09
Пон, Дек
4 New Articles

Социалната информация – два възможни подхода

брой5 2005
Typography

Критика на информацията, Скот Лаш, 350 стр., ИК “Кота”, София, 2004.

Поводът за тази статия, е сравнението на тезата и подхода към социалната информация, приложен от Скот Лаш (1) в книгата му “Критика на информацията”, и тезата, която самият аз отстоявам в подготвената си за печат книга “Информацията - същност и фактор на развитието: Икономически подход към икономическата теория”.

* * *

Преминавайки към труда на Скот Лаш, ще подбера само малка част от онова което е основно в неговата теза, но дава възможност за дискусия. Именно оригиналността и изключително богатото съдържание на книгата, както и излагането на основните тези на високо теоретично ниво, ме импулсираха да откликна. Ще съпоставям моето станище с аналогичнота на Лаш, като правя кратък коментар. И още нещо. Напълно съм съгласен с високата оценка за книгата която прави Румяна Гладичева в предговора на българското издание. Впрочем, написаното показва и нейната собствена висока ерудиция и научни възможности, защото в много кратък текст е съумяла да предаде същностните характеристики на книгата.

Съпоставяйки двете книги, (моята, която предстои да излезе, и тази на Лаш) веднага се налага едно основно заключение. Първата е посветена на теорията, а втората на описанието, първата на същността, втората на , функционалността, първата на вътрешното, присъщото на информацията, а втората на следствията в обществото, но общата идея и на двете е информацията.

Още в самото начало (с. 29) - в част първа, със заглавие, “Информацията” (и подзаглавие “Що е информация”), Лаш пише “Да обсъдим, най-напред основните параметри на информационната епоха”. Тъкмо това е предметът на неговото изследване, изключително актуално, оригинално и изложено със собствени, понякога парадоксални, изрази. Истината обаче е, че отговор на фундаменталния въпрос, какво всъщност е информацията, той не дава. А този отговорът произтича от разгледаните промени и параметри, характеризиращи новата епоха: “Но какво става в епоха, когато символната власт вече не е идеологическа …Какво става, когато символната власт до голяма степен всъщност е информационна?”. И по нататък: “Информацията трябва да се разбира в пълна противоположност на други, предишни социокултурни категории, като например: наратив, дискурс, монумент, и институция.. Основните качества на информацията са поток, изтръгнатост от средата, пространствена компресия, времева компресия, отношения в реално време. Именно затова - не само, но основно в този смисъл - ние живеем в информационна епоха.”(с. 30) Не мога да допусна, че Лаш отрича, информационната същност на дискурса, на разказа, на теорията и идеологията въобще, и т.н., т.е. да отрича, че те са информация. Той ги противопоставя на новите главни, и същностни носители на информация (присъщи на информационната епоха), като поток, изтръгнатост от средата, пространствена компресия, времева компресия и др.. Но не разглежда теоретичните обяснения на така очерталата се противоположност, т.е. на новото в явлението. Ще се опитам по нататък да дам отговор на този проблем.

Преди това обаче, ще приведа един по-дълъг цитат от книгата на Лаш, в който ясно се очертават няколко от основните му тези, по които може да се разисква:

“За да съществува “медийна теория”, най-напред трябва да има “информационно общество”. Информационното общество не е общество, в което, преди всичко, производството на информация замества производството на стоки. Не е и общество, в което, преди всичко, знанието или информацията стават най-важният производствен фактор. Вместо това то е ред, при който принципът на “обществото” се измества от принципа на “информацията”. Ред, при който социалното се измества от определена “информационалност”. Социалното е дълготрайно и близко. Информационалността е краткотрайна и от разстояние. Бързотечните потребителски стоки, бързият монтаж и “мушинг” на поп-музиката, трийсетсекундните телевизионни реклами и бързо декомпозиращото се инсталационно изкуство, са информационални в същата степен, в която това важи за файловете с бази данни, дигитални изображения, прикачени текстови файлове и софтуер. Самите социални отношения все по-малко са въпрос на социалност и все по-вече на информационалност. ….Когато информационалността замени социалното, като господстващ принцип, налице е информационно общество. Голямото противоречие на информационното общество е, че нещо, което е произведено с най-висши познания и рационалност, в своите непреднамерени последици води до повсеместно разпространение и претоварване с пределна (също информационна) ирационалност. Тоест, става дума за resinformierte Informationgeselschaft (дезинформирано информационно общество)” (с. 115) И още една мисъл “Както и обществото все по-вече заприличва на информация, така и теорията все по-вече заприличва на медия”(с. 116)

Първият генерален проблем, на чиято основа могат да се приемат, или отхвърлят, тезите на Лаш, е собственият му отговор на въпроса “какво е информационно общество?”. Според него, това е “ред, при който принципът на “обществото” се измества от принципа на “информацията”. Самите социални отношения все по-малко са въпрос на социалност и все по-вече на информационност” Следователно, отговорът на горните две тези се крие в разбирането за “информационност”. Не само от приведения цитат, а и според логическата линия на цялата книга, това, което противопоставя информационалността на социалността, е нейната краткосрочност (моментност). Всичко става от разстояние, но в момента (“in time”). Социалното изисква време и пространство, то е свързано с теория, определения, с рефлексия. Иформационността е нещо съвсем различно, то е мимолетно и в него се съдържа и същността, и теорията, и рефлексията, като разликата е “в трайността на първите спрямо ефимерността на вторите“ (с. 102). Ето защо, според Лаш, теорията изчезва и се появява нещо ново -“медийна теория”, тема на която той отделя изключително внимание.


 

Дали Лаш действително има основания да лансира подобни твърдения? Отговорът е положителен, ако явленията се разглеждат сами за себе си, ако промените в реализираната чрез социокултурните процеси информация са такива, че всичко става моментно, че “комуникациите действат с някаква веднагичност” (използвайки определението на Гладичева от увода към книгата). Противопоставено на предишните, много по-статични, трайни, опредметени носители на социална информация, може, извън контекста на приетото в социалните науки, да се твърди, че информационалността измества социалността. Това твърдение се основава на явлението, на проявата, на функционалността, то не търси по-дълбоко теоретично обяснение. Защото при Лаш теорията по принцип се замества от изявеното, проявеното, т.е. от действието, а не от обяснението и практиката.

На тези изводи и заключения могат да се противопоставят други., разкриващи по-дълбоката същност на промяната която характеризира “информационното общество”. Първото твърдение, от което ще тръгна, е, че “социалното е преди всичко информационно”. Двете не могат да се противопоставят, защото се намират в отношение на явление към същност. Социалното - това е човекът, социалната общност и външната, “очовечена” предметна среда. Не е необходимо да доказвам, че човекът, за разлика от другите живи същества, не само получава и предава информация но я преработва чрез мисленето и създава продукти като идеи, потребности, творби и др. Външната предметна среда, създадена от човека, е опредметено знание и сръчност, т.е. опредметена информация. Това не е мъртва среда, а активен субект за комуникиране, както между обектите, като такива, така и между тях и хората, което поражда и определени веществено-технически отношения на зависимост. Лаш многократно подчертава това (с. 84, 85 и др.). Общността – т.е. третият източник на социална информация, е посредникът между човека, като мисъл, и опредметеното знание. Така се раждат взаимоотношения (а това са преди всичко комуникации) и определени норми на поведение, в това число и отношения на размяна (комуникация) и на разграничаване (собственост върху предметното богатство) и подреждане, създаване на ред (власт, иерахия, съподчиненост и т.н.). Именно това е социалността, това е социалната информация, това е социалната материя, това е идеалното, базиращото се на знанието, опредметеното и символното, езиковото (в смисъл на реч) и мисловното (също реализиращо се чрез езика). Това, според мен, е азбучна истина и не бих допуснал, че Лаш може да го отрича. Тогава, в какво, според него, се състои промяната, налагаща извода за изчезването на “социалността”. Тук вече моят отговор е различен от този който е даден в книгата. Човекът става човек, когато опредметява своето знание и сръчност в нови оръдия на труда. Усъвършенстването и опредметяването на трудовия опит (знание и сръчност) е движещия информационен механизъм на социалния прогрес. Но именно опредметяването на мисълтта, на познанието, на натрупаната сръчност, превръща предметните фактори на живота в определяща форма на богатството и собствеността. Така вещите покоряват човека, натрупването на богатство измества естествените човешки потребности, интересът е отрицание на потребността и това, в своята съвокупност, превръща човека в не-човек, създава робството, експлоатацията, както и всичко останало: и благата, и злините; и мира, и войните, т.е. всичко, което ограничава (извращава) естествените творчески наклонности и свежда човека до винтче в общия индустриален производствен ритъм. Самият Лаш, на много места в книгата си, ясно разграничава собствеността върху средствата за производство от интелектуалната собственост, както и противоположността на потребността и интереса и на интелектуалното и материалното, но не ги разглежда като определящо начало на промяната. Макар че промяната е съществена. Защото човекът се освобождава от господството на вещите - съответно от капитала и произтичащата от това експлоатация. Творчеството измества труда като процес на опредметяване. Днеса човекът е носител на знанието, като текущо (а не опредметено), това е т.нар. “интелектуален, човешки капитал” (термин, който има свое собствено, вътрешно отрицание). Така на сцената на първо място излиза и става видна информацията (опредметената в средствата за производство информация е скрита). Става ясно че човекът я създава като творчество, ново знание, изкуство и т.н. Каква е същностната промяна – тя е, че днес доминира текущата над опредметената информация, (знание), творчеството над физическия, индустриален, опредметяващ се труд. Водещото начало днес е човекът-творец, а не средствата за производство. “Интелектуалната собственост”, като обществено отношение, измества собствеността и йерахичния ред на зависимост, която тя създава.

С две думи, в доинформационното общество (каквито са индустриалното и всички преди него) доминира опредметеното в продукти на труда и, преди всичко, в средства за производство, знание. Поради опредметения характер на информацията, тя е пространствена и времево разграничена, отразява се в описания и теоретични обобщения и намира израз в явно диференцирани, но личностни, непосредствени връзки. Каква е причината за фундаменталната промяна? На мястото на опредметеното знание, на господството на собствеността върху средствата за производство, се явява силата на текущото знание, като лично умение и познание на отделната личност или колектив. Не опредметеното, а личното текущо творчество (интелектуалната собственост - по Лаш) е главната доминанта. Тоест, не опредметяването на труда, а производство на знания за създаване на нови знания.

