13
Пет, Дек
5 New Articles

Армения като „Евразийска Швейцария”

брой3 2012
Typography

Твърде съизмерими по площ (30–50 хил. км2), Армения и Швейцария попадат изцяло в Алпо-Хималайската орогенна зона, като при това арменската територия е и добре изразен геоструктурен възел. И двете нямат излаз на море, но са разположени (без да са твърде отдалечени) на сравнително еднакви разстояния до три морета и един залив (за Швейцария – Адриатическо, Лигурийско, Северно и Бискайския залив, за Армения –  Черно, Каспийско, Средиземно и Персийския залив). Освен по-голямата или по-малка близост до тези големи акватории, около двете държави са разположени и значителни равнинни и низинни области – за Швейцария, съответно, Средноевропейската равнина, Панонската и Паданската низина, за Армения – Южноруската и Прикаспийската равнина и дори Месопотамия.

Икономогеографско ситуиране

Наред със сегашното ситуиране, много важно е (особено за Армения) да се вземат предвид и очакваните изменения в макрорегионалната икономика през следващите няколко десетки години.

Алпийската държава Швейцария е разположена в центъра на ЕС, между Германия, Франция, Италия и Средна Европа. Но предвид философията на ЕС за териториално развитие, чрез постепенно намаляване на регионалните диспропорции, се очаква изместване на съответните акценти на югоизток, т.е. по-близо до Армения.

Съвременната арменска държава вече официално е ситуирана в т.нар. Черноморска зона за икономическо сътрудничество (въпреки достатъчно широката и висока до 4 км турско-грузинска крайморска ивица). Наред с посоченото междудържавно икономическо агрегиране, вече е в обръщение (в същия смисъл) и Кавказко-Каспийски регион. От географска гледна точка, не е лишено от логика и дефинирането (йерархична регионална съподчиненост) на един доста по-голям регион: Черно море – Кавказ - Каспийско море, със съответните три субрегиона. Щом има Черноморска зона, защо да няма Кавказка и Каспийска? В този смисъл, Армения може да присъства и в трите териториални и териториално-акваториални субструктури на по-голямо, най-вече икономическо пространство, което може да се означи и с абревиатурата ПКК, т.е. Понт-Кавказ-Каспий. Така, както Швейцария е в не дотам консолидираната общност на неголеми алпийски държави, заедно с Австрия, Лихтенщайн и дори Словения.

Подобно на алпийския регион, доста пò на изток, в т.нар. кавказки „триъгълник” (Ереван–Тбилиси–Баку), също се включват съизмерими не само по територия и население държави: Армения, Грузия, Азербайджан, при това с по-добре изразени взаимнодопълняеми ресурси и производства.

Без да притежават значителни основни ресурси – петрол, газ, богати почви и някои други, Швейцария и Армения са сравнително благоприятно ситуиране спрямо големи райони-доставчици, съответно, Северна Африка, Северно море, Паданска и Панонска низина и др. –  за алпийската държава, и Южен Каспий, Южна Русия и др. – за кавказката държава. И за двете страни е възможно (и не толкова сложно) осигуряване на продоволствие, както от умерения пояс, така и от субтропика.

Разположението на Армения между Иран, Турция и донякъде Русия, може да се окаже съществена предпоставка за формиране на специфичен икономически, в т.ч. и обслужващ, профил. Демографските прогнози за Иран и Турция сочат „кота” 100 млн. след 15-20 години, при това тези държави са с много сериозни икономически амбиции и темпове на растеж. С традиционно силната Русия е възможно да се оформи впечатляваща, най-вече икономически, тройка с разположената някъде между тях неголяма Армения.

Транспортно–географско положение

Като неголеми, подчертано планински територии алпийската и кавказката държави нерядко са били заобикаляни (и могат да бъдат заобиколени) от различни потоци стоки и хора. От голямо значение и за двете е направлението Север - Юг и обратно. Сега те, общо взето, са встрани от основните западно–източни (и обратно) коридори. За Армения: кавказкия коридор: Черно море - Рионска долина – Тбилиси - Баку; а за Швейцария: Средна Европа - Западна Европа (на север) и Западни Балкани с Адриатика - Северна Италия - Южна Франция (от юг).

