12
Вт, Ное
22 New Articles

Месиите на ядрения джихад

брой1 2007
Typography

През последните години редица водещи идеолози на т.нар. „глобален джихад” все по-често призовават за използване на оръжия за масово поразяване в „свещената война” срещу Запада. Ал Кайда, в частност, нееднократно заплашваше, че ще използва подобно оръжие срещу САЩ и съюзниците им. В различни радикално-ислямистки сайтове могат да се открият достатъчно пропагандистки материали по темата. Теоретиците на съвременния радикален ислямизъм акцентират върху няколко аспекта на проблема. На първо място – върху осигуряването на достъп до оръжията за масово поразяване. Като обикновено се препоръчва да се търсят необходимите за производството им елементи и суровини, най-вече, на територията на постсъветското пространство и особено се набляга на сътрудничеството с режимите, вече разполагащи с такива оръжия. На второ място се предлага формирането на специални групи, способни да изберат подходящата цел и да я атакуват успешно, използвайки оръжия за масово поразяване. И на трето място – да се изгради подходящата идеологическа основа, оправдаваща подобни атаки.

На 28 септември 2006 водачът на Ал Кайда в Ирак Абу Хамза ал-Мухаджир призова технократите - химици и физици, да се присъединят към джихада в тази страна, заявявайки им, че: „така ще можете да използвате научните си знания в битките”. Пак тогава той предложи да бъдат осъществени нападения с биологично оръжие и т.нар. „мръсна бомба” срещу американските бази в Ирак, подчертавайки, че „те са идеалното място за изпитание на този тип оръжия”.

През 2003-2004 в Ирак беше ликвидирана група, занимаваща се с производството на химическо оръжие и свързана с радикалната ислямистка организация „Джаиш Мухамад”, която беше постигнала известни успехи в това отношение. Все пак, според специалистите, дори и да не бе разгромена от американците, групата едва ли би успяла да организира масово производство на съответните химически компоненти, поради липса на производствени мощности и необходимата квалификация.

Сред най-твърдите привърженици на тоталната война срещу Запада и използването на оръжия за масово поразяване в нея е Фарис Ахмад ас-Захрани (известен още и като Абу Джандал ал-Азди). До 2003 той бе член на групата на известният идеолог на ислямизма Юсуф ал-Айри – автор на книгата „Джихадът в Ирак: надежди и заплахи”, който беше убит през същата година от саудитските специални служби. Самият ас-Захрани пък бе арестуван от саудитците през ноември 2004. Малко преди ареста си той публикува статията „Ал Кайда и асиметричната война”, в която анализира тактиката на мрежата на Бин Ладен в краткосрочна перспектива, поставяйки ударението върху психологическия ефект на извършваните от нея терористични акции. Според него: „Асиметрията е в използването на нови методи, нетрадиционна тактика, нови видове оръжия и технологии и предполага нестандартно мислене и достатъчно фантазия за да бъде иззета инициативата от противника и се гарантира необходимата свобода на действие”.

През декември 2002 Абу Шихаб ал-Кандагари, който поддържа и ръководи един от най-радикалните ислямистки форуми в Мрежата, публикува там статията си „Ядрената война като начин за унищожаването на САЩ”. Тя има най-вече пропагандистки характер и в нея липсва каквато и да било теоретична обосновка на „правото” да бъде използвано оръжие за масово поразяване. Но въпреки липсата на идеологическа основа, тя може да се смята за един от първите открити призиви за нов етап на противопоставянето между „Световния фронт на джихада” и Запада. В нея, в частност, се казва: „Да, правилно си прочел заглавието. Това е единствения начин да бъдат унищожени максимален брой американци. Става дума за ядрен терор, от който САЩ никога не са се опасявали, просто защото никога не са го очаквали. По време на Втората световна война, Америка използва ядрено оръжие, като отмъщение за японското нападение над Пърл Харбър. Днес, Съединените щати използват мощни и свръхмодерни оръжия за унищожаването на мирното население в Ирак и Афганистан. Те поддържат руснаците във войната им срещу чеченците. И то не толкова от любов към руснаците, колкото от омраза към мюсюлманите. САЩ използват оръжие, което заразява земята на противника за хиляди години напред. Ал Кайда обаче разполага с „мръсна бомба”, с която може да атакува американските градове, превръщайки тази нация в тълпа от заразени и болни хора. САЩ ще бъдат унищожени и това ще бъде последицата от злоупотребата с ядрената енергия срещу интересите на слабите”.