В следващите редове ще се спра на някои по-главни характеристики, които Лаш дава на информационното общество. Те са верни и самият аз ги възприемам, но причината за появата им не може да се обясни с “мигновенността на информацията” - с това, че тя съкращава времето и пространството, за разлика от предишните социо-културни носители на информацията. Още веднъж ще подчертая, че и тази първопричина, според Лаш, произтича от факта, че главният, доминиращ източник на социална информация днес е човекът и създадените за целта информационни (комуникационни ) средства, в това число и медиите.

Цитирам: “Индустриалният капитализъм се задвижва от логиката на стоковизацията (разменната стойност)… Логиката на информационализацията обаче е напълно различна. За разлика от стоковизацията тя не е дуалистична, а иманентна ….Тази вездесъща иманентност на информализацията не е старото “тъждество на инструменталната рационалност и стоката.” (с. 38)…..Информацията премахва разликата между потребителската и разменната сойност, както сочи Марк Постър (1955) в книгата си “ Втората епоха на медиите”.

По този цитат ще направя няколко кратки бележки. В случая Лаш цитира Маркузе, а след това Марк Постър, но цялата книга е подчинена на теоретични и преди всичко терминологични справки с цитати и мисли на всички известни социолози и философи от древността до днес и това я прави изключително интересна, представяйки в същото време високата ерудиция на автора. За илюстрация, ще приведа пасаж от увода: “От седма до десета глава, книгата за миг оставя на страна шума и действието на информационния ред и се посвещава на въпроса за критиката. Тази книга е колкото за информацията, толкова и за критиката. За едно по-старо поколение критическата теория означава “немската теория” на Франкфурската школа - творчеството на Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер, Херберт Маркузе и Юрген Хабермас. За едно малко по-младо поколение тя означава “френската теория” - Мишел Фуко, Жак Лакан, Емануел Левинс, Жак Дерида.”

От момента, когато главното и доминиращото за живота на обществото става текущата, а не опредметената информация, трудовата теория за стойността губи своя смисъл. Вече не може продуктите на творческата дейност да се оценяват като “средно-обществено необходимо количество, абстрактен труд” (определение, дадено от Маркс за стойността на стоките на пазара). Една скица на Пикасо, направена за две минути, се продава за десетки хиляди долара. Творческият труд е индивидуален неповторим и несравним и тъкмо поради това, на мястото на “стоковия дуализъм” идва “иманентността”, творческото ново, като същностна информация. Тоест, не количеството като опредметено знание, а качеството, като същност на творчеството, измеряемо вече от индивидуалната оценка.


 

Съществен момент в белезите на информационната епоха са измененията във властта, неравенството и експлоатацията. Цитирам: “В информационния ред властта и неравенството придобиват (ако изобщо е възможно) още по-грозен и насилнически облик и критиката на информацията трябва да се заеме с това.

Нещо повече, критическата теория в информационната епоха трябва да бъде утвърждаваща, а не просто отричаща.” (с. 33)… “При информационния ред неравенството все по-малко се определя от производствените отношения между капиталисти и работници в дадена фирма или фабрика. Такава е парадигмата на неравенството в индустриялния ред. При информационния ред централна роля има не толкова експлоатацията, колкото изключването. А изключването се определя преди всичко спрямо информационните и комуникационни потоци, информационните и комуникационните структури.” (с. 32)….”Собствеността върху средствата за производство носи и правото да експлоатираш. Интелектуалната собственост носи правото да изключваш. …Тя става въпрос на достъп не до средствата за производство, а до средствата за изобретяване.” (с. 53). Едва ли се налагат някакви бележки по тези твърдения на автора.

Много важна методологична характеристика в цялостното изложение на книгата е строгото спазване на диалектическото правило на противопоставянето. На ползата - вредата, на информираността - дезинформираността, на организацията - дезорганизацията, на собствеността като настояще - интелектуалната собственост като бъдеще, от нервна система към комуникационна система, на метафизичното и безкрайното срещу емпиричното и крайното, “ако социалното се състои от норми, то културата се състои от ценности и символи” (с. 245), асоциация - социация и т.н. Невъзможно е в рамките на тази статия да се разгледат всички тези характеристики на новата информационна епоха, заедно с ражданите от промяната техни противоположности. Тук ще изложа своето виждане по някои от тези противоположности, свързани с социалното въобще и, по-специално, с информационалността.

Винаги всяко благо е и зло, и “всяко зло е за добро”. Народна мъдрост, която изразява многоаспектността на всяко социално явление. Няма едназначна определеност на социалното явление. То е безкрайно множество от определения (според Енгелс). Това е най-общата постановка. Доброто и злото, и въобще единството на противоположностите са в същността на явленията и тяхното развитие. Разбира се, конкретният анализ на всяко явление разкрива техните вътрешни характеристики. Много често последиците от едно добре замислено действие могат да се окажат едновременно и добри и много отрицателни. Пример за това е използването на атомната енергия за развитие на обществото и атомните бомби за ликвидиране на света. Так че това е характеристика на социалното развитие, а не само на прехода от индустриалното към информационното общество. Ще се спра на две основни противоположности. Тезата на Лаш за “дезинформираното информационно общество”, която по принцип е вярна, бих искал да допълна от гледна точка на основната причина. Това е съотношението между информация и ентропия, подреденост и безредие. Ако в резултат на съзнателната дейност на човека се създава някакъв ред (произвежда се мисъл, предмет, писмо и т.н.) и ако тази създадена информация, изчислена като количество, се съпостави с количеството нарастнала ентропия, то съотношението е едно към милиони, милиони , милиони …. Това е в количествен аспект. Но колко по-голямо е това различие в съдържателен аспект.? Едно се мисли, като изказ излиза нещо друго (възприето като съобщение), а пък тълкуването му е нещо трето. Разликите са съществени. Напълно естествено е при нарастването на информацията, произтичаща от човека, като главна характеристика на съвремието, социалната ентропия да нараства многократно, и информационното общество да е дезинформирано.

И още едно допълнение. Става дума за организацията и дезорганизацията. Цитирам: “Аз обаче искам да застъпя тезата, че организаците и съпътстващата ги власт, дори индивидуализацията - такава каквато я познаваме - всъщност са западащи социални форми. ...Сега се зараждат не толкова организации, колкото дезорганизации, не толкова индивидуализация, колкото социалност и не толкова власт, колкото насилие. В тази глава искам да обърна внимание на дезорганизациите и като очертая донякъде какво представляват те, да обсъдя социалността, противопоставяйки я на индивидуализацията и насилието като противоположност на властта.” (с. 67). “Какво представляват дезорганизациите? Дезорганизациите не са отсъствие на организация, а упадък на организациите. Залезът на организирания капитализъм повлича със себе си залеза на организацията и възход на индивидуализма. Той повлича обаче и възход на определени неорганизационни, често дори и неинституционни, форми на социалност. Така дезорганизациите не са отсъствие на социация, а специфични форми на социация. Те не са нито хаос, нито са хаотични.” (с. 68). Организациите са свързани с норми. Дезорганизациите са свързани с ценности.” (с. 69). Изцяло подкрепям тези изводи и заключения на Лаш. Моите бележки са като допълнение. Не може ли например, вместо “дезорганизации” да се използва термина “самоорганизация”? В съвременното глобално общество изключително голяма е ролята на малките предприятия, образуващи мрежата на деловата активност около гигантските транснационални корпорации. При тях ( а това вече се забелезва и в големите стопански организации) йерархията се замества с хоризонтална структура, властта отстъпва място на екипността, вътрешната съподчиненост се замества от думата на този, който е признат като най-добър, тясната специализация е заместена от едновременното извършване на изследователска, производствена и маркетингова дейност и всичко това е подчинено на производството на иновации, като непрекъснат процес. Не мога да се простирам повече, но бих отбелязал, че въпросът за самоорганизацията отива по-нататък - до намаляване на вътрешните функции на държавата, (също както в глобалното общество намаляват и външните и функции), за сметка на самоинициативата на гражданските колективи (наричани от Лаш социации, а не асоциации). Това не означава, че самоорганизациите са освободени от всеобщата характеристика на всичко социално - дезорганизацията, но вече не в смисъла на Лаш.

Струва ми се, че тази забележителна книга би спечелила ако в методологично отношение се обогати с определени теоретични постулати -преди всичко за същността и определението на информацията, а не само за социалните следствия.

Задачата на моята монография е да представи една по-различна теза за същността на информацията и нейното определение и да защити идеята, че тя е същност и фактор на развитието, на еволюцията от началото на света, до днес.

Информацията

На природата, или на материята въобще, е присъщо да отразява.Да разгледаме един пример. Слънцето огрява една скала. Лъчите се отразяват от скалата, но вече носят “следата”, т.е. “образа” на самата скала. Отразените лъчи, отразяват гънките и профила на скалата в строго подредени светлосенки. Безспорно, това е една нова подреденост на слънчевите лъчи, която попадайки в езерото, което лежи под скалата, създава огледалния й образ. Този огледален образ на скалата в езерото, осъществен от отразените слънчеви лъчи, реално съществува, независимо от нас. Тоест, при определено взаимодействие на две или по-вече материални системи, винаги има някакво отражение, има “отразена подреденост”.

В това взаимодействие участвуват три фактора: отразяващ (въздействуващ) - в нашия случай това е слънцето; отразявано - това е скалата (белезите на нейния профил) и отразено – в случая образът на скалата във водата.


 

Съгласно втория закон на термодинамиката, ЕНТРОПИЯТА е мярка на неподредеността на елементите на дадена структура.При всяко действие част от енергията се превръща в топлинна, като КПД е по-малък от 1. Нека да приемем че понятието ИНФОРМАЦИЯ изразява процес обратен на ентропията, т.е. че тя е мярка на подредеността на елементите на дадена система. Какъв е проблемът? Може ли да се твърди, че едновременно с нарастването на ентропията (всеобщ природен закон) нараства и информацията? Енергията на всяка материална система се състои от свободна енергия и такава, която не може да се използва за работа, Съгласно закона за съхраняване на енергията, при всеко действие, общото количество енергия се запазва, но намалява тази, която може да извършва работа. Тогава не може ли да се допустне, че в една относително обособена система, свободната енергия, т.е. тази, която може да се използва за работа, може да нараства, а паралелно с това да нараства и деструктурираната енергия, разпиляна в средата около нея? Термодинамиката не дава отговор на този въпрос, но еволюцията, като преход от по-прости към по-висши форми на организация на материята, показва, че това е единствената възможност за развитие, промяна и зараждане на нови структури (нови материални форми), характеризиращи разнообразието на света.

