В последно време държавите от Централна Европа и, в частност, тези от т.нар. Вишеградска група (Чехия, Словакия, Полша и Унгария) демонстрират прогресивно нарастващ стремеж за укрепване на отношенията си с Китай.
При това обаче, тези отношения не се развиват еднозначно, като в различни периоди се оказват или изключително близки, или пък внезапно се влошават, а причината за това са не само действията на въпросните страни, но и тези на Пекин. По-долу ще се опитам да анализирам връзките на споменатите по-горе четири постсоциалистически държави от Централна Европа с Китай и, как те биха могли да се развият в бъдеще.
Отношенията по оста Прага-Пекин: от стратегическо партньорство към конфронтация?
Преди няколко години изглежаше, че Чехия е на път да се превърне в „опорния пункт” на китайската икономическа експанзия на територията на ЕС. Неслучайно тя беше единствената европейска спирка по пътя на китайския лидер Си Дзинпин, преди посещението му в САЩ през март 2016. Тогава Китай подписа с Чехия договор за стратегическо партньорство. По този повод чешкият президент Милош Земан отбеляза, че само през 2016 обемът на китайските инвестиции в икономиката на страната ще достигне 95 млрд. крони (3,4 млрд. евро). Самият Си пък се обяви за „задълбочаване на прагматичното сътрудничество” между Пекин и Прага. Няколко месеца по-късно, модерният пражки офисен комплекс Florentinum, чието строителство струваше 5,5 млрд. крони беше купен от китайската инвестиционна компания CEFC за 7,6 млрд. Преди това CEFC купи и един от най-старите и популярни чешки футболни клубове „Славия” Прага, както и сградата на бившата банка Živnobanka и Мартиницкия дворец в историческия столичен район Храдчани. През 2017 общия обем на инвестициите на компанията в Чехия достигна 22,8 млрд. крони, а ръководството и обяви, че възнамерява да инвестира в страната оше 39,6 млрд. Впрочем, шанхайската корпорация CEFC купи и авиокомпанията Travel Service, контролираща 34% от акциите на националния авиопревозвач CSA, както и 30% и 49% от акциите на медийните холдинги Médea Group и Empresa Media (сред изданията им са списанията Tyden, Sedmička, Instinkt, Exkluziv, Interview, Popcorn, Top Dívky и телевизия Barrandov). Освен това тя държи 98,1% от акциите на пивоварната компания Lobkowicz и 100% от чешкия машиностроителен гигант Žďas и дъщерната му компания TS Plzeň. На свой ред, Eurasia Development Group купи чешката компания Mounterfield, притежаваща мрежа от 57 магазина в Чехия и 17 в Словакия.
Компанията Beijing West Industry пък инвестира 740 млн. крони в завод за производство на автомобилни акумулатори в Хеб, Yanfeng – 1 млрд. крони в чешката автомобилна индустрия, а Changhong – 660 млн. крони в завода за телевизори в Нимбурк. Впрочем, през последните години китайски компании демонстрираха интерес да купят 80% от акциите на чешкия товарен жп превозвач TSS Cargo. China Railway Rolling Stock Corporation пък искаше да придобие инженеринговата компания Škoda Transportation, но беше изпреварена от инвестиционната корпорация PPF на чешкия милионер Петър Келлнер. На свой ред, China Nuclear Power Engineering Company, която изгражда АЕЦ Хинкли Пойнт във Великобритания, демонстрира интерес към сектора на ядрената енергетика. В Чехия присъстват и големите китайски банки - през 2016 например свой филиал в страната откри Bank of China, която до този момент вече беше инвестирала в местната икономика 750 млн. крони, а през 2017 филиал в Чехия откри и най-голямата банка в света – Китайската промишлено-търговска банка (ICBC).