Друг привърженик на войната с използване на оръжие за масово поразяване срещу Запада е Насър бин Хамад ал-Фахл (45-годишен саудитец, автор на редица публикации за стратегията и тактиката на съвременния радикален ислямизъм, който бе арестуван през 2003 в Саудитска Арабия). На практика, той развива по-нататък стратегията на „асиметричната война”. През септември 2002 публикува статията „Свещените страници на септемврийските атаки”, в която подрепя този тип акции, защото са високотехнологични: „Ако американците използват Ф-15 или „Торнадо”, тогава моджехидините ще използват „боинг”-и и „еърбъс”-и”. Ал-Фахл се опитва да обоснове провеждането на подобни терористични нападения, водещи до гибелта на множество мирни жители - жени, деца и старци. Според него, това е своеобразно използване на оръжия за масово поразяване: „Ако можем да се защитим от чуждестранните завоеватели, използвайки оръжия за масово поразяване, това е позволено, дори и ако доведе до гибелта на милиони...”.

По-късно Ал-Фахл публикува книгата „Правила за използване на оръжията за масово поразяване срещу неверниците”, в която подлага на критика фундаменталните принципи на международното право, използвани от Запада, определяйки ги като „погрешни”, защото не се основават на принципите на свещения ислямски закон. Той твърди, че страните, които участват в кампаниите в Ирак и Афганистан и в същото време се обявяват против разпространяването на оръжията за масово поразяване (и, най-вече, САЩ и Великобритания), сами са използвали такива оръжия в миналото. Ал-Фахд смята, че „мюсюлманите следва да действат в зависимост от собствените си възможности и качества в битката срещу Запада, включително използвайки в нея радиоактивни, химически и бактериологични вещества. Ако нямат друг начин да унищожат врага, те не бива да се спират пред нищо, дори и ако това доведе до гибелта на жени и деца, включително и на мюсюлмани”. Според него, ако убийството на мюсюлмани се налага от обстоятелствата, то е допустимо, и привежда редица доводи в полза на използването на оръжия за масово поразяване. Основавайки са на принципа „око за око и зъб за зъб”, той пише: „някои измежду нашите братя са изчислили, че през последните няколко десетилетия САЩ са убили 10 млн. мюсюлмани, без да броим бежанците, прогонени от домовете си. Що се отнася да вредата, нанесена на ислямската общност от самолетните атаки и ракетните удари, размерите и са известни само на Аллах. И, ако взривите ядрена бомба сред американците, унищожавайки 10 милиона от тях, както и земята им, както те правят с нашата, това е разрешено и не се нуждае от доказателства”. Така, въз основа на своите „Правила за използването на оръжие за масово поразяване срещу неверниците” и на редица други публикации, Насър ал-Фахд очертава няколко ситуации, в които, според него, се разрешава убийството на жени, деца и старци в хода на джихада:

•  когато нападението се извършва нощем, или в условия, при които е невъзможно да се отличат жените и децата от бойците на неверниците, тогава те могат да бъдат убити, макар и неумишлено;

•  когато неверниците използват жените и децата като „жив щит” (в това отношение той цитира известния средновековен ислямски философ Ибн Таймия, според който за да бъде унищожена армията на враговете на исляма се разрешава убийството не само на жени и деца, но и на мюсюлманите, използвани като жив щит);

•  когато се използват ракети, бомби и тежка артилерия, което също води до жертви сред мирните жители;

•  когато жените и децата също се сражават срещу моджехидините;

•  когато те ръководят своите народи;

•  когато неверниците също убиват жени, деца и старци.


На свой ред Али ибн ал-Худейр (роден през 1954 в Саудитска Арабия, идеолог на съвременния радикален ислям и автор на множество статии в подкрепа на Движението Талибан и атентатите от 11 септември), който бе арестуван преди време от саудитските специални служби, смята, че в борбата срещу Запада са допустими всички средства – включително убийства на мирни жители и унищожаване на имуществото и стопанството им, ако това отговаря на интересите на ислямската умма. Като доказателство, той цитира Ибн Таймия, според който: „богословите са единодушни, че унищожаването на дърветата и урожая на неверниците се разрешава, ако те също постъпват така с нас, или пък, ако без това е невъзможно те да бъдат унищожени...”. Отчитайки многобройните жертви и разрушения, понесени от мюсюлманския свят в резултат от самолетните атаки и ракетните удари на САЩ и техните съюзници, Ал-Худайр цитира една сура от Корана, според която „ако някой убие човек не като отмъщение за убийството на друг човек, или за някакво друго насилие, това се приравнява към убийството на всички хора”. На това основание, той смята, че използването на оръжия за масово поразяване срещу САЩ и техните съюзници, което би довело до гибелта на мирни жители, заразяване на почвата и водите и унищожаване на селското стопанство и икономиката въобще, е разрешено.

Споменатият по-горе ислямистки идеолог Юсуф ал-Айри, пише в книгата си „Истината за „новата” война на кръстоносците”, че ако „неверниците нападат жени, деца и старци, които са мюсюлмани, същото следва да бъде извършено и спрямо тях. Не бива да забравяме за убитите в Ирак над един милион души, за разрушенията, или за заболелите от левкемия в резултат от използваните от американците бомби с обеднен уран”.

