14
Съб, Дек
4 New Articles

Влиянието на геополитическите фактори върху туристическия образ на България

брой5 2010
Typography

През последните години, в научните изследвания се наблюдава повишен интерес към географските стереотипи, битуващи в общественото съзнание от миналото или настоящето. В регионалните анализи се утвърждава семиотична трактовка на туристическото пространство, отъждествявана с неговото образно възприемане. Спецификата на тези стереотипи се изразява не само в степента на атрактивност на туристическите ресурси. Тя се влияе и от различни странични въздействия, като формира наситени образни представи за страните и районите. По този начин оказва решаващо влияние върху тяхната туристическата привлекателност и посещаемост.

В структурно-йерархичен план, туристическият образ се приема за частно проявление (или подтип) на географския образ – по-широко понятие, което, на базата на ярките и характерни представи, създава „компактен модел” на определено географско пространство (Замятин, 2004). При формирането на географски образи, въздействие оказва не само реално съществуващата действителност, но и проявлението на редица субективни фактори с променлива величина. Сред тях могат да се посочат дълбочината в различията на средата при формирането му, идеологическите и психологически нагласи, възприетите социални модели и др. Това обуславя наличието на различни възприятия и смислови съдържания, характерни за определени страни, народи или научни школи на конкретен исторически етап. Туристическите образи не са статични величини, а се отличават със значителна динамика и податливост на промени. В процеса на създаване на туристически образи, по традиция, преобладават онези представи (знакови за мястото на посещение), които придават емблематична символика (уникалност) на пространствената привлекателност и се отличават с относителна устойчивост във времето.

Туристическият образ винаги е подвластен на определена топонимика, която определя „достойнството” на мястото, давайки му географско име и регионална идентичност (Bagnoli, 2006). Но, под въздействието на определени процеси, тази топонимика може да мутира в позитивен или негативен план, рефлектирайки върху степента на неговата туристическа привлекателност. Трябва да се има предвид, че туристическото пространство е поле на рефлексия и на странични фактори, с позитивна или негативна окраска, които допълнително насищат неговите представи. Определящо влияние в подобна насока оказват рекламните кампании, които в значителна степен филтрират географската реалност, представяйки туристическото пространство не само реално и обективно, но и пресъздадено (Dewailly, Flament, 1996). Широко въздействие върху туристическия образ на местата оказват и мас-медиите (телевизия, интернет, илюстрирани списания), чиято виртуална информация съдейства за разпространението на т. нар. масова култура, превръщаща географското пространство в смислово ориентирано и лесно разпознаваемо. Част от тези представи са резултат от проявата на геополитически фактори, които придават допълнителна емоционално-психологическа тежест на местата за посещение. Тяхната специфика на въздействие натоварва по различен начин туристическите системи, правейки ги крехки и уязвими за пълноценно развитие. Това налага отделянето на повишено внимание и системен мониторинг върху осигуряването на подобаващ рекреационен комфорт.

Как геополитиката влияе на туризма

Влиянието на геополитиката върху туризма има много измерения, повечето от които носят комплексен характер, свързан с образно-географския модел на геополитическата ситуация. В географските анализи, засягащи, в една или друга степен, регионалното развитие на туризма, значението на геополитическите фактори за цялостната привлекателност често е недооценявано или подценявано. За това свидетелстват както множеството монографични издания, така и конкретни туристически програми с маркетингов акцент. В част от тях подобна проблематика почти отсъства или се засяга съвсем бегло, най-вече от гледна точка на безопасността на туристическия обект. В рамките на настоящото изследване е направен опит за открояване въздействието на основните геополитически фактори, имащи съвкупен ефект върху цялостната туристическа привлекателност на България: геополитическото положение, транспортната обезпеченост, геополитическите контрасти, социално-икономическият стандарт, политическата стабилност (рискът от социално напрежение, военни конфликти, терористични атаки). В съвременния етап на динамични промени при организацията на туризма, изпитващ въздействието на глобалните процеси и на повишените изисквания на туристите при избор на дестинация, геополитическият фактор се изразява още в изострената конкуренция между самите туристически субекти в борбата им за привличане на туристическите потоци.