И все пак, ситуирането на Швейцария изглежда по-изгодно – например връзката между едни от най-развитите части на ЕС: Ломбардия, в Италия, и Рейнската област, в Германия, минава през алпийската държава. Армения по-лесно може да бъде изолирана чрез заобикалящи я жп и шосейни връзки и тръбопроводи (което вече се случва).

По-различно стои въпросът с транспортирането и ориентирането на т.нар. информационни потоци в светлината на модерните технологии. В чисто логистичен план акумулирането и насочването на информация, чрез т.нар. ретранслационно-информационни центрове не е за подценяване. И в това отношение Армения (Ереван) и Швейцария имат своето място в съответните макрорегиони. Подобен акцент изглежда още по-понятен, ако се вземе предвид възможното формиране на т.нар. Южна (Индоевропейска) Евразийска зона или ос: Лондон – Ереван - Делхи.

Геополитическо ситуиране

От методическа гледна точка, по-издържано е ситуирането на отделните държавни територии да се анализира както в ретроспективен, така и в перспективен план, при максимално комплексен подход. Наред с времевите измерения със съответната хронология, добре би било да се разгледат в по-систематизиран вид и пространствените измерения в следната градация: преки съседи (първи порядък или първи държавно-териториален пръстен); съседи на преките (втори порядък или пръстен).

Затова изглежда приемливо вниманието да се концентрира основно върху периода на последните стотина години. За Армения това означава Турция, от Ататюрк, през Иноню, до Ердоган включително (с приблизително прогнозиране и на бъдещето); Иран от Пахлави, през Хомейни и Рафсанджани, до Махмуд Ахмединеджад, за който се твърди, че е наполовина арменец; Царска Русия – СССР - днешна Русия, заедно с ОНД и други формирования, т.е. от Ленин и Сталин до Елцин и Путин; и дори Северен Ирак, от Рашид Али до Барзани (и след него).

Предвид преките и съседи, днес младата арменска република не е в особено завидно положение – първоешелонният съседски пръстен трудно може да бъде дефиниран като почертано приятелски. ”Комшия пали, но и комшия гаси” – да се надяваме, че тази мъдра, кратка и проста поговорка все по-често ще се припомня във връзка с позитивното развитие на междудържавните отношения.

Понастоящем, споменатите по-горе големи съседи, заедно с далеч по-малките преки - Грузия и Азербайжан, и няколкото не толкова големи непреки (в Предна Азия) са обект на значително внимание от страна на държавници, геополитици и др. Анализират се различни възможности за геополитическото развитие на макрорегиона. Особено интересна е една от опциите за Иран. В недалечно бъдеще е възможна сериозна промяна в политическия курс на тази държава, както вече се случи в мюсюлманска Северна Африка (вероятно следствие на това може да бъде активизирането на трансграничните връзки и сътрудничество).

Проблемът за геополитическото развитие в четириъгълника (в който попада и Армения): Източно Черноморие–Левантийско Средиземноморие–Персийски залив–Южен Каспий, вероятно още достатъчно дълго време ще остане сложен и деликатен за решаване. Предна Азия е твърде динамична и трудно прогнозируема – да си припомним за Южна Осетия, Нагорни Карабах, Кюрдистан, Палестина и др. Налице са, обаче, и оптимистични тенденции, свързани с усъвършенстването на различни междудържавни механизми за намаляване на напрежението. Може да се приеме, че съществуват и надеждни основания Армения да изпъкне още по-осезаемо в опитите за решаване на някои проблеми в тази част на света, като, заедно с това, демонстрира на останалите позитивен собствен пример.

Прилича ли Швейцария в геополитическото си ситуиране на Армения? Не е трудно да се открият някои по-общи сходства - това, обаче, се отнася за по-далечното минало, когато малката алпийска държава се е развивала като пряк съсед на големи държави-империи: Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия. Тук е мястото да се напомни за твърде впечатляващото поведение на малката Швейцария преди и в началото на Втората световна война, когато тя по категоричен начин се „озъби” не на кого да е, а на експанзионистичния Трети Райх и, предвид демонстративно враждебното отношение на съседите, показа на Германия, Италия и на целия свят, че няма намерение да се предава и нищо няма да я спре да защити достойнството си като една от най-свободолюбивите държави и нации.

