08
Нед, Дек
5 New Articles

Газовата геополитика в Източното Средиземноморие

брой3 2012
Typography

По последни оценки на Световния енергиен съвет, израелските находища на шистов петрол, разположени на около 30 мили югозападно от Йерусалим, могат в крайна сметка да достигнат до 250 млрд. барела. За сравнение, проучените запаси на Саудитска Арабия се равняват на 260 млрд. барела. Както е известно, САЩ консумират около 7 млрд. барела годишно, като запасите на тази страна от шистов петрол се оценяват на 1,5 трлн. барела, а тези на Китай – на 355 млрд. барела. Така Израел излиза на трето място, изпреварвайки Русия.

В същото време, предполагаемите запаси от израелски природен газ се оценяват на 1.3000 млрд. куб. м. Сондажите в находището Тамар, разположено на дъното на Средиземно море, стартираха през 2008. То се намира на 92 км от израелския бряг, приблизително на 2000 м под повърхността. Дълбочината на залягане на газа (чист метан) е около 5000 м под морското равнище, а площта на самото находище е 250 кв. км. Вече е установено, че в находището Тамар се съдържат 300 млрд. куб. м природен газ.

През март 2009, на 54 километра от израелкия бряг беше открито находището Далит. Дълбочината на Средиземно море в тази зона е 1285 м, като газоносният слой е открит на дълбочина около 4000 м. Запасите на находището се оценяват на 20 млрд. куб. м.

Находището Левиатан пък се намира на 135 км западно от израелското пристанище Хайфа и на 47 км югозападно от находището Тамар. Дълбочината на морето в този участък е 1634 м, а площта на находището е около 325 кв.км. Според американската петролна компания NobleEnergy общият обем на природният газ в това находище е 453 млрд. куб. м, като има немалка вероятност в по-дълбоките слоеве на морското дъно да се съдържат още 112 млрд. куб. м природен газ.

Левиатан се смята за най-голямото газово находище, открито от 2000 насам, като общата стойност на природния газ, който може да бъде добит от него, се оценява на около 100 млрд. долара.

В същото време, газовите запаси в находището Делфин, разположено в изключителната икономическа зона на Израел (на 110 км от Хайфа), се оценяват на 15 млрд. куб. м (с вероятност 73%), което може да покрие потребностите на страната от природен газ за три години.

Останалите находища в шелфа се оценяват в момента на около 550 млрд.куб. м.

Така, Израел, съумял да осъществи качествен промяна на своя икономически и научен потенциал, благодарение на мощната вълна от високообразовани преселници от бившия Съветски съюз, сега получава възможност за нов качествен скок, който може радикално да промени стратегическата позиция на еврейската държава, тъй като новооткритите запаси от енергоносители поставят Израел на едно ниво с „енергийни държави” като Норвегия и Саудитска Арабия.

Имайки предвид възможното разпадане на Ирак, Сирия, Либия и някои други държави в Близкия Изток и Северна Африка на техните етнически или религиозни съставляващи, на Европа вероятно ще се наложи да промени визията си за съотношението и истинското значение на силите в Близкия Изток. И в тази връзка, освен Израел (в новото му качество на потенциална „енергийна сила”) особено внимание заслужава Турция.

Израелско-гръцките „газови маневри”

В началото на април 2012 военноморските и военновъздушни сили на Израел и Гърция, с участието на американския VІ флот, осъществиха мащабни учения в Средиземно море с кодовото назватие NobleDina. При това, според повечето експерти, „условният противник”, против който се отработваха съвместните действия, беше не друг, а… Турция, т.е. една държава-член на НАТО. По време на ученията, флотът и авиацията тренираха защитата на газовите находища в Средиземно море от подводна атака. Всичко това моделира възможното противопоставяне в зоната на конфликт, свързан с разработването на друго голямо газово находище в Източното Средиземноморие – този път край бреговете на Кипър, за което претендират и турците.

Активната зона на ученията беше южното крайбрежие на Кипър и израелските териториални води около Хайфа. Освен това, в зоната на маневрите се оказа шелфът на остров Крит, който също се оспорва от Анкара, както и необитаемият остров Имия (Кардак), разположен на 10 км от турската граница. Според сценария на ученията, газовите находища в кипърския шелф (сондажни платформи и газопроводи, транзитиращи добития газ до резервоарите) са подложени на атака на турски подводници, изтребители и безпилотни самолети. Срещу тях се насочват гръцки ескадрен миноносец и подводница, докато израелски бойни самолети и хеликоптери отработват зашитата на обектите от шелфовата и наземна инфраструктура от ракетни и торпедни атаки, както и въздушни схватки с противниковите самолети.