Разбира се, далеч не всички в Чехия одобряват китайската експанзия в страната. Сред най-последователните и противници например е сегащният премиер, а преди това финансов министър” на Чехия – Андрей Бабиш. Според мнозина, основната причина за това е фактът, че преди време чещкият милиардер загуби в Китай инвестиции за близо 1 млрд. долара, като според него, китайците просто са го ограбили. Бабиш смята, че много сериозен проблем в двустранните отношения е търговският дисбаланс – Чехия изнася в Китай десет пъти по-малко стоки, отколкото внася. Освен това, той е убеден, че на страната му са необходими „инвеститори, които да строят заводи и създават нови работни места в Чехия. Нуждаем се от нови технологии, като високоскоростни железници например, а вместо това у нас присъстват китайски компании, купуващи най-вече недвижими имоти, пивоварни заводи и медии”.
За разлика от него, през последните години чешкият президент Милош Земан неколкократно посети Пекин , като всеки път подчертаваше, че интересът му към Изтока има чисто прагматичен характер и, че именно китайските пари ще позволят на чешката икономика да достигне качествено ново равнище. Сега обаче изглежда, че този петгодишен възход в двустранните отнешения може да бъде прекратен, а заглавията на коментарите в редица чешки медии, посветени на темата, все по-често се срещат квалификации като "ледников период", "развод" и "разочарование".
На своя ред, китайски икономически експерти прогнозират, че Пекин може да спре каналите за инвестиции в чешката икономика, които през последните години бяха достигнали внушителни размери. Смята се, че ако Китай реши да прекрати инвестиционните си програми, Чехия може да загуби около 1,1 млрд. долара, което не е никак малко, особено на фона кризата и пандемията от коронавирус.
Непосредствената причина за влошаването на отношенията беше официалното посещение на председателя на чешкия Сенат Милош Вистрчил в Тайван, осъществено в края на август 2020. В Тайпе Вистрчил се срещна с тайванския президент Цай Инвън, като наред с въпроси, касаещи икономическите контакти, двамата са обсъдили и "китайския натиск върху Тайван".
Всъщност, влошаването на двустранните отношения започна още преди това с критиките на кмета на чешката столица Зденек Гржиб (от т.нар. "Пиратска партия") срещу сключения от предшественика му договор между Прага и Пекин и призива от него да отпадне точката, според която чехите признават политиката за "един Китай". В началото на октомври 2019 градският съвет на Прага реши да прекрати договора, въпреки предупрежденията на президента Земан, че това може да доведе до рязък спад на китайските инвестиции в чешката икономика и дори до прекратяване финансирането на футболния отбор „Славия” Прага. Това обаче не попречи на Гржиб само няколко дни по-късно да подпише договор с кмета на Тайпе за побратимяване между двата града.
В отговор властите в китайската финансова столица Шанхай обявиха, че прекратяват всички официални контакти с пражките си колеги. А именно от местните банкери пряко зависи съдбата на много от планираните китайски инвестиционни проекти в Европа. В същото време, по думите на бившия чешки министър на промишлеността и търговията Ян Младек, Китай е втория най-голям вносител в Чехия, след Германия. Що се отнася до инвестициите обаче, тук Тайван изпреварва континентален Китай.
Ситуацията окончателно се обърка с решението на самия президент Земан, който в началото на 2020 неочаквано обяви, че няма да осъществи планираното си посешение в Пекин, където трябваше да участва в Срещата на върха на държавите от Централна и Източна Европа и Китай във формат "17+1" (планирана за април 2020, но отложена за неопределено време заради коронавируса). Обяснението на президента беше, че през последните години неколкократно е посещавал Китай и сега смята да изпрати там вицепремиера Ян Хамачек. Всъщност, истинската причина, според самия Земан, бе, че "китайската страна не изпълни обещанията си, особено по отношение на инвестициите. В този смисъл, фактът, че няма да отида в Пекин би трябвало да е ясен сигнал за китайците"
В началото на септември 2020 китайското Външно министерство заяви, че посещението на чешката делегация в Тайван "не способства за развитието на двустранните отношения между Прага и Пекин". На свой ред, външният министър Ван И го квалифицира като "акт на международно предателство" и заплаши, че Чехия може да плати висока цена за тези "неприятелски действия".