С геополитическото ситуиране на Армения следва да се свърже и отдавна поставения на дневен ред „арменски въпрос”. Тук като че ли е мястото той да бъде актуализиран още веднъж, като се съотнесе към настоящата идея-теза. В тази статия обаче, той съзнателно ще бъде пропуснат – нека компетентните специалисти (към които авторът не принадлежи) сами потърсят връзката.

Военно-стратегическо ситуиране

По понятни причини то е далеч по-важно и актуално за Армения, отколкото за Швейцария. И сега и доста по-назад във времето, арменската територия многократно е била предмет на „специално внимание”. Следвайки предварително направената уговорка обаче, най-добре е и този въпрос да се остави на съответните специалисти, които, да се надяваме, няма да пропуснат и редица други аспекти, дори такива специфични като етнопсихологическите.

Природно наследство и екологично състояние

И двете неголеми държави са класически планински територии, с приблизително еднаква средна надморска височина и не толкова различни най-високи и най-ниски коти. Доминират линейните планински структури, като територията на Армения е разнообразена от вулканогенен тип релеф (първенецът Арагац - 4095 м, е сред най-добре изразените стари вулканични конуси в цялата Алпо-Хималайска планинска мегасистема). Швейцарските планини пък са представителни със заледяването си.

Високата степен на разчлененост (хоризонтална и вертикална) на релефа, скалното разнообразие, планинската хидрография със съответните ресурси, климатът (в т.ч. и на мезо- и микроравнище) и почвено-растителната покривка, са предопределили в значителна степен стопанската ориентация и бита на населението. И, ако арменската територия е своебразен геоструктурен възел, швейцарската е добре изразен хидрографски възел – впечатляващ „производител” на пресни води.

При сравнението, определена прилика може да се намери в площта и обема на пресноводните естествени резервоари – знаменитите швейцарски езера и арменското море – езерото Севан. Тези естествени басейни са важно природно наследство с наднационално значение.

Въпреки климатичните различия, респективно, водоносността и залесеността, арменските планини, особено тези около езерото Севан, могат да се дефинират допълнително като Арменски Алпи, подобно на Трансилванските, Австралийски и т.н. Алпи (аналогията в настоящия случай е доста по-изразителна).

И при двете сравнявани територии липсата на значителни минерални ресурси –въглища, нефт, газ, руди на черни метали е допринесла косвено за по-доброто съхраняване на природното наследство. Възможно е в Армения (Северна, Югоизточна) да съществуват все още някои невралгични точки, свързани с добива на цветни метали.

Едва ли ще е пресилено, ако се подчертае, че Швейцария може да бъде държава-модел за оптимален баланс между икономика, екология и социум (устойчивост). Логично е да се предположи, че един от арменските стратегически приоритети е инвентаризацията и съхраняването на природното наследство и, като цяло, опазване на природната среда, при ясно изразено щадящо и рационално (най-вече планински тип) природоползване. Армения има възможности да покаже подходящ модел за цялата подчертано планинска Предна Азия така, както Швейцария е модел за Европа.

Алпийската държава е сред водещите в света по отношение на дейностите и усилията (най-вече финансови) за опазване на биоразнообразието в различни части на планетата. Не отскоро тя осигурява и подкрепа за развитието на т.нар. екологично планинско селско стопанство. И тук един ясно изразен арменски държавен курс към сближаване изглежда достатъчно логичен.

Икономически профили

По този въпрос съществува достатъчно представителна информация. По-важното в настоящия случай е разкриването на някои аналогии, без да се игнорират големите различия между разглежданите две държави, като се започне от общото ниво на развитие.

В двете национални икономики, както и в някои други, дори и нестопански сфери, съществуват немалко аналогични, структурни елементи, представляващи своеобразна рефлекция, най-общо казано, на планинските условия и съответната ресурсна обезпеченост, традициите, пазарната осигуреност и др. По-долу, без да изпадам в подробности, ще маркирам някои основни, повече или по-малко сходни, икономически акценти:

Електроенергия. И за двете държави добивът, още в началния стадий, се базира основно на хидроенергийни ресурси: каскадата по горното течение на Рона (Швейцария), Разданската каскада (Армения). По-нататък в развитието се забелязва сериозно разнообразяване, в т.ч. и чрез АЕЦ (особено за Швейцария). Като цяло, и за двете държави е характерна сравнително чистата електроенергия.