Всъщност, ученията NobleDina замениха аналогичните маневри ReliantMermaid, които провеждаха до 2009 израелската и турската армии, с участието на САЩ. Междувременно, стратегическо турско-израелско партньорство беше прекъснато, до голяма степен, заради позициите на Анкара. Израел и Гърция за първи път проведоха съвместни учения през 2011, сега обаче мащабът и сроковете им бяха разширени. Според гръцкия сайт Defencenet.gr, част от поставените задачи са били изпълнени в непосредствена близост до турския бряг. Впрочем, ученията неслучайно са наречени NobleDina, което мнозина свързват с американската газодобивна компания NobleEnergy, която действа в крайбрежния шелф на Израел и Кипър, включително в зоната на спорните находища. Централата на компанията е в Хюстън, а активността и покрива САЩ, Китай, Еквадор, Израел, Северно море и Западна Африка.

Тук е мястото да напомня, че през трите години след инициирания от Анкара разрив в двустранните отношения, Израел разви активно сътрудничество с Гърция, Кипър и някои балкански държави, включително България.

Според редица експерти, ученията няма да доведат до рязко изостряне на отношенията между Турция и съюзниците и от НАТО. В Сирия, интересите на Вашингтон и Анкара съвпадат, като и двете страни поддържат местната опозиция. Турците няма да влязат в открит конфликт и с Израел, макар че влошаването на турско-израелските отношения действително, до голяма степен, се обяснява със споровете около находищата в района около Кипър. Анализаторите посочват, че в момента Турция е достатъчно активна по сирийското направление и няма нужда от отварянето на „втори фронт” срещу Израел. От друга страна, липсата на незабавна негативна реакция на Анкара не означава, че гръцко-израелско-американските учения няма да имат дългосрочни последици за отношенията между Турция и НАТО.

Турция и разграничаването на морските пространства в Източното Средиземноморие

Доскоро Анкара, най-вече заради липсата на решение за „кипърския въпрос”, се въздържаше от официални изявления, касаещи изключителната и икономическа зона в Средиземно море. През септември 2011 обаче, турският външен министър Ахмет Давутоглу обяви, че страната му е „крайбрежната държава с най-дълга брегова линия в цялото Средиземноморие”. Това беше знаково изказване, защото основен критерий при определянето на изключителната икономическа зона на една крайбрежна държава е именно дължината на бреговата и линия. Впрочем, заради спорните въпроси в акваторията на Егейско море, Турция продължава да отказва да се присъедини към Конвенцията на ООН по морско право (КМП) от 1982. Това обаче не и пречи да се възползва от някои постановки на КМП, твърдейки, че те са се превърнали в „общи принципи на международното право”. Според турските експерти, този подход позволява на Турция да обяви 200-милния участък в Средиземно море, разположен по протежение на 12-милната зона на турските териториални води, за своя изключителна икономическа зона.

Противоречивостта на турския подход към решаването на проблема за делимитирането на водното пространство в Източното Средиземноморие е очевиден. Това обаче въобще не смущава Анкара, особено днес, когато е ясно, че в средиземноморския шелф има големи запаси от енергоносители. При това, разработката на тези находища се смята за рентабилно. Турците са наясно, че поставянето под контрол на въпросните ресурси много ще съкрати пътя им към регионално лидерство. В този контекст, възможността за укрепване политическите позиции на Анкара чрез повишаването на турската енергийна сигурност и участието в мащабните петролно-газови проекти изглежда съвсем реална.

По пътя към реализацията на тази цел обаче, Турция се сблъсква с редица не само юридически, но и политически проблеми. Ситуацията се усложнява от нерешеността на кипърския въпрос. Още през 2004, Кипър обяви изключителната си икономическа зона и, в съответствие с чл.74 на КМП (в който се посочва, че „делимитацията на изключителната икономическа зона между държавите с противоположни или прилежащи крайбрежия се осъществява чрез споразумение между тях на основата на международното право”), подписа съответните споразумения с някои средиземноморски държави. Естествено, Турция не ги признава и смята, че въпросните държави (Израел, Египет, Ливан и Кипър) не отчитат законните права на кипърските турци.

Според Анкара, „кипърският въпрос” има няколко аспекта. По правило, според турската външна политика, в „кипърския въпрос” се включват не само проблемите непосредствено касаещи острова, а и тези за подялбата на континенталния шелф в Егейско и Средиземно море, политическото и стратегическо присъствие на Турция в Източното Средиземноморие, отношенията между Анкара и близкоизточните държави и други регионални проблеми. Кипър има изключително важно стратегическо значение както за Турция, така и за другите държави от региона.

