14
Пет, Авг
7 New Articles

Войните и техните географски и геополитически измерения

брой2 2008
Typography

Според дефиницията на Ив Лакост, „географията е необходима най-вече за воденето на войни” (1976). Тази, парадоксална на пръв поглед, постановка, може да има, като минимум, три интерпретации, които ще се опитам да изложа по-долу.

Географията като съвкупност от ограничения

Войната се води в пространството. На свой ред, пространството се характеризира както от определени количествени показатели (например, разстоянията, които следва да се преодолеят), така и от качествени (например, наличието на определени прегради, или, обратното, на комуникационни връзки). Ограниченията могат да бъдат както естествени (планини, реки, морета), така и изкуствени, т.е. създени от хората (укрепени линии, градове и т.н.). Освен това, влиянието на тези ограничения се променя, в зависимост от характера на наличните технически средства и от организаторските способности на пълководците. Така например, за да преодолеят Алпите, Ханибал (през 218 г.пр.н.е.) и Наполеон (през 1800) използват, на практика, едни и същи средства (пехотинци, коне, а в първия случай – и няколко слона). Железниците, автомобилът и, особено, авиацията обаче, намаляват и дори премахват значението на планинските прегради. Въпреки това, географските ограничения, макар и намалени, или по-скоро модифицирани, в резултат от техническия прогрес, продължават да съществуват. Така, през пролетта на 1982, Великобритания, чиито премиер по онова време е Маргарет Тачър, не е в състояние да игнорира такъв фактор, като няколкото хиляди километра, отделящи метрополията от нейното колониално владение – Фолклендските острови, окупирани от аржентинската армия. Налага се спешното формиране на разнокалибрен военен флот, в който са включени дори и търговски кораби, и изпращането му от Ла Манш към Южния Атлантик. Тоест, географията си остава съвкупност от ограничителни фактори , чието влияние се променя в зависимост от конкретните условия (климат, релеф, разположение, както и от наличните сили и средства, транспорт, тилово обезпечаване и т.н.).

Географията като театър на военните действия

Освен че представлява съвкупност от ограничения, пространството, в същото време, е и опорна точка, т.е. съвкупност от предимства. Планините или моретата, затрудняващи осъществяването на маньоври, едновременно с това, пречат за нахлуването на агресора, защитавайки жителите на планинския район, или острова. Тоест, пространството не притежава обективни характеристики – всичко зависи от гледната точка: така например, тропическите гори се възприемат по различен начин от техните обитатели, от изследователите, от търговците, от индустриалците, от туристите, от поетите, или от еколозите... За Наполеон (този „бог на войната”, както го нарича Клаузевиц), военната операция е най-вече въпрос на лична преценка или набързо нахвърляна скица, т.е. не се предшества от някакви дълги обяснения. Историята на повечето големи битки показва, че победителят обикновено обхваща с поглед цялото бойно поле, максимално използвайки диспозицията и предислокацията на войските си, както и особеностите на местността. Така, в битката при Тразименското езеро (217 г.пр.н.е.), Ханибал успява да обкръжи римските войски между веригата гористи хълмове и езерото. В навечерието на най-голямата си победа (при Аустерлиц, през 1805), Наполеон провежда рекогносцировка с цел да използва максимално особеностите на местността, което му позволява да овладее централния мост и платото Пратцен, притискайки руско-австрийските войски към езерата. През септември 1870, германските войски принуждават армията на френския император Наполеон ІІІ да се оттегли към Седанската котловина, където я обкръжават и принуждават да се предаде. През май 1940, Седан отново е арена на сражения – настъпващите германски танкови части обкръжават там голяма френско-британска групировка (навлязла преди това на територията на Белгия) и я унищожават. Тези и много други примери илюстрират решаващата роля, която играят въображението и смелостта на пълководеца във военните операции. През май 1940 френското военно командване смята, че Ардените (където е разположен и Седан) са недостъпни за големите танкови съединения. Независимо от това, германските танкове успяват да ги преодолеят и, макар че в хода на тази операция има опасни струпвания на немска военна техника, френската авиация така и не съумява да се възползва от това за да нанесе ефективни бомбени удари. Географията разкрива секретите си само на онези, които са в състояние да разгадаят нейните тайни знаци.