Самият Вистрчил обаче, оцени посещението си в Тайван като успешно, акцентирайки върху активизирането на икономическото сътрудничество с острова и откриването на директна авиолиния Тайпе-Прага. При всички случаи, това посещение буквално взриви отношенията между Прага и Пекин и провокира остри разногласия в средите на самите чешки управляващи. Президентът Земан например, го квалифицира като "непростима провокация", посочвайки, че "в отговор Китай може да ограничи достъпа на нашите износители до своя пазар. Компанията Petrof (световно известен производител на пиана – б.а.) вече получи отказ от китайците за вноса на нейната продукция, а да не забравяме, че на този пазир активно присъства и Skoda Auto".
На свой ред, чешкият премиер Бабиш квалифицира посещението на Вистрчил като "неуместно и неподходящо", а Външното министерство в Прага подчерта че продължава да се придържа към политиката за "съществуването на един Китай".
Евентуалното влошаване на икономическите отношения между Чехия и Китай може да се отрази на първо място върху бизнеса на такива големи играчи на китайския пазар като компанията PPF Group N.V. на милиардера Петър Келлнер или концерна Škoda Auto. Броят на клиетите на фирмата на Келлнер Home Credit в Китай е над 52 млн. души, а пък Škoda Auto разполага с голям автомобилен завод край Шанхай и постоянно разширява пазара на автомобилите си в страната.
Китайската стратегия на „моркова и тоягата” в Полша
До 2008 отношенията с Китай оставаха в периферията на полската външна политика. След 1989 Варшава беше ангажирана най-вече с развитието на връзките си с ЕС и САЩ. В същото време, Китай или биваше игнориран, или пък се разглеждаше като „авторитарен режим”, неспособен да се демократизира, при положение, че самата Полша се смяташе за „лидер на демократизацията” в постсоциалистическа Източна Европа.
През първите две десетилетия след падането на комунистическия режим в Полша, членове на правителството във Варшава многократно се срещаха с тибетския Далай-лама на полска територия, подкрепата за „независим Тибет” в страната беше голяма, а организации, като Полско-Тибетската асоциация за приятелство, разполагаха със сериозно политическо лоби. Освен това, в полския Сейм бяха създадени Парламентарна група за Тибет, както и Полско-тайванска група за приятелство, което провокира крайно негативната реакция на китайското посолство във Варшава. В Пекин традиционно смятат за нелегитимна подобна подкрепа както за Тибет, така и за Тайван.
Световната финансова криза обаче промени настроенията във Варшава. Макар че Полша преживя кризата сравнително добре, тя я накара да осъзнае, че се налага да диверсифицира икономическите си партньори, а т.нар. „развиващи се пазари” изглеждаха жизнеспособен вариант. По онова време, Китай вече от няколко десетилетия демонстрираще мощен икономически растеж, но повечето полски политици се отнасяха негатино към т.нар. „китайско чудо”. През 2008 например, тогавашният полски президент Лех Качински, както и премиерът Доналд Туск подкрепиха международния бойкот на церемонията на откриването на Летните Олимпийски игри в Пекин, заради нарушаването на човешките права в Китай и най-вече в Тибет. По онова време Полша беше сред най-решително настроените по този въпрос страни членки на ЕС, а Доналд Туск беше първият премиер в Съюза, след германския канцлер Меркел, който заяви, че няма да участва в церемонията по откриване на игрите. През същата година Качински и Туск се срещнаха с Далай-лама, но последвалата остра реакция на Пекин сериозно охлади антикитайските настроения в средите на полския елит. Все пак, за кратко, дипломатическите отношения между двете страни бяха замразени, след което станахме свидетели на радикален обрат в полската политика, в чиято основа бе търсенето на нови международни партньори извън рамките на ЕС. Така Варшава се ориентра към привличане на китайски инвестиции с цел да бъде стимулирано развитието на националната икономика, като тези усилия бяха подкрепени и с дипломатически инициативи и политически жестове. На политическо ниво това намери израз в Договора за стратегическо партньорство с Китай (2011) и посещението на китайския премиер Ван Дзябао във Варшава, през 2012. Според полските анализатори, именно тогава е било поставено и началото на Инициативата за сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа „16+1” („17+1”, след присъединяването на Гърция през 2019), макар че официалното и обявяване стана през същата година в Будапеща.
