21
Сря, Авг
4 New Articles

Посткризисният проект на Брюксел

брой 6 2017
Typography

На 13 септември 2017 председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отправи пред депутатите от Европарламента в Страсбург традиционното си годишно послание (1).

То породи сериозен политически резонанс както в ЕС, така и далеч отвъд него (2, 3, 4). На практика, посланието на Юнкер бележи края на предишния период в развитието на Европейския съюз и се опитва да постави началото на сериозна преоценка на онова, което Съюзът следва да направи в близко и по-отдалечено бъдеще, както и на подходящите за целта механизми. То очертава възможността за фундаментална корекция на вътрешнополитическия и външнополитическия курс, провеждан от ЕС. В посланието се характеризира сегашното състояние на Съюза и се набелязват някои конкретни задачи, които следва да бъдат решени още до края на 2017. Освен това се очертава програма за действия в средносрочна перспектива като се обяснява в съответствие с какви критерии ще се реализира тя.

На практика, става дума за своеобразен политически манифест, в който системно се излага един многоаспектен вариант за развитие на ЕС, много от чиито елементи със сигурност ще бъдат реализирани на практика. И тъкмо затова заслужават специално внимание. В настоящата статия ще се опитаме да анализираме основните акценти в "посткризисния проект на Брюксел", като за начало ще започнем с характеристиката, която Жан-Клод Юнкер дава на сегашното състояние на европейския проект.

Кризата на ЕС остава в миналото?

Лайтмотивът и същността на посланието на Юнкер е, че кризата на Европейския съюз вече е преодоляна. Това твърдение е необходимо на председателя на ЕК за да може да го използва като своеобразна ос, около която са групирани всички останали негови идеи и предложения. Разбира се, тезата, че кризата на ЕС е останала в миналото, не е съвсем вярна. Опитите на Лондон да принуди Брюксел да се откаже от част от предварително заявените си позиции на преговорите по излизането на Великобритания от Съюза още дълго ще тормозят политическия и бизнес елит на континенталните държави. Независимо от опитите на британския премиер Тереза Мей да им внуши, че Лондон ще се съобрази с интересите на ЕС и в това отношения те не бива да имат каквито и да било опасения (11, 12, 13).

В същото време южната периферия на ЕС се справя с последиците от икономическия спад доста по-зле, отколкото нейните северни партньори. Франция, както и доста други държави членки, тепърва ще трябва да осъществят болезнени социално-икономически реформи.

Последиците от миграционната криза също не са преодолени. ЕС и отделните държави членки са обречени постоянно да се сблъскват с тях. Общият "десен завой" на европейските политически системи и общества под влияние на каскадата от кризи, стоварили се върху държавите от региона, както и невинаги разбираемата и адекватна реакция на тях, проявите на авторитарни тенденции и краен национализъм (а вече и на радикален сепаратизъм, както показва случващото се в Каталуния) също е реалност, която няма как да бъде пренебрегната. Отделни политически лидери и занапред ще отправят открити предизвикателства към вътрешната и външна политика на ЕС, опитвайки се "да придърпат одеалото" на Съюза към себе си (14).

Въпреки това обаче, Жан-Клод Юнкер има достатъчно основания да настоява, че ситуацията в ЕС се е подобрила и вече може да се говори в минало време за кризата, поразила ЕС, като цяло, както и отделните държави членки. Опитвайки се да обоснове тази своя позиция, той цитира няколко заслужаващи внимание аргументи. В частност, председателят на ЕК напомня, че само преди година Съюзът се намираше в състояние на почти екзистенциална криза. Отделни държави членки започнаха все повече да се отдалечават от принципа на солидарността, без който е невъзможно самото съществуване на ЕС. Вярата на жителите на континента в европейския проект и подкрепата им за него беше паднала до критичния мининум. Според Юнкер обаче, енергичните мерки, предприети от ЕС, всичките му институции, както и от държавите членки, са помогнали за пречупването на тази ситуация.

Ключова роля за това изигра икономическият подем, който (поне според Брюксел) вече засяга всички страни членки на Съюза. Темповете на нарастване на БВП в ЕС, като цяло, достигнаха 2%. В еврозоната те са малко по-високи - 2,2%. По този показател Съюзът изпревари дори и вечния си конкурент, с който неизменно се сравнява - Съединените щати. Съответно, това се отрази и на показателите за безработицата, достигнала най-ниските си нива за последните девет години. От средата на 2014 насам, в ЕС са създадени 8 млн. нови работни места, като общият брой на заетите нарасна до 235 млн. души, което представлява абсолютен максимум за цялата история на Съюза.

Успешно се реализира и предложеният от Европейската комисия инвестиционен пакет, чрез който бяха привлечени инвестиции на стойност 225 млрд. евро. Те бяха използвани за финансирането на 270 инфраструктурни проекти и отпускането на кредити на 445 хиляди малки предприятия. Което наистина е впечатляващо.

Освен това ЕС съумя успешно да санира финансовата система и да оздрави ситуацията в банковата сфера, в резултат от което банките отново започнаха активно да отпускат заеми. Бюджетният дефицит намаля от 6,6% до 1,6%, което никак не е малко, още повече, че съвсем доскоро изглеждаше, че ЕС едва ли е способен на нещо подобно (i).

Тоест, Жан-Клод Юнкер действително има поводи за оптимизъм. Нещо повече, той спокойно би могъл да включи в доклада си и по-нататъшните мерки за ограничаване мащабите на мигрантската криза. В това отношение, предвид цитираните от него данни, Брюксел също има с какво да се похвали. Започна да функционира например Службата за гранична и брегова охрана на ЕС. Над 1700 нейни служители се включиха в патрулирането в най-проблемните и отговорни участъци, присъединявайки се към стоте хиляди граничари на отделните държави членки, разположени по периметъра на Съюза.

Източният коридор, по който бежанците и нелегалните мигранти се промъкваха към ЕС от района на Предна Азия, в момента е почти напълно затворен. Благодарение на споразумението с Турция, броят на нелегалните мигранти, проникващи по него в Европейския съюз, намаля с почти 97% (!). През лятото на 2017 Съюзът съумя в общи линии да постави под контрол и Южният коридор, през Централното Средиземноморие (т.е. от бреговете на Либия). През август 2017 например, по него са преминали с 81% по-малко нелегални мигранти, отколкото през същия месец на 2016.

В същото време, следва да отбележим, че по ред причини от тактически характер, председателят на ЕК предпочете да премълчи някои неща. Например, не използва аргументи, касаещи стабилизирането на политическата и социална ситуация в ЕС, макар че това е много важжно, освен това би направило оценката му на сегашното положение в пространството на Съюза още по-убедителна.

