26
Нед, Сеп
18 Нови статии

Ирак и новите наркомаршрути

брой2 2006
Typography

През последните години световната общност отделя все по-голямо внимание на многобройните проблеми в Близкия изток (регионални и национални), които традиционно се определят като „новите глобални предизвикателства пред човечеството”. Пример в това отношение е Ирак, където стотиците милиарди долари, хвърлени от американците, и хилядите убити в схватките между тях и местната съпротива така и не успяха да решат комплекса от проблеми, обусловени от мястото на тази страна във военно-политическата система за съхраняване на регионалната стабилност в Близкия изток и, особено, в зоната на Персийския залив. Нещо повече, всички усилия (политически, икономически и военни), предприети през последните петнайсетина години, не само не отстраниха старите, но и породиха нови проблеми както за Ирак, така и за региона и света, като цяло. Сред тях е и този с нелегалния наркотрафик.

В миналото, т.е. по времето на Саддам Хюсеин, този проблем не бе чак толкова остър. Въпросите, свързани с наркоманията, да не говорим за наркобизнеса, се контролираха стриктно от репресивния режим на диктатора, в лицето на неговите специални служби, полицията и прокуратурата. Впрочем, въпреки че не се обсъждаше публично, проблемът съществуваше и тогава, пък макар и в ограничени мащаби. Наркотрафикът се използваше от управляващите за дестабилизиране на ситуацията в Североизточен Кюрдистан, както и за подкупването на някои племена в Югоизточен Ирак.

Ситуацията се промени с нарастването на външния натиск и отслабването на властта, особено в периферните иракски райони. Рязка промяна обаче настъпи едва след свалянето на Саддам. Американо-британските окупационни власти разрушиха предишната система на управление, без да успеят да създадат нов и ефективен управленски механизъм. Като естествена последица, в страната възникна политически вакуум, породил на свой ред икономически и социален хаос (ниско жизнено равнище, масова безработица и т.н.). На фона на деструктивните настроения, доминиращи в обществото, в Ирак се наблюдава истински бум на наркоманията. Наркотиците внезапно станаха достъпни (пък макар и на определена цена). С тях почти открито се търгува по багдадските улици, в кафенетата и будките за вестници. Като с това се занимават все повече младежи и деца.

Ситуацията се усложнява и от факта, че непосредствено преди американо-британската военна интервенция, режимът на Саддам освободи от затворите хиляди криминални престъпници, които активно се включиха в изграждането на нелегалните наркомрежи в страната.

В Ирак започнаха да се разпространяват хашиш, хероин и кокаин. Поради високата им цена обаче (според Би Би Си и Асошейтед прес, в края на 2005, един грам кокаин е струвал 20-25 долара в Багдад, докато през 2003 е вървял по 15 долара), най-много се търсят силнодействащите и съдържащи наркотични вещества лекарства. За това помогна и масовото разграбване на аптеките, болниците и лекарствените складове в началния етап на окупацията, когато в ръцете на криминалните банди попаднаха огромни количества лекарства. Според началника на поделението за борба с наркотрафика на иракската полиция Омар Саид, сред местните наркомани най-много вървят 10-15 силнодействащи лекарствени препарати, включително валиум, диазепам, както и различните психотропни таблетки.

Силна загриженост сред новите иракски власти (особено в сферата на здравеопазването) предизвиква ръстът на броя на наркоманите, най-вече сред младите хора, учениците и дори малките деца. Пред „Вашингтон поуст”, иракският психиатър Сирван Али от Националната програма за контрол на наркотиците, отбеляза, че: проблемът с наркотиците в Ирак напомня началния стадий на епидемия”. Според него, държавата няма нито възможности, нито опит в тази област. Впрочем, още през 2004, тогавашният министър на здравеопазването Алауддин Адуан призна, че: ”по наша информация, проблемът с наркоманията придобива епидемични размери, особено сред децата и младежите”.

Днес, в Ирак липсва достоверна информация за разпространението на наркоманията, но според високопоставения служител на здравното министерство Сариян Камил, отговарящ за програмата за контрола и ограничаването и, броят на официално регистрираните наркомани в Багдад в края на 2004 е бил над 2 хиляди.

Междувременно обаче, ситуацията продължава да се влошава и през октомври 2005 шефът на програмата за борба с наркотиците към иракското Министерство на здравеопазването Камил Али потвърди, че само в столицата броят на официално регистрираните наркомани е надминал 7 хиляди души. През 2005 броят на регистрираните наркомани в Кербала е нарастнал от 400 на 1200 души.


Всъщност, подобно развитие едва ли е неочаквано. Президентът на Международното управление за контрол на наркотиците ( INCB ) Хамид Годзе, обяви през юни 2005, че ситуацията с наркотиците в Ирак се развива по същия начин, както и в останалите кризисни райони на планетата.