И двете събития се случиха по време на управлението на либералната "Гражданска платформа". Полско-китайското сътрудничество се активизира още повече след идването на власт на консерваторите от "Право и справедливост" (PiS) през 2015. Година по-късно във Варшава се появи китайският лидер Си Дзинпин, в рeзултат от което двустранните връзки еволюираха във "всестранно стратегическо партньорство". Подписаните тогава 13 споразумения за сътрудничество символизираха обръщането на Полша на Изток. Полските медии, както и редица правителствени чиновници, активно пропагандираха лансирания от Пекин суперпроект "Един пояс, един път" (ЕПЕП), подчертайваки, че Полша може да се превърне във "вратата на Китай към Европа". Варшава официално подкрепи проекта, а по време на Срещата на Инициативата "16+1", провела се през 2015 в Суджоу, полският премиер Беата Шидло подписа Меморандум за сътрудничество в рамките на ЕПЕП. През същата година председателят на китайския Порламент Джан Дъдзян посети Варшава, където подписа Меморандум за сътрудничество между Общокитайско събрание на народните представители и полския Сейм.
Дълго време изглеждаше, че в рамките на своята традиционна стратегия на "моркова и тоягата" Китай е склонен да използва спрямо Полша само "моркова", тъй като Варшава се въздържаше от критики срещу вътрещната му политика. Както е известно, в Пекин традиционно възприемат всеки опит за повдигане въпроса за човешките права в страната, като заплаха за националната сигурност.
Междувременно обаче, Полша, която от 1989, поддържа привилегировани отношения със САЩ, се сблъска с необходимостта да съчетае по някакъв начин това с развитието на връзките с Китай. Задълбочавайки тези връзки, Варшава позволи нарастване на китайското присъствие на своя пазар. Сред примерите за опитите на Полша да балансира собствените си интереси с тези на ключовите си партньори е този с участието на китайската корпорация Huawei в местния телекомуникационен сектор. Докато Huawei укрепваше позициите си на полския пазар, на Запад нарастваха критиките срещу компанията, заради уж тесните и връзки с китайския партийно-държавен апарат и, в частност, с китайска армия. В същото време, след избирането на Доналд Тръмп за президент, САЩ съсредоточиха усилията си за ограничаване на експанзията на Китай в технологичната сфера. Huawеi пък се оказа в центъра на дебатите относно китайско-американското стратегическо съперничество и последиците от него за трети страни, включително за Полша. На този фон, арестът, през януари 2019, на предполагаемия китайски шпионин, работещ в офиса на Huawei във Варшава, демонстрира, че поляците - както можеше да се очаква - са направили своя избор в полза на САЩ. В отговор американският вицепрезидент Майк Пенс публично ги похвали, че са "защитили телекомуникационния си сектор от Китай".
Когато през септември 2019 Полша и САЩ подписаха съвместна декларация относно 5G-технологиите, това провокира незабавната и остра реакция на Пекин. Макар китайската страна да призна, че документът не е насочен срещу някоя конкретна компания или организация, тя го възприе като част от мащабните американски усилия за "провокиране на клеветническа кампания в медиите, целяща ерозията и манипулирането на сферата на киберсигурността и нарушаване на частния живот и личната свобода на гражданите".
За разлика от Чехия обаче, Китай никога не е заплашвал, че може да прекъсне отношенията си с Полша, заради антикитайските действия на полските политици. Нешо повече, благодарение на разрешените от Пекин безвизови пътувания за граждани на ЕС в някои райони на страната за срок от 144 часа, броят на поляците, посещаващи Китай значително нарасна. Впрочем, след като съумя да се справи с първата фаза на епидемията от коронавирус през март 2020, Китай се ориентира към укрепването на своята "мека сила" в света, организирайки мащабна кампания в подкрепа на засегнатите от пандемията страни, добила известност, като "дипломация на маските", тъй като залагаше най-вече на доставките на медиционско оборудване, маски и апаратура за PSR-тестове. В рамките на тази политика, в средата на март 2020 Китай се ангажира да достави безплатно на Полша 10 000 комплекта тестове, 20 хиляди маски №95, 5000 защитни костюма и шлемове, 10 хиляди еднократни медицински ръкавици, както и 10 хиляди медицински калцуни. Освен това, бяха организирани видеоконсултации за обмен на опит с китайски лекари от най-засегнатите от епидемията райони на страната.