Причината е, че структурните реформи, провеждани от държавите членки, които на практика представляват елементарно въвеждане на ред в социалната сфера, на трудовия пазар и в бюджетните разходи, необходимо за да свикнат те да живеят според средствата, с които разполагат, могат да дадат резултат само в средносрочна перспектива. Тези реформи съвсем основателно бяха приети изключително болезнено от обикновените европейци. Просто, защото водят до уволнения, безработица, понижаване на заплатите, пенсиите и социалните плащания, свиване на социалните програми, т.е. до понижаване на жизненото развище, като цяло.

Истината е, че управляващите елити се измъкнаха от икономическата криза на гърба на европейските работници и средната класа. Оттук и стремително нарастващите протестни настроения, евроскептицизмът, популярността на крайнодейсните и крайнолеви политици, популистите и радикалите. Елитите обаче спокойно можеха и да не успеят и така да изпуснат властта от ръцете си. Тоест, следва да признаем, че те имаха голям късмет. Социално-икономическият и политически модел на държавите от ЕС издържа (поне засега). Той се оказа достатъчно надежден и устойчив. Изборите в Холандия, Франция и Германия върнаха увереността на европейските елити, тъй като показаха, че непосредствената опасност за тях вече е отминала. Наистина, крайнолевите и особено крайнодесните усилиха позициите  и влиянието си, увеличавайки броя на своите представители в националнита органи на властта, но не и в предварително прогнозираните мащаби (на този въпрос ще се спрем по-нататък).

Тоест, излиза, че ЕС действително е успял (или почти е успял) да намери системно решение на проблема с преодоляването на поразилата го криза. Това обаче му струваше скъпо. И тъкмо от тази гледна точка следва да се интерпретира и метафората на Жан-Клод Юнкер, че "вятърът отново духа в платната" на Европейския съюз, както и изводът му, че пред ЕС и държавите членки "се отваря прозорец на възможности". Защото (и това винаги се подчертава от политиците и експертите) ЕС, подобно на велосипедите, е устойчив само, когато се движи динамично напред. В този смисъл, преодоляването на кризата е само наполовина свършена работа. Съюзът неизменно е изправен пред двойна задача, чиито втори елемент е да излезе от кризата по-силен. И основното съдържание на посланието на председателя на ЕК касае именно постигането на тази втора цел.

Основните посоки в дейността на ЕС в краткосрочна перспектива

В посланието на Юнкер на изброяването на текущите мерки, върху чиято реализация възнамерява да концентрира усилията си Европейската комисия, а след нея  и всички останали институции на ЕС, е отделено съвсем малко място, като са очертани само най-впечатляващите и печелившите измежду тях:

- Съюзът ще продължи да залага да прокарването на свободната търговия, като своеобразен модел в това отношение за ЕС ще стане всеобхватното търговско и икономическо споразумение с Канада (СЕТА). Вече има политическа договореност за постигането на подобно споразумение с Япония. До края на 2017 Брюксел разчита да постигне сходна предварително договорка и с Мексико и държавите от Южна Америка. Следващите в списъка са Австралия и Нова Зеландия, към които Жан-Клод Юнкер се обърна директно от трибуната на Европейския парламент с предложение за началото на преговори. В същото време, ЕС ще пресича опитите на чуждестранни държавни компании (най-вече китайски) да купуват стратегически индустриални и инфраструктурни обекти в Европа, създавайки необходимите за целта наднационални и координационни структури.

- Специално внимание ще се отделя на повишаването на ефективността и международната конкурентоспособност на индустриалното производство на територията на Съюза. За целта ще се реализира разработената от Европейската комисия и представена за одобрение Стратегия за осъществяване на индустриалната политика на ЕС.

- По отношение на борбата с климатичните промени, ЕС възнамерява да поеме лидерската роля в света, позиционирайки я като грижа за съхраняването на общочовешкото наследство, и сериозно ще се ангажира със съкрашаването на вредните емисии в сферата на транспорта.

- Сюзът ще превърне в първостепенна задача създаването на надежден инструментариум за противодействие на кибератаките, превърнали се в сериозна заплаха за европейския бизнес - така по данни на ЕК, броят им вече е достигнал 4 хиляди дневно (!). За целта, ЕС ще създаде собствена Агенция за киберсигурност.

- Брюксел ще продължи да отделя неотслабващо внимание на усъвършенстването на миграционната политика. В тази връзка, към сегашните усилия ще се добави и много по-твърдото отношение към депортацията от ЕС на нелегалните икономически имигранти и онези, които се представят за бежанци. Ще се работи за укрепване на солидарността с Африка, включително използвайки съответните финансови механизми. Приемът на бежанци следва да придобие организиран и планов характер, като усилията ще се концентрират за поощряването на онзи тип миграция, от която ЕС е заинтересован.

В по-широк план, ЕС ще работи за окончателното формиране на енергиен, отбранителен и банков съюз, общ капиталов и цифров пазар (ако говорим за приоритетите).

На пръв поглед едно толкова кратко изложения на текущите задачи, с които ЕС следва неотложни да се заеме, може да ни се стори странно и нелогично. В крайна сметка, защо председателят на ЕК не се опита да разясни по-подробно в посланието си, какво възнамерява да прави ЕС през следващата една година и, как точно смята да го постигне? За да си отговорим на този въпрос, следва да отбележим няколко важни моменти.

Програмата от сто страници за активността на Съюза през следващите дванайсет месеца и съпровождащите я писма, още същия ден бяха изпратени от Жан-Клод Юнкер на ръководителите на политическите институции на ЕС (между другото, достъпът до тези документи е открит).

През следващата година ЕК възнамерява най-вече да приключи с онова, което институциите на Съюза вече набелязаха съвместно преди това. Според самия Юнкер, около 80% от предишните задачи вече са изпълнени, т.е. остава да бъдат завършени останалите 20% от планираното.

Предвид фундаменталната промяна на обстоятелствата, като принципно важно в сегашния момент се очертава определянето на стратегия за движението на ЕС напред, след което ще могат да бъдат коригирани и текущите планове, ще бъдат уточнени хоризонтите на планиране, както впрочем и новата йерархия на приоритетите на Съюза. Ето защо, основната част от посланието на Юнкер е посветена именно на обосноваването на предпочитаната стратегия на ЕС. Следва да признаем, че в това отношение председателят на ЕК направи наистина сензационно заявление, изненадвайки мнозина - дори и посветените в кухнята на Брюксел.

