07
Нед, Юни
23 New Articles

Геополитическите фактори за формиране на австралийската външна политика в края на ХІХ и началото на ХХ век

брой3 2007
Typography

Изключително бързото икономическо и политическо развитие на британските преселнически колонии в Австралия води до това, че още в средата на ХІХ век местната преселническа общност започва да проявява собствени външнополитически амбиции. При това, формирането на външнополитическите представи на младата австралийска нация бива подложено на въздействието на редица геополитически фактори.

От самото начало на съществуването си, колониите на британските заселници в Австралия и Азия, в геополитически план, играят ролята на предни постове на Британската империя в огромния регион на Южните морета. Ролята на „стражи и защитници” на британските интереси съвсем ясно се осъзнава от австралийците. От една страна, това обстоятелство поражда остро недоволство от проникването в региона на Тихия океан на други велики сили, съперничещи си с Великобритания, а от друга – с развитието на самите австралийски колонии – ускорява появата на собствени колониални амбиции в средите на местния, австралийски икономически и политически елит. Стремежът на австралийците да създадат своя сфера на влияние в Тихия океан става очевиден още през 30-те години на ХІХ век. Така, през 1832, влиятелният местен вестник „Сидни Херълд” призовава съседните на континента райони на Океания да се разглеждат, „като територии, които в бъдеще ще бъдат зависими от нас” (1) . През първата половина на 70-те години, австралийците апелират към Великобритания да анексира островите Фиджи. Резолюция с подобно искане е приета на конференцията на австралийските преселнически колонии, през 1870 (2) . Впрочем, опитите на австралийците да оказват натиск върху метрополията в тази посока продължават чак до анексията на островите от британците през 1874. През лятото на 1883, поредната конференция на правителствата на австралийските колонии излиза с искане, към владенията на Британската империя (т.е. към Австралия) да бъде присъединена Нова Гвинея, както и всички прилежащи острови от Океания. Именно австралийските преселнически колонии стават инициатори за установяването на британски протекторат върху югоизточната част на Нова Гвинея през 1884 (3) . През 1906 Британска Нова Гвинея, която междувременно е преименувана на Папуа, преминава под управлението на създадение през 1901 Австралийски съюз. Така, Австралия, де факто, се превръща в колониална държава (4) . Стремежът да участва в разпределянето на колониите в Океания се превръща в първото „бойно поле” на австралийската външна политика. През 1894 правителствата на преселническите колонии енергично (макар и неуспешно) подкрепят предложението на новозеландското правителство за замяната на тройния протекторат (осъществяван от Великобритания, Германия и САЩ) над Самоа с новозеландски. В това правителствата на австралийските колонии виждат пореден шанс за утвърждаването си на международната сцена като самостоятелен геополитически субект (5) .

Много съществен геополитически фактор, който в значителна степен предопределя особеностите както на вътрешно, така и на външнополитическото развитие на Австралия, е разстоянието. Отдалечеността на преселническите колонии от метрополията обуславя слабата защитеност на Петия континент и става една от причините за външнополитическите „фобии”, които тормозят австралийците през почти цялата история на тази страна. Така, през втората половина на ХІХ век, те се опасяват от Франция, но особено от Русия, която се възприема на континента не само като основния съперник на Британската империя на международната сцена, но и като реална военна сила в Източна Азия и Северния Тихи океан. „От Кримската война насам – подчертава през 1889 австралийският писател Арнолд Мартин – за нас, австралийците Русия, с нейната тихоокеанска ескадра, придобива застрашителни очертания, в качеството и на естествен враг на Британската империя” (6) . В Австралия по онова време е широко разпространено мнението, че в случай на война между Великобритания и Русия, руският военно-морски десант на континента става неизбежен.

В продължение на дълги десетилетия противопоставянето на „руската заплаха” се превръща в един от основните елементи при позиционирането на Австралия спрямо външния свят - именно страхът от Русия е и основния мотив за създаването на австралийската национална армия в началото на ХХ век.

След поражението във войната с Япония през 1904-1905 обаче, Русия престава да се възприема от австралийците като сериозна заплаха за сигурността на Петия континент. Най-големи опасения сред тях вече предизвикват Германия и Япония. При това австралийците са притеснени не толкова от факта, че Германия се утвърждава като колониална държава в Океания, колкото от обстоятелството, че изострящото се британско-немско съперничество в Европа може да принуди Лондон да съсредоточи по-голямата част от флота си в европейски води, пренебрегвайки защитата на Австралия. Въпреки съюза между Великобритания и Япония, в Австралия ясно съзнават и опасността, която представлява за континента все по-мощния японски флот. „В Австралия смятат за съвсем реална не само възможността, но и намеренията на японците да се възползват от първия удобен случай за да окупират страната” – пише в доклад до Санкт Петербург руският консул в Мелбърн Михаил Геденщром, малко след края на руско-японската война (7) .