Осъденият наскоро британски терорист Дирън Барот (Иса ал-Хинди), участвал в сражения на страната на ислямистите в Кашмир, публикува книга, озаглавена „Армията на Медина в Кашмир”, в която описва бойния си опит. Според него, единственият начин за защита против „окупаторите” днес е „франговата атака срещу територията на страните, участващи в агресията срещу Исляма”. Барот смята, че радиокативните вещества имат голям потенциал в това отношение и затова за първостепенна задача следва да се приеме получаването на достъп до тях. Самият той изучава специализираната литература по тази тема.

В някои пакистански медресета, контролирани от радикалните ислямисти, и в частност в „Бинори”, където се обучават „студенти” от различни мюсюлмански страни, в главите на младежите се набива тезата, че „пакистанската атомна бомба” принадлежи на цялата мюсюлманска умма, а не само на Пакистан. Затова тази страна следва да сподели знанията си в ядрената сфера с останалите мюсюлмански държави, които се нуждаят от тях за да защитят Исляма, т.е. това е религиозно задължение на Пакистан. Мюсюлманите не само имат правото, но и религиозното задължение да използват оръжия за масово поразяване за да защитят религията си, особено ако не разполагат с други начини за това.

Друг известен теоретик на радикалния ислям е Абу Мусаб ас-Сури. Според някои, именно той е създателят на проекта за „мръсната бомба за мръсната нация” (т.е. за САЩ). Според излизащият в Лондон арабски вестник „Аш-Шарк ал-Аусат”, американският Държавен департамент обвинява Ас-Сури, че е ръководил военните тренировъчни лагери Дерунта и Ал-Гураба в Кабул и Джелалабад, чиято „специализация” са терористичните нападения с използване на токсични вещества. През 2004 Ас-Сури публикува книга за стратегията на „Световния фронт на джихада”, в която пише, че в продължение на три години е анализирал стратегията на джихадизма от 60-те години на миналия век насам и е стигнал до извода, че използването на оръжия за масово поразяване е съвсем реално (впрочем, той откровено го заявява и в откритото си писмо до Държавния департамент на САЩ). Според него, отвлечените самолети, използвани за атаката от 11 септември, е трябвало да бъдат „натъпкани с химически или радиоактивни вещества”. Той призовава Северна Корея и Иран да продължат да разработват ядрените си програми и призовава към сътрудничество с техните режими за да се гарантира достъпа до технологиите за производството на ядрено оръжие, т.е. „да си сътрудничим дори с дявола, за да унищожим най-големия дявол”. В това отношение Ас-Сури дава за пример президента на САЩ Хари Трумън, който оправдава използването на атомни бомби срещу Япония като принудителна стъпка за да бъде ускорен краят на Втората световна война. Според Ас-Сури, днес Америка по нищо не се отличава от тогавашна Япония и стига до извода за възможното използване на оръжия за масово поразяване срещу САЩ. В книгата си той отбелязва, че не вижда особен ефект от партизанската война срещу американците и техните съюзници в Месопотамия. „Единственият начин за унищожаването на САЩ е срещу тях да се използва някакъв вид оръжие за масово поразяване. Като моджехидините трябва да го получат от онези, които разполагат с такова оръжие, или сами да създадат „мръсна” ядрена бомба”. Ас-Сури дели моджехидините на няколко категории, сред които особено значение придава на т.нар. „групи за стратегически операции”. Последните следва да разполагат с отлична финансова и техническа база, както и да са напълно подготвени за използването на оръжия за масово поразяване. Според Ас-Сури, достъпът до този тип оръжия ще стане нова фаза в противопоставянето на Запада.

През октомври 2006, на един от водещите ислямистки сайтове, бяха публикувани инструкции за производството на „мръсна и биологична бомба”. Самият Бин Ладен препоръчва да се търсят канали за достъп до химическите, биологични и радиоактивни вещества, включително. и до оръжията за масово поразяване, разположени на територията на постсъветското пространство. В посланието си към водача на талибаните молла Омар той подчертава, че в мюсюлманските държави от бившия СССР има много квалифицирани специалисти, работили в миналото в заводите от съветския военно-промишлен комплекс и притежаващи опит в това отношение. Именно те могат да изиграят ключова роля за създаването на оръжия за масово поразяване, които след това да се използват срещу враговете на Исляма. На свой ред лидерът на индонезийската ислямистка организация Джамаа Ислямия Абу Бакар Башир наскоро отправи обръщение, в което твърди, че ако се наложи мюсюлманите могат да използват оръжия за масово поразяване в градове като Лондон, Ню Йорк или Москва.

