11
Сря, Дек
6 New Articles

Глобалните миграции: предизвикателства и перспективи

брой3 2012
Typography

Проявите на икономическата глобализация са многообразни. Наред с активното развитие на търговията със стоки и услуги между държавите, е налице и интензивно преплитане на преките и портфейлни инвестиции на международно ниво и изнасяне извън „страната-майка” на филиалите на транснационалните корпорации. Всички тези процеси внимателно се анализират и коментират от учените и експертите. Извън полезрението им обаче се оказва такъв важен аспект на глобализацията, като международната миграция на трудовите ресурси и формирането на глобален пазар на труда (1). В същото време той се превръща във все по-значим феномен на съвременната световна икономика. Паралелно с изнасянето на капитали в чужбина, се развива и насрещен процес – емиграцията на хора, търсещи по-добри условия за себе си и своите семейства: сравнително високи доходи, по-благоприятни социални условия и перспективи за кариерно израстване.

Трудовата миграция

Разбира се, трудовата миграция не е нов феномен. По време на колонизацията на Северна и Южна Америка над половин милион испанци и португалци и около 700 хиляди британски поданици емигрират в отвъдокеанските колонии. Между 1821 и 1915 общо 44 млн. души напускат Европа. Успоредно с това, през ХV-ХІХ век в Америка са докарани насила 11-12 милиона африканци. В периода между 1842 и 1900 около 2,3 млн. китайци и 1,3 млн. индийци работят по договор в Югоизточна Азия, Африка и Северна Америка (2).

По онова време основната причина за масовата трудова миграция е пренаселеността и нарастващият недостиг на средства за съществуване в условията на постоянно раздробяване на обработваемите парцели земя в селата. Лошите реколти често водят до масов глад. В началото на 80-те години на ХІХ век, заради спада в цената на европейската пшеница, се осъществява мащабна емиграция в САЩ на селяни от Италия и Източна Европа. В периода на най-интензивна емиграция, през ХІХ век, емигранти стават 14% от жителите на Ирландия, всеки десети норвежец и 7% от населението на Швеция и Великобритания (3).

Разбира се, има и други причини за масова емиграция, например религиозната несъвместимост. Това е причината например, през първите петнайсет години на ХХ век от Русия в Америка да емигрират 1,5 млн. евреи (4).

По-късно, стимулиращият миграцията ефект на пренаселеността в селата започва постепенно да отслабва заради нарастващото търсене на работна сила в индустриалните европейски центрове. Миграцията на европейците отвъд океана отстъпва пред тази от по-слабо развитите държави от Азия, Латинска Америка и Африка, където нараства пренаселеността в селата, докато индустриализацията още не е започнала. Формират се и по-благоприятни материални условия за преселване в чужбина. На първо място, средното ниво на доходите в развиващите се държави нараства, позволявайки по-лесно да се съберат пари за подобно далечно пътуване. На второ, рязко падат цените на самите пътувания и на международната комуникация, като цяло. Така, между 1970 и 2000 цените на самолетните пътувания през Атлантическия океан падат с 60%, а стойността на триминутен телефонен разговор между Австралия и Великобритания например, се понижава от 350 долара, през 1926, до 0,65 долара, през 2000. С появата и развитието на Интернет, тя пада почти до нула (5). Тези тенденции правят пътуването и устройването в отдалечени от собствената страна места по-лесни от когато и да било в историята.

От втората половина на ХХ век започват да преобладават миграционните потоци от развиващите се страни от Юга към развитите държави от Севера. Едновременно с това обаче, част от трудовата миграция се осъществява и между самите развиващи се страни. Запазва се значителна миграция и между развитите държави. Така, емигрантите от страните от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) се движат предимно вътре в тази група: към Великобритания, Германия, Италия, САЩ, Полша, Южна Корея. Нещо повече, известна част от мигрантите от развитите държави се мести в развиващите се страни (вж. Таблица 1).

Таблица 1. Глобално разпределение на мигрантите през 2010

Мигранти от:

Мигранти в:

Милиони души

В проценти

Развиващи се

Развити

Всичко

Развиващи се

Развити

Всичко

Развиващи се страни

74,1

97,5

171,6

43,2

56,8

100.0

Развити държави

6,5

37,7

44,2

14,7

85,3

100.0

Общо

80,6

135,2

215,8

37,4

62,6

100.0

 

Обусловените от миграцията международни потоци от мигранти непрекъснато нарастват. През 1960 броят на трудовите мигранти в света е бил 3,2 млн. души, в началото на 1995 – над 35 млн., а през 2008 – 93 млн. (3% от трудовите ресурси на планетата) (6). Но тъй като мигрантите обикновено заминават заедно със семействата си (или ги прибират впоследствие), общата маса на преселниците се оказва два-три пъти по-голяма. През 2010 общият брой на официално регистрираните мигранти в света достигна 215,8 млн. души, включително 16,3 млн. бежанци (7). Освен това, около 100 млн. са били нелегалните имигранти. Точният им брой трудно може да се определи, но по последни оценки около 1/3 от всички имигранти в държавите от ОИСР са нелегални (8).

Миграцията като израз на борбата за оцеляване

В основата на демографското поведение на хората, както и на всички живи същества, е общият биологичен закон на борбата за оцеляване и продължаване на рода. Колкото по-малки са шансовете за оцеляване на потомството, толкова по-висока е раждаемостта на един или друг вид фауна. Компенсацията на високата смъртност с повишена раждаемост е присъща и на човешката популация: колкото по-бедно е едно общество и по-висока детската смъртност, толкова по-висока е раждаемостта. С подобряването на материалните условия за живот намалява необходимостта от висока раждаемост, постепенно отмират и поощряващите я традиции, религиозни и идеологически канони.