Страната на практика не контролира границите си, които отдавна не са преграда пред нелегалния наркотрафик. Ликвидирането на специалните служби на предишния режим даде възможност на местните и транснационални престъпни структури, свързани с този трафик, да „интегрират” Ирак в своите мрежи. Нещо повече, има данни, че част от квалифицираните иракски кадри, занимавали се в миналото с борба срещу контрабандата и наркотрафика, сега са преминали на служба в престъпните картели. Според президента на INCB Хамид Годзе, шефа на Управлението по наркотиците на ООН Антонио Мария Коща, ръководителя на Отдела по проблемите на сигурността и тероризма към Изследователския център на страните от Персийския залив в Дубай Мустафа Алани и шефа на митническата служба на иракската провинция Наджаф генерал Хюсеин Газали, всичко това е създало изключително благоприятни условия за разширяването на вече съществуващия международен наркотрафик, с включването на иракската територия в маршрутите му. Така, един от неочакваните резултати от международната военна операция за свалянето на Саддам, стана превръщането на някога сигурната, от гледна точка на нелегалния наркотрафик, държава в ключов елемент на транснационалния наркобизнес.

В значителна степен за подобно развитие помогна и наличието на отработени логистични вериги и изгодното географско положение на Ирак, който граничи с Турция, Иран, държавите от Залива, Йордания и Сирия. При това, по време на над десетгодишното ембарго, наложено от ООН след опита на Саддам да анексира Кувейт, в страната бяха изградени отлично действащи контрабандни канали (най-вече за петрол). След международната военна намеса през 2003, Ирак получи свободен достъп до международния петролен пазар, а изтласканите от тази сфера контрабандисти (както вътре в страната, така и извън нея) моментално се преориентираха към нелегален износ на антики от разграбените музеи, както и на оръжия, откраднати от неохраняемите армейски складове. След което, разбира се, дойде и редът на наркотиците.

Първи решиха да бият тревога специалистите от Управлението на наркотиците на ООН ( UNODC ), забелязвайки редица предварителни признаци за активизиране на наркотрафика по иракското направление. Според шефа на управлението Антонио Коща, още в края на лятото на 2003 за това са му съобщили негови подчинени, командировани в Ирак. Мисията на UNODC обаче се задържа в Ирак само до август същата година, когато бе принудена да се евакуира след взривяването на представителството на ООН в Багдад, при което загинаха и много негови сътрудници. Но дори и този кратък престой се оказа достатъчен за инспекторите от управлението за да се убедят колко основателни са подозренията за появата на нови наркомаршрути, минаващи през Ирак.

Наркотиците масово навлизат в Ирак от най-различни посоки, още повече, че много от съседите му са известни като държави с богати традиции в отглеждането и преработката на наркотични растения. Сравнително до неотдавна Турция и Иран бяха част от т.нар. Златен полумесец – регион, успешно конкуриращ се с печално известния Златен триъгълник (обхващащ труднодостъпните гранични райони на Мянма, Тайланд и Лаос, в Югоизточна Азия). Предприетите от Анкара и Техеран сурови мерки за борба с наркобизнеса за броени години рязко снижиха остротата на проблема с производството и потреблението на наркотици в двете страни, макар че не можаха окончателно да ликвидират минаващият през териториите им международен наркотрафик.

Полицейските хроники обаче сочат, че именно през Турция и, частично, през Иран проникват големи количества кокаин, които след това нелегално се прехвърлят в държавите от Арабския полуостров. В частност, през 2003-2004, бойци от полския и украинския контингенти на силите на международната коалиция в Ирак, нееднократно задържаха отделни контрабандни пратки кокаин, идващи от Иран.


Иран остава и основния канал, по който в Ирак проникват опиум, хероин и хашиш, произвеждани в Афганистан. Трафикът върви предимно през Ирански и Иракски Кюрдистан, които, поради силните сепаратистки настроения, слабо се контролират от Техеран, да не говорим за правителството в Багдад. По данни на полицията от административния център на автономен Кюрдистан – Ербил, през първото тримесечие на 2005 тя е задържала 19 ирански контрабандисти, прехвърлящи хероин през ирано-иракската граница. През май пък, в Сюлеймания бе разгромена нелегална нарко-банда, включваща шестима ирански граждани. Властите в Багдад твърдят, че тези случаи не са единични, като само между май и ноември 2004 иракската полиция и коалиционните части са задържали десет наркотрафиканти.

Подчертавайки наличието на „иранска следа” в трафика на наркотици през Ирак, шефът на отдела за борба с нелегалния наркотрафик в иракската полиция генерал Раад Махди подчертава, че: „Иран е основният източник на наркотиците, разпространявани в |Южен и Централен Ирак”. При това, той (както и мнозина други представители на иракските власти) открито обвинява иранските поклонници, посещаващи шиитските религиозни светини в Наджаф и Кербала, че пренасят наркотици. Високопоставени сътрудници на Управлението по наркотиците и престъпността на ООН също потвърждават тази информация. Така, още през 2003, шефът на оперативното поделение на управлението Бернард Фрахи обяви, че като основни канали се използват Иракски Кюрдистан и южноиракското пристанище Ум Каср.

През октомври 2004 редица американски източници разпространиха информации, че върху обема на наркотрафика в Ирак силно влияят и сирийските наркотрафиканти. Според експерти на Държавния департамент, сирийски граждани прехвърлят синтетични наркотици, като например „каптагон” (чиито свойства са сходни с тези на амфетамините), в съседен Ирак, откъдето те се отправят към Саудитска Арабия и другите монархии от Залива.

