11
Пон, Ное
22 New Articles

Лицата на американската "консервативна революция"

брой 1 2017
Typography

Победата на Доналд Тръмп на президенските избори в САЩ през ноември 2016, която някои анализатори квалифицираха като своеобразна "консервативна революция", продължава да е обект на множество коментари. Като повечето от тях са свързани с конкретните личности, които самият Тръмп избра да управляват заедно с него Америка през следващите четири години.

По традиция се смята, че членовете на президентския кабинет могат да бъдат назначавани и уволнявани (или пък пренасочвани към други постове) еднолично от държавния глава. Истината обаче е, че всяко ново назначение следва да бъде одобрено от Сената преди да влезе в сила.

За най-важните постове в президентския кабинет се смятат тези на държавния секретар и секретарите по финансите и отбраната, както и генералният прокурор, който е и министър на правосъдието. Държавният секретар е на четвърто място в държавната йерархия на САЩ (съобразно която се определя, кой може да замени президента, в случай на неговата смърт, оставка или импийчмънт). Над него са вицепрезидентът (както е известно, това е Майкъл Пенс, чиято кандидатура бе резултат от постигнатия между Тръмп и елита на Републиканската партия консенсус), както и председателите на Конгреса Пол Райан и временният президент на Сената (за "постоянен" се води вицепрезидентът на САЩ) Орин Хач, които заемат тези постове още преди избирането на Тръмп.

Държавният секретар Тилерсън

Най-много коментари провокира, разбира се, определянето на 64-годишния изпълнителен директор на най-голямата американска петролна компания Exon Mobil Рекс Тилерсън за държавен секретар на САЩ. Първата реакция на авторитетния Wall Street Journal например, беше, че Тилерсън вероятно ще изиграе важна роля за подобряването на отношенията с Русия, предвид активното сътрудничество на Exon Mobil с руския бизнес. Дали наистина ще стане така остава открит въпрос, но е факт, че американският петролен гигант действително планираше големи сделки с руснаците. Още през 2011 например, ръководството на компанията подписа споразумение за стратегическо партньорство с Роснефт за разработването на гигантските петролни находища в Арктика. Оттогава насам Exxon Mobil формира десет съвместни компании, реализиращи различни проекти в Русия. В същото време обаче, заради антируските санкции, тя не успя да получи разрешение от правителството на САЩ да продължи разработването на руския арктически шелф и трябваше да го прекрати.

Между другото, самият Тилерсън смята санкциите срещу Русия за сериозна грешка и неведнъж публично се е обявявал за тяхното премахване. В отговор, противниците му наблягат на факта, че през 2013 изпълнителният директор на Exxon Mobil беше награден от руския президент Путин с Ордена на дружбата.

На пръв поглед, назначаването на ръководителя на най-голямата в света петролна компания за външен министър на САЩ не изглежда особено логично. Просто защото става дума за човек, който няма никакъв дипломатически опит (в традиционната интерпретация на това понятие). От друга страна обаче, Тилерсън притежава огромен опит в сферата на т.нар. "енергийна дипломация" (т.е. на енергийната сигурност и енергийната стратегия). В този смисъл, ако кандидатурата му бъде одобрена от Сената, това за пореден път ще потвърди сериозността на заявените от Тръмп по време на президентската му кампания намерения да разконсервира петролногазовите находища в САЩ и да изгради петролопровод от Канада до Мексиканския залив, където нефтопреработвателните заводи вече могат да преработват канадския "тежък петрол", добиван от катранените пясъци в тази страна. Тоест, ще означава, че енергийният елемент отново ще се превърне в основен коз на цялата външна политика на САЩ. Както е известно, собственият петрол на Съединените щати е недостатъчен и независимо от разработката на шистовите находища в страната, те продължават да са най-големия петролен вносител в света (около 7 млрд. барела дневно). В този смисъл, критиките на противниците на Тръмп срещу Тилерсън, че интересите му са свързани с Роснефт и с руснаците, като цяло, не звучат сериозно. Просто защото Русия е сред основните износители на петрол. Тоест, в случая не може да става дума за никакво съвпадение на интересите, доколкото американците са вносите на петрол (и, съответно, са заинтересовани да го купуват по-евтино), а руснаците са износители (т.е. заинтересовани са той да се продава по-скъпо). Затова не можем да очакваме, че в качеството си на държавен секретар Тилерсън би могъл да действа в разрез с общата национална стратегия на САЩ.