В развитите индустриални държави детската смъртност е минимална, пенсионната система е добре развита и собствените деца са престанали да бъдат онова икономическо предимство, каквото представляват за родителите в традиционните общества. В развитите държави детската смъртност на 1000 новородени, през 1995-2000, е била средно 6,55 деца, през 2000-2005 – 5,57, а през 2005-2010 – 5,15. Съответните показатели в развиващите се страни са били 63,13, 57,44 и 52,45 (9). Независимо от тенденцията към понижаване, заради обременеността на демографското поведение от традициите и другите социално.психологически фактори, раждаемостта там още дълго ще си остане на предишното ниво. Едва след две-три поколения родителите се убеждават, че смъртността при децата им в ранна възраст остава сравнително ниска и те могат да се ограничат с по-малък брой новородени. През преходния период утвърдилият се баланс между средната норма на раждаемост и средната норма на смъртност бива сериозно нарушен, като нивото на раждаемостта значително превъзхожда това на смъртността и населението нараства с безпрецедентни темпове. При това се променя и възрастовата структура на населението.

Броят на трудоспособното население нараства толкова повече ( и по-рано), колкото по-високо е изходното средно равнище на благосъстоянието на населението и, следователно, колкото по-ниска е нормата на смъртността. Това убедително се потвърждава от демографската статистика (виж фиг.1). В Европа (10) и Северна Америка, където доходите са достатъчно високи, следвоенният „бейби бум” води до спад в първоначално високия дял на трудоспособните. Но падайки до минимума си в средата на 60-те, той след това закономерно започва да нараства, достигайки връх през 2010. След това този дял постепенно отново ще започне да намалява, от една страна поради бързото нарастване броя на възрастните хора, а от друга – заради ниската раждаемост и свързаното с това слабо попълване на трудоспособното население.

След Втората световна война Азия повтаря европейската крива, макар и с по-голям спад, през 60-те и 70-те години и, съответно, с по-рязко нарастване броя на трудоспособното население, чиито връх се очаква през 2020-те години, след което ще започне постепенният и спад. Този забавен спад се обуславя най-вече от по-високата, в сравнение с Европа, раждаемост и, следователно, продължаващото „попълване” на трудоспособното население.

Фиг 1. Дял на трудоспособното население в различните региона на света (в %)

Източник: Bloom D., Canning D, Sevilla J. Economic Growth and the Demographic Transition. //NBER Working Paper 8685. P. 83.

В резултат, след 2020-те години, делът на трудоспособните в цялото население на Азия ще започне все повече да надхвърля съответния дял в Европа и Северна Америка. В Латинска Америка, възрастовата структура на населението се развива, като цяло, по същата траектория, но със забележимо изоставане по ниво. Там върховите му стойности се очакват през втората половина на 2020-те, след което ще започне още по-забавеният му спад. Много ниското жизнено равнище в Африка, съчетано с най-високото ниво на раждаемост, съществено променят кривата на ръста на дела на местното трудоспособно население. В Азия „бейби бумът” се проточва чак до началото на 80-те, а и след това нормата на раждаемост остава висока, ограничавайки ръста на дела на трудоспобните жители. В Африка този дял ще достигне върха си едва през втората половина на ХХІ век.

Намирайки се в различни фази на демографски преход,икономически развитите и изоставащите държави разполагат и с различен потенциал от трудови ресурси. През сегашното десетилетие първите навлизат в период на нарастващ недостиг на такива ресурси, докато вторите ще страдат от нарастващия им излишък. При това бързо развиващите се нови индустриални държави (най-вече азиатските) с течение на времето ще преминат от категорията на страните с излишък на трудови ресурси в тази на изпитващите дефицит от тях (виж Таблица 2).

Таблица 2.Прогнозни промени на световния трудов пазар през 2005-2050 (в млн. души)

 

2005-2010

2010-2020

2020-2030

2030-2040

2040-2050

Общо

Региони с потенциално търсене на трудови мигранти

Обща маса трудоспособни

35

-9

-74

-76

-92

-276

Западна Европа

-3

-14

-19

-17

-14

-67

Източна Азия
(страни с високи доходи)

0

-5

-9

-10

-9

-33

Северна Америка

4

-1

-4

-3

-5

-9

Източна, Централна Европа и Централна Азия

7

-2

-5

-9

-13

-22

Китай

27

13

-37

-37

-51

-85

Региони с потенциално предлагане на трудови ресурси

Трудоспособни на възраст 15-39 години

111

185

126

96

52

570

Източна Азия (страни с ниски доходи)

11

13

0

-5

-8

12

Латинска Америка и Карибите

12

15

6

0

-5

29

Близък Изток и Северна Африка

14

13

6

9

3

44

Южна Азия (без Индия)

17

28

19

15

10

89

Индия

26

44

18

-2

-17

68

Африка на юг от Сахара

31

72

78

79

69

328

Източник: The World Bank. Shaping the Future. 2009. Р. 54.