Но човекът никога не може да покори географията, особено климатичните фактори. През 1588 т.нар. „Непобедима армада”, изпратена от испанския крал Филип ІІ да завладее Англия, още от самото начало бива отслабена и дезорганизирана заради морските бури, а на британския флот остава само да доунищожи оцелелите кораби на противника. По време на битката при Трафалгар (октомври 1805) британският адмирал Нелсън побеждава не само благодарение на отличните си пълководчески умения и познаване на морската специфика, но и защото има голям късмет: през този ден вятърът се оказва благоприятен за него и, в същото време, помага много за разгрома на френско-испанския флот. Накрая, да не забравяме, че учените още спорят, дали „генерал Зима” не е бил истинският победител в сраженията на руските войски с шведския крал Карл ХІІ, Наполеон І и Хитлер, чието бойно поле са степите на Русия?

Географията като цел на военните действия

Някои пространства са обект на военно съперничество, защото контролът над тях (или над отделни техни елементи) се възприема като показател за мощта на онзи, който го осъществява. Съвсем естествено е, че ценността на пространството пряко зависи от характеристиките на околната среда. Така, в течение на дълги векове, Арабският полуостров си остава просто пустиня, прекосявана отвреме навреме от камилски кервани. Едва след Първата световна война, благодарение на откритите там петролни находища и с началото на епохата на масова употреба на петролни продукти, тази пустиня придобива съвсем друга, при това изключителна, ценност.

В същото време, изглежда, че някои пространства постоянно са обект на военно съперничество между държавите. Става дума, в частност, за ключови пунктове на международните търговски пътища – като Гибралтар, или Суец например. Макар че в Древна Гърция Гибралтар, който по онова време е известен под името Херкулесови стълбове, не се разглежда толкова като пролив, свързващ Средиземно море с Атлантическия океан, колкото като граница на цивилизования свят. Що се отнася до Суецкия провлак, където Африка се съединява с гигантския суперконтинент Евразия, в течение на много хилядолетия той се разглежда като ключов регион, чиято ценност се обяснява с интензивния търговски обмен между три континента: Азия, Европа и Африка. Едва през втората половина на ХІХ век, възниква специфичното съчетание на обективни и субективни фактори (нуждите на морската търговия, нивото на развитие на техническите средства), позволили прокопаването на Суецкия канал (1869).

Най-малко три фактора могат да съдействат за превръщането на една или друга географска зона в обект на съперничество между държавите (като тези фактори често се съчетават помежду си):

•  Принадлежността към системата на международните обмени . До ХV век Атлантическият океан си остава загадъчно и опасно водно пространство за Европа. След откриването на Америка (1492), благодарение колонизацията на новия континент и появата на Съединените щати, превърнали се, в края на ХІХ век, в икономически най-мощната държава на планетата, Атлантическият океан се трансформира в зона на оживени международни обмени. Именно това обяснява стратегическото значение на Атлантика през Първата и Втората световни войни. Този океан е основният път за комуникации и снабдяване между Съединените щати и Великобритания, по време на борбата им с германците. Пак това обяснява и повишената активност на германските подводници в тази част на земното кълбо, която в един момент сериозно застрашава снабдяването на Британия с американски стоки (битката за Атлантика, през 1942-1943).

По време на глобалното противопоставяне по линията Изток-Запад (от края на 40-те до края на 80-те години на миналия век), Атлантическият океан запазва стратегическото си значение, тъй като сигурността на Западна Европа, изправена пред заплахата от съветския блок, се гарантира чрез военния съюз със САЩ. И до днес съществуват жизнено важни зони, ударът по които би могъл да наруши формиралият се силов баланс. Оттук и вечният стремеж на воюващите страни да открият слабото място на противника (например, по време не Втората световна война, британските и американски самолети подлагат на ожесточени бомбардировки германските заводи, произвеждащи съчмени лагери, водени от оказалата се напразна надежда да парализират по този начин оръжейната индустрия на нацистите).