Будапеща като привилегирован партньор на Пекин
От 2010 насам бяха осъществени много срещи между китайските и унгарските политически лидери, още повече, че Будапеща беше домакин на Първата среща на първия икономически форум "Китай-Централна и Източна Европа" през 2011, а същата година там се появи и китайският премиер Вън Дзябао. Година преди това пък, унгарският премиер Виктор Орбан беше приет от китайския си колега в неговата резиденция в Пекин. През 2017 в унгарската столица пристигна и наследникът на Вън - Ли Къцян за да участва на Срешата на върха на групата "16+1". На свой ред, Орбан неколократно посети Китай, включително и като участник в Срещата на върха "Един пояс, един път", провела се в Пекин през 2019.
В същото време, макар, че китайският лидер Си Дзинпи посети през 2009 Унгария в качеството си на вицепрезидент на страната и оттогава насам се е срещал с Орбан няколко пъти, той все още не е направил официално посещение, като китайски държавен глава, в Будапеща.
Отношенията между правителството на Орбан и Пекин са прагматични, самият унгарски премиер многократно е посочвал Китай като добър пример за успешно "общество, основано на труда", квалифицирайки китайската икономика като алтернатива за западния либерален капитализъм. През 2017 двете страни подписаха Споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство, макар че Унгария беше една от последните в зоната на ЦИЕ, чиито отношение с Пекин достигнаха подобно равнище. Двете правителство обичат да цитират данните за високото ниво на китайските инвестции в Унгария като пример за отличните отношения между тях. Факт е, че в страната са регистрирани най-големите преки чуждестранни инвестиции от Китай в региона на Централна и Източна Европа, макар че точният им обем не е съвсем ясен. По данни на унгарското правителство, китайските инвестиции в страната са достигнали 4,5 млрд. долара, макар че според редица експерти, обемът им вероятно е около 2,5 млрд. Причината за подобно разминаване вероятно е свързана с това, че правителството включва и местните филиали на чуждестранните компании, които през последните години бяха купени от китайците, макар че това не означава, че последните имат активни инвестиции в Унгария. Най-големите китайски инвеститори в страната са Wanhua Yantai, Huawei и ZTE.
В същото време, много от китайските планове и обещания от последното десетилетие така и не бяха реализирани, въпреки големите очаквания. Hainan Airlines например, не успя да купи унгарския авиопревозвач MALÉV Hungarian Airlines, BBCA Group все още не е изградила обещаните два завода за лимонена киселина на стойност над 100 млн. евро, същото се отнася и за плановете на Shanghai Construction Group да построи товарно летище в Югозападна Унгария. Впрочем, списъкът с провалените китайски проекти не се изчерпва с тези примери.
Това обаче не е пречка за възходящото развитие на двустранните отношения. Доказателство са и зачестилите напоследък "прокитайски" изказвания на унгарския външен министър Петер Сиярто, който все по-често критикува "двойните стандарти" на западните демокрации по отношение на Пекин. В тази връзка Сиярто посочва, че макар САЩ и редица западноевропейски държави да критикуват остро политиката на Китай, това не им пречи да търгуват с китайците и да разчитат на техните инвестиции, а на всичкото отгоре се стремят да попречат на някои източноевропейски страни да си сътрудничат с Пекин.
Безспорно най-впечатляващият китайски проект в Унгария е изграждането на скоростната железопътна линия Будапеща-Белград (за максимална скорост от 200 км/ч в унгарския и участък). Макар че някои експерти смятат проекта за спорен, на практика той почти не присъства в политическите дискусии в страната. По решение на правителството, подробностите около сделката бяха засекретени, но според някои медии, модернизацията на съществуващата жп линия между Будапеща и Белград ще бъде най-скъпия жп инфраструктурен проект в Унгария. Смята се, че стойността на 160-километровия унгарски участък от линията ще варира между 2 и 2,5 млрд. долара, като 85% от средствата ще бъдат отпуснати като заем от Ваnk of China. В тази връзка, ЕС стартира срещу Унгария процедура за нарушаване на европейското законодателство, но правителството успя да намери решение на този правен спор. Това стана, като строителството беше възложена на консорциум с водещ участник - унгарската компания RM International ZRT (собственост на приятеля от детските години на премиера Орбан Лоринц Месарощ), в който влизат и китайските корпорации China Tiejiuju Engineering & Construction и China Railway Electrification Engineering Group.