Темповете и мащабите, с които се разраства наркобизнесът в Ирак, са толкова големи, че проблемът вече е очевиден не само за местните власти, или пък за специализираните международни организации, наблюдаващи развитието на ситуацията в сферата на международния наркотрафик и разработващи стратегии за подобряването и, но и за съседните на Ирак държави. Йордания бе една от първите, които усетиха последиците от активизирането на наркобизнеса в региона. Още през 2003 граничните и митнически служби на Хашемитското кралство фиксираха значително нарастване на броя на задържаните контрабандисти, опитващи се нелегално да вкарат в страната значителни количества хероин, опиум, хашиш, кокаин и амфетамини. При това, според високопоставен правителствен чиновник, по времето на Саддам, Йордания въобще не се е сблъсквала с подобен проблем. През 2004 потокът на наркотиците продължи да нараства, което доведе до серия от мащабни операции, в резултат от които бяха задържани големи количества наркотични вещества, пренасяни в повечето случаи от цели колони тирове. В същото време, шефът на йорданската служба за борба с наркотиците Маджали призна, че подчинените му залавят не повече от 20% от прехвърляните в страната наркотици и поиска граничните пунктове да бъдат снабдени с модерна техника, както и да се активизира обмена на информация между всички заинтересовани институции в държавите от региона. Според него, разрастващият се наркотрафик, в чиято основа е именно транзита от Ирак, може да доведе до рязко нарастване броя на наркоманите сред йорданските граждани.

Не по-малко тревожно е и положението на саудитско-иракската граница. По данни на саудитската полиция, арестите на контрабандисти и конфискацията на нелегални пратки наркотици вече са ежедневие. Така, в началото на юни 2005, в иракската провинция Наджаф бяха арестувани 20 наркотрафиканти, подготвящи голяма пратка хашиш за Саудитска Арабия, като според шефа на местната гранична служба генерал Хюсеин Газали, тя е била на стойност 10 млн. долара. През първото полугодие на 2005 саудитските граничари и митничари са задържали около 10 тона хашиш. Притеснени от този факт, властите в Риад наредиха разполагането на 35 хиляди бойци в този участък на границата с Ирак. След март 2004 по саудитско-иракската граница са били изградени 34 нови стационарни гранични поста и формирани 37 подвижни групи, в чиито състав са включени офицери, преминали специална подготовка за борба с наркотрафика.

На свой ред, Кувейт също предприе комплекс от мерки за укрепване на границата си с Ирак и ограничаване на наркотрафика към територията на емирството. Този въпрос се превърна в един от основните в рамките на диалога на най-високо равнище между двете съседни държави.

В подобни условия, водещите международни структури, отговарящи за координиране усилията на световната общност в борбата с трансграничния наркобизнес, бяха принудени да заявят официално, че Ирак се е превърнал в ключова междинна и разпределителна база на нелегалния наркотрафик от Афганистан и Иран към Европа и Близкия изток (включително района на Персийския залив). Както отбеляза Хамид Годзе на 83-та сесия на Международното управление за контрол на наркотиците, проведена във Виена през май 2005, каналите на нелегалния транзит на наркотици, минаващи през Ирак, са ориентирани (както вече отбелязах) към Саудитска Арабия и другите държави от Арабския полуостров и Йордания, а оттам – към арабския пазар на забранени наркотични вещества и европейските средиземноморски държави, както и към Турция, Балканите (т.е. и България) и оттам - към страните от континентална Европа. Подчертавайки този факт, Годзе посочи, че макар ръководената от него организация да не разполага с точна статистика за наркобизнеса в Ирак, смята за крайно необходимо да предупреди света, че там се очаква «неконтролирано и мащабно нарастване на наркотичната опасност, породено от непрекъснатото разширяване на наркоканалите на иракска територия».


Съзнавайки реалната опасност от по-нататъшния ръст на нелегалния трафик на наркотици в Ирак и транзита през неговата територия, редица международни организации и най-вече ООН призоваха световната общност да бъдат координирани действията на всички държави за ликвидиране на условията, способстващи за ръста на наркобизнеса в Ирак и приемането на енергични и неотложни мерки за борба с наркотрафика в региона, включително чрез обмен на информация, подготовка на служители на полицията и специалните служби и подсилване на иракските гранични и митнически служби с необходимите технически средства.

Самите иракски власти също се стремят към максимално широко международно сътрудничество в тази сфера. През 2004 в Ирак беше приет Закон № 93 за «прането на пари», улесняващ и борбата с наркобизнеса. В същото време обаче, концентрирането на основните ресурси на новосъздадените иракски силови структури в борбата срещу въоръжената съпротива, както и кадровите проблеми в полицията и специалните служби дават слаби шансове за решаване на така поставената задача.

Всъщност, истината е, че основното препятствие пред усилията за ограничаване на резпространението на наркотици от територията на Ирак е не толкова неимоверно разрастналият се през последните години международен наркотрафик и дори не безсилието на иракските власти, а по-скоро двойнствената позиция на САЩ по този въпрос. Спецификата и е в това, че пресичането на наркобизнеса в Ирак на фона на разрастващата се въоръжена съпротива срещу чуждото военно присъствие в страната и политиката на проамериканското правителство, съвсем не се счита от Вашингтон като приоритет в регионалната стратегия на САЩ, още повече, че според някои данни само 10% от афганистанския хероин стига до Съединените щати. Въпреки това, Държавният департамент е склонен да признае, че ситуацията в това отношение действително е тревожна и търси адекватни мерки за ограничаване на международния наркотрафик в района на Залива и, най-вече, в зоната на иракския конфликт, съзнавайки че голяма част от средствата от наркотиците отиват за въоръжаване на иракската съпротива. Робърт Чарлз, който отговаря за международното взаимодействие в борбата с наркотрафика към Държавния департамент, дори заяви през 2004, че «съществуването на иракския наркоканал може да се превърне в много голям проблем». В тази връзка, американците организират специални курсове за подготовка на служители на иракската полиция за борба с наркотиците. В същото време, през 2004, американското външно министерство е разполагало със само петима експерти за борба с наркотрафика на територията на Ирак, а и дейността им се е ограничавала само с анализа на неговата динамика в страната. На свой ред, Пентагонът не демонстрира особено желание да се включи в тази борба, очевидно смятайки, че това не влиза във функциите на военните части, както и че натоварването им и с тази задача няма да повиши ефективността на техните действия, а по-скоро напротив.

Разнопосочният характер на американските действия в Ирак дава основание на сътрудника на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон Батшеба Крокър да и даде крайно ниска оценка: «всички усилия, предприети в Афганистан и Ирак, не могат да се определят като сериозни». Още по-откровен е шефът на отдела за анализ на проблемите на сигурността и тероризма в дубайския Изследователски център на държавите от Залива Мустафа Алани, според който въобще не се полагат усилия в тази посока, тъй като цялото внимание е концентрирано върху борбата с въоръжената иракска съпротива.

Въпреки това, в самите САЩ мнозина ясно осъзнават потенциалната заплаха от продължаващото разширяване на наркотрафика през територията на Ирак. Доказателство е писмото на конгресмена Хенри Хайд до държавния секретър Кондолиза Райс от септември 2005, което бе публикувано във «Вашингтон поуст». В него Хайд обвързва проблема за наркотрафика с финансирането на международния тероризъм, констатирайки, че: «повече не можем да игнорираме опасността за собствената ни сигурност, която представлява търговията с наркотици в Ирак».

Американско-британската интервенция провокира появата на допълнителна заплаха за Ирак, региона за Близкия изток и света, като цяло, свързана с разширяването на международния наркотрафик на границата между Азия, Африка и Европа. Въпреки това, и независимо от призивите на ООН, през последните три години не бе направено почти нищо ако не за ликвидирането на тази заплаха, то поне за ограничаването и в разумни граници и поставянето и под контрол, изключващ възможността за нейното стихийно разрастване. И все пак, очевидно е, че намирането на изход от създалата се ситуация е свързано с активизирането на международното сътрудничество, което днес е невъзможно най-вече поради факта, че САЩ не са готови радикално да преразгледат досегашната си политика по отношение на иракската криза, която не може да се преодолее без усилията на цялата световна общност и нормализацията на живота в Ирак. Освен това, решаването на иракския проблем, включително онези негови аспекти, свързани с наркобизнеса, трудно може да се постигне без активното въвличане в процеса на съседните държави и, най-вече, на Иран и Сирия, които Вашингтон упорито продължава да смята за «парии», игнорирайки влиянието им в региона и дори обмисляйки прилагането на силови мерки срещу тях.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

През последните години световната общност отделя все по-голямо внимание на многобройните проблеми в Близкия изток (регионални и национални), които традиционно се определят като „новите глобални предизвикателства пред човечеството”. Пример в това отношение е Ирак, където стотиците милиарди долари, хвърлени от американците, и хилядите убити в схватките между тях и местната съпротива така и не успяха да решат комплекса от проблеми, обусловени от мястото на тази страна във военно-политическата система за съхраняване на регионалната стабилност в Близкия изток и, особено, в зоната на Персийския залив. Нещо повече, всички усилия (политически, икономически и военни), предприети през последните петнайсетина години, не само не отстраниха старите, но и породиха нови проблеми както за Ирак, така и за региона и света, като цяло. Сред тях е и този с нелегалния наркотрафик.

В миналото, т.е. по времето на Саддам Хюсеин, този проблем не бе чак толкова остър. Въпросите, свързани с наркоманията, да не говорим за наркобизнеса, се контролираха стриктно от репресивния режим на диктатора, в лицето на неговите специални служби, полицията и прокуратурата. Впрочем, въпреки че не се обсъждаше публично, проблемът съществуваше и тогава, пък макар и в ограничени мащаби. Наркотрафикът се използваше от управляващите за дестабилизиране на ситуацията в Североизточен Кюрдистан, както и за подкупването на някои племена в Югоизточен Ирак.

Ситуацията се промени с нарастването на външния натиск и отслабването на властта, особено в периферните иракски райони. Рязка промяна обаче настъпи едва след свалянето на Саддам. Американо-британските окупационни власти разрушиха предишната система на управление, без да успеят да създадат нов и ефективен управленски механизъм. Като естествена последица, в страната възникна политически вакуум, породил на свой ред икономически и социален хаос (ниско жизнено равнище, масова безработица и т.н.). На фона на деструктивните настроения, доминиращи в обществото, в Ирак се наблюдава истински бум на наркоманията. Наркотиците внезапно станаха достъпни (пък макар и на определена цена). С тях почти открито се търгува по багдадските улици, в кафенетата и будките за вестници. Като с това се занимават все повече младежи и деца.

Ситуацията се усложнява и от факта, че непосредствено преди американо-британската военна интервенция, режимът на Саддам освободи от затворите хиляди криминални престъпници, които активно се включиха в изграждането на нелегалните наркомрежи в страната.

В Ирак започнаха да се разпространяват хашиш, хероин и кокаин. Поради високата им цена обаче (според Би Би Си и Асошейтед прес, в края на 2005, един грам кокаин е струвал 20-25 долара в Багдад, докато през 2003 е вървял по 15 долара), най-много се търсят силнодействащите и съдържащи наркотични вещества лекарства. За това помогна и масовото разграбване на аптеките, болниците и лекарствените складове в началния етап на окупацията, когато в ръцете на криминалните банди попаднаха огромни количества лекарства. Според началника на поделението за борба с наркотрафика на иракската полиция Омар Саид, сред местните наркомани най-много вървят 10-15 силнодействащи лекарствени препарати, включително валиум, диазепам, както и различните психотропни таблетки.

Силна загриженост сред новите иракски власти (особено в сферата на здравеопазването) предизвиква ръстът на броя на наркоманите, най-вече сред младите хора, учениците и дори малките деца. Пред „Вашингтон поуст”, иракският психиатър Сирван Али от Националната програма за контрол на наркотиците, отбеляза, че: проблемът с наркотиците в Ирак напомня началния стадий на епидемия”. Според него, държавата няма нито възможности, нито опит в тази област. Впрочем, още през 2004, тогавашният министър на здравеопазването Алауддин Адуан призна, че: ”по наша информация, проблемът с наркоманията придобива епидемични размери, особено сред децата и младежите”.

Днес, в Ирак липсва достоверна информация за разпространението на наркоманията, но според високопоставения служител на здравното министерство Сариян Камил, отговарящ за програмата за контрола и ограничаването и, броят на официално регистрираните наркомани в Багдад в края на 2004 е бил над 2 хиляди.

Междувременно обаче, ситуацията продължава да се влошава и през октомври 2005 шефът на програмата за борба с наркотиците към иракското Министерство на здравеопазването Камил Али потвърди, че само в столицата броят на официално регистрираните наркомани е надминал 7 хиляди души. През 2005 броят на регистрираните наркомани в Кербала е нарастнал от 400 на 1200 души.

През последните години световната общност отделя все по-голямо внимание на многобройните проблеми в Близкия изток (регионални и национални), които традиционно се определят като „новите глобални предизвикателства пред човечеството”. Пример в това отношение е Ирак, където стотиците милиарди долари, хвърлени от американците, и хилядите убити в схватките между тях и местната съпротива така и не успяха да решат комплекса от проблеми, обусловени от мястото на тази страна във военно-политическата система за съхраняване на регионалната стабилност в Близкия изток и, особено, в зоната на Персийския залив. Нещо повече, всички усилия (политически, икономически и военни), предприети през последните петнайсетина години, не само не отстраниха старите, но и породиха нови проблеми както за Ирак, така и за региона и света, като цяло. Сред тях е и този с нелегалния наркотрафик.

В миналото, т.е. по времето на Саддам Хюсеин, този проблем не бе чак толкова остър. Въпросите, свързани с наркоманията, да не говорим за наркобизнеса, се контролираха стриктно от репресивния режим на диктатора, в лицето на неговите специални служби, полицията и прокуратурата. Впрочем, въпреки че не се обсъждаше публично, проблемът съществуваше и тогава, пък макар и в ограничени мащаби. Наркотрафикът се използваше от управляващите за дестабилизиране на ситуацията в Североизточен Кюрдистан, както и за подкупването на някои племена в Югоизточен Ирак.

Ситуацията се промени с нарастването на външния натиск и отслабването на властта, особено в периферните иракски райони. Рязка промяна обаче настъпи едва след свалянето на Саддам. Американо-британските окупационни власти разрушиха предишната система на управление, без да успеят да създадат нов и ефективен управленски механизъм. Като естествена последица, в страната възникна политически вакуум, породил на свой ред икономически и социален хаос (ниско жизнено равнище, масова безработица и т.н.). На фона на деструктивните настроения, доминиращи в обществото, в Ирак се наблюдава истински бум на наркоманията. Наркотиците внезапно станаха достъпни (пък макар и на определена цена). С тях почти открито се търгува по багдадските улици, в кафенетата и будките за вестници. Като с това се занимават все повече младежи и деца.

Ситуацията се усложнява и от факта, че непосредствено преди американо-британската военна интервенция, режимът на Саддам освободи от затворите хиляди криминални престъпници, които активно се включиха в изграждането на нелегалните наркомрежи в страната.

В Ирак започнаха да се разпространяват хашиш, хероин и кокаин. Поради високата им цена обаче (според Би Би Си и Асошейтед прес, в края на 2005, един грам кокаин е струвал 20-25 долара в Багдад, докато през 2003 е вървял по 15 долара), най-много се търсят силнодействащите и съдържащи наркотични вещества лекарства. За това помогна и масовото разграбване на аптеките, болниците и лекарствените складове в началния етап на окупацията, когато в ръцете на криминалните банди попаднаха огромни количества лекарства. Според началника на поделението за борба с наркотрафика на иракската полиция Омар Саид, сред местните наркомани най-много вървят 10-15 силнодействащи лекарствени препарати, включително валиум, диазепам, както и различните психотропни таблетки.

