22
Вт, Сеп
21 New Articles

Спорът за Курилските острови: история и възможни решения

брой2 2008
Typography

В съвременния свят има много неразрешени териториални спорове, но безспорно сред най-известните е този за Курилските острови. Популярността му се дължи най-вече на факта, че се води между две от т. нар. Велики сили – Русия и Япония. Той е един от най-дълготрайните (датира още от 40-те години на ХХ век) и до момента за него все още не е намерено приемливо решение. Тук ще проследя съдбата на въпросните острови (тъй като фактите около превръщането им в спорна територия не са широко известни) и ще се опитам да направя прогноза за бъдещето им.

Курилските острови представляват широка около 1000 км. верига, простираща се между най-северния японски остров Хокайдо и руският полуостров Камчатка. На запад граничат с Охотско море, а на изток с Тихия океан. Наброяват около 50 (20 големи и 30 малки) и днес влизат изцяло в рамките на Руската федерация. Общата им площ е 15,6 хил. кв. км., като най-големи сред тях са Парамушир, Уруп, Итуруп и Кунашир. Населени са главно с руснаци. На територията на архипелага има три по-големи селища – Северо-Курилск (на о-в Парамушир), Курилск (на о-в Итуруп) и Южно-Курилск (на о-в Кунашир). Островите имат предимно планински релеф и са бедни на природни ресурси. Основната икономическа дейност в тях е риболовът. Архипелагът има важно стратегическо значение, тъй като контролира входа на Охотско море, представляващо днес, де факто, „руско езеро”.

Името им произлиза от думата „куру”, означаваща на езика на айните (автохтонните жители на архипелага) „човек”.

Историческата съдба на архипелага е твърде интересна и динамична и ще я проследя под формата на хронология:

- 1635. Японска експедиция открива южните Курилски острови. Скоро след това те започват да фигурират в японските карти.

- 1643. Холандският изследовател Мартин Геридзон де Фриз проучва най-южните Курилски острови, населени тогава с айни.

- 1711. Руските изследователи Даниил Анциферов и Иван Петрович Козиревски откриват и изследват най-северните острови от веригата – Шумшу и Парамушир.

- 1713. Северната част от архипелага е проучена от експедицията на Иван Козиревски (посетила и описала островите Шумшу, Парамушир и Онекотан).

- 1719. Експедицията на Иван Евреинов и Фьодор Лужин проучва централната част от Курилските острови (до о-в Симушир).

- 1738-1739. Експедицията на руския изследовател Мартин Петрович Шпанберг открива и проучва южните острови от веригата.

- 60-70 те години на ХVІІІ век. Архипелагът, де факто, става част от Русия (с изключение на 4-те най-южни острова, контролирани от японците).

- 1854. Русия иска да установи дипломатически отношения с Япония, за да узакони владенията си в района на Охотско море. Но японците умело използват нейната заетост в Кримската война (1853-1856), в която тя воюва срещу обединените сили на Англия, Франция, Пиемонт и Османската империя, за да изтръгнат важни отстъпки.

- 1855. Съгласно договора от Симода, Русия и Япония си поделят Курилските острови, като за граница между тях е определен проливът между островите Итуруп (на японски Еторофу) и Уруп. Така, по-голямата част от архипелага официално става руско владение. Що се отнася до о. Сахалин (чиято съдба се оказва тясно преплетена с тази на Курилските острови), решаването на статута му е отложено за по-късно.

- 1875. По силата на договора от Санкт Петербург, Русия отстъпва всички свои Курилски острови на Япония срещу присъединяването на целия остров Сахалин (в чиято южна част по това време вече са възникнали японски селища).

- 1905. В резултат от поражението си в Руско-японската война, от 1904-1905, (водена заради спора за контрола над китайската област Манджурия), Петербург губи, съгласно Портсмутския мирен договор, южната част на Сахалин. Новата руско-японска граница е установена по линията на 50-ия паралел с. ш. Така, руските позиции в района на Охотско море са сериозно отслабени.

- 1917. В Русия избухва революция, довела до свалянето на монархията и установяването на комунистическа власт.