Провалът на новите концепии за диференцирана интеграция и насрещните претенции на "Нова Европа"

Основният смисъл на предложенията, формулирани от Юнкер, е отказът от обсъжданите през последните години идеи за диференцирана интеграция, които вече се разглеждат като повлияни от породените от кризата отчаяние, слабост и безнадеждност, и които очевидно не са оптималния вариант за ЕС.

Затова Юнкер предлага, вместо да се занимава с тяхната конкретизация и практическа реализация, Съюзът да се ориентира към възобновяване на предишната политика на "фронтално задълбочаване на интеграцията във всички посоки". При това тя следва да се осъществява заедно от всички страни членки, в което впрочем винаги е била силата и привлекателността на европейския проект.

Тук е мястото да напомним, че само преди малко повече от половин година - на 1 март 2017, Юнкер представи подготвената от ЕК Бяла книга, в която се съдържаха пет възможни сценария за по-нататъшната еволюция на ЕС. Интригата тук бе, че три от тези сценарии бяха абсолютно неприемливи за ядрото на Съюза, начело с Германия: "инерционният" (според който всичко си остава, както е, и ЕС реагира ситуативно на новите предизвикателства), "регресивният" (отказът от сегашната всеобхватна интеграция и ограничаването и с общия европейски пазар) и "изборният" (при който в задълбочаването на интеграцията участват всички държави членки, но тя се осъществява само по ограничен кръг направления). Впрочем, тогава като абсолютно нереалистичен се очертаваше и сценарият за съвместното осъществяване на всеобхватна интеграция по всички възможни направления. Така, зад димната завеса на многообразието, плурализма и свободния избор, се очерта изискването Съюзът и неговите членове да се ориентират към "диференцирана интеграция", в чиито рамки онези, които не искат или не са готови, не пречат на останалите да вървят напред.

Идеите за "диференцираната интеграция" внесоха нов елемент в осмислянето на императивите, перспективите и "тавана" на реализацията на европейския проект. Мнозина коментатори, включително онези, които се смятаха за експерти по проблемите на ЕС, така и не съумяха да осъзнаят до край, защо тези идеи срещнаха толкова остър отпор от страна на т.нар. Вишеградска четворка, както впрочем и от цялата "периферия" на ЕС (а е не само от нея).

В миналото, европейският проект винаги е разполагал със своеобразен "авангард", който смело върви напред, прокарва пътя и показва предимствата му на останалите. Те пък, след известно време, съзряват достатъчно за да тръгнат също по него. Сред най-убедителните примери за това са Шенген, Пространството на свобода, сигурност и правосъдие, Валутният и, след това, Банковият съюз. Диференцираната интеграция къса с тази традиция. Разликата между нея и "интеграцията на различни скорости", интеграцията с различна геометрия и всички предшестващи я модели, е, че не предполага стимулирането на аутсайдерите да достигнат авангарда. Тя не установява ясни ориентири за всички, т.е. не предполага, че онези, които са се отказали, могат след това да наваксат пропуснатото.

Диференцираната интеграция означава формулирането на принципно различни правила на играта: ако искате се интегрирайте в авангарда и заедно с него ще осъществите поредния интеграционен скок, а ако не искате или не просто не сте в състояние - можете вечно да си останете в периферията. Никой няма да ви кара насила, тъй като това си е ваш, суверенен избор. След това обаче, не бива да се сърдите на Брюксел (т.е. на "авангарда"). В рамките на тази концепция ЕС би се превърнал в своеобразна "матрьошка", включваща два типа държави, към които ще бъдят предявявани различни изисквания. Едни държави членки ще влязат във "висшата лига" на ЕС, а други в "нисшата". "Висшата лига" ще включва еврозоната или трансформираната еврозона и ще еволюционира в посока към формирането на политически и пълноценен отбранителен съюз, прехвърляне на наднационална равнище на най-важните суверенни пълномощия, с които преди държавите членки не искаха и не се решаваха да се разделят, включително сближаване на данъчното законодателство и социалната политика.

Тоест, излиза, че прокарвайки идеята за диференцираната интеграция, ядрото на ЕС, "евроентусиастите" и всички онези, които бяха готови и се стремяха да преминат към ново ниво на евроинтеграция, отправят своеобразен ултиматум към останалите: да не хленчат, да не пречат и да не правят каквото си искат, саботирайки общите политики. А вместо това, да изпълняват съвместно съгласуваните решения, да работят искрено заедно с останалите, ако не искат да се окажат зад борда на новия интеграционен етап.

Затова не е учудващо, че идеите за диференцираната интеграция бяха посрещнати "на нож" от много страни членки. При това не само във Варшава, Прага, Братислава, София, Букурещ или Будапеща. Именно лидерите на тези държави обаче, твърдо и безкомпромисно заявиха, че няма да позволят тяхната практическа реализация, посочвайки, че не това е била целта на народите от Източна и Югоизточна Европа, когато са поискали да станат членове на ЕС.

Впрочем, въпросните държави не се ограничиха само с простото отхвърляне на идеята, а издигнаха насрещни претенции към Съюза и неговото ядро. В категорична форма "Нова Европа" поиска от "Старата" да промени неприемливата в редица отношения ситуация, създала се на територията на ЕС. В Съюза например са приети общи технически стандарти, които следва стриктно да се спазват. На пазарите на периферната зона на ЕС обаче, се продават по-нискокачествени стоки, но с едно и също лого и маркировки, като качествените стоки, продавани в "ядрото". Особено скандална се оказва ситуацията с хранителните продукти и лекарствата.

Безусловната забрана на дискриминацията се смята за "алфата и омегата" на правовия ред в ЕС. Въпреки това, много европейски компании вкарват в западните региони на Съюза работници от източните, за да могат да им плащат по-малко. Както е известно, в държавите от Източна Европа и заплатите, и пенсиите са по-ниски. А в същото време им предлагат да помагат и спасяват онези, които живеят много по-богато от тях. Впрочем, във всичко, което касае социалната политика, разривът между двете половини на ЕС е изключително дълбок. А Брюксел не прави нищо (или почти нищо) за да го преодолее.

Пакетното решение за възстановяване на единството и консолидирането на ЕС

В този контекст сценарият за развитието на ЕС, лансиран в посланието на председателя на ЕК, който той - образно казано - представи като "шестия", изглежда наистина знаков. Както е известно, бившият премиер на Люксембург се смята за гений на компромиса, способен да намери изход от всяка трудна ситуация. Неговата стихия са "добрите услуги" и посредничеството. В този смисъл, предложеното от Жан-Клод Юнкер спокойно би могло да се окачестви като мащабна и всеобхватна размяна. Или, ако използваме дипломатическия език, "пакетно решение".