Ако демографските прогнози се сбъднат, в средата на ХХІ век броят на потенциалните трудови мигранти в страните, които днес имат излишък от трудови ресурси, може да надхвърли потребностите на днешните, изпитващи дефицит от тях държави, с 256 млн. души. Най-вероятно обаче, няма да станем свидетели на глобално „свръхпроизводство” на излишна работна сила, тъй като и богатите, и развиващите се икономики все повече се нуждаят от чуждестранни трудови ресурси. Необходими са им все повече работници, които да поемат тежката работа в онези отрасли, където местните неквалифицирани кадри не искат да работят. Именно в тях са ангажирани много палестинци в Израел, индонезийци в Малайзия, боливийци в Аржентина. През 2010 имигрантите са били 27,8% от населението на Саудитска Арабия, 36,4% - на Бруней, 45,9% - на Йордания, 68,8% - на Кувейт и 86,5% - от населението на Катар. Наистина, част от тези имигранти са просто бежанци, но делът им не надхвърля средно 7,6% (11). С повишаване нивото на социално-икономическото развитие на по-напредналите държави от Третия свят, към тях ще се насочват все по-големи потоци от трудови мигранти.

Офшорният аутсорсинг

Следва да отчетем и един сравнително нов феномен, променящ конфигурацията на глобалния трудов пазар и забавящ трудовата емиграция – офшорният аутсорсинг на чуждестранния труд. Става дума за използването на чуждестранни работници за изпълнението на определени стопански функции в страната на пребиваването им, по поръчка на чужда компания.Тези функции, появили се през последните десетилетия на ХХ век в условията на информационната революция и значителното понижаване на комуникационните разходи, са твърде разнообразни: от производството на различни полуготови продукти или сглобяване на готови изделия до продажбите на дребно. В тези случаи не работникът се преселва в друга страна за да си намери там работа или да оптимизира доходите си, а предприемачът прехвърля в чужбина част от бизнеса си, търсейки по-евтини трудови ресурси.

Тази „офшоризация” на бизнеса е най-характерна за онези отрасли, в които е възможна вертикалната производствена кооперация. С помощта на вертикални вътрешнофирмени операционни вериги, транснационалните корпорации (ТНК) се внедряват в онези държави, където са налице трудови ресурси, отговарящи по своята квалификация на технологичната сложност на произвежданите изделия, но по-евтини, отколкото в страната, където се базира „компанията-майка”. По данни на Industry Week Census on Manufacturing, 54,9% от американските компании ползват аутсорсинга в производството, а 43,8% - в обслужването на машини и оборудване (12).

Съвсем естествено е, че по-голямата част от филиалите, действащи във високотехнологичните отрасли на индустрията, се дислоцират в държавите от ЕС, Канада, Япония и Южна Корея. По-малко сложните междинни операции (или тези по сглобяване на крайния продукт) се изнасят в Китай, Малайзия, държавите от Централна и Източна Европа и други региони, където средното равнище на квалификация на кадрите все още не е достатъчно високо. Типичен пример е производството на популярните кукли Барби. Те се проектират от компанията Mettel в американския щат Калифорния. В Тайван, чрез преработката на петрола в етанол, се произвежда пластмасата, от която се прави тялото на куклата. Найлоновите коси на Барби пък се произвеждат в Япония, а памучните платове за облеклото и – в Китай. Сглобяването на Барби се осъществява в Индонезия и Малайзия. Накрая, за проверка на качеството им, готовите кукли се връщат в Калифорния и оттам се разпределят за продажба из целия свят (13).

Мащабите на „офшоризацията” на производството и следпласментното обслужване непрекъснато се разширяват. Според международната консултантска компания McKinsey Global Institute, само между 2003 и 2008 и само в сферата на услугите, корпорациите от развитите държави са създали в чужбина над 4,1 млн. нови работни места, а през следващите 30 години само американските корпорации ще създадат между 200 и 300 хил. нови работни места извън САЩ (14).

Разбира се, за тази цел са необходими местни кадри със съответното образование и квалификация. Сред държавите, разполагащи с такива трудови ресурси, работещи по линия на атусорсинга, водещи са Индия, Мексико, Бразилия, Украйна, Аржентина, Индонезия, Китай, Русия, Беларус, Филипините и Египет, като тази практика е особено разпространена в Индия. Стойността на труда на индийските инженери, ангажирани в аутсорсинга, през първото десетилетия на ХХІ век е нараствала с 30-35% годишно (15).

На пръв поглед, всичко това няма отношение към международната миграция на трудови ресурси, тъй като в случая тези ресурси не минават границата. Но тъй като «чужбината» сама идва при тях, забележимо намаляват и международните потоци на трудови мигранти. Държавите, създаващи офшорни компании в чужбина, губят част от собствените си работни места, което се отразява негативно на нивото на безработицата в тях, докато страните, приемащи тези офшорни компании, получават допълнителни работни места и намаляване на безработицата.

Преразпределянето на доходите

Миграцията на трудови ресурси се съпровожда и с преразпределяне, на международно ниво, на доходите на наемните работници. Заплащането на труда в развитите и богати държави, съществено надвишава онова, което получават работниците със същата квалификация в по-малко развитите страни. В Тайван например, през 2008, почасовото заплащане в обработващата индустрия е било 3,3 пъти по-ниско от това в САЩ и пет пъти по-ниско, отколкото в Германия. В Мексико тази разлика е, съответно, 8,3 и 12,7 пъти, а във Филипините – 16,7 и 28,7 пъти (!). Дори отчитайки, че мигрантите, по правило, получават по-ниски заплати отколкото местното население, гастарбайтерите в САЩ печелят четири пъти повече, отколкото в родината си. Ако една лекарка от Кот д’Ивоар се пресели във Франция, реалният и доход ще нарасне поне шест пъти (16).

