28
Сря, Окт
6 New Articles

Босна – между евроинтеграция и дезинтеграцията

брой6 2010
Typography

Резултатите от провелите се на 3 октомври 2010 избори в Босна и Херцеговина се оказаха, едновременно, и очаквани и изненадващи. Както е известно, на тях се гласуваше за висшия законодателен орган на страната – Парламентарната асамблея, за парламент и президент на Република Сръбска, за законодателните събрания на десетте кантона на мюсюлманско-хърватската федерация, както и за членове на Президиума на Босна и Херцеговина, представляващи трите „държавнообразуващи” народи в нея – бошнаците (т.е. мюсюлманите), сърбите и хърватите. Тук е мястото да напомня, че съгласно Дейтънското и Парижкото споразумения от 1995 (сложили край на босненската война от 1992-1995, последвала разпадането на Югославия), Босна и Херцеговина се състои от две държавни образувания – мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска. Всяко от тях има собствен парламент, президент и правителство. На федерално равнище, органите на властта включват Президиум, Парламентарна асамблея и Министерски съвет. Освен това, мюсюлманско хърватската федерация се дели на 10 кантона, всеки от които има собствени органи на управление. Гласуването за Парламентарна асамблея става на етнически принцип, а цялата тази сложна система функционира под контрола на Върховния представител на ООН, разполагащ с изключителни пълномощия.

Новата политическа ситуация

Така, точно както сочеха предварителните прогнози, в Република Сръбска съкрушителна победа удържа Съюзът на независимите социалдемократи и неговия лидер Милорад Додик. Съюзът получи 2/3 от гласовете на сръбските избиратели и за Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина, и за Скупщината на Република Сръбска. Самият Додик беше избран за президент на Република Сръбска, а за сръбски представител в колективния Президиум – друг кандидат на СНСД – Небойша Радманович, към когото в ЕС се отнасят доста резервирано.

Случи се обаче и нещо доста изненадващо. В Президиума, за представител на бошнаците, беше избран лидерът на Партията на демократичното действие Бакир Изетбегович, синът на покойния „основател” на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович. Досега мястото се заемаше от водача на партията „За Босна и Херцеговина” Харис Силайджич, известен с твърдата си антисръбска позиция. Той не криеше, че се стреми към ликвидирането на Република Сръбска, квалифицирайки я като „резултат от политиката на етническо прочистване”, но бе принуден от избирателите да се оттегли, което пък дава известен шанс на диалога между сърби и бошнаци. Още в първото си официално изявление, след победата на изборите, Бакир Изетбегович обеща, че ще провежда „реална политика” и ще сътрудничи със сърбите.

Що се отнася до хърватската общност, тя не оказва сериозно влияние върху политическия процес в страната заради неголямата численост и силната си раздробеност. Както прогнозираха повечето анализатори, хърватите отново ще бъдат представлявани в Президиума от Желко Комшич, като (също както и предния път) победата му се дължи най-вече на гласовете на бошнаците.

Последните (шести поред) избори в Босна се проведоха в условията на сериозна криза. По всеобщо мнение, за петнайсетгодишната си история, постюгославската република така и не успя да се превърне в ефективно функционираща държава. И трите, населяващи Босна народи продължават да преследват целите, които следваха и по време на юговойните, затова вместо да се сближават, продължават да се дистанцират един от друг. През всичките тези години, централните власти в Сараево, ползващи се с подкрепата на ЕС и особено на САЩ, се стремяха максимално да ограничат правата на Република Сръбска, за сметка на собствените си пълномощия. На свой ред Република Сръбска се съпротивляваше с всички сили на това, опирайки се на решенията от Дейтън. Хърватите пък, тихомълком работеха за създаването на трето държавно образувания в рамките на Босна и Херцеговина – хърватско.

Неслучайно, в навечерието на изборите, „Евронюз” констатира, че политическите партии в Босна, представляващи трите главни народи, се явяват на тях с откровено националистически лозунги. При това обаче се посочваше, че след като са създали обща армия, значи и надеждата за създаването на „единна демократична Босна” още не е изчезнала напълно. Възможно е това наистина да е така, но да не забравяме, че създаването на общата армия стана възможно само в резултат на изключително силния натиск от страна на ЕС и САЩ върху лидерите на босненските сърби. Да не говорим, че не е никак ясно, как би се държала тази армия в ситуация на реален военен конфликт.