На практика, той признава правотата на политическия елит на "Нова Европа" и посочва, че ЕС е длъжен да реши посочените от него проблеми. В частност, в цялото пространство на Съюза ще бъде гарантирано едно и също качество на продаваните стоки, като за целта националните контролни органи ще получат всички необходими пълномощия.

Мошеничествата със заплатите също следва да бъдат прекратени, тъй като подобна практика е унизителна за ЕС, като цяло, и противоречи на принципите му. Непростимо е, след като във финансовата сфера банките бяха накарани да спазват строга дисциплина, поставяйки ги под контрол, това да не бъде направено на пазара на труда, където действа една от четирите свободи на общия пазар. Сега това ще се промени, като за целта ще бъда създаден специален орган в рамките на ЕС, който ще следи свободата на движение на работна сила да се осъществява в пълно съответствие с общите правила. Тоест, вече няма да може да се говори за "второ качество работници" в Съюза.

По-трудно ще бъде решен проблемът със социалния дъмпинг. Що се отнася до националните системи за социално осигуряване, те ще продължат да се различават още дълго време, тъй като тези различия имат обективен характер. Социалното измерение в активността на ЕС обаче, задължително ще укрепва. По силите на Съюза е да постигне общо разбиране относно същността на социалната справедливост и да го въплъти в общ социален стандарт, валиден за цялото пространство на ЕС.

ЕС може и ще трябва да предприеме всички тези стъпки, целящи да отговорят на легитимните очаквания и желания на т.нар. "Нова Европа". Последната обаче, ще трябва да си плати за това. Защото ЕС е обединение, което се основава на определени ценности, като основните сред тях са демокрацията и върховенството на закона. Тоест, Брюксел при никакви обстоятелсва не може да допусне отстъпление от общия за Съюза демократичен стандарт. По същия начин, взетите съвместно решения, още повече пък - тези на върховния съдебен орган - Съдът на ЕС, следва да стрикто да се спазват и тук не се допускат никакви изключения. И макар че в посланието на се посочва конкретно, кои са нарушителите на това правило, алюзията е съвсем очевидна – става дума за държавите от Вишеградската група и най-вече за Полша и Унгария.

Що се отнася да универсализирането на участието в отделните интеграционни проекти на Съюза, позициите в момента са следните. По критично важното за ЕС направление, извън Шенген засега остават България, Румъния и Хърватска. Според Жан-Клод Юнкер обаче, за да бъде защитена общата граница на ЕС, първите две държави следва незабавно за бъдат приети в Шенген, а третата (т.е. Хърватска) - веднага след като покрие необходимите изисквания.

Както е известно, освен Великобритания, която вече не се брои, извън еврозоната остават осем страни членки на Съюза. Според Брюксел обаче, за да може общата европейска валута да обединява, а не да разединява, се налага в еврозоната да бъдат вкарани всички страни членки. Шест от тях са обвързани с формалния ангажимент да влязат в нея и има правото да го сторят, ако покрият установените критерии. Ето защо, те следва да получат необходимата техническа помощ и финансова подкрепа, като за целта председателят на ЕК предложи да бъде стартирана специална програма за техническо съдействие (още повече, че Комисията вече има сериозен опит в реализацията на подобни програми). Според него, това е необходимо и на кандидатите за влизане в еврозоната, и на самата еврозона, тъй като изначалната идея за въвеждането на общата валута беше еврото да се превърне в "единна валута на целия ЕС".

По същия начин се гледа и на окончателното оформяне на Банковия съюз. Тоест, необходимо е всички банки на територията на ЕС да се подчиняват на общи правила. С цел да бъдат ограничени рисковете, а впоследствие - за да може съвместно да им се противостои, всички те следва да бъдат поставени под надзора на единен регулатор. Според брюкселските "еврократи", това би стабилизирало цялата финансова система и би ограничило евентуалните заплахи. Очаква се, че оздравяването им във всички страни членки ще даде възможност за приемането на обща схема за гарантиране на банковите депозити. А пък Европейският стабилизационен механизъм ще може да се трансформира в пълноценен Валутен фонд, изпълняващ на регионално равнище (и много по-ефективно) същите функции, които и МВФ.

Тоест, според замисъла на Юнкер, благодарение на общите усили, отстъпки и компромиси, в комбинация със строгите изисквания към страните членки, ще могат да бъдат преодолени противоречията между тях, да се консолидира Съюзът и той да стане много по-единен. Следваща стъпка ще стане общото движение към укрепване на ЕС и задълбочаването на интеграцията, без да се допускат каквито и да било изоставащи и "аутсайдери". При подобно развитие, няма да има нужда нито от отделен министър на икономиката и финансите за еврозоната, нито от отделен Европарламент, нито пък от отделен бюджет. Въпросът обаче е, а от какво точно ще има нужда?

Връщане към традиционния курс на фронтално задълбочаване на интеграцията

Отговорът на тази въпрос се съдържа в подзаглавието на посланието на Юнкер. Основните ориентири, набелязани от председателя на ЕК, илюстрират колко фундаментални са предложенията му за обновяване и доизграждане на Европейския съюз. По-горе вече споменахме предложението за създаване на Европейски валутен фонд, Агенция за киберсигурност, нов наднационален орган за контрол на спазването на изискванията при наемането на работа; усилване на пълномощията на националните правителства за борба с нарушаването на стандартите за качество, движение към обща социална политика и довършване на изграждането на Банковия съюз.

В допълнение към това, Юнкер се обяви за максимално бързо създаване на пост министър на икономиката и финансите на ЕС, който да е и зам. председател на Европейската комисия. В Комисията вече има подобен министър, оглавяващ (при това доста успешно) съответния формат на Европейския съвет на постоянна основа - Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Вероятно, Юнкер си представя, че постът на министъра на икономиката и финансите на Съюза ще изглежда по сходен начин. Първоначално, докато не бъде преодоляна обособеността на еврозоната от ЕС, той вероятно ще действа като министър на икономиката и финансите на Еврогрупата (обединяваща финансовите министри на страните от еврозоната). Основната му отговорност пък ще стане съдействието на процеса на структурни реформи, контролът върху реализацията на инвестиционните програми и подпомагането на държавите със слаба икономика в периоди на кризи. Както е известно, лидерите на "осовите държави" в ЕС (Франция и Германия) Еманюел Макрон и Ангела Меркел, споделят мнението, че необходимостта от такъв министър е назряла. Той очевидно е нужен на еврозоната, затова можем да очакваме, че съвсем скоро ще се появи.