•  Наличието на жизнено важни ресурси . От незапомнени времена хората и народите се унищожават взаимно за да контролират ресурсите: вода, злато, сребро, метални руди, или пък подправки.

Търсенето на Елдорадо – митичната страна, гарантираща на онзи, който я владее, неизчерпаеми източници на злато – са една от тези непостижими човешки мечти, която постоянно се възражда в нова версия, обещавайки невъзможното – способността да бъдат удовлетворени всички потребности и освобождаване от всяка материална зависимост.

Характерът на борбата за контрол над жизнено важните ресурси търпи значителни промени от ХVІ век насам. За това съдействат откриването и присвояването на непознати дотогава земи, разполагащи (както се предполагало) с несметни богатства, както и промишлената революция, довела до индустриализацията и на войните.

От втората половина на ХІХ век насам, особено след Гражданската война в САЩ, контролът над стратегическите запаси от суровини се превръща в най-важната задача за всяка от страните, въвлечени във въоръжен конфликт. Първоначално, към тези суровини спадат, най-вече, въглищата, необходими за парните влакове и параходате, а след това (от времето на Първата световна война насам) – петролът за корабите, автомобилите и самолетите.

•  Символичното значение на определени места или зони . Всъщност, войни могат да се водят и за нематериални ценности. Да победиш, означава да овладееш, подчиниш или разрушиш определени морални ценности, принадлежащи на противника, а да претърпиш поражение – значи да признаеш слабостта и ограничеността на собствените си морални ценности. При това победеният понякога се стреми да овладее нематериалните ценности на противника, за да се опита с тяхна помощ да вземе реванш. Така например, по време на своята руска кампания (1812) Наполеон І смята, че като завладее Москва ще застави цар Александър І да признае поражението си и да приеме френските условия. Той обаче жестоко греши: превземането на старата руска столица провокира мощна вълна на селска съпротива срещу завоевателите, посегнали на най-голямата светиня на руския народ.

Франция и Париж са ярък пример за отъждествяване на държавата с нейната столица. Обикновено, щом Париж се окаже в ръцете на противника, Франция веднага се признава за победена. Така, по време на Стогодишната война, когато Париж е в ръцете на англичаните, Карл VІІ се смята само за „кралчето от Бурж”.

През 1814, а след това и през 1815, държавите, победили Наполен, се възползват от гордата столица на Франция за да демонстрират в нея триумфа си. Между декември 1870 и януари 1871, обсаденият от германските войски Париж олицетворява френската национална съпротива, но дилетантски сформираната армия на Гамбета не съумява да пробие блокадата и така сключването на примирие става неизбежно. През септември 1914, благодарение на успешните операции в района на река Марна, германското настъпление към Париж бива спряно, като по този начин е предотвратена поредна катастрофа за Франция, аналогична на онази от 1870. Накрая, когато, на 14 юни 1940, войските на Вермахта влизат в Париж, обявен за „открит град”, изглежда, че за|Франция войната е приключила – примирието с нацистка Германия е подписано на 22 юни 1940.

Невинаги може да се даде разумно обяснение, защо за един или друг географски пункт се води ожесточена борба, в протежение на цялата човешка история. Така например, за милиарди хора, Йерусалим си остава свещения град на три религии (юдаизма, християнството и исляма), т.е. място, където Земята се съединява с Небето.

Географският, или по-точно геополитическият фактор играе колосална роля във всяка война. Как обаче се осъществява това влияние? И, дали войните са „геополитически” по своята природа, т.е. свързани ли са със сблъсъка на противоположни представи за пространството? Какви са мястото и ролята на пространствените центрове в една война?

Действително, войните представляват сложно преплитане на различни явления и противоречиви интереси. Много често онези, които провокират началото на военните действия, се оказват неспособни да контролират по-нататъшното им развитие. Освен това, всяка война е продукт на своята епоха, с чиито печат са белязани и нейните цели, и ангажираните в нея сили и средства.

* Професор от Института за международни отношения в Париж, Франция. Това е първата от серията статия, посветени на геополитическите аспекти на двете световни войни и на студената война, определили облика на миналия ХХ век.

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020