14
Пет, Авг
7 New Articles

Националните малцинства в глобалната епоха

брой2 2008
Typography

Огняна Хрисимова, Предизвикателства на ХХ век: Равноправие в многообразието, 292 стр., ВСУ “Черноризец Храбър”, Варна, 2007.

Краят на Студената война и динамиката на процеса на европейска интеграция преоткри за изследователите група проблеми, повечето от които се приемаха за решени.Нещо повече - консолидацията на политическото пространство изведе на преден план дефицита от съвременни международни стандарти в изключително деликатни области, включително и по проблема за малцинствените права ( и, основно, тези на националните малцинства ). Това наложи нов прочит на историята на проблема, в контекста на историята на изживяното вече столетие.

Монографичното изследване на ст.н.с. І ст. д.и.н. Огняна Хрисимова - „Предизвикателства на ХХ век: Равноправие в многообразието”, предлага концентрирана философско-политологична версия на деликатната тема за правата на националните малцинства.

В Увода на новата си монография Хрисимова е аргументирала както хронологичните рамки на изследването - периода след Втората световна война, така и разбирането си за необходимостта за изграждането на доктрина за правата на националните малцинства (НМ) като елемент неотменим, неотделим и подчинен на нормите, правилата и практиките на защитата на общите човешки права. Тя се ангажира с паралелното проследяване на глобалната, европейската и националната (основно българската) доктрини и практики по правата на НМ. Авторката е максимално коректна към читателите си, представяйки не само собствената си изследователска рамка, но и продължаващите дискусии около терминологичното разнообразие и конфликтност на определения като етнически, национални и конфесионални малцинства.

Глава Първа на монографията, озаглавена “Права на човека и правата на лицата от малцинствен произход в дейността на Организацията на обединените нации (ООН)” проследява в хронологичен план сложния път на формиране и кодифициране на общите права на човека в периода след Втората световна война. Представена е последователността на етапите на формиране на специалната Комисия по правата на човека през 1946, до приемането на основния документ на Хартата по правата на човека (ХПЧ) – Всеобщата декларация за правата на човека (10.ХІІ.1948)

Предлага се подробен анализ на клаузите на този документ, както и на последвалите документи от ХПЧ – Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), приети в 1966 и влезли в сила от 1976. Впечатляващ е подробният сравнително-съпоставителен анализ на тези три документа от ХПЧ с настоящата Конституция на Република България от 1991.

Паралелно с това е проследен и специфичния път на някои регионални платформи (извън европейската) в областта на ПЧ – Африканска, Арабска харти за човешките права, Декларацията за правата на човека в исляма (1994) .

Специално внимание е отделено на специфичната регламентация на задълженията на държавите към техните граждани, изведени в чл. 27 от МПГПП, където за първи път в един световен документ е изписан текст относно правата на етническите, езиковите и верските малцинства. Отбелязана е спецификата на ратификацията на този документ от страните-членки на ООН, и специално в България.

Анализът на текста на чл. 27 от МПГПП се откроява с интересна и съдържателна ретроспекция на теоретичните формулировки на термина “малцинства” от предходния период (в международноправните документи от 1919-1939, както и в дейността на Обществото на народите - ОН). Отличното познаване на историческия процес е основа и за съпоставителен анализ за приноса на двете световни организации – ОН и ООН, в малцинствената проблематика. До момента, в историческата, правната и политоложката изследователски области, подобно съпоставително-аналитично изследване на развитието на идеята за малцинствените права (национални малцинства) през ХХ век не е правено .

Подчертано е, че текстът на чл. 27 от МПГПП е отправна точка за нормотворчеството на ООН в тази област, както и фактът, че в рамките на световната организации (и не само там) липсва ясна дефиниция на термина “национално малцинство”, което се оказа от изключителна важност при разгърналите се, след 1990, дискусии по проблемите на националните малцинства, особено при разпадането на бившия източен блок и, главно, на многонационалните държавни структури. Паралелно с това, Хрисимова извежда спецификата в доктрината на ООН по правата на националните малцинства, а именно: за паралелно упражняване на индивидуални и общностни права, с определяща рола на първите .

Проследени са и последващи решения и документи на ООН в третираната материя – Декларациите за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация и Декларация за правата на лицата, принадлежащи към националните, етническите, религиозни и езикови амлцинства (1992). Важен е обобщаващият извод, че, особено с втората декларация, Световната организация утвърждава “равновесието” между механизма на защита на националните малцинства и правата, гарантиращи свобода на действие на националните държави.

В Глава втора - “Новата Европа и равноправието. Континент на промяната" , се прави преход от глобалния към регионалния (европейския) процес в изследваните проблеми. Тук изложението се базира на паралелния анализ на дейността на европейските наднационални структури – Съвет на Европа (СЕ), Съвещанието (Организацията) за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), Европейския съюз (ЕС).

В първия раздел, Хрисимова проследява изграждането на СЕ, мястото на малцинствения проблем в основополагащия документ на организацията – Европейската конвенция за защита на правата и свободите - ЕКЗПС (1950). Наред с анализа на ЕКЗПС, са анализирани и част от Допълнителните протоколи към Конвенцията – Протоколи №№ 1, 2 и 6, предоставящи допълнителни права на европейските граждани в областта на образованието, свободното предвижване и т.н.

Самостоятелно значение има паралелния анализ на ЕКЗПС и на МПГПП в двете основни категории – гарантирани права и механизми за контрол. Специално внимание е отделено на чл. 14 от Европейската конвенция, където за първи път в следвоенен европейски документ се третира проблемът с правата на “националното малцинство”, както и тяхната рамка и практики. Аналитично са представени и два от най-важните документа на СЕ – Европейската харта за регионалните и малцинствените езици (1992) и Рамковата конвенция за закрила на националните малцинства (РКЗНМ) от 1995.