Резултатът (следствието) от всяко взаимодействие е, от една страна, информация, нова степен на подреденост за системата и, от друга, нова неподреденост - ентропия, нарастване на деструктурираната енергия (обикновено в средата), която не може да се използва за работа. Обикновено, при всеко действие на дадена система расте ентропията, а при взаимодействие между материални системи расте информацията – т.е. степента на подреденост.

Определение

а)Ентропията (Е) и Информацията (И) не са веществено-енергетични процеси, те са резултатът от тях. Те не са нито вещество, нито енергия, те са следствието от процесите и настъпилите веществено-енергетичните промени в материалните системи. Именно като следствие (като резултат) те посочват по-висока степен или на хаотичност, или на подреденост. Дали ще нарасне Е, или И зависи от материалните характеристики на взаимодействащите си системи. Именно поради това Е и И са отразен резултат на определено взаимодействие между материални системи.

б)Преди осъществяването на каквото и да е енергетично действие, всяка материална система има определена величина на ентропия. Обратното на ентропията, като атрибутивна характеристика на всяка материална система, е негентропията, (антиентропия). За разлика от негентропията, информацията не е атрибутивна характеристика на материята, тя е придобита и е резултат (следствие) от определено взаимодействие между материалните системи. Тя е ново ниво на подреденост. Което може да се изрази по следния начин:

+ІsI= Н(Х) + Н(У) - Н(Х,У) > 0,(1)

при което: +ІsI e прираст на структурна информация, Н(Х) и Н(У) са величини на ентропята в системите Х и У, а Н(Х,У) е общата сума на ентропията след взаимодействието им.

Това може да се запише така:.

+ІsI = Н max - Hr, (2)

при което: +ІsI e количеството прираст на подредеността на системата – т.е. информация, Х max е ентропията при равновесно състояние на системата, или това е негентропията с обратен знак, а Нr - е реалната ентропия след взаимодействието.(1)

И така информацията е нов прираст на подредеността, над съществуващата в системата негентропия.

в)Всяко повишаване на нивото на подреденост на дадена система е условие за реализиране на икономия на енергия, т.е. за да се съхрани част от енергията – способна да се изразходва за работа, която би се загубила, ако нивото на ентропията нараства. Общото количество на енергията се е запазило, но свободната за работа енергия е нарастнала Тази икономия на енергия се превръща във фактор (условие, възможност) за развитието на системата. Това е друг израз на един всеобщ закон, валиден за всички материални системи - стремежът към енергийна ефективност. Този закон не отменя всеобщия закон на термодинамиката за непрекъснато нарастване на ентропията при всяко енергийно взаимодействие. Когато говорим за енергийна ефективност, разбираме онова, което става в дадена относително изолирана система, докато ентропията нараства многократно в средата около нея.

г)За да се избегне възможно недоразумение, понятието "ентропия" се използва в неговото еднозначно определение, дадено от Болцман и приложението му в квантовата механика.

д)Информацията като отразена подреденост, може да се разглежда и като “качество”, и като “количество”. Като качество, тя отразява характеристики на въздействащата система и е новото в отразяваната система - като структура, като разнообразие, като промяна, като нова подреденост. Тази качествена характеристика, е свързана с онова което обикновено се определя като “съдържание на информацията” - “семантичното”, в смисъл на “смисленото” от човешка гледна точка, т.е. това е и познанието за външния свят, и самопознанието при хората. Това е отразеното, това е съобщението, което носи системата за външния свят. Формулата на Клод Шенон за количеството информация изключва съдържанието на получената информация, разглеждайки я като вероятностно попадение на един от възможните изходи на системата. Количеството на информацията не ни паказва (и не може да покаже), какво е отразеното, каква е новата структура и новото разнообразие в системата, изобщо каква система е отразена и какво съобщение идва за нея. Така че най-важното в информацията - нейното съдържание, остава извън възможностите на математическата теория на информацията създадена от Шенон. Което е от съществено значение за теорията на информацията. Всички нейни определения, анализи и интерпретации, основаващи се на теорията на вероятностите (като израз на количественото измерение на информацията), по принцип, остават само “частен” случай, те са непълно и, поради това, невинаги надеждно средство за информационен анализ на други системи. Като познавателен метод количественото изчисление на информацията е много полезно но определено едностранчиво и ограничено.

е)Информацията, като количество, е израз на свободната енергия, т.е. енергията, която може да се използва за “работа”. При всяко взаимодействие, когато нараства нивото на подреденост, нараства и енергията, която може да се използва за работа. Тази допълнително освободена в резултат от взаимодействието енергия ще наречем “икономия”. Това е необходимата енергия за промени, т.е. за развитие на системата. В каква насока ще бъде това развитие, какви ще са структурните промени, как ще се измени системата – всичко това няма отношение към “икономисаната енергия”, т.е. към икономията, като основна функция на информацията. Икономията, респективно информацията разглеждана от тази своя характеристика, е фактор на развитието, но тя определя само неговите темпове, но не и посоката, характеристиката и неговите съдържателни особености. Икономията е количествената страна на информацията и тя може да се изчислява и то не само чрез формулата на Клод Шенон, като израз на вероятностно попадение, а и като абсолютна величина, измерима, очаквана и преследвана (2).

Вселената

В тази част ще разгледам информацията в неорганичната природа, като ползвам изводите, до които достига Стивън Хокинг в книгите си (издадени: 1993; 1994; 2002; и 2003 - заглавията са отбелязани в списъка на използваната литература.)


 

Вселената има начало и ще има и край. За начало се приема Големият взрив, а за край обратното - Големият срив. Цитирам: “....В някакъв момент от миналото (преди 10 - 20 милиарда години) разстоянията между съседните галактики трябва да е било нула. В този момент, който наричаме Големия взрив, плътността на Вселената и кривата на пространството - времето би трябвало да са безкрайни. ...Тази точка е пример за това, което математиката нарича сингулярност." (1993, с. 56) С това се слага начало на Вселената, на времето и пространството. И по-нататък: " ...в твърде ранната Вселена е имало период, когато Вселената е била толкова малка, че повече не бихме могли да пренебрегнем дребномащабните ефекти от друга важна частна теория на двадесетото столетие - квантовата механика" (1993, с. 60) В младата Вселена и хаосът, и неравността са били много големи. Независимо че Вселената се разширява, което означава, че ентропията непрекъснато нараства, започва и процес на свиване и като резултат - във Вселената вече има повече от сто милиарда Галактики, а всяка Галактика има по-вече от сто милиарда звезди. Следователно, успоредно с процеса на нарастване на ентропията, расте и информацията, така както я приехме, т.е. като обратен на ентропията резултат.

Разгледани като процеси в една плоскост, се получава следното: разширяване – хаос - (ентропия) – обратно – свиване - подреденост - (информация)

За живота на нашата планета

Ще припомня, че: "Материята във Вселената е направена от положителна енергия. Но цялата материя привлича сама себе си чрез гравитацията.... Така че, в известен смисъл, гравитационното поле има отрицателна енергия. ....Тоест, пълната енергия на Вселената е нула.” (2004, с. 136, 137). За нашата планета обаче, това правило не е валидно. Тя се върти около Слънцето и получава част от излъчваната от него енергия, но тази енергия веднага се излъчва обратно в пространството. С това нараства ентропията около нашата планета. Особеното е, че малка част от тази енергия, получена от слънцето или от космическото пространство, не се излъчва обратно, а се задържа на Земята. Тази съхранена енергия е послужила за осъществяването на определени структурни изменения на планетата, откриващи възможности за нови качествени промени в материалните системи, в материята и енергията, а с това и на живота и човека. Ще пропусна анализа на “сложността на живота” и на “материалния състав на живите организми”. Ще отбележа само, че Вселената се състои от от сто милиарда галактики, а човешкото тяло има хиляда пъти повече клетки. Всяка галактика има повече от сто милиарда звезди, а “галактиката” на човешката клетка има хиляда пъти повече молекули.

И така, за да съществува животът на Земята, за да функционират нейните флора и фауна, са необходими потоци от енергия и вещество, в тяхното сложно взаимодействие, характеризиращо новите високи форми на организираност на материята, но при всички процеси (химически, физически, геологически, биологически и т.н.) са налице двата резултата - ентропия и информация.

Да започнем от способността на клетката да се размножава. Това става периодично, чрез деление. Има най-различни, тясно специализирани във функционално отношение, клетки, и всички те са с най-разнообразен химически и биологичен строеж При делението им обаче, се очертава една обща характеристика, запазва се степента на подреденост, независимо от енерго-веществените носители на последната. Тоест, информацията не е просто резултат, а отразена подреденост, памет. И най-важното, тя се запазва с поколенията от нови клетки. Клетките умират, раждат се нови и те умират, но отразената подреденост остава. Информацията, като отразена подреденост, придобива собствено битие - памет. Отразената подреденост (самоподобието) остава независимо от смяната на нейните веществени или енергетични носители.

Информацията е подреденост, и точно това се съхранява, предава или пренася. Отразеното, не е вещество и не е енергия, а е белег, образ. По информационната верига се движи отразената подреденост. А отразената подреденост носи белезите на въздействащия фактор. Следователно това, което обикновено наричаме съдържание на информацията, са белезите на нещо друго. Съдържанието на информацията е съобщение за нещо друго. А съобщението е функция на информацията.

Но съобщението не е същностна характеристика на информацията, то е нейна функционална характеристика. Информацията, по своята същност, е отразена подреденост, притежаваща собствено битие, която е инвариантна на веществото и енергията. Информацията, като такава, е само степен на подреденост (отразена подреденост), придобила собствено битие като памет. Съобщението, т.е. информацията, която то носи, се отнася до характеристики на материалните системи и техните процеси. Онтологично, а не функционално, информацията няма друго съдържание освен, че е отразена подреденост. Поради това считам, че когато се говори за съдържание на информацията, се има предвид именно съобщение. Това съобщение е за факти, за процеси, за данни, за знание, за наука, които могат да се записват по най-различен начин. Това е съобщение за безкрайното разнообразие на материалния свят, но то не ни обяснява, какво е информацията, каква е нейната същност, а само каква е основната и функция. Понятието "съдържание на информацията" има смисъл само като характеристика на съобщението, на данните и фактите, които то носи.

