23
Чет, Сеп
19 Нови статии

Процесът на дезинтеграция на „колективния Запад”

брой 1 2021
Typography

Светът се е променил повече, отколкото можем да си представим, тъй като човешкото съзнание не може да обхване веднага мащаба на осъществяващите се промени.

Променят се много привични схеми и наложили се стереотипи.

Фактът, че сегашната пандемия извади на преден план дълбоката криза, която преживява западната цивилизация, на практика, вече се признава от всички. Истината е, че вече можем да говорим за два центъра на доскоро „колективния” Запад - САЩ и Западна Европа.

Поредното ярко доказателство за това разцепление беше изразената в средата на август 2020 твърда позиция на европейските съюзници на Вашингтон - Великобритания, Франция и Германия - да не подкрепят американските усилия за налагане на ново оръжейно ембарго на Иран, в резултат от което САЩ обвиниха тези три държави, че се солидаризират с позицията на аятоласите.

В наскоро публикуваното си есе "Краят на империята" известният американски историк проф. Андрю Басевич, обяснява, защо смята, че "слънцето над американската империя започна да залязва". Той аргументира извода си с масовия бунт срещу структурата на бедността и ендемичния расизъм, залял улиците на големите градски райони от атлантическото до тихоокеанското крайбрежие на САЩ. "Епохата на американското господство вече отмина - констатира Басевич - затова, американците вече не могат да си позволят да споделят фикцията за своята незаменимост, лансирана от елитите... Подчиняването на просперитета на американската нация на фалшивите императиви на глобалното лидерство позволява на расизма, неравенството и другите проблеми да загнояват и тровят самата Америка. И това вече е непоносимо".

Поражението на Америка

Това че, САЩ търпят поражение не е нова идея или скорошно откритие. Просто, през последните три години от управлениеот на Тръмп, този факт стана очевиден за целия свят. Както отбелязва професорът от Колумбийския университет Хамид Дабаши само допреди двайсет години "неоконсервативните гангстери вярваха, че ще управляват целия свят. Периодът на управлението на Тръмп, на фона на катастрофалните провали в сферата на общественото здравеопазване, в резултат от които милиони американци бяха засегнати от смъртоносната пандемия, показа обаче, че се руши самият икономически и човешки фундамент на Америка".

Показателна в тази връзка е статията, публикувана в средата на август 2020 в датския вестник Jyllands-Posten, в която се лансира тезата за краха на САЩ и се прави извода, че елита на страната постепенно се е изродил: "Днес много индустриални центрове се намират в плачевно състояние: в тях е налице висока безработица, прогресивна деградация, социална дезинтеграция, насилия, убийства и други престъпления с ужасяващи мащаби. Друг фундаментален проблем е огромният външен дълг на САЩ, който продължава да нараства. Съединените щати изразходват гигантски ресурси за въоръжение и военна активност по целия свят и поддържат десетки военни бази извън собствените си граници".

Тревога поражда здравният статус и условията на живот на някои слоеве от американското население. Мнозина работещи граждани на САЩ така и не съумяха да увеличат реалната си заплата през последните двайсет години. Средната продължителност на живота на неквалифицираните бели американци намаля. Това е свързано с мащабния внос на евтина работна сила от Централна и Южна Америка. По някои данни, в момента в САЩ има 11 милиона нелегални имигранти.

Когато некомпетентният управляващ елит загуби увереността си, че има право да упражнява властта, обикновено идва време за революция. През последните четири години яростта на професионалната управляваща класа беше насочена срещу "странния" и неортодоксален Доналд Тръмп, който си позволи да наруши традициите и да нарече с истинските им имена големите проблеми пред страната, акцентирайки върху безкрайните войни на САЩ, неуправляемата миграция, упадъкът на училищното и университетско образование и медиите, гигантската престъпност и наркотизирането на нацията. Както е известно, на последните избори, през ноември 2020, спечели кандидатът на Демократическата партия Джо Байдън , като това беше третият му опит да заеме висшия пост в САЩ. Всъщност, той претендираше за него през последните 33 години. Още през 1987 Байдън имаше съвсем реален шанс да спечели, но беше обвинен в плагиатство (днес е трудно да повярваме, че по онова време е било възможно да се откажеш от надпреварата по подобна причина, което доказва, че оттогава насам политическата етика радикално се е променила).