Няма съмнение, че отношенията между Унгария и Китай преживяват своеобразен "меден месец". На пръв поглед, подобна близост изглежда странна предвид факта, че Орбан, който започна кариерата си като национал-либерал, а днес се смята за убеден консерватори и християндемократ, винаги е бил яростен антикомунист, което обаче не му пречи да поддържа отлични отношения с китайските комунистически лидери. В редица случаи унгарските държавни институции активно съдействат за практическата реализация на инициативите на китайските граждани, компании и инвестиции в страната, дори ако тяхната активност би могла да навреди на интересите на Унгария в други сфери.
Впрочем, партията на Орбан "Фидес" не само публично и открито подкрепя китайските инвестиции в страната, но и провежданата от него външна политика също се оказва много полезна за Пекин. Освен че правителството в Будапеща предпочита да игнорира твърденията за нарушаването на човешките права и тези на етническите и религиозни малцинства в Китай, то активно блокира многостранните механизми, които биха могли да окажат някакво въздействия върху Пекин в тази посока. Освен това Унгария подкрепя и редица аспекти на китайската външна политика. Така, само в периода 2016-2018 Будапеща налагаше вето, или заплашваше да го стори, на решенията на ЕС, касаещи действията на Пекин в Южнокитайско море или спазването на човешките права в Китай.
Тъкмо това е и причината китайците, които традиционно следват стратегията на "тоягата и моркове" в зоната на ЦИЕ, въобще да не използват "тоягата" по отношение на Унгария. Факт е, че управляващата партия „Фидес” е монополизирала унгарското политическо пространство до степен, каквато няма в нито една друга държава от ЕС, където - дори ако националното правителство доминира, все пак има влиятелна опозиция, независима съдебна власт и дори държавни институции, които могат да си позволят да критикуват определени аспекти на китайската политика.
Дали Унгария би могла да промени сегашната си визия по отношение на Китай в краткосрочна перспектива? Отговорът е, по-скоро не. На първо място, положението на премиера Орбан в страната е изключително стабилно. Поставяйки под контрол всички основни елементи на политико-икономическата власт в Унгария, той може спокойно да продължи да следва сегашния си курс спрямо Китай. Все пак, не бива да забравяме, че опозиционните партии спечелиха местните избори през есента на 2019 в някои градове, включително в столицата Будапеща. Следва да сме наясно обаче, че нито една от опозиционните партии не изглежда прекалено антикитайски настроена.
Тоест, не бива да очакваме, че в близко бъдеще унгарското правителство може да промени политиката си по отношение на Китай. А при положение, че Будапеща активно подкрепя Пекин по редица ключови въпроси, китайците също нямат никакво основание да използват "тоягата" срещу унгарските си партньори.
Противоречивото развитие на отношенията между Китай и Словакия
Предвид географското разстояние, както и специфичната и политическа история, Словакия дълго време не отделяше особено внимание на Китай, като изключим доста честите (в сравнение с другите азиатски държави) срещи с високопоставени китайски представители. През периода 1993-2008 официални словашки правителствени делегации осем пъти посещаваха Китай, а само бившият премиер на страната Роберт Фицо направи три посещение в Пекин. През този период, словашките институции гледаха да избягват да се ангажират в споровете относно човешките права и действията на режима в Китай. Впрочем, според някои експерти, именно този предпазлив подход по чувствителните за Пекин въпроси, е (или поне, доскоро беше) сред основните особености на словашките инициативи, целящи подобряването на икономическите отношения с Китай.
