Преди няколко месеца кметът на италианския град Лампедуза - административен център на едноименния остров, превърнал се през последните години в един от основните европейски лагери за нелегални имигранти - сравни тогавашния външен министър на Австрия Себастиан Курц с Адолф Хитлер.
Причината за подобно "политически некоректно" и безпрецедентно за отношенията между две страни членки на ЕС заявление, беше твърдението на Курц, че нелегалните мигранти не бива да се прехвърлят от Лампедуза към континентална Италия, защото така им се дава възможност да проникнат в Европа. Според него: "Италия е наш близък и важен партньор, затова е нормално да говорим откровено помежду си. Няма да е честно, ако не заявим открито на италианците каква е австрийската политика. Защото, ако бежанската вълна продължи да залива континента, държавите от Централна Европа, сред които е и Австрия, са длъжни да защитят границите си". В тази връзка, той припомни (в интервю за ежедневника Österreich), че вече се е сблъсквал с подобна реакция от страна на гръцките политици, когато е призовал да бъде затворен Балканския маршрут за проникване на имигрантите, отбелязвайки обаче, че "след няколко месеца дори и те се съгласиха, че затварянето ще бъде в интерес на Европа, защото води до рязкото ограничаване на притока на мигранти".
След провелите се на 15 октомври 2017 парламентарни избори, спечелени от неговата консервативна Народна партия, 31-годишният Себастиан Курц, когото мнозина наричат "детето чудо" (wunderkind), получи шанса да стане най-младия канцлер в австрийската история.
Стремителната кариера на австрийския "вундеркинд"
Всъщност, кои са причините за стремителната политическа кариера на "вундеркинда" Курц в една на пръв поглед спокойна и консервативна страна, като Австрия? Той е роден на 27 август 1986 във Виена, в семейство на учителка и инженер, които никога не са се занимавали с политика. След като завършва гимназия и изкарва задължителната военна служба, Курц следва право във Виенския университет и именно там започва политическата си кариера, влизайки в младежката организация на Австрийската народна партия (АНП). Само на 23 години той вече ръководи комитета и във Виена, а малко по-късно оглавява и самата младежка организация. След още две години, през 2011, пък е назначен на новосъздадената длъжност държавен секретар по въпросите на интеграцията във федералното Министерство на вътрешните работи.
Според мнозина наблюдатели, именно неговата младост, която обикновено се смята за недостатък в сферата на голямата политика, се е оказала решаващия фактор за светкавичния му възход. Включително, защото му позволява да привлече симпатиите на младите австрийски избиратели, тъй като говори на един език с тях. Така става депутат в Парламента, а още през декември 2013 (когато е само на 27) оглавява австрийското Външно министерство (най-младият външен министър не само в историята на Република Австрия, но и в тази на ЕС, а вероятно и на света). А, като капак на всичко, през януари 2017, зае и поста действащ председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (в рамките на австрийското председателство на ОССЕ).
Разбираемо е, че тази шеметна кариера беше посрещната от мнозина, включително в родината му, с определен скептицизъм. Той обаче бързо беше опроверган от действията на Курц, който, в качеството си на външен министър, за съвсем кратко време възстанови старите позиции на Виена като място на ключови международни срещи. Именно в австрийската столица се проведоха многобройните кръгове на преговорите за иранската ядрена програма и разрешаването на сирийската криза. В разгара на миграционната криза пък (както вече споменах), Курц съумя да убеди ръководствата на балканските държави да предприемат твърди мерки за контрол по границите и почти напълно да прекратят притока на нелегални имигранти към вътрешността на Европа.
В същото време, той въобще не се колебаеше да критикува далеч по-възрастните и опитни свои колеги от ЕС. Включително и всесилния германски канцлер Ангела Меркел, за осъществяваната от нея погрешна миграционна политика. Според Курц: "Предложението на канцлера да приемаме имигранти от Италия и Гърция, за да намалим натиска върху тези две страни, ще има точно обратния ефект, защото към тях ще се устремят още повече бежанци".
Още по-твърда бе позицията му по отношение на сегашните управляващи в Турция. Курц постоянно критикува Анкара за допусканите от нея нарушения на човешките права, декларирайки, че вратите на ЕС са затворени за тази страна и многократно забранявайки на различни турски политици да държат речи пред диаспората в Австрия. И то при положение, че в момента в страната живеят 1,5 млн. души, които са мигранти или техни потомци, включително 35% от жителите на столицата Виена. Между другото, 25% от децата в австрийските начални училища са от семейства на мигранти.