Социалното – адаптация и трудова дейност

И така първото, от което трябва да се започне в логиката на възникването на човека, т.е. на социалното, е отрицанието на биологичната адаптация. Социалното, като противоположно на биологичното, започва от момента, когато един нов вид - човекът, няма възможност да се приспособи, да се адаптира към променената външна среда и за да съществува започва да адаптира (променя) външната среда за нуждите на собственото си съществуване. Биологичната адаптация се сменя със "социална адаптация", човек започва да създава собствена социална среда (очовечена природа). "В трудовата дейност се крие социалното могъщество на биологически безпомощния човек" (Василев, Н., 2003, с.402) За да оцелее, той просто не е имал друга алтернатива, освен да пристъпи към трудова дейност - единствената възможност да приспособи външната среда към своите потребности.

Тук няма да разглеждам, трудовата дейност, като такава, а за информационната същност на труда вече споменах по-горе, в качеството и на процес на усъвършенствуване и опредметяване на знание и сръчност (трудов опит). Това е определящият информационнен механизъм на социалното развитие, съдържащ в себе си и собственото си отрицание. Силата на човека е в знанието, и притежаваният от него талант, но чрез този механизъм, той опредметява и отчуждава от себе си тази своя сила (което всъщност го прави човек), предава я на вещите, а те, от своя страна, се трансформират в богатство, което пък подчинява човека. Този механизъм е определящ в създаването на предметната среда (т.е. на очовечената природа) но именно тя обрича човека на робство и икономическа зависимост от вещите и парите. Това е задължителен етап на цивилизационното развитие, но, в крайна сметка, настъпва момент на освобождаването на човека и това се случва, когато науката и текущото знание станат доминиращата форма на богатство и главен фактор на развитието. Когато свободното от материалното производство време се превърне в мярка за човешкия прогрес.


 

Социалната информация - обособяване и качествена определеност

Социалната информация произтича от биологичната (респективно, от генетичната) информация, но се обособява, и става нейно диалектическо отрицание. При човека се оформя мисленето, като нов източник, ново средоточие на памет и нов тип подреденост, изобщо ново качество, различно от биологичните форми. Не може да се говори за “социална” информация при животните, защото става дума за скок, т.е. за нещо качествено различно. Преходът от биологична към социална информация е сходен по мащабите си на прехода от неорганична форма на развитие към биологична(3).

Социалната информация като познание

Социалната информация като подреденост на отразеното е познание. Тя е отражение на външната среда в съзнанието на човека. Отражение на материалния свят, който започва свой втори живот в човешкото съзнание. Субективен образ на обективната действителност. Идеален образ на материалното. Този образ, именно като субективен и като идеален, не е точно копие на външния свят. Това може да бъде фетишно, фантастично, религиозно-мистично отражение, или пък истинно, или близко до истинното. Безкрайно-много са възможностите на мисловното.

Извън задачите на тази статия обаче, са процесите както на формирането на психичното, така и на познанието като отражение на външната реалност.

Трите източника на социална информация.

Мисълтта,която формира човешките потребности или сътворява идеи, е първият източник на социална информация. Вторият източник е външната предметна среда. Чрез действието познанието се материализира, намира външна изява. Действието се реализира чрез игри, религиозни процеси, разговори, полови контакти, но главното условие за съществуването на човека е трудовата дейност. Чрез труда, познанието се опредметява, като опредметеното знание поражда ново познание. Тоест, създава се условие за непрекъснат прогрес.

Третият източник на социалната информация са връзките на индивида с членовете на социалната общност. Това са обществените взаимоотношения - многообразие от връзки въздействия, разменени съобщения, размяна на блага, колективен труд и т.н. Чрез тях се развиват начините и формите на комуникация, уточняват се правилата на поведение, създават се критерии за добро, лошо, правилно и неправилно, за красиво и грозно, за честно и нечестно и т.н.. Средството за комуникация е съобщението

Социалната информация,е: мисловна (психична), опредметена (веществена) и общностна (обществена). Мисловната информация е субективна и има най-различни форми на реализация - познание, идеи, творчество, талант, желания, потребности, и др

Опредметената форма на социална информация е опредметеното знание. Тя е обективна, вещна и външна за човека. Веднъж създадени, вещите имат присъщи на самите тях връзки и зависимости. Зад вещите стоят хора и чрез тях се реализират отношенията между вещите – т.нар. вещни отношения.

Общностната информация се реализира чрез “обществените взаимоотношения”, пораждайки и определени институции, като пазара, собствеността, държавата, религията и др.

Това означава, че причинно-следствената връзка на развитието се реализира като взаимодействие между трите източника на социалната информация: субекта, предметната среда и социалната общност. Познанието трябва да се формира и да ползва и трите източника.(Виж Бункина, с. 232-239)

Информационните механизми

Вече посочих, че в основата на еволюцията е механизмът (формираще се при всяко взаимодействие), чиято същност е повишаване нивото на отразената подреденост. Това дава възможност да нарастне икономията от енергия, като необходим фактор за нови промени. Новите промени (пак в резултат на взаимодействие) повишават нивото на подреденост и т.н. Този всеобщ информационен механизъм намира конкретното си развитие и обособяване като разнообразие от информационни механизми на социалното развитие.

Взаимодействието между опредметеното познание, което непрекъснато се разнообразява и обогатява като външна предметна среда, оказва обратното въздействие за нарастване на познанието и знанието у индивида и общността. Именно това е движещия механизъм на общественото саморазвитие. Но, ако този информационен механизъм е главен за социалното развитие, то усъвършенствуването и опредметяването на трудовият опит, са определящи. Формират се и активно функционират и редица други информационни механизми, които са резултат на всеки от трите източника на социална информация. И всички те носят собственото си отрицание и ограничение.

От всичко казано дотук, можем да направим следното обобщение: социалното – това е социалната информация, която на своя ред е социалната материя.

Преходът от биологичното към социалното, е свързан с:

  • Невъзможност за адаптация на човека към природата, а адаптация на природата към човешките потребностите за съществуване;
  • Трудова дейност;
  • Енергетична ефективност, осъществявана чрез мисленето.

И така, социалната информация - това е човекът който мисли в образи и символи. Това е външната, създадена от човека, предметна среда - опредметена потребност и полезност, опредметяване и усъвършенстване на трудовия опит, богатство, интерес, собственост, стойност, пари и т.н. Социалната информация е социалната общност, език, правила на поведение, структурираност на общността, обществено съзнание, (бит, етнос) и т.н. В крайна сметка, социалната материя - това е мислимото, образното, символното - тя винаги има веществен носител, но нейната субстанция (същност) е социалната информация като ниво на подреденост и като икономия - индиферентна към веществото и енергията.

С тези няколко реда, исках да подчертая най-вече необходимостта от свързване на същността на информацията (и като фактор на развитието) с характеристиките на новото което се формира - информационната епоха.

* Българско геополитическо дружество

Бележки:

Скот Лаш е професор по социология и директор на Центъра за културни изследвания към Голдсмит колеж в Лондонския университет

Виж: Николов, И., Кибернетика и икономика, С., 1968, където са отразени проблемите на информацията до края на 60-те години на миналия век, с.92-102.

Обратното се поддържа от много известни и сериозни учени. Виж например книгата “Тайният живот на растенията” от Питър Томпкинс и Кристофър Бърд, части от която бяха публикувани в сп. “Съвременник”, кн.3, 2003., с.458-504

{rt}

Критика на информацията, Скот Лаш, 350 стр., ИК “Кота”, София, 2004.

Поводът за тази статия, е сравнението на тезата и подхода към социалната информация, приложен от Скот Лаш (1) в книгата му “Критика на информацията”, и тезата, която самият аз отстоявам в подготвената си за печат книга “Информацията - същност и фактор на развитието: Икономически подход към икономическата теория”.

* * *

Преминавайки към труда на Скот Лаш, ще подбера само малка част от онова което е основно в неговата теза, но дава възможност за дискусия. Именно оригиналността и изключително богатото съдържание на книгата, както и излагането на основните тези на високо теоретично ниво, ме импулсираха да откликна. Ще съпоставям моето станище с аналогичнота на Лаш, като правя кратък коментар. И още нещо. Напълно съм съгласен с високата оценка за книгата която прави Румяна Гладичева в предговора на българското издание. Впрочем, написаното показва и нейната собствена висока ерудиция и научни възможности, защото в много кратък текст е съумяла да предаде същностните характеристики на книгата.

Съпоставяйки двете книги, (моята, която предстои да излезе, и тази на Лаш) веднага се налага едно основно заключение. Първата е посветена на теорията, а втората на описанието, първата на същността, втората на , функционалността, първата на вътрешното, присъщото на информацията, а втората на следствията в обществото, но общата идея и на двете е информацията.

Още в самото начало (с. 29) - в част първа, със заглавие, “Информацията” (и подзаглавие “Що е информация”), Лаш пише “Да обсъдим, най-напред основните параметри на информационната епоха”. Тъкмо това е предметът на неговото изследване, изключително актуално, оригинално и изложено със собствени, понякога парадоксални, изрази. Истината обаче е, че отговор на фундаменталния въпрос, какво всъщност е информацията, той не дава. А този отговорът произтича от разгледаните промени и параметри, характеризиращи новата епоха: “Но какво става в епоха, когато символната власт вече не е идеологическа …Какво става, когато символната власт до голяма степен всъщност е информационна?”. И по нататък: “Информацията трябва да се разбира в пълна противоположност на други, предишни социокултурни категории, като например: наратив, дискурс, монумент, и институция.. Основните качества на информацията са поток, изтръгнатост от средата, пространствена компресия, времева компресия, отношения в реално време. Именно затова - не само, но основно в този смисъл - ние живеем в информационна епоха.”(с. 30) Не мога да допусна, че Лаш отрича, информационната същност на дискурса, на разказа, на теорията и идеологията въобще, и т.н., т.е. да отрича, че те са информация. Той ги противопоставя на новите главни, и същностни носители на информация (присъщи на информационната епоха), като поток, изтръгнатост от средата, пространствена компресия, времева компресия и др.. Но не разглежда теоретичните обяснения на така очерталата се противоположност, т.е. на новото в явлението. Ще се опитам по нататък да дам отговор на този проблем.

Преди това обаче, ще приведа един по-дълъг цитат от книгата на Лаш, в който ясно се очертават няколко от основните му тези, по които може да се разисква:

“За да съществува “медийна теория”, най-напред трябва да има “информационно общество”. Информационното общество не е общество, в което, преди всичко, производството на информация замества производството на стоки. Не е и общество, в което, преди всичко, знанието или информацията стават най-важният производствен фактор. Вместо това то е ред, при който принципът на “обществото” се измества от принципа на “информацията”. Ред, при който социалното се измества от определена “информационалност”. Социалното е дълготрайно и близко. Информационалността е краткотрайна и от разстояние. Бързотечните потребителски стоки, бързият монтаж и “мушинг” на поп-музиката, трийсетсекундните телевизионни реклами и бързо декомпозиращото се инсталационно изкуство, са информационални в същата степен, в която това важи за файловете с бази данни, дигитални изображения, прикачени текстови файлове и софтуер. Самите социални отношения все по-малко са въпрос на социалност и все по-вече на информационалност. ….Когато информационалността замени социалното, като господстващ принцип, налице е информационно общество. Голямото противоречие на информационното общество е, че нещо, което е произведено с най-висши познания и рационалност, в своите непреднамерени последици води до повсеместно разпространение и претоварване с пределна (също информационна) ирационалност. Тоест, става дума за resinformierte Informationgeselschaft (дезинформирано информационно общество)” (с. 115) И още една мисъл “Както и обществото все по-вече заприличва на информация, така и теорията все по-вече заприличва на медия”(с. 116)

Първият генерален проблем, на чиято основа могат да се приемат, или отхвърлят, тезите на Лаш, е собственият му отговор на въпроса “какво е информационно общество?”. Според него, това е “ред, при който принципът на “обществото” се измества от принципа на “информацията”. Самите социални отношения все по-малко са въпрос на социалност и все по-вече на информационност” Следователно, отговорът на горните две тези се крие в разбирането за “информационност”. Не само от приведения цитат, а и според логическата линия на цялата книга, това, което противопоставя информационалността на социалността, е нейната краткосрочност (моментност). Всичко става от разстояние, но в момента (“in time”). Социалното изисква време и пространство, то е свързано с теория, определения, с рефлексия. Иформационността е нещо съвсем различно, то е мимолетно и в него се съдържа и същността, и теорията, и рефлексията, като разликата е “в трайността на първите спрямо ефимерността на вторите“ (с. 102). Ето защо, според Лаш, теорията изчезва и се появява нещо ново -“медийна теория”, тема на която той отделя изключително внимание.

Критика на информацията, Скот Лаш, 350 стр., ИК “Кота”, София, 2004.

Поводът за тази статия, е сравнението на тезата и подхода към социалната информация, приложен от Скот Лаш (1) в книгата му “Критика на информацията”, и тезата, която самият аз отстоявам в подготвената си за печат книга “Информацията - същност и фактор на развитието: Икономически подход към икономическата теория”.

* * *

Преминавайки към труда на Скот Лаш, ще подбера само малка част от онова което е основно в неговата теза, но дава възможност за дискусия. Именно оригиналността и изключително богатото съдържание на книгата, както и излагането на основните тези на високо теоретично ниво, ме импулсираха да откликна. Ще съпоставям моето станище с аналогичнота на Лаш, като правя кратък коментар. И още нещо. Напълно съм съгласен с високата оценка за книгата която прави Румяна Гладичева в предговора на българското издание. Впрочем, написаното показва и нейната собствена висока ерудиция и научни възможности, защото в много кратък текст е съумяла да предаде същностните характеристики на книгата.

Съпоставяйки двете книги, (моята, която предстои да излезе, и тази на Лаш) веднага се налага едно основно заключение. Първата е посветена на теорията, а втората на описанието, първата на същността, втората на , функционалността, първата на вътрешното, присъщото на информацията, а втората на следствията в обществото, но общата идея и на двете е информацията.

Още в самото начало (с. 29) - в част първа, със заглавие, “Информацията” (и подзаглавие “Що е информация”), Лаш пише “Да обсъдим, най-напред основните параметри на информационната епоха”. Тъкмо това е предметът на неговото изследване, изключително актуално, оригинално и изложено със собствени, понякога парадоксални, изрази. Истината обаче е, че отговор на фундаменталния въпрос, какво всъщност е информацията, той не дава. А този отговорът произтича от разгледаните промени и параметри, характеризиращи новата епоха: “Но какво става в епоха, когато символната власт вече не е идеологическа …Какво става, когато символната власт до голяма степен всъщност е информационна?”. И по нататък: “Информацията трябва да се разбира в пълна противоположност на други, предишни социокултурни категории, като например: наратив, дискурс, монумент, и институция.. Основните качества на информацията са поток, изтръгнатост от средата, пространствена компресия, времева компресия, отношения в реално време. Именно затова - не само, но основно в този смисъл - ние живеем в информационна епоха.”(с. 30) Не мога да допусна, че Лаш отрича, информационната същност на дискурса, на разказа, на теорията и идеологията въобще, и т.н., т.е. да отрича, че те са информация. Той ги противопоставя на новите главни, и същностни носители на информация (присъщи на информационната епоха), като поток, изтръгнатост от средата, пространствена компресия, времева компресия и др.. Но не разглежда теоретичните обяснения на така очерталата се противоположност, т.е. на новото в явлението. Ще се опитам по нататък да дам отговор на този проблем.

Преди това обаче, ще приведа един по-дълъг цитат от книгата на Лаш, в който ясно се очертават няколко от основните му тези, по които може да се разисква:

“За да съществува “медийна теория”, най-напред трябва да има “информационно общество”. Информационното общество не е общество, в което, преди всичко, производството на информация замества производството на стоки. Не е и общество, в което, преди всичко, знанието или информацията стават най-важният производствен фактор. Вместо това то е ред, при който принципът на “обществото” се измества от принципа на “информацията”. Ред, при който социалното се измества от определена “информационалност”. Социалното е дълготрайно и близко. Информационалността е краткотрайна и от разстояние. Бързотечните потребителски стоки, бързият монтаж и “мушинг” на поп-музиката, трийсетсекундните телевизионни реклами и бързо декомпозиращото се инсталационно изкуство, са информационални в същата степен, в която това важи за файловете с бази данни, дигитални изображения, прикачени текстови файлове и софтуер. Самите социални отношения все по-малко са въпрос на социалност и все по-вече на информационалност. ….Когато информационалността замени социалното, като господстващ принцип, налице е информационно общество. Голямото противоречие на информационното общество е, че нещо, което е произведено с най-висши познания и рационалност, в своите непреднамерени последици води до повсеместно разпространение и претоварване с пределна (също информационна) ирационалност. Тоест, става дума за resinformierte Informationgeselschaft (дезинформирано информационно общество)” (с. 115) И още една мисъл “Както и обществото все по-вече заприличва на информация, така и теорията все по-вече заприличва на медия”(с. 116)

Първият генерален проблем, на чиято основа могат да се приемат, или отхвърлят, тезите на Лаш, е собственият му отговор на въпроса “какво е информационно общество?”. Според него, това е “ред, при който принципът на “обществото” се измества от принципа на “информацията”. Самите социални отношения все по-малко са въпрос на социалност и все по-вече на информационност” Следователно, отговорът на горните две тези се крие в разбирането за “информационност”. Не само от приведения цитат, а и според логическата линия на цялата книга, това, което противопоставя информационалността на социалността, е нейната краткосрочност (моментност). Всичко става от разстояние, но в момента (“in time”). Социалното изисква време и пространство, то е свързано с теория, определения, с рефлексия. Иформационността е нещо съвсем различно, то е мимолетно и в него се съдържа и същността, и теорията, и рефлексията, като разликата е “в трайността на първите спрямо ефимерността на вторите“ (с. 102). Ето защо, според Лаш, теорията изчезва и се появява нещо ново -“медийна теория”, тема на която той отделя изключително внимание.

Страница 2

 

Дали Лаш действително има основания да лансира подобни твърдения? Отговорът е положителен, ако явленията се разглеждат сами за себе си, ако промените в реализираната чрез социокултурните процеси информация са такива, че всичко става моментно, че “комуникациите действат с някаква веднагичност” (използвайки определението на Гладичева от увода към книгата). Противопоставено на предишните, много по-статични, трайни, опредметени носители на социална информация, може, извън контекста на приетото в социалните науки, да се твърди, че информационалността измества социалността. Това твърдение се основава на явлението, на проявата, на функционалността, то не търси по-дълбоко теоретично обяснение. Защото при Лаш теорията по принцип се замества от изявеното, проявеното, т.е. от действието, а не от обяснението и практиката.