Така той стана най-възрастния президент в историята на САЩ. Демократите разполагаха с млади и ярки кандидати, но партията реши да не рискува, вазприемайки принципа, че "стария вол няма да изкриви браздата" - всички бяха наясно, че при победа Байдън ще управлява само един мандат. Според сондажите в навечерието на изборите, той изпреварваше Тръмп, макар че цифрите могат и да заблуждават - през 2016 например, социолозите почти единодушна прогнозираха победа на Хилари Клинтън.

Върху сегашния президент се стоварва вината за всичко, дори за онова, за което той очевидно няма как да е виновен. Самият Тръмп продължи до последно да се хвали с "отличната работа", коато е свършил, но статистиката за пандемията по никакъв начин не потвърждава неговите "успехи": малко след като бяха отворени, училищата в САЩ отново започнаха да затварят. Малкият бизнес балансира на ръба на пропастта, а президентът не разполага с достатъчно пълномощия за да реши проблема с протестите със силови средства, както се заканваше.

Американската агресивност, ескалиращият милитаризъм и пренебрегването на демократичната воля на хората в целия останал свят, направиха пълен кръг и подобно на бумеранг се стовариха във вътрешната политика на страната. Дори известният апологет на лидерството на САЩ Ричард Хаас призна в статията си в списание Foreign Affairs, че американският свят и американското лидерство са понесли непоправима вреда, без значение, какъв ще е изходът от президентските избори през ноември. Хаас, който е противник на Тръмп, заплаши, че ако той бъде преизбран, сегашната ерозия на вънщната политика на Вашингтон ще се трансформира в ликвидиране на глобалната система, а броят на конфликтите в света рязко ще нарасне.

Последните години бяха ознаменувани с нарастване на вопиющото неравенство. Като илюстрация на това можем да използваме новите символи на богатството, което вече не измерва нито със злато, нито със сребро, нито с памук, нито с вълна, нито дори с петрол и газ. Никога досега в историята новият символ на богатството и печалбата не са били новите технологии. Стойността на такива гиганти, като Amazon, Microsoft, Apple, Facebook, рязко нарасна. Техните собственици оглавяват списъците на мултимилиардерите и традиционно заемат лидерските места в класациите на Forbes. По време на пандемията, личният капитал на Джеф Безос само за един ден е нараснал с 13 млрд. долара, достигайки 185 млрд. долара, а в края на август 2020 надхвърли 200 млрд.

Американско-китайският сблъсък и задълбочаващото се неравенство

В момента тези гиганти водят безмилостна конкурентна битка с китайските компании, от чиито изход до голяма степен зависи и технологичното бъдеще на света.

Оста на глобалното противопоставяне вече се определя от отношенията между САЩ и Китай, при това - обективно погледнато - ролята на Америка ще намалява заради отчаяната вътрешнополитическа борба и влошаването на отношенията на Вашингтон с редица други държави, включително доскорошни съюзници.

Занапред основните проблеми на съвременната епоха във все по-голяма степен ще се разглеждат именно през призмата на американско-китайските отношения.

На 20 август 2020 Apple стана първата американска компания, чиято пазарна капитализация надхвърли 2 трлн. долара (само преди две години капитализацията и, наред с тази на Amazon, Microsoft и Google, беше "само" 1 трлн. долара).

В хода на първия бум на пандемията - от март до май 2020 - състоянието на американските милиардери нарасна с 434 млрд. долара. По данни на Вашингтонския институт за политически изследвания, богатите американци са се оказали по-добре подготвени за това изпитание, въпреки налаганата от управляващите теза, че "всички сме в една лодка". Както отбелязва коментаторът на "Ал Джазира" Халед Диаб, на фона на всеобщите страдания, свръхбогатите американци са получили съвсем реална изгода. И то при положение, че десетки милиони загубиха работа си. Годишният доход на средното американско домакинство е около 60 хиляди долара, т.е. за да натрупа състоянието на Джеф Безос (около 200 млрд. долара) ще са му необходими 2,5 милиона години, да не говорим за живеещите под чертата на бедността в Южна Азия и Африка.