Между другото, белградските политици (Сърбия е сред гарантите на Дейтънското споразумение) открито квалифицират Босна като „протекторат на ООН” и „виртуална държава”, чието съществуване се крепи само на изключителните усилия – политически и фанансови – на международната общност. На свой ред, преизбраният за президент на Република Сръбска Милорад Додик неведнъж откровено е споделял, че „ние уважаваме Дейтънските споразумения и ги спазваме, защото сме поели това задължение, но не сме длъжни да обичаме Босна и да я смятаме за своя държава”. Нещо повече, според него, Република Сръбска ще се раздели с Босна, щом съзреят външните и вътрешни условия за това, като, рано или късно, ще стане факт. Пускайки бюлетината си в изборната урна, на 3 октомври, Додик повтори, че „Босна е невъзможна държава и най-добрият изход за всички, населяващи я народи, би бил мирния развод”.

Проблемите на Босна

Днешна Босна и Херцеговина продължава да се измъчва от многобройни противоречия. Достатъчно е да споменем например, че въпреки твърдата си прозападна ориентация, Сараево все още не е признало независимо Косово. Причината е проста, за това не е съгласна (и едва ли някога ще се съгласи) Република Сръбска. Мащабната финансова помощ също не се оползотворява ефективно – както посочват експертите, 2/3 от нея отиват за издръжка на многобройната босненска администрация (броят на държавните служители отдавна е надхвърлил 100 000 души) и различни социални програми, така че за инвестиции и икономическо развитие не остава почти нищо. Според последните социологически проучвания, основните проблеми, които вълнуват днес босненските избиратели, са бедността, безработицата и корупцията. Средната месечна заплата в страната е около 400 евро, а пенсията – 150 евро (т.е. те са по-високи от тези в България, която вече е член на ЕС).

Все по-често се чуват предложения за намаляване броя на кантоните в мюсюлманско-хърватската федерация – от 10 до 3-4, с цел да се икономисат средства. Едва ли обаче, управляващите в Сараево ще го направят, най-вече защото съкратените от кантоналните администрации бошнаци ще се влеят в редовете на безработните, тъй като държавата няма нито сили, нито средства за преквалификацията им. Освен това, подобна стъпка би провокирала остро недоволство сред избирателите и, на първо място, в кантоните, населени с мюсюлмани. Накрая, при евентуално прекрояване на кантоните, е много вероятно да се появи изцяло хърватски кантон, което пък ще означава окончателно разделение на страната по етнически принцип. Повечето анализатори обаче смятат, че разделението и без това отдавна е факт.

Друг характерен пример за съществуващите вътрешнополитически противоречия е свързан с необходимостта Босна да извърши преброяване на населението си, ако иска да получи нови помощи от ЕС, както и заеми от международните финансови институции. В момента липсват достоверни данни за актуалния брой на жителите на Босна и Херцеговина, нейния етнически състав, делът на хората в трудоспособна възраст и т.н. Сараево обаче не бърза да изпълни това условие, опасявайки се, че преброяването ще разкрие неприятна за мюсюлманите етническа картина. Неслучайно, законът за преброяването затъна в парламентарни дискусии, като депутатите-бошнаци се обявиха против включването в анкетите на въпроси за националната и религиозна принадлежност, както и за майчиния език. В крайна сметка, законопроектът се оказа в Конституционния съд, където продължава да стои и днес. Междувременно, Република Сръбска обяви, че през 2011 (без значение какво мислят по въпроса в Сараево) ще осъществи преброяване на собствената си територия, тъй като не възнамерява да се отказва от външните заеми, т.е. от шансовете си за икономическо развитие.

През последните години, твърдото и решително поведение на Милорад Додик, отстояващ интересите на сръбската общност, се превърна в много сериозен дразнител както за властите в Сараево, така и за върховния представител на ООН в босненската столица. В Баня Лука обаче смятат, че действията на последния, както и идеята за „модернизация” на босненската конституция, целят именно ликвидирането на Република Сръбска и не дават съгласието си за подобни промени. Според самия Додик, действията и инициативите на сегашния върховен представител – австрийският дипломат Валентин Инцко, до такава степен влизат в разрез с интересите на босненските сърби и толкова явно противоречат на Дейтънските споразумения, че в един момент правителството в Баня Лука дори се готвеше да проведе референдум, дали гражданите на Република Сръбска потвърждават подкрепата си за решенията от Дейтън и, как оценяват дейността на Инцко.

