Всичко, ставащо около нас напоследък, подкрепя тезата, че основното събитие на продължаващата финансова криза ще се случи през следващата 2012. Огромното количество нови дългови задължения, огромното количество допълнително емитирани „хартиени” долари, както и „искрата”, свързана с повишаването на лихвения процент, вероятно ще се превърнат в катализатори на стимулираната от кредитите финансова имплозия „версия 2.0”.
Както е известно, началото на първата „оригинална версия 1.0” на кризата бе поставено от краха на пазара на недвижимите имоти в САЩ, през 2007, който, година по-късно, се трансформира в пълномащабна финансова криза. Постепенно тя се разпространи в държавите с развита икономика, но не успя да предизвика хаос на развиващите се пазари и в страните от Втория и Третия свят. Повечето от тези страни бяха изолирани от финансовите недомислици на Първия свят – кредитите, заемите, дълговото бреме и обременителните лихвени платежи – просто защото бяха лишени от правото да консумират опияняващия еликсир на кредитите.
Ще може ли американското правителство да предотврати следващата финансова криза?
Разбира се, междувременно бяха предложени множество обяснения, защо нещата тръгнаха на зле: алчността на Уолстрийт, корумпираният капитализъм, недостатъчните и неадекватни административни правила, икономиката, подхранвана от затъналите в дългове и кредити потребители, прекалено либералните правила за отпускане на заеми, „отрицателните” реални лихвени проценти и несъществуващите спестявания. Тоест, всички причини се свеждаха до прекалената достъпност и изобилието от евтини и лесни за получаване кредити и кешови суми.
Такива половинчати мерки като приемането на закона „Дод – Франк” (целящ намаляване на риска, поеман от банките, и по-голяма защита на потребителите) например, които бяха измислени и използвани още в началото на рецесията за да бъде смекчен финансовия риск, само закрепиха организационно недостатъците на съществуващата нормативно-правна база. Освен това, смятаните за „прекалено големи за да рухнат” частни финансови институции, на които бяха предоставени неограничени спасителни пакети за сметка на данъкоплатците, станаха още по-големи и по-малко на брой, т.е. концентрацията им продължи.
Неуправляемият ръст на дефицита неизбежно води до образуването на огромни дългове на всички ръководни нива – от това на федералното правителство до правителствата на щатите и местните органи на властта. Американският държавен (федерален) дълг в момента надхвърля 14 трилиона долара и ще нарасне през 2011 финансова година с още над 1,69 трлн. Днес 37% от всички разходи на федералното правителство се покриват за сметка на заемите, което означава по-нататъшното нарастване на дълга.
Към това следва да добавим и всички нефинансирани или недофинансирани задължения в социалната сфера, като програмите за социална защита, медицинска помощ и медицински грижи, които много удобно бяха изключени от годишния оперативен бюджет на федералното правителство. В зависимост от това, какви разчети за бъдещата инфлация ще бъдат заложени, а също от критериите за правото на гражданите да се ползват от тези програми и други свързани с това въпроси, по-нататъшните необезпечени задължения, в размер между 60 и 110 трлн. долара, също би трябвало да се добавят към дълга на федералното правителство.
На свой ред правителствата на отделните щати и местните органи на властта добавят още 3,87 трилиона долара необезпечени задължения, касаещи пенсиите на държавните служители и облекченията по медицинските застраховки.
В последната си книга „Този път всичко ще е различно”, известните икономисти Кармен Райнхард и Кенет Рогоф подробно доказват, защо 90%-ното съотношение между държавния дълг и БВП представлява критична точка за САЩ. Заключенията им се базират на анализа на икономическата история през последните няколко столетия. Според тях, САЩ, Великобритания, Япония и редица други развити държави вече са се наредили на опашка за да се присъединят към Гърция, Ирландия и Португалия по пътя им към финансовата бездна.