Силна загриженост сред новите иракски власти (особено в сферата на здравеопазването) предизвиква ръстът на броя на наркоманите, най-вече сред младите хора, учениците и дори малките деца. Пред „Вашингтон поуст”, иракският психиатър Сирван Али от Националната програма за контрол на наркотиците, отбеляза, че: проблемът с наркотиците в Ирак напомня началния стадий на епидемия”. Според него, държавата няма нито възможности, нито опит в тази област. Впрочем, още през 2004, тогавашният министър на здравеопазването Алауддин Адуан призна, че: ”по наша информация, проблемът с наркоманията придобива епидемични размери, особено сред децата и младежите”.

Днес, в Ирак липсва достоверна информация за разпространението на наркоманията, но според високопоставения служител на здравното министерство Сариян Камил, отговарящ за програмата за контрола и ограничаването и, броят на официално регистрираните наркомани в Багдад в края на 2004 е бил над 2 хиляди.

Междувременно обаче, ситуацията продължава да се влошава и през октомври 2005 шефът на програмата за борба с наркотиците към иракското Министерство на здравеопазването Камил Али потвърди, че само в столицата броят на официално регистрираните наркомани е надминал 7 хиляди души. През 2005 броят на регистрираните наркомани в Кербала е нарастнал от 400 на 1200 души.

Страница 2

Всъщност, подобно развитие едва ли е неочаквано. Президентът на Международното управление за контрол на наркотиците ( INCB ) Хамид Годзе, обяви през юни 2005, че ситуацията с наркотиците в Ирак се развива по същия начин, както и в останалите кризисни райони на планетата.

Страната на практика не контролира границите си, които отдавна не са преграда пред нелегалния наркотрафик. Ликвидирането на специалните служби на предишния режим даде възможност на местните и транснационални престъпни структури, свързани с този трафик, да „интегрират” Ирак в своите мрежи. Нещо повече, има данни, че част от квалифицираните иракски кадри, занимавали се в миналото с борба срещу контрабандата и наркотрафика, сега са преминали на служба в престъпните картели. Според президента на INCB Хамид Годзе, шефа на Управлението по наркотиците на ООН Антонио Мария Коща, ръководителя на Отдела по проблемите на сигурността и тероризма към Изследователския център на страните от Персийския залив в Дубай Мустафа Алани и шефа на митническата служба на иракската провинция Наджаф генерал Хюсеин Газали, всичко това е създало изключително благоприятни условия за разширяването на вече съществуващия международен наркотрафик, с включването на иракската територия в маршрутите му. Така, един от неочакваните резултати от международната военна операция за свалянето на Саддам, стана превръщането на някога сигурната, от гледна точка на нелегалния наркотрафик, държава в ключов елемент на транснационалния наркобизнес.

В значителна степен за подобно развитие помогна и наличието на отработени логистични вериги и изгодното географско положение на Ирак, който граничи с Турция, Иран, държавите от Залива, Йордания и Сирия. При това, по време на над десетгодишното ембарго, наложено от ООН след опита на Саддам да анексира Кувейт, в страната бяха изградени отлично действащи контрабандни канали (най-вече за петрол). След международната военна намеса през 2003, Ирак получи свободен достъп до международния петролен пазар, а изтласканите от тази сфера контрабандисти (както вътре в страната, така и извън нея) моментално се преориентираха към нелегален износ на антики от разграбените музеи, както и на оръжия, откраднати от неохраняемите армейски складове. След което, разбира се, дойде и редът на наркотиците.

Първи решиха да бият тревога специалистите от Управлението на наркотиците на ООН ( UNODC ), забелязвайки редица предварителни признаци за активизиране на наркотрафика по иракското направление. Според шефа на управлението Антонио Коща, още в края на лятото на 2003 за това са му съобщили негови подчинени, командировани в Ирак. Мисията на UNODC обаче се задържа в Ирак само до август същата година, когато бе принудена да се евакуира след взривяването на представителството на ООН в Багдад, при което загинаха и много негови сътрудници. Но дори и този кратък престой се оказа достатъчен за инспекторите от управлението за да се убедят колко основателни са подозренията за появата на нови наркомаршрути, минаващи през Ирак.

Наркотиците масово навлизат в Ирак от най-различни посоки, още повече, че много от съседите му са известни като държави с богати традиции в отглеждането и преработката на наркотични растения. Сравнително до неотдавна Турция и Иран бяха част от т.нар. Златен полумесец – регион, успешно конкуриращ се с печално известния Златен триъгълник (обхващащ труднодостъпните гранични райони на Мянма, Тайланд и Лаос, в Югоизточна Азия). Предприетите от Анкара и Техеран сурови мерки за борба с наркобизнеса за броени години рязко снижиха остротата на проблема с производството и потреблението на наркотици в двете страни, макар че не можаха окончателно да ликвидират минаващият през териториите им международен наркотрафик.

Полицейските хроники обаче сочат, че именно през Турция и, частично, през Иран проникват големи количества кокаин, които след това нелегално се прехвърлят в държавите от Арабския полуостров. В частност, през 2003-2004, бойци от полския и украинския контингенти на силите на международната коалиция в Ирак, нееднократно задържаха отделни контрабандни пратки кокаин, идващи от Иран.

Страница 3

Иран остава и основния канал, по който в Ирак проникват опиум, хероин и хашиш, произвеждани в Афганистан. Трафикът върви предимно през Ирански и Иракски Кюрдистан, които, поради силните сепаратистки настроения, слабо се контролират от Техеран, да не говорим за правителството в Багдад. По данни на полицията от административния център на автономен Кюрдистан – Ербил, през първото тримесечие на 2005 тя е задържала 19 ирански контрабандисти, прехвърлящи хероин през ирано-иракската граница. През май пък, в Сюлеймания бе разгромена нелегална нарко-банда, включваща шестима ирански граждани. Властите в Багдад твърдят, че тези случаи не са единични, като само между май и ноември 2004 иракската полиция и коалиционните части са задържали десет наркотрафиканти.

Подчертавайки наличието на „иранска следа” в трафика на наркотици през Ирак, шефът на отдела за борба с нелегалния наркотрафик в иракската полиция генерал Раад Махди подчертава, че: „Иран е основният източник на наркотиците, разпространявани в |Южен и Централен Ирак”. При това, той (както и мнозина други представители на иракските власти) открито обвинява иранските поклонници, посещаващи шиитските религиозни светини в Наджаф и Кербала, че пренасят наркотици. Високопоставени сътрудници на Управлението по наркотиците и престъпността на ООН също потвърждават тази информация. Така, още през 2003, шефът на оперативното поделение на управлението Бернард Фрахи обяви, че като основни канали се използват Иракски Кюрдистан и южноиракското пристанище Ум Каср.

През октомври 2004 редица американски източници разпространиха информации, че върху обема на наркотрафика в Ирак силно влияят и сирийските наркотрафиканти. Според експерти на Държавния департамент, сирийски граждани прехвърлят синтетични наркотици, като например „каптагон” (чиито свойства са сходни с тези на амфетамините), в съседен Ирак, откъдето те се отправят към Саудитска Арабия и другите монархии от Залива.

Темповете и мащабите, с които се разраства наркобизнесът в Ирак, са толкова големи, че проблемът вече е очевиден не само за местните власти, или пък за специализираните международни организации, наблюдаващи развитието на ситуацията в сферата на международния наркотрафик и разработващи стратегии за подобряването и, но и за съседните на Ирак държави. Йордания бе една от първите, които усетиха последиците от активизирането на наркобизнеса в региона. Още през 2003 граничните и митнически служби на Хашемитското кралство фиксираха значително нарастване на броя на задържаните контрабандисти, опитващи се нелегално да вкарат в страната значителни количества хероин, опиум, хашиш, кокаин и амфетамини. При това, според високопоставен правителствен чиновник, по времето на Саддам, Йордания въобще не се е сблъсквала с подобен проблем. През 2004 потокът на наркотиците продължи да нараства, което доведе до серия от мащабни операции, в резултат от които бяха задържани големи количества наркотични вещества, пренасяни в повечето случаи от цели колони тирове. В същото време, шефът на йорданската служба за борба с наркотиците Маджали призна, че подчинените му залавят не повече от 20% от прехвърляните в страната наркотици и поиска граничните пунктове да бъдат снабдени с модерна техника, както и да се активизира обмена на информация между всички заинтересовани институции в държавите от региона. Според него, разрастващият се наркотрафик, в чиято основа е именно транзита от Ирак, може да доведе до рязко нарастване броя на наркоманите сред йорданските граждани.

Не по-малко тревожно е и положението на саудитско-иракската граница. По данни на саудитската полиция, арестите на контрабандисти и конфискацията на нелегални пратки наркотици вече са ежедневие. Така, в началото на юни 2005, в иракската провинция Наджаф бяха арестувани 20 наркотрафиканти, подготвящи голяма пратка хашиш за Саудитска Арабия, като според шефа на местната гранична служба генерал Хюсеин Газали, тя е била на стойност 10 млн. долара. През първото полугодие на 2005 саудитските граничари и митничари са задържали около 10 тона хашиш. Притеснени от този факт, властите в Риад наредиха разполагането на 35 хиляди бойци в този участък на границата с Ирак. След март 2004 по саудитско-иракската граница са били изградени 34 нови стационарни гранични поста и формирани 37 подвижни групи, в чиито състав са включени офицери, преминали специална подготовка за борба с наркотрафика.

На свой ред, Кувейт също предприе комплекс от мерки за укрепване на границата си с Ирак и ограничаване на наркотрафика към територията на емирството. Този въпрос се превърна в един от основните в рамките на диалога на най-високо равнище между двете съседни държави.

В подобни условия, водещите международни структури, отговарящи за координиране усилията на световната общност в борбата с трансграничния наркобизнес, бяха принудени да заявят официално, че Ирак се е превърнал в ключова междинна и разпределителна база на нелегалния наркотрафик от Афганистан и Иран към Европа и Близкия изток (включително района на Персийския залив). Както отбеляза Хамид Годзе на 83-та сесия на Международното управление за контрол на наркотиците, проведена във Виена през май 2005, каналите на нелегалния транзит на наркотици, минаващи през Ирак, са ориентирани (както вече отбелязах) към Саудитска Арабия и другите държави от Арабския полуостров и Йордания, а оттам – към арабския пазар на забранени наркотични вещества и европейските средиземноморски държави, както и към Турция, Балканите (т.е. и България) и оттам - към страните от континентална Европа. Подчертавайки този факт, Годзе посочи, че макар ръководената от него организация да не разполага с точна статистика за наркобизнеса в Ирак, смята за крайно необходимо да предупреди света, че там се очаква «неконтролирано и мащабно нарастване на наркотичната опасност, породено от непрекъснатото разширяване на наркоканалите на иракска територия».

