17
Съб, Апр
7 New Articles

Мястото на ШОС във външнополитическата стратегия на Русия

брой 1 2021
Typography

На практика, още със създаването си през 2001, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) трябваше да стане един от механизмите за взаимодействие на Москва с държавите от Азия и Изтока. От средата на 2000-те години ШОС се превърна в един от най-важните инструменти за реализация на "източните" интереси на Русия.

"Обръщането на Изток", за което започна да се говори след 2014, но което на практика е стратегически избор на Русия, направен от нея още преди налагането на икономическите санкции от страна на западните държави, стана възможно в немалка степен, благодарение на реализацията на потенциала на ШОС.

Руските интереси в ШОС

Ако в началния етап от съществуването на ШОС интересите на Москва бяха свързани най-вече с изграждането на институционалната основа и попълване редовете на Организацията с нови страни-наблюдателки и партньори по диалога, през последните няколко години във фокуса на внимание на руските интереси в ШОС все по-често се оказва търговско-икономическото сътрудничество и процесите на евразийската интеграция.

Динамиката на външнополитическия курс на Русия и, най-вече, на онези негови направления, които обусловиха усилването на "азиатския вектор" на руската геополитика, може да бъде проследена в различните редакции на Концепцията за външната политика на Руската Федерация. През 20-годишния период на съществуване на ШОС, Русия прие четири концепция за външната си политика - през 2000, 2008, 2013 и 2016. Тоест, вижда се, че - от една страна - новите редакции на Концепцията се появяват в началото на всеки президентски мандат на Владимир Путин и Дмитрий Медведев, а от друга страна - тя е реакция на глобалните промени в света през въпросния период.

Анализът на съдържанието на тези документи позволява да видим, какво значение се придава на ШОС във външнополитическия курс на страната в различните етапи от съществуването на Организацията, както и да очертаем очакванията, които има по отношение на нея руското ръководство. Таблица 1 показва динамиката на увеличаването на разделите, усложняването и разширяването на контента, свързан с активността на ШОС, във всяка от приетите след 2000-та Стратегии за националната сигурност на Русия.

 

Таблица 1. Тематика на разделите и броя споменавания на ШОС в Концепцията за външна политика на Русия през 2000, 2008, 2013 и 2016

 

Концепция за външната политика на Русия

2000

2008

2013

2016

 

Формулиране на регионалните приоритети; интеграция в АТР; преодоляване на предизвикателствата пред сигурността.

Формиране на нов световен ред; стратегическо взаимодействие с Китай; понижаване на терористичната заплаха; партньорска мрежа от регионални обединения.

 

Управляемост на световното развитие; регионални приоритети на външната политика;

Развитие на двустранното и многостранно сътрудничество; Политическо и икономическо взаимодействие;

Укрепване на взаимното доверие в Централна Азия; Формиране на общо икономическо партньорство; Понижаване нивото на терористична заплаха.

 

ШОС не се споменава

ШОС се споменава 3 пъти

ШОС се споменава 4 пъти

ШОС се споменава 8 пъти

Изготвена от автора по данни от официалния сайт на ШОС. http://rus.sectsco.org/documents/" \t "_blank

 

Вниманието, което се отделя на ШОС в доктриналните документи, включително в Концепцията за външната политика на Русия, показва, че Организацията е активно звено на усложняващата се структура на международните отношения, в чиито рамки центърът на световното развитие се измества към Тихоокеанския регион. В глобалната конкуренция на международната сцена на ШОС се отрежда ролята на платформа за отстояване и защита на ценностните ориентири на Русия, препятстваща налагането на чужди на страната визии. Освен това, ШОС участва във формирането на основните принципи на организацията на бъдещата световна система, което е основната тенденция в съвременния етап на глобалното развитие.

Анализът на географията на посещенията на руския президент в чужбина също позволява да се очертае значението, които се придава на ШОС при реализацята на външната политика на Москва. На фигура 1 е може да се види делът на посещенията на руския президент в държавите от ШОС и в тези от Изтока, като цяло, от всичкиту му чуждестранни визити, осъществени в периода 2001-2019, т.е. от създаването на ШОС насам. Анализирани са 418 посещения в чужбина на Владимир Путин и Дмитрий Медведев, осъществени от тях в качеството им на президенти на Русия, като тук влизат както официалните визити, така и работните и частни посещения, както и посещенията във връзка с различни форуми и срещи на върха.

 

Фигура 1. Дял от общия брой посещение в чужбина на руския президент

 Фигура 1. Дял от общия брой посещение в чужбина на руския президент

 

Легенда: Посещения в държави от ШОС Посещения в държави от Изтока

 

Изчислено отаявтора по данни от официалния сайт на Президента на Русия.