- 1922. На мястото на разпадналата се Руска империя възниква Съюзът на съветските социалистически републики (СССР), наследил от предшественика си и претенциите към Курилските острови.

- 1918-1925. По време на Гражданската война в Русия Япония временно окупира Северен Сахалин.

- Февруари 1945. На Ялтенската конференция на съюзниците от антихитлеристката коалиция - СССР, САЩ и Великобритания, е решено Съветският съюз да влезе във война с Япония, срещу което да получи Южен Сахалин и Курилските острови.

- Август 1945. По време на офанзивата срещу Япония, СССР превзема (чрез успешно проведени морски десанти) Сахалин и всички Курилски острови и те, де факто, стават част от територията му. С това е поставено началото на продължаващия вече над 60 години териториален спор.

- 1946. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Курилските острови и Южен Сахалин официално са обявени за съветска територия.

- 1945-1989. Води се т. нар. студена война, по време на която Япония и СССР са в два различни лагера, което сериозно затруднява урегулирането на териториалния спор между тях.

- 1951. В Сан Франциско е подписан мирният договор между победена Япония и 47 държави-победителки (сред които обаче не присъства СССР), съгласно който тя е официално лишена от Южен Сахалин и всички Курилски острови.

- 1956. Подписана е съвместна съветско-японска декларация, съгласно която СССР се съгласява да върне на Япония островите Шикотан и Хабомаи, но само след подписването на мирен договор между двете страни. Скоро след това, Токио се отказва от нея, поради натиска на САЩ (заплашващи Япония с евентуална анексия на окупирания от тях японски архипелаг Рюкю).

- 1960. Япония позволява на САЩ да създадат свои бази на територията и, което е прието в Москва като враждебен акт. В специален меморандум, СССР декларира, че ще предаде обещаните през 1956 острови, само при изтегляне на американските части от японската територия.

- 1989. Студената война приключва, което създава благоприятни условия за разрешаването на териториалния спор.

- Декември 1991. СССР се разпада и архипелагът остава в границите на неговия наследник Русия.

- 1993. В Токио е подписана декларация, в която Русия оповестява желанието си за окончателно разрешаване на проблема по справедлив и за двете страни начин.

- 1998. Двустранни преговори в японския град Кавана, на които Япония настоява за възстановяване на границата от 1855 (т. е. Русия да й върне 4-те най-южни Курилски острова – Итуруп (Еторофу), Кунашир (Кунашири), Шикотан и Хабомаи). Този вариант е отхвърлен от Москва.

- 2001. Русия обявява становището си, че проблемът да се реши на базата на декларацията от 1956 (т.е. готова и да отстъпи само островите Шикотан и Хабомаи). Япония изказва недоволство.

- 2006. Инцидент с навлязла в териториални води на Русия японска риболовна шхуна. Тя отказва да се подчини на заповедта на руските граничари да спре, затова срещу нея е открит предупредителен огън и загива един японски моряк (първата официално регистрирана жертва на териториалния спор), което води до сериозно обтягане на руско-японските отношения.

От изнесените по-горе факти става ясно, че спорът за Курилските островите има дълга предистория. Какъв ще бъде окончателният му изход обаче, е трудно да се прогнозира.

За да се изясни проблемът около възникването на спора, следва да се започне с едно много важно уточнение – днес официална Япония претендира не за целия архипелаг, а само за най-южната му част. Този факт обаче се пропуска почти навсякъде, като в различните източници традиционно се говори за „спора за Курилските острови”. Правилното би било да се подчертае, че днес съществува спор само за 4-те най южни острови от веригата (Шикотан, Хабомаи, Кунашир и Итуруп), т. е. за Южните Курилски острови.

Днес сме свидетели на това как Япония непрекъснато насочва вниманието на света върху проблема. Тактиката и е той да се реши чрез неговото интернационализиране. На останалите държави (чиято симпатия тя се опитва да спечели) японската страна разяснява, че третира 4-те спорни острова, на юг от границата от 1855, (които тя винаги нарича Северни територии) като неразделна част от изконната си територия. Според нея, те не са част от Курилския архипелаг и, следователно, контролирането им от руска страна е незаконно (аргументът лесно може да бъде оборен от Москва, тъй като географската принадлежност на въпросните острови към архипелага не подлежи на съмнение). Така японците разчитат да предизвикат силен международен натиск върху Русия за разрешаването на проблема в тяхна полза. Важно е да се отбележи, че в претенциите си Япония се ползва с мощната подкрепа на световната свръхсила САЩ – традиционен геополитически противник на Русия.

