Паралелно с шумното и привлякло вниманието на големите медии посещение на френския президент Жак Ширак в Индия през февруари, германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, използва момента за да посети в почти пълна дискретност Южна Корея, Япония и Китай, съпровождан от внушителна делегация представители на едрия немски бизнес. Целта на посещението бе подобряване икономическите позиции на Федералната република в Азия, макар че, освен всичко друго, в Пекин и Токио беше дискутиран и въпросът за евентуалното предоставяне на постоянно място в Съвета за сигурност на ООН за Германия.
Германският износ в Азия
През 2005 външнотърговският оборот между Германия и Южна Корея е нарастнал с 5%, надминавайки 20 милиарда евро годишно. По отношение на Япония, стремежът на Берлин е по-скоро да се запази сегашния обем на двустранния търговски обмен (през 2005 немският износ за Япония е нарастнал с 484 млн. евро, докато вносът е спаднал с 277 млн.) и в това отношение лансираната от новото германско правителство в началото на 2006 кампания „Германия за Япония” вече дава първите си резултати. Като освен всичко друго, сред целите и е да убеди повече млади японци да следват или да защитят научна степен именно в Германия, предпочитайки я пред Италия или Франция.
Проблемите в икономическите отношения между Китай и Германия
Истината е, че немският бизнес очакваше много повече от посещението на външния министър Щайнмайер в Китай. Причината е в сериозния спад на оптимизма, който цареше доскоро по отношение развитието на немско-китайските търговски връзки. Вносът на китайски стоки в Германия продължава да нараства, докато немският износ за Китай бележи лек спад. Германските производители на автомобили все по-сериозно се сблъскват на китайския пазар с конкуренцията на местните производители. Дълги години Фолксваген държеше първото място на китайския автомобилен пазар (50%), следван от Дженерал Мотърс (10%). През миналата 2005 обаче, американците вдигнаха дела си на 11,3%, докато този на Фолксваген спадна драстично, достигайки изключително ниското ниво от 15,7% от продажбите на китайския пазар. Като основни конкуренти на немците са не само японците (японските марки постигнаха 27,5% от продажбите), но и... китайците. Качеството на китайските автомобили значително се повиши (неслучайно американската корпорация Дженерал Мотърс стартира шумен процес срещу китайския автомобилен концерн Чери, обвинявайки последния, че копира собствените му прототипи), а цените им са извън всякаква конкуренция. Между другото, китайските автомобили вече проникнаха и в Европа, след като Чери сключи договор за сглобяване на 17600 свои коли годишно в руския анклав Калининград. Тук е мястото да припомня и за скандала, свързан с регионалния (Интерсити) влак „Трансрапид”, произведен от Сименс и Тисен-Круп, който бе закупен от китайците за да обслужва района на Шанхай, но след това беше „изкопиран” от тях. Днес китайският вариант на немския влак обслужва редица други градове в страната, без производителите му да разполагат с официален лиценз. Така, всички грандиозни планове на Сименс и Тисен-Круп да наложат своя „Трансрапид” в Китай рухнаха. По време на последното си посещение немският външен министър Щайнмайер изрази пред китайските власти недоволството на страната си от тази „кражба на технологии”, довела до създаването на „Чжу Фън” – китайския еквивалент на „Трансрапид”, който днес се произвежда от самолетната фаблика в Ченду и ще се използва по изграждащите се хиляди километри нови жп линии.
Все повече представители на немския бизнес се оплакват, че продукцията на предприятията им масово се „заимства” от китайците, или чрез простото и копиране (като китайския вариант на Адидас, например), или чрез трансфера на технологии по линията на съвместните немско-китайски предприятия. Всъщност, китайците не позволяват на никой чуждестранен производител да инвестира в страната без да им осигури достъп до собствените си технологии, или пък без да се включи в съвместно предприятие с китайски партньор. Според едно проучване сред шефовете на големите немски предприятия, 66% от тях посочват Китай като най-големия конкурент на германската икономика през следващите години. Производителите на инструментални машини (един от водещите сектори на националната икономика) са все по-загрижени в това отношение. Според Дитер Бруклашер, президент на Асоциацията на немските машинопроизводители, произведените в Китай машини са все по-конкурентоспособни на европейския и северноамериканския пазари, особено в сферата на текстилната и дървообработващата промишленост. Само в Германия вносът на машини, китайско производство, е нарастнал с 7,5% през 2005. В същото време, немският износ на инструментални машини за Китай е спаднал с 1%. На пръв поглед това не е кой знае колко драматично, но да не забравяме, че за последните няколко години Китай се превърна в третия най-голям клиент на Германия в този сектор, след САЩ и Франция, а делът на немския износ в тази страна е 20% от цялото световно производство.