Електротехническа промишленост. Също традиционен подотрасъл – различни електроматериали, уреди и въобще ел. оборудване (отново трябва да се подчертае голямата разлика в нивото на развитие).

Фина механика. Може да се приеме, че съществува добре изразена аналогия (часовници). Това производство е свързано с отдавнашния прагматичен акцент (и за двете държави) върху слабо материалоемки производства и с традициите и качествата на населението.

Друго металообработване и свързаното с него машиностроене. Особено разнообразно е в Швейцария.

Информационни и комуникационни технологии и производства. За т.нар. ”високи технологии” и двете държави разполагат със значителен интелектуален потенциал. За Армения, предвид настоящата идея/теза, наукоемката продукция може да се окаже от особено значение.

Лекарствена химия, биохимия.

Строителна промишленост, в т.ч. и добив на нерудни природни суровини. Без да са богати на изкопаеми горива и руди, и при двете държави, едва ли не в компенсационен план, е налице добре изразено производство на строителни материали, при това не толкова силно замърсяващи околната среда.

Планинско животновъдство. Различията основно произтичат от пасищата (доста по-сухи в кавказката държава) и от фуражното обезпечаване.

Обслужваща сфера. Тук разликата между двете страни изглежда още по-голяма. И все пак Армения, притежаваща достатъчно неусвоени ресурси (и резерви), може, ако не в близко, то в по-далечно бъдеще, да я намали чувствително.

Културно-историческо наследство

Пълен преглед на този етап, при това в сравнителен план, едва ли е необходим – налице е достатъчно информация. Още от пръв поглед, наред с някои прилики между двете държави, изпъкват преди всичко различията във времевите измерения.

Основните черти на културно-историческото наследство и за двете държави са формирани като отражение на класическите планински условия в бита и производството – планински тип природоползване: камък и въобще добив и обработка на нерудни полезни изкопаеми, водна енергия, пасища, горски ресурси, цветни и благородни метали (особено за Армения) и др.

При Армения, развитието на различни занаяти, изкуства, специфични производства, фолклор, книжовност и прочие датира от най-дълбока древност (тук времевият отстъп с Швейцария е в доста широк диапазон, от няколко десетки години до няколко десетки века).

С оглед известна систематизация може да се маркират няколко основни аспекта, свързани със съответните, най-вече материални свидетелства:

Добив и обработка на камъни, строителство това е важен елемент, особено във визитната картичка на Армения (от най-древни времена досега). Арменците са сред най-добрите каменоделци в цялата Алпо-Хималайска (Евразийска) орогенна зона. И швейцарците и арменците например, са добри специалисти по премостване на буйни планински реки.

Обработка на метали, особено цветни и благородни – достатъчно директна връзка с ресурсите и условията в планините. Арменците вероятно са сред първите ковачи в споменатото по-горе Евразийско планинско пространство.

Стари производства на различни стоки за бита от дърво, кожа, вълна и др.

Свързана с планинските терени и ландшафти като цяло кулинарна и здравна култура.

Изразена книжовна дейност.

От особено значение и за двата народа (в контекста на настоящата тема), са значителните интеркултурни (с доста ярки следи) влияния и взаимодействия.

Всичко това говори за сериозните структурно-генетични сходства в някои елементи на културната съкровищница на двете планински държави.

Човешките ресурси

Едва ли е необходимо детайлно да се разглежда демографската ситуация, при това в сравнителен план (съпоставяне на алпийската и кавказка държава, нация, етнос). Класическа, конвенционална обработка на съответната статистическа информация сигурно е правена нееднократно по различни поводи и във връзка с определени нужди. По-важното в настоящия случай е целевото изтъкване на определени качества, най-вече на арменския етнос и нация.

Общоеизвестно е, че човешките ресурси са ключов елемент за развитието – достатъчно е да си припомним какво е съвременното ниво не само на Швейцария, но и на Нидерландия, Япония, Сингапур и др. Точно тук е и големият шанс и резерв на Армения. Може да се допусне, че целенасочените изследвания за етно- и националната психология, нравственост, морал, технически способности и прочие, при това в сравнителен план, не са кой знае колко.