По данни на споменатия по-горе институт, през периода 1990-2018, богатството на най-състоятелните американци е нараснало с 1100%, затова пък обемът на плащаните от тях данъци е намалял със 79%. 40% от печалбите на транснационалните корпорации изкуствено се превеждат от страните с по-високи данъци, като европейските държави например, в т.нар. "данъчни убежища".

Гигантската концентрация на богатства осигурява на милиардерите огромно политическо влияние, което посредством изборния процес на практика се трансформира в подигравка над "обикновения човек".

Според публикувания през миналата 2020 доклад на Оxfam, състоянието на 2208 милиардери нараства всеки ден средно с 2,5 млрд. долара.

Дори в благополучните държави от Запада, имущественото неравенства е доближило плътно критичната черта. Според редица известни учени, като канадския професор ТомасХомър-Диксън, достигайки критичната точка, този разрив може да доведе до свръхнатоварване и да разруши обществените механизми и институции. По оценка на британски политолози, икономическото разслояване на обществото на богат елит и бедни маси и достигнало такова равнище, че може - само по себе си, дори и без въздействието на някаква екологични или здравна катастрофа, да доведе до колапс на човечеството.

Както посочва New York Times, през последните десет години средното ниво за заплатите във Великобритания е паднало с 10,4%, търговията и движението на капитала нарастват по-бавно от промишленото производств и повсеместно е налице враждебно отношение към миграцията.

По оценка на списание Forbes, през 2019 в списъка на най-богатите хора на планетата е имало рекорден брой милиардери - 2208 (от 72 държави и територии). Тази елитна група притежава богатство на обща стойност 9,1 трлн. долара, което е със 17% повече, отколкото през 2017. В същото време, по данни на МВФ, растежът на световната икономика през 2019 е бил само 3,9%, което означава, че скоростта, с коята забогатяват милиардерите неколкократно надхвърля темповете на растеж на глобалната икономика. В същия доклад се подчертава, че това, което обикновените хора смятат за опасна и зле платена работа, се оказва начин за увеличаване богатството на принадлежащите към елита. В много държави неравенството в заплащането нараства, при това печалбите нарастват по-бързо, отколкото заплатите. През периода 2006-2015 обикновените работници са регистрирали среден ръст на доходите си от 2% годишно, докато богатството на милиардерите е нараствало с 13% годишно.

Последните оценки на Международната организация на труда показват, че почти всеки трети работник в развиващите се държави живее в бедност, като броят на тези хора прогресивно нараства.

Разривът между богатите и бедните се задълбочава както в развитите, така и в развиващите се страни: богатството на тримата най-богати граждани на САЩ се равнява на това на всички работещи американци (около 160 млн. души, т.е. половината от цялото население на страната). В Индонезия пък, четиримата най-богати граждани имат повече пари, отколкото останалите 100 млн. индонезийци.

В същото време средните доходи в 20-те най-богати държави в света надхвърлят 37 пъти съответния показател на 20-те най-бедни, при това през последните 40 години този разрив се е удвоил. По оценки на анализатори от Програмата за развитие на ООН, в началото на ХХІ век съвкупното богатство на 225-имата най-богати хора в света е надхвърлило 1 трлн. долара, което се равнавя на годишния доход на 2,5 милиарда бедняци, представляващи 47% от населението на планетата. При това, през последните 10 години броят на милиардерите в света е нарастнал два пъти.

Левият завой?

На този фон, в политиката на много държави все по-ясно се очертава своеобразен "ляв завой", в чиито рамки привържениците на т.нар. "радикална левица" постепенно започват да формират настроенията на "мейнстрийма". В момента тази тенденция е доста осезаема например сред студентските среди в САЩ, където "социалистическите идеи" на Бърни Сандърс са особено силно разпространени. Според последните социологически проучвания, 36% от младите американци твърдят, че се отнасят положително към комунизма, а 70% биха искали американският президент да бъде социалист. Сходен процес се развива и в средите на британските и френски студенти.