Мигрантите превеждат част от спечелените в чужбина пари в родината си. Мащабите на тези финансови потоци непрекъснато нарастват, като през 2010 достигнаха 325 млрд. долара (17). Според Световната банка, реалните обеми на финансовите ресурси, прехвърляни от мигрантите в родината им, надхвърлят с 50% официално регистрираните преводи (18). В много държави тези преводи се равняват на 25-50% от приходите от износа на стоки (Бангладеш, Мароко, Буркина Фасо, Египет, Гърция, Ямайка, Малави, Пакистан, Португалия, Шри Ланка, Судан, Турция). За много развиващи се страни те представляват много сериозен принос за техния БВП.

Таблица 3. Баланс на преводите: държави от ОИСР и развивающи се страни (млрд. дол.)


Група страни

1995

2000

2005

2009

Преводи от членки на ОИСР

65,5

75,5

127,9

175,1

Преводи в членки на ОИСР

44,3

48,4

77,2

102,1

Салдо

—21,2

—27,1

—50,7

— 73,0

Преводи от развиващи се страни

10,4

9,5

33,0

58,7

Преводи в развиващи се страни

55,2

81,3

192,1

307,1

Салдо

+44,8

+ 71,8

+159,1

+248,4

Източник: Migration and Remittances. Factbook 2011. Р. 21, 41

В Ливан например, през 2010, преводите на трудовите мигранти достигнаха 22% от БВП, в Молдова – 23%, в Лесото – 25%, в Тонга – 28%, в Таджикистан – 35% (19). Като цяло, за всички развиващи се страни, преводите на емигрантите през последните десет години съществено надвишават размерите на официалната помощ за развитие, отпускана от държавите от ОИСР, доближавайки се до обема на преките чуждестранни инвестиции в икономиката на развиващите са страни, като при това се отличават със завидна устойчиност (виж. Фиг.2).

Фигура 2. Динамика на обемите на преводите, преките инвестиции и международните помощи за развиващите се страни през 1991-2010 (в млрд. дол.)

Източник: Outlookfor Remittance Flows 2011-12.// Migration and Development Brief. World Bank. 8 November 2010. Р. 2.

Към паричните преводи на гастарбайтерите в родината им следва да добавим заплатите на хората, ангажирани в рамките на аутсорсинга. В резултат, сумарната платежоспособност на населението на страната, откъдето идват мигрантите допълнително нараства, което означава, че нараства и обемът на вътрешния и пазар. Държавите-износителки на работна сила печелят не само от преводите на емигрантите. Сред останалите приходи, увеличаващи съвкупния им БВП и оказващи положително влияние върху платежния им баланс, са преките и портфейлни инвестиции на емигрантите в родните икономики, както и намалените разходи за здравеопазване и другите социални плащания, които вече се покриват от държавите-реципиенти. Връщайки се в родината си, емигрантите носят със себе си почти толкова спестени средство, колкото преди това са превели по банков път- Нещо повече, придобивайки опит от работата в чужбина и повишавайки квалификацията си, те пренасят този опит в родината си, която получава безплатно допълнителни квалифицирани кадри- Всичко това съдейства за преодоляването на изоставането на по-слаборазвитите държави от по-развитите.

Наред с основния поток мигранти от Юг на Север, съществува и трудова миграция от развитите индустриални държави към развиващите се страни, свързан най-вече с подпомагането на последните с цел да се ускори развитието им. Трудова миграция се осъществява и между самите индустриални и постиндустриални държави. Високоразвитите страни от ОИСР не само губят част от доходите си, отиващи за заплати на гастарбайтерите, но и получават такива доходи, преведени от собствените им мигранти, които работят в други държави. В резултат, чистите загуби на тези страни се оказват не чак толкова големи, както изглежда на пръв поглед (виж Таблица 3). Все пак, през първото десетилетие на ХХІ век тези загуби започнаха бързо да нарастват.

Така, преразпределянето на трудовите доходи между богатите от ОИСР и развиващата се периферия на глобалната икономика се разширява. Наистина, загубите за богатите държави са нищожни: през 2009 те се равняваха на не повече от 0,1% от техния БВП. В същото време, при 103 държави със средни доходи, съвкупният БВП, напротив, е нараснал с 1,4%, при 40 държави с ниски доходи този ръст е с 4,9%, а при 49-те най-слабо развити – с 4%. За някои страни преводите на емигрантите са от огромно значение. Благодарение на тях, БВП на Гайана например, е нараснал с 13,1%, на Молдова – с 21,1%, а на Таджикистан – с 33,1% (20).

Сред резултатите от трудовата миграция е неособено забележимия, но важен процес на сближаване в нивата на заплащане в страните, откъдето идват мигрантите, и тези, където те работят. От една страна, разликата в заплащането на труда води до намаляване на трудоспособното население в страните, генериращи мигранти. В резултат, там вече няма толкова много излишен човешки капитал, а цената му нараства. От друга страна, емигрантите, които в чужбина са получавали повече за труда си, вече не са склонни да получават много по-малко, завръщайки се в родината си, и местните бизнесмени са принудени да се съобразяват с това.