Съвсем логично е да се постави въпросът, има ли арменски аналогии на прословутата швейцарската изобретателност и креативност, отговорност, пунктуалност, коректност, лоялност и т.н.? Отговорът е труден, доколкото тези категории не подлежат на строго дефиниране и изследване. Очевидно предпазливостта, отсъствието на категоричност и условността следва да съпътстват всяка подобна съпоставка.

Все пак, дори и след не толкова задълбочен анализ, може да се разкрие и изтъкне много важен, с оглед визията (доктрината) на Армения, извод: „Съвременният арменски етнос е отлична амалгама между представители на художествения (артисти, певци, режисьори и др.) и логическия тип (основно инженерно-технически кадри), с всички междинни звена между тях. Пълен аналог на този специфичен, много важен баланс, трудно може да се открие дори и в глобален мащаб. Към първия тип спадат такива известни имена като Сароян и Шер, реализирали се на Запад, или Хачатурян и Айвазян (Айвазовски), на Изток.Или пък държавници и политици като Анастас Микоян (СССР) или Михаил Лорис-Меликов (Руска империя).Заслужава да се замислим, къде може да се намери толкова добре балансирано разнообразие, при ясно изразено присъствие (което е особено важно) на креативно-творческите (в т.ч., и на първо място, инженерно-конструктивните) субектни ресурси, разглеждани на персонално ниво.

Предвид, казаното дотук и като негово логично продължение следва да изтъкнем няколко характерологични особености на арменския етнос:

- Комуникативност. Сложното продължително развитие и утвърждаване на арменския етнос и нация, съпътствано от различни инвазивни и инфилтрационни елементи, дори с неприемливо понякога, от различни гледни точки, „пресиране” в многобройните опити за решаване на сложни дилеми, в т.ч. и персонални, е направило съвременните арменци, като цяло, широко отворени. Допълнителната конкретизация включва и подчертано „земни”, по-малко превзети и по-естествени, с добре изразени позитивни нагласи, които при това (като южняци) са по-динамични, в т.ч. и по-приказливи, от алпийските хора. Предвид отбелязаните особености, общуването с арменците се улеснява значително. Различните по сила, посока и време етнокултурни взаимодействия, в т.ч. и чрез производството на стоки и търговията в древна Армения, са дали своя положителен отпечатък.

Адаптивност. Без да късат „пъпната връв”, т.е. да забравят корените си, арменците по света непрекъснато поднасят безспорни доказателства за отлично вписване в съответните местни и национални култури. И в това отношение немалко от съвременните български арменци също са дали и ни дават почти затрогващи доказателства: Саркис Мухибян – един от най-добрите български комедийни актьори, фамилиите Казасян, Халваджян, Азарян и много други. Някои иначе стопроцентови арменци са по-българи дори от самите българи. И друго достатъчно представително – помислете само какво е мястото във френското културно пространство на Азнавур (Азнавурян), Вартан (Вартанян). Да не говорим за арменското присъствие в царска, съветска и постсъветска Русия.

Гъвкавост (в добрия смисъл на думата). Тя най-добре се изразява във вариабилността на мисленето и поведението, предизвикана най-често от ситуационни промени. На практика, това е и способността за балансиране между различни позиции. В тясна връзка с гъвкавостта са и доста други характерологични черти: съпричастност, сговорчивост, рефлективност, адекватност. Отбелязаното по-горе на практика означава и потенциал за по-добра работа в екип. „Изкуството” на компромиса изглежда е съществена отличителна черта на мнозина (вече отбелязах, че арменците са на ти с изкуството въобще), а през последните 20 години и политиците от Ереван николкократно го доказаха на практика.

Прагматичност или практичност (доста общо с швейцарците). Битът, както и различните производствени и други дейности, в значителна степен, също са следствие от не съвсем благоприятните планински условия, допълнително усложнявани от различни субективни външни въздействия. Това налага и означава доста пестеливо, внимателно изразходване на суровини, средства и сили (разточителството е противопоказно – пестеливостта е сред елементите на практичността). Арменската инициативност, творческият, при това реалистичен, подход, в значителна, степен са производни на позитивния прагматизъм.

Любознателност. Тя, в немалка степен, е резултат от продължителното съприкосновение с многобройните етноси и територии в тази част на света, особено добре проявяващо се в и чрез търговските взаимоотношения. Корените на интереса към другите следва да се търсят още в древна Армения. Тази черта (както и ред други) едва ли е приоритет само на арменците и евентуалнато им фаворизация е неуместна (не по-малко любознателни са и японците, холандците и доста други народи).