С други думи, вече е налице фундаментът за следващия финансов крах. Като този път и правителствата се присъединиха към частните финансови организации в безумната надпревара, кой пръв да си разбие главата в дълговата тухлена стена. Правителствата очевидно няма да могат да се справят успешно с досегашната си роля на „по-големия брат”, който винаги е готов да спаси по-малкия, просто защото този път те самите ще се нуждаят от спасение.
Наистина, най-сложните и актуални въпроси днес са, кой и как ще спаси фалиралите ни правителства? Страните от ЕС не могат да помогнат, защото много от тях вече са стигнали до ръба на финансовата пропаст. Както изглежда, всички развити държави, които не могат да разчитат на подкрепата на достатъчно мощен ресурсен сектор (като Канада и Австралия) или на високопроизводителната си индустрия (Германия), са застрашени от финансова катастрофа.
Кое ще провокира финансовата криза „версия 2.0”?
Повишаването на лихвения процент, само по себе си, е напълно достатъчно за да се провокира втора мощна вълна на все още продължаващата финансова криза. Не трябва дори да си гений, за да забележиш, че сегашните лихвени проценти са по-ниски от тези през 50-те години на миналия век. Що се отнася до реалните лихвени проценти, те са опасно близко до отрицателните, ако вече не са станали такива. На фона на бързо нарастващата ценова инфлация, те ще бъдат принудени да се ориентират към отрицателни стойности.
До настоящата 2011, най-големите купувачи на американския държавен дълг бяха чуждестранни, като става дума най-вече за Китай и Япония. В момента обаче Япония си има други грижи, заради тежките последици от разрушителното земетресение и вълната цунами. Китай пък последователно съкращава обема на купуваните от него ценни книжа на Федералния резерв, оправдавайки се със спада в доверието към губещия стойността си американски долар. Освен това, китайците стигнаха до извода, че ако използват излишъците си от долари за гарантиране на бъдещите доставки на енергоносители и други важни суровини, това ще е от по-голяма полза за тяхната икономика.
На всичкото отгоре, купувачите на американските дългови задължения смятат, че достигналите 60-годишния си минимум лихвени проценти вече не покриват инфлацията и затова този вид сделки са рискована и непривлекателна инвестиция.
При липсата на достатъчен брой купувачи сред чужденците или в частния сектор, Управителният съвет на американския Федерален резерв „монетизира” дълга на федералното правителство, изкупувайки дълговите задължения на Хазната. Този процес бива определян като „валутно стимулиране”, с чиято помощ Федералният резерв произвежда пари буквално „от въздуха”, което пък го прави купувач на държавния дълг от последна инстанция. Имайки предвид сегашния темп, можем да очакваме, че Федералният резерв ще изкупи 50% от всички нови облигации и облигации на хазната със срок на погасяване до края на текущата финансова година. Това се налага, просто защото, при тези лихвени проценти и това ниво на риска, няма достатъчно количество чуждестранни или вътрешни купувачи.
Най-показателното и, вероятно, най-страшното предзнаменование се случи наскоро, когато най-големият частен облигационен фонд PIMCO продаде целия си запас от държавни дългови облигации на САЩ, демонстрирайки по този начин тревогата си от огромните размери на федералния дълг. Сред причините за тази стъпка, президентът на РІМСО Мохамед Ел-Ериан посочи рисковете, свързани с почти отрицателните лихвени проценти по дълговите задължения и спадът на стойността на американския долар, породен от прекалената парична емисия.
След като знаем със сигурност, че шефовете на пенсионните фондове и застрахователните пулове на инвестиционните компании обикновено се съобразяват и следват действията на лидерите в отрасъла, можем със сигурност да прогнозираме, че още повече милиарди и трилиони долари в облигации на Хазната, ще бъдат „хвърлени” на и без това болния облигационен пазар. Когато този процес излезе изпод контрол, емисията на долари от Федералния резерв и изкупуването на дълга (пак от него) ще се ускорят, като паралелно с това ще нараства инфлацията и ще се обезценява доларът.