Междувременно, разпадането - през май 2017 - на управляващата широка коалиция между консерватори и социалдемократи, както и решението на председателя на Народната партия Райнхолд Митерленер (който многократно беше обект на остри критики), откриха пътя на австрийското "дете чудо" към канцлерския пост. Ще припомня само, че Курц зае председателския пост в Народната партия с подкрепата на 98,7% от гласовете на делегатите на партийния конгрес и моментално стартира процеса на нейното преформатиране, претендирайки да получи почти неограничени пълномощия, включително да определя списъка с кандидатите за депутати и министри. Самата партия пък участва на изборите като движение "Списъкът на Курц - обновена Народна партия", което даде възможност към него да се присъединят и други партии, организации и отделни политици. Още тогава австрийските медии коментираха, че Курц изглежда се опитва да копира успешния опит на френския президент Еманюел Макрон (който създаде своето движение "Напред" в самото навечерие на изборите през май 2017) и да привлече гласове както на леви, така и на десни избиратели.
След победата на Народната партия на изборите и след като президентът Александър Ван дер Белен възложи на Курц да състави новото австрийско правителство, повечето анализатори са убедени, че независимо от състава на управляващата коалиция, можем да очакваме, че Австрия ще се ориентира към още по-тясно сближаване с Будапеща, Прага, Братислава и Варшава, т.е. с т.нар. Вишеградска група (както е известно, още преди изборите лидерът на Австрийската партия на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе направо поиска страната му да се присъедини към групата). А формирането на подобен централноевропейски алианс, начело с Виена, може да я превърне в един от водещите политически центрове в Европа, каквато тя вече е била в миналото, т.е. по времето на Австроунгарската империя.
Сред стимулите за това е провалът на миграционната политика на Меркел, която води до отслабването на ролята и в ЕС. Защото Австрия, която първоначално я подкрепи и одобри плана и за приемането на над един милион близкоизточни мигранти, пострада от това повече от останалите. Много десетки хиляди "бежанци" предпочетоха да се установят именно в Австрия - наред с Швеция, именно тази страна приюти най-мнго мигранти на глава от населението в Европа.
А благодарение на високата раждаемост сред мюсюлманските имигранти, живеещи в Австрия, и пристигането на нови, числеността на ислямската общност в осеммилионната държава нарасна за броени месеци с цели 100 хиляди души, достигайки 700 хиляди. Ще припомня, че през 2001 в Австрия живееха само 340 хиляди мюсюлмани. Тоест, разбираемо е, защо Виена отказва да приема повече мигранти и търси сближаване с държавите от Източна Европа, през чиято територия тези мигранти проникнаха през 2015-2016 в Европа, използвайки т.нар. Балкански маршрут.
В същото време статистиката сочи, че от 2006 насам делът на западноевропейските държави в търговския баланс на Австрия намалява, докато този на източноевропейските нараства. Тоест, миграционната криза позволи това делово сътрудничество да бъде затвърдено и с постигането на своеобразен "ценностен алианс". Действайки заедно, страните, формиращи някогашната Австроунгарска империя, както и прилежащите им държави, сред които е и България, спряха мигрантския натиск към Европа от югоизток, затваряйки границите си за нежеланите пришълци от Близкия и Средния Изток.
В Берлин очакват с нарастващи опасения това обръщане на най-близкия си съсед към Източна Европа и се подготвят да реагират на него. Както посочва в тази връзка германският Die Welt: "днес Австрия изглежда толкова голяма и важна, каквато никога не е била", добавяйки към тази констатация тъжното заключение, че "всъщност нещата, които свързват Германия и Австрия не са кой знае колко и със сигурност са по-малко, отколкото обикновено се смята". Впрочем, немските анализатори не изключват възможността Курц да ангажира страната си в алианс, насочен против политиката на Ангела Меркел, т.е. че призракът на някогашната Австрийска империя, която нерядко открито се е конфронтирала с Берлин, може внезапно да придобие съвсем реални очертания.