На тези изводи и заключения могат да се противопоставят други., разкриващи по-дълбоката същност на промяната която характеризира “информационното общество”. Първото твърдение, от което ще тръгна, е, че “социалното е преди всичко информационно”. Двете не могат да се противопоставят, защото се намират в отношение на явление към същност. Социалното - това е човекът, социалната общност и външната, “очовечена” предметна среда. Не е необходимо да доказвам, че човекът, за разлика от другите живи същества, не само получава и предава информация но я преработва чрез мисленето и създава продукти като идеи, потребности, творби и др. Външната предметна среда, създадена от човека, е опредметено знание и сръчност, т.е. опредметена информация. Това не е мъртва среда, а активен субект за комуникиране, както между обектите, като такива, така и между тях и хората, което поражда и определени веществено-технически отношения на зависимост. Лаш многократно подчертава това (с. 84, 85 и др.). Общността – т.е. третият източник на социална информация, е посредникът между човека, като мисъл, и опредметеното знание. Така се раждат взаимоотношения (а това са преди всичко комуникации) и определени норми на поведение, в това число и отношения на размяна (комуникация) и на разграничаване (собственост върху предметното богатство) и подреждане, създаване на ред (власт, иерахия, съподчиненост и т.н.). Именно това е социалността, това е социалната информация, това е социалната материя, това е идеалното, базиращото се на знанието, опредметеното и символното, езиковото (в смисъл на реч) и мисловното (също реализиращо се чрез езика). Това, според мен, е азбучна истина и не бих допуснал, че Лаш може да го отрича. Тогава, в какво, според него, се състои промяната, налагаща извода за изчезването на “социалността”. Тук вече моят отговор е различен от този който е даден в книгата. Човекът става човек, когато опредметява своето знание и сръчност в нови оръдия на труда. Усъвършенстването и опредметяването на трудовия опит (знание и сръчност) е движещия информационен механизъм на социалния прогрес. Но именно опредметяването на мисълтта, на познанието, на натрупаната сръчност, превръща предметните фактори на живота в определяща форма на богатството и собствеността. Така вещите покоряват човека, натрупването на богатство измества естествените човешки потребности, интересът е отрицание на потребността и това, в своята съвокупност, превръща човека в не-човек, създава робството, експлоатацията, както и всичко останало: и благата, и злините; и мира, и войните, т.е. всичко, което ограничава (извращава) естествените творчески наклонности и свежда човека до винтче в общия индустриален производствен ритъм. Самият Лаш, на много места в книгата си, ясно разграничава собствеността върху средствата за производство от интелектуалната собственост, както и противоположността на потребността и интереса и на интелектуалното и материалното, но не ги разглежда като определящо начало на промяната. Макар че промяната е съществена. Защото човекът се освобождава от господството на вещите - съответно от капитала и произтичащата от това експлоатация. Творчеството измества труда като процес на опредметяване. Днеса човекът е носител на знанието, като текущо (а не опредметено), това е т.нар. “интелектуален, човешки капитал” (термин, който има свое собствено, вътрешно отрицание). Така на сцената на първо място излиза и става видна информацията (опредметената в средствата за производство информация е скрита). Става ясно че човекът я създава като творчество, ново знание, изкуство и т.н. Каква е същностната промяна – тя е, че днес доминира текущата над опредметената информация, (знание), творчеството над физическия, индустриален, опредметяващ се труд. Водещото начало днес е човекът-творец, а не средствата за производство. “Интелектуалната собственост”, като обществено отношение, измества собствеността и йерахичния ред на зависимост, която тя създава.

С две думи, в доинформационното общество (каквито са индустриалното и всички преди него) доминира опредметеното в продукти на труда и, преди всичко, в средства за производство, знание. Поради опредметения характер на информацията, тя е пространствена и времево разграничена, отразява се в описания и теоретични обобщения и намира израз в явно диференцирани, но личностни, непосредствени връзки. Каква е причината за фундаменталната промяна? На мястото на опредметеното знание, на господството на собствеността върху средствата за производство, се явява силата на текущото знание, като лично умение и познание на отделната личност или колектив. Не опредметеното, а личното текущо творчество (интелектуалната собственост - по Лаш) е главната доминанта. Тоест, не опредметяването на труда, а производство на знания за създаване на нови знания.

В следващите редове ще се спра на някои по-главни характеристики, които Лаш дава на информационното общество. Те са верни и самият аз ги възприемам, но причината за появата им не може да се обясни с “мигновенността на информацията” - с това, че тя съкращава времето и пространството, за разлика от предишните социо-културни носители на информацията. Още веднъж ще подчертая, че и тази първопричина, според Лаш, произтича от факта, че главният, доминиращ източник на социална информация днес е човекът и създадените за целта информационни (комуникационни ) средства, в това число и медиите.

Цитирам: “Индустриалният капитализъм се задвижва от логиката на стоковизацията (разменната стойност)… Логиката на информационализацията обаче е напълно различна. За разлика от стоковизацията тя не е дуалистична, а иманентна ….Тази вездесъща иманентност на информализацията не е старото “тъждество на инструменталната рационалност и стоката.” (с. 38)…..Информацията премахва разликата между потребителската и разменната сойност, както сочи Марк Постър (1955) в книгата си “ Втората епоха на медиите”.

По този цитат ще направя няколко кратки бележки. В случая Лаш цитира Маркузе, а след това Марк Постър, но цялата книга е подчинена на теоретични и преди всичко терминологични справки с цитати и мисли на всички известни социолози и философи от древността до днес и това я прави изключително интересна, представяйки в същото време високата ерудиция на автора. За илюстрация, ще приведа пасаж от увода: “От седма до десета глава, книгата за миг оставя на страна шума и действието на информационния ред и се посвещава на въпроса за критиката. Тази книга е колкото за информацията, толкова и за критиката. За едно по-старо поколение критическата теория означава “немската теория” на Франкфурската школа - творчеството на Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер, Херберт Маркузе и Юрген Хабермас. За едно малко по-младо поколение тя означава “френската теория” - Мишел Фуко, Жак Лакан, Емануел Левинс, Жак Дерида.”

От момента, когато главното и доминиращото за живота на обществото става текущата, а не опредметената информация, трудовата теория за стойността губи своя смисъл. Вече не може продуктите на творческата дейност да се оценяват като “средно-обществено необходимо количество, абстрактен труд” (определение, дадено от Маркс за стойността на стоките на пазара). Една скица на Пикасо, направена за две минути, се продава за десетки хиляди долара. Творческият труд е индивидуален неповторим и несравним и тъкмо поради това, на мястото на “стоковия дуализъм” идва “иманентността”, творческото ново, като същностна информация. Тоест, не количеството като опредметено знание, а качеството, като същност на творчеството, измеряемо вече от индивидуалната оценка.

Страница 3

 

Съществен момент в белезите на информационната епоха са измененията във властта, неравенството и експлоатацията. Цитирам: “В информационния ред властта и неравенството придобиват (ако изобщо е възможно) още по-грозен и насилнически облик и критиката на информацията трябва да се заеме с това.

Нещо повече, критическата теория в информационната епоха трябва да бъде утвърждаваща, а не просто отричаща.” (с. 33)… “При информационния ред неравенството все по-малко се определя от производствените отношения между капиталисти и работници в дадена фирма или фабрика. Такава е парадигмата на неравенството в индустриялния ред. При информационния ред централна роля има не толкова експлоатацията, колкото изключването. А изключването се определя преди всичко спрямо информационните и комуникационни потоци, информационните и комуникационните структури.” (с. 32)….”Собствеността върху средствата за производство носи и правото да експлоатираш. Интелектуалната собственост носи правото да изключваш. …Тя става въпрос на достъп не до средствата за производство, а до средствата за изобретяване.” (с. 53). Едва ли се налагат някакви бележки по тези твърдения на автора.

Много важна методологична характеристика в цялостното изложение на книгата е строгото спазване на диалектическото правило на противопоставянето. На ползата - вредата, на информираността - дезинформираността, на организацията - дезорганизацията, на собствеността като настояще - интелектуалната собственост като бъдеще, от нервна система към комуникационна система, на метафизичното и безкрайното срещу емпиричното и крайното, “ако социалното се състои от норми, то културата се състои от ценности и символи” (с. 245), асоциация - социация и т.н. Невъзможно е в рамките на тази статия да се разгледат всички тези характеристики на новата информационна епоха, заедно с ражданите от промяната техни противоположности. Тук ще изложа своето виждане по някои от тези противоположности, свързани с социалното въобще и, по-специално, с информационалността.

Винаги всяко благо е и зло, и “всяко зло е за добро”. Народна мъдрост, която изразява многоаспектността на всяко социално явление. Няма едназначна определеност на социалното явление. То е безкрайно множество от определения (според Енгелс). Това е най-общата постановка. Доброто и злото, и въобще единството на противоположностите са в същността на явленията и тяхното развитие. Разбира се, конкретният анализ на всяко явление разкрива техните вътрешни характеристики. Много често последиците от едно добре замислено действие могат да се окажат едновременно и добри и много отрицателни. Пример за това е използването на атомната енергия за развитие на обществото и атомните бомби за ликвидиране на света. Так че това е характеристика на социалното развитие, а не само на прехода от индустриалното към информационното общество. Ще се спра на две основни противоположности. Тезата на Лаш за “дезинформираното информационно общество”, която по принцип е вярна, бих искал да допълна от гледна точка на основната причина. Това е съотношението между информация и ентропия, подреденост и безредие. Ако в резултат на съзнателната дейност на човека се създава някакъв ред (произвежда се мисъл, предмет, писмо и т.н.) и ако тази създадена информация, изчислена като количество, се съпостави с количеството нарастнала ентропия, то съотношението е едно към милиони, милиони , милиони …. Това е в количествен аспект. Но колко по-голямо е това различие в съдържателен аспект.? Едно се мисли, като изказ излиза нещо друго (възприето като съобщение), а пък тълкуването му е нещо трето. Разликите са съществени. Напълно естествено е при нарастването на информацията, произтичаща от човека, като главна характеристика на съвремието, социалната ентропия да нараства многократно, и информационното общество да е дезинформирано.

И още едно допълнение. Става дума за организацията и дезорганизацията. Цитирам: “Аз обаче искам да застъпя тезата, че организаците и съпътстващата ги власт, дори индивидуализацията - такава каквато я познаваме - всъщност са западащи социални форми. ...Сега се зараждат не толкова организации, колкото дезорганизации, не толкова индивидуализация, колкото социалност и не толкова власт, колкото насилие. В тази глава искам да обърна внимание на дезорганизациите и като очертая донякъде какво представляват те, да обсъдя социалността, противопоставяйки я на индивидуализацията и насилието като противоположност на властта.” (с. 67). “Какво представляват дезорганизациите? Дезорганизациите не са отсъствие на организация, а упадък на организациите. Залезът на организирания капитализъм повлича със себе си залеза на организацията и възход на индивидуализма. Той повлича обаче и възход на определени неорганизационни, често дори и неинституционни, форми на социалност. Така дезорганизациите не са отсъствие на социация, а специфични форми на социация. Те не са нито хаос, нито са хаотични.” (с. 68). Организациите са свързани с норми. Дезорганизациите са свързани с ценности.” (с. 69). Изцяло подкрепям тези изводи и заключения на Лаш. Моите бележки са като допълнение. Не може ли например, вместо “дезорганизации” да се използва термина “самоорганизация”? В съвременното глобално общество изключително голяма е ролята на малките предприятия, образуващи мрежата на деловата активност около гигантските транснационални корпорации. При тях ( а това вече се забелезва и в големите стопански организации) йерархията се замества с хоризонтална структура, властта отстъпва място на екипността, вътрешната съподчиненост се замества от думата на този, който е признат като най-добър, тясната специализация е заместена от едновременното извършване на изследователска, производствена и маркетингова дейност и всичко това е подчинено на производството на иновации, като непрекъснат процес. Не мога да се простирам повече, но бих отбелязал, че въпросът за самоорганизацията отива по-нататък - до намаляване на вътрешните функции на държавата, (също както в глобалното общество намаляват и външните и функции), за сметка на самоинициативата на гражданските колективи (наричани от Лаш социации, а не асоциации). Това не означава, че самоорганизациите са освободени от всеобщата характеристика на всичко социално - дезорганизацията, но вече не в смисъла на Лаш.