Тактиката на Москва е да отлага проблема. По причини от различно естество (за които ще стане дума по-нататък), тя все още не е готова да пристъпи към окончателното му решаване.

При изясняване същността на спора, трябва да се отчете един много важен факт. Както е известно, Япония е сред основателките на т. нар. Тристранен пакт, включващ още Германия и Италия. По време на Втората световна война въпросните държави извършват непредизвикана агресия спрямо съседите си, с цел да ги поробят, като тяхното брутално поведение рефлектира крайно негативно върху моралния им облик (дори и до днес). След войната, всички те са лишени от части от своята предвоенна територия, което се разглежда от победителките като справедливо възмездие за причинените от тях нещастия. В следвоенния период, в Германия и Италия въпросът за евентуално връщане на изгубените тертории никога не е бил поставян на дневен ред. Нещо повече – дори самото му разискване винаги е било табу. Но следвоенна Япония твърдо възприема ревизионистичен курс, обявявайки се за преразглеждане на наложеното ново териториално статукво. Това и поведение, естествено, е посрещнато с недоволство от страна на победителките (и, особено, от Русия), тъй като те се страхуват (не без основание), че то може да послужи като сигнал за останалите победени държави също да предявят териториални претенции.

Днес, в Русия преобладава становището, че 4-те спорни острова не бива да се връщат, защото евентуална териториална отстъпка в полза на Япония може да се превърне в опасен прецедент, ревизиращ резултатите от Втората световна война. И да предизвика верижна реакция, тъй като и други победени държави биха могли да поискат от Москва да им върне присъединените от нея техни бивши територии. Така например, Германия би могла да си поиска обратно т. нар. Калининградска област, която до 1945 е нейно владение. Същото би могла да направи и Финландия по отношение на коридора Петсамо (Печенга) и Карелския провлак, отнети и през 1940-1947. Би могло да се стигне дори до създаването голяма на коалиция от държави, имащи териториални претенции към Русия, (в която да влязат Германия, Финландия, Естония, Латвия, Украйна, Япония и Китай), поставяща си за цел да откъсне със сила територии от Федерацията, или дори напълно да я унищожи.

От това обаче не следва, че Русия никога не би могла да отстъпи от тази си позиция. Възможно е, при определени обстоятелства, тя да се съгласи да направи известни компромиси.

Според мен, спорът за Курилските острови има няколко възможни решения:

- Съвременното статукво да бъде увековечено;

- Русия да върне доброволно всичките 4 спорни южнокурилски острова (Шикотан, Хабомаи, Кунашир и Итуруп) до границата от 1855;

- Русия да върне само островите Шикотан и Хабомаи (с което обаче въпросът ще се реши само частично).

- Япония да закупи 4-те спорни острова. Тук трябва да се отбележи, че в исторически план покупко-продажбата на територии съвсем не е прецедент – през 1867 например, Русия продава на САЩ своето североамериканско владение Аляска.

- Япония да окупира и присъедини островите със сила. Това е най-малко вероятният вариант, защото е пределно ясно, че подобно враждебно действие ще разпали голям военен конфликт;

- Окончателната принадлежност на островите да се определи от международна арбитражна комисия.

- Спорните 4 острова да се обявят за неутрална зона, какъвто статут е имал дълго време (преди присъединяването му към Норвегия) архипелагът Шпицберген.

Трудно е да се прогнозира, кой от изброените варианти ще се реализира на практика. Бъдещето ще покаже. Можем само да се надяваме, че ще бъде избран вариант, удовлетворяващ в еднаква степен както Япония, така и Русия. Личната ми прогназа е, че е твърде вероятно да се стигне до реализацията на третия от изброените по-горе вариант.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020