Факт е, че отношенията между Додик и австрийския дипломат отдавна са изключително напрегнати. Сръбският лидер неведнъж е декларирал, че както Инцко, така и самата институция на Върховния представител на ООН, са основната пречка пред постигането на съгласие в Босна. Така, в навечерието на последните избори, Инцко се опита да „агитира” гражданите на страната, обещавайки им, че тя може да влезе в ЕС още през следващите 3-4 години, ако гласуват за промените, „които ще я доближат до Европа”. В противен случай, според него, единствената алтернатива за нея ще се окаже изолацията. Беше очевидно, че този призив беше адресиран, най-вече, към босненските сърби.

Днес мнозина си задават въпросите, дали ще може да бъде предотвратено евентуалното разпадане на Босна, както и, дали тя още дълго ще продължи да бъде „фактически протекторат” на САЩ и ЕС? Онези които отговарят положително на първия въпрос, посочват, че под натиска на ЕС водачите на босненските хървати (както впрочем и правителството в Загреб) постепенно са започнали да се отказват от националните си претенции и вече са склонни да приемат по-голямата централизация на властта в Босна. А също, че напоследък Белград вече не си позволява да подкрепя толкова безусловно властите в Република Сръбска. Всичко това, поне на пръв поглед, свидетелства, че докато ЕС и САЩ продължат да следват досегашната си политика, разпадането на Босна и Херцеговина, на практика, няма как да се случи. Най-вече, защото Брюксел поставя като най-важно предварително условие за евентуалното присъединяване на страната към ЕС, превръщането и в много по-централизирана държава, което пък автоматично означава, че местните сърби и хървати ще трябва да се откажат от мечтите за „връщане в лоното на държавата-майка”.

Изборите в началото на октомви обаче, поставят под въпрос тези твърдения. Сърбите очевидно не се вслушаха в призивите на Върховния представител Инцко. Апелът му бе чут само от онези мюсюлмански избиратели, които отново решиха да подкрепят хърватския кандидат за колективния Президиум Желко Комшич (между другото тази подкрепа отново даде основание на мнозина босненски хървати да го обявят за „предател”).Вече след изборите, Милорад Додик обяви, че смята за основна своя задача, през следващите години, „борбата за достойнството на босненските сърби”. Което пък означава, че Баня Лука възнамерява да делегира на Сараево само онези пълномощия, които е задължена да му предостави съгласно Дейтънските споразумения. Според Додик, през изминалите 15 години Република Сръбска е била лишена от около 3% от територията и, очертана в Дейтън – най-вече заради „експанзията на бошнаците и незаконното строителство в Източно Сараево, което традиционно се доминира от сърбите, както и в резултат от предаването на окръг Бръчко на мюсюлманско-хърватската федерация”.

Феноменът Изетбегович-младши

Както вече посочих в началото, наред с много очаквани неща, изборите в Босна и Херцеговина от началото на октомври родиха и една изненада – победата на сина на покойния бошнашки военен лидер Алия Изетбегович – Бакир, който вече ще представлява своя етнос в Президиума на страната. Впрочем, поражението на изборите за Президиум на дългогодишния водач на босненските мюсюлмани Харис Силайджич едва ли може да се смята за случайно. Още повече, че той отстъпи не само на победителя Изетбегович-младши, но и на местния медиен магнат Фахрудин Радончич, провел една доста абстрактна кампания, при това платена изцяло от собствения му джоб.

Първите изявления на Бакир Изетбегович, след победата му, вдъхват известен оптимизъм. Той твърди, че е готов да търси компромиси с босненските сърби и лично с Милорад Додик за да „оставим завинаги в миналото старите конфликти”. Освен това, Изетбегович-младши обеща да провежда „реална политика” и „политика на протегнатата ръка и сътрудничеството”.

В същото време обаче, остава под голям въпрос, дали на новия лидер на босненските мюсюлмани ще бъде позволено да осъществи своите добре звучащи и определено позитивни планове? Както е известно, Върховният представител на ООН в Сараево Валентин Инцко вече очерта перспективите пред Босна и Херцеговина, както ги виждат стратезите на САЩ и ЕС: „през следващите четири години ще се реши съдбата на Босна – дали тя ще се присъедини първо към НАТО, или това ще стане едновременно с присъединяването и към ЕС”. В случая е интересен времевият интервал, посочен от Върховния представител в неговата прогноза, която впрочем може да се приеме и като своеобразен ултиматум. Защото, в навечерието на изборите, Милорад Додик също акцентира върху „следващите четири години”, само че по отношение на срока за вероятното самоопределение на босненските сърби. Така или иначе, но следващият четиригодишен мандат наистина може да се окаже решаващ за всички участници в босненския геополитически пасианс.

