Азербайджанската геополитика е сложна и многопластова. Като перспективите са за по-нататъшното и усложняване. Преди да ги разгледаме обаче, нека очертаем, какво точно представлява геополитиката, както и какво засяга:
• Определянето на силните и слабите страни на конкретната държава по отношение на останалите, определяне на нейните съперници и съюзници, както и на глобалните и регионални сили, проявяващи интерес към нея;
• Оценка на това, дали тези силни и слаби страни, съпернически и съюзнически отношения, са достатъчно стабилни или могат да се променят;
• Определяне на последиците от промените във всеки от така очертаните елементи за съществуващите съперничества и съюзнически отношения на конкретната държава.
Всички тези въпроси се усложняват поради това, че геополитиката на една държава може да бъде различна, по отношение на различните, стоящи пред нея проблеми. Което с пълна сила се отнася и за Азербайджан, който е изправен пред пет ключови геополитически проблема: петролопроводите, разделянето на Каспийско море, бъдещето на Нагорни Карабах, съдбата на Южен Азербайджан и демократизацията на страната.
Петролопроводите: Доста време съществуваха сериозни съмнения, дали въобще ще бъде изграден петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, свързващ петролните залежи на Азербайджан, през Грузия и Турция, със Средиземно море, или азербайджанският петрол, както и преди, ще се транзитира по вече съществуващите тръбопроводи през Русия – с всички произтичащи от това последици под формата на продължаващо руско влияние в страната. Днес обаче петролопроводът не само е построен, но и вече функционира и Азербайджан е по-малко зависим от Москва.
По този проблем, основни съюзници на Азербайджан са САЩ, ЕС, Турция и Грузия, а негови съперници са Русия и Иран (които, естествено, биха предпочели азербайджанският петрол да се транзитира през тяхната територия).
Тук възниква и въпросът, дали по дъното на Каспийско море може да се прокара нов петролопровод, така че Казахстан да започне да изнася петрол през Азербайджан, като по този начин също намали зависимостта на износа си от Русия? Раззбира се, ако поиска, Москва е в състояние да блокира този проект. Само че това ще бъде само временно, защото Казахстан би могъл да изнася петрола си и на изток – към Китай. Тоест, що се отнася до петрола, Азербайджан разполага със силни позиции.
Възможните външни фактори
В случай на възстановяване на нормалните отношения между САЩ и Иран, азербайджанският петрол ще може да се изнася и през Иран, като американците ще оттеглят възраженията си срещу това. Само че подобно сближаване между Вашингтон и Техеран едва ли може да се очаква в обозримо бъдеще.
Евентуални безредици в Турция или Грузия : и в единия, и в другия случай петролопроводът Баку-Джейхан ще бъде затворен. И в едната, и в другата държава подобни безредици са възможни. Нещо повече, съдейки по всичко, определени външни и вътрешни сили работят именно в тази посока в Грузия. При възникване на подобна ситуация, Азербайджан ще трябва да изнася петрола си, или през Русия,или през Иран. Но без наличието на сериозна промяна в обтегнатите американско-ирански отношения, Баку ще трябва да изнася петрола си през руска територия, съобразявайки се с всички условия, постав e ни му от Москва.
Разделянето на Каспийско море: още от разпадането на Съветския съюз морската граница между Иран и Азербайджан в Каспийско море е спорна. Нещо повече, смята се, че в спорните райони има богати петролни залежи. От 2001 насам, когато Иран успешно използва „дипломацията на канонерките” за да спре разработването на намиращите се в спорната зона залежи от компанията Бритиш Петролеум, работеща по договор с Баку, там вече не се извършват никакви проучвания.
По въпроса за определяне на границите в Каспийско море, съюзници на Азербайджан са Русия, Казахстан, Турция и САЩ, докато негови съперници са Иран и Туркменистан (който също спори с Баку за морските граници). Неутрални, или по-точно „неутрализирани”, страни са държавите от ЕС, които имат сериозни петролни интереси в Иран и поради това не желаят да подкрепят Азербайджан. Освен това съюзниците на Баку по този въпрос, съвсем не са в добри отношения помежду си. Така, Русия не желае в решаването му да не намесват „външни” сили (т.е. Турция и САЩ). Азербайджан пък демонстрира определена нервност, защото в противопоставянето на Иран му се налага да разчита единствено на руснаците. Има известна вероятност Баку и Техеран да успеят да постигнат компромис по този въпрос. За сметка на това, евентуалното сближаване между САЩ и Иран би довело до това, че американските отношения с Азербайджан ще станат по-малко приятелски и по-неутрални.