Да не забравяме също, че цялата стратегия на Тръмп се основава на възраждането на американския индустриален потенциал. А това може да стане само при ниски цени на петрола. Ето защо САЩ са заинтересовани от ръста на петролния добив във всички региони, т.е. на пазара да има излишък от петрол и той да бъде колкото се може по-евтин.

Трудно е да се прогнозира, как това ще се отрази на Русия, която - като петролен производител, има точно обратните интереси. В същото време обаче е ясно, че докато избирането на Хилари Клинтън почти сигурно означаваше продължаване на американската политика на експанзия по целия свят, включително в Сирия, Украйна и т.н., основната цел на Тръмп е по-скоро укрепването на вече завоюваните от САЩ позиции, например в Южна Америка. Тоест, той вероятно ще се опита да реализира своеобразен проект за "Голяма Америка". Въпреки че според мнозина, Тръмп ще концентрира вниманието си изключително върху вътрешната политика, не бива да забравяме, че вътрешната политика на САЩ визира и Южна Америка. Както е известно, още Доктрината Монро цели "защитата" на Южна Америка (освен всичко друго) от проникването на Франция, Испания и Великобритания. Истината е, че в САЩ разглеждат и Южна Америка, и Мексико, и Канада, и Австралия като едва ли не свои "провинции". Тоест, те са част от зоната на жизнените им интереси и Вашингон никога няма да се откаже от тях.

За съжаление, това до голяма степен касае и Европа, която в момента е прекалено тясно обвързана финансово със САЩ и в този смисъл е много съмнително, дали би могла да съществува като самостоятелен геополитически играч.

Тоест, можем да очакваме от екипа на Тръмп, включително от Тилерсън (ако кандидатурата му бъде одобрена от Сената) усилване на прагматичния елемент както във вътрешната, така и във външната политика. Включително налагането на нов вариант на прословутата "рейгъномика". Във външнополитически план пък, новият екип в Белия дом ще е много по-наясно за истинските интереси на Америка и най-вече за границите, до които те се простират.

Според мнозина анализатори, може да се очаква за известен период от време САЩ да концентрират усилията си в рамките на очертаната по-горе зона на американските жизнени интереси, което вероятно ще осигури на останалите големи държави определен времеви "прозорец" за да се опитат да постигнат собствените си геополитически цели. Ясно е обаче, че Вашингтон в никакъв случай няма да се откаже от стратегията на американското глобално лидерство, която е интегрална част от външнополитическата доктрина на САЩ.

Другите ключови фигури в кабинета на Тръмп

Нека продължим обаче с останалите фаворити за участници в президентския кабинет, съобразно мястото им в държавната йерархия.

Като най-вероятен финансов министър се очертава 53-годишният Стивън Търнър Мнучин. Както посочва в тази връзка, бившият зам. министър на финансите по времето на президента Рейгън, смятан за "баща на рейгъномиката", Пол Крейг Робъртс: "Според някои, изборът на Стив Мнучин за финансов министър, означава, че икономическата политика на САЩ ще се реализира от Goldman Sachs, макар че Мнучин напусна тази банка още преди 14 години. Както е известно, след това той влезе в холивудската филмова индустрия и създаде собствена инвестиционна компания. Мнучин подкрепяше Тръмп в течение на дълго време и беше финансов ръководител на предизборния му щаб. Смятам, че безпроблемно ще бъде одобрен от Сената, а за новоизбрания ни президент, който е подложен на постоянни атаки, това е важно. Както е известно, Goldman Sachs е добро място за да натрупаш пари и това че Мнучин е напуснал тази банка още преди 14 години означава, че или той не им е харесал, или те не са му допаднали".