Креативност. Съзиданието, на основата на конструктивното мислене, е обезпечено с достатъчно свидетелства/доказателства. И това качество обаче, не е само арменски приоритет – алпийските хора, чехите и много други,едва ли им отстъпват забележимо.

Инициативност. И тук може да се потърси връзка с етнопсихологическите особености на арменския етнос, в който преобладават силните типове (бързи, адекватни реакции- достатъчно изразителни и продължителни).

Чувство за хумор. В съвременния сложен и динамичен свят то е сред най-важните индикатори (и до някъде измерител) на т.нар. природна интелигентност. Това качество може да се приеме за подчертано арменска черта и изводът, при сравняването с алпийското население (Швейцария), изглежда по-категоричен. Чрез него, по оригинален начин, се проявява голямата духовна сила на арменския народ, съпътстваща го дори в най-мрачните, тежки периоди на съществуването му.

Превръщането на арменската територия в контактна, неголяма зона (30  хил. км2) в рамките на големия Предноазиатски регион (около 3 млн. км2), предвид изброените по-горе качества на етноса, не изглежда чак толкова недостижимо. Различните прави и обратни, непосредствени и опосредствени трансгранични връзки, се нуждаят от подходяща субективна основа.

Позициониране в световен и макрорегионален мащаб

Кои са наднационалните измерения на сравняваните две малки държави – Швейцария и Армения, с какво те „тежат” в останалия свят, кои са най-важните знакови елементи във визитните им картички, е много важен кръг от въпроси, на които сравнително лесно може да се отговори. Не е излишно това да се направи избирателно целево, достатъчно кратко и систематизирано.

Сегашните „глобални измерения” на Швейцария, оформили се като традиционни, са добре известни: фина механика, зимни курорти и центрове, държава - международен „банкер” и, въобще, транснационален посредник със съответните „сервиз”, логистика и пр.

Сравнително лесно може да се очертае и арменското присъствие в днешния свят. Достатъчно е да се посочат няколко доста разнопосочни позиции:

- Впечатляващо културно-историческо наследство - древна цивилизация и държавност, Армения  е първата християнска държава и т.н.

- Добре организирана, с твърде широки пространствени измерения, диаспора (от Техеран до Сан Франциско, както и от Владивосток до Стокхолм, или пък от Мурманск до Кайро, от север на юг).

Какви са шансовете и възможностите за още по-забележимо присъствие през следващите няколко десетки години на Армения, ако не в глобален, поне в макрорегионален мащаб, в Предна Азия? Отговорът на този въпрос, предвид швейцарския пример, опира до прогнозиране на териториалните съотношения и връзки в т.нар. Евразийско пространство.

Както известно, налице са определени амбиции и намерения за постепенно формиране на голяма, не само с икономическите си измерения, Евразийска ос, между Западна Европа и Източна Азия (дефинирана в настоящето изложение допълнително и като Северна) – т.е. Берлин – Москва – Астана - Пекин (наскоро въведеният в експлоатация газопровод „Северен поток” може донякъде да се разглежда и като част от нея).

Не е лишена от логика и т.нар. Южноевразийска, или Индоевропейска ос, която при това, в известна степен, е традиционна: Западна Европа–Ориента, по съответния трансконтинентален диагонал. Разсъжденията в тази посока следва задължително да се пречупят през тенденцията и намеренията за бъдещо позициониране на междудържавни формирования, като ЕС например, както и на отделни не само икономически сили, като Индия, Турция, Иран и дори Русия.

Конфигурацията на тази Южноевразийска ос (или, може би, „ивица”, „полоса” или „зона”), е предиспонирана, както географски, така и исторически, като при това не е лишена, както бе отбелязано, и от традиции. Тази зона може да се маркира чрез съответните национални и регионални центрове: Лондон – Париж – Берн – Мюнхен – Виена – Будапеща – Белград – София – Истанбул – Анкара – Ереван – Техеран – Керман - Делхи. Не е трудно да се забележи средищното ситуиране на Армения, респективно на столицата и Ереван, почти в средата между Лондон и Делхи.