След 2009 словашко-китайските отношения се издигнаха на по-висока степен, в основата на което бяха две важни събития. През 2004 Словакия стана член на ЕС, което повиши привлекателността и за китайските инвеститори. Причината за това беше либерализацията на словашката икономика и очерталия се икономически бум след присъединяването към Съюза. На второ място, глобалната финансова криза през 2008-2009 и появата на алтернативни пазари превърна Китай в много по-важен фактор в очите на словашките политици, особено предвид приноса му за глобалния БВП. След края на кризата, износът на Словакия за Китай демонстрира сериозен ръст, най-вече благодарение на словашката автомобилна индустрия. Това накара управляващите в Братислава да осъзнаят, че Китай може да се превърне в по-близък и надежден партньор на страната. Въпреки това, словашката политика по отношение на Китай на практика не се промени. Макар че сменящите се в Братислава правителства демонстрират известни различия в отношението си към спазването на човешките права в Китай, всички те споделят един и същ предпазлив подход, в чиито рамки вниманието се концентрира върху икономическите отношения.
Сериозен пробив в двустранните отношения стана посещението на китайския президент Ху Дзинтао в Словакия през 2009, по време на което той проведе редица среща с висшите представители на властта в страната. Това беше първото посещение от подобен ранг от времето на провъзгласяването на словашката независимост, когато през 1993 тогавашният китайски лидер Дзян Дзъмин посети Братислава и участва в тържественото честване на 60-годишнината от установяването на дипломатически връзки между двете страни.
Именно през 2009 обаче, се очерта тенденция за известна промяна в обществените настроения по отношение на Китай, влизаща в разрез с традиционно предпазливия подход на словашкото правителство към проблемите със спазването на човешките права в Китай. Въпреки нежеланието на словашките чиновници да обсъждат публично чувствителните въпроси, касаещи китайската вътрешна политика, местните правозащитни организации проведоха голяма антикитайска акция пред Президентския дворец, влизайки в открит сблъсък с прокитайски настроени контрадемонстранти. Полицията арестува редица активисти, но в коментарите си повечето словашки медии на практика ги подкрепиха.
Създаването на платформата “16+1” (днес “17+1”) и участието на Словакия в нея не доведоха до кой знае какво задълбочаване на двустранните контакти. Все пак, десетото и единадесетото заседания на словашко-китайската комисия за икономическо сътрудничество, през 2013 и 2015, бяха съпътствани от посещения на тогавашния китайски вицепремиер Хуей Ляню в Братислава.
Сред основните „промоутъри” на партньорството с Китай през последните години са словашките министерства на земеделието и транспорта, които активно съдействат за сътрудничеството с китайците в сферите на комуникациите, селското и горското стопанства. На свой ред, от 2012 насам, Министерството на икономиката в Братислава прие редица делегации, включващи представители на китайския бизнес, а Министерството на земеделието инициира мерки за сертифициране на износа на млечна и месна продукция в Китай.
Макар че Пекин, в общи линии, се придържа към подчертано доброжелателен подход към Словакия, в отделни случаи, китайците демонстрират и склонност да „заменят моркова с тоягата”. Пример за това беще реакцията на Китай след като през 2016 словашкият президент Андрей Киска се срещна с тибетския Далай-лама. Първоначално китайското Външно министерство заяви, че срещата „ерозира политическата основа на китайско-словашките отношения”, след което тези отношения на практика бяха замразени. Ситуацията се промени едва в края на 2017, след шестата Среща на върха на “16+1”, по време на която китайците отново демонстрираха интерес към сътрудничеството в сферата на товарните жп превози и между митническите органи на двете страни. Следва да отбележа обаче, че дори по време на краткотрайното „замразяване” на отношенията с Китай, словашката икономика не пострада от това, дори обратното – беше регистриран известен ръст на двустранното икономическо сътрудничество. По данни на Световната банка, само за едно година (между 2015 и 2016) словашкият износ за Китай е нараснал от 1,13 млд. до 1,26 млрд. долара, като тази тенденция продължи и през 2017 и 2018.