 

От фигура 1 се вижда, че с течение на времето държавите от Изтока заемат все по-голям дял в чуждестранните визити на руския президент. Своеобразен връх на активността в това отношение е постигнат през 2012, когато почти 70% от посещенията в чужбина на Путин и Медведев са били в държави от Изтока. Същата тенденция се наблюдава и при анализа на посещенията в държави от ШОС, което говори за нарастващото значение на Органидацията във външната политика на Русия.

На фигура 2 е показан общият брой посещения на руския президент в държави от ШОС и в държави от Изтока през всяка отделна година на разглеждания период.

 

Фигура 2. Брой посешения на президента на Русия в държави от ШОС и в държави от Изтока

 Фигура 2. Брой посешения на президента на Русия в държави от ШОС и в държави от Изтока

 

Легенда: Посощения в държави от ШОС Посещения в държави от Изтока

 

Изчислено от автора по данни от официалния сайт на руския президент http://www.kremlin.ru/" \t "_blank

 

Абсолютният брой на посещенията в чужбина също потвърждават очертаната по-горе тенденция за "обръщането" на Русия към Изтока, както и за нарастващата роля на ШОС. Фигура 2 показва, че тази тенденция започва да се формира няколко години преди налагането на западните санкции, а именно през втората половина на 2000-те години.

По време на посещенията си в страните членки на ШОС тематиката на двустранните преговори неизменно включва и обсъждане на текущите проблеми на Организацията. В този случай ролята на ШОС е свързана с предоставянето на възможност за формиране на международен дневен ред и транслиране на въшнополотическите приоритети на Русия към държавите от региона и света.

Значението на ШОС в контекста на руско-китайските отношения

Значението на ШОС за развитието на руско-китайските отношения многократно е изтъквано от политическото ръководство в Москва. В съвместната декларация на Русия и Китай от 2004 се посочва, че "стимулирането на развитието на Шанхайската организация за сътрудничество е приоритетно направление на китайската и руската външни политики. Двете страни разглеждат ШОС като най-важния инструмент за утвърждаване на евразийския континент и най-вече в Централна Азия на мира, сигурността и сътрудничеството, които са основните фактори за бъдещето изграждане на многополюсен световен ред, основаващ се на международното право".

През 2016 потенциалът на ШОС се оказа необходим в рамките на новия интеграционен проект - т.нар. Голямо евразийско партньорство (БЕП), идеята за което беше лансирана пред международната общност в рамките на Петербургския международен икономически форум. Тогава Владимир Путин предложи да бъде създадено Голямо евразийско партньорство с участието на държавите членки на ШОС и ЕАИС (Евразийския икономически съюз), включително Китай, Индия, Пакистан, Иран, страните от ОНД и редица други държави. Предлага се активността на БЕП да се концентрира върху създаването на нов формат на международно сътрудничество в Евразия, в чиято основа да залегне идеята за тясно координиране на евразийската интеграция с китайската инициатива "Един пояс, един път" (ЕПЕП).

В рамките на ШОС започна да се формира нов вектор на развитие, в който сегашните вече осем членове на Организацията ще трябва да действат като една от структурообразуващите основи и ключов елемент на новия световен ред в Евразия. В предлагания от Русия сценарий за създаване на нова интеграционна структура в Евразия се очертава и новата функция на ШОС, а именно тя да се превърне в свързващо звено между ЕПЕП и ЕАИС. В този случай Русия преследва своите геополитически цели, стремейки се да нивелира асиметрията в икономическите възможности на Москва и Пекин в държавите от Централна Азия, както и да запази региона като традииционна сфера на руското влияние, без при това да навреди на процесите на евразийската интеграция.

В момента, едно от най-големите предизвикателства пред ШОС е формирането на нови направления на развитие в условията на изключително сложна външнополитическа ситуация. След разширяването на състава на участниците, съвкупната мощ и влияние на Организацията значително нараснаха, което позвалява тя да си поставя по-амбициозни цели и задачи. Заявените приоритети на Русия, която беше председател на ШОС в периода 2019-2020 (през 2020-2021 председателството се осъществява от Узбекистан), изцяло отговарят на тези планове.

Задачите, които си поставя Москва

Една от ключовите задачи пред Москва, в рамките на нейното председателство, беше гарантирането на приемственост в работата на Организацията. В тази връзка, усилията и бяха съсредеточени, на първо място, върху укрепването на позицията на ШОС в сферата на поддържане на сигурността и стабилността. Това включва традиционното за Организацията направление на сътрудничеството в рамките на Регионалната антитерористична структура на ШОС за противодействие на "трите сили на злото" (екстремизмът, сепаратизмът и тероризмът) и наркотрафика. Освен това, продължи работата по разрешаване на кризисните ситуации и мирното урегулиране на конфликтите в близост до външните граници на ШОС в контекста на проблемите в Сирия и Афганистан, както и на ситуацията около иранската ядрена програма.

