Обявеното през август на миналата 2006 решение на енергийния гигант Бритиш Петролеум ( BP ) да намали временно добива на петрол от находището в шелфа на залива Прюдо Бей (Аляска), заради авария на петролопровода, бе само едно от събитията, привличащи вниманието на все повече анализатори към рисковете и ползата от добива на енергоносители в района на Арктика. Внезапният спад на добива с близо 200 хил. барела дневно отразява трудностите, с които се сблъскват проектите за извличане на петрол и природен газ на териториите, разположени на север от Полярния кръг. Разбира се, американският енергиен пазар се справи с проблема без особени сътресения, макар че цените на суровия петрол достигнаха 80 долара за барел, а тези на газа надминаха 3 долара за галон. Впрочем, петролът и днес се търгува за над 60 долара за барел, затова САЩ усилено търсят начини да диверсифицират доставките на енергоносители за своята икономика. Междувременно Вашингтон продължава да спори с Канада и Русия за принадлежността на редица територии в Арктика, като причината е, че рекордният ръст в цените на петрола и природния газ възроди интереса към някои проекти за добива им в региона, които досега бяха смятани от специалистите за прекалено скъпи и неефективни.
Арктическият регион разполага с огромни енергийни ресурси - там вероятно са концентрирани над 25% от световните запаси на енергоносители, по-голямата част от които се намират на дъното на Северния ледовит океан, скрити в дълбоките му води под дебел слой лед. Поради това петролът и газът в района оставаха недосегаеми, или пък добивът им се смяташе за прекалено скъп и опасен. През последното десетилетие обаче, глобалното затопляне намали значително дебелината на ледената покривка, улеснявайки достъпа до залежите на енергоносители в Арктика. Както е известно, въпреки претенциите на някои държави, Северният полюс традиционно се смята за международна територия. Очертаващият се по-лесен достъп до ресурсите в региона обаче вече възроди няколко позабравени териториални спорове. Става дума, в частност, за неразбирателството между Русия и Норвегия за Баренцово море, между САЩ и Канада по редица въпроси, между Русия и САЩ за Берингово море, както и между Канада и Дания за остров Ханс. Впрочем, тук следва да припомня и, че Дания всъщност претендира за целия район около Северния полюс, под претекст, че той е естествено продължение на Гренландия. Засега обаче, тези спорове не излизат извън рамките на цивилизования тон, което не пречи на участници в тях да търсят трети страни за съюзници и арбитри.
Канадско-американският спор за Арктика
Както е известно, Северозападният проход свързва Атлантическия и Тихия океан чрез водите около Арктическия архипелаг. Специалистите смятат, че през следващите 20-30 години ледената им покривка ще става все по-тънка, улеснявайки достъпа до него и превръщайки го в изключително важен морски маршрут. Проучванията на климатичните промени сочат, че температурата в зоната около полюсите се повишава по-бързо, отколкото в останалите части на планетата, което ще позволи периодът, през който ще може да се осъществява активна навигация през Северозападния проход, да нарастне от 30 дни (както е сега) до 120 в годината, в края на века. А да не забравяме, че преминаването през прохода позволява пътят между Лондон и Токио да се съкрати с около 5 хиляди километра (3 хиляди морски мили), в сравнение с този през Суецкия канал, или с 8 хиляди километра (5 хиляди мили) в сравнение с пътя през Панамския канал.
В същото време, докато САЩ и ЕС официално обозначават Северозападния проход като част от международните води, Канада претендира, че това е неин вътрешен пролив. През 2005 канадският премиер Стивън Харпър официално порица американския посланик в Отава, задето си е позволил да критикува намерението на правителството му да обяви региона за принадлежащ на Канада. В същото време, след като американски военни кораби на няколко пъти прекосиха оспорваната зона, без да информират за това Отава, канадските военни деклариха, че няма да допуснат подобни несанкционирани преминавания на Северозападния проход, защото според тях става дума за териториални води на Канада. Друг спорен въпрос между двете съседни държави е за Бофортово море, където също има сериозни залежи на енергоресурси. Макар че днес то е целогодишно замръзнало, повишаващите се температури могат да го направят достъпно за добив на петрол и природен газ в бъдеще.
Аляска и защитената зона на Арктика
Затварянето на 26 километра от петролопровода на ВР през миналата 2006 отново актуализира въпроса за петролния добив в т.нар. Национален резерват на дивата природа в Арктика ( ANWR ), който е предмет на ожесточени спорове от петролната криза през 1979 насам. Онези, които подкрепят извършването на сондажи в зоната на ANWR , смятат това за начин да бъде намалена зависимостта на САЩ от вносния петрол. Те често цитират резултатите от официалните геоложки проучвания, според които петролните залежи в региона се оценяват на 10,4 млрд. барела. Други американски агенции обаче твърдят, че обемът на петрола, който може да бъде добит от ANWR , варира между 4,3 и 7,7 млн. барела. Противниците на идеята пък обръщат внимание на пагубното въздействие от подобна дейност върху околната среда и поставят под въпрос, доколко добивът на петрол от зоната на ANWR може да съкрати нуждата на САЩ от внос (чиито обем е над 7 млн. барела годишно).
