Има ли логика и система в международната политика?

Дисциплината „Международни отношения” се преподава в поне няколко български университета, родните специалисти в тази област също не са малко. Въпреки това, досега липсваше обзорен труд от български автор, който да обхваща историята и теорията на международните отношения. В този смисъл, новата книга на професор  д.ю.н. Надя Бояджиева "Международните отношения" запълва една сериозна празнина в това отношение.

Веднага трябва да отбележим, че зад това амбициозно научно начинание на авторката стои нейният солиден преподавателски и изследователски опит. От доста години Надя Бояджиева чете основния курс лекции по международни отношения в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, а от 2012 досега е и ръководител на Катедра „Международно и сравнително право” в Юридическия факултет на същия университет. Тя има траен изследователски интерес и многобройни публикации (включително в списание „Геополитика”) по проблемите на международните отношения, модерната и съвременна световна история, международното право, международните организации и правата на човека, дипломацията и световната политика. Проф. Надя Бояджиева е била гост-лектор и специализант в редица водещи световни научни институции, сред които са Центърът „Дейвис” за руски и европейски изледвания в Харвардския унивреситет, САЩ, Институтът „Джон Кенеди” в Свободния университет в Берлин, Институтът „Раул Валенберг” за правата на човека и хуманитарно право, Швеция, Висшето училище за право и дипломация „Флетчер” в Университета Тафтс, САЩ. Настоящата книга се базира и на работата й с документи в Архива на Института "Хувър" в Станфорд, САЩ, Библиотеката и архива на президента Линдън Джонсън в Тексаския университет, както и в Руския държавен архив по най-нова история, Руския държавен архив за социално-политическа история и Архива на Фондация „Горбачов” в Москва.

Повтарящите се конфигурации на международните системи

Това, което обединява двата основни тематични кръга в тази книга – теорията на международните отношения и тяхната история – е убеждението на авторката, че в основата на световната политика са повтарящите се през вековете „конфигурации” на международните системи. Разбира се, с течение на времето тези конфигурации еволюират, но между тях все пак съществува приемственост.

Проф. Надя Бояджиева ни предлага широка панорама на международната политика през последните три века и половина – от Вестфалския мирен договор до края на миналото столетие. Авторката откроява значението на войните като катализатор на промените в международната система, както и на влиянието на технологиите върху големите международни конфликти. Въпреки че монографията се фокусира главно върху т.нар. "твърда" сила, в нея е отделено място и за ролята на „меката” сила – т.е. способността на големите държави да привличат и убеждават другите участници в международната система и да насочват глобалното развитие в желаната от тях посока.

Изложението на авторката за историята на международните конфликти има ясно изразен геополитически характер. Главните световни държави се разглеждат от нея като рационални играчи, водени от своите интереси и съобразяващи се с ресурсите, с които разполагат. Надя Бояджиева започва с описанието на системата на международни отношения, установила се след Вестфалския мир от 1648 като подчертава нейния антихегемонистичен характер – наличието на няколко сравнително равностойни велики сили позволява да бъдат парирани опитите за установяване световна доминация от един единствен играч. Поредицата от военни сблъсъци през XVII и XVIII век водят единствено до утвърждаване на принципа за баланс между големите държави. Едва в началото на XIX век Наполеон Бонапарт съумява да установи краткотрайна хегемония над почти цяла континентална Европа, но след Виенския конгрес от 1815 равновесието на международната политическа сцена е възстановено.

В книгата си Надя Бояджиева отделя обширно място на Първата световна война и обяснява, как и защо в началото на ХХ век системата на международните отношения губи своята еластичност, тъй като е „втвърдена” от оформящите се трайни съюзни отношения вътре в двата противостоящи си блока – Антантата и Централните сили. Проследени са дипломатическите перипетии и главните военни стълкновения в периода 1915-1918, като авторката показва, как следвоенният световен ред е договорен още в хода на войната между бъдещите победители. По-нататък изложението на Надя Бояджиева навлиза плавно в междувоенния период. Изтъкнати са причините, позволили на Германия да наруши радикално геополитическия баланс в Европа през втората половина на 30-те години на миналия век, както и оформянето на антихитлеристката коалиция след юни 1941.

Може би най-силната част от обзора на международните отношения, който прави авторката, е главата, посветена на студената война, където на фона на хронологията на историческите събития се поставя акцент върху международноправните, теоретичните, политическите и геостратегическите аспекти на сложните процеси и тенденции  през този период. Много добре е описано постепенното въвличане на двете свръхсили – САЩ и СССР, в едно наистина всеобхватно политическо, идеологическо и военно-стратегическо противопоставяне, което придава двуполюсен характер на международната система. Надя Бояджиева умело води читателя през дебрите на Хелзинкските споразумения и процеса на разведряване, за да стигне до края на студената война и разпадането на Съветския съюз. На процесите от 90-те години на миналия век е посветена нейна отделна книга, поради което те не са обхванати в настоящия труд.

Теоретичните аспекти

Макар че е по-малка по обем, теоретичната част на книгата е не по-малко важна. Авторката очертава възможните гледни точки към системата на международните отношения, проследява тяхната историческа еволюция и пояснява, кои теории по кое време са били „на мода”. Всъщност, именно в този раздел на книгата става ясно защо международните отношения са наука със свой собствен теоретичен инструментариум, който я отличава от злободневните журналистически статии на теми от световната политика.

Ако журналистическият подход е подходящ за широката публика, научните анализи са предназначени най-вече за експертите и политиците, вземащи решения за управлението на държавата. Надя Бояджиева се спира на методите на външнополитическия анализ, на основните теоретични подходи, на приноса и идеите на най-големите имена в тази изследователска област. Подчертан е интердисциплинарният характер на науката за международните отношения, проследени са връзките й с други сфери на общественото познание като социология, политология, право. Става ясно колко несъстоятелно и наивно е дадено международно събитие да бъде описвано само от една гледна точка, защото то изглежда по съвсем различен начин в очите на неореалистите, конструктивистите или пък феминистите, например.

Приносният характер на изложението за теориите в международните отношения е в това, че проф. Надя Бояджиева е ползвала, обобщила и цитирала редица изследвания на водещите специалисти в тази сфера, главно американци, които за съжаление са недостъпни за българската публика. Поради това тази книга е една стъпка към преодоляване на провинциализма в родната наука за международните отношения. В нейния край авторката предлага подробен списък от 352 книги и статии за теорията и историята на международната политика, които със сигурност ще са от голяма полза на българските изследователи.

Книгата на Надя Бояджиева ще бъде в помощ на студентите, които се явяват на изпит по международни отношения. Тя обаче ще заинтересува и изследователи на по-високо ниво – докторанти, преподаватели, експерти от т.нар. "мозъчни тръстове", които работят в сферата на международната политика. Да се надяваме, че анализите и изводите от тази книга ще стигнат и до българските политици, или поне до по-любознателните от тях.

* Българско геополитическо дружество