Достъпът до подобни оръжия със сигурност ще се окаже качествено нов етап в битката на „фронта на глобалния джихад” срещу Запада (част от който е и България). Евентуални терористични атаки с използването им ще имат непредсказуеми последици, като броят на жертвите ще се изчслява в стотици хиляди. Използването на оръжия за масово поразяване ще доведе до гибелта на представители на най-различни религии, включително и мюсюлмани. И макар че атентатите на терористите-камикадзе също водят да гибелта на мирни граждани, ефектът на нападенията с подобни оръжия ще бъде с няколко степени по-висок. Затова и авторите на статии и книги, призоваващи за използването на оръжия за масово поразяване „в името на Исляма”, се опитват да формират необходимата за целта идеологическа основа, оправдаваща масовата гибел на милиони невинни хора. Разширяването на броя на страните, притежаващи такива оръжия, както и убийствата на отделни хора с помощта на радиоактивни вещества, допълнително изострят проблема, увеличавайки вероятността те (или пък техни компоненти) да попаднат в ръцете на международните терористични структури на „глобалния ислямизъм”.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

През последните години редица водещи идеолози на т.нар. „глобален джихад” все по-често призовават за използване на оръжия за масово поразяване в „свещената война” срещу Запада. Ал Кайда, в частност, нееднократно заплашваше, че ще използва подобно оръжие срещу САЩ и съюзниците им. В различни радикално-ислямистки сайтове могат да се открият достатъчно пропагандистки материали по темата. Теоретиците на съвременния радикален ислямизъм акцентират върху няколко аспекта на проблема. На първо място – върху осигуряването на достъп до оръжията за масово поразяване. Като обикновено се препоръчва да се търсят необходимите за производството им елементи и суровини, най-вече, на територията на постсъветското пространство и особено се набляга на сътрудничеството с режимите, вече разполагащи с такива оръжия. На второ място се предлага формирането на специални групи, способни да изберат подходящата цел и да я атакуват успешно, използвайки оръжия за масово поразяване. И на трето място – да се изгради подходящата идеологическа основа, оправдаваща подобни атаки.

На 28 септември 2006 водачът на Ал Кайда в Ирак Абу Хамза ал-Мухаджир призова технократите - химици и физици, да се присъединят към джихада в тази страна, заявявайки им, че: „така ще можете да използвате научните си знания в битките”. Пак тогава той предложи да бъдат осъществени нападения с биологично оръжие и т.нар. „мръсна бомба” срещу американските бази в Ирак, подчертавайки, че „те са идеалното място за изпитание на този тип оръжия”.

През 2003-2004 в Ирак беше ликвидирана група, занимаваща се с производството на химическо оръжие и свързана с радикалната ислямистка организация „Джаиш Мухамад”, която беше постигнала известни успехи в това отношение. Все пак, според специалистите, дори и да не бе разгромена от американците, групата едва ли би успяла да организира масово производство на съответните химически компоненти, поради липса на производствени мощности и необходимата квалификация.

Сред най-твърдите привърженици на тоталната война срещу Запада и използването на оръжия за масово поразяване в нея е Фарис Ахмад ас-Захрани (известен още и като Абу Джандал ал-Азди). До 2003 той бе член на групата на известният идеолог на ислямизма Юсуф ал-Айри – автор на книгата „Джихадът в Ирак: надежди и заплахи”, който беше убит през същата година от саудитските специални служби. Самият ас-Захрани пък бе арестуван от саудитците през ноември 2004. Малко преди ареста си той публикува статията „Ал Кайда и асиметричната война”, в която анализира тактиката на мрежата на Бин Ладен в краткосрочна перспектива, поставяйки ударението върху психологическия ефект на извършваните от нея терористични акции. Според него: „Асиметрията е в използването на нови методи, нетрадиционна тактика, нови видове оръжия и технологии и предполага нестандартно мислене и достатъчно фантазия за да бъде иззета инициативата от противника и се гарантира необходимата свобода на действие”.

През декември 2002 Абу Шихаб ал-Кандагари, който поддържа и ръководи един от най-радикалните ислямистки форуми в Мрежата, публикува там статията си „Ядрената война като начин за унищожаването на САЩ”. Тя има най-вече пропагандистки характер и в нея липсва каквато и да било теоретична обосновка на „правото” да бъде използвано оръжие за масово поразяване. Но въпреки липсата на идеологическа основа, тя може да се смята за един от първите открити призиви за нов етап на противопоставянето между „Световния фронт на джихада” и Запада. В нея, в частност, се казва: „Да, правилно си прочел заглавието. Това е единствения начин да бъдат унищожени максимален брой американци. Става дума за ядрен терор, от който САЩ никога не са се опасявали, просто защото никога не са го очаквали. По време на Втората световна война, Америка използва ядрено оръжие, като отмъщение за японското нападение над Пърл Харбър. Днес, Съединените щати използват мощни и свръхмодерни оръжия за унищожаването на мирното население в Ирак и Афганистан. Те поддържат руснаците във войната им срещу чеченците. И то не толкова от любов към руснаците, колкото от омраза към мюсюлманите. САЩ използват оръжие, което заразява земята на противника за хиляди години напред. Ал Кайда обаче разполага с „мръсна бомба”, с която може да атакува американските градове, превръщайки тази нация в тълпа от заразени и болни хора. САЩ ще бъдат унищожени и това ще бъде последицата от злоупотребата с ядрената енергия срещу интересите на слабите”.