Макар че и двете са част от Европейската народна партия, между Австрийската народна партия и германския Християндемократичен съюз съществуват съществени различия. Те са свързани най-вече с политиката на немския канцлер Ангела Меркел, която на практика влезе в разрез с консервативните ценности на германското общество, отваряйки границите на страната за неконтролируемата миграция и създавайки максимално благоприятен режим за мигрантите от африканските и близкоизточните държави. В момента, Меркел олицетворява курса на ЕС, който на практика утвърждава ценности, съвършено противоположни на тези на европейския консерватизъм: подкрепа на миграцията от Изток и Юг, пропаганда и нетрадиционните сексуални ориентации и т.н. В Австрия нещата са малко по-различни. За начало, ще напомня, че сравнително доскоро тя беше един от най-близките партньори на Германия, за което допринасяше не само езиковата и културна общност, но и общите позиции на лидерите на двете държави, включително и по наболелия мигрантски проблем. Както е известно, от декември 2008 до май 2016, канцлер на Австрия беше социалдемократът Вернер Файман, заел поста с подкрепата на Народната партия, която през 2008 формира "голяма коалиция" със социалдемократите. Именно Файман беше сред инициаторите на "отварянето на вратите" за мигрантите, а правителството покани десетки хиляди африканци и азиатци да се заселят в австрийските градове. Последиците от подобна политика, която породи закономерно недоволство у коренното население на страната, бяха очаквани. На първо място, броят на мигрантите от африканските и азиатски държави в Австрия нарасна повече от два пъти, в сравнение с този отпреди десетина години. При това, причината не бе само постоянното навлизане на все повече нови мигранти, но и изключително високата раждаемост в семействата на афганистанците, сирийците, либийците, сомалийците и другите "нови австрийци". На второ място, пропорционално на нарастването на броя на мигрантите, скочиха и бюджетните разходи на правителството, просто защото се оказа, че немалка част от мигрантите не искат да работят, а разчитат на щедрите социални помощи, допълнително стимулиращи и високата раждаемост сред тях.
В крайна сметка, общественото недоволство от политиката на управляващите ги накара радикално да променят курса си. Австрия стана първата европейска държава, измежду "апологетите на миграцията", която внезапно реши да се хвърли в другата крайност. Така, канцлерът Файман, който в началото на мандата си твърдеше, че Европа трябва да приеме и настани поне един милион "бежанци", внезапно обяви "извънредно положение по миграционния проблем", в резултат от което Австрия декларира, че напълно спира да приема и настанява нови мигранти. В Брюксел и Берлин това решение на Виена беше възприето като "нож в гърба", тъй като никой не очакваше подобна "провокация" от смятания за "напълно благонадежден" австрийски канцлер.
Впрочем, след като затвори границите си за мигрантите, Австрия отиде и по-далеч, стартирайки преговори за задълбочаване на сътрудничеството с т.нар. "европейски дисиденти" - Унгария, Чехия, Словакия и Полша, които рязко се обявиха против мигрантската стратегия на Брюксел, както и против опитите му да маргинализира "периферните" членове на ЕС за сметка на т.нар. "европейско ядро". Както е известно, Австрия има дълга обща история със споменатите по-горе държави. До 1918 първите три от тях, както и част от Полша, наред със самата Австрия, са част от Австроунгарската империя. Традициите на политическото взаимодействие между тях (макар и неведнъж поставяно на изпитание), които имат много дълга история, се оказаха полезни и в днешните условия. Още повече, че Виена, Прага, Братислава, Будапеща и Варшава бяха изправени пред обща задача - да не допуснат понататъшното проникване на мигрантите, игнорирайки налагания от Брюксел принцип за "общата европейска солидарност". Освен това, там очевидно смятат, че в момент, когато европейският проект преживява тежка (според някои, дори екзистенциална) криза, държавите членки на ЕС следва да помислят най-вече за своите собствени интереси.
Така или иначе, но именно Себастиан Курц изигра ключовата роля за внезапната промяна на австрийската политика. Както вече споменах, през 2011 (т.е. на 25-годишна възраст) той стана държавен секретар по въпросите на интеграцията в рамките на федералното Министерство на вътрешните работи, като сред основните му отговорности беше настаняването на чуждестранните мигранти в страната. Интересно е, че Курц поиска да запази поста си на държавен секретар по интеграцията и след като през 2013 стана външен министър на Австрия. Според него, всички чуждестранни мигранти следва да бъдат интегрирани в австрийското общество, което определя и крайно негативното му отношение към такива религиозни обичаи на местната мюсюлманска общност като носенето на бурки например. Освен това, той се обяви за затварянето на т.нар. "ислямски детски градини", тъй като е убеден, че този тип институции следва да се занимават с предучилищната подготовна на децата, а не с тяхното религиозно образование.
Според Курц, интеграцията на мигрантите в австрийското общество започва с усвояването на езика, затова още докато беше държавен секретар (а и след това, вече като външен министър) той настоя правителството да отпусне допълнителни средства за финансирането на курсовете по немски за чужденците. Друго несъмнено негово постижение беше въвеждането на разделно обучение в началните училища за основната маса австрийски деца и за онези деца, които току що са пристигнали в страната и не говорят немски. Както е известно, в подобни случаи, децата, които не говорят добре езика, "дърпат надолу" останалите, тъй като учителите са принудени да отделят основната част от времето си на изоставащите. В резултат от това, децата на коренното население получават по-малко знания, т.е. качеството на образованието им се влошава. Впрочем, този проблем е актуален не само за австрийските училища, но и за българските (макар че тук не става въпрос за деца на мигранти).
Сред постоянните обекти на критиките на Курц по времето, когато оглавяваше Външното министерство, беше и турският президент Реджеп Ердоган. Както вече споменах по-горе, новият австрийски канцлер се ползва с репутацията на един от най-яростните противници на неоосманистката политика на днешна Турция. Той, в частност, нееднократно е подчертавал, че Анкара трябва да бъде лишена от каквато и да било възможност да стане член на ЕС. През юли 2017, изразявайки възмущението си от демонстрациите на австрийските турци във Виена в подкрепа на Ердоган, Курц заяви:, че „който иска да се ангажира с турската вътрешна политика, може да напусне Австрия и никой няма да му попречи“,
Отношенията с Русия
И така, Курц очевидно смята Унгария, Чехия и Словакия за най-подходящите съюзници на съвременна Австрия, сътрудничеството с които би било по-изгодно за Виена, отколкото сляпото и придържане към фарватера на германската политика. За разлика от унгарския премиер Орбан обаче, той поне засега не демонстрира толкова явни симпатии към Русия. Така, докато Орбан си позволява директно да призовава за отмяната на санкциите на ЕС срещу Москва, Курц - в качеството си на временен председател на ОССЕ - заяви, че страната му иска да съдейства за смекчаването и постепенната отмяна на санкциите, призовавайки за отказ от блоковото мислене, наследено от ерата на студената война. Според него, в отношенията си с Москва, ЕС следва да премине от "система от наказания" към "система от поощрения". Той обаче обвързва това с с решаването на проблема със сепаратистките образувания в Източна Украйна и стриктното изпълнение на Минските споразумения от руската страна
Всъщност, австрийският политически елит още от самото начало не беше привърженик на антируските санкции. Така, през ноември 2016 министърът на икономиката (и предшественик на Курц начело на Народната партия) Райнхолд Митерленер открито заяви, че "Австрия е против усилването и удължаването на тези ограничения". На свой ред, тогавашният австрийски президент Хайнц Фишер, който посети Москва през април 2016, увери руския си колега Владимир Путин, че също е привърженик на "постепенната отмяна" на санкциите.
Макар че на последната среща на върха на ЕС Австрия "от солидарност" гласува за удължаването на санкциите до края на 2017, става все по-очевидно, че в това отношение търпението на Виена вече е на изчерпване. Още повече, че по този въпрос австрийските политици могат да разчитат на подкрепата на националния бизнес елит, чиито представители постоянно критикуват антируските санкции. Те са разтревожени от факта, че само в периода 2014-2015 австрийският износ за Русия намаля с почти 40%. Впрочем, само през 2015 санкционната война с руснаците е струвала на държавите от ЕС почти 18 млрд. евро, водейки до загубата на близо 400 хиляди работни места.
Австрия - поредното предизвикателство за Берлин и Брюксел
Всъщност, Австрия от доста време насам се ползва със славата на основния "остров на политическата некоректност" сред богатите държави от т.нар. "Стара Европа". Така, смятаната за крайнодясна Партия на свободата, която на сегашните избори спечели над 26% от гласовете, влезе в управлението на страната още през 2000-2002, в отговор на което Брюксел дори наложи санкции на Виена. На предишните парламентарни избори през 2013, за тази, както и за още две "антиимигрантски" партии, гласуваха общо 31% от австрийците, т.е. повече, отколкото в която и да било друга развита държава от ЕС. През миналата 2016 пък кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер едва не стана президент на страната, дори и след като срещу него се обединиха всички останали политически сили. В програмата на партията се предлага опростяване на процедурата за депортиране на нежеланите имигранти, въвеждане на по-строги изисквания към претендентите за убежище, рязко съкращаване на социалните помощи за мигрантите и поставянето на сериозни предгради пред получаването на австрийско гражданство, както и затваряне на т.нар. "ислямски детски градини". В нея директно се посочва, че "Ислямът не е част от Австрия!". Както показаха изборите през октомври, този радикален подход се подкрепя от над една четвърт от австрийците. Именно за да не допуснат Партията на свободата да се превърне в най-голямата политическа сила в страната, Себастиан Курц и неговата Народна партия осъществиха споменатия по-горе "десен завой", възприемайки много от лозунгите и мерките, лансирани от по-радикалните им конкуренти. Курц например, беше инициатора на приетите от австрийския парламент закони за забрана на чуждестранното финансиране на местните джамии, въвеждане на държавни изпити за имамите, забрана за носенето на бурки на обществени места, както и на предложението за затваряне на "ислямските детски градини". Освен това той многократно си позволяваше открито да критикува миграционната политика на германския канцлер Меркел, призовавайки я да уточни, колко точно имигранти искат да приемат немските власти. Пак той убеди австрийското правителство да се обяви против квотите за разпределяне на "бежанците", прокарвани от Брюксел и Берлин. И тъкмо това му гарантира подкрепата на австрийските избиратели.