Впрочем, конвергенцията на стойността на труда не е ново явление. Така, реалните средни заплати в Швеция в средата на ХІХ век са били едва 24% от тези в САЩ. До 1914 те нарастват до 58% от американските. За същия период, средната заплата в Ирландия нараства от 61% до 98% от тази във Великобритания. Подобно сближаване на средните национални нива на заплащане на труда е още по-характерно за епохата на глобализация, когато миграцията на трудови ресурси е постоянна и интензивна. Фактите сочат, че в по-малко развитите страни, националните равнища на заплащане на труда сравнително бързо догонват това в развитите държави (виж Таблица 4).

Таблица 4. Нива на почасовото заплащане в обработващата индустрия на някои държави през 1975-2008 (САЩ = 100)

Страни

1975

1980

1985

1990

1995

2000

2005

2008

Норвегия

112

123

82

147

145

115

166

188

Германия

99

124

73

147

175

115

140

152

Ирландия

48

61

46

79

80

80

121

117

Англия

54

78

49

85

80

86

109

114

Италия

75

84

60

117

91

70

89

101

Япония

48

57

49

85

137

112

92

92

Сингапур

13

16

20

25

44

37

32

65

Южна Корея

5

10

10

25

42

42

57

54

Португалия

25

21

12

25

31

24

32

36

Полша

н.д.

н.д.

н.д.

н.д.

14

14

20

34

Тайван

6

11

12

26

35

32

27

30

Унгария

н.д.

н.д.

н.д.

н.д.

13

10

20

28

Източник: U.S. Department of Labor. Bureau of Labor Statistics. Wash. 2008, 2010.

Това е особено характерно за младите азиатски „тигри” и за държавите от Централна и Източна Европа. В отделни случаи, при високо ниво на трудовата миграция, по-слабо развита страна би могла дори да изпревари високоразвити държави. В Ирландия например, където в началото на миналото десетилетия мигрантите бяха 20% от населението, заплатите на работниците надминаха тези в САЩ, Великобритания и Италия. Ни бива, разбира се, да приписваме това сближаване само на миграцията на трудови ресурси, но не трябва да се игнорира и фактът, че притокът на евтина работна сила в една страна с високо заплащане на труда, забавя растежа и, а изтичането на трудови ресурси от държави, където те са в излишък, е фактор за повишаване заплащането на труда.

Излишъкът на трудови ресурси на местния пазар на труда се съпровожда с висока безработица, принуждаваща хората на трудоспособна възраст да търсят работа в чужбина. В някои развиващи се страни, безработицата е много над 10%. В Алжир например, през 2005, тя достигна 15,3%, в Полша – 17,7%, в Мартиника – 21,7%, а в Черна гора – 30,3%. В тези условия, част от населението, и най-вече младите хора, бягат в чужбина.

Растящата безработица

С нарастване на масата хора в трудоспособна възраст, постепенно нараства и общата численост на безработните в световен мащаб. По данни на Международната организация на труда (МОТ), през 2000, само официално регистрираните безработни в света са били 177,2 млн. души. През 2005 тази армия нарасна до 191,2 млн., а пред 2010 достигна около 205 млн. души (22). Част от тях са регистрирани в страната, където живеят постоянно, друга част в страните, където са емигрирали. В САЩ например, през 2009, безработицата сред чуждестранните работници е била 9,7% (2,3 млн. души), а сред американците 9,2% (23).

Ето защо общото ниво на безработица в държавите-реципиенти на мигранти понякога е по-високо отколкото в страните с излишък на работни ресурси. Както се вижда от Таблица 5, в азиатските региони нивото на безработицата е по-ниско, отколкото в развитите държави. В развиващите се региони, особено в Северна Африка, нивото на безработицата забележимо спада, докато в развитите държави леко се повишава. През 2010 то скочи рязко заради глобалния икономически спад. Като цяло, средните нива на безработицата в различните региони на света демонстрират тенденция към изравняване.

Таблица 5. Нива на безработица в света и в отделни региони (в %)

 

2000

2005

2010

Светът, като цяло

6,3

6,2

6,2

Развити страни и ЕС-27

6,7

6,9

8,8

Развиващи сея страни

8,0

7,8

7,0

Централна
и Югоизточна Европа и ОНД

10,9

9,4

9,6

Източна Азия

4,5

4,1

4,1

Югоизточна Азия

4,9

6,3

5,1

Южна Азия

4,5

4,8

4,3

Латинска Америка

8,5

7,9

7,7

Близък Изток

10,6

11,2

10,3

Северна Африка

14,1

11,6

9,8

Африка на юг от Сахара

9,0

8,6

8,0

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: ILO. Global Employment Trends 2011. Р. 62

Освен миграците, за нивелиране нивата на безработица влияят, от една страна, техническият прогрес, ограничаващ необходимостта от «жив труд», а от друга – бурното развитие в сферата на услугите, генериращо допълнителни работни места. Не бива обаче, да се отрича и приноса на миграцията за изравняване на националните нива на безработица. Напускайки родината си, мигрантите намаляват излишната работна ръка на местния трудов пазар и така съдействат за понижаване нивото на безработица.

Наистина, за държавите, генериращи мигранти, са налице и определени отрицателни последици. През последните десетилетия, в потоците мигранти от по-слабо развитите страни нараства делът на хората със средно и висше образование. В края на миналото десетилетие, делът на висшистите сред емигрантите от държавите от ОИСР не надхвърляше 20,3%, докато сред емигрантите от Африка той беше 24,5%, а от Азия – 34,3% (24). Подобно изтичане на висококвалифицирани кадри забавя процеса на социално-икономическо развитие на страните, генериращи миграция. Разбира се, с течение на времето, част от този емигрантски елит се връща в родината си, но само малка част.