Отговорът на зададения малко по-горе въпрос за бъдещето макрорегионално позициониране на Армения, предвид и швейцарския пример, опира до прогнозирането на териториалните съотношения и връзки в т.нар. Евразийско пространство.

В тази връзка, нека фокусираме вниманието си върху няколкото сектора, които могат да се диференцират допълнително (два крайни, както и един междинен) на Южната Евразийска зона (Източен, Западен и Централен).

Източният сектор – Индия, вече се оформя като бъдещ икономически гигант на основата на човешките си ресурси (съвсем скоро страната ще стане най-многолюдната в света)и на високотехнологичните производства.

Западният сектор – ЕС, заедно с Швейцария, изпъква с изключителното производствено разнообразие, в т.ч. и селскостопанско, при това все по-екологично, характеризиращо се, като цяло, с ясно изразена демографска стагнация.

Централният сектор – в който е Кавказ и Армения, разгледан заедно с Турция (възможен югоизточен фланг на ЕС), Иран, Южен Каспий (с Азербайджан и Туркменистан и дори с територията около Персийския залив), ще си остане изключително важен енергиен производител и доставчик, с бързо нарастващо население и икономическо-финансова мощ. Заедно с това обаче - и с нелесно решими вътрешносекторни териториални проблеми.

В светлината на набиращия скорост световен продоволствен проблем, свързан и с бързото нарастване на населението, в т.ч., и на първо място, в Източния и Централния сектор на Индоевропейската зона (ос), се очертава известно преразпределяне на ролите на държавите в него, при което възниква нужда от държава посредник. В тази връзка, мястото на малката Армения, със съответния макрорегионален „сервиз” и логистика, особено по един достатъчно ясен бъдещ магистрален (в прекия и косвен смисъл на думата) коридор: Анкара – Кайсери – Сивас – Ерзинджан – Ерзурум – Карс – Гюмри – Ереван – Тебриз – Зенджан – Казвин - Техеран, изглежда естествено предиспонирано.

Споменатата малко по-горе Южноевразийска ос в никакъв случай не следва да се явява контрапозиция на Северната. Напротив. Евразия е почти половината суша на планетата, с изключително сложни и разнообразни теренни и въобще природни условия – достатъчно е само да се погледне картата и да се анализира ситуирането на огромното по площ надалпийско Тибетско плато със също изключително високите периферии: Памир, на запад, Хималаите, на юг и Гунгашан, на изток. Този впечатляващ с площта си, двойно по-висок от Швейцарските Алпи планински масив за дълго време ще си остане сериозно препятствие за връзките между Източна и Южна Азия. Предвид това, дори от най-обща природно-географска гледна точка, не може да се мисли за противопоставяне на двете почти успоредни бъдещи евразийски оси (респ. зони). По-логично изглежда обратното - да се търси връзка, съчетаване. И тук отново, от различни гледни точки, вниманието може да бъде фокусирано върху Армения (респ. Ереван). Изниква въпросът за появата на меридионална свързваща ос: Москва–Ереван. В този смисъл, може да се изтъкне и тезата за възела (триъгълника) Анкара – Техеран - Москва с доста естествен, от много гледни точки център – Ереван, разбира се като не се забравят и опциите за възможно заобикаляне на арменската столица и държава, като цяло.

Държавата-мост

Предвид горните разсъждения можем да се върнем към аналогията „Армения – бъдеща Евразийска Швейцария”, като се потърсят, преди всичко, общите черти. Нека продължим с големия северен (макар и непряк) съсед.

Армения и Русия, и още по-конкретно арменците в Русия – това са традиционни отношения, които са отлична база за постепенно формиране и на т.нар. меридионална (север–юг), пресичаща отбелязаните две (запад–изток) евразийски оси. Не е излишно да се добави, че вековните стремежи на руската държава на юг могат до голяма степен да се постигнат чрез посредничеството на Армения, но този път на съвсем друга основа: пълно зачитане на етноси, нации и държавен суверенитет, без какъвто и да е намек за експанзионистични военни намерения. Така относително малката Армения, и по-конкретно Ереван, ще изглеждат в бъдеще като естествена пресечна точка на северно-южните и западно-източните двупосочни направления на движение на хора, стоки, информация и пр.