Друг привърженик на войната с използване на оръжие за масово поразяване срещу Запада е Насър бин Хамад ал-Фахл (45-годишен саудитец, автор на редица публикации за стратегията и тактиката на съвременния радикален ислямизъм, който бе арестуван през 2003 в Саудитска Арабия). На практика, той развива по-нататък стратегията на „асиметричната война”. През септември 2002 публикува статията „Свещените страници на септемврийските атаки”, в която подрепя този тип акции, защото са високотехнологични: „Ако американците използват Ф-15 или „Торнадо”, тогава моджехидините ще използват „боинг”-и и „еърбъс”-и”. Ал-Фахл се опитва да обоснове провеждането на подобни терористични нападения, водещи до гибелта на множество мирни жители - жени, деца и старци. Според него, това е своеобразно използване на оръжия за масово поразяване: „Ако можем да се защитим от чуждестранните завоеватели, използвайки оръжия за масово поразяване, това е позволено, дори и ако доведе до гибелта на милиони...”.

По-късно Ал-Фахл публикува книгата „Правила за използване на оръжията за масово поразяване срещу неверниците”, в която подлага на критика фундаменталните принципи на международното право, използвани от Запада, определяйки ги като „погрешни”, защото не се основават на принципите на свещения ислямски закон. Той твърди, че страните, които участват в кампаниите в Ирак и Афганистан и в същото време се обявяват против разпространяването на оръжията за масово поразяване (и, най-вече, САЩ и Великобритания), сами са използвали такива оръжия в миналото. Ал-Фахд смята, че „мюсюлманите следва да действат в зависимост от собствените си възможности и качества в битката срещу Запада, включително използвайки в нея радиоактивни, химически и бактериологични вещества. Ако нямат друг начин да унищожат врага, те не бива да се спират пред нищо, дори и ако това доведе до гибелта на жени и деца, включително и на мюсюлмани”. Според него, ако убийството на мюсюлмани се налага от обстоятелствата, то е допустимо, и привежда редица доводи в полза на използването на оръжия за масово поразяване. Основавайки са на принципа „око за око и зъб за зъб”, той пише: „някои измежду нашите братя са изчислили, че през последните няколко десетилетия САЩ са убили 10 млн. мюсюлмани, без да броим бежанците, прогонени от домовете си. Що се отнася да вредата, нанесена на ислямската общност от самолетните атаки и ракетните удари, размерите и са известни само на Аллах. И, ако взривите ядрена бомба сред американците, унищожавайки 10 милиона от тях, както и земята им, както те правят с нашата, това е разрешено и не се нуждае от доказателства”. Така, въз основа на своите „Правила за използването на оръжие за масово поразяване срещу неверниците” и на редица други публикации, Насър ал-Фахд очертава няколко ситуации, в които, според него, се разрешава убийството на жени, деца и старци в хода на джихада:

•  когато нападението се извършва нощем, или в условия, при които е невъзможно да се отличат жените и децата от бойците на неверниците, тогава те могат да бъдат убити, макар и неумишлено;

•  когато неверниците използват жените и децата като „жив щит” (в това отношение той цитира известния средновековен ислямски философ Ибн Таймия, според който за да бъде унищожена армията на враговете на исляма се разрешава убийството не само на жени и деца, но и на мюсюлманите, използвани като жив щит);

•  когато се използват ракети, бомби и тежка артилерия, което също води до жертви сред мирните жители;

•  когато жените и децата също се сражават срещу моджехидините;

•  когато те ръководят своите народи;

•  когато неверниците също убиват жени, деца и старци.

През последните години редица водещи идеолози на т.нар. „глобален джихад” все по-често призовават за използване на оръжия за масово поразяване в „свещената война” срещу Запада. Ал Кайда, в частност, нееднократно заплашваше, че ще използва подобно оръжие срещу САЩ и съюзниците им. В различни радикално-ислямистки сайтове могат да се открият достатъчно пропагандистки материали по темата. Теоретиците на съвременния радикален ислямизъм акцентират върху няколко аспекта на проблема. На първо място – върху осигуряването на достъп до оръжията за масово поразяване. Като обикновено се препоръчва да се търсят необходимите за производството им елементи и суровини, най-вече, на територията на постсъветското пространство и особено се набляга на сътрудничеството с режимите, вече разполагащи с такива оръжия. На второ място се предлага формирането на специални групи, способни да изберат подходящата цел и да я атакуват успешно, използвайки оръжия за масово поразяване. И на трето място – да се изгради подходящата идеологическа основа, оправдаваща подобни атаки.