Впрочем, останалите идеи на Юнкер за институционално укрепване на ЕС звучат още по-революционно. В речта си в Европейския парламент от 13 септември той призова за сливане на постовете на председателя на Европейската комисия и председателя на Европейския съвет и концентрацията на пълномощията им в едни и същи ръце. А предвид собствения му опит, Юнкер очевидно говори за нещо, което отлично познава. Разбира се, наличието на два конкуриращи се постове в структурата на ръководството на ЕС усложнява функционирането му. И без значение, кои политици ще ги заемат, няма да им е никак лесно да координират действията си. Дори и да не го искат, всеки ще "дърпа въжето" към себе си. В същото време, сливането на постовете означава радикално преразпределяне на властта между държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС и новия шеф на изпълнителната власт на Съюза. Защото при подобно развитие, сегашният по-скоро номинален председател на Европейския съвет, чиято мисия е да търси компромисни решения и да съгласува позициите на държавите членки, ще може да разчита на гигантския апарат на председателя на Европейската комисия и да се възползва от свободата за маневриране, с която той разполага.

Истината обаче е, че националните политически и бизнес елити едва ли са готови за подобно преразпределяне на властта от междуправителствено на наднационално равнище. Поне в момента, идеите за сливането на двата поста звучат прекалено революционно и по-скоро са ориентирани към бъдещето. В политическия контекст на ЕС обаче е много показателно дори и това, че те все пак бяха озвучени.

Впрочем, Жан-Клод Юнкер предлага и осъществяването на сериозен "скок" и по отношение на разработването и приемането на ново законодателство на ЕС, извеждащо Съюза на принципно по-висока интеграционна орбита. При това, отново по всички направления. Така, що се отнася до по-нататъщния прогрес при трансформирането на вътрешния пазар на ЕС в наистина "общ", той призова да бъде премахнато табуто, наложено на темата за приемането на всеобхватно законодателство на ЕС в сферата на данъчното облагане. В момента много държави, които просперират благодарение на практикувания от тях данъчен дъмпинг, категорично отказват да се разделят със своите "естествени предимства".

По-конкретно, председателят на ЕК лансира възможността за налагане на еднакъв корпоративен данък и данък добавена стойност в цялото пространство на ЕС, предлага да се помисли за общо и справедливо данъчно облагане в сферата на цифровата икономика и приемането на общ данък върху финансовите транзакции. Според него, това би могло да стане, като принципът за единодушно вземане на решенията се замени от този за приемането им с квалифицирано мнозинство, без това да налага преразглеждането на Учредителните договори, т.е. избягвайки свръхсложната и бавна процедура на внасяне на промени и допълнения в тях. Впрочем, подобна възможност се предвижда от Лисабонския договор, като за да се използват заложените в него механизми е достатъчно единодушното решение на Европейския съвет.

В сферата на външната политика Юнкер предлага да се помисли, по кои направления ЕС би могъл също да премине от единодушно вземане на решенията, към приемането им с мнозинство. Несъмнено, това би било революционна стъпка по пътя към формирането на Политически съюз. След това, в средносрочна перспектива, ЕС би могъл да включи в състава си цялата територия на Балканите. А до 2025 - да приключи с формирането на Отбранителен съюз.

Председателят на ЕК посочва и как точно би могла да се ускори интеграцията в сферата на вътрешната политика. Според него, сред възможните мерки е необходимостта ЕС да разполага с инструментариум за съвместни действия за преодоляване на трансграничните терористични заплахи; въвеждането на автоматичен режим за обмен на данни за терористите и екстремистите между разузнавателните служби на ЕС, националните специални служби и полицията; предоставяне на бъдещата институция на Генералния прокурор на ЕС (European Public Prosecutor’s Office, EPPO, за чието създаване Европарламентът гласува в началото на октомври 2017) на пълномощия да инициира наказателно преследване при извършването на трансгранични престъпления с терористична насоченост.

В същото време, след като очерта ешелонираната си програма за по-нататъшното "обединяване" на суверенитетите на държавите членки, Юнкер и в това отношение им предлага своеобразна сделка. Същността и е, че макар ЕС ще ускори движението си към по-нататъшно задълбочаване на интеграцията, паралелно с това Съюзът ще върне обратно на национално ниво получените или присвоени от него, "излишни" пълномощия. Освен това, Брюксел ще се откаже от повдигането на по-малко значими теми и дребнавата намеса във вътрешните работи на националните държави, концентрирайки усилията си върху реализацията на големите и наистина значими проекти и инициативи.

За са не бъдат приети гаранциите за тези насрещни стъпки като празни обещания, председателят на ЕС обеща, че в най-кратки срокове ще създаде работна група, която да подготви предложения за връщането на редица прерогативи на Съюза обратно на национално равнище. В нея, освен другите участнаци, задължително ще влязат и депутати от Европарламента и националните парламенти на страните членки. Тоест, групата няма да бъде използвана като своеобразна "димна завеса" за отвличане на вниманието.

Тоест, и тук Юнкер обвързва всички инициативи в общ пакет, който по принцип би трябвало да удовлетвори едновременно и евроентусиастите, и евроскептиците. Така той се опитва да преодолее съпротивата както на онези, които призовават за максимално бързо придвижване напред на всяка цена, въпреки противодействието на изоставащите и аутсайдерите, които още не са готови за това, така и на тези, които смятат, че ЕС се нагърбва с прекалено голямо бреме и следва да предостави по-голяма самостоятелност на страните членки да определят собствената си съдба.

Корелацията с новото разположение на силите в ЕС

Както изглежда, в краткото, компактно и енергично послание на председателя на ЕК се съдържа всичко, или почти всичко. Липсва само експлицитното обяснение на това, защо се приема, че държавите членки и техните политически и бизнес елити внезапно ще променят отношението си към перспективите на европейския интеграционен проект и ще подкрепят амбициозните му планове. Защото, довчера те бяха против. Или пък не бяха готови. Затова залагаха на диференцираната интеграция, караха се помежду си и се замеряха с взаимни претенции. И, как така внезапно ще оставят в миналото всичките си съмнения и разногласия и убедено ще се заемат с реализацията на "правилните и рационални" идеи на Юнкер, ръководейки се единствено от върховенството на общия интерес по отношение на частния?

Всъщност, трябва да признаем, че председателят на ЕК просто се оказа първият измежду лидерите на ЕС, призовал останалите да осъзнаят новата реалност, формираща се в Съюза в резултат от т.нар. Brexit и да предложи на европейската общественост подходи, които са адекватни на тази реалност.