При това турските анализатори са убедени, че в Източното Средиземноморие няма как да избухне военен конфликт само заради това, че кипърските гърци извършват проучвателни дейности в своята изключителна икономическа зона с цел установяването и последващия добив на енергоносители. Така, експертът от турския Институт за стратегическо мислене Зейнеб Сонгюлен Инанч твърди по този повод, че в чисто теоретичен план би могло да се говори за подобен конфликт, но в урегулирането му ще се включат много повече държави, като причините за това следва да се търсят в общата ситуация в Близкия Изток и Източното Средиземноморие. „Война не може да започне само заради проблемите в кипърско-турските отношения. Кризисната ситуация в Сирия и подходът на Техеран към въпроса за разрешаването на тази ситуация, както и позициите на западните държави по близкоизточните проблеми и много други фактори могат да стана причина за въоръжен конфликт. Тоест, необходимо е да се разширят рамките, в които се разглеждат днешните игри в региона. Само тогава ще можем да видим, че в тях участват много играчи и ситуацията има много аспекти. Затова сложните отношения между Турция и Кипър следва да се разглеждат като определена част от цялата картина на сложните отношения в региона. Да се твърди, че само заради енергийния проблем в турско-кипърските отношения Турция може едностранно да започне военни действия в Източното Средиземноморие, е неправилно” – твърди Зейнеб Сонгюлен Инанч.

Проблемът за делимитацията на континенталния шелф оказва негативно въздействие и върху турско-израелските отношения. Така, бившият високопоставен израелски дипломат Алон Лиел, който две години беше посланик в Анкара, смята, че разногласията между Турция и Израел относно собствеността и добива от новите източносредиземноморски находища на енергоносители могат да провокират военен сблъсък между тях. Тук е мястото да напомня, че турците реагират много остро на израелско-кипърското сближаване и намерението на Израел да създаде военна база на острова. Все пак, повечето експерти се надяват, че връзките във военната сфера между Израел и Турция няма да бъдат прекъснати напълно.

Следва да отбележим също, че сегашното сближаване между Израел и гръцката част на Кипър активно се подкрепя от Франция, която действа изключително прагматично в това отношение. Париж е заинтересован от задълбочаването на сътрудничеството между Израел и Кипър, тъй като, според него, сближаването между тях ще позволи на Европа да диверсифицира енергийните си доставки.

Определен интерес представлява и фактът, че в Източното Средиземноморие активно действа споменатата по-горе американска компания NobleEnergy. В тази връзка някои анализатори прогнозират евентуален сблъсък между Турция и САЩ в случай, че в региона започнат военни действия. Макар че на фона на сегашните турско-американски отношения подобни прогнози изглеждат много съмнителни. Очевидно е, че позициите на Анкара и Вашингтон по въпросите за разрешаването на близкоизточните и глобалните проблеми значително се сближиха. На този фон, действията на една компания не могат да породят сериозни разногласия между двете държави. За разрешаването на турско-кипърските проблеми ще бъдът предприети по-меки, т.е. невоенни мерки. Предвид случващото се в региона, трудно можем да предположим, че Турция и САЩ ще се окажат на различни позиции, да не говорим за възникването на някакви драматични противоречия между тях.

Въз основа на изброеното по-горе, може да направим няколко извода.

В момента Турция полага активни дипломатически усилия да накара международната общност да отхвърли правото на Кипър да разработва газовите находища в Източното Средиземноморие.

В средносрочна перспектива Турция няма да признае правото на Гърция и Кипър да установят външни граници на зоните на континенталните си шелфове в Средиземно море.

Можем да очакваме, че съвсем скоро Турция ще обяви участъка с ширина 212 морски мили, прилежащ на средиземноморското и крайбрежие дълго 1600 км, за своя изключителна икономическа зона. Анкара обаче ще направи това не като се присъедини към КМП,а едностранно, основавайки се на т.нар. „общи принципи на международното право”.

Възможно е Турция да подпише споразумение с непризнатата от никого (освен от Анкара) Турска Севернокипърка република за делимитацията на изключителната икономическа зона и да стартира, в рамките на така установените граници, усвояването на източносредиземноморските газови находища.

От гледна точка на подялбата на изключителната икономическа зона в Източното Средиземнорие, Турция е силно заинтересована от свалянето на сирийския лидер Башар Асад. Причината е, че няма как да бъде постигнато споразумение със сегашния режим в Дамаск за делимитиране на изключителната икономическа зона при турските условия. Нещо повече, ако режимът на Асад оцелее, между Сирия и Кипър може да бъде постигнато взаимно разбирателство по въпроса за разграничаване на средиземноморските им зони. А подобно развитие би било недопустима за Анкара.

