19
Съб, Сеп
22 New Articles

Индия и поредната Голяма игра в Азия

брой2 2007
Typography

Тектоничните промени в глобалните стратегически пластове трябва бързо да доведат до ново устойчиво състояние, иначе светът ще се сблъска с невъобразимите последици от хаоса, който може да последва.

Първата, измежду тези промени, е чувствителната загуба на престиж, която САЩ понесоха в Западна Азия, където сондажите на общественото мнение показват, че арабите се опасяват от Съединените щати повече, отколкото от Израел или Иран. Повечето американци все повече се убеждават, че интервенцията в Ирак е навредила много сериозно на американското влияние в Западна Азия.

Въпреки че САЩ продължават да са основната глобална икономическа, военна и технологична сила, грешките в действията им позволиха на някои други страни да си извоюват ключови позиции. Очевидно е, че намеренията на Америка да трансформира света (както успя да го направи непосредствено след края на Втората световна война) вече не съответстват на възможностите и да ги осъществи на практика.

Втората промяна е възходът на Русия. Февруарската реч на Владимир Путин на конференцията по сигурността в Мюнхен, в която той, в частност, посочи опасността от наличието на „само един силов център, само един център за вземане на решенията и само един господар” в международните отношения, беше като удар в слънчевия сплит за повечето западни държави. Всъщност, това бе отговорът на една много гневна Русия. Защото никак не е случайно, че 70-80% от руснаците одобряват действията на президента Путин. Речта му прозвуча още по-авторитетно на фона на възраждащата се икономика на Русия и нейния огромен потенциал от енергийни ресурси.

Малко след това руският президент се появи в Саудитска Арабия – посещение, чиито резултат (особено, имайки предвид последвалото изявление на крал Абдула , осъждащо окупацията на Ирак) може да се окаже също толкова знаков, като този от посещението на Никсън в Китай през 1972. Доскоро Саудитското кралство беше активен участник в алианса, който подпомагаше и финансираше „джихада” срещу „съветските неверници” в Афганистан (а по-късно и в Чечения). По време на посещението си в Саудитска Арабия, Йордания и Катар, Путин подкрепи идеята за създаване на „газова ОПЕК” и предложи военна помощ на Риад, както и помощ в разработването на ядрените технологии на Саудитите и на Йордания.

Третата промяна е свързана с продължаващия икономически и военен възход на Китай. Пекин си извоюва сериозни позиции в Африка, където, както изглежда, ще си съперничи със САЩ. Едновременно с това, частично в сътрудничество, частично конкурирайки се с Русия, Китай може да постигне сериозни резултати в богатите на енергийни ресурси региони на Евразия и Западна Азия. Засега китайците се стремят да укрепят позициите си в Азия като (без все още да го признават открито) крайната им цел е да изместят САЩ като най-голяма сила на континента.

Залезът на Pax Americana

По ирония на съдбата, спадът на американското влияние започна (макар и незабележимо) непосредствено след края на победоносната за Америка студена война. Изглежда, военно-промишленият комплекс на САЩ, зависещ от печалбите, които носят войните и нестабилността, беше притеснен от усилващите се мирни инициативи. Свързаната с него част от американския истъблишмънт се ангажира в търсенето на нови врагове и реши, че най-уязвима в това отношение е Русия. Затова, вместо да помогне на Москва да стъпи на крака след дългите десетилетия на комунистическата тирания, Америка направи точно обратното. Което само потвърди правилността на прогнозите, че Вашингтон и Москва винаги ще се конкурират в борбата за доминация в света, независимо от идеологиите, които изповядват.

След разпадането на Организацията на Варшавския договор, НАТО бързо разшири границите си на Изток, включвайки, наред с всички останали, Полша и трите постсъветски балтийски държави. След осъществените с помощта на външни спонсори т.нар. „цветни революции”, Украйна и Грузия също поискаха да се прехвърлят в американската сфера на влияние. Част от каспийският петрол вече няма да минава през територията на Русия, а ще се транзитира от каспийското крайбрежие на Азербайджан през Грузия и Турция, по тръбопроводи, охранявани от американските войски. Когато, през 2001, Съединените щати поискаха да разположат временни военни бази за осъществяване на антитерористичната война в Афганистан, Путин се съгласи. Оказа се обаче, че базите стават постоянни и са предназначени да гарантират американското присъствие в непосредствена близост до руските граници. Елементи от новата система за противоракетна отбрана на САЩ ще бъдат разположени в Полша и Чехословакия, а военни авиобази – в България и Румъния. Западните петролни корпорации се опитват да убедят руската държава да отслаби контрола си върху петролно-газовия комплекс на страната.