Нещата не опират до това, че ЕС и Великобритания се разминават по всички основни въпроси. Нито пък до това, че британците се обявяваха за демонтажа на всичко, което през годините се бе наслоило върху европейския общ пазар (или пък го беше допълнило). Нито пък, че Лондон категорично се противопоставяше на по-нататъшното сближаване между държавите членки по отделните ключови направления, без което задълбочаването на интеграцията и доизграждането на ЕС (придавайки му нови измерения) просто нямаше как да се случи.

Всъшност, ключовият проблем е, че Великобритания беше най-мощния силов център в рамките на ЕС. Лидер, към който се ориентираха мнозина членове на Съюза и особено т.нар. "Нова Европа". Тя беше своеобразен противовес по редица въпроси както на Германия, така и на Франция, а и на френско-германския тандем, като цяло. А също, пример за подражание. Държава, с чиято позиция ЕС не можеше да не се съобразява заради нейната тежест и авторитет (най-голямата динамично развиваща се икономика, основният стратегически партньор на САЩ, ядрена държава, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, лидер на Британската общност и изкусен дипломатически стратег във всички региони на планетата).

Истината е, че интеграцията в ЕС придоби досегашния си "мултискоростен" и противоречив характер именно под влиянието на британския фактор. За Съюза не е критично важно, че отделни северноевропейски държави не са част от еврозоната, защото те са достатъчно устойчиви и не застрашават икономическата стабилност. Не е чак толкова важно и, че в нея не влизат шестте държави от Източна и Югоизточна Европа, просто защото те винаги могат да бъдат притиснати, напомняйки им за безусловните ангажименти, които са поели, влизайки в ЕС. Тоест, единственото реално предизвикателство за еврозоната беше Великобритания. Лондон се обявяваше против еврото да се смята за единствената валута на Съюза, той оглавяваше бунта срещу Брюксел (т.е. срещу френско-германската ос), прикривайки всички "мързеливци" и "аутсайдери". Даваше им предлог да не бързат или да се измъкнат от присъединяването към еврозоната. Днес обаче, този фактор вече не действа.

От гледна точна на Шенгенското споразумение, сътрудничеството в рамките на Пространството на свобода, сигурност и правосъдие и на Общата външна политика и политика за сигурност, Великобритания работеше за "разделянето" на ЕС на държави, формиращи т.нар. "ядро" и, онези, които не позволяват на това ядро да погълне останалите, да ги "научи на ред", да ги пречупи, да ги принуди или да ги подкупи (именнно за тази цел ще бъдат използвани предложените от Юнкер техническа помощ и допълнително финансиране за ускоряване на подготовката за влизане в еврозоната).

Излизането на Великобритания от ЕС променя всичко. Абсолютно всичко. Диференцираната интеграция се оказва ненужна и остава в миналото. Лидерите на водещите държави членки, както и тези на страните от периферията на ЕС, вероятно още не са го осъзнали и посланието на Юнкер ги подтиква да преосмислят досегашните си ценности. На практика, то поставя въпроса, защо въобще е необходима диференцираната интеграция? Какви задачи би могла да реши? Към кого е насочена? А съдържащият се в него косвен отговор е, че ситуацията в ЕС коренно се е променила и диференцираната интеграция вече не става за нищо. Защото занапред ще бъде много по-лесно всички задачи пред ЕС да бъдат решавани посредством "фронталното задълбочаване на интеграцията", т.е. укрепване на единството, консолидация и стриктно придържане към общите правила. Разбира се, като се отчитат всички интереси, взаимни претенции и насрещни искания. И тъкмо за това следва да послужи пакетът, лансиран от Жан-Клод Юнкер.

Опасенията от възможно негативно развитие

Според логиката на председателя на ЕС, предложеният от него пакет е оптималният вариант. Тоест, достатъчно е Съюзът и отделните държави членки да го приемат и да се заемат с практическата му реализация и всичко ще тръгне по мед и масло. Така, в крайна сметка, в момента, когато Великобритания окончателно напусне ЕС, те ще бъдат по-силни, проспериращи, изпълнени с жизнена енергия и готови за нови подвизи.

Наистина, идилична картина. Само че, на кристално синьото небе на европейското бъдеще, очертано от Юнкер, всъщност могат да се видят и немалко буреносни облаци. Неслучайно председателят на ЕК толкова упорито настоява, че трябва да се бърза. Защо? Може би, защото знае нещо, за което поне засега никой друг не подозира?

Или, напротив, в света на големия бизнес (с който Юнкер е изключително тясно свързан още от времето, когато в течение на 18 години, беше премиер на Люксембург) много добре знаят, за какво става дума, а именно, че буквално във всеки момент можем да станем свидетели на нова глобална финансово-икономическа криза, особено на фона на постоянно нарастващите геополитически рискове, и тогава вече на никой в Европа няма да му е до "розовите проекти" на Брюксел.

Трудно е да се каже, кое е вярното. Макар че, ако анализираме публикациите в рупора на международния бизнес "Файненшъл Таймс", ще видим че авторите му не спират да предупреждават, че кризата може да се разрази всеки момент и при това ще бъде още по-разрушителна от предишната (15). Би било жалко, разбира се, ако тези алармистки прогнози се сбъднат, но тези хора по правило знаят, за какво пишат и въобще не претендират за ролята на Касандра. А може би Юнкер се опасява, че резултатите от парламентарните избори в Германия в края на септември 2017 отново поставят ЕС в състояния на неопределеност (17, 18, 19, 20, 21, 22)?

Както е известно, след тези избори, повече или по-малко устойчивият консенсус в германското общество беше пречупен. Източните и западните провинции, младите хора и онези от по-старото поколение гласуваха прекалено различно. Класическите политически партии загубиха обшо 14% от гласовете (!). Социалдемократите претърпяха съкрушително поражение и бяха пратени в опозиция. "Алтернатива за Германия" се сдоби с масирано присъствие в парламента. Новият Бундестаг е прекалено атомизиран. По всеобщо мнение, управляващата коалиция, чиито контури лесно могат да бъдат очертани, ще бъде слаба, твърде "цветна" и нестабилна, тъй като ще се формира от представители на силно различаващи се политически течения. Освен това, по необходимост, ще трябва да се заеме най-вече с вътрешните проблеми на Германия.

Дали новото немско правителство ще може да провежда ясна, смела и перспективна политика е голям въпрос. Същото се отнася и за способността му да поеме безусловното и ефективно лидерство в ЕС в един толкова сложен за него период. От друга страна, председателят на ЕК разчита, че именно Германия ще се превърне в най-активния транслатор на неговите идеи за бъдещето на Съюза. Впрочем, някои от най-авторитетните немски политици, като доскорошният финансов министър Волфганг Шойбле например, вече се солидаризираха с него (4). На свой ред, новият стар канцлер на Германия Ангела Меркел обяви, че "речта на Макрон, както и тази на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, ще окажат позитивно влияние върху бъдещето на ЕС" (23).