При това, не бива да забравяме, че в лагера на босненските мюсюлмани все още има достатъчно влиятелни фигури, които пригласят на загубилия изборите Силайджич, че самата Република Сръбска е „продукт на антимюсюлманските етнически прочиствания” и затова следва да бъде ликвидирана. С огромен авторитет сред мюсюлманската общност продължава да се ползва главният мюфтия на Босна и Херцеговина Мустафа Церич. Както нееднократно подчертава Милорад Додик, „влиянието на Церич е толкова голяма, че той може да накара мюсюлманите да приемат всяко негово решение. Ако утре им каже да си изберат за президент Радован Караджич например, всички като един ще гласуват за него”. Между другото, преди година, Церич призова „в босненската конституция да бъдат включени нормите на шариата”, тъй като, според него, Босна и Херцеговина е „мюсюлманско отечество”. Пак по същото време, при посещението си в историческата сръбска област Санджак, разположена на границата с Босна и Черна гора (вж. статията на Ана Филимонова за ситуацията в областта, на стр. – б.р. ), той заяви пред местната мюсюлманска общност, че „никаква сила не може да попречи на обединението ви с босненските мюсюлмани”. Много широк резонанс предизвика и призивът му към Турция, която, според Церич, „винаги в миналото е била наша майка и ще продължи да бъде такава в бъдеще”. На фона на подобни откровения на мюсюлманските духовни и политически водачи, едва ли е чудно, че босненските сърби отказват да живеят с тях в една унитарна държава, която при това ще се управлява от законите на шариата.

Перспективите пред Босна и Херцеговина

Какво може да се случи в Босна през следващите няколко години? Без съмнение това ще бъде доста труден период, през който, в една или друга степен, ще стане ясна съдбата на тази държава.

Очевидно е, че икономически пробив няма да се получи. Много е вероятно дори, гражданите на страната още повече да затегнат коланите, тъй като, според местните експерти, средствата за икономическо развитие намалеят. Всичко, което можеше да бъде приватизирано, вече е в частни ръце, а други големи източници на приходи в държавния бюджет не се очертават.

Освен това, според повечето прогнози, ЕС и САЩ няма да отслабят натиска върху Република Сръбска да внесе необходимите поправки в конституцията си и така да помогне за превръщането на Босна и Херцеговина в „ефективно функционираща (т.е. в унитарна – б.а.) държава”. На свой ред, Република Сръбска ще продължи да отстоява политическите и икономическите си интереси. Що се отнася до обещаната от новия представител на бошнаците в Президиума на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович „реална политика”, осъществяването и няма да бъде никак лесно. Макар че партията му декларира готовност да следва стратегия на „малките стъпки” в сближаването със сърбите и е готова да се примири със съществуването на Република Сръбска, целта на всички бошнашки политически сили си остава непроменена – създаване на унитарна Босна, разделена на 6-7 икономически района.

Впрочем, както посочват мнозина белградски анализатори, през последните години някои неща в Босна все пак са се променили. Според тях, Република Сръбска например, се е сдобила с нов покровител в лицето на укрепващата Русия, която в момента е също толкова сериозна опора за Баня Лука, каквато е Турция за бошнаците. Не е тайна, че Милорад Додик отдавна прави всичко възможно за привличане на руските капитали в сръбската част на Босна и Херцеговина. В тази връзка, някои дори смятат, че очерталото се напоследък турско-руско сближаване, може да се окаже решаващия фактор за постигане на стабилност в Босна.

Очевидно е, във всеки случай, че политиката, която доскоро провеждаха по отношение на Босна и Херцеговина САЩ, а донякъде и ЕС, и която разчиташе на силния натиск и налагането на собствените решения – не доведе до кой знае какви положителни резултати, а по-скоро съдейства за радикализирането на ситуацията, доказателство за което е и убедителната победа на Милорад Додик и партията му на последните избори. На този фон, повечето международни наблюдатели смятат, че босненската държава има шанс да просъществува и в бъдеще (и дори да стане член на ЕС), само ако трите „държавнообразуващи” народи и политическите им представители получат възможност сами да градят конструктивни отношения помежду си, а не възлагат това на едни или други външни сили.

 

* Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн