13
Сря, Ное
4 Нови статии

Палестина в „ ерата на Хамас”

брой2 2006
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

През февруари новият министър-председател на Палестинската автономия и лидер на движението Хамас Исмаил Хания обяви състава на своето правителство. Както можеше да се очаква, от 14 министри, 13 са членове на Хамас, а един (по въпросите на жените) – на марксисткия Народен фронт за освобождение на Палестина (НФОП).

Кой контролира Хамас?

За създател на „ Движението за ислямска съпротива” (Харакат ал-Мукаума ал-Исламия - Хамас) се смята покойни ят шейх Ахмед Ясин. Самото движение е основан о през декември 1987 чрез сливането на две групировки, действащи в сектора Газа. Последните официално са регистрирани като културно-просветни и занимаващи се с благотворителност. Става дума за поделението на печално известните „ Мюсюлманските братя” в Газа и на Западния бряг на река Йордан и палестинското крило на „ Ислямски джихад”. Днес Хамас е най-мощната палестинска организация, поставяща си като основна цел „ прогонването на израелските окупатори и създаването на мястото на Израел на ислямска палестинска държава”.

От самото начало шейх Ясин решава да създаде, в рамките на Хамас, няколко отделни структури за да направи организацията по-трудно уязвима за преследванията на властите. Така дейността на движението се ръководи от две крила – политическо и военно, като активността на последното е много по-забележима.

Към военното крило на Хамас принадлежат батальоните „ Аз ед-Дин ел-Касам”, специализирани в отвличанията и убийствата на евреи, или араби, подозирани, че са техни сътрудници, осъществяването на терористични акции и т.н. Отговорността за повечето големи атентати през последните години бе поето от активисти именно на тази групировка. Политическото бюро на Хамас също играе ключова роля в структурата на организацията. То изработва общата стратегия на движението, определяйки сферата на дейност и функциите на всяко от поделенията му.

Официално, движението се ръководи от Консултативен съвет (Меджлис ас-шура), в който влизат най-известните лидери на Хамас. Всъщност, така е само на хартия.

Първият лидер на движението, а после и негов духовен водач , бе Ахмед Ясин. През 1989 той беше арестува н от израелските власти, и ръководството на Хамас пое посоченият от него Муса Абу-Марзук. Марзук е роден през 1951 в Газа. Учи в Университета на Кайро, където се дипломира като инженер през 1977. До 1981 е управител на един египетски завод, после заминава за САЩ, където през 1991 защитава докторат по индустриално управление. През 1992-1995 живее в Йордания, след което се връща в САЩ, където американските специални служби го арестуват още на летище Кенеди. През май 1997 е освободен и се връща в Йордания, където продължава да работи в ръководството на Хамас. През 1999 обаче, властите на Хашемитското кралство забраняват дейността на движението и Марзук се прехвърля първо в Йемен, а след това в Сирия, където живее и днес.

От края на 80-те години на миналия век, за най-доверено лице на шей х Ясин се смята Исмаил Абу-Хания. Когато, след убийството на шейха през март 2004, мястото му зае Абдел Азис Рантиси, Абу-Хания стана негов съветник, но през април с.г. Рантиси също б е ликвидиран от израелските военни. След смъртта на Ясин и Рантиси, Абу-Хания бе ше сред най-сериозните претенденти за лидерското място на Хамас в сектора Газа, но така и не съумя да консолидира около себе си мнозинството от активистите на движението там.

Сегашният официален водач на Хамас е Махмуд а з-Захар. Макар че, в сектора Газа движението се ръководи от своеобразен триумвират, в който освен Аз-Захар влизат Абу-Хания (определян като „ административния мозък на движението) и Саид ас-Сиам, смятан за един от най-близките съратници на покойния Рантиси.

Махмуд аз-Захар е последният жив основател на Хамас и един от най-непримиримо настроените към Израел негови водачи. През декември 1992 той беше изгонен за терористична дейност от израелските власти (заедно с още 300 палестински активисти) в ливанския бежански лагер Мардж Аз-Зухур. След старта на мирния процес през 1993 обаче, Аз-Захар се върна в Газа. Десет години по-късно (през септември 2003) израелтяните предприеха най-сериозния опит за ликвидирането му, но, макар и сериозно ранен, той оцеля. Аз-Захар, който произхожда от богато семейство и е хирург по професия, навремето беше личния лекар на шейх Ясин. Отлично владеещ английски, той изпълняваше и функциите на PR на движението . Аз-З ахар не крие екстремистките си възгледи, а израелските власти го обвиняват в активна терористична дейност.

Напоследък обаче, укрепват позициите на шефа на политическото бюро на Хамас Халед Машал, който живее в Сирия. Машал е в списъка на най-опасните терористи, търсени от израелските специални служби. След ликвидирането на Ясин и Рантиси, той се смята за най-влиятелната фигура в йерархията на Хамас и днес осъществява реалното ръководство на движението, а Муса Абу-Мурзук се смята за дясната му ръка.


Малко преди изборите за палестинското Законодателно събрание, в израелските и арабски медии често се спрягаше и името на шейх Мохамед Абу-Тир, втори в предизборния списък на Хамас. Доскоро Абу-Тир не беше публична фигура. Но след като преди шест месеца излезе от израелския затвор (където прекара с известни прекъсвания цели 30 години за терористична дейност), шейхът се сдоби със значително влияние в ръководството на движението на Западния бряг.

Срещу него се отправят обвинения, че е сред основателите на бригадите „Аз ед-Дин ел-Касам”, както и за редица други престъпления. Днес Абу-Тир е реалния лидер на Хамас на Западния бряг. Преди него това беше говорителят на Хамас Хасан Юсуф. Абу-Тир е сред малцината водачи на движението, смятащи за възможни преговорите с Израел. Той дори заявява, че е готов да предложи промени в Хартата на Хамас като от нея отпадне точката, в която се призовава за унищожаването на еврейската държава.

Военното крило на Хамас (обединените бригади „ Аз ед-Дин ел-Касем”) се ръководи (според известния израелски експерт Михаил Фалков) от палестинския терорист №1 Мохамед Дейф, на когото се подчиняват Ахмад Ал-Джабри (Абу-Мохамед) – командващ отрядите на т.нар. народна армия „Морабитун” , за който се смята, че само по един негов знак хиляди бойци на Хамас са готови да завземат сектора Газа; Маруан Абделкарим Иса (Абу-Бара) – шеф на оперативния щаб, отговарящ за операциите срещу еврейските селища; Раед Саид Саад (Абу-Мааз) - командир на т.нар. бригади на Газа; Ахмад Наджи Ар-Рандур (Абу-Анс) - командир на бригадата на Северния участък на сектора Газа; Мохамед Ибрахим Синбар (Абу-Ибрахим) - командир на бригадата Хон-Юнес; Мохамед Ибрахим Абу-Шмала – командир на бригадата на Южния участък на сектора Газа.

Що се отнася до Юдея и Самария (т.е. Западния бряг на река Йордан), там Хамас няма общо ръководство, а поддържа малки и мобилни въоръжени групи, осъществяващи терористични акции. Повечето са разположени в Рамала, Наблус и Калкилия.

Единственият лидер на Хамас, разполагащ с известно влияние на Западния бряг, е Ибрахим Хамед от Рамала, който съумя да формира на територията на Юдея няколко по-мощни ядра на движението, отговорни за гибелта на десетки еврейски заселници. През последните месеци обаче той бе принуден да мине в нелегалност, което не му пречи да координира връзките между групировките, действащи в Юдея и Самария.

Самият Дейф е доста интересна личност. Израелците го наричат „ Змийската глава”, докато сред палестинците е известен като Абу-Халед. Пълното му име е Мохамед Диаб Ибрахим Дейф. В структурата на Хамас именно той отговаряше за терористичната дейност срещу еврейската държава и се бе пр е върнал в мишена едновременно на израелските специални служби, и на „ конкурентите ” от Палестинската национална администрация. Роден е през 1963 в бежанския лагер Хон-Юнес и израства в атмосфера на яростна омраза към Израел и възраждане на фундаменталния ислям, което оказва огромно влияние върху по-нататъшния му живот. На петнайсет години се записва в младежката секция към Ислямския център „ Ал -Муджамаа ал-Ислами”, ръководена от шейх Ахмед Ясин, а с началото на „ първата интифада” през 1987 се присъединява към току що създаденото радикално ислямистко движение Хамас. В края на 1992, Дейф влиза във военното крило на Хамас – батальоните „Аз ед-Дин ел-Касам” и бързо печели симпатиите на тогавашния им командир Уалид Аакел, чието място заема само две години по-късно. Става известен с отвличанията и убийствата на израелски военни (включително полковник Меир Минц). Негова дясна ръка в тези акции е друг известен терорист от Хамас – Яхия Аяш, известен като „инженера”, ликвидиран от израелските специални служби през 1996. Същата година Дейф поема ръководството на батальоните „Аз ед-Дин ел-Касам” в сектора Газа, Юдея и Самария, като през следващите две години нарежда извършването на серия от терористични нападения срещу еврейското гражданско население и военни от ЦАХАЛ (израелската армия).

В началото на 2000 израелските специални служби успяха да обезвредят две големи групировки на Хамас, подготвящи мащабни удари срещу гражданското население на Израел, като целта според Абу-Халед (Дейф) е била да се демонстрира, че въпреки тежките загуби, Хамас разполага с достатъчно сили за да продължи „ свещения джихад”.

В крайна сметка палестинските служби за сигурност успяха да заловят Дейф, но скоро след това той бе освободен по личното нареждане на покойния палестински президент Ясер Арафат, заедно с още няколко десетки терористи на Хамас.

И така, кой контролира ислямското движение Хамас, което днес управлява Палестина? Политическото или военното му крило? А може би отделни хора, или пък групи?

Мненията на специалистите по тези въпроси силно се различават. Някои палестински експерти твърдят, че всички решения (включително за провеждането на терористични акции) се вземат от военното ръководство на Хамас, базиращо се в сектора Газа и, отчасти, на Западния бряг. Други обаче смятат, че решенията се налагат от политическото бюро в Дамаск, ръководено от Халед Машал.

Каква политика ще води палестинското правителство?

Какво ще стане с Хамас, след като движението сформира свое правителство? Твърде е вероятно разногласията вътре в него да се усилят, тъй като многобройните лидери на различните му крила и групировки често се придържат към противоположни виждания за вътрешната и външна политика, която новите управляващи следва да провежда т.


Все пак, бихме могли да посочим някои основни насоки в тази политика. Ключовият въпрос, който днес вълнува мнозина, е стратегията на палестинското правителство по отношение на Израел. Как мисли да действа Хамас? Дали ще изпълни предизборните си обещания да започне въоръжена борба с еврейската държава? Или движението ще бъде принудено да коригира войнственото си поведение?

Според палестинският премиер Исмаил Хания, в най-близко бъдеще кабинетът му ще се постарае да изработи нова стратегия за противопоставяне на Израел. Същността и е да се формира единен арабски фронт срещу еврейската държава. Ако през последните години предишната палестинска администрация говореше за междинни етапи по пътя към окончателното урегулиране на конфликта и отлагане решаването на най-деликатните проблеми за бъдещето, новото правителство се готви да постави на дневен ред едновременно и окончателното урегулиране, и решаването на действително най-трудните и изискващи такт проблеми: предоставяне правото на всички палестински бежанци да се върнат по домовете си и разделянето на Йерусалим. Израел, разбира се, няма да се съгласи с това, което пък (както се надява Хамас) ще сплоти арабския свят срещу него.

В интервю за „ Вашингтон поуст” Хания заяви, че палестинците ще признаят правото на съществуване на Израел само след като палестинския народ се сдобие със своя (!) независима държава и бъдат възстановени всичките му права. Той подчерта, че Израел трябва да се свие в границите си от 1967, след което правителството му ще склони да скл ю чи дългосрочно примирие с него и да пристъпи към преговори за мирно съвместно съществуване между палестинци и евреи.

Но, за да бъде действително призната от палестинците, еврейската държава ще трябва да освободи всички палестински затворници и да гарантира правото на всички бежанци да се върнат по домовете си. „Едва след като Израел приеме тези условия – подчертава Хания – правителството ми ще формулира позицията си за неговото признаване”. Премиерът заяви също, че новият кабинет ще преразгледа всички договори, сключени от предшествениците му с Израел и ще спазва само онези, които са полезни за палестинския народ. Що се отнася до перспективата за временно примирие, това бе поставено в зависимост единствено от поведението на Тел Авив.

Друг от лидерите на Хамас от сектора Газа – Махмуд аз-Захар, който бе назначен з а министър на външните работи, заяви, че движението ще поощрява службите за сигурност и другите палестински силови структури д а продължат борбата с Израел и еднозначно одобри отвличанията на израелски войници. В едно от последните си интервюта новият външен министър подчерта, че: „ Хамас няма да се колебае да взема заложници от редовете на окупаторите, за да ги замени със задържани в израелските затвори палестинци”.

Мнозина анализатори (включително израелски) не изключват, че след идването му на власт, вътре в движението Хамас ще се разгори борба между прагматиците и фанатиците. Според тях, първите ще поискат промени, пък макар и само на думи, на идеологическите принципи на движението, докато вторите ще настояват, че именно безкомпромисната линия на въоръжена борба е помогнала за прогонването на евреите от Газа и победата на изборите и затова тя трябва да продължи и занапред.

Някои наблюдатели все пак смятат, че в крайна сметка ще надделее по-прагматичното крило, което ще продължи борбата с Израел, прикривайки я с миролюбива реторика, подобно на предшествениците си от Ал Фатах.

Възможно е, в началния етап от управлението си, Хамас да концентрира своите усилия за укрепване на позиците си в палестинското общество - т.е. върху борбата с корупцията и провеждане на радикални реформи, целящи налагане законите на шариата. В този случай борбата срещу Израел, която очевидно няма да се ползва с популярност и подкрепа в света и сериозно би затруднила получаването на финансова помощ от Европа и САЩ, може да бъде временно оставена на заден план. За това, как Хамас ще се отнася с еврейската държава, говори един, публикуван наскоро анализ на центъра "Ал-Мустакбал" за по-нататъшното развитие на израелско-палестинския конфликт. Авторите му смятат за най-вероятно продължаването на ограничената въоръжена борба. Според тях, след окончателното изграждане на стената, отделяща Израел от палестинските територии, извършването на самоубийствени атентати ще бъде затруднено и затова борбата ще се концентрира в осъществяването на терористични нападения по централните автомагистрали, чиито жертви ще бъдат предимно еврейски заселници и военни.

Освен това, все по-често ще се използва т.нар. "ново оръжие", т.е. ракетите "Касам" с разширен радиус на действие, за чието производство на територията на Юдея и Самария напоследък се полагат максимални усилия.

Израелският анализатор Давид Шехтер не изключва, че новото правителство (т.е. ръководството на Хамас) би могло дори да предприеме някакви чисто символични действия за да получи международно признание. Например, да обяви спиране на атаките за по-продължителен срок. Но, независимо от миролюбивата (или по-скоро невойнствена) реторика, Хамас ще продължи терористичната си дейност. И, което е особено важно, движението ще започне активно да работи за консолидирането на палестинското общество около идеите на радикалния ислям, за да може след време да го мобилизира за масов джихад срещу "ционисткия тумор", осъществявайки по този начин и основната точка на собствената си програма - унищожаването на еврейската държава.

Как ще реагира Израел и какво лидерите му се готвят да противопоставят на плановете на новото палестинско правителство?

Според министъра на отбраната Шаул Мофаз, при възобновяване на терористичните нападения на израелска територия, Тел Авив възнамерява да ликвидира лидерите на Хамас, включително сегашния премиер Исмаил Хания. "Досегашната практика на точкови удари за унищожаване на терористичните лидери доказа ефективонстта си" - подчерта той.


Както посочват редица палестински анализатори, новото правителство се готви да изгражда държава, основаваща се изключително на ислямските закони, още повече, че въвеждането на шариата бе сред основните предизборни обещания на Хамас. В Хартата на движението се казва: "Коранът е нашата конституция", а на друговерците се признава правото да ползват, но не и да владеят земя. Истината обаче е, че Хамас не се стреми към създаването на собствена държава. Целта му е освобождаването на палестинските територии, които трябва да станат част от бъдещия Световен халифат. Затова можем да очакваме от новото правителство да дискриминира светската част от обществото, представителите на другите религиозни общности и, разбира се, жените. Тоест, занапред палестинците ще трябва стриктно да се съобразяват с шариата...

Интересно е, че дълго преди да формира правителство, Хамас се опитваше да диктува на палестинците новите си правила и закони. Така от началото на март в парламента бяха въведени специални почивки за молитва. Разглежда се въпросът за затваряне на казиното в Йерихон, тъй като според повечето нови министри, то е фактор за корупция. Напълно възможно е след това да бъдат затворени и всички кина, както и всички развлекателни заведения на територията на Палестина.

Ако може да се вярва на заявленията на новите палестински власти, те възнамеряват да развиват "диалога между религиите". Според шефа на политическото бюро на Хамас Халед Машал, сред кандидатите на движението на изборите е имало и християни, които дори са спечелили в някои участъци. Той обаче забравя да спомене, че палестинските християни така и не бяха допуснати до реалната власт: ръководството на Хамас отказа да назначи християнин за заместник-председател на Законодателния съвет, макар че по традиция постът се заема именно от представител на християнската общност. Според палестинските медии, християнските кръгове се опасяват, че положението им силно ще се влоши след поемането на властта от Хамас. Вероятно е дори завземането на земите, на които са разположени християнските светини.

Друг сериозен проблем пред правителството на Хания са отношенията с движениета Ал Фатах. Както е известно, първото работно заседание на Законодателния съвет започна със скандал - депутатите от Ал Фатах напуснаха залата в знак на протест срещу действията на колегите си от Хамас, които поискаха отмяната на редица решения и закони, утвърдени от предишния парламент, изцяло контролиран от председателя на Палестинската национална администрация Махмуд Абас. В частност, бе отменен законът, предоставящ на Абас правото сам да назначава конституционните съдии. Защото, контролирайки Конституционния съд, Абас би могъл да блокира всички инициативи на Хамас, обявявайки ги за неконституционни.

Експертите прогнозират, че съвсем скоро ще бъдат стартирани реформи в силовите структури, тъй като днес ключовите постове в тях се заемат от привърженици на Ал Фатах. Само че последните едва ли ще се съгласят доброволно да ги напуснат. Струва си да напомня и, че днес Хамас държи една трета от общините, има стабилно мнозинство в парламента и разполага със собствени въоръжени сили. И все пак, доколко движението контролира ситуацията в Палестина?

Както е известно, в парламента то разполага със 74 места (от общо 132). Ал Фатах има 45 депутата. В същото време Фатах и президентът Абас контролират повечето военни части на Палестинската администрация, както и специалните служби. Продължават да ги подкрепят и членовете на най-старите и влиятелни палестински кланове, които никак не са доволни от успеха на Хамас. Очакваните чистки в администрацията ще засегнат хиляди хора, защото зад всеки чиновник стоят неговите роднини и близки, т.е. неговият клан. Които могат да загубят много от уволненията. Победата на Хамас наруши установеното статукво и има немалко хора, готови да се борят с оръжие в ръка за възстановяването му. Коментирайки сегашните отношения между Хамас и Ал Фатах, мнозина анализатори виждат признаци на бъдещ въоръжен сблъсък, породен от нежеланието на Фатах да отстъпи онези две трети от властта и финансовите ресурси, за които днес претендира Хамас (и то съвсем законно). Проблемът е свързан не толкова с идеологическото противопоставяне между тези две много различни организации, колкото с факта, че Хамас изтласква Ал Фатах от позициите и, заемайки нейната "територия". Тоест, налице е опит за смяна на политическия и икономически елит в Палестина с всички произтичащи от това последици. Тъкмо поради това е толкова ожесточена и борбата между стария елит, представляван от движението Ал Фатах, и новия - в лицето на ислямистите от Хамас.

Не по-малко сериозен проблем пред правителството на Хания е финансовият. Не е ясно, откъде ще дойдат парите за да се изплатят заплатите на 140 хиляди чиновници, от които 58 хиляди са сътрудници на службите за сигурност. Как правителството смята да финансира министерствата на здравеопазването и образованието, общинските структури и палестинските дипломатически представителства? Как новите членове на Законодателния съвет ще пътуват, или пък как ще влязат в офисите си, след като на Западния бряг са разположени 367 израелски пропусквателни пунктове, а израелските власти предварително обявиха, че няма да пуснат през тях депутатите на движението?

От отговора на всички тези въпроси, до голяма степен, зависи и бъдещето на Палестина в "ерата на Хамас".

* Българско геополитическо дружество

{rt}

През февруари новият министър-председател на Палестинската автономия и лидер на движението Хамас Исмаил Хания обяви състава на своето правителство. Както можеше да се очаква, от 14 министри, 13 са членове на Хамас, а един (по въпросите на жените) – на марксисткия Народен фронт за освобождение на Палестина (НФОП).

Кой контролира Хамас?

За създател на „ Движението за ислямска съпротива” (Харакат ал-Мукаума ал-Исламия - Хамас) се смята покойни ят шейх Ахмед Ясин. Самото движение е основан о през декември 1987 чрез сливането на две групировки, действащи в сектора Газа. Последните официално са регистрирани като културно-просветни и занимаващи се с благотворителност. Става дума за поделението на печално известните „ Мюсюлманските братя” в Газа и на Западния бряг на река Йордан и палестинското крило на „ Ислямски джихад”. Днес Хамас е най-мощната палестинска организация, поставяща си като основна цел „ прогонването на израелските окупатори и създаването на мястото на Израел на ислямска палестинска държава”.

От самото начало шейх Ясин решава да създаде, в рамките на Хамас, няколко отделни структури за да направи организацията по-трудно уязвима за преследванията на властите. Така дейността на движението се ръководи от две крила – политическо и военно, като активността на последното е много по-забележима.

Към военното крило на Хамас принадлежат батальоните „ Аз ед-Дин ел-Касам”, специализирани в отвличанията и убийствата на евреи, или араби, подозирани, че са техни сътрудници, осъществяването на терористични акции и т.н. Отговорността за повечето големи атентати през последните години бе поето от активисти именно на тази групировка. Политическото бюро на Хамас също играе ключова роля в структурата на организацията. То изработва общата стратегия на движението, определяйки сферата на дейност и функциите на всяко от поделенията му.

Официално, движението се ръководи от Консултативен съвет (Меджлис ас-шура), в който влизат най-известните лидери на Хамас. Всъщност, така е само на хартия.

Първият лидер на движението, а после и негов духовен водач , бе Ахмед Ясин. През 1989 той беше арестува н от израелските власти, и ръководството на Хамас пое посоченият от него Муса Абу-Марзук. Марзук е роден през 1951 в Газа. Учи в Университета на Кайро, където се дипломира като инженер през 1977. До 1981 е управител на един египетски завод, после заминава за САЩ, където през 1991 защитава докторат по индустриално управление. През 1992-1995 живее в Йордания, след което се връща в САЩ, където американските специални служби го арестуват още на летище Кенеди. През май 1997 е освободен и се връща в Йордания, където продължава да работи в ръководството на Хамас. През 1999 обаче, властите на Хашемитското кралство забраняват дейността на движението и Марзук се прехвърля първо в Йемен, а след това в Сирия, където живее и днес.

От края на 80-те години на миналия век, за най-доверено лице на шей х Ясин се смята Исмаил Абу-Хания. Когато, след убийството на шейха през март 2004, мястото му зае Абдел Азис Рантиси, Абу-Хания стана негов съветник, но през април с.г. Рантиси също б е ликвидиран от израелските военни. След смъртта на Ясин и Рантиси, Абу-Хания бе ше сред най-сериозните претенденти за лидерското място на Хамас в сектора Газа, но така и не съумя да консолидира около себе си мнозинството от активистите на движението там.

Сегашният официален водач на Хамас е Махмуд а з-Захар. Макар че, в сектора Газа движението се ръководи от своеобразен триумвират, в който освен Аз-Захар влизат Абу-Хания (определян като „ административния мозък на движението) и Саид ас-Сиам, смятан за един от най-близките съратници на покойния Рантиси.

Махмуд аз-Захар е последният жив основател на Хамас и един от най-непримиримо настроените към Израел негови водачи. През декември 1992 той беше изгонен за терористична дейност от израелските власти (заедно с още 300 палестински активисти) в ливанския бежански лагер Мардж Аз-Зухур. След старта на мирния процес през 1993 обаче, Аз-Захар се върна в Газа. Десет години по-късно (през септември 2003) израелтяните предприеха най-сериозния опит за ликвидирането му, но, макар и сериозно ранен, той оцеля. Аз-Захар, който произхожда от богато семейство и е хирург по професия, навремето беше личния лекар на шейх Ясин. Отлично владеещ английски, той изпълняваше и функциите на PR на движението . Аз-З ахар не крие екстремистките си възгледи, а израелските власти го обвиняват в активна терористична дейност.

Напоследък обаче, укрепват позициите на шефа на политическото бюро на Хамас Халед Машал, който живее в Сирия. Машал е в списъка на най-опасните терористи, търсени от израелските специални служби. След ликвидирането на Ясин и Рантиси, той се смята за най-влиятелната фигура в йерархията на Хамас и днес осъществява реалното ръководство на движението, а Муса Абу-Мурзук се смята за дясната му ръка.

През февруари новият министър-председател на Палестинската автономия и лидер на движението Хамас Исмаил Хания обяви състава на своето правителство. Както можеше да се очаква, от 14 министри, 13 са членове на Хамас, а един (по въпросите на жените) – на марксисткия Народен фронт за освобождение на Палестина (НФОП).

Кой контролира Хамас?

За създател на „ Движението за ислямска съпротива” (Харакат ал-Мукаума ал-Исламия - Хамас) се смята покойни ят шейх Ахмед Ясин. Самото движение е основан о през декември 1987 чрез сливането на две групировки, действащи в сектора Газа. Последните официално са регистрирани като културно-просветни и занимаващи се с благотворителност. Става дума за поделението на печално известните „ Мюсюлманските братя” в Газа и на Западния бряг на река Йордан и палестинското крило на „ Ислямски джихад”. Днес Хамас е най-мощната палестинска организация, поставяща си като основна цел „ прогонването на израелските окупатори и създаването на мястото на Израел на ислямска палестинска държава”.

От самото начало шейх Ясин решава да създаде, в рамките на Хамас, няколко отделни структури за да направи организацията по-трудно уязвима за преследванията на властите. Така дейността на движението се ръководи от две крила – политическо и военно, като активността на последното е много по-забележима.

Към военното крило на Хамас принадлежат батальоните „ Аз ед-Дин ел-Касам”, специализирани в отвличанията и убийствата на евреи, или араби, подозирани, че са техни сътрудници, осъществяването на терористични акции и т.н. Отговорността за повечето големи атентати през последните години бе поето от активисти именно на тази групировка. Политическото бюро на Хамас също играе ключова роля в структурата на организацията. То изработва общата стратегия на движението, определяйки сферата на дейност и функциите на всяко от поделенията му.

Официално, движението се ръководи от Консултативен съвет (Меджлис ас-шура), в който влизат най-известните лидери на Хамас. Всъщност, така е само на хартия.

Първият лидер на движението, а после и негов духовен водач , бе Ахмед Ясин. През 1989 той беше арестува н от израелските власти, и ръководството на Хамас пое посоченият от него Муса Абу-Марзук. Марзук е роден през 1951 в Газа. Учи в Университета на Кайро, където се дипломира като инженер през 1977. До 1981 е управител на един египетски завод, после заминава за САЩ, където през 1991 защитава докторат по индустриално управление. През 1992-1995 живее в Йордания, след което се връща в САЩ, където американските специални служби го арестуват още на летище Кенеди. През май 1997 е освободен и се връща в Йордания, където продължава да работи в ръководството на Хамас. През 1999 обаче, властите на Хашемитското кралство забраняват дейността на движението и Марзук се прехвърля първо в Йемен, а след това в Сирия, където живее и днес.

От края на 80-те години на миналия век, за най-доверено лице на шей х Ясин се смята Исмаил Абу-Хания. Когато, след убийството на шейха през март 2004, мястото му зае Абдел Азис Рантиси, Абу-Хания стана негов съветник, но през април с.г. Рантиси също б е ликвидиран от израелските военни. След смъртта на Ясин и Рантиси, Абу-Хания бе ше сред най-сериозните претенденти за лидерското място на Хамас в сектора Газа, но така и не съумя да консолидира около себе си мнозинството от активистите на движението там.

Сегашният официален водач на Хамас е Махмуд а з-Захар. Макар че, в сектора Газа движението се ръководи от своеобразен триумвират, в който освен Аз-Захар влизат Абу-Хания (определян като „ административния мозък на движението) и Саид ас-Сиам, смятан за един от най-близките съратници на покойния Рантиси.

Махмуд аз-Захар е последният жив основател на Хамас и един от най-непримиримо настроените към Израел негови водачи. През декември 1992 той беше изгонен за терористична дейност от израелските власти (заедно с още 300 палестински активисти) в ливанския бежански лагер Мардж Аз-Зухур. След старта на мирния процес през 1993 обаче, Аз-Захар се върна в Газа. Десет години по-късно (през септември 2003) израелтяните предприеха най-сериозния опит за ликвидирането му, но, макар и сериозно ранен, той оцеля. Аз-Захар, който произхожда от богато семейство и е хирург по професия, навремето беше личния лекар на шейх Ясин. Отлично владеещ английски, той изпълняваше и функциите на PR на движението . Аз-З ахар не крие екстремистките си възгледи, а израелските власти го обвиняват в активна терористична дейност.

Напоследък обаче, укрепват позициите на шефа на политическото бюро на Хамас Халед Машал, който живее в Сирия. Машал е в списъка на най-опасните терористи, търсени от израелските специални служби. След ликвидирането на Ясин и Рантиси, той се смята за най-влиятелната фигура в йерархията на Хамас и днес осъществява реалното ръководство на движението, а Муса Абу-Мурзук се смята за дясната му ръка.

Страница 2

Малко преди изборите за палестинското Законодателно събрание, в израелските и арабски медии често се спрягаше и името на шейх Мохамед Абу-Тир, втори в предизборния списък на Хамас. Доскоро Абу-Тир не беше публична фигура. Но след като преди шест месеца излезе от израелския затвор (където прекара с известни прекъсвания цели 30 години за терористична дейност), шейхът се сдоби със значително влияние в ръководството на движението на Западния бряг.

Срещу него се отправят обвинения, че е сред основателите на бригадите „Аз ед-Дин ел-Касам”, както и за редица други престъпления. Днес Абу-Тир е реалния лидер на Хамас на Западния бряг. Преди него това беше говорителят на Хамас Хасан Юсуф. Абу-Тир е сред малцината водачи на движението, смятащи за възможни преговорите с Израел. Той дори заявява, че е готов да предложи промени в Хартата на Хамас като от нея отпадне точката, в която се призовава за унищожаването на еврейската държава.

Военното крило на Хамас (обединените бригади „ Аз ед-Дин ел-Касем”) се ръководи (според известния израелски експерт Михаил Фалков) от палестинския терорист №1 Мохамед Дейф, на когото се подчиняват Ахмад Ал-Джабри (Абу-Мохамед) – командващ отрядите на т.нар. народна армия „Морабитун” , за който се смята, че само по един негов знак хиляди бойци на Хамас са готови да завземат сектора Газа; Маруан Абделкарим Иса (Абу-Бара) – шеф на оперативния щаб, отговарящ за операциите срещу еврейските селища; Раед Саид Саад (Абу-Мааз) - командир на т.нар. бригади на Газа; Ахмад Наджи Ар-Рандур (Абу-Анс) - командир на бригадата на Северния участък на сектора Газа; Мохамед Ибрахим Синбар (Абу-Ибрахим) - командир на бригадата Хон-Юнес; Мохамед Ибрахим Абу-Шмала – командир на бригадата на Южния участък на сектора Газа.

Що се отнася до Юдея и Самария (т.е. Западния бряг на река Йордан), там Хамас няма общо ръководство, а поддържа малки и мобилни въоръжени групи, осъществяващи терористични акции. Повечето са разположени в Рамала, Наблус и Калкилия.

Единственият лидер на Хамас, разполагащ с известно влияние на Западния бряг, е Ибрахим Хамед от Рамала, който съумя да формира на територията на Юдея няколко по-мощни ядра на движението, отговорни за гибелта на десетки еврейски заселници. През последните месеци обаче той бе принуден да мине в нелегалност, което не му пречи да координира връзките между групировките, действащи в Юдея и Самария.

Самият Дейф е доста интересна личност. Израелците го наричат „ Змийската глава”, докато сред палестинците е известен като Абу-Халед. Пълното му име е Мохамед Диаб Ибрахим Дейф. В структурата на Хамас именно той отговаряше за терористичната дейност срещу еврейската държава и се бе пр е върнал в мишена едновременно на израелските специални служби, и на „ конкурентите ” от Палестинската национална администрация. Роден е през 1963 в бежанския лагер Хон-Юнес и израства в атмосфера на яростна омраза към Израел и възраждане на фундаменталния ислям, което оказва огромно влияние върху по-нататъшния му живот. На петнайсет години се записва в младежката секция към Ислямския център „ Ал -Муджамаа ал-Ислами”, ръководена от шейх Ахмед Ясин, а с началото на „ първата интифада” през 1987 се присъединява към току що създаденото радикално ислямистко движение Хамас. В края на 1992, Дейф влиза във военното крило на Хамас – батальоните „Аз ед-Дин ел-Касам” и бързо печели симпатиите на тогавашния им командир Уалид Аакел, чието място заема само две години по-късно. Става известен с отвличанията и убийствата на израелски военни (включително полковник Меир Минц). Негова дясна ръка в тези акции е друг известен терорист от Хамас – Яхия Аяш, известен като „инженера”, ликвидиран от израелските специални служби през 1996. Същата година Дейф поема ръководството на батальоните „Аз ед-Дин ел-Касам” в сектора Газа, Юдея и Самария, като през следващите две години нарежда извършването на серия от терористични нападения срещу еврейското гражданско население и военни от ЦАХАЛ (израелската армия).

В началото на 2000 израелските специални служби успяха да обезвредят две големи групировки на Хамас, подготвящи мащабни удари срещу гражданското население на Израел, като целта според Абу-Халед (Дейф) е била да се демонстрира, че въпреки тежките загуби, Хамас разполага с достатъчно сили за да продължи „ свещения джихад”.

В крайна сметка палестинските служби за сигурност успяха да заловят Дейф, но скоро след това той бе освободен по личното нареждане на покойния палестински президент Ясер Арафат, заедно с още няколко десетки терористи на Хамас.

И така, кой контролира ислямското движение Хамас, което днес управлява Палестина? Политическото или военното му крило? А може би отделни хора, или пък групи?

Мненията на специалистите по тези въпроси силно се различават. Някои палестински експерти твърдят, че всички решения (включително за провеждането на терористични акции) се вземат от военното ръководство на Хамас, базиращо се в сектора Газа и, отчасти, на Западния бряг. Други обаче смятат, че решенията се налагат от политическото бюро в Дамаск, ръководено от Халед Машал.

Каква политика ще води палестинското правителство?

Какво ще стане с Хамас, след като движението сформира свое правителство? Твърде е вероятно разногласията вътре в него да се усилят, тъй като многобройните лидери на различните му крила и групировки често се придържат към противоположни виждания за вътрешната и външна политика, която новите управляващи следва да провежда т.

Страница 3

Все пак, бихме могли да посочим някои основни насоки в тази политика. Ключовият въпрос, който днес вълнува мнозина, е стратегията на палестинското правителство по отношение на Израел. Как мисли да действа Хамас? Дали ще изпълни предизборните си обещания да започне въоръжена борба с еврейската държава? Или движението ще бъде принудено да коригира войнственото си поведение?

Според палестинският премиер Исмаил Хания, в най-близко бъдеще кабинетът му ще се постарае да изработи нова стратегия за противопоставяне на Израел. Същността и е да се формира единен арабски фронт срещу еврейската държава. Ако през последните години предишната палестинска администрация говореше за междинни етапи по пътя към окончателното урегулиране на конфликта и отлагане решаването на най-деликатните проблеми за бъдещето, новото правителство се готви да постави на дневен ред едновременно и окончателното урегулиране, и решаването на действително най-трудните и изискващи такт проблеми: предоставяне правото на всички палестински бежанци да се върнат по домовете си и разделянето на Йерусалим. Израел, разбира се, няма да се съгласи с това, което пък (както се надява Хамас) ще сплоти арабския свят срещу него.

В интервю за „ Вашингтон поуст” Хания заяви, че палестинците ще признаят правото на съществуване на Израел само след като палестинския народ се сдобие със своя (!) независима държава и бъдат възстановени всичките му права. Той подчерта, че Израел трябва да се свие в границите си от 1967, след което правителството му ще склони да скл ю чи дългосрочно примирие с него и да пристъпи към преговори за мирно съвместно съществуване между палестинци и евреи.

Но, за да бъде действително призната от палестинците, еврейската държава ще трябва да освободи всички палестински затворници и да гарантира правото на всички бежанци да се върнат по домовете си. „Едва след като Израел приеме тези условия – подчертава Хания – правителството ми ще формулира позицията си за неговото признаване”. Премиерът заяви също, че новият кабинет ще преразгледа всички договори, сключени от предшествениците му с Израел и ще спазва само онези, които са полезни за палестинския народ. Що се отнася до перспективата за временно примирие, това бе поставено в зависимост единствено от поведението на Тел Авив.

Друг от лидерите на Хамас от сектора Газа – Махмуд аз-Захар, който бе назначен з а министър на външните работи, заяви, че движението ще поощрява службите за сигурност и другите палестински силови структури д а продължат борбата с Израел и еднозначно одобри отвличанията на израелски войници. В едно от последните си интервюта новият външен министър подчерта, че: „ Хамас няма да се колебае да взема заложници от редовете на окупаторите, за да ги замени със задържани в израелските затвори палестинци”.

Мнозина анализатори (включително израелски) не изключват, че след идването му на власт, вътре в движението Хамас ще се разгори борба между прагматиците и фанатиците. Според тях, първите ще поискат промени, пък макар и само на думи, на идеологическите принципи на движението, докато вторите ще настояват, че именно безкомпромисната линия на въоръжена борба е помогнала за прогонването на евреите от Газа и победата на изборите и затова тя трябва да продължи и занапред.

Някои наблюдатели все пак смятат, че в крайна сметка ще надделее по-прагматичното крило, което ще продължи борбата с Израел, прикривайки я с миролюбива реторика, подобно на предшествениците си от Ал Фатах.

Възможно е, в началния етап от управлението си, Хамас да концентрира своите усилия за укрепване на позиците си в палестинското общество - т.е. върху борбата с корупцията и провеждане на радикални реформи, целящи налагане законите на шариата. В този случай борбата срещу Израел, която очевидно няма да се ползва с популярност и подкрепа в света и сериозно би затруднила получаването на финансова помощ от Европа и САЩ, може да бъде временно оставена на заден план. За това, как Хамас ще се отнася с еврейската държава, говори един, публикуван наскоро анализ на центъра "Ал-Мустакбал" за по-нататъшното развитие на израелско-палестинския конфликт. Авторите му смятат за най-вероятно продължаването на ограничената въоръжена борба. Според тях, след окончателното изграждане на стената, отделяща Израел от палестинските територии, извършването на самоубийствени атентати ще бъде затруднено и затова борбата ще се концентрира в осъществяването на терористични нападения по централните автомагистрали, чиито жертви ще бъдат предимно еврейски заселници и военни.

Освен това, все по-често ще се използва т.нар. "ново оръжие", т.е. ракетите "Касам" с разширен радиус на действие, за чието производство на територията на Юдея и Самария напоследък се полагат максимални усилия.