А може би Юнкер предвижда трудностите, с които вече се сблъсква младият и харизматичен президент на Франция Еманюел Макрон? Както е известно, разочаровалите се от своя политически елит (който непрекъснато не оправдава очакванията им) французи имаха прекалено големи очаквания към него. Вероятно защото и той им обещаваше прекалено много неща. Само че, да говориш за прекрасното бъдеще е едно, а да го реализираш на практика е нещо съвсем друго. Стартираните от Макрон (и уж подкрепени от електората) реформи вече провокираха остър обществен протест, понижавайки неговия рейтинг и отслабвайки позициите му.

Впрочем, освен че политическата подкрепа за френския президент вътре в страната непрекъснато отслабва, на международната сцена също започват да гледат на него с нарастващ скептицизъм. А, както знаем, френско-германският тандем винаги е играл ролята на "двигател" на европейската интеграция. Без неговата инициативност и синхронните му действия, ЕС няма да постигне нищо.

В речта си, произнесена в парижката Сорбона на 26 септември 2017, Макрон предложи на младите хора от континента не по-малко амбициозна (от тази на Юнкер) визия за ЕС. Експертите посочват, че в нея той лансира не най-малко десет мащабни инициативи (24). Президентът, в частност, се обяви за "максимално бърза конвергенция на данъчното облагане и социалната сфера в рамките на ЕС"; създаване на Европейска агенция за предоставяне на убежище; приемане на обща отбранителна стратегия, формиране на общ военен бюджет, създаване на експедиционен корпус на ЕС и много други неща (24, 25, 26). В отговор, Ангела Меркел посочи, че е налице "висока степен на съответствие между плановете на Германия и Франция за бъдещето на Съюза" (23).

Впрочем, възможно е също, Юнкер да се опасява от влошаване на международната ситуация, което би се отразило крайно негативно върху дейността на ЕС. В момента европейското островче на относителен просперитет е заобиколено от полумесец на войни, конфликти, политическа и икономическа нестабилност. Те представляват своеобразен пистолет, допрян до слепоочието на Брюксел. Междувременно, отслабна и защитаващата ЕС евроатлантическа връзка. В отношенията между Съюза и САЩ сякаш нещо се пречупи. Не е ясно също, какво Европа може да очаква от Китай, който стремително се трансформира с свръхдържава от най-висока класа. В същото време световната икономика, която доскоро беше най-вече зона на сътрудничество, все повече започва да прилича на бойно поле.

Дали пък председателят на ЕК не намеква за всички тези (или само за някои) от изброените по-горе заплахи? Едва ли. В момента ЕС приключва с оздравяването на финансовата система и бюджетната сфера на държавите членки. Сега той разполага с мощна система от продедури и механизми за противопоставяне на кризисните явления. Така, че вероятно ще се окаже подготвен за очертаващата се нова глобална финансово-икономическа криза.

Както е известно, рейтингите и подкрепата за лидерите и управляващите политически партии непрекъснато скачат нагоре и надолу. И Франция, и Германия са свикнали с това. Силните държави са силни именно, защото се стремят към приемственост в осъществяването на своята вътрешна и външна политика. А за Париж и Берлин и френско-германския тандем, като цяло, европейският проект винаги е бил и ще си остане основния приоритет. Що се отнася до влошаването на международната ситуация, последиците от нея не са еднозначни. Защото тя не само усложнява живота на ЕС, но и го тласка към укрепване на единството и самостоятелността на Съюза във външнополитическата сфера.

В такъв случай, нима Жан-Клод Юнкер призовава ЕС да бърза просто, защото повече от половината му мандат вече е изтекъл и не му остава кой знае колко време да стои начело на ЕК? Нека оставим подобна неособено достоверна хипотеза на неговите противници, а също на политиците и коментаторите, които са склонни да го дискредитират, осмивайки всичко което говори и прави - а такива в ЕС има повече от достатъчно (ii).

Всъщност, най-вероятното е, той  да има предвид нещо съвсем друго. Само два месеца след формалното излизане на Великобритания от ЕС, през май 2019, ще се проведат поредните избори за Европейски парламент. И дотогава лидерите на ЕС и на водещите европейски политически партии трябва да имат с какво да се похвалят пред избирателите си за да спечелят подкрепата им. Иначе рискуват в следващия Европарламент масово да проникнат всевъзможни десни и леви консерватори, популисти и други "несистемни" политици, което на практика ще погребе свръхамбициозния посткризисен европейски проект на Юнкер.

 

Литература:

 