На 28 септември 2006 водачът на Ал Кайда в Ирак Абу Хамза ал-Мухаджир призова технократите - химици и физици, да се присъединят към джихада в тази страна, заявявайки им, че: „така ще можете да използвате научните си знания в битките”. Пак тогава той предложи да бъдат осъществени нападения с биологично оръжие и т.нар. „мръсна бомба” срещу американските бази в Ирак, подчертавайки, че „те са идеалното място за изпитание на този тип оръжия”.

През 2003-2004 в Ирак беше ликвидирана група, занимаваща се с производството на химическо оръжие и свързана с радикалната ислямистка организация „Джаиш Мухамад”, която беше постигнала известни успехи в това отношение. Все пак, според специалистите, дори и да не бе разгромена от американците, групата едва ли би успяла да организира масово производство на съответните химически компоненти, поради липса на производствени мощности и необходимата квалификация.

Сред най-твърдите привърженици на тоталната война срещу Запада и използването на оръжия за масово поразяване в нея е Фарис Ахмад ас-Захрани (известен още и като Абу Джандал ал-Азди). До 2003 той бе член на групата на известният идеолог на ислямизма Юсуф ал-Айри – автор на книгата „Джихадът в Ирак: надежди и заплахи”, който беше убит през същата година от саудитските специални служби. Самият ас-Захрани пък бе арестуван от саудитците през ноември 2004. Малко преди ареста си той публикува статията „Ал Кайда и асиметричната война”, в която анализира тактиката на мрежата на Бин Ладен в краткосрочна перспектива, поставяйки ударението върху психологическия ефект на извършваните от нея терористични акции. Според него: „Асиметрията е в използването на нови методи, нетрадиционна тактика, нови видове оръжия и технологии и предполага нестандартно мислене и достатъчно фантазия за да бъде иззета инициативата от противника и се гарантира необходимата свобода на действие”.

През декември 2002 Абу Шихаб ал-Кандагари, който поддържа и ръководи един от най-радикалните ислямистки форуми в Мрежата, публикува там статията си „Ядрената война като начин за унищожаването на САЩ”. Тя има най-вече пропагандистки характер и в нея липсва каквато и да било теоретична обосновка на „правото” да бъде използвано оръжие за масово поразяване. Но въпреки липсата на идеологическа основа, тя може да се смята за един от първите открити призиви за нов етап на противопоставянето между „Световния фронт на джихада” и Запада. В нея, в частност, се казва: „Да, правилно си прочел заглавието. Това е единствения начин да бъдат унищожени максимален брой американци. Става дума за ядрен терор, от който САЩ никога не са се опасявали, просто защото никога не са го очаквали. По време на Втората световна война, Америка използва ядрено оръжие, като отмъщение за японското нападение над Пърл Харбър. Днес, Съединените щати използват мощни и свръхмодерни оръжия за унищожаването на мирното население в Ирак и Афганистан. Те поддържат руснаците във войната им срещу чеченците. И то не толкова от любов към руснаците, колкото от омраза към мюсюлманите. САЩ използват оръжие, което заразява земята на противника за хиляди години напред. Ал Кайда обаче разполага с „мръсна бомба”, с която може да атакува американските градове, превръщайки тази нация в тълпа от заразени и болни хора. САЩ ще бъдат унищожени и това ще бъде последицата от злоупотребата с ядрената енергия срещу интересите на слабите”.

Друг привърженик на войната с използване на оръжие за масово поразяване срещу Запада е Насър бин Хамад ал-Фахл (45-годишен саудитец, автор на редица публикации за стратегията и тактиката на съвременния радикален ислямизъм, който бе арестуван през 2003 в Саудитска Арабия). На практика, той развива по-нататък стратегията на „асиметричната война”. През септември 2002 публикува статията „Свещените страници на септемврийските атаки”, в която подрепя този тип акции, защото са високотехнологични: „Ако американците използват Ф-15 или „Торнадо”, тогава моджехидините ще използват „боинг”-и и „еърбъс”-и”. Ал-Фахл се опитва да обоснове провеждането на подобни терористични нападения, водещи до гибелта на множество мирни жители - жени, деца и старци. Според него, това е своеобразно използване на оръжия за масово поразяване: „Ако можем да се защитим от чуждестранните завоеватели, използвайки оръжия за масово поразяване, това е позволено, дори и ако доведе до гибелта на милиони...”.

