The Post-American World, by Fareed Zakaria, 288 р.,W.W. Norton & Company; 2008
Въпреки заглавието си, най-новата книга на известния американски журналист и анализатор от индийски произход Фарид Закария (редактор на списание „Нюзуик”) - „Постамериканският свят”, не е посветена на упадъка на САЩ, а по-скоро на възхода на повечето останали държави. Тоест, на мащабните промени, случващи се през проследните години в целия свят, които много се коментират, макар че малцина съзнават същността им. И макар да говорим за началото на нова епоха, за повечето от нас светът изглежда (почти)същия като преди. Всъщност, той вече е друг.
Както посочва Закария, през последните петстотин години в него са се осъществили три „тектонични” промени, коренно променили съотношението на силите на планетата, в политически, икономически и културен аспект. Първият е „възходът” на Запада – процес, стартирал през ХV век, но придобил особено рязко ускорение в края на ХVІІІ. Именно той формира основните елементи на съвременността, както я разбираме днес: науката и техниката, търговията и капитализма, аграрната и индустриалната революции. Сред резултатите му е и продължителната политическа хегемония на западните държави. Втората фундаментална промяна, осъществена в края на ХІХ век, е „възходът” на Съединените щати. Скоро след приключването на процеса на индустриализация, те се превръщат в най-могъщата държава на планетата от времето на Римската империя насам и единствената, чиято мощ превъзхожда потенциала на всяка вероятна коалиция от други държави. През миналия ХХ век, САЩ, общо взето, доминираха в световната икономика, политика, наука и култура, както и в сферата на идеите. Като през последните двайсетина години тази хегемония беше неоспорима, което е безпрецедентно явление в световната история.
Днес сме свидетели на третата грандиозна промяна в съотношението на силите, в рамките на новата и най-нова история на планетата. Според Закария, тя би могла да се дефинира като „възходът на другите”. През последните няколко десетилетия, държави, разположени в различни райони на света, демонстрират немислими преди темпове на икономически ръст. И макар че това развитие е съпроводено от циклични колебания, общата тенденция несъмнено е движение напред. Най-очевиден е въпросният феномен в Азия, но той отдавна не се ограничава само с този регион, затова да определим днешната трансформация просто като „възходът на Азия”, би било неточно. През 2006-2007, в 124 страни по света, темповете на икономически ръст са били 4% или повече. Сред тях са над 30 африкански държави, т.е. 2/3 от всички държави на континента. Известния икономист Антоан ван Агтмаел (въвел термина „държави с развиваща се пазарна икономика”), изброява 25 компании, които в бъдеще вероятно ще се превърнат в най-големите транснационална корпорации на планетата. В списъка му фигурират четири компании, представляващи Бразилия, Мексико, Южна Корея и Тайван, три от Индия, две от Китай и по една от Аржентина, Чили, Малайзия и ЮАР.
Партньорите и конкурентите на Америка
„Нека се огледаме – призовава читателите си Закария – днес най-високата сграда в света се намира в Тайпе, макар че скоро това ще стане небостъргачът, който се строи в Дубай. Най-богатият човек в света е мексиканец, а на първо място по пазарната си капитализация излезе китайска компания. Най-големият самолет се произвежда съвместно от Русия и Украйна, най-мощния нефто-преработвателен комплекс се изгражда в Индия, а останалите най-големи на планетата индустриални предприятия се намират в Китай. По редица параметри, във водещ световен център на света отново се превръща Лондон, а най-големият инвестиционен фонд беше създаден в ОАЕ. В отраслите, традиционно смятани за символи на Америка, чужденците вече ни надминават. Най-голямото виенско колело се намира в Сингапур, а казиното „номер едно” вече не е в Лас Вегас, а в Макао, впрочем този град надмина Вегас и по годишните си приходи от хазарта. Най-големия център на филмовата индустрия (както по брой на филмите, така и по този на продадените билети) вече не е Холивуд, а индийският „Боливуд”. Дори „шопингът”, смятан за американски „национален спорт”, отдавна се е превърнал в глобално явление. Днес, от десетте най-големи търговски центрове в света, само един се намира в САЩ, а най-големият на планетата е в Пекин”.