Нагорни Карабах : както е известно, Азербайджан бе принуден да отстъпи този район, както и други съседни територии, на Армения в една война, водена както преди, така и непосредствено след разпадането на СССР. Студеното примирие продължава и до днес, като Баку не може да си върне нито една от териториите отнети му от арменците.
По въпроса за Нагорни Карабах единственият реален съюзник на Азербайджан е Турция, а сред противниците му са Армения, Русия и Иран (поради проблема с Южен Азербайджан, на който ще се спра по-долу). Разкъсвани между желанието да не дразнят влиятелната арменска диаспора и стремежа да получат достъп до азербайджанския петрол, САЩ и ЕС полагат определени усилия за разрешаването на конфликта, но без особен успех досега.
Вероятно, Баку се надява някой ден да използва печалбите от петрола за да укрепи мощта на армията си и да влезе в нов военен сблъсък с арменците, но неблагоприятното геополитическо положение на Азербайджан по отношение на Армения поражда много сериозни съмнения, че той ще може някога да си върне отнетите територии със сила.
Една от промените, които биха могли да повлияат върху сегашното съотношение на силите може да стане евентуалното идване на власт в Турция на откровено националистическо или радикално-ислямистко правителство, враждебно настроено към САЩ и ЕС – което може да се случи, особено ако желаниете на сегашните управляващи страната да влезе в ЕС бъде окончателно отхвърлено. Такава Турция би се превърнала в сериозна военно заплаха за Армения и в близък военен съюзник на Азербайджан. При подобни обстоятелства обаче, Русия, САЩ и дори Иран биха подкрепили Армения в евентуална регионална война.
Южен Азербайджан : както е известно, в Иран живеят повече азери, отколкото в независим постсъветски Азербайджан. Баку демонстрира максимална сдаржаност по въпроса за Южен Азербайджан, но недоволството сред иранските азери в последно време расте. И, ако ситуацията там се влоши, Техеран вероятно ще обвини за това именно Баку. Ако иранците сметнат (независимо дали това наистина е така), че Азербайджан работи за изостряне на ситуацията в страната, ответните им действия могат да бъдат много радикални.
Макар че нито една държава не подкрепя отделянето на азерите от Иран, съюзници на Азербайджан в евентуален конфликт с Техеран ще се окажат САЩ и Турция. На свой ред, Русия сигурно ще се обяви както против иранска намеса във вътрешните работи на Азербайджан, така и против американското присъствие там. Днес вероятността за реализирането на подобен сценарий не е голяма, макар че президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад определено демонстрира склонност към конфронтационно поведение.
Демократизацията : в това отношение проблемът опира до възгледите на сегашния авторитарен режим на Азербайджан, който вече демонстрира нежеланието си да се демократизира, както и намерение да спре окончателно този процес. По въпроса за демократизацията, основни съюзници на Баку са Русия и Иран (които тълкуват демократизацията по-скоро като инструмент за разпространяване на американското влияние), докато негови противници са САЩ, Грузия (в която „революцията на розите” от 2003 доведе на власт демократично и проамериканско правителство) и ЕС.
Сегашното правителство на Азербайджан се опасява, че може да падне в резултат от поредната демократична „цветна” революция. Затова подкрепата от страна на САЩ на някакво демократично опозиционно движение (или дори само идеята за подобна подкрепа) може да тласне Баку към Москва и даже да го накара да се съгласи на значителни отстъпки към руснаците, ако те му гарантират подкрепата си. В този случай американците дори могат да бъдат изгонени от Азербайджан. От друга страна, ако в тази държава все пак се осъществи демократична революция (с американска подкрепа, или без нея), САЩ окончателно биха се превърнали в най-близкия съюзник на новия режим.
Настоящият анализ сочи, че освен Армения, нито един от съперниците на Азербайджан не е негов противник във всички възможни ситуации, без изключение. Освен това властите в Баку би трябвало да са наясно и, че нито един от техните приятели няма да остане такъв вечно.
* Авторът е професор по държавно управление и политология в Университета Джон Мейсън, САЩ
{rt}