След срещата с Далай-лама през 2016 Братислава предприе няколко опита за възстановянате на пълноценните контакти с Пекин. Председателят на словашкия парламент Андрей Данко нееднократно отправи покана към китайския си колега да посети Словакия по време на евразийските срещи на върха през 2018, както и при срещата си с посланика на Китай през 2019. Засега обаче, китайската страна не реагира на поканите.
Причината е, че напоследък в Словакия отново се чуват критики срещу политиката на Пекин. През юли 2019 например, словашкият президент Зузана Чапутова (която е известен еколог) се срещна с китайския външен министър Ван И в Братислава, като в разговори си с него е изразила загриженост във връзка със спазването на човешките права в Китай. И макар че тази позиция е изцяло в рамките на позицията на ЕС по въпроса, тя породи нееднозначни реакции в самата Словакия, включително в средите на управляващите. Минстърът на земеделието Габриела Матечна например, изрази опасението си, че казаното от Чапутова може да навреди на износа на словашки млечни продукти в Китай. Пекин обаче не реагира особено остро на случилото се и, поне засега, то не се отразява на словашко-китайските отношения. Обяснението е, че позицията на Чапутова не излиза извън рамките на официалния консенсус в ЕС, освен това беше изразена по време на закрита за медиите среща с Ван И, за разлика от публичната среща на нейния предшественик Киска с Далай-лама.
Както е известно, в рамките на формата „17+1”, Китай поддържа отношения и с отделни политически партии от Централна и Източна Европа. В Словакия това е доскоро управляващата ляво-популистка формация SMER-SD на бившия премиер Роберт Фицо. По време на провелатата се през септември 2019 среща между представители на управляащата в Китай Комунистическа партия и водещи партии от страните от ЦИЕ, SMER-SD беше представена от своя заместник председател Юрай Бланар. Преди това, през август 2019, група словашки политици и бизнесмени, начео с депутата от SMER-SD Лубош Блах, посети Китай, включително и Тибет. Последвалите публични изказвания и постове на Блах, които в основни линии повтарят тезите на китайската пропаганда, породиха сериозен скандал в Словакия. Въпреки обвиненията на противниците на Блах, че „работи за китайското посолство в Братислава” обаче, привързаността му към „китайския модел” е свързана по-скоро с интересите на част от словашкия бизнес към китайския пазар, както и със стремежа на самия Блах да използва темата за да атакува „либералните кръгове” в собствената си страна. При всички случаи, в момента той е сред водещите прокитайски лобисти в Словакия.
Кризата, породена от пандемията от коронавирус, както и китайските успехи в борбата с нея, повишиха имиджа на Китай в Словакия. В същото време обаче, в момента отношенията с тази страна не са сред основните приоритети на правителството в Братислава. Въпреки това, то се стреми да следва официално обявената стратегия за развитие на отношенията между Словакия и Китай в периода 2017-2020. В тази стратегия обаче се акцентира повече на икономическите, отколкото на политическите аспекти на двустранните отношения, което е нормално, предвид членството на Словакия в ЕС и НАТО.
Заключение
От всичко казано дотук става ясно, че Китай се опитва да влияе върху определени аспекти от политиката на държавите от Вишенградската група, които пряко или косвено го касаят, но това невинаги му се отдава. На свой ред, страните от Централна Европа продължават да прокарват собствените си интереси в отношенията с Пекин, но и при тях това невинаги се получава. Междувременно, пандемията от коронавирус също се отрази върху отношенията между четирите централноевропейски държави и Китай. На практика, тя се оказа от полза за китайците, които на вълната на очертаващия се нов подем на икономиката, с основание се смятат за глобален лидер в битката с вируса. Истината обаче е, ча пандемията би могла и радикално да промени нещата във вреда на Пекин. Критиките сращу Китай, че не е успял да ограничи разпространението на вируса в собствените си граници, както и призивите да бъдат разследвани причините и обстоятелствата за появата на вируса, представлават определен проблем за китайската външна политика. Очерталата се през есента на 2020 втора вълна на пандемията, която продължава и в момента, може драматично да промени баланса на силите във вреда на Китай. И, ако искат за задържат лидерските си позиции, поне на регионално равнище, на китайците вероятно ще на наложи да направят сериозни жертви.
* Българско геополитическо дружество