Защо политическите процеси в Америка, на практика, гарантират финансовата криза „версия 2.0”?
Как обаче можем да сме сигурни, че следващата криза, която ще бъде много по-сериозна от досегашната, действително вече се очертава на хоризонта? За това съдействат два фактора:
- мащабите и импулса на разширяване на дефицита в държавния бюджет, дълговете и необезпечените задължения;
- монетизацията, от Управителния съвет на Федералния резерв, на дълговите задължения чрез използването на току що напечатани пари, в рамките на загадъчния процес, наречен „валутно стимулиране”;
- изключително вероятната перспектива за повишаване на лихвените проценти, което се обуславя от губещата ценността си валута.
Политическия процес, на практика, гарантира, че необходимите затягащи мерки ще се реализират в рамките на опита за стабилизиране на финансовата система. Спомнете си неотдавнашния публичен дебат в Конгреса между републиканци и демократи за „символичното” съкращаване на бюджета с 33 млрд. долара, при положение, че бюджетният дефицит се равнява на 1,65 трилиона долара.
На пръв поглед, тезата, че във време на очертаваща се нова финансова криза е необходимо силно ръководство изглежда съвсем адекватна и очевидна. Само че подобно на обикновените хора, и повечето политици са амбициозни кариеристи, които са готови на всичко за да запазят поста си.
В същото време, политиците с ясна визия за нещата, обикновено биват „наказвани”, като губят креслото си на следващите избори. Затова пък онези, които предпочитат да игнорират сгъстяващите се облаци на наближаващата буря и вместо това обещават на публиката хубаво време, най-вероятно ще бъдат наградени, получавайки гласовете на избирателите. В подобна враждебна избирателна среда, политическата воля естествено отслабва. Струва ли си да се учудваме, че избирателите чуват само това, което им се иска и, в крайна сметка, получават, каквото са заслужили?
Годината, предшестваща президентските избори в САЩ, традиционно е изпълнена с обещания за гарантиране на положителни инвестиционни условия. Политиците на власт са наясно, че избирателите могат да бъдат подкупени със собствените им пари, или, както е сега – със заеми. Избирателите пък са доволни от своя фалшив просперитет и от обещанията за финансово благополучие.
Предполагам, че отново ще станем свидетели на реализацията на този сценарий през 2012... , но само ако управляващите успеят да го разиграят. Въпросът е, дали ще могат да го направят? Ще продължи ли политиката на рекордно ниски лихвени проценти? Дали големите купувачи на дългови книжа, като пенсионните фондове и застрахователните компании, ще излязат от този пазар, подобно на спомената по-горе РІМСО? Ще продължи ли пада стойността на долара заради печатането на необезпечени хартийки от Федералния резерв? Ще може ли правителството да удържи капака или финансовата „тенджера под налягане” ще се взриви?
Заключение
Печеленето на време, печатайки пари без покритие, което неминуемо води до ръст на инфлацията и прегряване на пазарите на суровини и акции – всичко това ще работи само до определен момент. Според мен, съвпадането на множество важни критерии в предизборния цикъл на президентската надпревара през 2012, най-вероятно ще доведе до перфектната финансова буря догодина. И когато тя настъпи, финансовото земетресение бързо ще разруши неустойчивата финансова система, съществуваща в момента. Правителството ще бъде безпомощно и няма да може да се защити от надигащото се финансово цунами и ликвидирането на американската национална валута, още по-малко ще могат да се защитят от това обикновените граждани или частните финансови институции.
Ако си представим, че още от утре политиците ни внезапно решат да се държат като зрели хора, прекратят партийните междуособици и се освободят от злобата и празната реторика, финансовият крах на Америка може да бъде отложен или дори избегнат. За съжаление обаче, проблемът изглежда непреодолим, а политическата воля – прекалено слаба.
* Авторът е известен американски икономически анализатор, в миналото е бил високопоставен държавен служител в Канада