За периода от туристическия бум през 70-те години на ХХ век до днес туристическия образ на България е под прякото въздействие както на компоненти от природногеографско и културно-историческо естество, така и на явления от геоикономически и геополитически характер. И ако първите, посредством своята емблематична символика, директно участва във формирането на туристическия образ на страната – подходящи рекреационно-климатични условия, широки плажни ивици, високи планини, богато природно и културно-историческо наследство (40 хиляди исторически паметника, 36 културни резервата, 330 музея), вторите имат пряко значение за конкретизацията на идеализираното място за почивка.

Приоритетно развиваният, до разпадането на социалистическата система, туристически отрасъл в България дава бързи плодове, благодарение ефективното използване на благоприятните рекреационно-климатични ресурси. В тази насока допринасят също широкият излаз на Черно море и, не на последно място, специфичното южногеографско положение, в рамките на Източния блок, и статута на най-близък в политическо отношение сателит на Съветския съюз. В рамките на социалистическия лагер, България продължително време остава в положението на привилегирована, по отношение на международния туризъм, страна (основно морска рекреация). Благодарение на ограничената конкуренция (най-вече Крим и Сочинското крайбрежие) страната се утвърждава като общопритегателен център за лятна почивка за милиони източноевропейски и съветски граждани. Дистанцирайки се от идеологическите и икономическите бариери в тогавашното развитие, цялостната геополитическа обстановка в онзи период работи в полза на България, от което и тя самата успява да се възползва, придобивайки в Източна Европа утвърден туристически образ на „социалистическа Ривиера”.

Отчитайки комплексното проявление на геополитическите фактори, в периода на постсоциалистическа адаптация, туристическия образ на България търпи съществени трансформации. Те са обусловени от разпадането на социалистическата система и настъпилите впоследствие кардинални социално-политически промени, налагащи нови потребителски стандарти и отчитащи в много по-висока степен регионалната и глобалната конкуренция на туристическия пазар. Наблюдава се масирано западно геополитическо влияние, което, на практика, измества съветското, както и прозападна ориентация във външната политика на страната. Прибавяйки към тези фактори и проточилата се твърде дълго нестабилна политическа ситуация в Западните Балкани (бивша Югославия), можем да си обясним, защо утвърдените туристически представи за България са подложени на допълнителна ерозия. Промените в туристическия образ са, на практика, предопределени, на първо място, от отварянето на източноевропейския пазар и отпадането на редица ограничения при пътуване. Както точно отбелязва Дмитрий Николаенко (2001) „ако преди никой не можеше и да помисли за свободно пътуване до евтин курорт в Турция или Гърция, днес в ОНД това е съвсем нормално”. Тоест, новите геополитически условия придобиват повседневна реалност при туристическата мотивация и избор, поставяйки България в положение на пряка конкуренция с редица европейски (Гърция, Турция, Хърватия, Италия, Испания, Австрия и др.), а впоследствие и южносредиземноморски държави (Египет, Тунис, Кипър, Израел), развиващи активен международен туризъм, както и в положение на трудна адаптация към новите туристически стандарти. Своят отпечатък върху туризма оставят и новите, бурно развиващи се двустранни политико-икономически отношения със страните, генериращи най-значими туристически потоци към България. Геополитическите промени оказват мащабно въздействие върху туристическия образ на страната ни, променяйки визията в неговата географска символика, рекреационна обезпеченост и комфорт.