Кандидатът за военен министър генерал Джеймс Матис е 66-годишен, като мненията на експертите за него тотално се разминават, за което в частност говорят и прякорите му "Бясното куче" и "Войнът монах". Между другото, някои левичари в САЩ го смятат едва ли не за "военен престъпник". На свой ред, споменатият по-горе Пол-Крейг Робъртс, акцентира върху факта, че именно Матис е убедил Тръмп, че изтезанията, прилагани от американската армия срещу заловените "терористи" не дават добри резултати и като последица от това той е променил позицията си по този въпрос. Много по-важно обаче е, че Матис се оказа достатъчно психологически и политически независим (при това в рамките на една толкова йерархизирана структура като въоръжените сили) за да се противопостави на натиска на неоконсерваторите и да защити собствената си позиция не само по отношение на Ислямска държава, но и по проблема за палестинско-израелския конфлист. Според него, сегашното състояние на отношенията между Израел и Палестина "не може да се запази" и САЩ следва да признаят Палестинската държава. Предвид факта, че по-голямата част от американския елит твърдо подкрепя израелските позиции, подобно твърдение звучи скандално. В същото време обаче, Матис категорично се противопоставя на ядрената сделка с Иран. Освен това, той изглежда убеден, че Путин възнамерява да "разпадне" НАТО, че в Сирия, Прибалтика и Украйна руснаците провеждат експанзионистична политика, както и че доброжелателното отношение на Тръмп към Русия се дължи на недостатъчната му информираност. В същото време, Матис, колкото и парадоксално да изглежда за един военен, сякаш все още не е осъзнал напълно нещо съвсем очевидно за всеки експерт по руската проблематика, а именно че Русия е единствената страна в света, способна да унищожи САЩ в рамките на само 30 минути и американската политика следва да се съобразява с това.

Кандидат за министър на правосъдието и генерален прокурор е 70-годишният Джеферсън "Джеф" Сешънс III. Като сенатор от Алабама го смятаха за един от най-консервативно настроените републиканци. Сешънс е твърд привърженик на ограничаването на нелегалната имиграция, затова навремето гласува против повечето законопроекти на президента Буш-младши в тази сфера. В същото време той подкрепи войната в Ирак, както и законопроектите, защитаващи традиционните "двуполови" бракове.

79-годишният кандидат за министър на търговията Уилбър Рос е инвеститор и бивш банкер. Смятат го за експерт по придобиването и преструктурирането на фалирали индустриални компании. В миналото е бил съветник по въпросите на приватизацията на бившия кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани, а преди това консултираше администрацията на Бил Клинтън по проблемите на американско-руската търговия и беше в ръководството на американско-руския инвестиционен фонд TUSRIF, създаден от администрацията на Клинтън, с цел да се улеснят инвестициите в руски компании, със съдействието на Американската агенция за международно развитие (USAID) и съществувал до 2008. Според списание Forbs, през 2014 личното състояние на Рос е било 2,9 млрд. долара.

Бъдещият министър на труда Андрю Пъздер е 66-годишен и досега беше генерален директор на мрежата от заведения за бързо хранене CKE Restaurants. По време на студентските си години в началото на 70-те е активен участник в антивоенното движение. През 2011 се включи в кандидат-президентската кампания на Мит Ромни "Вярвай в Америка" като икономически съветник на презизборния му щаб. През 2016 пък организира събирането на средства за предизборния щаб на Тръмп.

Кандидат за министър на здравеопазването и социалните служби е 62-годишният Томас Прайс, който от 2005 насам беше конгресмен от щата Джорджия, като ръководеше Бюджетната комисия на Конгреса. По образование е лекар и в течение на двайсет години е бил шеф на ортопедична клиника в Атланта.

Бъдещият министър на жилищното строителство и градското развитие Бенджамин Карсън е 65-годишен. По професия е неврохирург, станал известен с операциите за разделяне на сиамски близнаци, освен това е популярен писател. През 2008 президентът Буш-младши го награди с Медала на свободата. През 2016 беше сред кандидатите на предварителните изори за президент на Републиканската партия, но след като отпадна реши да подкрепи Тръмп. Твърд противник на абортите и еднополовите бракове, Карсън е обявява за възраждане на юдео-християнските ценности на Америка. Той е и сред най-острите критици на либералното крило в Републиканската партия. Според някои алтернативни американски медии, Карсън не гори от желание да "ръководи федералната бюрокрация", освен това го обвиняват, че е "противник на предоставянето на държавни жилища на нуждаещите се".

Кандидатът за транспортен министър Илейн Лан Чао беше министър на труда в администрацията на Буш-младши (2001-2009). Съпругът и Мич Макконъл е сенатор от Кентъки от 1985 насам, като през 2003-2007 беше лидер на републиканското малцинство, а в момента – на републиканската мнозинство в Сената.

