 25.04.2012 от: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4740171.
12. „Експерти: Смъртта на Ким Чен Ир няма да доведе до демократизация” (Dnevnik. Bg). Извлечено на 04.04.2012 от:http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/12/19/1729688_eksperti_smurtta_na_kim_chen_ir_niama_da_dovede_do/.
13. Devillers, Chris (2003) “The Future of the Korean Peninsula. Scenario analyses” (Strategic Policy Planning Unit -Scenario Planning). Извлечено на 21.04.2012 от: http://www.docstoc.com/docs/27905149/The-Future-of-the-Korean-Peninsula#.
14. Coghlan, David (2008) “Prospects from Korean Reunification”. This publication is a work of the U.S. Government as defined in Title 17, United States Code, Section 101. ). Извлечено на  03.05.2012 от: http://www.StrategicStudiesInstitute.army.mil/.
15. Rafalovich, Israel, “Payer or Player”. Извлечено на 15.05.2012 от: http://www.economicvoice.com/north-korea-and-the-eu/50028525#axzz22C6U7ul1.
16. Паси, Соломон (2010) „Северна Корея след конгреса: да направим ЕС голбален играч” (публикувана във вестник „Труд”, вестник „Нова Европа” и „Корея Таймс”). Извлечено на 25.05.2012 от: http://www.solomonpassy.com/static.php?content_id=2&article_id=8.
17. „Соломон Паси: да пратим наши войници в Корея” (вестник „24 часа”).  Извлечено на 25.05.2012 от:  http://www.solomonpassy.com/interviews.php?interview_id=5.
18. „С Паси начело, България се заяви като обединителка на двете Кореи” (Bg.time.mk). Извлечено на 25.05.2012 от: http://bg.time.mk/read/cb95a7ecee/83ca42e84c/index.html.
19. „КНДР може да се поучи от българския преход” (Vesti.bg). Извлечено на 29.05.2012 от: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4482491.

* Софийски университет „Св.Климент Охридски”


{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017