В тази връзка е симптоматична, че в речта си на 4 юли 2020, произнесена в подножието на прочутия скален монумент в Маунт Ръшмор, президентът Тръмп заяви, че в САЩ се осъществява "лява културна революция", подчертавайки, че няма да позволи на "поддръжниците на новия крайноляв фашизъм" в САЩ да унищожат историята на страната и да "низвергнат американската революция". По-късно той отново декларира убеждението си, че "обсадата от страна на радикалната левица, марксистите и анархистите" ще се провали и тяхната кампания "за унищожаването на нашите ценности и промиване мозъците на нашите деца" няма да се окаже успешна (при това Тръмп неколкократно акцентира върху тезата, че тази "левичарска културна революция цели да свали американската демокрация").

Сред най-подходящите примери за този процес е нарастващата популярност на младия холандски историк и философ Рутгер Брегман. В книгите си (най-известната от които "Утопия за реалисти" е преведена и на български - б.р.), той лансира нови принципи за организация на обществения живот, предлагайки, в частност, въвеждането на базов доход за всички граждани, 15-часова работна седмица, облагане с данък на капитала, а не на труда и т.н.

Според Брегман, своеобразно "гориво" на младото поколение е отказът му да приеме сегашните елити и тяхното поведение. Младите хора са вбесени от задълбочаващото се неравенство, те смятат, че елитите създават правила за останалите, но самите те не ги спазват - така например, нарушилият наложената от правителството карантина съветник на британския премиер Борис Джонсън - Доминик Къмингс, така и не подаде оставка.

Брегман смята, че е налице изключително тревожна ситуация: "Западът създаде политически системи, в които се допуска оцеляването и просперитета на най-безсрамните". Според него, ако доскоро хората се примиряваха с това, днес те категорично го отхвърлят и в крайна сметка и Доналд Тръмп, и Борис Джонсън, и Жозе Болсонару ще бъдат принудени да отговарят за постъпките си.

В известна степен, тези нови тенденции намериха отражение и в платформата на Демократическата партия на САЩ, приета на конгреса и през август 2020. Тя е по-либерална, подкрепя всеобщото здравно осигуряване (а основните формулировки в нея са дело на групите, ръководени от Джо Байдън и "социалиста" Бърни Сандърс).

В тази платформа се посочва, че сегашната съдебна система не е в състояние да гарантира сигурността на общностите, а "полицейската жестокост е петно в душата на нашата нация". В нея се призовава "за въвеждане на строги национални стандарти, регулиращи използването на сила" и се настоява нацията "да преосмисли полицейските действия, които би трябвало да гарантират благополучието и сигурността на американците" (тази формулировка е доста по-остра, отколкото съдържащата се в програмния документ на демократите от 2016).

Всички наблюдатели отбелязват по-активната рола на левицата в Демокритическата партия и, в частност, на хора като сенатор Елизабет Уорън и Александрия Окасио-Кортес (член на Камарата на представителите). Показателно е също, че макар в края на август немският финансов министър отхвърли идеята за налагането на задължителен минимален доход в Германия под предлог, че това би ерозирало много достижения на социалната държава, в страната стартира уникален експеримент, свързан с тази идея. В неговите рамки се предвижда от пролетта на 2021 на 120 случайно подбрани участници в този проект да се изплащат по 1200 евро месечно, в течение на три години, като тези средства няма да се облагат с никакви данъци и няма да бъдат свързани с някакви допълнителни ангажименти. Целта на експеримента е да се установи, как безусловният минимален доход влияе върху психологията на онези, които го получават.

Изброените по-горе три основни черти - дълбоката криза на американското и западноевропейското общества, вопиющото задълбочаване на социалното неравенство и, накрая, очертаващият се в западния свят "ляв завой", несъмнено са предвестници на още по-бурни сътресения в рамките на западната цивилизация, които вероятно ще засегнат самите и основи.

 

*Авторът е дипломат от кариерата, бивш посланик, анализатор на Института за межународни отношения и Центъра за близкоизточни изследваия на Московския държавен институт за международни отношения и експерт на Руския съвет за международни отношения

Поръчай онлайн бр.4 2021