Разбира се, подобно изброяване е доста произволно, но по-важното в случая е друго: само допреди десетина години Америка държеше челните позиции в много, ако не и в повечето, от тези сфери. Може да изглежда странно, че в книгата си Закария говори за ръста на благосъстоянието в света, след като стотици милиони хора продължават да живеят в крайна бедност. На практика обаче, делът на хората, живеещи с по един долар на ден (или даже по-малко), е намалял от 40% от населението в света (през 1981) до 18% (през 2004). Като, според повечето прогнози, до 2015, ще спадне до 12%. Само благодарение на китайския „възход” броят на бедните в света е намалял с 400 милиона. В страните, където мащабите на бедността намаляват, живее до 80% от населението на планетата. 50-те държави, заемащи последните места в класацията на жизненото равнище, са по-скоро аномалия, изискваща предприемането на спешни мерки. В останалите 142 страни обаче (включително в Китай, Индия, Бразилия, Русия, Индонезия, Турция, Кения и ЮАР) бедните слоеве постепенно биват въвлечени в производителна и динамична икономическа дейност. За първи път в историята ставаме свидетели на наистина глобален икономически ръст. Той, на свой ред, поражда нов модел на международно устройство, в чиито рамки държавите от всички региони на света вече не са само пасивни обекти или наблюдатели, а пълноправни участници в планетарната икономика. Тоест, заражда се един наистина глобален световен ред.
С това е свързана и друга характерна черта на новата епоха – преразпределяне на влиянието от суверенните държави към други „играчи”. Защото сред онези, които преживяват възход, има и немалко недържавни субекти. Отделни индивиди и групи от хора придобиват все по-голямо влияние, а йерархичните централизирани системи на контрол биват системно ерозирани. Редица функции, които в миналото се смятаха за прерогатив на отделните държави, днес се делегират частично на различни международни структури, от типа на Световната търговска организация или Европейския съюз. Недържавни групи, действащи в най-различни сфери, нарастват, като гъби след дъжд, във всички страни по света. Капиталите и корпорациите се местят от една страна в друга, „награждавайки” едни държави и „наказвайки” други. В „тъмните ъгли” на международната система пък се спотайват терористични организации, като Ал Кайда, наркокартели, бунтовници и всевъзможни нелегални въоръжени формирования. Властта все повече се изплъзва от ръцете на суверенните държави по всички посоки – нагоре, надолу и встрани. В подобна ситуация, традиционните силови методи, използвани от държавите (както икономически, така и военни), стават все по-ефективни.
Формиращото се днес международно устройство, най-вероятно, силно ще се отличава от предшестващите го. Преди сто години световният ред е бил многополюсен, като в него доминират няколко европейски държави. Характерни за него са постоянно променящите се съюзи, съперничеството, стратегическите провали и войните. След това, в ерата на студената война, идва времето на двуполюсния свят, който в някои отношения е по-стабилен, като всяка от двете свръхдържави реагира (понякога несъразмерно) на всяка стъпка, предприета от противника и. След 1991, светът навлезе в епохата на „американската империя” (терминът е на самия Закария), т.е. на уникалния еднополюсен свят, в чиито рамки се осъществяваше процеса на глобализация и ускорено развитие на „отворената” световна икономика. Впрочем, тъкмо това развитие се превърна в движеща сила на новата трансформация на международното устройство.
Във военно-политическата сфера, в света продължава да има само една свръхдържава. Във всички други обаче – т.е. в индустрията, финансите, образованието, социалната и културната сфери, съотношението на силите се променя и американската доминация бива ерозирана. Разбира се, това не означава, че се формира антиамерикански свят. Според Фарид Закария, днес постепенно преминаваме към един „постамерикански” свят, нещата в който се определят и управляват от множество различни центрове и от много играчи. Какво означава това за бъдещето на Съединените щати и тяхната хегемония? Как ще изглежда новата епоха, от гледната точка на войната и мира, икономиката, бизнеса, идеологията и културата? С други думи, какво означава да живеем в света след „ерата на Америка”? Отговор на тези въпроси се опитва да даде в последната си книга известният американски анализатор.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