Струва ми се, че тази забележителна книга би спечелила ако в методологично отношение се обогати с определени теоретични постулати -преди всичко за същността и определението на информацията, а не само за социалните следствия.

Задачата на моята монография е да представи една по-различна теза за същността на информацията и нейното определение и да защити идеята, че тя е същност и фактор на развитието, на еволюцията от началото на света, до днес.

Информацията

На природата, или на материята въобще, е присъщо да отразява.Да разгледаме един пример. Слънцето огрява една скала. Лъчите се отразяват от скалата, но вече носят “следата”, т.е. “образа” на самата скала. Отразените лъчи, отразяват гънките и профила на скалата в строго подредени светлосенки. Безспорно, това е една нова подреденост на слънчевите лъчи, която попадайки в езерото, което лежи под скалата, създава огледалния й образ. Този огледален образ на скалата в езерото, осъществен от отразените слънчеви лъчи, реално съществува, независимо от нас. Тоест, при определено взаимодействие на две или по-вече материални системи, винаги има някакво отражение, има “отразена подреденост”.

В това взаимодействие участвуват три фактора: отразяващ (въздействуващ) - в нашия случай това е слънцето; отразявано - това е скалата (белезите на нейния профил) и отразено – в случая образът на скалата във водата.

Страница 4

 

Съгласно втория закон на термодинамиката, ЕНТРОПИЯТА е мярка на неподредеността на елементите на дадена структура.При всяко действие част от енергията се превръща в топлинна, като КПД е по-малък от 1. Нека да приемем че понятието ИНФОРМАЦИЯ изразява процес обратен на ентропията, т.е. че тя е мярка на подредеността на елементите на дадена система. Какъв е проблемът? Може ли да се твърди, че едновременно с нарастването на ентропията (всеобщ природен закон) нараства и информацията? Енергията на всяка материална система се състои от свободна енергия и такава, която не може да се използва за работа, Съгласно закона за съхраняване на енергията, при всеко действие, общото количество енергия се запазва, но намалява тази, която може да извършва работа. Тогава не може ли да се допустне, че в една относително обособена система, свободната енергия, т.е. тази, която може да се използва за работа, може да нараства, а паралелно с това да нараства и деструктурираната енергия, разпиляна в средата около нея? Термодинамиката не дава отговор на този въпрос, но еволюцията, като преход от по-прости към по-висши форми на организация на материята, показва, че това е единствената възможност за развитие, промяна и зараждане на нови структури (нови материални форми), характеризиращи разнообразието на света.

Резултатът (следствието) от всяко взаимодействие е, от една страна, информация, нова степен на подреденост за системата и, от друга, нова неподреденост - ентропия, нарастване на деструктурираната енергия (обикновено в средата), която не може да се използва за работа. Обикновено, при всеко действие на дадена система расте ентропията, а при взаимодействие между материални системи расте информацията – т.е. степента на подреденост.

Определение

а)Ентропията (Е) и Информацията (И) не са веществено-енергетични процеси, те са резултатът от тях. Те не са нито вещество, нито енергия, те са следствието от процесите и настъпилите веществено-енергетичните промени в материалните системи. Именно като следствие (като резултат) те посочват по-висока степен или на хаотичност, или на подреденост. Дали ще нарасне Е, или И зависи от материалните характеристики на взаимодействащите си системи. Именно поради това Е и И са отразен резултат на определено взаимодействие между материални системи.

б)Преди осъществяването на каквото и да е енергетично действие, всяка материална система има определена величина на ентропия. Обратното на ентропията, като атрибутивна характеристика на всяка материална система, е негентропията, (антиентропия). За разлика от негентропията, информацията не е атрибутивна характеристика на материята, тя е придобита и е резултат (следствие) от определено взаимодействие между материалните системи. Тя е ново ниво на подреденост. Което може да се изрази по следния начин:

+ІsI= Н(Х) + Н(У) - Н(Х,У) > 0,(1)

при което: +ІsI e прираст на структурна информация, Н(Х) и Н(У) са величини на ентропята в системите Х и У, а Н(Х,У) е общата сума на ентропията след взаимодействието им.

Това може да се запише така:.

+ІsI = Н max - Hr, (2)

при което: +ІsI e количеството прираст на подредеността на системата – т.е. информация, Х max е ентропията при равновесно състояние на системата, или това е негентропията с обратен знак, а Нr - е реалната ентропия след взаимодействието.(1)

И така информацията е нов прираст на подредеността, над съществуващата в системата негентропия.

в)Всяко повишаване на нивото на подреденост на дадена система е условие за реализиране на икономия на енергия, т.е. за да се съхрани част от енергията – способна да се изразходва за работа, която би се загубила, ако нивото на ентропията нараства. Общото количество на енергията се е запазило, но свободната за работа енергия е нарастнала Тази икономия на енергия се превръща във фактор (условие, възможност) за развитието на системата. Това е друг израз на един всеобщ закон, валиден за всички материални системи - стремежът към енергийна ефективност. Този закон не отменя всеобщия закон на термодинамиката за непрекъснато нарастване на ентропията при всяко енергийно взаимодействие. Когато говорим за енергийна ефективност, разбираме онова, което става в дадена относително изолирана система, докато ентропията нараства многократно в средата около нея.

г)За да се избегне възможно недоразумение, понятието "ентропия" се използва в неговото еднозначно определение, дадено от Болцман и приложението му в квантовата механика.

д)Информацията като отразена подреденост, може да се разглежда и като “качество”, и като “количество”. Като качество, тя отразява характеристики на въздействащата система и е новото в отразяваната система - като структура, като разнообразие, като промяна, като нова подреденост. Тази качествена характеристика, е свързана с онова което обикновено се определя като “съдържание на информацията” - “семантичното”, в смисъл на “смисленото” от човешка гледна точка, т.е. това е и познанието за външния свят, и самопознанието при хората. Това е отразеното, това е съобщението, което носи системата за външния свят. Формулата на Клод Шенон за количеството информация изключва съдържанието на получената информация, разглеждайки я като вероятностно попадение на един от възможните изходи на системата. Количеството на информацията не ни паказва (и не може да покаже), какво е отразеното, каква е новата структура и новото разнообразие в системата, изобщо каква система е отразена и какво съобщение идва за нея. Така че най-важното в информацията - нейното съдържание, остава извън възможностите на математическата теория на информацията създадена от Шенон. Което е от съществено значение за теорията на информацията. Всички нейни определения, анализи и интерпретации, основаващи се на теорията на вероятностите (като израз на количественото измерение на информацията), по принцип, остават само “частен” случай, те са непълно и, поради това, невинаги надеждно средство за информационен анализ на други системи. Като познавателен метод количественото изчисление на информацията е много полезно но определено едностранчиво и ограничено.

е)Информацията, като количество, е израз на свободната енергия, т.е. енергията, която може да се използва за “работа”. При всяко взаимодействие, когато нараства нивото на подреденост, нараства и енергията, която може да се използва за работа. Тази допълнително освободена в резултат от взаимодействието енергия ще наречем “икономия”. Това е необходимата енергия за промени, т.е. за развитие на системата. В каква насока ще бъде това развитие, какви ще са структурните промени, как ще се измени системата – всичко това няма отношение към “икономисаната енергия”, т.е. към икономията, като основна функция на информацията. Икономията, респективно информацията разглеждана от тази своя характеристика, е фактор на развитието, но тя определя само неговите темпове, но не и посоката, характеристиката и неговите съдържателни особености. Икономията е количествената страна на информацията и тя може да се изчислява и то не само чрез формулата на Клод Шенон, като израз на вероятностно попадение, а и като абсолютна величина, измерима, очаквана и преследвана (2).

Вселената

В тази част ще разгледам информацията в неорганичната природа, като ползвам изводите, до които достига Стивън Хокинг в книгите си (издадени: 1993; 1994; 2002; и 2003 - заглавията са отбелязани в списъка на използваната литература.)

Страница 5

 

Вселената има начало и ще има и край. За начало се приема Големият взрив, а за край обратното - Големият срив. Цитирам: “....В някакъв момент от миналото (преди 10 - 20 милиарда години) разстоянията между съседните галактики трябва да е било нула. В този момент, който наричаме Големия взрив, плътността на Вселената и кривата на пространството - времето би трябвало да са безкрайни. ...Тази точка е пример за това, което математиката нарича сингулярност." (1993, с. 56) С това се слага начало на Вселената, на времето и пространството. И по-нататък: " ...в твърде ранната Вселена е имало период, когато Вселената е била толкова малка, че повече не бихме могли да пренебрегнем дребномащабните ефекти от друга важна частна теория на двадесетото столетие - квантовата механика" (1993, с. 60) В младата Вселена и хаосът, и неравността са били много големи. Независимо че Вселената се разширява, което означава, че ентропията непрекъснато нараства, започва и процес на свиване и като резултат - във Вселената вече има повече от сто милиарда Галактики, а всяка Галактика има по-вече от сто милиарда звезди. Следователно, успоредно с процеса на нарастване на ентропията, расте и информацията, така както я приехме, т.е. като обратен на ентропията резултат.

Разгледани като процеси в една плоскост, се получава следното: разширяване – хаос - (ентропия) – обратно – свиване - подреденост - (информация)

За живота на нашата планета

Ще припомня, че: "Материята във Вселената е направена от положителна енергия. Но цялата материя привлича сама себе си чрез гравитацията.... Така че, в известен смисъл, гравитационното поле има отрицателна енергия. ....Тоест, пълната енергия на Вселената е нула.” (2004, с. 136, 137). За нашата планета обаче, това правило не е валидно. Тя се върти около Слънцето и получава част от излъчваната от него енергия, но тази енергия веднага се излъчва обратно в пространството. С това нараства ентропията около нашата планета. Особеното е, че малка част от тази енергия, получена от слънцето или от космическото пространство, не се излъчва обратно, а се задържа на Земята. Тази съхранена енергия е послужила за осъществяването на определени структурни изменения на планетата, откриващи възможности за нови качествени промени в материалните системи, в материята и енергията, а с това и на живота и човека. Ще пропусна анализа на “сложността на живота” и на “материалния състав на живите организми”. Ще отбележа само, че Вселената се състои от от сто милиарда галактики, а човешкото тяло има хиляда пъти повече клетки. Всяка галактика има повече от сто милиарда звезди, а “галактиката” на човешката клетка има хиляда пъти повече молекули.