За вътрешен министър Тръмп посочи 55-годишния конгресмен от Монтана Райън Зинке. Той е бивш командир от американските специални части, известни като "морски тюлени". Както е известно, американското министерство на вътрешните работи не е силова структура, а се занимава с въпроси, касаещи използването на федералните земи и природните ресурси, както и с реализацията на различни програми, свързани с американските индианци, коренните жители на Аляска и на Хавайските острови.

Кандидат за министър на образованието е 58-годишната Елизабет Девос – милиардер, филантроп и обществен активист. Според алтернативните американски медии, тя се отнася крайно негативно към държавната образователна система и едва ли не е склонна да я ликвидира.

Министър на вътрешната сигурност на САЩ ще стане 66-годишният Джон Френсис Кели. Той е генерал от Корпуса на морската пехота и бивш командващ на Южното командване (през 2012-2016). Бил е офицер за свръзка на Корпуса на морската пехота в Конгреса на САЩ през 1995-1999, специален помощник на Върховния главнокомандващ на Обединените въоръжените сили на НАТО в Европа (в белгийския грант Монс, през 1999-2001), заместник на командира на Първа дивизия на морската пехота Джеймс Матис в Ирак през 2003 и старши военен съветник на държавния секретар по отбраната Леон Панета през 2011-2012. Един от двамата му синове – Робърт, загина в Афганистан през 2010.

Кандидат за шеф на Агенцията за защита на околната среда е 48-годишният юрист, адвокат и политик Едуард Скот Прюит. Той е бивш сенатор от Оклахома и генерален прокурор в същия щат. Според някои медии е убеден противник на теорията за глобалното затопляне. Ето защо назначаването му на поста се тълкува като признак за намерението на Тръмп изцяло да прекрати американското участие в усилията за противодействие на климатичните промени, инициирано от Обама.

Накрая, постоянен представител на САЩ в ООН ще стане Нимрата Рандхава Хейли. В момента 44-годишната Хейли е губернатор на Южна Каролина, като стана втората американка от индийски произход, заемаща подобна висока длъжност. Смята се за противник на абортите.

Заключение

Първото, което се набива на очи в хода на анализа на състава на възможната нова американска администрация, е възрастта и опита на нейните членове, т.е. очевидно става дума за много сериозни политици.

На второ място, почти половината (шестима) от членовете на бъдещата президентска администрация са „аутсайдъри”. От друга страна, Сешънс, Рос, Пъздер, Прайс, Карсън, Чао и Рандхава Хейли – макар и в различна степен, очевидно са част от елита. Както посочва в тази връзка Пол Крейг Робъртс: „Аутсайдърите не могат да се конкурират с инсайдърите. Вторите по правило са склонни да изядат първите с парцалите. Както е известно, навремето калифорнийският екип на президента Роналд Рейгън, съставен почти изцяло от аутсайдъри, не съумя да се справи с инсайдърите от екипа на вицепрезидента Джордж Буш-старши и тъкмо поради това администрацията на Рейгън изключително трудно успяваше да постигне исканите от него резултати”.

На трето място, с избора на екипа си Тръмп парира обвиненията от страна на либералите и неоконсерваторите, че е „фашист”, привличайки в него представители на етническите малцинства – чернокожият Бен Карсън, китайката Илейн Чао и индийката Нимрата Хейли.

На четвърто място, изпъква значителното присъствие на висши военни в новата администрация. Според някои, Тръмп разчита на тях, защото са свикнали да изпълняват заповеди, а от друга страна, в хода на успешната си кариера са доказали, че могат да проявяват достатъчна настойчивост, хитрост, силна воля и ум. Всички те са наясно, е инициативността е поемане на отговорност. Между другото, мнозина в САЩ смятат, че военните обикновено са много по-малко войнствено настроени от политиците, защото са наясно, какво точно означава воденето на една война. Тоест, въз основа на опита си от различните локални войни на Америка, знаят, какво би означавала една глобална война и тъкмо затова биха направили всичко за да я избегнат. За разлика от технократите на Обама или идеолозите на неоконсерватизма например.

Накрая, струва си да обърнем повече внимание на факта, че още преди да е започнал първия си президентски мандат, Тръмп вече говори за втория като за нещо, подразбиращо се от само себе си. Което, освен всичко друго, доказва твърдото му намерение да доведе оглавената от него американска „консервативна революция” до победния и край.

 

* Българско геополитическо дружество

BLOG COMMENTS POWERED BY DISQUS