По-късно Ал-Фахл публикува книгата „Правила за използване на оръжията за масово поразяване срещу неверниците”, в която подлага на критика фундаменталните принципи на международното право, използвани от Запада, определяйки ги като „погрешни”, защото не се основават на принципите на свещения ислямски закон. Той твърди, че страните, които участват в кампаниите в Ирак и Афганистан и в същото време се обявяват против разпространяването на оръжията за масово поразяване (и, най-вече, САЩ и Великобритания), сами са използвали такива оръжия в миналото. Ал-Фахд смята, че „мюсюлманите следва да действат в зависимост от собствените си възможности и качества в битката срещу Запада, включително използвайки в нея радиоактивни, химически и бактериологични вещества. Ако нямат друг начин да унищожат врага, те не бива да се спират пред нищо, дори и ако това доведе до гибелта на жени и деца, включително и на мюсюлмани”. Според него, ако убийството на мюсюлмани се налага от обстоятелствата, то е допустимо, и привежда редица доводи в полза на използването на оръжия за масово поразяване. Основавайки са на принципа „око за око и зъб за зъб”, той пише: „някои измежду нашите братя са изчислили, че през последните няколко десетилетия САЩ са убили 10 млн. мюсюлмани, без да броим бежанците, прогонени от домовете си. Що се отнася да вредата, нанесена на ислямската общност от самолетните атаки и ракетните удари, размерите и са известни само на Аллах. И, ако взривите ядрена бомба сред американците, унищожавайки 10 милиона от тях, както и земята им, както те правят с нашата, това е разрешено и не се нуждае от доказателства”. Така, въз основа на своите „Правила за използването на оръжие за масово поразяване срещу неверниците” и на редица други публикации, Насър ал-Фахд очертава няколко ситуации, в които, според него, се разрешава убийството на жени, деца и старци в хода на джихада:

•  когато нападението се извършва нощем, или в условия, при които е невъзможно да се отличат жените и децата от бойците на неверниците, тогава те могат да бъдат убити, макар и неумишлено;

•  когато неверниците използват жените и децата като „жив щит” (в това отношение той цитира известния средновековен ислямски философ Ибн Таймия, според който за да бъде унищожена армията на враговете на исляма се разрешава убийството не само на жени и деца, но и на мюсюлманите, използвани като жив щит);

•  когато се използват ракети, бомби и тежка артилерия, което също води до жертви сред мирните жители;

•  когато жените и децата също се сражават срещу моджехидините;

•  когато те ръководят своите народи;

•  когато неверниците също убиват жени, деца и старци.

Страница 2

На свой ред Али ибн ал-Худейр (роден през 1954 в Саудитска Арабия, идеолог на съвременния радикален ислям и автор на множество статии в подкрепа на Движението Талибан и атентатите от 11 септември), който бе арестуван преди време от саудитските специални служби, смята, че в борбата срещу Запада са допустими всички средства – включително убийства на мирни жители и унищожаване на имуществото и стопанството им, ако това отговаря на интересите на ислямската умма. Като доказателство, той цитира Ибн Таймия, според който: „богословите са единодушни, че унищожаването на дърветата и урожая на неверниците се разрешава, ако те също постъпват така с нас, или пък, ако без това е невъзможно те да бъдат унищожени...”. Отчитайки многобройните жертви и разрушения, понесени от мюсюлманския свят в резултат от самолетните атаки и ракетните удари на САЩ и техните съюзници, Ал-Худайр цитира една сура от Корана, според която „ако някой убие човек не като отмъщение за убийството на друг човек, или за някакво друго насилие, това се приравнява към убийството на всички хора”. На това основание, той смята, че използването на оръжия за масово поразяване срещу САЩ и техните съюзници, което би довело до гибелта на мирни жители, заразяване на почвата и водите и унищожаване на селското стопанство и икономиката въобще, е разрешено.

Споменатият по-горе ислямистки идеолог Юсуф ал-Айри, пише в книгата си „Истината за „новата” война на кръстоносците”, че ако „неверниците нападат жени, деца и старци, които са мюсюлмани, същото следва да бъде извършено и спрямо тях. Не бива да забравяме за убитите в Ирак над един милион души, за разрушенията, или за заболелите от левкемия в резултат от използваните от американците бомби с обеднен уран”.

Осъденият наскоро британски терорист Дирън Барот (Иса ал-Хинди), участвал в сражения на страната на ислямистите в Кашмир, публикува книга, озаглавена „Армията на Медина в Кашмир”, в която описва бойния си опит. Според него, единственият начин за защита против „окупаторите” днес е „франговата атака срещу територията на страните, участващи в агресията срещу Исляма”. Барот смята, че радиокативните вещества имат голям потенциал в това отношение и затова за първостепенна задача следва да се приеме получаването на достъп до тях. Самият той изучава специализираната литература по тази тема.