  1. 1. Jean-Claude Juncker’s State of the Union Address 2017. European Commission — Speech. Brussels, 13 September 2017. http://europa.eu/rapid/press-release_SPEECH-17-3165_en.htm" \t "_blank
  2. 2. Boffey, Daniel. Juncker says EU will 'move on' from Brexit in state of union speech. European commission president says UK departure is tragic but isn’t everything, and eyes expansion of eurozone and Schengen. The Guardian, September 13, 2017. https://www.theguardian.com/politics/2017/sep/13/jean-claude-juncker-plays-down-brexit-in-eu-state-of-union-speech
  3. 3. Crisp, James. Jean-Claude Juncker unveils vision for bigger, more powerful EU and warns Britain will 'regret' Brexit. The Telegraph, September 13, 2017. http://www.telegraph.co.uk/news/2017/09/13/jean-claude-junker-claims-uk-will-regret-brexit-vows-create/" \t "_blank
  4. 4. Zalan, Eszter. EU countries cool on Juncker’s ideas. EU Observer, September 14, 2017. https://euobserver.com/political/139014" \t "_blank
  5. 5. Проект Юнкера по реформированию Евросоюза: между амбициями и реалиями. ru, 18.09.2017. https://eadaily.com/ru/news/2017/09/18/proekt-yunkera-po-reformirovaniyu-evrosoyuza-mezhdu-ambiciyami-i-realiyami" \t "_blank
  6. 6. Пудовкин, Евгений. Евросоюз не хочет меняться по плану Юнкера. Предложения главы Еврокомиссии сочли нереалистичными и излишне амбициозными. Независимая газета: Дипкурьер, 15.09.2017. http://www.ng.ru/world/2017-09-15/6_7074_unker.html" \t "_blan
  7. 7. Пудовкин, Евгений. Юнкера призвали унять амбиции. Предложения главы Еврокомиссии по углублению интеграции ЕС назвали нереалистичными. Независимая газета, 16 сентября 2017 г. С. 6.
  8. 8. Пудовкин, Евгений. Юнкер выступил против «Европы двух скоростей». Глава Еврокомиссии призвал страны сообщества к углублению интеграции. Независимая газета, 14 сентября 2014 г. С. 7.
  9. 9. Степанов, Георгий. «Ветер вновь подул в паруса Европы». Жан-Клод Юнкер готовится к перезапуску общеевропейского проекта. Коммерсант.ru, 13.09.2017. http://www.ng.ru/world/2017-09-15/6_7074_unker.html" \t "_blan
  10. 10. Rahr, Alexander. Historic Speech of Jean-Claude Juncker: Feebleness of the EU. Valdai Discussion Club, 14.09.2017. http://valdaiclub.com/a/highlights/historic-speech-juncker/" \t "_blank
  11. 11. May’s Italian overture deserves a fair hearing. Editorial. Financial Times, September 23-24, 2017. P. 8.
  12. 12. Parker, George; Barker, Alex. May’s emollient tone accompanies clear evolution of Brexit stance in several areas. UK premier tailored her Florence speech for EU ears while aiming to keep hardline Brexiters on board. Financial Times, September 23-24, 2017. P. 3.
  13. 13. Parker, George; Barker, Alex; Wright, Robert. May’s speech wins guarded EU welcome. Financial Times, September 23-24, 2017. P. 1.
  14. 14. Мастеров, Валерий. Брюссель открыл второй этап штрафной процедуры против «Варшавы». Польша становится большей проблемой для Старого Света, чем брекзит. Независимая газета, 14 сентября 2017 г. С.7.
  15. 15. Keohane, David; Murray, John. Investors bet on revived eurozone. Financial Times, September 23-24, 2017. P. 13.
  16. 16. Authers, John. The next crisis is coming and investors need to prepare. Financial Times, September 23-24, 2017. P. 18.
  17. 17. Паниев, Юрий. В Германии поменялся политический ландшафт. Ангела Меркель одержала опасную победу. Независимая газета, 26.09.2017. http://www.ng.ru/world/2017-09-26/8_7081_frg.html" \t "_blank"
  18. 18. Oh là là, немцы! Международная реакция на выборы в бундестаг из Вашингтона, Москвы, Пекина, Парижа, Афин, Киева, Лондона, Варшавы и Рима. Международная политика и общество, 29.09.2017. http://www.ipg-journal.io/regiony/mir/statja/show/oh-la-la-nemcy-362/" \t "_blank"
  19. 19. Buck, Tobias. Discontent from Germany’s eastern states boosts AfD. The electoral success of the rightwing party has exposed the widening gulf between the west and east of the country. Financial Times, September 29, 2017. https://www.ft.com/content/758344d0-a4fa-11e7-9e4f-7f5e6a7c98a2" \t "_blank"
  20. 20. Kaffeeklatsch. Germany from different angles. Pessimism and optimism on Germany after its election. Its tumultuous vote might just do the country more good than harm. The Economist, September 25, 2017. https://www.economist.com/blogs/kaffeeklatsch/2017/09/germany-different-angles" \t "_blank "
  21. 21. Stephens, Philip. The lesson of the German election. The danger is not that Germany will be overrun by the far right, but that it will turn inwards. Financial Times, September 28, 2017. https://www.ft.com/content/2997c97a-a2b0-11e7-b797-b61809486fe2" \t "_blank"
  22. 22. Wolff, Guntram. A Jamaican Germany is good for Europe. It could bring big changes to domestic policy to support growth and investment. Financial Times, September 29, 2017. https://www.ft.com/content/8494a5e4-a451-11e7-8d56-98a09be71849" \t "_blank"
  23. 23. Меркель положительно отнеслась к идеям Макрона по реформированию ЕС. Независимая газета, 29.09.2017. http://www.ng.ru/news/595725.html" \t "_blank
  24. 24. Le plan de Macron pour l’Europe résumé en dix points. Le Scan politique. Le Figaro, 27.09.2017. http://www.lefigaro.fr/politique/le-scan/2017/09/26/25001-20170926ARTFIG00105-ce-que-macron-va-proposer-pour-l-europe-dans-son-discours-a-la-sorbonne.php" \t "_blank
  25. 25. Пудовкин, Евгений. Макрон отвел на сплочение Европы семь лет. Граждане стран ЕС не поддерживают идею углубления интеграции. Независимая газета, 27.09.2017. http://www.ng.ru/world/2017-09-27/6_7082_france.html
  26. 26. Berretta, Emmanuel. Les 20 propositions ambitieuses de Macron aux Européens. À la Sorbonne, Emmanuel Macron a dévoilé ce qu'il attend de ses partenaires européens : une Europe qui achève de construire sa souveraineté. Ambitieux. Le Point, 27.09.2017. http://www.lepoint.fr/politique/emmanuel-berretta/les-20-propositions-ambitieuses-de-macron-aux-europeens-26-09-2017-2160083_1897.php" \t "_blank"
  27. 27. Кациоулис, Христос. О реальном состоянии Европейского союза. Черновик выступления Юнкера в сокращенном изложении с комментариями. Международная политика и общество, 20.09.2017. http://www.ipg-journal.io/rubriki/evropeiskaja-integracija/statja/show/o-realnom-sostojanii-evropeiskogo-sojuza-356/?type=98&cHash=587a8ecf8e1d89bbc7cffd9294c991f8" \t "_blank"

 

Бележки:

  1. i. Всъщност, ситуацията в ЕС изглежда дори по-добра, отколкото я описва Жан-Клод Юнкер. По данни на „Файненшъл Таймс”, дори "болният човек" на Европа, както наричат Италия, генерира впечатляващи икономически тенденции. През 2017 акциите на италианските компании са поскъпнали със 17%, а като цяло за последната една година - с 42% (!). В същото време ръстът на БВП в еврозоната вече надхвърли 2,3% (15).
  2. ii. Ето например, как интерпретира иронично речта му един от тях: "Скъпи приятели! Аз, както и повече от вас, вярвам в целесъобразността и значимостта на това, което правим заедно тук. Затова благодаря за възможността да говоря пред вас именно тук, а на някъде другаде. Аз съм оптимист, защото няма как да стане по-лошо, отколкото беше през 2016..." (27).

 

* Дипломат от кариерата, прeподавател в Московския държавен институт за международни отношения

** Преподавател в Националния изследователски университет - Висша школа за икономика в Москва

Поръчай онлайн бр.4/2017