Международната трудова миграция не само нараства количествено, но и търпи качствени промени. Дълго време тя представляваше приток на неквалифицирани работници от бедните в богатите държави, където те се задоволяваха с най-непрестижните длъжности. Това положение, до голяма степен, се запазва, но с развитието на техническия прогрес и усложняването на производствените технологии нараства търсенето на квалифицирани имигранти. Това кара младите хора в страните, страдащи от масова безработица, да повишават образователното си равнище, надявайки се, че в перспектива това ще им помогне да получат по-добра работа в някоя богата чужда държава. Понякога този стремеж на „низините” се съчетава със стремежа на управляващите да усъвършенства квалификацията на националната работна ръка за да облекчат емиграцията и така да се намали нивото на безработицата. Разбира се, не това е основната причина за повишаване образователното равнище в слабо развитите страни, но все пак допринася за този процес (виж. Таблица 6).

Таблица 6. Образованост на населението в развитите и развиващи се държави (в %)


Години

Начално

Средно

Висше

Развити

Развиващи се

Развити

Развиващи се

Развити

Развиващи се

1970

100

81

75

25

25

2

1990

100

100

93

43

46

6

2007

100

100

100

64

71

18

Източник: Доклад за човешкото развитие 2010. С. 38.

Ако през 1970 делът на хората със средно образование в развиващите се страни беше само 1/3 от този в развитите, а през 1990 достигна ½, през 2007 това съотношение беше вече 2/3. През 1970, делът на хората с висше образование в развиващите се страни беше едва 8% от нивото в развитите държави, през 1990 съотношението нарасна до 13%, а през 2007 до 25%.

Наистина, този прогрес води до изтичането на квалифицирани кадри от по-слабо развитите страни. Делът на лицата със средно и висше образование в общата маса мигранти от тези страни бързо нараства и, колкото да е странно, вече надхвърля аналогичното съотношение сред емигрантите от развитите държави. Така, в края на миналото десетилетие, сред емигрантите от държавите-членки на ОИСР, тези с висше образование бяха 20,3%, докато при емигрантите от Африка делът и бе 24,5%, от Океания – 27,4%, а от Азия – 34,3% (25). Тези мигранти могат да донесат икономическа полза и за развитите държави. Така, в периода 1950-2000, повишаването на дела на мигрантите, завършили висшето си образование в САЩ, с 1,3% доведе до ръст на патентите на човек от населението в тази страна с цели 15%, без това да се отрази неблагоприятно върху иновационната активност на самите американци (26).

Хората с висше образование най-често напускат най-слабо развиващите се страни. Особена тревога в някои развиващи се държави предизвиква емиграцията на лекари и помощен медицински персонал. Така, през 2007 в развитите държави от ОИСР са работили 63,2% от всички анголски лекари, 72,2% от тези на Гайана, 72,7% - на Гренада и 89,3% - на Антигуа и Барбуда (27). Подобна е и ситуацията при инженерите, мениджъриге и икономистите.

Обратната страна на монетата

Разбира се, нещата не са еднозначно негативни, както изглежда на пръв поглед. Според експертите, около половината от квалифицираните мигранти, след около пет години, се връщат в родината си. Те носят не само натрупания в чужбина капитал, но и нови професионални умения и опит в организирането на бизнес, включително на венчърен. При разумна миграционна политика на властите, това „обратно вливане на мозъци” (brain gain) може да донесе на съответната страна не само инвестиционен, но и интелектуален капитал.

Освен това, в условията на глобална комуникационна революция, връщането на квалифицираните работници в родината им не означава, че те напълно са прекъснали връзката си с чуждестранните мозъчни центрове. По правило, те поддържат контакти със сънародниците и приятелите си, останали там. Което пък дава възможност за редовен обмен на най-новата техническа или бизнес информация. В резултат от това, първоначалното „изтичане на мозъци” се трансформира в „циркулация на мозъци”. Да не забравяме, че над 2/3 от висококволифицираните работници в Силициевата долина (САЩ) са имигранти. Завърналите се оттам в началото на 80-те години израелци и тайванци започват да внедряват в страните си заимствания от Америка модел на венчърния бизнес. През 90-те години, примерът им последват мигрантите от Китай и Индия (и двете страни изпращат в САЩ голям брой студенти и квалифицирани специалисти)(28).В крайна сметка, всичко това води до постепенното нивелиране на качеството на трудовите ресурси в световен мащаб.

Мащабната международна миграция се съпровожда с процес на смесване на етносите и расите от различните континенти. За глобалните размери на този процес можем да добием представа от Таблица 7. Независимо, че става дума за приблизителни разчети, очевидно е, че миграцията на трудови ресурси е мощен фактор за смесването на представители на различни народности и религии. Подобно „вливане” в местното общество и културна среда на голям брой чужди елементи поражда обаче и сериозни проблеми.

През ХІХ и началото на ХХ век, масовият приток на имигранти в Северна Америка успешно се интегрира в младата, все-още формираща се американска нация. След едно две поколения, имигрантите вече се чувстват пълноценни американци. Тази ситуация поражда концепцията за прословутия „котел за претопяване” (melting pot). В същото време обаче, в Стария свят и някои британски доминиони, където съвременните нации се формират в продължение на столетия и са се създали устойчиви културни традиции, „претопяването” на местните жители и пришълците в някакво нова „смес” се оказва невъзможно.