Официалните геоложки проучвания сочат също наличието на 200 000 трилиона куб. фута природен газ на територията на Аляска, извън зоната на ANWR . Макар че днес само малка част от тези залежи са практически достъпни, добивът дори само на 1% от тях би удвоил американските запаси от този енергоносител. Струва ми се обаче, че окончателното решение за възобновяване добива на енергоносители в района ще бъде взето едва от следващата президентска администрация. Междувременно, през август 2006, американското вътрешно министерство обяви, че възнамерява отново да разреши сондажите на територията на Националния петролен резерв в Аляска ( NPRA ) . Разположена на запад от залива Прюдо Бей, зоната на NRPA има площ от 22 млн. акра и там, след 1923, са добивани петрол и природен газ. В края на 2006, няколко фирми вече подадоха молби да им бъде разрешено да възобновят добива на енергоносители там.
Руско-норвежките различия и опитите за преодоляването им
Още по време на миналогодишната среща на Г-8 в Санкт Петербург, Русия недвусмислено даде да се разбере, че САЩ няма да бъдат допуснати да участват в разработването на Щокмановското газово находище, което е най-голямото в Арктическата зона. То е се намира в руските териториални води на Баренцово море, а запасите му се оценяват на 3,2-3,7 трилиона куб. м природен газ. Находището е открито през 1988, но суровите природни условия и голямата дълбочина, на която е разположено, доскоро пречеха за разработването му. Както е известно, първоначално руснаците бяха обявили къса листа, включваща пет големи западни компании, които трябваше да участват в разработването на Щокмановското находище, заедно с руския гигант Газпром (американските Chevron и ConocoPhilips , норвежките Statoil Norsk и Hydro ASA , както и френската Total S . A .). Междувременно обаче, в края на 2006 Газпром изненадващо обяви, че възнамерява да се заеме с това сам (вж. статията на Александър Тодоров, „Русия като енергийна свръхсила” в бр.6/06 на Геополитика – б.р.). В същото време, специалистите не изключват, че руският гигант все пак ще ангажира някоя от изброените по-горе чуждестранни фирми като подизпълнител. Като фаворити в това отношение се очертават норвежците. Неслучайно, преди време, президентът Путин отбеляза следното за тях: „За разлика от мнозина други, те не се мотаят наоколо с навирени носове, а се стремят да дават обективни анализи и да работят професионално”. В случая, скритата критика бе насочена към американските компании и тя неслучайно последва заявлението на Кремъл, че участието в проекта е пряко свързано с одобрението на руското членство в Световната търговска организация (СТО), което САЩ се опитват да блокират.
В същото време Москва, поне доскоро, планираше да пласира на американския пазар между 40 и 50 млрд. куб. фута природен газ годишно, като за целта Газпром дори създаде специални дъщерна компания Gazprom Marketing and Trading USA , с чиято помощ да може да продава газ директно на консуматорите в САЩ. Впрочем, дори и ако оставим политическите съображения настрана, норвежките Statoil и Norsk Hydro безспорно имат предимство, заради големия им опит в разработването на петролни и газови находища в суровите полярни условия, включително и в Баренцово море. В тази връзка Москва вече даде знак, че е склонна да преговаря за уреждане на граничня спор с Норвегия, което без съмнение е стъпка към укрепване на сътрудничеството и с Осло.
Със своите 45 млрд. барела петрол, крайбрежните води на остров Сахалин са друго изключително важно за бъдещето на Русия находище. Заедно с Газпром, руското правителство сключи споразумение с Royal Dutch Shell , BP и ExxonMobil за неговата съвместна експлоатация. Реализацията на проекта Сахалин ІІ изисква изграждането на съответната технологична мощност и инфраструктура, при това в един район с изключително сложни климатични условия и почти пълна липса на съществуваща енергийна инфраструктура. Цената на тази програма, определяна като „авангарден обект за цяла Русия” и може би най-амбициозния досега енергиен проект в страната, надминава 20 млрд. долара.
Заключение
Въпреки че по-лесният достъп до залежите на енергоносители и транспортните маршрути в района на Арктика ще стане факт едва след още едно-две десетилетия, юридическите и политически битки вече стартираха и ще продължат да се изострят. Засега държавите, ангажирани в тях, изглеждат склонни да решават споровете си с посредничеството на ООН и другите международни институции. Но, когато залежите на петрол и природен газ в региона станат наистина достъпни териториалните спорове и напрежението между тях рязко ще нарастнат.
Ориентацията към все по-скъпи и рисковани проекти илюстрират промяната в подхода на държавите и енергийните компании в опитите им да си гарантират достъпа на енергоресурси. Проекти от типа на Сахалин ІІ или новозеландския Great South Basin , които доскоро изглеждаха утопични, днес се възприемат като нещо съвсем нормално.
* Авторът е анализатор на PINR
{rt}