Геополитическото положение

В геополитическо отношение, имиджът на Балканския субрегион по традиция не е лишен от негативна окраска, свързана с пословично известната регионална нестабилност. И макар страната ни да се установи като зона на социално-политическа устойчивост, след разпадането на Източния блок, близостта до конфликтните райони на бивша Югославия привнася своя мултипликационен ефект върху нейния туристическия образ. Доказателство е значителното намаляване обема на чуждестранните посещения, заради психологическото усещане за несигурност, особено на онези от тях, които преминават през западната граница на страната. Такава е например ситуацията в периода 1998-1999, когато напрежението в Косово (отстоящо от западните граници на България на по-малко от 100 км) достига пределната си точка с военната интервенция на САЩ. Тогава чуждестранните посещения (вкл. транзитните) в България намаляват с повече от 20%, спрямо 1997 (от 7,5 млн. на 5,2 млн.). Тези данни, макар и по косвен начин повлияни от разразилия се Косовски конфликт, показват нагледно мултипликационния ефект, който притежава политическата нестабилност на Балканите върху българския туризъм. Следователно представите, с които България се възприема като туристическа дестинация, акумулират, в значителна степен, и негативите на т. нар. балканизация.

Съществено значение за развитието на международния туризъм оказва и характерът на държавните граници. Ролята им има множество проявления върху туристическия образ на мястото, но с определяща важност се ползва тяхното функционално предназначение (контактност, интеграционност, бариерност), влияещо върху пропускателната способност и интензитета на туристическите потоци. В България, допреди 20 години, две от държавните граници – с Гърция и Турция, изпълняваха ясно изразени бариерни функции, чиито негативни последствия все още не са напълно преодолени. Въпреки постоянно нарастващия двустранен посетителски обмен, който за 2009 надхвърля 2,3 млн. пътувания с Гърция и 1,5 млн. с Турция, държавните граници с тези страни остават с ниска степен на контактност и интеграционност, най-вече поради незадоволителната средна гъстота на ГКПП. Ако вземем за базово сравнение установилата се в някои части на Западна Европа оптимална гранична пропускливост, където на всеки 50 км държавни граници има поне един ГККП, то по българо-турската граница това разстояние е 1,7 пъти повече (86 км), а по българо-гръцката е три пъти повече (164 км). За цялата дължина на държавните граници на България (2245 км), средното разстояние между два ГКПП надхвърля 100 км. Тези констатации онагледяват затруднените контактни функции на държавните граници на страната, което създава психологически дискомфорт у туристите, особено в пиковите периоди на туристическия сезон, когато туристическите потоци са най-интензивни.

Транспортната осигуреност

Средищното положение на България спрямо водещите балкански страни, широкият излаз на Черно море и на река Дунав са фактори, осигуряващи естествена достъпност, които обаче тя не използва пълноценно за транспортното си обезпечаване. По отношение на основните пътно-комуникационни системи, България остава встрани от главните меридионални транспортни артерии, свързващи Полуострова с Централна Европа – Коридор № 10 (Суботица–Белград–Ниш с разклонения за Скопие–Солун–Атина и София–Пловдив–Истанбул) и Коридор № 5 (Плоче–Сараево–Осиек–Будапеща). В източно-западно направление, Румъния, от север, и Гърция, от юг, вече разполагат с модернизирани пътни магистрали, дублиращи, съответно, дунавския воден път и разклонението на Транспортен коридор № 8 (София–Пловдив–Бургас–Варна) и валоризиращи придвижването до Истанбул през Северна Гърция. Тази, на пръв поглед, пътно-транспортна „блокада” на България от съседните страни се отразява и на нейната международна туристическа достъпност. Транспортният фактор във вътрешно-комуникационен план също не работи в полза на нейния туристически образ. Показателна в тази връзка е ниската реализация на пътни инфраструктурни проекти за целия преходен период на развитие. България изостава значително спрямо съседните страни по дължина на пътищата от висок категориен клас. За сравнение, дължината на магистралните пътища понастоящем се редуцира едва на 500 км, докато в два пъти по-малката по територия Хърватия например, към 2008, те са 1043 км. (Statsitički ljetopis, 2009). Железопътната инфраструктура е силно остаряла, а средната скорост на придвижване на влаковете от 60 км/ч ги прави неконкурентоспособни за туристически пътувания. Транспортната достъпност във вътрешността е силно затруднена, за което говори и ниският дял на екскурзионния туризъм сред чуждестранните туристи (според проучвания на ДАТ едва 6%, за 2008). Въздушната инфраструктура е представена от три международни летища: София, Варна и Бургас, които, имайки предвид сезонното направление на туристическите потоци (Бургас и Варна), са малки и неудобни, отдавна нуждаещи се от допълнителни разширения и модернизация. По време на активния туристически сезон през лятото това е един от големите проблеми на България.

Транспортногеографското положение на страната е с нереализирани възможности, а регионалната политика на съседните държави е насочена към модернизиране и изграждане на обиколни спрямо България маршрути, което обезценява нейното централно положение на Балканския полуостров, правейки я труднодостъпна за туристическия поток както отвън, така и отвътре (Кръстев, 2009).

Геополитическите контрасти

Геополитическото положение на България в буферната зона между Изтока и Запада, където примесът и конкуренцията на геополитическо влияние от страна на външни сили са достатъчно силно изразени и днес, рефлектира и върху туристическите представи за нея. Специфично влияние върху туристическия образ на България оказва психологическата граница Изток-Запад, която на Балканите от векове притежава конфликтогенен характер. Полуостровът се намира на границата на три големи цивилизационни пространства (славяно-православно, западно и ислямско), които обуславят сложните взаимодействия и традиционно силното външно геополитическо въздействие от страна на утвърдени геополитически сили. Попадаща в т. нар. Източен санитарен кордон, България е страна с отявлени буферни функции спрямо Запада и Русия, което намира косвена рефлексия и върху интензитета на международния туристопоток. Конюнктурно важната днес западна част на Европа оказва мощно въздействие върху туристическия образ на страната ни. Той е тясно свързан с евроатлантическото пространство, което се потвърждава и от преобладаването на туристи от ЕС. За значителна част от потенциалните западноевропейски туристи обаче, независимо от членството на България в ЕС и НАТО, нейният туристически образ продължава да носи негативния оттенък на социалистическото минало. Той се асоциира с незадоволително разнообразие в предлагането и ниско качество на услугите, съответстващо на съвременните международни изисквания (Dewailly, Flament, 1996). В геополитически аспект, за страните и народите от западната част от континента България продължава да се възприема и като исторически комплиментарна на Русия, а с оглед на предстоящото й участие в руските енергийни проекти е определяна дори за неин „троянски кон” в Европа. Това показва, че върху туристическия образ на България продължава да се наслояват символите на източноевропейския свят. Тези широко разпространени на Запад представи, които, до голяма степен, са резултат от историческите обстоятелства, привнасят резервирано отношение към потенциален избор на България като туристическа дестинация. В повечето случаи, подобни представи са сред най-ярките в изграждането на българския туристически образ, които съзнателно притъпяват обективно съществуващите предпоставки за пълноценното развитие на туризма, като туристическите ресурси, рекреационния капацитет, стабилния социално-политическия климат и др. Според италианския географ Лоренцо Баньоли геополитическият фактор, в този му вид, „оказва влияние върху туристическите потоци още в зародиш” (Bagnoli, 2006)

От друга страна, за страните от бившия СССР именно историческата геополитическа принадлежност на България към Изтока е факторът за нейното възприемане като близка и дружествена, традиционна в миналото туристическа дестинация. Допълнителен положителен импулс към тези, наложили се от близкото минало, представи придава и геокултурният фактор (славянския произход и сходствата в езика), който има съществено въздействие върху цялостната туристическа привлекателност на страната. Участието й в западни геополитически структури съвсем не омаловажава нейната принадлежност към славяно-православното цивилизационно пространство, което, по традиция, предопределя и традиционно силните връзки с Русия. Културната близост има подчертано позитивен оттенък върху туристически образ на България от страна на руските туристи, чийто избор в нейна полза и днес е в немалка степен културно обусловен.

Членство в регионални структури

Чрез членството си в ЕС и НАТО, България е част от атлантисткото геополитическо пространство. Като цяло, това повишава нейната международна известност и регионален авторитет. Участието й в „клуба на богатите” разкрива големи възможности пред страната да валоризира туристическия си потенциал, налагайки се с образ на утвърден туристически субект. Нарастващият обем на туристопотока от ЕС, който има и определяща тежест в регионалното разпределение на чуждестранните посещения, е обнадеждаващ индикатор в тази насока (фиг. 1.). От геополитическа гледна точка, членството на България в НАТО се възприема от болшинството западни туристи като гаранция за вътрешно-политическата стабилност и безопасност, снижавайки риска от евентуално напрежение и конфликти.

 

Фиг. 1. Регионално разпределение на чуждестранните туристически посещения на България за 2009

 

 

Съставено по данни на: Държавна агенция по туризъм на Р. България – www.tourism.government.bg

 

С оглед на подновения интензитет в междудържавния диалог, членството на България в Северноатлантическия алианс не предизвиква крайни негативни реакции от страна на Русия. Въпреки това, след приемането на България в пакта, през 2004, се забелязва минимален спад на руски туристи, спрямо 2003 (съответно 154 и 152 хил.). Много по-изразено отрицателно отношение в руското общество предизвиква съгласието на България за приемане на американски бази на нейна територия. Това е причина някои съвременни руски геополитически анализатори, като Владимир Дергачов и Леонид Вардомский (2009), да опровергават историческото място на България, като най-близка на Русия страна на Балканите, в полза на Сърбия. Подобни геополитически възгледи навеждат на мисълта, че традиционните представи за България (дружествена и братска на Русия страна) са подложени на силна мутация в руското общество. Можем да предположим, че макар и косвено, те рефлектират върху цялостната привлекателност и психологическата мотивация при туристическия избор. Определящо въздействие в ущърб на тези трансформирани представи за България в руското общество оказва цялостната геополитическа ориентация на страната ни. В случая, познавайки ситуацията на Балканите, трябва да отбележим, че близостта на Белград и Москва, както в миналото така и днес, се изразява предимно на висше политическо равнище. В тази връзка Валентин Михайлов (2009) пояснява, че сред обществените маси историческата привързаност на сърбите и сръбската интелигенция към Русия, към руския език и култура е била винаги сравнително слаба и повърхностна, а действителните пламенните русофили – твърде малко.

Политическа стабилност и международни отношения

В периода на постсоциалистическа трансформация България се открои с определена вътрешнополитическа стабилност, което не позволи блокиране на туристическата и посещаемост, както това се случи с държавите от Западните Балкани например. В регионален геополитически план, тя се установи като безопасна зона на Балканите, опазвайки се от етнически и военни конфликти. Въпреки това, в преходния период страната преживя и моменти на вътрешна социално-икономическа неустойчивост, отразили се на международната и привлекателност. Продължителната икономическа криза през 90-те години на ХХ век, и най-вече хиперинфлацията от 1997, както и радикалните макроикономически реформи, през 1999-2000, привнасят негативен отпечатък върху туристическия образ на страната, съдейки по динамиката на общата туристическа посещаемост.

Влиянието на геополитиката върху туризма се изразява и в отношението между държавните субекти, рефлектиращи върху направлението на рекреационните потоци (Николаенко, 2001). Двустранните политически отношения на България със страните, генериращи най-голям брой туристи: Румъния, Гърция, Германия, Великобритания и Русия, като цяло, се развиват динамично и позитивно. Това намира отражение както върху известността на страната, така и върху разнообразието на туристическата и специализация.

Като най-неефективни за периода на преход обаче, могат да се определят двустранните отношения с Русия. Преминавайки през катаклизмите на постсоциалистическия преход, те намират съществено изражение и в динамиката на туристическите посещения (фиг. 2). През първата половина на 90-те години (1990-1995) латентният характер на все още силните двустранни политико-икономически връзки се отразява и на значителния обем на туристопотока от бившия СССР към България, който е средно 832 хил. посещения на година. Впоследствие, през втората половина на 90-те години, като резултат от русофобското управление на десните сили в страната и осъществените дълбоки икономически реформи, се наблюдават темпове на спад и диверсификация на руския туристическия поток, като в отделни години украинските туристи преобладават над руските. През този период се отчита и най-ниска посещаемост от руски туристи – от 548 хил., през 1997, до 212 хил., през 1998, и едва 102 хил., през 1999 (Статистически…, 1997, 2000). При управлението на центристките (2001-2005) и ляво-центристките сили (2005-2009) се забелязва регенерация в интензитета на политическия диалог. Честите двустранни визити, подновяването на културното взаимодействие и лоялността на България към руските геоенергийни проекти имат определено позитивно влияние върху туристическия образ на страната, което личи и от мащабите на туристопотока. От 2001 насам е на налице бавен процес на повишаване на туристическите посещения, с известен спад през 2002 (130 хил.), заради влезлия в сила визов режим. Въвеждането на визови ограничения за граждани на страните от ОНД, под натиска на ЕС, има съществен негативен отпечатък върху туристическия образ на страната, създавайки психологически бариери у потенциалните туристи. Това е геополитически фактор, който трансформира не само туристическата достъпност на България, но и въздейства върху качеството на традиционно силното културно сътрудничество с Русия. Визовите ограничения се отразяват съществено на обема от руски, украински и белоруски туристи, чийто съвкупен брой спада от 290 хил., през 2001, на 200 хил. посещения, през 2002 (Държавна агенция по туризъм…). Последвалото намаление на туристопотока от ОНД се определи дори като „катастрофално” от българското Министерството на икономиката (в-к Капитал, 2002). С откриването на две нови дипломатически мисии на България (в Екатеринбург и Новосибирск) последствията се смекчават, но на практика това не е в състояние да тушира наложените политически ограничения. Пикът на туристическата посещаемост от руски туристи, след 2000, е през 2008, когато страната е посетена от 291 хил. туристи (5-о място в структурата на чуждестранния туристопоток).

Динамика на туристическите посещения от Русия към България за периода 1997-2009

Съставено по данни на: Статистически годишник на Р. България за 1997, 2000, 2001 г.; Държавна агенция по туризъм на Р. България – www.tourism.government.bg

 

Социално-икономически условия

Геоикономическото положение традиционно поставя България в периферията, спрямо ядрото на ЕС и основните туристопотоци на континента, като предизвиква негативни асоциации, свързани със забавено икономическо развитие. И макар днес някои източноевропейски страни, като Чехия, Унгария и Полша, да се радват на висок туристически интерес от страна на западни туристи, положението на България в югоизточния край на континента, характеризиращ се с по-нисък социално-икономически стандарт и затруднена транспортна достъпност, омаловажава нейната рекреационна притегателност. С оглед на туристическия интерес предимно от страна на социално слаби слоеве от населението на западноевропейски страни (повече от 2/3 от общия дял, според повечето социологически проучвания на Държавната агенция по туризъм), следва да приемем, че нейният туристически образ е все още недостатъчно атрактивен. Даже напротив, съобразно ограничената платежоспособност и ниския социален статус на болшинството западни туристи, посещаващи България, тя придобива незавидния образ на „евтина дестинация”. Доказателство за това са доходите от един турист, които за 2008 съставляват едва 655 щ.д. (Туризъм НСИ, 2009). Докато в Чехия те са 1200, в Италия 1070, в Гърция 1062, в Полша 908, като дори в традиционно предпочитаната от милиони туристи заради ниските си цени Турция те са по-високи – 880 щ.д. Ниското социално-икономическо равнище намира отражение и върху цялостната неефективна организация на туристическата дейност. Емблематично потвърждение за последната констатация е пределно ниската средногодишна заетост на хотелската база в страната – под 30% (Държавна агенция по туризъм…), макар че тя вече надхвърля 1 млн. легла – с колкото приблизително разполага и днешна Турция, но с тази разлика, че приема 4 пъти повече чуждестранни туристи от България.

През последните години, наред с ниската туристическа ефективност, в западните медии се разпространява и информация за несъответствие на ценовия стандарт и качеството на предлаганите туристически услуги. В тази връзка Австрийската търговска камара (цитирана от „Дойче веле”), отбелязва, през март 2010, че „туристическите услуги в България са станали неоправдано скъпи, без да са достигнали стандартите на качество, необходими за успех срещу конкуренцията на Турция и Гърция” (dw-world.de…). На западните туристически представители не са убегнали и големите регионални диспропорции между туристическите зони и вътрешността на страната, образуващи контрастиращ центро-перифериен модел (Bulgaria: grandi aspettative…). Масовото разпространение на подобна информация има отрицателен ефект върху нагласите и мотивацията на състоятелните западни туристи, който впоследствие се наслоява и върху цялостния туристическия образ на България. И макар ситуацията да не е апокалиптична, съществени социално-икономически диспропорции в териториален план на практика съществуват. Целенасочената политика по тяхното преодоляване ще се превърне в залог страната ни да бъде преоткрита като туристическа дестинация от голяма част от западните туристи.

Динамиката на геополитическите процеси от икономически характер през последните години, и особено в сегашния период на икономическа криза, има и положителен ефект върху туристическия образ на България. Така например, заради ниските цени и образа на „евтина дестинация”, чувствително се повишава интензитета на ежеседмичните пътувания на чужденци от съседни страни (най-вече от Гърция и Румъния) с цел шопинг-туризъм. Тази отскорошна тенденция намира отражение в повишаване туристическата примамливост на България за гърци и румънци, потвърждение за което е генерирането и на значителни туристопотоци в масовия (морски и планински) туризъм на страната.

Регионалната конкуренция

Трябва да признаем, че по обективни причини, обусловени от характера на географското положение, разнообразието на природната среда (особено в екзотиката при средиземноморските ландшафти) и историческото развитие, България отстъпва на Гърция, Турция и Хърватия – преките и регионални конкуренти, по отношение туристическата атрактивност на рекреационно-климатичния потенциал и мащаба на културните си ресурси. Вследствие на това, страната ни закономерно се ползва с по-скромни измерения на туристическия си образ, което намира пряко потвърждение в международната туристическа посещаемост. Въпреки тези географски детерминирани обстоятелства, трябва да се признае също, че България силно изостава по отношение на туристическата конкуренция в региона. Това се дължи на комплекс от причини, сред които и споменатите по-горе, но най-вече на недалновидната външна политика на страната (особено по отношение на източноевропейския пазар), ниската реализация на инфраструктурни проекти и лошото планиране на туризма. Пряко значение в незадоволителната популярност на туристическия образ на България има и слабата валоризация на туристическия и потенциал. Сред типичните примери за това са маркетинговите програми, отличаващи се с ниска ефективност по отношение на страните, генериращ най-голям брой туристи към Балканите (Русия, Германия, Великобритания, Украйна). На фона на отделящите значително повече средства в тази насока Турция, Гърция и Хърватия, България остава в сянката на най-силните си регионални конкуренти. Лидер в маркетинговата политика за региона е Турция, чиято мащабна рекламна кампания обхваща дори българския пазар. Чрез своето постоянство и прагматични решения Турция се превърна в пример за страна, съумяла да се утвърди като топ-дестинация на руския туристически пазар, успявайки да наложи един образ, отдавна превъзмогнал идеологическите предразсъдъци от геополитическото противостоене.

Някои изводи

В рамките на изложените обстоятелства можем да направим заключението, че геополитическите фактори имат съществено, а в определени аспекти, дори и определящо значение за възприемането на България като атрактивна туристическа дестинация. Увеличаването на тяхното положително или отрицателно въздействие зависи както от спецификата на регионалните геополитически процеси, така и от наложените конюнктурно-политически обстоятелства (като визовият проблем със страните от ОНД например), и от националната политика на страната по отношение на туризма. Проблемите от геополитически характер поставят сериозен акцент върху подобряването на граничното благоустройство, транспорта, международните отношения и регионалното планиране.