И така, за да съществува животът на Земята, за да функционират нейните флора и фауна, са необходими потоци от енергия и вещество, в тяхното сложно взаимодействие, характеризиращо новите високи форми на организираност на материята, но при всички процеси (химически, физически, геологически, биологически и т.н.) са налице двата резултата - ентропия и информация.

Да започнем от способността на клетката да се размножава. Това става периодично, чрез деление. Има най-различни, тясно специализирани във функционално отношение, клетки, и всички те са с най-разнообразен химически и биологичен строеж При делението им обаче, се очертава една обща характеристика, запазва се степента на подреденост, независимо от енерго-веществените носители на последната. Тоест, информацията не е просто резултат, а отразена подреденост, памет. И най-важното, тя се запазва с поколенията от нови клетки. Клетките умират, раждат се нови и те умират, но отразената подреденост остава. Информацията, като отразена подреденост, придобива собствено битие - памет. Отразената подреденост (самоподобието) остава независимо от смяната на нейните веществени или енергетични носители.

Информацията е подреденост, и точно това се съхранява, предава или пренася. Отразеното, не е вещество и не е енергия, а е белег, образ. По информационната верига се движи отразената подреденост. А отразената подреденост носи белезите на въздействащия фактор. Следователно това, което обикновено наричаме съдържание на информацията, са белезите на нещо друго. Съдържанието на информацията е съобщение за нещо друго. А съобщението е функция на информацията.

Но съобщението не е същностна характеристика на информацията, то е нейна функционална характеристика. Информацията, по своята същност, е отразена подреденост, притежаваща собствено битие, която е инвариантна на веществото и енергията. Информацията, като такава, е само степен на подреденост (отразена подреденост), придобила собствено битие като памет. Съобщението, т.е. информацията, която то носи, се отнася до характеристики на материалните системи и техните процеси. Онтологично, а не функционално, информацията няма друго съдържание освен, че е отразена подреденост. Поради това считам, че когато се говори за съдържание на информацията, се има предвид именно съобщение. Това съобщение е за факти, за процеси, за данни, за знание, за наука, които могат да се записват по най-различен начин. Това е съобщение за безкрайното разнообразие на материалния свят, но то не ни обяснява, какво е информацията, каква е нейната същност, а само каква е основната и функция. Понятието "съдържание на информацията" има смисъл само като характеристика на съобщението, на данните и фактите, които то носи.

Социалното – адаптация и трудова дейност

И така първото, от което трябва да се започне в логиката на възникването на човека, т.е. на социалното, е отрицанието на биологичната адаптация. Социалното, като противоположно на биологичното, започва от момента, когато един нов вид - човекът, няма възможност да се приспособи, да се адаптира към променената външна среда и за да съществува започва да адаптира (променя) външната среда за нуждите на собственото си съществуване. Биологичната адаптация се сменя със "социална адаптация", човек започва да създава собствена социална среда (очовечена природа). "В трудовата дейност се крие социалното могъщество на биологически безпомощния човек" (Василев, Н., 2003, с.402) За да оцелее, той просто не е имал друга алтернатива, освен да пристъпи към трудова дейност - единствената възможност да приспособи външната среда към своите потребности.

Тук няма да разглеждам, трудовата дейност, като такава, а за информационната същност на труда вече споменах по-горе, в качеството и на процес на усъвършенствуване и опредметяване на знание и сръчност (трудов опит). Това е определящият информационнен механизъм на социалното развитие, съдържащ в себе си и собственото си отрицание. Силата на човека е в знанието, и притежаваният от него талант, но чрез този механизъм, той опредметява и отчуждава от себе си тази своя сила (което всъщност го прави човек), предава я на вещите, а те, от своя страна, се трансформират в богатство, което пък подчинява човека. Този механизъм е определящ в създаването на предметната среда (т.е. на очовечената природа) но именно тя обрича човека на робство и икономическа зависимост от вещите и парите. Това е задължителен етап на цивилизационното развитие, но, в крайна сметка, настъпва момент на освобождаването на човека и това се случва, когато науката и текущото знание станат доминиращата форма на богатство и главен фактор на развитието. Когато свободното от материалното производство време се превърне в мярка за човешкия прогрес.

Страница 6

 

Социалната информация - обособяване и качествена определеност

Социалната информация произтича от биологичната (респективно, от генетичната) информация, но се обособява, и става нейно диалектическо отрицание. При човека се оформя мисленето, като нов източник, ново средоточие на памет и нов тип подреденост, изобщо ново качество, различно от биологичните форми. Не може да се говори за “социална” информация при животните, защото става дума за скок, т.е. за нещо качествено различно. Преходът от биологична към социална информация е сходен по мащабите си на прехода от неорганична форма на развитие към биологична(3).

Социалната информация като познание

Социалната информация като подреденост на отразеното е познание. Тя е отражение на външната среда в съзнанието на човека. Отражение на материалния свят, който започва свой втори живот в човешкото съзнание. Субективен образ на обективната действителност. Идеален образ на материалното. Този образ, именно като субективен и като идеален, не е точно копие на външния свят. Това може да бъде фетишно, фантастично, религиозно-мистично отражение, или пък истинно, или близко до истинното. Безкрайно-много са възможностите на мисловното.

Извън задачите на тази статия обаче, са процесите както на формирането на психичното, така и на познанието като отражение на външната реалност.

Трите източника на социална информация.

Мисълтта,която формира човешките потребности или сътворява идеи, е първият източник на социална информация. Вторият източник е външната предметна среда. Чрез действието познанието се материализира, намира външна изява. Действието се реализира чрез игри, религиозни процеси, разговори, полови контакти, но главното условие за съществуването на човека е трудовата дейност. Чрез труда, познанието се опредметява, като опредметеното знание поражда ново познание. Тоест, създава се условие за непрекъснат прогрес.

Третият източник на социалната информация са връзките на индивида с членовете на социалната общност. Това са обществените взаимоотношения - многообразие от връзки въздействия, разменени съобщения, размяна на блага, колективен труд и т.н. Чрез тях се развиват начините и формите на комуникация, уточняват се правилата на поведение, създават се критерии за добро, лошо, правилно и неправилно, за красиво и грозно, за честно и нечестно и т.н.. Средството за комуникация е съобщението

Социалната информация,е: мисловна (психична), опредметена (веществена) и общностна (обществена). Мисловната информация е субективна и има най-различни форми на реализация - познание, идеи, творчество, талант, желания, потребности, и др

Опредметената форма на социална информация е опредметеното знание. Тя е обективна, вещна и външна за човека. Веднъж създадени, вещите имат присъщи на самите тях връзки и зависимости. Зад вещите стоят хора и чрез тях се реализират отношенията между вещите – т.нар. вещни отношения.

Общностната информация се реализира чрез “обществените взаимоотношения”, пораждайки и определени институции, като пазара, собствеността, държавата, религията и др.

Това означава, че причинно-следствената връзка на развитието се реализира като взаимодействие между трите източника на социалната информация: субекта, предметната среда и социалната общност. Познанието трябва да се формира и да ползва и трите източника.(Виж Бункина, с. 232-239)

Информационните механизми

Вече посочих, че в основата на еволюцията е механизмът (формираще се при всяко взаимодействие), чиято същност е повишаване нивото на отразената подреденост. Това дава възможност да нарастне икономията от енергия, като необходим фактор за нови промени. Новите промени (пак в резултат на взаимодействие) повишават нивото на подреденост и т.н. Този всеобщ информационен механизъм намира конкретното си развитие и обособяване като разнообразие от информационни механизми на социалното развитие.

Взаимодействието между опредметеното познание, което непрекъснато се разнообразява и обогатява като външна предметна среда, оказва обратното въздействие за нарастване на познанието и знанието у индивида и общността. Именно това е движещия механизъм на общественото саморазвитие. Но, ако този информационен механизъм е главен за социалното развитие, то усъвършенствуването и опредметяването на трудовият опит, са определящи. Формират се и активно функционират и редица други информационни механизми, които са резултат на всеки от трите източника на социална информация. И всички те носят собственото си отрицание и ограничение.

От всичко казано дотук, можем да направим следното обобщение: социалното – това е социалната информация, която на своя ред е социалната материя.

Преходът от биологичното към социалното, е свързан с:

  • Невъзможност за адаптация на човека към природата, а адаптация на природата към човешките потребностите за съществуване;
  • Трудова дейност;
  • Енергетична ефективност, осъществявана чрез мисленето.

И така, социалната информация - това е човекът който мисли в образи и символи. Това е външната, създадена от човека, предметна среда - опредметена потребност и полезност, опредметяване и усъвършенстване на трудовия опит, богатство, интерес, собственост, стойност, пари и т.н. Социалната информация е социалната общност, език, правила на поведение, структурираност на общността, обществено съзнание, (бит, етнос) и т.н. В крайна сметка, социалната материя - това е мислимото, образното, символното - тя винаги има веществен носител, но нейната субстанция (същност) е социалната информация като ниво на подреденост и като икономия - индиферентна към веществото и енергията.

С тези няколко реда, исках да подчертая най-вече необходимостта от свързване на същността на информацията (и като фактор на развитието) с характеристиките на новото което се формира - информационната епоха.

* Българско геополитическо дружество

Бележки:

Скот Лаш е професор по социология и директор на Центъра за културни изследвания към Голдсмит колеж в Лондонския университет

Виж: Николов, И., Кибернетика и икономика, С., 1968, където са отразени проблемите на информацията до края на 60-те години на миналия век, с.92-102.

Обратното се поддържа от много известни и сериозни учени. Виж например книгата “Тайният живот на растенията” от Питър Томпкинс и Кристофър Бърд, части от която бяха публикувани в сп. “Съвременник”, кн.3, 2003., с.458-504

{rt}