Докато делът на имигрантите в местните общества е незначителен, подобно съвместно съществуване се поощрява от властите, провеждащи политика на мултикултурализъм, която позволява на имигрантите да съхранят културнтата си самобитност. Но нарастващият приток но имигранти-мюсюлмани (турци в Германия, алжирци във Франция, мароканци в Испания, пакистанци във Великобритания) демонстрира недостатъците на тази политика. „Имигрантът-мюсюлманин в Европа се сблъсква с една действителност, която е толкова различна от собствения му начин на живот, че го кара инстинктивно да се изолира от нея – и външно и вътрешно – посочват експертите – външната форма се изразява в стремежа му да общува предимно със сънародници или единоверци. В същото време, мигрантът се затваря в себе си и дори ако в традиционното общество религията не играе кой знае колко голяма роля за него, в новата среда религиозните му представи придобиват значението на свръхценни идеи. Така той постепенно става враждебен към всичко в обкръжаващото го чуждо общество” (29).

Общият брой на мигрантите в държавите от ЕС е 15-20 млн. души (4-5% от цялото население), а през 2025 ще достигне 25-30 млн. души. При това нещата не опират само до броя на имигрантите, а и до характера на имиграционния процес. Квалифицираните имигранти обикновено остават в страната-реципиент пет или повече години. Те водят със себе си семейството си, създават си широк кръг от познанства. Затова и по-лесно се интегрират в местното общество. Нискоквалифицираните работници, напротив, са, по правило, сезонни или краткосрочни имигранти, които са по-склонни да общуват с най-близките си съседи, принадлежащи към техния етнос и изповядващи същата религия. Те не се разтварят в местната култура, групират се в затворени анклави и твърдо се придържат към своята религия, обичаи, език и начин на живот.

Таблица 7. Дял на имигрантите от различните континенти в общия им брой (в %)


Имигранти в:

Емигранти от:

Африка

Азиа

Европа

Латинска Америка

Северна Америка

Океания

Общо

Африка

52,6

12,5

28,9

0,2

4,9

0,9

100,0

Азия

1,7

54,7

24,5

0,5

16,4

2,2

100,0

Европа

2,5

16,0

59,0

2,5

15,4

4,6

100,0

Латинска Америка

1,1

5,1

10,3

13,4

69,8

0,3

100,0

Северна Америка

2,2

14,7

23,6

21,0

34,9

3,7

100,0

Океания

1,4

8,7

20,1

0,6

22,5

46,7

100,0

Източник: Доклад за човешкото развитие 2009. С. 150.

В частност, мигрантите-мюсюлмани изпращат децата си в мюсюлмански училища, където се преподава по шариатски учебници, издадени в Саудитска Арабия. Израсналите в Европа второ и трето поколение мигранти вече не искат да се примиряват с положението на граждани второ качество и протестират, провокирайки масови безредици, а нерядко и ангажирайки се с терористични акции. Нещо повече, радикалните ислямисти дори се опитват да наложат собствения си ред на жителите на държавите-реципиенти. Така например, действаща във Великобритания организация „Ал-Мухаджирун” и „Islam4UK отдавна пропагандират налагането законите на шариата за всички британски граждани. През ноември 2009 те дори се опитаха да организират в Лондон „марш в подкрепа на шариата” от Парламента до Трафалгарския площад, под лозунга „Британският народ трябва да знае, че съвсем скоро ще трябва да приеме исляма и шариата” (30).

Подобно развитие на събитията поражда нарастващ протест сред населението на държавите-раеципиенти на имигранти и укрепва електоралните позиции на дяснорадикалните националистически сили. Впрочем, през октомври 2010 канцлерът на Германия Ангела Меркел призна, че политиката, базираща се на „мултикултурализма”, се е провалила. През февруари 2011 за провала на тази политика обявиха британският премиер Дейвид Камерън и президентът на Франция Никола Саркози. Очевидно предстои формулирането на по-твърда политика по отношение на етнически и религиозно чуждите имигранти.

Регулирането на международната миграция

Всъщност, регулирането на международната миграция започва още преди регулирането на международната търговия. Още в края на ХVІІІ век, в бързо индустриализираща се Англия, на фабричните работници е забранено да напускат страната. През ХІХ век, когато първите индустриализиращи се държави в Европа са засегнати от масово обезземляване на селяните и огромна безработица, властите се опитват да изтласкат «излишното» население извън страната. Проява на този стремеж е не само отмяната на ограниченията за напускане на Англия, Германия и Швеция, но и това, че държавата, както и различни филантропски организации, синдикатите и дори отделни богати граждани, поемат разходите по пътуването на емигрантите. По този начин британските спонсори например, се стремят да се избавят от големия брой безработни лумпени, особено след катастрофалния глад в Ирландия. Германските власти пък създават, след революцията от 1848, стройна система за оказване на държавна и частна помощ на емигрантите, като «лекарство» срещу нови революционни бунтове. (31).През втората половина на ХІХ век и в течение на по-голямата част от миналото столетие, международната миграция се благоприятства и от политиката на държавите-реципиенти на имигранти. Те не само приветстват пристигането на нови трудови мигранти, но им предоставят и всевъзможни привилегии и стимули. Аржентина например, осигурява замя на имигрантите и поема разходите по преселването и устройството им на новото място. От 1850 правителството на Бразилия, разтревожено от липсата на работна ръка в захарните и кафени плантации, също предоставя безплатно земя на мигрантите. Правителствата на САЩ и Канада също стимулират имиграцията, особено от Мексико, Централна Америка и Карибския басейн. В същото време, в края на ХІХ и началото на ХХ век там са приети закони, ограничаващи влизането на граждани на азиатските страни (32).