Израелският анализатор Давид Шехтер не изключва, че новото правителство (т.е. ръководството на Хамас) би могло дори да предприеме някакви чисто символични действия за да получи международно признание. Например, да обяви спиране на атаките за по-продължителен срок. Но, независимо от миролюбивата (или по-скоро невойнствена) реторика, Хамас ще продължи терористичната си дейност. И, което е особено важно, движението ще започне активно да работи за консолидирането на палестинското общество около идеите на радикалния ислям, за да може след време да го мобилизира за масов джихад срещу "ционисткия тумор", осъществявайки по този начин и основната точка на собствената си програма - унищожаването на еврейската държава.

Как ще реагира Израел и какво лидерите му се готвят да противопоставят на плановете на новото палестинско правителство?

Според министъра на отбраната Шаул Мофаз, при възобновяване на терористичните нападения на израелска територия, Тел Авив възнамерява да ликвидира лидерите на Хамас, включително сегашния премиер Исмаил Хания. "Досегашната практика на точкови удари за унищожаване на терористичните лидери доказа ефективонстта си" - подчерта той.

Страница 4

Както посочват редица палестински анализатори, новото правителство се готви да изгражда държава, основаваща се изключително на ислямските закони, още повече, че въвеждането на шариата бе сред основните предизборни обещания на Хамас. В Хартата на движението се казва: "Коранът е нашата конституция", а на друговерците се признава правото да ползват, но не и да владеят земя. Истината обаче е, че Хамас не се стреми към създаването на собствена държава. Целта му е освобождаването на палестинските територии, които трябва да станат част от бъдещия Световен халифат. Затова можем да очакваме от новото правителство да дискриминира светската част от обществото, представителите на другите религиозни общности и, разбира се, жените. Тоест, занапред палестинците ще трябва стриктно да се съобразяват с шариата...

Интересно е, че дълго преди да формира правителство, Хамас се опитваше да диктува на палестинците новите си правила и закони. Така от началото на март в парламента бяха въведени специални почивки за молитва. Разглежда се въпросът за затваряне на казиното в Йерихон, тъй като според повечето нови министри, то е фактор за корупция. Напълно възможно е след това да бъдат затворени и всички кина, както и всички развлекателни заведения на територията на Палестина.

Ако може да се вярва на заявленията на новите палестински власти, те възнамеряват да развиват "диалога между религиите". Според шефа на политическото бюро на Хамас Халед Машал, сред кандидатите на движението на изборите е имало и християни, които дори са спечелили в някои участъци. Той обаче забравя да спомене, че палестинските християни така и не бяха допуснати до реалната власт: ръководството на Хамас отказа да назначи християнин за заместник-председател на Законодателния съвет, макар че по традиция постът се заема именно от представител на християнската общност. Според палестинските медии, християнските кръгове се опасяват, че положението им силно ще се влоши след поемането на властта от Хамас. Вероятно е дори завземането на земите, на които са разположени християнските светини.

Друг сериозен проблем пред правителството на Хания са отношенията с движениета Ал Фатах. Както е известно, първото работно заседание на Законодателния съвет започна със скандал - депутатите от Ал Фатах напуснаха залата в знак на протест срещу действията на колегите си от Хамас, които поискаха отмяната на редица решения и закони, утвърдени от предишния парламент, изцяло контролиран от председателя на Палестинската национална администрация Махмуд Абас. В частност, бе отменен законът, предоставящ на Абас правото сам да назначава конституционните съдии. Защото, контролирайки Конституционния съд, Абас би могъл да блокира всички инициативи на Хамас, обявявайки ги за неконституционни.

Експертите прогнозират, че съвсем скоро ще бъдат стартирани реформи в силовите структури, тъй като днес ключовите постове в тях се заемат от привърженици на Ал Фатах. Само че последните едва ли ще се съгласят доброволно да ги напуснат. Струва си да напомня и, че днес Хамас държи една трета от общините, има стабилно мнозинство в парламента и разполага със собствени въоръжени сили. И все пак, доколко движението контролира ситуацията в Палестина?

Както е известно, в парламента то разполага със 74 места (от общо 132). Ал Фатах има 45 депутата. В същото време Фатах и президентът Абас контролират повечето военни части на Палестинската администрация, както и специалните служби. Продължават да ги подкрепят и членовете на най-старите и влиятелни палестински кланове, които никак не са доволни от успеха на Хамас. Очакваните чистки в администрацията ще засегнат хиляди хора, защото зад всеки чиновник стоят неговите роднини и близки, т.е. неговият клан. Които могат да загубят много от уволненията. Победата на Хамас наруши установеното статукво и има немалко хора, готови да се борят с оръжие в ръка за възстановяването му. Коментирайки сегашните отношения между Хамас и Ал Фатах, мнозина анализатори виждат признаци на бъдещ въоръжен сблъсък, породен от нежеланието на Фатах да отстъпи онези две трети от властта и финансовите ресурси, за които днес претендира Хамас (и то съвсем законно). Проблемът е свързан не толкова с идеологическото противопоставяне между тези две много различни организации, колкото с факта, че Хамас изтласква Ал Фатах от позициите и, заемайки нейната "територия". Тоест, налице е опит за смяна на политическия и икономически елит в Палестина с всички произтичащи от това последици. Тъкмо поради това е толкова ожесточена и борбата между стария елит, представляван от движението Ал Фатах, и новия - в лицето на ислямистите от Хамас.

Не по-малко сериозен проблем пред правителството на Хания е финансовият. Не е ясно, откъде ще дойдат парите за да се изплатят заплатите на 140 хиляди чиновници, от които 58 хиляди са сътрудници на службите за сигурност. Как правителството смята да финансира министерствата на здравеопазването и образованието, общинските структури и палестинските дипломатически представителства? Как новите членове на Законодателния съвет ще пътуват, или пък как ще влязат в офисите си, след като на Западния бряг са разположени 367 израелски пропусквателни пунктове, а израелските власти предварително обявиха, че няма да пуснат през тях депутатите на движението?

От отговора на всички тези въпроси, до голяма степен, зависи и бъдещето на Палестина в "ерата на Хамас".

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2024