На второ място, Москва вижда големи възможности за разширяване на икономическото сътрудничество, най-вече в транспортно-логистичната, инфраструктурната, научно-технологичната и иновационната сфери. При това тя поставя силен акцент върху укрепването на междурегионалното взаимодействие в рамките на ШОС. Сред ключовите мероприятия в тази посока беше проведеният през декември 2018 в Челябинск първи Форум на ръководителите на регионите на страните членки на Организацията.

В рамките на руското председателство продължи и развитието на културно-хуманитарните връзки, прокарването на общите морални и етнически ценности, разширяването на взаимодействието в сферите на образованието, здравеопазването, екологията, културата, туризма и младежките контакти. Бяха осъществени и серия мащабни мероприятия, посветени на 75-годишнината от победата във Втората световна война.

На трето място, Русия работи за консолидиране на позициите на държавите членки на ШОС и задълбочаване на външнополитическата им координация с цел съгласуване на общи позиции по актуални международни и регионални въпроси и формулиране на съвместни инициативи. Целта е страните да укрепят координацията на позициите си в рамките на ООН, както и да нарасне практическото сътрудничество с АСЕАН, ОДКС, ОНД, ОИС (Организацията за икономичесто сътрудиичество, включваща Турция, Азербайджан, Иран, Пакистан, Афганистан и петте постсъветски централноазиатски републики - б.р.) и ЕАИС, включително с цел обмяна на опит и прокарване на съвместни проекти и инициативи.

В същото време, сред приоритетите на Москва по време на председателството на ШОС бяха и новите вектори в развитието на Организацията. На първо място сред тях е съдействието за синергията на потенциалите на националните стратегии за развитие и многостранните интеграционни проекти. В този случая, целта е ШОС да се утвърди като една от опорите за формирането в Евразия на пространство за широко, равноправно и взаимноизгодно сътрудничество в интерес на гарантирането на надеждна сигурност и устойчиво развитие в рамките на идеята за Голямото евразийско партньорство. На второ място, Москва цели да стимулира междупарламентарното сътрудничество в ШОС, като създаде механизъм за взаимодействие между законодателните органи на страните членки, който също ще позволи да се ускори практическата реализация на евразийските интеграционни инициативи.

ШОС и пандемията от коронавирус

Във връзка с разпространението в света на епидемията от коронавирус, още през първото тримесечие на 2020 ШОС се зае с анализа на предложенията за бърза реакция на експлозиите от инфекционни заболявания. В частност, Секретариатът на ШОС изпрати на съответните институции в страните членки редица предложения, включващи създаването на многостранен механизъм за оперативно информиране в случай на възникване на огнище на инфекционно заболяване с потенциал за широко разпространение.

Ще припомня, че още през 2018 Организацията изрази дълбока тревога във връзка с потенциалните рискове от възникване на епидемия от инфекционни заболявания, включително грип, тежък остър респираторен синдром и други особено опасни инфекции. Пак тогава ръководителите на страните членки на ШАС, приеха по време на Срещата на върха в китайския град Циндао Декларация за съвместно противопоставяне на заплахите от пандемия в пространството на Организацията, изтъквайки свързаната с това необходимост за гарантиране на санитарно-епидемиологичната сигурност и защитата на здравето на населението с цел поддържане на устойчиво развитие и просперитет на държавите от региона.

Това направление също се превръща в един от новите вектори на развитие на Организацията. Вътре в ШОС се развиват тесни контакти между държавите на ниво ръководители на министерства и други ведомства, отговарящи за здравеопазването и епидемиологичната ситуация. В тази връзка вече са приети редица документи и са създадени работни механизми, осигуряващи сътрудничеството между профилните институции на държавите от ШОС в сферата на здравеопозването - провеждат се съвещания на здравните министри и ръководителите на службите, отговарящи за гарантиране на санитарно-епидемиологичната сигурност.

Въпреки че пандемията наложи отлагането на редица мероприятия на ШОС, съществуващите механизми за сътрудничество позволиха да продължи провеждането на заседания, под формата на видеоконференции. Новите вектори на развитие на ШОС демонстрират, че Организацията е способна бързо да се адаптира към новите условия на променящия се свят и участието и в новите формати на взаимодействие се ползва с подкрепата на повечето страни от евразийския континеннт.

Заключение

В заключение следва да отбележа, че участието на Русия в работата на ШОС позволява прокарването и защитата на нейните интереси на Изток и, в частност, в региона на Централна Азия. ШОС улеснява укрепването на териториалната цялост, както и развитието на изостаналите и нестабилни райони, играейки ролята на стабилизиращ фактор в пространството на Евразия и действайки като своеобразен буфер срещу заплахите, идващи от Южна Азия или от Близкия Изток.

 

* Научен сътрудник в Центъра за изучаване на стратегическите проблеми в Североизточна Азия и ШОС към Института за Далечния Изток на Руската академия на науките, експерт на RIAC