Защо Ереван да не бъде ретранслатор и дори „генератор” на идеи, например за макрорегионално сътрудничество и транснационални връзки. Защо Армения с нейните приблизително 30 хил. км2 и 3 млн. жители, да не може частично да обслужва в бъдеще голям собствен евразийски хинтерланд с около 3 млн. км2 и приблизително 300 млн. души (Турция, Иран, Азербайджан, Грузия, Западен Туркменстан, Каспийско-Черноморска Русия, дори Ирак и Сирия). Арменската територия и население, сравнени с отбелязаното териториално обкръжение, поотделно, са около 1% от него. Впрочем, подобно е и съотношението на Швейцария спрямо Европа – швейцарският пример, до известна степен, дава отговор на въпроса за бъдещите шансове на Армения. (и това донякъде прави разглежданата идея не толкова абсурдна). Защо Швейцария да не бъде ориентир за кавказката държава, как по-добре да намери себе си?

Идеята за „държава–мост”, като нова роля на Армения, по подобие на Швейцария, не изглежда чак толкова нереалистична. Арменците имат достатъчно качества (някои споменахме по-горе) на добри строители–мостоваци, в прекия и косвен смисъл на думата (както впрочем и швейцарците).

Казаното дотук, свързано с позиционирането на Армения, особено в макрорегионален план, между трите големи сегашни и бъдещи регионални сили - Русия, Турция и Иран, и особено изтъкнатите специфики, най-вече на арменския етнос, подсказва допълнително уточняване на идеята за „Евразийска Швейцария” чрез „Малката голяма Армения” (подобна формулировка може да бъде използвана и спрямо Швейцария). Армения, заедно с нейната диаспора (около 10 млн. души) съвсем не е незабележима. Залагайки на най-важния (човешкия) ресурс, свързан с арменския етнос, малка Армения, посредством целенасочени усилия може да се превърне в значим „кавказки Голиат”.

Всичко по изложената теза може, като цяло, да се отнесе към групата на предизвикателствата – в случая основа за доктрина, чието следване може да стане алфата и омегата в развитието на неголямата кавказка държава.

В предходния раздел, отнасящ се до човешките ресурси, разгледахме накратко твърде важните субективни предпоставки за реализиране на предложената идея, като селективно бе акцентирано върху някои особено ценни характерологични особености на арменския етнос и нация.

Впечатляващото културно-историческо наследство, плод на арменската инициативност и творчески дух, е особено важно сега за осигуряване и поддържане на националното самочувствие. Наред с това обаче, пределно ясно е, че само със спомени не може да се живее и върви напред. Тук може да се посочи и другият представителен пример – този на малката, съизмерима с Армения и до голяма степен алпийска, високоразвита държава Словения, чиято реализирана държавна идея е едва на 20 години (за сравнение – Армения е държава на повече от 2000 години).

Предвид очерталите се тенденции не само в разглежданата част на Евразийското пространство, някои повече или по-малко издържани прогнози, както и особеностите на арменската държава, може да се очертае постепенно добре изразено макрорегионално, трансгранично партниране и въобще присъствие, частично следващо швейцарския модел. Разбира се, чрез достатъчно ясна, целенасочена политика, като се започне с т.нар. „мека” сила: формиране на различни, в т.ч. секторни, стратегии и програми, подходящо обучение, особено в Ереванския университет и пр.

Вместо заключение

Правомерно е да се допусне, че предложената тук идея/теза, е плод на определен патриотичен изблик или нещо повече (например заради многократното употребяване на понятията арменски етнос, нация). Ако действително на места проличават известни персонални пристрастия, те са по-скоро към начина на изложението и акцентите в него. Авторът не принадлежи към арменския етнос и би могъл да разсъждава по сходен начин и за унгарския, сръбския, румънския или турския етнос и държава например.

Изложените в настоящата статия разсъждения най-общо моагат да бъдат дефинирани и като истинско, целево супер предизвикателство – образно сравнено и казано: „все едно да се изкачат четирите километра на арменския първенец Арагац, едва ли не, на куц крак”. Това твърде модерно понятие е ключово в известната Лисабонска стратегия за развитието на ЕС, която представлява низ от предизвикателства. Как Армения творчески ще използва натрупания, особено в Европа, опит за да се открои още по-ясно в макрорегионален и трансконтинентален мащаб? Отговорът едва ли може и трябва да се даде веднага.

 

* Научен институт по геофизика, геодезия и география към БАН