Газовата война на Катар

Накрая, нека споменем за плановете на още един голям регионален играч, който макар и да се намира в Персийския залив, развива активност не само в Източното Средиземноморие, но и в цяла Европа. Става дума за Катар, чиито премиер се появи в средата на май и у нас, при това в компанията на турския си колега Ердоган.

В момента Катар инвестира грандиозни средства в различни проекти: той например изгражда гигантско морско пристанище за 7 млрд. долара на своя територия, като добавка към вече съществуващата впечатляваща инфраструктура. Катарците строят терминали за втечнен природен газ във Великобритания, на границата между Германия и Полша, както и в Южна Европа. Инвестира се и в изграждането на супертанкери за втечнен газ (в рамките на проекта Q-Max), които могат да превозват по 266 хил. куб. м втечнен газ, т.е. 150 млн. куб. м „обикновен” газ. Обемът на транзита на катарски газ, само по този проект, ще достигне 56,25 млрд. куб. м природен газ, което се равнява на 1/3 от сегашния обем на руските газови доставки за Европа.

Разбира се, 50 млрд. куб. м газ годишно е само 5% от целия европейски газов пазар, но да не забравяме вече реализираните проекти, позволили на Катар да овладее 6% от европейския пазар, вследствие на което делът на Газпром на него падна от 26% на 24%. Впрочем, да не забравяме и Либия, където катарците са на път да поемат контрола над местния газов добив. На ред, както изглежда, е Алжир, който се опитва да води, макар и частично контролирана, но все пак суверенна политика в газовата сфера. Тъкмо затова тази страна е сред най-вероятните следващи мишени на „арабската пролет”. Много е възможно, докато Катар построи новия си танкерен флот, съдбата на Алжир да бъде решена, по един или друг начин.

Целта на всички тези трансформации, свързани с европейския газов пазар, е съвършено очевидна - също както Саудитска Арабия се използва за икономическото задушаване на Иран, предлагайки петрола си на всички големи вносители на ирански нефт, така Катар се превръща във важен инструмент на американската (и на най-близките европейски съюзници на САЩ) политика за изтласкване на Русия от европейски газов пазар. Тоест, когато говорим за Катар, следва да имаме предвид и САЩ, Великобритания и Франция. Защото става дума именно за техните интереси. Истината е, че ако Саудитска Арабия все пак запазва някаква самостоятелност, Катар отдавна се е превърнал в надежден „филиал” на големите западни (и най-вече американски) ТНК, чиито позиции са подкрепени от разположените в близост морски пехотинци на САЩ.

В тази конфигурация падането на режима в Сирия дава възможност да се решат едновременно няколко задачи. Слабото място на саудитската и катарската политика е критичната зависимост на двете държави от ситуацията в Ормузкия пролив. Достатъчно е той да бъде затворен за 3-6 месеца и икономиките им ще рухнат. Европейската (като изключим немската) също. И тъкмо това прави военната операция срещу Иран проблематична, тъй като рискът от блокиране на пролива е голям. Затова е необходимо на всяка цена да бъде „отворен” нов коридор и Сирия, в качеството и на близкоизточен „кръстопът”, се оказва най-важния елемент за решаването на тази задача. Разбира се, като обходен маршрут би могъл да се използва Оман, но това решение е по-нелогично, да не говорим, че не решава другата глобална задача – изтласкването на Русия от Европа и провалянето на руските тръбопроводни проекти в Южна Европа (и на първо място на „Южен поток”). Тоест, ликвидирането на режима на Асад действително е от ключово значение.

Толкова мащабни проекти, като описаните по-горе, трябва да са съпроводени със създаването на нов маршрут за транзит на енергоносители, иначе ще се окаже невъзможно да се реши проблемът с Иран. Ако това не се случи, войната с аятоласите, която е изключително необходима за да се гарантира преминаването на корабите през Ормузкия пролив, може да предизвика огромна катастрофа. В същото време, елиминирането на Иран се налага и защото гигантските проекти на Катар са пракалено уязвими в една толкова критична точка и няма как да се гради адекватна стратегия върху толкова несигурна предпоставка като неутралитета на Техеран спрямо катарските планове (т.е. плановете на ExxonMobil, Shell и Total). И тъкмо поради това се налага сирийският и иранският „проблеми” да бъдат решение не по-късно от 2012-2013. Както и алжирският проблем, разбира се.

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера