13
Пет, Дек
5 New Articles

Очертаващата се руско-германска геополитическа ос

брой5 2010
Typography

В средата на юни 2010, говорителят на германското Външно министерство обяви, че министър Гидо Вестервеле ще информира французите и поляците за съвместното предложение относно „руско-европейското сътрудничество в сферата на сигурността”. Както е известно, това предложение дойде в резултат от преговорите между канцлера на Германия Ангела Меркел и руския президент Дмитрий Медведев, провели се през юни, и се базира на проекта, подготвен от Русия през 2008. Ето какво заяви, в тази връзка, говорителят на германското Външно министерство Андреас Пешке: „Искаме подробно да разгледаме и обсъдим въпроса в рамките на Ваймарскияа триъгълник (Франция – Германия – Полша) и в присъствието на руския външен министър”.

На пръв поглед, формулираното от Меркел и Медведев предложение изглежда най-вече структурно. В него се говори за дискусиите по въпросите на сигурността, засягащи конкретни проблемни точки, на ниво министри, а не посланици. Освен това се повдига въпросът за създаването на комисия, включваща външния министър на ЕС Катрин Аштън и руския външен министър Сергей Лавров.

Всичко това изглежда съвсем нормално, ако не се замислим за три важни неща. На първо място, предложенията за задълбочаване на отношенията между Русия и ЕС са поставени на масата от няколко години, но досега нямаше кой знае какъв прогрес по този въпрос. На второ място, германците се ангажираха с тази инициатива в момент, когато външната политика на Германия преживява сериозни промени. И, на трето място, решението да бъде обсъден този въпрос с Франция и Полша говори, че германците се отнасят крайно внимателно към разглежданите геополитически проблеми, които са изключително важни и сложни.

Преразглеждането на основната стратегия

Икономическата криза в Европа принуди германците, както впрочем и останалите европейци, да преразгледат основите на досегашната си стратегия. От края на Втората световна война насам, Германия винаги е преследвала две основни общонационални цели. Първата е поддържането на тесни взаимоотношения с французите, както и с останалата Европа, за да бъде отстранена заплахата от нова война. След 1870, Германия на три пъти воюва с Франция и в нейна основна цел се превърна недопускането на още една война. Втората цел е икономическият просперитет. Германия не е забравила периода на Голямата депресия и се стреми да не допусне възраждането на милитаризма (както в онзи период, в началото на 30-те години), като в тази връзка натрапчиво преследва идеята за икономическо развитие и създаване на проспериращо общество. Германците стигнаха до извода, че създаването на интегрирана икономическа структура в Европа ще помогне за постигането и на двете цели, тъй като подобен алианс ще съдейства за тясното сближаване между Германия и Франция и, в същото време, ще доведе до формирането на търговски блок, гарантиращ просперитета и икономическия растеж.

Но, събитията, случили се след финансовата криза от 2008, разколебаха доверието на Германия към Европейския съюз, като инструмент за просперитет. До 2008, Европа действително преживяваше период на невиждано благоденствие, в рамките на който Западна Германия успя и да се обедини с Източна, и да гарантира дълговременното си развитие. ЕС започна да изглежда като магическа машина, автоматично произвеждаща просперитет и политическа стабилност.

След 2008, тази представа доста се промени, а чувството за уязвимост и незащитеност нарасна с началото на кризата в Гърция и средиземноморските държави-членки на ЕС. Германците бяха неприятно изненадани от факта, че за да бъде спасено еврото и европейската икономика, ще им се наложи да преглътнат гръцката разточителност и прахосничество и да поемат разходите по покриването им. Това не само породи силна съпротива сред германското общество, но и провокира доста въпроси към правителството на страната. Целта на ЕС (поне както я разбираха в Берлин) беше да гарантира германския просперитет. Но, ако бъдещето на Европа е в това, тя да бъде финансирана и спасявана от Германия – с други думи, ако богатствата и материалните блага ще потекат от Германия към Европа – аргументите в полза на европейската интеграция няма как да не отслабнат.

Разбира се, германците не са готови да се откажат от европейската интеграция, осигурила на страната им 65 мирни години. В същото време обаче, те са склонни да помислят за евентуални корекции на системата, в която действа и живее Европа, особено в икономически план. Европа, в която германското благополучие може да бъде поставено под въпрос заради лошата бюджетна практика на Гърция, несъмнено се нуждае от промяна.

Руското притегляне

Базирайки се на реалните си икономически интереси, германците неизбежно си припомнят своите взаимоотношения с Русия. В момента тази страна осигурява доставката в Германия на почти 40% от необходимия и природен газ. Без руските енергоносители, германската икономика би се оказала в много трудно положение. В същото време, Русия се нуждае от технологии и специални знания за развитието на собствената си икономика и преодоляване на примитивния статут на суровинен износител. Освен това, населението на Германия намалява и може да достигне равнище, когато вече няма да гарантира нормалното функциониране на националната икономика. В същото време, Берлин не иска да увеличава броя на имигрантите, опасявайки се от ръст на социалната нестабилност. В Русия населението също намалява, но все пак там е налице излишък на работна ръка, предвид икономическите потребности на страната, и тази ситуация ще се запази още доста дълго. Немските инвестиции в Русия позволяват на Германия да си осигури необходимата работна сила, без да прибягва до имиграция, а просто прехвърляйки част от производството на изток.

Германците развиваха икономическите си отношения с Москва още преди разпадането на Съветския съюз, но кризата в Гърция ги принуди да преразгледат отношенията си с Русия. Ако ЕС продължи все повече да се превръща в капан, попадайки в който Германия ще трябва постоянно да субсидира останалата част на Европа и, при положение, че самодостатъчната и автономна германска икономика не е възможна, очевидно страната се нуждае от друга стратегия. Която следва да включва два основни елемента. Първият е да се опита да постигне преструктурирането на ЕС, така че Германия да бъде защитена от погрешната вътрешна политика на другите страни-членки. Вторият е свързан с това, че ако ЕС наистина върви към продължителен период на застой, Германия, която много силно зависи от износа и се нуждае от работна ръка, трябва да си намери допълнителен партньор, а може би и съвсем нов съюзник.

В същото време, германско-руското сближаване няма само икономически измерения, а и такива, свързани със сигурността. Между 1871 и 1941 на европейския континент се води игра с участието на трима основни играчи – Франция, Германия и Русия. Те влизат в съюзи помежду си, или пък променят партньорите си, като всяка подобна промяна увеличава шансовете за избухването на война. През 1871 Прусия е в съюз с Русия, когато напада Франция. През 1914, французите и руснаците се обединяват срещу Германия, а през 1940 Германия отново се намира в съюз с Русия, атакувайки Франция. Тази игра между трите страни се развива в различни варианти, но с един и същ резултат: война.

Берлин в никакъв случай не би искал връщане към тази игра. Вместо това, той възлага надежди на интеграцията на Русия в европейската система за сигурност или, поне, тя да получи достатъчно добро място в икономическата система на Европа, за да не се изкушава да постави под съмнение тази европейска система за сигурност и не и отправя открити предизвикателства. Което моментално би повлияло и на отношенията между Франция и Русия.

Партньорството с Германия е от фундаментално значение за френската политика в сферата на сигурността и икономиката. Ако Германия установи по-тесни връзки и отношения в сферата на сигурността с Русия, Франция ще трябва да прецени, как би и се отразило това.

Тристранният алианс между Франция, Германия и Русия никога не е бил успешен, защото в него на Париж винаги е била отредена ролята на младши партньор. Следователно, за германците е изключително важно да поставят инициативата си не в рамките на тристранните отношения , а като интегриране на Русия в Европа,  концентрирайки се при това не върху икономическите въпроси, а на мерките за сигурност. Въпреки това, германците следва да са крайно предпазливи и внимателни в отношенията си с Франция.

Още по-деликатен е проблемът с Полша. Тази страна е притисната между Русия и Германия. Историята на Полша е история на подялбата и от тези две държави, или завладяването и от някоя от тях. За полската психология това е много болезнен въпрос. Сближаването между Германия и Русия неизбежно ще провокира в Полша първобитния страх от нова национална катастрофа.

Затова и бъдещите срещи в рамките на т.нар. Ваймарски триъгълник са толкова важни. Французите и поляците трябва да са наясно, какво се случва между Германия и Русия. Въпросът отчасти е в това,  доколко то ще повлияе върху германските задължения към ЕС. От друга страна (което е изключително важно за Полша), той опира до това, доколко ще се променят задълженията на Германия в рамките на НАТО.

Ситуацията в НАТО

Следва да отбележим, че според руснаците случващото се не представлява никаква заплаха за НАТО. Русия се старае да успокои не само Полша, но и САЩ. Проблемът обаче е в следното: ако между Германия и Европа съществуват такива взаимоотношения в сферата на сигурността, които изискват предварителни консултации и взаимодействие, Русия очевидно оказва въздействия върху НАТО. Ако руснаците се обявят против едно или друго действие на пакта, Германия и другите европейски държави ще се изправят пред необходимостта да избират между Русия и Северноатлантическия алианс.

Казано с други думи: ако Германия се споразумее с Русия за сътрудничество по въпросите на сигурността (забравяйки за момент за останалата Европа), как тя ще гради отношенията си със САЩ, имайки предвид, че руснаците и американците открито се конфронтират заради такива държави, като Грузия например? И германците, и руснаците смятат, че американците постоянно и неуместно ги принуждават да рискуват по въпроси, където Германия и Русия нямат никакви интереси. НАТО наистина може и да не е кой знае колко функционална организация, но американският натиск присъства постоянно в нея. Заедно, руснаците и германците ще могат по-добре да се противопоставят на този натиск, отколкото поотделно.

Твърде интересен, в рамките на германско-руските преговори, е следният момент: на тези преговори се разглежда един съвсем конкретен проблем в сферата на сигурността – този за Молдова и Приднестровието. Както е известно, Молдова се намира между Румъния и Украйна (която пък граничи с Русия и напоследък отново е в руската сфера на влияние). През различни периоди, тя е била част ту на Румъния, ту на Русия (СССР). След краха на комунизма, Молдова стана независима държава, но източната и част – т.нар. Приднестровие (населено предимно с етнически руснаци), на практика, излезе от състава и. След смяната на властта през 2009, Молдова все повече се ориентира към Запада, докато Приднестровието е проруски настроено. Руснаците подкрепят статута на самопровъзгласилата се Приднестровска република и поддържат там свои омиротворителни части, докато Молдова настоява за връщането и под контрола на Кишинеу.

В меморандума на Меркел и Медведев, по-конкретно, се отбелязва въздействието, което взаимоотношенията в сферата на сигурността могат да окажат върху този нерешен спор. Не е ясно, какво точно решение ще бъде взето, но ако бъде регистриран напредък, резултатът от разрешаването му ще се окаже първия знак за това, какви ще бъдат германско-руските отношения в сферата на сигурността. От това са особено силно заинтересовани поляците, защото всяко действие в Молдова автоматично ще окаже влияние върху Румъния и Украйна – двете държави, играещи ключова роля за определяне мащабите на руската мощ и влияние в региона. Тоест, от това в полза на коя от страните ще се реши този проблем, ще зависи и силовият баланс между трите държави. Следва да помним, че германците предлагат изграждането на партньорство в сферата на сигурността между Русия и Европа, а не само между Москва и Берлин. В същото време, не бива да забравяме и, че тъкмо германците поеха инициативата за началото на преговорите и именно те, едностранно, преговарят с руснаците, информирайки за постигнатите споразумения останалите европейски държави. Важно е да отбележим също, че те искат първоначално да обсъдят този въпрос с Франция и Полша, а не с всички държави от Европа, както и, че френският президент Никола Саркози одобри тази германска инициатива на 19 юни 2010. Не по-малко важно е, че германците не сметнаха за нужно да уведомят официално САЩ за случващото се. В същото време, не е съвсем ясно, какво ще прави Германия, ако французите и поляците отхвърлят подобна схема на взаимоотношения, което не бива да се изключва.

Германците не искат да се откажат от европейската концепция. В същото време, те се опитват да я предефинират съобразно собствените си интереси. От гледната точка на Германия, ангажирането на Русия в тези взаимоотношения ще помогне за постигането на целта. На Берлин обаче ще се наложи все пак да обясни, какви ще бъдат отношенията му с останалата част на Европа, особено тези, касаещи финансовите ангажименти към поразените от кризата части на еврозоната. Освен това, германците ще трябва ясно да дефинират характера на взаимоотношенията си с НАТО и (което е още по-важно) със САЩ.

Като всяка друга държава, Германия може да иска много неща, но няма как да получи всичко. Звучи наивно, че тя ще съумее да обедини ЕС, НАТО и Русия в единна система на взаимоотношения без да си навлече неприязънта на поне част от партньорите си. Германците обаче не са наивни. Те са наясно, че поляците ще изпаднат в ужас, а французите ще изпитат известна тревога. Както и, че ако Германия концентрира цялото си внимание в Северна Европа, южните европейци ще се почувстват изоставени. А също и, че наблюдавайки сближаването между Германия и Русия, САЩ ще стигнат до извода, че се очертава формирането на изключително мощен алианс, способен да застраши глобалните им интереси.

Затова, с предложението си, германците искат сериозно да променят хода на играта. Те действат бавно и предпазливо, оставяйки си достатъчен оперативен простор за евентуално отстъпление, но неотклонно вървят напред. Ще бъде интересно да видим, как ще действат поляците и французите. Евентуалната им публична подкрепа не бива да се оценява просто като нежелание да дразнят германците и руснаците, докато не съгласуват поведението си с американците. Освен това, предстои да видим и реакцията на администрацията на Обама на очертаващата се германско-руска ос и възможното присъединяване към нея на Париж, а може би дори и на Варшава.

 

* Авторът е сред най-известните съвременни американски геополитици, президент на Агенцията за стратегически анализи и прогнози „Стратфор”