В някои пакистански медресета, контролирани от радикалните ислямисти, и в частност в „Бинори”, където се обучават „студенти” от различни мюсюлмански страни, в главите на младежите се набива тезата, че „пакистанската атомна бомба” принадлежи на цялата мюсюлманска умма, а не само на Пакистан. Затова тази страна следва да сподели знанията си в ядрената сфера с останалите мюсюлмански държави, които се нуждаят от тях за да защитят Исляма, т.е. това е религиозно задължение на Пакистан. Мюсюлманите не само имат правото, но и религиозното задължение да използват оръжия за масово поразяване за да защитят религията си, особено ако не разполагат с други начини за това.

Друг известен теоретик на радикалния ислям е Абу Мусаб ас-Сури. Според някои, именно той е създателят на проекта за „мръсната бомба за мръсната нация” (т.е. за САЩ). Според излизащият в Лондон арабски вестник „Аш-Шарк ал-Аусат”, американският Държавен департамент обвинява Ас-Сури, че е ръководил военните тренировъчни лагери Дерунта и Ал-Гураба в Кабул и Джелалабад, чиято „специализация” са терористичните нападения с използване на токсични вещества. През 2004 Ас-Сури публикува книга за стратегията на „Световния фронт на джихада”, в която пише, че в продължение на три години е анализирал стратегията на джихадизма от 60-те години на миналия век насам и е стигнал до извода, че използването на оръжия за масово поразяване е съвсем реално (впрочем, той откровено го заявява и в откритото си писмо до Държавния департамент на САЩ). Според него, отвлечените самолети, използвани за атаката от 11 септември, е трябвало да бъдат „натъпкани с химически или радиоактивни вещества”. Той призовава Северна Корея и Иран да продължат да разработват ядрените си програми и призовава към сътрудничество с техните режими за да се гарантира достъпа до технологиите за производството на ядрено оръжие, т.е. „да си сътрудничим дори с дявола, за да унищожим най-големия дявол”. В това отношение Ас-Сури дава за пример президента на САЩ Хари Трумън, който оправдава използването на атомни бомби срещу Япония като принудителна стъпка за да бъде ускорен краят на Втората световна война. Според Ас-Сури, днес Америка по нищо не се отличава от тогавашна Япония и стига до извода за възможното използване на оръжия за масово поразяване срещу САЩ. В книгата си той отбелязва, че не вижда особен ефект от партизанската война срещу американците и техните съюзници в Месопотамия. „Единственият начин за унищожаването на САЩ е срещу тях да се използва някакъв вид оръжие за масово поразяване. Като моджехидините трябва да го получат от онези, които разполагат с такова оръжие, или сами да създадат „мръсна” ядрена бомба”. Ас-Сури дели моджехидините на няколко категории, сред които особено значение придава на т.нар. „групи за стратегически операции”. Последните следва да разполагат с отлична финансова и техническа база, както и да са напълно подготвени за използването на оръжия за масово поразяване. Според Ас-Сури, достъпът до този тип оръжия ще стане нова фаза в противопоставянето на Запада.

През октомври 2006, на един от водещите ислямистки сайтове, бяха публикувани инструкции за производството на „мръсна и биологична бомба”. Самият Бин Ладен препоръчва да се търсят канали за достъп до химическите, биологични и радиоактивни вещества, включително. и до оръжията за масово поразяване, разположени на територията на постсъветското пространство. В посланието си към водача на талибаните молла Омар той подчертава, че в мюсюлманските държави от бившия СССР има много квалифицирани специалисти, работили в миналото в заводите от съветския военно-промишлен комплекс и притежаващи опит в това отношение. Именно те могат да изиграят ключова роля за създаването на оръжия за масово поразяване, които след това да се използват срещу враговете на Исляма. На свой ред лидерът на индонезийската ислямистка организация Джамаа Ислямия Абу Бакар Башир наскоро отправи обръщение, в което твърди, че ако се наложи мюсюлманите могат да използват оръжия за масово поразяване в градове като Лондон, Ню Йорк или Москва.

Достъпът до подобни оръжия със сигурност ще се окаже качествено нов етап в битката на „фронта на глобалния джихад” срещу Запада (част от който е и България). Евентуални терористични атаки с използването им ще имат непредсказуеми последици, като броят на жертвите ще се изчслява в стотици хиляди. Използването на оръжия за масово поразяване ще доведе до гибелта на представители на най-различни религии, включително и мюсюлмани. И макар че атентатите на терористите-камикадзе също водят да гибелта на мирни граждани, ефектът на нападенията с подобни оръжия ще бъде с няколко степени по-висок. Затова и авторите на статии и книги, призоваващи за използването на оръжия за масово поразяване „в името на Исляма”, се опитват да формират необходимата за целта идеологическа основа, оправдаваща масовата гибел на милиони невинни хора. Разширяването на броя на страните, притежаващи такива оръжия, както и убийствата на отделни хора с помощта на радиоактивни вещества, допълнително изострят проблема, увеличавайки вероятността те (или пък техни компоненти) да попаднат в ръцете на международните терористични структури на „глобалния ислямизъм”.

* Българско геополитическо дружество

{rt}