Във втора глава са резюмирани позициите и на още две институции, с особено място в европейското геополитическо пространство - СССЕ и ЕС. Хрисимова намира достатъчно сериозни аргументи, за да изведе на първо място специфичното историческо звучене на инициативите на тези организации в областта на правата на националните малцинства, в контекста на политическата конюнктура – напр. югославските инициативи от 70-те и 80-те години на ХХ век Паралелно с това са разкрити фундаменталните приноси в тази материя, залегнали в Заключителния акт от Хелзинки (1975), Заключителния акт от Мадридската среща (1983) и Парижката Харта за нова Европа (1990).

Хрисимова откроява Заключителния акт от Хелзинки като мост между световното (глобалното) и регионалното (европейското) нормотворчество, включително и в областта на правата на националните малцинства. Анализът на документите на СССЕ посочва третирането на проблема за правата на религиозните общности, за специфичните мерки за осигуряване на цялостни права на лицата от малцинствените групи, правото и предоставяне на държавни гаранции за изучаване на майчин език, на участие в обществения и политическия живот.

Сериозен и актуален е анализът на инициативите по изясняване правата на националните малцинства след политическите промени от края на 1989, които са обект на дейността на СССЕ в Женева и в Москва (1991). Наред с антирасистката и антиксенофобска позиция, е изведена на преден план и ромската проблематика.В резултат на падането на Берлинската стена, нараства значението и на “национализма и на националните държави”, факт, който отрежда големи отговорности пред Срещата на СССЕ в Хелзинки, през 1992. И тук Хрисимова сравнява съдържанието и стойността на националния ни основен закон в съпоставителен план с основни европейски документи, касаещи темата “национални малцинства”, откроява спецификата на европейската малцинствена доктрина и прави паралел между глобалната (на ООН) и европейската доктрини в материята.

Ако монографичното изследване на Огняна Хрисимова все пак има тематични раздели, нуждаещи от допълнителна фактологична и аналитична разработки, това безспорно е делът, посветен на мястото на малцинствената проблематика в дейността на ЕС. Спорно е твърдението, че ЕС няма като приоритет защитата на човешките права и че нейният принос в тази област е далеч по-скромен от приноса на ООН и на СЕ. Трудно би се приела без резерви и тезата за тясното обвързване на Пакта за стабилност с малцинствените права.

Глава трета - “Рамковата конвенция за защита на националните малцинства - единство в многообразието” , хронологично и концептуално завършва прочита на съвременните инициативи по проблема. Нещо повече – тя е сред редките изследователски текстове в българската политология, който не носи белег на публицистичност и политическа пристрастност по такава тема, каквато е Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. За авторката, след колосалните политически промени в Европа, след 1989, довели и до разпадане на федерални държавни структури, проблемът за правата на националните малцинства достига онази точка на критичност, която изисква нови международноправни механизми за защита и превенция. Това води до появата на специалната “Препоръка № 1117” на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (1992), както и на “Европейската харта за регионалните и малцинствените езици”. Югославската криза допълнително усилва натиска на европейските парламентаристи върху ключови институции като Съвета на министрите, за приемане на специален допълнителен протокол към Европейската конвенция, касаещ националните малцинства (1993).

В разработката на Хрисимова е застъпена тезата за националните малцинства, като ключов компонент за стабилността на континента и за особената стойност на приетата от СЕ, през 1997, РКЗНМ. Авторката извежда четири основни характеристики на този документ, имащи не само принципно значение за самата европейска доктрина по закрилата на правата на националните малцинства, но и за националната му интерпретация в България:

•  РКЗНМ има програмен характер и очертава минимума от мерки по закрилата на специфичните нужди на НМ

•  Конвенцията дава значителни възможности за маневриране на националните законодателства в тази материя

•  Държавите могат да приемат постановките на РК с резерви, уговорки, както и във всеки момент да денонсират подписа си под нея

•  Средствата за закрила на НМ се избират от държавите, съобразно утвърдената национална историческа традиция

•  Предвидената в Конвенцията закрила на НМ не може при никакви обстоятелства да накърнява държавияи суверенитет, единството и териториалната цялост на парафиралите я държави.

България ратифицира РКЗНМ в началото на 1999, при изключително интензивен обществен, политически и медиен дебат. За това и последният раздел от е посветен на съвременното състояние на етническите, верските и др. малцинства в България, на базата на резултатите от последното преброяване на населението в страната, през 2001, като картината е представена на фона на общоевропейската малцинствена палитра. Анализирани са и конституционните регламенти, свързани с малцинствената проблематика, отчетени са реалните стъпки на държавната администрация при синхронизиране на националното законодателство с нормите на международния регламент.

Към безспорните достойнства на монографията спадат богатата изворова и литературна база, приложените международноправни документи, декларации и др.

Книгата на Огняна Хрисимова е респектираща крачка напред, както в личното и творчество, така и в новото тематично, методологическо и концептуално развитие на съвременната българска историческа и политологична мисъл. Трудът респектира със стройната авторска концепция, почиваща на принципа на надграждане на закономерности и тенденции в историческото развитие, и то върху мащабен хронологичен и териториален обхват. Изследването внушава, че, независимо от достигнатите до момента равнища в международноправното регламентиране на малцинствения въпрос, остават още твърде значими, деликатни и противоречиви области за решаване.

* Институт по балканистика - БАН

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020