Връщайки се към базовото понятие географски образ, споменато в началото на изследването, което се обвързва с индивидуалните и уникални черти на пространството, то всъщност се състои от няколко основни образни подтипа – геокултурен, геополитически, геоикономически и геосоциален, които по специфичен начин се наслагват и върху туристическия образ. Според руския географ Дмитрий Замятин (2004), внесъл забележителен теоретичен принос в тази проблематика, геокултурният подтип се определя като най-силно проявяващ се, понеже е най-слабо променлив във времето. Ако изходим от подобна позиция, един от ключовите аспекти, имащи пряко отношение за повишаване на позитивните елементи в туристическия образ на България и, същевременно, смекчаващ негативите от геополитическите последици, е използването на културното наследство. Лансирането на културния компонент в предлагането би имал и забележителен ефект върху разнообразието на българската туристическа марка, понеже страната ни все още е прекалено непозната за чуждестранните туристи, извън големите курортни комплекси. България, в качеството си на наследник на няколко културно-исторически епохи (тракийска, елинска, римска, българо-славянска, османска), с хиляди съхранени от тях материални обекти, може да бъде показана в много по-примамливи за западния пазар туристически представи. Почти същото, само че в по-конкретна насока, важи и за страните от източната част на континента, и най-вече за Русия. В целенасоченото използване на културните сходства и близките отношения със страните от ОНД, определящ елемент е използването на културно-историческата иконография. Тя включва стотиците паметници на Руско-турската Освободителна война, както и тези, посветени на българо-руската и българо-съветската дружба. Използването на иконографията обвързва българското културно наследство с геополитическата история на тези страни, образно онагледявайки съществуващите родствени връзки. Това, от една страна, ще реанимира позитивните черти на туристическия образ на България, а от друга – ще стимулира развитието на културно-познавателния, и особено на сантименталния и мартирологичния туризъм.

 

Литература:

Дергачëв В.А., Вардомский Л.Б. Регионоведение. 2-е изд., прераб. и доп. – М., ЮНИТИ-ДАНА, 2010. – 519 с.

Държавна агенция по туризъм на Р. България (статистически данни) – http://www.tourism.government.bg/bg/stat.php?menuid=3&id=3

Замятин Д.Н. Власть пространство и пространство власти: Географические образы в политике и международных отношениях. – М., Росспэн, 2004. – 352 с.

Капитал – ежедневник, 12 април, 2002.

Кръстев В. Съвременното геополитическо положение на България // Регионални геополитически изследвания. Варна, Стено, 2009. – С. 247-261.

Михайлов В. Цивилизационните и геополитическите кръстопътища на славянския свят // Регионални геополитически изследвания. Варна, Стено, 2009. – С. 35-56.

Николаенко Д.В. Рекреационная география. Учебник для вузов. – М., Владос, 2001. – 288 с.

Статистически годишник на Р. България, 1997, 2000, 2001.

Туризъм 2008. Статистически справочник. – София, НСИ, 2009.

Bagnoli L. Manuale di Geografia del turismo. Dal Gran Tour ai sistemi turistici. Torino, UTET, 2006. – 163 p.

Bulgaria: grandi aspettative per il turismo http://www.balcanicaucaso.org/ita/aree/Bulgaria/Bulgaria-grandi-aspettative-per-il-turismo/(language)/ita-IT

Dewailly J.-M., Flament E. Geografia del turismo e delle attività ricreative. Bologna, CLUEB, 1996. – 335 p.

DW-WORLD.DE: България – ниско качество, надути цени - http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5374136,00.html

Statsitički ljetopis 2009/ Državni zavod za statistiku, Zagreb, 2009.

* Преподавател в Икономическия университет - Варна