В така очерталата се геополитическа ситуация, Австралийският съюз предприема самостоятелни стъпки в търсене на нов покровител, който, както се надява местният елит, ще е в състояние да помогне на страната да гарантира сигурността си. Съвсем естествено, погледите се насочват към САЩ, които, също както и самата Австралия, са обезспокоени от засилването на Япония след победата и във войната с Русия. В края на 1907, без да съгласува действията си с британското правителство, министър-председателят на Австралийския съюз Алфред Дийкин кани в Австралия американския флот, изпратен от президента Теодор Рузвелт на околосветско плаване. Посещението на американските бойни кораби в Сидни и Мелбърн се осъществява през октомври-ноември 1908 и е посрещнато с възторг от местното население (8) . И в Австралия, и във Великобритания, и в САЩ са наясно, че посещението на американския военен флот в австралийските пристанища има откровено антияпонски характер. То се оказва своеобразен предвестник на установените по-късно още по-тесни, а след това и официални съюзнически отношения между Австралийския съюз и Съединените щати. В същото време, визитата е прецедент, демонстриращ твърдото намерение на австралийската дипломация да действа самостоятелно, като доказателство за постепенната еманципация на страната от бившата метрополия.

Третият геополитически фактор, който оказва сериозно влияние върху формирането на австралийската външна политика, е необходимостта страната да продължи да съществува в обкръжението на цивилизационно и културно чуждите на самите австралийци (без да броим малобройното аборигенно население, разбира се) народности от Азия и Океания. Расовите предразсъдаци, широко разпространени сред европейците на границата между ХІХ и ХХ век, се подсилват в Австралия и от съвсем практичните опасения, свързани с конкуренцията на евтината работна ръка, идваща от Азия, а по-късно и от появата на японски стоки на местния пазар. Това обстоятелство подтиква австралийските власти да не разчитат само на британската дипломация, а да вземат в свои ръце решаването на въпросите, свързани с имиграцията. Така, през 1896, на конференцията на министър-председателите на преселническите колонии в Сидни, е обявено, че колониите отказват да приемат на територията на Австралия действието на англо-японския договор от 1894, допускащ свободната миграция на японци във владенията на Британската империя (9) . Последвалите протести на Токио пред Лондон, както и опитите на британското правителство да промени позицията на колонистите, въобще не са взети под внимание от австралийците. Нещо повече, през 1904, продължавайки твърдата политика на защита на собствените национални интереси, министър-председателят на Австралийския съюз Алфред Дийкин влиза в преки преговори с японския консул в Мелбърн, в резултат от които между двете страни е подписано споразумение за условията за временно пребиваване на японски студенти, търговци и туристи на територията на Австралия (10) . Според повечето местни историци, именно с това споразумение е поставено началото на самостоятелната австралийска външна политика. Търсенето на необходимия баланс между необходимостта да живеят сред и да поддържат контакти с географски близкото си азиатско обкръжение и стремежът в същото време да запазят на всяка цена европейската си идентичност, се превръща в крайъгълен камък на австралийската външна политика чак до края на ХХ век.

Така, геополитическите фактори не просто катализират процесите на еманципация на Австралия от Британската империя и на самоидентификация на австралийската нация, но и в значителна степен ускоряват формирането на самостоятелната австралийска външна политика, предопределяйки и нейните основни вектори.

Бележки :

1 Sydney Gerald, 12.07.1832.

2 Вж . Morrell W.P. Britain in the Pacific Islands . London , 1960. P.151-152.

3 Вж . British Parliamentary Papers, c.3691, c.4273, c.4584. London , 1883, 1885; Select Documents in Australian History. Vol.2 (1850-1900). Ed. by C.M.H.Clark. P. 453, 454.

4 Вж. Масов А., "Смутное время" в колониальной истории Папуа. (Передача

Британской Новой Гвинеи Австралийскому Союзу) // XII научная конференция по изучению Австралии и Океании . М ., 1981.

5 Meaney N.K. A History of the Australian Defence and Foreign Policy 1901-1923. Vol.1. The Search for Security in the Pacific 1901-1914. P.21-22.

6 Martin A.P. Australia and the Empire. Edinburgh, 1889. P. 64.

7 Вж. Доклада на М.Геденщром от 10.09.1908. АВПРИ. Ф.184. Оп. 520. Д.1300. Л. 77. Об.

8 Вж. Грудзинский В.В. На повороте судьбы: Великая Британия и имперский федерализм (последняя треть XIX - первая четверть ХХ вв.). Челябинск, 1996. С. 162-166.

9 Millar T . B . Australia in Peace and War: External Relations 1788-1977. Canberra , 1978. P. 60.

10 Вж . Nish I.N. Australia and the Anglo-Japanese Alliance , 1901-1911 // The Australian Journal of Politics and History. 1963. Vol. 9, No 2. P. 202-204.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020