Това кара редица анализатори да се питат, защо въпреки всичко толкова много немски инвеститори продължават да се насочват към Китай. От 2002 насам страната е най-важния, след Япония пазар на немските износители, извън Европа. Само през последните девет месеца, стойността на износа на Германия за Китай е 22,5 млрд. долара. Освен това, огромният пазар (1,3 млрд. потенциални консуматори), централната роля в азиатската икономика и устойчивият икономически ръст превръщат Китай в крайно привлекателен обект за немските инвеститори. Така, Сименс разполага в тази страна с 44 предприятия, в които са заети 31 хиляди души, а търговският им оборот през 2005 се равняваше на 3,9 млрд. евро. На свой ред, BASF се кооперира с китайския химически концерн Sinopec за да създадат съвместно предприятие в Китай, влагайки в него 2,9 млрд. долара. Макар че, както признава един шефовете на немския гигант, представителите на Sinopec използват съвместното предприятие за да „шпионират” технологиите и методите на работа на немските си партньори. И дори февруарското посещение на външния министър Щайнмайер не може да доведе до радикална промяна на „правилата на играта” в полза на немските инвеститори.
В търсене на други партньори в Азия
Ето защо Германия се опитва да разнообрази партньорите си в Азия. Следвайки примера на Жак Ширак, немският канцлер Ангела Меркел посети Индия през април 2006. Впрочем, още през 2000, Берлин обяви амбициозния си „Проект за германско-индийското партньорство през ХХІ век”. Икономическите отношения между двете страни действително бележат впечатляващ възход: през миналата 2005 обемът на взаимния им търговски обмен се увеличи с 20%, достигайки 7,6 млрд. евро, което означава, че поставената за 2010 цел – 10 млрд. долара, ще бъде постигната.
Сблъсквайки се със стремежа на американци и французи да се настанят на индийския пазар, новото немско правителство реши да назначи за посланик в Делхи Бернд Мютцелбург, който отлично познава инструментариума на т.нар. „икономическа дипломация”, още от времето, когато работеше рамо до рамо със сегашния външен министър Франк Валтер Щайнмайер. Германия е готова за настъпление във всички сектори на индийската икономика. И тъй като Индия следва „политика на диверсификация в сферата на въоръженията”, тя се превърна в третия по значение вносител на немска военна техника след Северна Америка и Европа, като през 2004 изразходва за целта 103 млн. долара.
Малайзия също се определя от немските икономически среди като „нов регионален център в Югоизточна Азия”. Страната е най-важния партньор на Германия в Южна Азия след Сингапур. Обемът на двустранната търговия достигна 7 млрд. евро, т.е. почти колкото между Германия и Индия. Докато обемът на търговията със страните от АСЕАН падна с 2% през последните години, Германия стабилизира икономическите си връзки с Малайзия. Според един анализ на Дойче банк, през 2020 Малайзия ще се превърне във втората най-бързо развиваща се икономика в света.
Стабилизиране на кризисните зони
Централна Азия е друг регион, където правителството и немският бизнес полагат значителни усилия за проникване и внедряване в местните икономики. Неслучайно от 2002 насам Германия е изразходвала 58 млн. евро и се готви да отпусне още 12 млн. за подготовката и въоръжаването на афганистанската полиция. 63 000 от общо 150-те хиляди полицаи в Афганистан са подготвени и платени с немски пари. През март 2006 в Берлин се проведе голяма международна конференция за перспективите пред Афганистан.
Германия оказва решителна подкрепа на всички усилия за стабилизирането на тази част от азиатския континент. Още повече, че там немският бизнес е направил редица дългосрочни инвестиции, особено в Казахстан, чиито енергийни ресурси са от ключово значение за дългосрочното осигуряване потребностите на Германия от енергоресурси. Към 2010 Казахстан ще влезе в първата десятка на световните производители на петрол. Освен това, страната държи 25% от урановите запаси на планетата, което е от особено значение за Берлин, където новото правителство вече постави под въпрос политиката на предшествениците си за отказ от атомната енергетика. Опитвайки се да си осигури по-стабилни позиции в Казахстан, Германия усилено използва немското малцинство в страната (потомци на насилствено преселените от Сталин немци от Поволжието). Така, от 2005, немската организация за развитие In Went предлага на младите казахски граждани възможност да преминат тримесечен стаж в различни германски предприятия, където да се обучават на модерно управление на индустрията.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