Само допреди три-четири години трудно можехме да си представим, че австрийските консерватори ще застанат зад лозунги като "Да не допускаме каквато и да било незаконна миграция в страната", "Да демонстрираме нулева толератност към политическия ислям", "Да попречим на формирането на паралелни общности" или "Австрийското гражданство е достояние и не бива да е достъпно за онези, които не спазват законите на държавата ни".
Междувременно, част от тези идеи бяха възприети и от австрийската левица. Така наппример, по време на предизборната си кампания, социалдемократите за първи път изтъкнаха "необходимостта от твърдо противопоставяне на разпространението на салафитските идеи" и дори се обявиха за създаването на бежански центрове в Африка. Впрочем, това не им попречи да стартират по време на изборите изключително "мръсна" кампания, целяща да дискредитира Курц, представайки го като "расист и антисемит". Неин организатор беше наетият от партийния лидер Кристиян Керн срещу 500 хиляди евро израелски експерт по т.нар. dirty campaigning Тал Зилберщайн. В крайна сметка обаче, кампанията претърпя пълен провал след появилите се в Profil и Die Presse изобличителни статии, а самият Зилберщайн бе принуден да напусне страната.
Очевидно, отношението на австрийските избиратели към имигрантски проблем е доста по-радикално, отколкото на германските например. Впрочем, същото се отнася и за местните политици - от консерваторите до социалдемократите. Това до голяма степен се обяснява с традиционно по-силните националистически настроения в Австрия и сравнително по-големия дял на населението, живеещо в селата и малките градове, където антиимигрантските настроения са особено силни.
Заключение
Естествено, Берлин и Брюксел не са във възторг от случващото се в Австрия. В Германия например трудно могат да приемат, че начело на страната е застанал политик, чието отношение към Русия изглежда по-добронамерено, отколкото към Меркел и ръководството на Европейската комисия например. В това отношение, Курц не е за завиждане, тъй като ще му се наложи да лавира между собствените си избиратели, Меркел и "еврократите" в Брюксел, които ще искат от него съвсем съвсем различни неща. От друга страна обаче, сега той има отличния шанс да докаже, че е политик от европейска класа, способен да отстоява позициите си пред своите по-възрастни и опитни колеги от ЕС и най-вече тези от германско-френското му "ядро".
В тази връзка, централноевропейският алианс, който Курц вероятно ще се опита да формира около Австрия, може отново да превърне Виена в един от водещите политически центрове на Европа. Защото сътрудничеството с държавите от Източна Европа е част от историческото наследство на страната, а интеграцията на постсоциалистическите държави в ЕС доведе до установяването на много тесни икономически връзки между тях и Австрия.
При всички случаи, резултатите от последните парламентарни избори в тази страна са поредното доказателство за сериозните политически промени, осъществяващи се в Европа. След отслабването на позициите на САЩ с идването на власт на Доналд Тръмп, прогресивно започна да се топи и онзи непререкаем авторитет на Вашингтон, с който европейците бяха свикнали да се съобразяват от края на Втората световна война насам. А, ако добавим към това т.нар. Brexit, събитията в Каталуния, нарастващите политически амбиции на Варшава, проблема с имигрантите и несекващите икономически трудности, става ясно, че сме свидетели на процес на формиране на нови полюси на влияние на Стария континент, поставящ под въпрос бъдещето на т.нар. "европейски проект".
В заключение, следва да отбележа, че макар сравнението на кмета на италианския град Лампедуза между Себастиан Курц и покойния му сънародник Адолф Хитлер да е съвършено неоснователно и скандално, предстоящата "ера на детето чудо" в Австрия действително може да доведе до сериозни трансформации в Европа.
* Българско геополитическо дружество