В епохата на глобализация, миграционната политика е все по-малко спонтанна и все по-систематична и диверсифицирана. Интегрирането на трудовата миграция в макроикономическите и социални процеси, както в държавите-реципиенти, така и в тези, генериращи мигранти, изисква все по-добре обмислено регулиране. Миграцията все повече влияе върху националната заетост, качеството на човешкия капитал, производителността на труда, нивото на доходите и дори върху състоянието на междуетническите и междуконфесионални отношения. Съвременната миграционна политика включва не само прякото регулиране на потоците от мигранти, но и мерки за интеграцията им в националното общество, икономика и култура. Процесите в сферата на регулирането на международната миграция на национално, регионално и глобално равнище могат да доведат до появата, в перспектива, на система за глобално регулиране на световния трудов пазар. Въпреки това, идеята за по-нататъшната трансформация на тази система в единна глобална огранизация за миграцията, по подобие на Световната търговска организация например, лансирана от професора от Калифорнийския университет в Бъркли Джодиш Бхагвати (33), ми се струва нереалистична.

 

Бележки:

 

1. Категорията «пазар на труда» често се подменя с наследеното от Маркс понятие «работна сила», която авторът на «Капитала» настойчиво предлага да се смята за стока. «Това, което работникът продава на капиталиста, не е непосредствено неговия труд, а неговата работна сила, която той отдава за временно ползване на капиталиста» - пише той (Маркс К. и Энгельс Ф. Сочинения. Издание второе. Т. 16, C. 131). «Под работна сила, или способност за труд разбираме съвкупността от физически и духовни способности, които притежава организмът, живата личност на човека…» (Ibidem. V. 23, P.178.). Тоест, наемният работник обменя срещу заплата не своя труд, дори не резултата от труда си, а само способността си да създава едни или други ценности. Тази аберация е необходима на Маркс за да докаже съществуването на експлоатацията на работника от капиталиста. На пазара на труда – твърди той – капиталистът я купува за пълната и стойност, но в процеса на производството принуждава работника да се труди повече, отколкото е необходимо за възпроизводството на цената, платена от капиталисза за стоката «работна сила». Тази примитивна схема, силно напомняща покупката и експлоатацията на работния добитък, вероятно е изглеждала убедителна за физическите работници през ХІХ век, но съвършено не се вписва в реалностите на днешното време, когато на преден план излизат не мускулите или издръжливостта на работника, а неговият интелект.

2. Kenwood G., Lougheed A./ The Growth of the International Economy 1820-2000. London – N.Y., P. 45: ПРООН. Доклад о развитии человека 2009. М., 2010, C. 28.

3. Доклад о развитии человека 2009. C. 29.

4. Kenwood G., Lougheed A./ Op. cit. P. 49, 60.

5. Доклад о развитии человека 2009. C. 33.

6. IOM. Labor Migration and Demographics 2009, Geneva. P. 1

7. The World Bank. Migration and Remittances Factbook 2011. P. 18.

8. IOM. World Migration Report 2010. P.120.

9. UNCTAD. Handbook of Statistics 2010, P. 488.

10. Според източника, тук се включва не само високоразвитата Западна Европа, но и по-слбо развитите Източна и Южна Европа..

11. Migration and Remittances Factbook 2011. P. 2, 18.

12. См. Бизнес для всех, 2006, № 2. C. 17.

13. Tempest R./ Barbie and the World Economy. //Los Angeles Times, September 22, 1996.

14. D. Farelly and others. US Offshoring: Resinking the Response, McKinsey Global Institute. December 2005. P. 2, 8.

15. Indian Department of Commerce. Press-Release, 1 January 2007.

16. Доклад о развитии человека 2009. C. 50

17. World Bank. Migration and Remittances. At Glance, November 2010.

18. Ghosh B. Migrant’s Remittances and Development: Myths, Rhetorics and Realities. 2006. Р. 17.

19. Outlook for Remittance Flows 2011-12.// World Bank. Migration and Development Brief. 8 November 2010. Р. 1.

20. Migration and Remittances Factbook 2011, P. 16, 19, 37, 39, 46.

21. ILO. Key Indicators of the Labour Market. 2011, table 8a.

22. ILO. Global Employment Trends 2011. P. 63.

23. Statistical Abstract of the United States 2011. P. 379.

24. Ibid. P. 154.

25. Доклад о развитии человека 2009. C. 154.

26. Ibid. P. 85.

27. World Migration Report 2010, P.120.

28. Виж, Saxenian A., Mobility of Engineers and the Rise of Entrepreneurship in the Periphery, UNU. Research Paper 2006. № 142.

29. Трудности перевода. (Редакционная), Независимая газета, 15 февраля 2011.

30. Мальцев В., Британия играет мускулами, Независимая газета, 16 февраля 2011.

31. Kenwood G., Lougheed A., The Growth of the International Economy 1820-2000. P. 51.

32. Виж, Solimano A., International Migration and the Global Economic Order. An Overview, World Bank. Research Working Paper 2720. 2001. P. 12-13.

33. «Световната миграционна организация би трябвало да започне да кодифицира най-добрата практика, сравнявайки националните политики за влизане, излизане и пребиваване на мигрантите – легални и нелегални, икономически, политически, квалифицирани и неквалифицирани». Bhagwati J.Borders beyond Control, Foreign Affairs, 2003, Vol. 82, № 1. P. 99.

* Професор в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките в Москва