През последните две години Русия и Китай се сближават все повече, докато отношенията между Москва и Вашингтон продължават да охладняват. Китайците и руснаците решиха граничните си проблеми и провеждат съвместни военни учения, нараства обемът на оръжията и енергоносителите, които Русия продава на Китай (45% от всички продажби на руско оръжие, което означава 2 млрд долара годишно). През 2007, в района на Волга и Урал, ще се проведат и първите съвместни военни учения на страните-членки на оглавяваната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и на създадената по инициатива на Китай (отново с руско участие) Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС). Съвсем очевидно е, че всичко това е реакция на разширяването на НАТО на изток.

В бъдеще, Русия и Китай (в съперничество, или пък в сътрудничество) ще се опитат да завоюват, в противовес на САЩ, ново геостратегическо пространство и да активизират проучванията и разработката на находищата на жизненоважни стратегически изкопаеми в Централна Азия и Каспийския регион. Очевидно е също, че Пекин усилва присъствието си в райони, където традиционно доминираше Русия. След разрешаването на всички териториални спорове с Русия, Казахстан и Киргизстан, Китай се опитва да създаде нов транспортен коридор за своя износ към Европа и Персийския залив. Единият маршрут е Каракорумската шосейна магистрала, свързваща Китай и Пакистан, която ще бъде допълнена с нов участък до Казахстан. Мащабна китайска помощ ще бъде предоставена и за изграждането на шосе от Таджикистан и Киргизстан за Китай.

Предпочитанието на Китай за изграждане на магистрала към Казахстан е очевидно, защото в момента между двете страни се изграждат и петролопроводи. Така строежът на 960-километровия тръбопровод с годишна мощност 10 млн. тона петрол, който ще бъде осъществен от консорциум между Китайската национална петролна корпорация и казахстанската компания „КазМунайГаз”, се оценява на 700 млн. долара. Предвижда се по-късно обемът на транзитирания петрол да достигне 20 млн. тона годишно. Разходите действително са големи, но така значително ще бъде намалена зависимостта на Китай от ресурсите на Западна Азия, както и необходимостта да се разчита на морските маршрути за доставката им.

Състоялата се наскоро (т.е. през февруари в Делхи) среща на външните министри на Русия, Китай и Индия, потвърждава нарастващото значение на контактите между тези три държави. Все още е рано да се прогнозира резултатът от диалога между тях, защото всяка страна от този геополитически триъгълник търси и пътища за подобряване на отношенията си със САЩ.

В същото време обаче, е повече от ясно, че основната идея на трите страни е да се противопоставят на американският стремеж за налагане на еднополюсния модел, чрез провеждане на свободни тристранни дискусии и постигане на споразумения, целящи търсенето на пътища за изграждане на многополюсен свят. Фактът, че населението на трите страни представлява 40% от цялото население на планетата, а в съвкупност техните икономики представляват 1/5 част (при това стремително развиваща се) от световната икономика, а пък армиите им, които разполагат с ядрено оръжие, са най-големите в света – не може да остане незабелязан от анализаторите и стратезите. В случая няма как да не се говори за стратегическа преориентация.

В период, когато запасите от природни енергоносители постепенно се изтощават, докато търсенето им драматично нараства, онзи, който не само ги произвежда, но и контролира доставките и разработва нови алтернативни източници на енергия, ще управлява света. Индия, чиято бурно разрастваща се икономика на 70% зависи от вноса на енергоносители и на оръжие за да гарантира сигурността си, се намира в най-неблагоприятни условия, защото не притежава нито „широкия джоб” на китайците и американците, нито военната мощ на руснаците и американците, нито целеустремеността на китайците и руснаците. Съперничеството за контрол на енергийните ресурси и управление на техния трафик, в перспектива, се очертава като безмилостно и изключително остро. Именно то, в много значителна степен, ще определи бъдещето на всички държави през ХХІ век.

Днес, когато новата Голяма игра се активизира, се появи необходимост да преоериентираме и собствената си (т.е. индийската – б.р.) стратегия. Индия следва да създаде своя, обединена версия на CNN , BBC и Al Jazeera , която да транслира нашия глас в региона. Необходимо е да използваме предимствата на най-новите разработки на индийската високотехнологична промишленост, потенциалът на индийските млади хора, както и опитът и възможностите на инженерните ни кадри в развитието на инфраструктурата и реализацията на големи енергийни проекти. Индия може и трябва да заеме по-достойно място в Западноазиатския (Евразийския) регион.

* Авторът е бивш директор на индийската Агенция за външно разузнаване

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020