Страница 4

Съзнавайки реалната опасност от по-нататъшния ръст на нелегалния трафик на наркотици в Ирак и транзита през неговата територия, редица международни организации и най-вече ООН призоваха световната общност да бъдат координирани действията на всички държави за ликвидиране на условията, способстващи за ръста на наркобизнеса в Ирак и приемането на енергични и неотложни мерки за борба с наркотрафика в региона, включително чрез обмен на информация, подготовка на служители на полицията и специалните служби и подсилване на иракските гранични и митнически служби с необходимите технически средства.

Самите иракски власти също се стремят към максимално широко международно сътрудничество в тази сфера. През 2004 в Ирак беше приет Закон № 93 за «прането на пари», улесняващ и борбата с наркобизнеса. В същото време обаче, концентрирането на основните ресурси на новосъздадените иракски силови структури в борбата срещу въоръжената съпротива, както и кадровите проблеми в полицията и специалните служби дават слаби шансове за решаване на така поставената задача.

Всъщност, истината е, че основното препятствие пред усилията за ограничаване на резпространението на наркотици от територията на Ирак е не толкова неимоверно разрастналият се през последните години международен наркотрафик и дори не безсилието на иракските власти, а по-скоро двойнствената позиция на САЩ по този въпрос. Спецификата и е в това, че пресичането на наркобизнеса в Ирак на фона на разрастващата се въоръжена съпротива срещу чуждото военно присъствие в страната и политиката на проамериканското правителство, съвсем не се счита от Вашингтон като приоритет в регионалната стратегия на САЩ, още повече, че според някои данни само 10% от афганистанския хероин стига до Съединените щати. Въпреки това, Държавният департамент е склонен да признае, че ситуацията в това отношение действително е тревожна и търси адекватни мерки за ограничаване на международния наркотрафик в района на Залива и, най-вече, в зоната на иракския конфликт, съзнавайки че голяма част от средствата от наркотиците отиват за въоръжаване на иракската съпротива. Робърт Чарлз, който отговаря за международното взаимодействие в борбата с наркотрафика към Държавния департамент, дори заяви през 2004, че «съществуването на иракския наркоканал може да се превърне в много голям проблем». В тази връзка, американците организират специални курсове за подготовка на служители на иракската полиция за борба с наркотиците. В същото време, през 2004, американското външно министерство е разполагало със само петима експерти за борба с наркотрафика на територията на Ирак, а и дейността им се е ограничавала само с анализа на неговата динамика в страната. На свой ред, Пентагонът не демонстрира особено желание да се включи в тази борба, очевидно смятайки, че това не влиза във функциите на военните части, както и че натоварването им и с тази задача няма да повиши ефективността на техните действия, а по-скоро напротив.

Разнопосочният характер на американските действия в Ирак дава основание на сътрудника на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон Батшеба Крокър да и даде крайно ниска оценка: «всички усилия, предприети в Афганистан и Ирак, не могат да се определят като сериозни». Още по-откровен е шефът на отдела за анализ на проблемите на сигурността и тероризма в дубайския Изследователски център на държавите от Залива Мустафа Алани, според който въобще не се полагат усилия в тази посока, тъй като цялото внимание е концентрирано върху борбата с въоръжената иракска съпротива.

Въпреки това, в самите САЩ мнозина ясно осъзнават потенциалната заплаха от продължаващото разширяване на наркотрафика през територията на Ирак. Доказателство е писмото на конгресмена Хенри Хайд до държавния секретър Кондолиза Райс от септември 2005, което бе публикувано във «Вашингтон поуст». В него Хайд обвързва проблема за наркотрафика с финансирането на международния тероризъм, констатирайки, че: «повече не можем да игнорираме опасността за собствената ни сигурност, която представлява търговията с наркотици в Ирак».

Американско-британската интервенция провокира появата на допълнителна заплаха за Ирак, региона за Близкия изток и света, като цяло, свързана с разширяването на международния наркотрафик на границата между Азия, Африка и Европа. Въпреки това, и независимо от призивите на ООН, през последните три години не бе направено почти нищо ако не за ликвидирането на тази заплаха, то поне за ограничаването и в разумни граници и поставянето и под контрол, изключващ възможността за нейното стихийно разрастване. И все пак, очевидно е, че намирането на изход от създалата се ситуация е свързано с активизирането на международното сътрудничество, което днес е невъзможно най-вече поради факта, че САЩ не са готови радикално да преразгледат досегашната си политика по отношение на иракската криза, която не може да се преодолее без усилията на цялата световна общност и нормализацията на живота в Ирак. Освен това, решаването на иракския проблем, включително онези негови аспекти, свързани с наркобизнеса, трудно може да се постигне без активното въвличане в процеса на съседните държави и, най-вече, на Иран и Сирия, които Вашингтон упорито продължава да смята за «парии», игнорирайки влиянието им в региона и дори обмисляйки прилагането на силови мерки срещу тях.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.4 2021